Решение № 293 от 9.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 809/2025 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от П. В. М. и З. А. М. против решение № 101/ 26.06.2025 г. по т.д. № 64/ 2021 г. по описа на ОС – Благоевград с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу СД „М. – 3“ ЕИК 101034608 иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 93, ал. 1, т. 7 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. В хода на въззивното производство П. В. М. е починал и е заличен като ищец, а на негово място са конституирани наследниците му М. С. М., В. П. М. и В. П. М.. Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, по съображения изложени в жалбата. Въззиваемата страна СД „М. – 3“, представлявано от съдружника И. В. М., чрез адв. А. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. С предявения пред Окръжен съд – Благоевград иск, ищците молят ответното СД „М. – 3“ да бъде прекратено, поради поведението на съдружника И. В. М., който умишлено и с груба небрежност не изпълнявал задълженията си по т.т. 5.1, 6.2, 8.1, 5.1, 6.2 и 8.1 от учредителния договор. Ответникът СД „М. - 3“ оспорва иска. Излага доводи за недопустимост на иска, тъй като с нарочни уведомления от 19.04.2019 г., както и на проведеното на 24.07.2019 г. събрание на дружеството, ищците са уведомили съдружника И. М., че напускат същото на основание чл. 9.2 от учредителния договор, поради което и към датата на подаване на исковата молба, ищците не били съдружници и нямали правен интерес от предявяване на иска. По същество на иска твърди, че е неоснователен, тъй като наведените в исковата молба обстоятелства не били верни и произтичали само от обтегнатите лични отношения между съдружниците. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при настъпилото по силата на самия закон прекратяване на СД на основание чл. 94 ТЗ вр. с чл. 76 ТЗ, не е налице задължение на другия съдружник да уведомява напусналите съдружници за работите на дружеството, вкл. и да изпълнява задълженията си по учредителния договор, цитирани в исковата молба. Съдът като обсъди доказателствата по делото и поддържаните от страните доводи, намира за установено от фактическа страна, следното: СД „М. - 3“ е учредено с договор от 28.11.1990 г. между съдружниците И. В. М., А. В. М. и П. В. М.. С т. 5.2 е посочено, че дружеството се представлява от И. М., но със заявление от 15.10.2008 г. в търговския регистър е вписана промяна в обстоятелствата, относно представителството, а именно, че и тримата съдружника могат за представляват дружеството заедно или поотделно. С решение от 02.02.2009 г. на съдружниците И. М. и П. М., за съдружник в дружеството е приета З. А. М., наследник на починалия съдружник А. М.. Съобразно чл. 5.1 от договора, решенията свързани с управление на дружеството се вземат с единодушно съгласие на всички съдружници, като и тримата са вписани като управители в ТР. В чл. 9.1 е посочено, че приемането на нов съдружник се извършва само по взаимно съгласие на съдружниците и след като новоприетия съдружник декларира, че приема условията по договора. С т. 9.2 е регламентирано правото на всеки съдружник да напусне дружеството с едномесечно писмено предизвестие до останалите съдружници. В т. 9.5 е разписано, че прекратяването на дружеството е възможно със съгласието на всички съдружници, изразено писмено, както и че може да е резултат от решение на съда, ако има основание за това. Относно хипотезата на прекратяване при смърт на съдружник с решенията от 02.02.2009 г. е прието, че наследниците могат да заявят искането си да встъпят в дружеството в срок от три месеца от откриване на наследството. В случай, че не желаят да станат съдружници, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяване на членството. Отразено е, че дружеството продължава да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник, в този случай се прилагат същите правни последици по отношение изплащането на дела му, както с наследниците. По делото е представена нотариална покана с рег. № 1769/07.06.2019 г. от П. М. и З. М. до И. М., връчена на 11.06.2019 г. лично на адресата от нотариус с рег. № 493 на НК за насрочено на 24.07.2019 г. събрание на дружеството за вземане на решения по описани в поканата въпроси. Под т. 9 е посочено, че следва да се вземе решение по искането на съдружниците П. М. и З. М. да прекратят участието си на основание чл. 93, т. 6 ТЗ вр. с чл. 9.2 от дружествения договор, освобождаването им от отговорност като неограничено отговорни съдружници и управители, т. 11 и т. 12 предвиждат да се приеме решение по искането на същите съдружници за прекратяване на дружеството и да се избере ликвидатор. С писма по „Телепоща“ на „Български пощи“, И. М. е отговорил на поканата за събрание от З. М. и П. М., като е подчертал, че съгласно чл. 9.2 от учредителния акт, всеки съдружник има право да напусне дружеството въз основа на писмено предизвестие и след като изпълни всички поети към дружеството задължения. Изтъкнал е, че не желае да прекратява СД „М. – 3“ и кани съдружниците да уредят взаимотношенията си, чрез сключването на споразумение. Видно от представения по делото протокол от 24.07.2019 г., на тази дата е проведено събрание на съдружниците в СД „М.