Решение № 6 от 5.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2602/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. Й. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Г. М. срещу Решение № 260222/11.06.2025г. по гр.дело № 2602/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 25с-в. Счита решението за недопустимо, евентуално неправилно като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за неправилност в изводите на съда, че не е представил всички изискуеми се от закона документи за прехвърляне на имота, респ. за сключване на окончателен договор. Излага довод, че ищецът изобщо не е твърдял това обстоятелство, а само че са били представени със закъснение, което било пречка да се прехвърли собствеността на имота с оглед твърденията на последния, че договорът бил от категорията на т.нар. „фикс сделки“, при която с оглед забавеното изпълнение ищецът повече нямал интерес от сключването на окончателния договор. Поддържа също, че вследствие липсата на въведен спор по горното обстоятелство, жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи своевременно документите по чл.199 ЗУТ- писмено предложение и писмения отказ на СО за изкупуване на процесния недвижим имот, което било предвидено от страните като предпоставка за сключването на окончателния договор. Твърди се при това положение, че не е налице осъществяване на целия фактически състав за правомерно разваляне на предварителния договор и че към настоящия момент все още съществувала възможността за сключването на окончателен такъв във формата и съдържанието на нотариален акт. Конкретни съображения за недопустимостта и неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 260222/11.06.2025г. по гр.дело № 2602/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 25с-в като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу въззивния жалбоподател искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и да се уважи предявения от ответника срещу ищеца по първоначалния иск насрещен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения от тях предварителен договор. Моли да му бъдат присъдени всички сторени деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение по повод на въззивното обжалване. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Джи Ем Констракшън“ООД, подаден чрез процесуалния й представител адв. К. К.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна и отхвърлителна част по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна : В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът на 19.02.2020 г. е сключил с ответника В. П. предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който ответникът е поел задължението да продаде на ищеца реална част, обособена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1932.2438 и с площ на реалната част 102 кв. м, която е предвидена за улица. Ищецът е твърдял, че уговорената цена по договора възлиза на 35 205 лв., която той е заплатил на ответника на датата на сключване на договора. Посочил е и че интересът му от придобиването на реалната част от имота на ответника произтичала от това, че тази част съгласно действащия ПУП попадала в улица, която обслужва собствения на ищеца имот с идентификатор 68134.1932.2334, в който той е изградил сграда. Твърдял е че за да може сградата да бъде въведена в експлоатация, е било необходимо да се отчуждят съответните части от имотите, които попадат в обхвата на улицата, която обслужва имота, в който се намира сградата. Тъй като ответникът е отказал да дари на общината реалната част от имота си, която попада в улицата, ищецът е решил да закупи тази част от ответника, за да може той да я дари на общината. Ищецът е твърдял още, че на уговорената дата за сключване на окончателния договор за продажба 30.06.2020 г. ответникът не е осигурил всички документи, необходими за сключването на окончателен договор, поради което страните са се срещнали при нотариус за извършване на сделката на 23.07.2020г. Тогава, от представената пред нотариуса скица-проект за имота, е станало ясно, че реалната част на същия имот вече е била придобита от общината и представлявала публична общинска собственост, тъй като попадала в улица. Поради това нотариусът е отказал да изповяда сделката. Доколкото сключването на окончателния договор от една страна се е оказало невъзможно, тъй като имотът е публична общинска собственост, а от друга страна е станало безполезно за ищеца, който на 14.07.2020 г. е получил удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградената от него сграда, ищецът е отправил изявление до ответника, получено от него на 30.09.2020 г., с което е развалил предварителния договор между страните и е поискал ответникът да му възстанови заплатената от ищеца сума по договора, което не е било и сторено до момента на предявяване на иска. Поради това ищецът е поискал ответникът да му възстанови заплатената цена по разваления предварителен договор в размер на 35 205 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане. Претендирал е и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът В. П. в срока за отговор на исковата молба е оспорил предявения иск като неоснователен. Не е оспорил, че между страните е бил сключен процесният предварителен договор, както и че те са се явили пред нотариус за сключване на окончателния договор, но нотариусът е отказал да изповяда сделката. Ответникът обаче е възразил, че ищецът не е имал основание да развали предварителния договор, а посредством предприетото разваляне се е опитвал да избегне изпълнението на поетите от него задължения по договора. Според ответника обстоятелството, че построената от ищеца сграда е била въведена в експлоатация и без да бъдат придобивани от общината имотите, които попадат в улицата в близост до имота на ищеца, не можело да обоснове правото му да развали договора между страните. Ответникът оспорил да е налице виновно неизпълнение от негова страна, което да предпоставя възможността за разваляне на договора от ищеца, като е заявил довод, че изпълнението на договора не е станало безполезно за ищеца в резултат от действията на ответника, а също така, че ответникът е изпълнил задълженията си да се яви пред нотариус и да представи всички необходими документи, включително и за доказване на правото си на собственост върху имота. Ответникът е оспорил процесният договор да е развален и поради това, че дори и да е налице неизпълнение от негова страна, ищецът не му е предоставил подходящ срок за изпълнение. Посочил е, че скицата не представлява доказателство за собственост, като е оспорил правилността на постановения от нотариуса отказ да изповяда сделката, а също така е заявил и готовност да прехвърли имота на ищеца. Освен това ответникът е твърдял, че скицата, въз основа на която нотариусът е постановил своя отказ, е получена от служител на ищеца и поради това ищецът е бил наясно с нейното съдържание преди явяването на страните пред нотариуса. Поради горните доводи и възражения е поискал отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД като неоснователен, както и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебноделоводни разноски. Ответникът в срока по чл.211, ал.1 ГПК е предявил срещу ищеца по главния иск насрещен иск за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор. По изложените съображения в отговора по предявения иск за връщане на цената по разваления договор, а именно относно наличието на предварителен договор между страните за продажбата на посочения имот (реална част от поземлен имот № 24, кв. 283 по плана на гр. София, м. „Красно село – Боянско – II част“, която реална част е с проектен идентификатор 68134.1932.2438 и с площ на реалната част 102 кв. м), който договор не е надлежно развален от ищеца, включително доколкото липсва неизпълнение на задълженията на ответника по договора, както и доколкото окончателен договор за продажбата на имота не е сключен, а същевременно ответникът все още е собственик на имота, ответникът е поискал предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Претендирал е разноски в производството по насрещния иск. Ищецът е оспорил насрещния иск. Възразил е за това, че процесният предварителен договор е нищожен поради противоречие със закона (възражение по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), тъй като доколкото не са били уредени сметките по регулация за процесния имот, а уличната регулация, която засяга и имота, е влязла в сила през 2006г., сделки с имота са забранени съгласно нормата на §6, ал. 5 ЗУТ. Възразил е и относно това, че дори и предварителният договор да е действителен, той е развален по посочените по-горе съображения, като включително поддържа възраженията си за това, че имотът, във връзка с който е сключен предварителният договор, представлява общинска собственост. В допълнително изложение по делото ищецът е твърдял и че ответникът не е изпълнил задълженията си по предварителния договор и поради това, че не е представил доказателства за това, че е спазена процедурата по чл. 199, ал. 2 ЗУТ, доколкото имотът е отреден за улица, поради което е следвало първо да бъде предложен на общината за закупуване, а едва при отказ от нейна страна с него може да бъде извършена сделка. Съответно поради същите причини е заявил становище за отхвърлянето на предявения иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, като неоснователен. От фактическа страна съдът приема следното : По делото между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е видно, че на 19.02.2020 г. между ищеца „Джи Ем Констракшън“ООД като купувач и ответника В. П. като продавач е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот. Според чл. 1, ал. 1 от договора с него страните са поели задължения съответно да купят и да продадат имот, който представлява реална част от поземлен имот, която реална част е определена в договора да е с площ от 102 кв. м и към момента на сключването на предварителния договор за нея е предвиден проектен идентификатор 68134.1932.2438. Съгласно чл.2 купувачът се е задължил срещу придобиване правото на собственост на същия имот да заплати на продавача цена на поземления имот в размер на сумата от 35 205 лева, която е следвало да бъде заплатена в деня на подписване на договора. Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.1 страните са се съгласили да сключат окончателния договор в нотариална форма най-късно до 30.06.2020г. Ако окончателният договор не бъде сключен до тази дата, те са се съгласили да се явяват на 30.06.2020г. от 10.00ч. в кантората на нотариус В. М. с адрес в гр.