Решение № 325 от 16.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1838/2025 г.

Производството по делото е образувано по положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от Държавата, чрез НАП. В исковата молба ищецът Държавата, чрез НАП излага, че с р ешение № 1461 от 12.06.20 18 г. по т. д. № 6431/20 17 г. по описа на АС-София, е открито производството по несъстоятелност срещу "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н), ЕИК 202094790, като решението било вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20180615120246. Твърди се, че в ТРРЮЛНЦ под № 20250619095805 по партидата на длъжника е обявен списък № 7 на неприетите вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 688. ал. 3 от ТЗ. в конто са включени публични вземания, предявени от НАП с молба, изх. номер № 40-30- 350/25#4/02.06.2025 година. С възражение, изх. № 40-30-350/25#5/26.06.2025 г. НАП възразила срещу неприемането на публичните вземания – в размер на 28 436,47 лв. - лихви за забава върху присъдени в полза на държавата, чрез НАП държавни такси по изпълнителен лист № 260071/14.06.2024 г. по т .д. № 2781/2019 г. по описа на Софийски градски съд за периода 27.03.2024 г. – 12.05.2025 г. и в размер на 201 94,35 лева - лихви за забава върху присъдени в полза на държавата, чрез НАП държавни такси по изпълнителен лист № 260006/ 06.02.2025 г. по т.д. No 1051/2020 г. по описа на СГС за периода 15.11.2024 г. – 12.05.2025 г. (съгласно уточненията, дадени в ДИМ). Поддържа се, че с определение № 261358 от 09.09.2025 г. по т.д. № 949/20 17 г. по описа на СГС подаденото възражение от Национална агенция за приходите било оставено без уважение като неоснователно. Поради това и се предявява настоящия установителен иск за признаване за установено, че Държава чрез НАП има вземания от дружеството в несъстоятелност за законната лихва върху присъдените суми по двата изпълнителни листа, така както са предявени с молбата от 02.05.2025 г. пред Съда по несъстоятелността. Ответникът "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н) не взема становище по иска. Становище за недопустимост (поради твърдяна нередовност на исковата молба – това възражение Съдът намира за неоснователно. В исковата молба, разглеждА. по реда на чл.694 от ТЗ вземането е предявено по начина, по който е предявено и в производството по несъстоятелност, съответно има произнасяне и на съда по несъстоятелността в определнието по чл. 692 от ТЗ ) и неоснователност на иска е депозирал и назначеният синдик на длъжника в несъстоятелност А. М.. Излага се и, че тъй като претенциите на ищеца са за лихва върху възникнало текущо задължение за присъдена държавна такса по дела на несъстоятелното дружество, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, то съгласно чл. 688 ТЗ, текущите задължения, възникнали след началната дата на производството по несъстоятелност, неплатени на падежа, се предявяват по реда на глава Четиридесет и трета ТЗ- Четвърта част. Този ред включва и сроковете за предявяване, установени с чл. 685, ал.1 от ТЗ - 1 месец и с чл. 688, ал. 1 от ТЗ - 2месеца след изтичане на срока по чл. 685, ал. 1ТЗ. Поради това е твърди, че към датата на предявяване на процесните вземания- 03.06.2025 г. 3-месечният срок на предявяване и на главниците, и на лихвите по тези главници е изтекъл, ако датата на възникване на вземането е датата на съответното решение, а дори и дори за дата на възникване на вземането да се счита датата на издаването на изпълнителния лист то е изтекъл и този срок. Поддържа се, че за да възникне задължение за лихва, следва изискуемостта да бъде установена чрез покА. по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, а в конкретния случай липсва покА. от НАП и не е предоставен срок за доброволно изпълнение след постановяване на решението, поради което не може да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава. С протоколно определение от 24.02.2026 г. като трето лице –помагач на стрА.та на длъжника е конституирано дружеството Уест Солюшън ЕООД, ЕИК 205806595 – кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. Третото лице – помагач излага доводи за неоснователност на предявения иск. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна стрА.: Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от Държавата, чрез НАП за установяване съществуване на вземане на ищеца за законна лихва върху вземания, присъдени с влезли в сила съдебни решения държавни такси по дела, с участието на дружеството в несъстоятелност. Искът в предявен в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списък 7 на неприетите предявени вземания в частта на привилегиите (обезпеченията), но съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение. Поради това искът е ДОПУСТИМ. Разгледан по същество, искът е основателен. По делото не се спори относно фактите. Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че с решение № 1461 от 12.06.20 18 г. по т .д. № 6431/20 17 г. по описа на АС-София, е открито производството по несъстоятелност на "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД - решението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20180615120246. С молба, изх. номер № 40-30-350/25#4/02.06.2025 г. на Държавата, чрез НАП са предявени следните вземания –по изпълнителен лист 260071/14.06.2024 г. по т. дело 2781/2019 г. на СГС - 184 747,92 лева - главница и законна лихва в размер на 28 436,47 лева за периода до 12.05.2025 година; по изпълнителен лист 26006/06.02.2025 г. по т. дело 1051/2020 г. на СГС - 309375,23 лева - главница и законна лихва в размер на 20194,35 лева за периода до 12.05.2025 година. Вземанията за законна лихва, общо в размер на 48 630,82 лева са включени в списък 7 на неприетите от синдика на вземания на кредиторите на "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н), тъй като са задължения без срок за изпълнение, и липса покА. от кредитора. С възражение, изх. № 40-30-350/25#5/26.06.2025 г. НАП възразила срещу неприемането на публичните вземания – в размер на 28 436,47 лв. - лихви за забава върху присъдени в полза на държавата, чрез НАП държавни такси по изпълнителен лист № 260071/14.06.2024 г. по т .д. № 2781/2019 г. по описа на Софийски градски съд за периода 27.03.2024 г. – 12.05.2025 г. и в размер на 20194,35 лева - лихви за забава върху присъдени в полза на държавата, чрез НАП държавни такси по изпълнителен лист № 260006/ 06 .02.2025 г. по т.д. No 1051/2020 г. по описа на СГС за периода 15.11.2024 г. – 12.05.2025 година. С определение № 261358 от 09.09.2025 г. по т.д. № 949/20 17 г. по описа на СГС подаденото възражение от Национална агенция за приходите било оставено без уважение като неоснователно. По делото са представени и двата изпълнителни листа, видно от които длъжника е осъден да заплати главниците - суми, представляващи държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС-София. Установява се от списък на кредиторите на "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н), изготвен от синдика А. М., че Уест Солюшън ЕООД е включен в списъка на кредиторите с приети вземания с вземане в размер на 84,33 лева. По същество спорът се свежда до въпроса дали в полза на кредитора Държавата чрез НАП се дължи вземане за законна лихва върху вземания за държавна такса, дължима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС, присъдени с влезли в сила съдебни решения, от датата на влизане в сила на тези съдебни решения до момент, предхождащ молбата за предявяването им в производството по несъстоятелност (НАП претендира законната лихва за периода от влизане в сила на съдебните решения до 12.05.2025 г., а молбата за предявяване на вземанията е от 02.06.2025 г.). Вземанията за държавни такси, дължими по силата на ГПК (доколкото в конкретния случай се касае за искове по чл. 649 от ТЗ, а съгласно чл. 649, ал.4 от ТЗ в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, като ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената стрА., а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността, т.е в ТЗ са определени специални правила относно момента на внасяне на дължимите държавни такси в полза на съдилищата при искови производства, което е изключени от общото правило на чл. 73, ал.3 от ГПК, че държавните такси за исковите производства се внасят предварително) са публични вземания съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, доколкото са установени по основание със Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Според ал. 9 на чл. 162 от ДОПК публични са и лихвите за вземанията по чл. 162, ал.2 от ДОПК, т.е и лихвите върху вземанията за държавни такси, дължими по исковите производства по ТЗ в производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон. Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. С оглед този специален режим на удовлетворяване на публичните вземания, изрично в чл. 687, ал.2 от ТЗ е предвидено, че синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. В хипотезата, когато се касае за вземания, възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност, каквато е настоящата хипотеза относно задължението за заплащане на държавна такса по отменителните искове по чл. 649 от ТЗ, съгласно чл. 688, ал.3 от ТЗ, същите подлежат на плащане на падежа, а ако не бъдат платени, се предявяват по реда на глава 43 от ТЗ. Доколкото обаче се касае за установени със съдебно решение публични вземания за държавна такса, за предявяването на същите, ако синдикът не е изпълнил задължението си да ги включи служебно в списък с приетите вземания, няма срок. По тези аргументи, доводите на синдика М. в противния смисъл – че вземанията на кредитора Държавата, чрез НАП, по двата изпълнителни листа – и за главници и за законна лихва, са предявени след изтичане на тримесечния срок по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, са неоснователни. Следва да се отбележи, че последователното провеждане на този довод, поставя въпросът защо вземанията за главници са приети и са включени в списъка с приетите вземания, ако синдикът приема, че вземането за държавна такса по две съдебни производства, с негово участие, са предявени след изтичане на срокове по чл. 685, и чл. 688 от ТЗ. Спорът е относно изискуемостта на вземанията за главници за дължимата държавна такса по двете влезли в сила съдебни решения по искове по чл. 649 от ТЗ, постановени с участието на синдика и дружеството в несъстоятелност, т.е дължи ли се законна лихва за периода преди предявяването им с молбата от 02.06.20265 година. В случая, както бе посочено, производствата, по които дружеството в несъстоятелност е осъдено да плати държавна такса и по което са издадени и изпълнителните листове, се е развило с участието на синдика (нещо повече - производството по т. дело 2781/2019 г. е образувано по искова молба на А. М. в качеството й на синдик на Стрълинг Пропъртис България ЕООД (н)) и с участието на длъжника в несъстоятелност. Дружеството е уведомено за постановените решения, вкл. и за осъждането да плати държавна такса. Синдикът е стрА. по производството и за същия е възникнало задължението по чл. 687, ал.2 от ТЗ да впише вземанията за държавна такса като съдебно установени публични вземания в списъка на предявените вземания в момента на влизане в сила на съдебните решения, с които тези вземания са установени. Оттук следва извод, че се касае за изискуеми задължения - задължения, за които кредиторът може да търси изпълнение, и съответно длъжникът дължи плащане, вкл. и по арг. от чл. 639 от ТЗ. Противното разбиране би означавало да се достигне до нелогичния извод, че синдикът е длъжен да включи в списъка с приетите вземания неизискуеми вземания, които обаче не подлежат на оспорване (вземания, установени с влязъл в сила акт за установяването им), т.е вземания, по които независимо, че са включени в списъка с приетите вземания, длъжникът не дължи плащане, и са необходими допълнителни действия от титуляра на тези вземания, за да направи вземанията изискуеми. Отклонението от принципа, че на принудително удовлетворение в производството по несътоятелност подлежат вземанията, включени в списъка с приетите, вземания, с посочения ред за удовлетворяване, е в чл. 725 от ТЗ вр чл. 164, ал.5 от ТЗ, относно включени под условие вземания, като единственото условие е влизане в сила на акта за установяването им. По изложените съображения, Съдът намира, че по делото се доказа размерът, и изискуемостта на вземанията на държавата, чрез НАП за държавна такса. При липсата на доброволно плащане, съгласно чл. 175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Този закон е Законът за лихвите върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания, съгласно чиято разпоредба на чл. 1 неплатените в срокове за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират със законната лихва, като тя е дължима от деня на забавата на основание чл. 86 от ЗЗД. Поради това и не е необходимо в издадения служебно изпълнителен лист да се посочва, че се дължи лихва върху държавната такса, ако не бъде платена, тъй като за това съществува изрично законово предвиждане - чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ. Следователно, от момента на влизане в сила на съдебните решения, с които длъжникът – дружеството в несъстоятелност е осъден да заплати дължима държавна такса по т. дело 2781/2019 г. по описа на СГС и по т. дело 1051/2020 г. на СГС във връзка с предявени искове по чл. 649 от ТЗ, длъжникът дължи законната лихва за периода на забавата – до датата на предявяването им (наложило се поради неизпълнение на задължението на синдика по чл. 687, ал.2 от ТЗ). Доколкото няма спор относно размера на дължимата лихва за забава за периода от влизане в сила на съдебните актове до 12.05;.2025 г. - датат, посочена в молбата на НАП за включване в списъка на приетите вземания на вземанията за главниците, исковете са основателни. Сумите следва да се определят в евро, съгласно чл. 11 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в България. Относно разноските: На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н), ЕИК 202094790 следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 994,58 евро. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът "СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (н), ЕИК 202094790 следва да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 345 евро. Водим от горното, Софийски градски съд