“ в присъствието на И. М., З. М. и В. М., като пълномощник на П. М.. Съдружниците З. М. и П. М., чрез пълномощника са гласували решения за прекратяване на участието им в дружеството, за освобождаването им от отговорност, за освобождаването им като управители и представители на дружеството, както и за прекратяване на СД „М. – 3“ и назначаване на П. М. за ликвидатор. Със заявление с вх. № 10191025130155/25.10.2019 г. адв. Ю. е поискала вписване на обстоятелството „Заличаване на дружеството“ по партидата на СД „М. – 3“. По заявлението е постановен отказ от 28.10.2019 г. с мотивите, че за да се извърши заличаване на дружеството, първо следва да бъзе осъществено производство по ликвидация съгласно чл. 154, ал. 1 и чл. 156, ал. ТЗ за което не са представени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно чл. 93, т. 6 ТЗ дружеството може да бъде прекратено с предизвестие за прекратяване от съдружник. Това основание е доразвито с разпоредбата на чл. 94 ТЗ, която казва, че при дружеството образувано без срок, всеки съдружник може да иска неговото прекратяване, като направи най – малко 6 месеца преди това писмено изявление до всички съдружници. Нормата урежда потестативно право с погасителен ефект, което е лично право на всеки един съдружник и следва по силата на закона. Доколкото нормата е диспозитивна, дружествения договор може да предвиди по – дълъг или по – къс срок на предизвестие или някакви допълнителни условия за надлежното му упражняване, но това право на съдружника, не може да бъде отнето. В случая, в учредителния договор на СД „М. – 3“ не е посочено нищо относно упражняването на правото на съдружника да прекрати дружеството. Уговорена е само процедура по напускане на съдружника с едностранно волеизявление до дружеството, а именно, с едномесечно предизвестие. Съобразно протокола от проведеното на 24.07.2019 г. събрание на съдружниците, ищците са дали израз на желанието си за прекратяване на дружеството, като са поставили този въпрос на гласуване и са заявили своя избор за прекратяване на СД „М. – 3“ и назначаване на П. М. за ликвидатор. Това решение е взето от тях в контекста на предходното им изявление по т. 2 за прекратяване на участието в дружеството. Волеизявленията на съдружниците са юридически факти от категорията на юридическите действия, защото прекратяването на дружеството, чрез писменото изявление на съдружника е установено в хипотезата на правна норма /чл. 94 ТЗ/. Волеизявленията са извършени с оглед постигането на конкретен правомерен правен резултат. Те са желани от своите автори и тяхната основна цел е именно постигането на допустимия от правото правен резултат - прекратяване на събирателното дружество. Доказаният с процесния протокол юридически факт е основание за прекратяване на дружеството и то трябва да бъде последвано от започване на производство по ликвидация. Стремежът на ищците да постигнат този правен резултат става ясен и от факта на подаденото на 25.10.2019 г. от повереника им адв. Ю. заявление в търговския регистър за заличаване на дружеството, чийто правни последици са провалени единствено от юридически несъстоятелните постъпки на адвоката, да инициира заличаването преди да е приключило производството по ликвидация. Ето защо, съдът приема, че с изтичането на 27.01.2020 г. на шестмесечния срок по чл. 94 ТЗ са реализирани всички правни предпоставки от фактическия състав на чл. 94 ТЗ и СД „М. – 3“ от тази дата е прекратено. Отделно до прекратяване на дружеството водят и волеизявленията на ищците за прекратяване на членството им в съответствие с регламентираното в т. 9.2 от учредителния договор право на всеки съдружник да напусне дружеството с едномесечно предизвестие. След изтичането на срока на предизвестието, съдружникът изгубва членствените си права, а вписването на това обстоятелство в търговския регистър има само декларативно действие. Ирелевантна в случая е клаузата на т. 9.5 от договора, според която дружеството продължава да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. Това е така, защото с напускането на двамата ищци се нарушава императивната норма на чл. 76 ТЗ и дружеството не може да продължи да съществува само с един съдружник /виж. Решение № 918/30.01.1997 на ВКС по гр.