•••, за сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт и за изпълнение на другите задължения, произтичащи от този договор. Не е спорно, а и се установява, че с разпоредбата на чл. 8, ал.4 от предварителния договор, че продавачът се е задължил най-късно десет дни преди сключването на окончателния договор в нотариална форма, да предостави на купувача копия от всички изискуеми от закона и необходими за нотариалното изповядване на сделката документи. Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство платежно нареждане, че договорената между страните цена за продаваната реална част в размер на 35 205 лева е била заплатена от купувача чрез банков превод на 19.02.2020г. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства нотариални актове за продажба и за замяна на недвижим имоти, че купувачът „Джи Ем Констракшън“ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2334, който е с излаз на ул.“Мур“, за част от която улица е отреден продавания имот с проектен идентификатор 68134.1932.2348. Не е спорно, а и се установява, че към момента на сключването на предварителния договор ищцовото дружество е бил в процес на строителство на собствения си недвижим имот на „жилищна сграда с магазини и подземен гараж“, на основание издадено в негова полза Разрешение за строеж № 274/12.10.2018г. на Главния архитект на София, което е представено и е прието като доказателство по делото. Не е спорно, че към момента на сключването на предварителния договор посочената сграда е била със степен на завършеност 100 %, което е видно от представеното по делото Удостоверение за степен на завършеност на строеж ІV категория от 17.01.2020г., издадено от СО-район „Витоша“. Не е спорно, а и от представения по делото Констативен протокол акт № 160/23.07.2020г. се установява, че страните са се явили в кантората на нотариус В. М. за сключването на окончателния договор за покупко-продажба. При прегледа на представените му документи нотариусът е установил, че за продавания имот е била представена нова скица- проект № 15-56631, издадена на 30.06.2020г. от СГТК София, видно от съдържанието на която реалната част от имота, която е предмет на проекта за нотариален акт, има начин на трайно ползване : за второстепенна улица, вид на собствеността : общинска публична собственост. Предвид това обстоятелство- че имотът не е частна, а публична собственост, нотариусът е отказал изповядване на сделката под формата на одобряване на представения проект за нотариален акт. Видно е от представената по делото Нотариална покана с рег.№ 8967/17.09.2020г. на нотариус В.М., че на основание чл.87, ал.2 ЗЗД ищецът „Джи Ем Констракшън“ООД едностранно е развалил процесния предварителен договор, като едновременно с това е поканил ответникът да му върне цялост заплатената по договора сума, а именно 35 205 лева. Установява се, че поканата е получена от ответника на 30.09.2020г. Според заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. П., имотът с проектен идентификатор 68134.1932.2438, посочен в процесния предварителен договор и за който по делото е представена скица-проект от 15.01.2019г., е идентичен – съвпада като местонахождение и граници – с имот с проектен идентификатор 68134.1932.2494, за който по делото е представена скица-проект от 30.06.2020 г., както и със сегашния имот с идентификатор 68134.1932.2508 по действащата кадастрална карта, който е с площ 100 кв. м. Следователно имотът, във връзка с прехвърлянето на който е сключен процесният предварителен договор, с оглед актуалната кадастрална карта, чието изменение в тази част е одобрено със заповед от 09.09.2020 г. (видно от представената скица на имота и съгласно заключението на вещото лице), представлява имот с идентификатор 68134.1932.2508 с площ от 100 кв. м и съседи имоти с идентификатори 68134.1932.2106 (представляващ ул. „Мур“), 68134.1932.2177 (представляващ УПИ IV-773,774) и 68134.1932.2493. От заключението на техническата експертиза се установява също и че имотът попада изцяло в уличната регулация на ул. „Мур“. Това е видно и от скицата към заключението на вещото лице, съгласно която уличната регулация е влязла в сила на 27.12.2006г. От показанията на свидетелката Г. П.- съпруга на ответника, се установява, че процесният имот с площ от около 100 кв. м е остатъчната част от по-голям имот на ответника, който е застроен, а тази част е обособена, тъй като е била отредена за улица. В показанията си свидетелката също така заявява, че конкретна причина за сключване на процесния предварителен договор между ищеца и ответника е била продиктувана от необходимостта да бъдат придобити от общината всички имоти, които попадат в обхвата на предвидената съгласно ПУП улица. Според показанията на свидетелката придобиването на тези имоти от общината с цел изграждане на улицата е предпоставка, за да може сградата, построена от ищеца в съседен имот, да бъде въведена в експлоатация. Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: Обжалваното решение по предявения главен иск имащ своето действително правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение в тази му част, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на ответника- срещу решението в осъдителната част по отношение на предявения главен иск и в отхвърлителната част по насрещния иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД , доводи и възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: Правилни са на първо място правните изводи на първостепенният съд, че наличието на посочената от ищеца специфична цел- да получи удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградената от него сграда, което да налага отчуждаване на частта от имота на ответника за да бъде впоследствие отреден за улица, не е отразена в самия предварителен договор. Както е разяснил и първият съд поначало мотивите на страните за сключване на определена сделка, т.