Решение № 179 от 13.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК 206117343, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца. В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана прокурорска проверка и извършеното проучване станало ясно, че едноличния собственик на капитала, който е вписан за управител на ответното търговско дружество - „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК 206117343 – Б.Й.Г. е починал на 18.01.2025 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството. С нарочен съдебен акт от 09.12.2025 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен представител. От назначения му особен представител – адв. Ф., в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен. От данните по делото може да се допусне, че ответното дружество е адресат на натрупани и непогасени публични задължения към държавата, като техния размер би могло и да е значителен с оглед течащото ревизионно производство. Изтъква се, че по целесъобразно в една такава хипотеза би било на дружеството да се назначи особен представител по смисъла на чл. 11, ал. 2 и 3 ДОПК. Същевременно справка в имотния регистър показвала, че дружеството не фигурира като титуляр на права на собственост върху недвижими имоти, а при друга справка в ТРРЮЛНЦ пък се констатира, че от учредяването му и до момента „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД не е заявил за обявяване през годините нито един ГФО. Това вероятно говорело за липса на осъществяване на каквато и да е било търговска дейност от него. Важно било обаче да се обследва въпроса, дали дружеството разполага с касови наличности, като това може да се разбере при набавяне на определена информация от НАП. Такава информация можело да се използва за проследяване движението на паричните средства, като се предприемат съответните мерки за защита интереса на фиска. В този смисъл уважаването на предявения иск и преминаването към производство по ликвидация на дружеството нямало да спомогнат за изясняване обстоятелствата около съдбата на касовата наличност и наличното имущество на дружеството. Единствените възможности пред ликвидатора се свеждали до предприемане на бърза ликвидационна процедура и заличаване на търговеца. В проведеното на 06.02.2026 г. открито съдебно заседание за разглеждане на предявения иск, представители на страните не вземат участие, като същите представят писмени изявления, с които ищеца настоява за основателност на упражнения иск и моли за постановяване на решение, с което съшия да бъде уважен. Особеният представител назначен на ответника изяло препраща към аргументите изтъкнати в депозирания от него отговор по чл. 131 ГПК. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приложен по делото Препис-извлечение от Акт за смърт № 0847 от 02.07.2025 г. на СО – Район „Триадица“ се установява, че физическото лице – Б.Й.Г., с ЕГН •••••••••• е починало на 18.01.2025 г. Съгласно удостоверение за наследници, което е издадено на 16.10.2025 г. от СО – Район „Триадица“ се установява, че след смъртта си Б.Й.Г. е оставил четирима наследника по закон /двама братя и две сестри/. Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2020 г. по партидата на търговско дружество – „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД не са извършвани вписвания свързани с промени на законния представител и едноличен собственик на капитала. Първоначалното вписване още с регистрацията на дружеството в ТРРЮЛНЦ е за лицето - Б.Й.Г., който фигурира и като управител и като едноличен собственик на капитала. Независимо от това, че на 18.01.2025 г. вписаният за управител на ответното дружество - Б.Й.Г. се установява да е починал, то няма никакви данни за постъпки от законните наследници за поемане на неговите дружествени дялове, провеждане на общо събрание и избор на нов управител, съответно заявяване и вписване на такъв. Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал на 18.01.2025 г., който факт автоматично прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 18.01.2025 г. до датата на упражняване на ИМ – 08.12.2025 г. издава това, че ответното дружество е без управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД. Липсата на манифестирана воля от всички или от някой от призованите да наследят починалия едноличен собственик на капитала „БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛНИ УСЛУГИ“ ЕООД наследници по закон за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че от тези материално легитимирани лица, за които законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно те не възнамеряват да се възползва от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Въведените от особения представител на ответното дружество възражения за неоснователност на предявения иск не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция. Трябва да се отбележи, че наличието на алтернативен способ /този по чл. 11 ДОПК/ за НАП да удовлетвори конкретната си процесуална нужда по принудителното изпълнение, не води до неприложимост и на възможността по чл. 155, т. 3 ТЗ. Така също реализацията на фактическия състав за пораждане на преобразуващото право по чл. 155, т. 3 ТЗ по никакъв начин не отдава релевантно значение на обстоятелството, дали дружеството, чието прекратяване се иска има изискуеми парични задължения, било с публичен било с частен характер, както и какво е обективното финансово и имуществено състояние на същото, респективно подобни обстоятелства да съставляват пречка пред позитивно произнасяне по упражнения от прокурора исков ред. Тук е мястото да се отбележи, че ако държавата или друг кредитор на ответника смятат, че същия е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, то пред тях съществува възможност да поискат откриване на производство по несъстоятелност, като осребряването на имуществото стане в рамките на универсалното принудително изпълнение. За държавата съществува и ред за събиране на публичните задължения конкретно процесуално уреден в процесуалните норми на ДОПК, и не на последно място по значение в производството по ликвидация, което следва да се извърши при прекратяване на ответника по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ именно дейността по осребряването на имуществото и разплащането на задълженията към кредитори е основният преследван резултат. Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното дружество. При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 296,55 евро /40,90 евро – държавна такса и 255,65 евро – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Воден от горното съдът