д. № 737/96 г./ С определение № 553/ 23.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1865/2013 г. на ВКС е развита тезата, че когато се нарушава разпоредбата на чл. 76 ТЗ, волеизявлението за напускане на дружеството не произвежда действие и съдружникът може да упражни единствено потестативното си право по чл. 94 ТЗ за прекратяване на дружеството. В настоящата хипотеза, това тълкуване на закона не променя крайния извод за спора, тъй като съобразно изрично отразеното в протокола от 24.07.2019 г. и описано по – горе юридическо действие на съдружниците по т. 4, прекратяването на дружеството е установен по делото правен факт. Освен на решението за учредяване на събирателно дружеството, законът не предвижда конститутивно действие на нито едно друго решение при персоналните дружества. С оглед персоналния характер на дружеството, съдружниците отговарят неограничено за задълженията му, поради което и за кредиторите са налице достатъчни гаранции които не налагат намесата на държавата в регулиране на правоотношенията. Затова, вписване на прекратяването на дружеството е декларативно вписване, което няма ефект по отношение на съществуването на това подлежащо на вписване обстоятелство. Предмет на декларативното вписване са само вече настъпили обстоятелства и целта е вписването да осигури „физическото узнаване“ на обстоятелството от трети лица за търговския обмен, както и да обезпечи противопоставимост на вписаните обстоятелства в отношенията с трети добросъвестни лица. След като е настъпило законоустановено прекратително основание, за съдружниците остава само задължението да подадат искане за вписване на ликвидатор, било то на избрания от тях или назначен от АВ, като заявлението може да бъде подадено от всеки един съдружник. Твърдението на повереника на ищците, че прекратяването не е вписано в ТР, поради изискване на длъжностните лица за съгласие на всички съдружници е манипулативно. Както съда посочи по – горе, отказът на АВ е мотивиран с незаконосъобразните постъпки на адв. Ю. да иска заличаване на дружеството без проведена ликвидация, а и поначало, този спор има разрешение по реда на чл. 25 ЗТРРЮНЦ, а не чрез предявяването на иск по чл. 95 ТЗ. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като прекратяването на дружеството е настъпило по силата на установено от закона обстоятелство и не може да се иска прекратяване със съдебно решение на едно вече прекратено дружество. Цитираната съдебна практика от САС в определението № 952/ 07.04.2025 г. по ч. т. д. № 17/2025 г. /с което е отменено второто прекратително определение на първоинстанционния съд/, а именно решение № 25/ 29.01.2004 г. по гр.д. № 393/2003 г. на ВКС, ТК с докладчик съдията Н. Х. е неотносимо към фактите от настоящото производство, защото по делото по което е постановено, иска по чл. 95, ал. 2 ТЗ е предявен в срока на предизвестието, т.е. преди да е изтекъл шестмесечния срок по чл. 94 ТЗ и следователно, преди да са настъпили правните последици на упражненото от съдружника потестативно право за прекратяване на дружеството. В обобщение, като постановено по недопустим иск, решението на първоинстанционният съд следва да бъде обезсилено. В хода на производството е починал ищецът П. М.. Наследими са имуществените права на съдружника /решение № 172/ 02.07.2025 г. по т.д. № 1641/ 2024 г. на ВКС/. В случая, предмет на предявения иск е упражненото от починалия съдружник неимуществено и ненаследимо, преобразуващо право да иска прекратяване на дружеството по реда на чл. 95 ТЗ. Имущественото право на ликвидационен дял ще възникне само след евентуално положително решение, ако иска бъде уважен. Затова за да може наследниците на П. М. да бъдат конституирани като ищци по делото е необходимо освен да са заявили искането си да встъпят в дружеството в срок от три месеца от откриване на наследството съгласно т. 9.5 от учредителния договор, но и да са приети за съдружници по реда на т. 9.1 от договора, по взаимно писмено съгласие на всички съдружници, каквито обстоятелства не са вписани по партидата на дружеството в ТР, нито са представени доказателства за това, по делото. Ето защо, съдът намира, че следва да ревизира постановеното от откритото съдебно заседание на 06.02.2026 г. определение, като в частта, в която наследниците на П. В. М., а именно, М. С. М., В. П. М. и В. П. М. са конституирани като ищци по делото, определението бъде отменено. По разноските по делото: Доказателства за разноски на ответника във въззивното производство не са представени, поради което и разноски за пред САС не следва да се присъждат. Ищецът З. А. М. дължи сторените от СД „М.“ разноски в размер на 766, 94 евро за производството пред ОС – Благоевград. Водим от горното, съдът,