е. причината, която ги е подбудила да сключат сделката, са без значение за нейната действителност. Поради това обстоятелството, че ищецът е приел, че не е възможно въвеждането на изградената от него сграда в експлоатация без да придобие имота от 100 кв. м, попадащ в проектираното разширение на улицата, и след това евентуално да го прехвърли в собственост на общината, не може да има отражение върху постигнатото от страните съгласие за придобиване от ищеца на собствеността върху имота (който към този момент е с проектен идентификатор 68134.1932.2334). Това съгласие е действително и съответно сключеният предварителен договор обвързва страните, независимо дали мотивите на ищеца за сключването му отговарят на действителното положение. От друга страна, изискване за въвеждане на сградата в експлоатация да има изградена прилежаща улична инфраструктура не е съществувало- към момента на сключване на предварителния договор през 2020г. нормата на чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ, която предвижда че липсата на изградена улица представлява пречка за въвеждане на строежите в експлоатация, все още не е била действащо право . По тези именно съображения следва да се приеме, че обстоятелството че в един покъсен момент- на 14.07.2020г. сградата на ищеца все пак е била въведена в експлоатация без при това към този момент да е било налице към същата съществуваща прилежаща улична инфраструктура, не може да обоснове правото на ищеца да развали предварителния договор само поради това, че ответникът не е изпълнил до въвеждането в експлоатация на сградата задължението си да прехвърли собствеността на имота, а изпълнението да е станало поради това вече безполезно за ищеца. Както е разяснил и първоинстанционният съд, за да може да е налице тази хипотеза на неизпълнение, при която кредиторът по договора може да го развали при неизпълнение на задължението на длъжника без да дава допълнителен срок за изпълнение (чл. 87, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), е необходимо кредиторът да е намерил друг начин, по който да задоволи своя интерес от изпълнението на договора. А както се посочи по-горе, наличието на такава специфична цел, заради постигането на която е бил сключен договорът, не е отразено изрично в съдържанието на предварителния договор. И на следващо място, за удовлетворяването на действителния кредиторов интерес, което го е вътрешно мотивирало да сключи предварителния договор- въвеждане на изградената от него жилищна сграда в експлоатация, не е било необходимо към този момент да притежава правото на собственост върху частта от имота на ответника, отредена за изграждане на улична инфраструктура. Ето защо и ищецът не е имал основание да предприеме разваляне на предварителния договор в хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД без да дава срок за изпълнение поради това, че закъснялото изпълнение вече е станало безполезно за него или пък че задължението на ответника да прехвърли реалната част от имота да е трябвало да бъде изпълнено точно в уговореното време. Ищецът по главния иск е разполагал единствено с възможността да развали предварителния договор в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД – с едностранно писмено изявление до длъжника, давайки му подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договорът за развален. Настоящият състав на съда счита, че в разглеждания случай ищецът е упражнил правомерно това си потестативно право посредством предявяването на исковата молба, в обстоятелствената част на която ищецът изрично се е позовал на това,че освен другото е налице и неизпълнение на общото задължение на ответника по чл. 8, ал.4 от предварителния договор да събере и да представи пред нотариус най-късно до указания срок 30.06.2020г. всички изискуеми се от закона документи, необходими за нотариалното изповядване на сделката. Самата искова молба следва да се разбира и като отправено до ответника предупреждение, че трябва да изпълни това си общо съгласно договора задължение и да осигури всички необходими за сключването на окончателния договор документи, като неизпълнението ще доведе до последиците на развалянето на договора- за връщане на авансово заплатената цена, което се съдържа в петитума на исковата молба. В този смисъл и възражението на жалбоподателя ответник, че съдът се е произнесъл по развалянето на договора при общото основание по чл.87, ал.1 ЗЗД без да е бил изрично сезиран за това от ищеца, е лишено от основание. Разгледано по същество неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.199, ал.2 от ЗУТ по начин, който е обвързан с клаузата на чл.8 от предварителния договор. Съгласно чл.199, ал.1 от ЗУТ държавата и общината имат право на предимство пред трети лица, да изкупят недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост. А съгласно ал.2 собственикът може да продаде имот по ал. 1 или части от него на трето лице само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината в зависимост от предвижданията на подробния устройствен план и представи на нотариус писмен отказ. В отказа се посочват условията, при които е било предложено изкупуването. В настоящия случай съгласно действащата регулация, която е влязла в сила още на 27.12.2006г. и предвид особения съгласно нея отреден статут на процесния имот- за отреждане за улица, възможността за отчуждаването му е поставена в пряка зависимост от предварителното осъществяване на посочената по-горе в чл.199 ЗУТ процедура по предлагането му на Столична община за предварително изкупуване. Собственикът може да продаде такъв имот или част от него на трето лице само и при условие, че преди това го е предложил за изкупуване на държавата или общината в зависимост от отреждането по регулационния план като едва след като представи на нотариуса писмен отказ, в който се посочват условията, при които е било предложено изкупуването. Нормата на чл.199 ЗУТ е от публичен порядък, тя има за цел да охрани общественият интерес като осигури условията за изграждане на публична инфраструктура- пътища, улици и съпътстваща техническа инфраструктура съобразно отреждането на регулационния план, поради което и възражението на жалбоподателя, че правото на държавата, респ. на общината да изкупи впоследствие частта от имота предвидена за улица е съпоставимо с правото на изкупуване от съсобственик по чл.33 ЗС е лишено от основание тъй като двете разпоредби се отнасят до уреждането на две съвсем различни житейски хипотези. Правилни са обаче и следва да бъдат споделени възраженията и доводите на жалбоподателя за липсата на надлежно дадени указания до него, че следва да ангажира и доказателства за това, че са изпълнени особените изисквания на закона за сключване на окончателния договор, което намира конкретно проявление в представянето на документите по чл.199 от ЗУТ. Наличието на непълен доклад, още повече че с уточнителната молба от 12.07.2023г. ищецът предвид отговора на ответника и проекта за доклад на съда при условията на чл.143, ал.2 ГПК е пояснил и допълнил исковата молба с вече изрично заявени фактически твърдения, че е налице и неизпълнение на задължението по чл.199 ЗУТ, е поставило ответника в състояние на процесуална изненада до степен, че не му е било изрично указано от съда за какви конкретни обстоятелства носи доказателствена тежест. Следва да бъде посочено обаче, че с въззивната жалба не са представени или не са посочени за събиране такива нови доказателства, за да се приеме, че събирането им едва на етап въззивно производство не е процесуално преклудирано, предвид нормата на чл.266, ал.3 ГПК. Всъщност ответникът както в производството пред първостепенният съд, така и пред въззивната инстанция никога не е твърдял, че е изпълнил предварително процедурата по чл.199 ЗУТ, напротив продължава да твърди, в т.ч и пред настоящия съд, че такава процедура в конкретния случай не е необходима и не се е налагало предварително да бъде извършвана предвид правото на общината впоследствие да упражни право на изкупуване, каквото възражение вече се приел от съда да е неоснователно. По делото не е представен и отказът на общината да го изкупи, нито има твърдения в тази насока, поради което и допуснатите от първоинстанционният съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно и липсващо разпределение на доказателствената тежест, не са съществени тъй като не са довели до накърняване на процесуалните права на ответника с оглед правните му твърдения, че предварителното извършване на такава процедура не е било необходимо в случая. Както се посочи по-горе обаче, непредставянето на писмен отказ за закупуването на имота представлява израз на неизпълнение на посоченото общо задължение на ответника по чл.8, ал.4 от предварителния договор да представи на ищеца всички необходими и изискуеми от закона документи за извършването на сделката. Както правилно се е мотивирал и първоинстанционният съд това представлява и неизпълнение на общото задължение на ответника съгласно чл. 63 ЗЗД да положи дължимата грижа и добросъвестно да изпълни задълженията си по процесния предварителен договор, което включва и изпълнение на посоченото задължение да предложи имота за закупуване от общината и да се снабди с нейния писмен отказ. По изложените съображения направеното от ищеца волеизявление за едностранно прекратяване на договора поради пълното му неизпълнение, намиращо конкретен израз в неизпълнението на същественото задължение на продавача по чл.8, ал.4 от предварителния договор- да представи пред нотариуса копие от всички изискуеми от закона и необходими за нотариалното оформяне на сделката документи, поражда правни последици, които следва да обвързват страните по договора и на осн. чл.87 от ЗЗД следва да се счита, че договорът е развален. Тъй като развалянето на договора има обратно действие съгл. Чл.88 от ЗЗД, то с развалянето му за страните по него се поражда задължението да върнат това, което са престирали в изпълнението на същия, което намира своето конкретно основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, което в конкретния случай се проявява в задължението на ответника да възстанови на ищеца заплатената от него авансово цена по договора, която няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че е била изплатена изцяло от купувача. Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд в частта им както по главния, така и по предявения насрещен иск, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено изцяло. На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лева.