Решение № 210 от 29.7.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 783/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Е. О. М.,ЕГН : •••••••••• от - ,чрез адв.М. Н.- САК е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 25-1204-000570 от 09.05.2025г., издадено от •• Т.ов - – на длъжност ВПД Началник -група към ОДМВР – София –сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 1821з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58,т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178Ж, ал.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева/511.29(петстотин и единадесет евро и двадвсет и девет евроцента ) евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца. На основание Наредба № I-з -2539 от 17.12.1212г.на МВР на Е. О. М. се отнемат общо 10 (десет) контролни точки. В жалбата си Е. М. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици. В съдебно заседание Е. М. се явява, явава се и неговият упълномощен защитник – адв.М. Н.-САК, водят свидетели. Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН , серия GA с № 1203791/11.04.2025г.и разписка; Наказателно постановление с № 25 – 1204 – 000570 /09.05.2025г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г,З а п о в е д № 8121К-15085 от 09.12.2024г.,Акт за встъпване в длъжност,Справка за нарушител – водач ,както и от и събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите : П. П. К. – актосъставител и Т. В. Д. – свидетел по акта, както и свидетел ,доведен от жалбоподателя : •• ,разпитан в с.з.от дата 20.05.2026г.,се установява следната фактическа обстановка: На дата 11.04.2025г., св.П. П. К.- мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция при ОДМВР-София в присъствието на Т. В. Д. – свидетел по акта ,били редовна смяна на работа ,когато след подаден сигнал от граждани установили л.а.“*„ с рег. № -,който се движел в лентата за принудително спиране ан АМ –Хемус в района на 38+500 км.с посока от град София към град Варна.На въпросният участък се извършвали ремонтни дейности , на тунел „Топли дол „ където имало временна реорганизация на движението .Със заповед на Министър на МВР да има постове на полицаи в цивилен автомобил ,за да се контролира никой гражданин да не шофира в лентата за принудително спиране.Въпросният участък е прав ,на мост „*“ Спрян е лекият автомобил и е установен неговият водач ,а именно – жалбоподателят Е. О. М..След извършена проверка е било установено , че автомобилът се води собственост на фирма „* „ ЕООД , с БУЛСТАТ *. На жалбоподателя Е. О. М. е съставен АУАН , с е р и я GA с № 1203791/11.04.2025г.от П. П. К. - актосъставител,в присъствието на свидетел по акта : Т. В. Д. , затова, че на 11.04.2025г., около 17.06 часа в обл.Софийска,общ.Ботевград,път София-София,регион Ловеч/Шумен-Варна – км.38,като водач на лек автомобил * „ с рег. № -,собственост на фирма „ * „ ЕООД с БУЛСТАТ *,управлявал лекият автомобил в лентата за принудително спиране без видими здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС.Констатирано е нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на същия ден, в който е съставен и му е връчен.В графата за възражения такива не са отразени. В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 25-1204- 000570 от 09.05.2025г., издадено от •• Т.ов - – на длъжност ВПД Началник - група към ОДМВР – София –сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 1821з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58,т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178Ж, ал.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева/511.29(петстотин и единадесет евро и двадвсет и девет евроцента) евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца. На основание Наредба № I-з -2539 от 17.12.1212г.на МВР на Е. О. М. се отнемат общо 10 (десет) контролни точки. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. П. К. – актосъставител и Т. В. Д. – свидетел по акта,както и от приобщените писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св.•• ,тъй като същият е в дългогодишни приятелски отношения с жалбоподателя Е. М. и е заинтересован от изхода на делото Други доказателства,досежно неизправност в превозното средство или здравословното състояние на водач в ход на съдебното следствие не се представиха. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП. Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите П. П. К. – актосъставител и Т. В. Д. – свидетел по акта ,се доказа, че Е. О. М. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията на жалбоподателят Е. М. , упоменати в жалбата му и в с.з.от дата 20.05.2026г.,, тъй като счита същите за защитна версия. На жалбоподателят Е. О. М. е съставен АУАН на място , който същият приел и подписал без възражения. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод движение в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водач и на пътниците в превозното средство. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Е. О. М., на дата 11.04.2025г., в 17.06 часа ,управлявайки, като водач на л.а.,модел и марка „•• „ с рег. № - ,собственост на „* „ ЕООД , с БУЛСТАТ *, община Ботевград , на път Автомагистрала А-2 ,АМ-Хемус ,км.38+500 ,посока от гр.София към гр.Варна , се е движел в лентата за принудително спиране. Това безспорно установено поведение от страна на Е. М. не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява състав на административното нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП, въвеждаща забрана за такова движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала. Съгласно чл.58 т. 3 от ЗДВП „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при по,реда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;”. Законодателят в цитираната норма е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, при наличието на което и да е от тези изключения административна отговорност за водача на пътно превозно средство в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се носи. Това пък изисква при ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно средство за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП да не е налице никое от тези изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези изключения да се посочи изрично в наказателното постановление, респ. с АУАН преди това. При непълното излагане на обстоятелствата на конкретното нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП, в това число непосочването че не е налице за нарушителя никое от изключенията по чл.58 т.3 от ЗДВП – нещо което дори е указано и в санкционната норма на чл.178А ал.1 от ЗДВП, съставлява неизпълнение в пълен обем на задължение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващ орган при издаването на НП и на такова по чл.42 т.4 от ЗАНН за актосъставител при съставянето на АУАН. Неизпълнението на тези задължения по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.42 т.4 от ЗАНН в хода на едно административно производство съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като засягат правото на защита на субектът, подведен по административна отговорност. В случая и АУАН, и НП съдържат абсолютно всички с оглед правната съставомерност за нарушение по см. на чл.58 т.3 от ЗДВП обстоятелства на това нарушение.Липсва възможност за достигане до извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно правната квалификация.Доводите на жалбоподателя в обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания са изпълнени. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Установено е ,че на въпросните дата и час Е. О. М. се се е движел в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водач и пътниците в ППС. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.58,т.3 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 178Ж, ал. 1,предл.1 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е е предвидено изключението по чл. чл.58,т.3 от ЗДвП, От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му. Освен това, изискването е ППС да не се движи в лентата за принудително спиране ,освен в предвидените изключения, като неизпълнението на това задължение е било констатирано и установено от контролните органи. Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба” и Лишаване от СУМПС ,като размерът на наложеното наказание съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба. Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанието глоба в разпоредбата на чл.178Ж ал.1,пр.1 от ЗДвП е във фиксиран размер на 1000 лева/511.29(петстотин и единадесет евро и двадвсет и девет евроцента) евро и настоящия съд няма правомощия да го редуцира.Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите. Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи , поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП. При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 150 (сто и петдесет) лева/ лева/ 76.69 евро(седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента) евро. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН