Решение № 915 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6258/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от А. Г. А., адрес: гр. Б. ••• срещу С. Т. П., с адрес: гр. Б. •••, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 068,86 лева, представляваща заплатени от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за потребителски кредит № 3009091/11.12.2017г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като кредитор/ и ответника /като

кредитополучател/ вноски по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение № 709/09.04.2024г., постановено по гр. дело № 375/2024г. по описа на БРС. Излага се, че на 11.12.2017г. ответникът е сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД договор за потребителски кредит № 3009091/11.12.2017г., по силата на който получил сумата 26 000 лева, която е следвало да бъде погасена на 120 месечни вноски. Посочва се, че по договора като поръчител се задължила и ищцата. След прекратяване на брака между страните, ищцата получила SMS на телефона си, че кредитът е просрочен с 68 дни, в резултат на което, в качеството си на солидарно отговарящ поръчител, на 29.05.2024г. погасила дължимата към онзи момент сума в размер на 923 лева, представляваща просрочена сума за погасителни вноски за месеците март, април и май 2024г. и месечна поддръжка на сметката, по която се обслужва кредита. Ищецът твърди, че ответникът продължил да не изпълнява задълженията си по погасяване на вноските по кредита, поради което на 29.07.2024г. ищцата отново получила SMS на телефона си, че кредитът е в просрочие. Предвид опасността кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и ищцата, в качеството си на поръчител да е принудена да заплаща лихви за забава и разноски по изпълнението, погасила предсрочно остатъка от размера по кредита на основание чл. 4, ал. 6 от Общите условия към договора за кредит. Ищцата заплатила 11 145,86 лева, като с плащането на предишните вноски задължението възлизало общо на 12 068,86 лева.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и по размер. На първо място е оспорено твърдението на ищцата за това, че в отношенията си с ответника по повод договора за кредит, индивидуализиран в исковата молба, ищцата има качеството на поръчител и има право да получи и в този смисъл има право да получи всичко, платено от нея в полза на банката. В тази насока в писмения отговор е посочено, че действително в договора за кредит ищцата е посочена като договоряща с банката страна - поръчител и в този смисъл отношенията на ищцата и банката следва да се квалифицират и съответно да се развият по реда на чл.138 и сл. от ЗЗД. Посочено е, че в този смисъл е и предявеният иск.

Изложено е, че искът следва да се квалифицира като иск по чл.143 от ЗЗД, тъй като видно от твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба и изложеното в петитума на исковата молба предмет на претенцията е пълния размер на платената от ищцата сума, т.е. предявен е иск с правно основание чл.143 от ЗЗД. На следващо място е посочено, че независимо от това, че ищцата е подписала договора за кредит не като съкредитополучател, а само като поръчител в отношенията с ответника тя има качеството на солидарен длъжник, но не по смисъла на чл.138 и сл. от ГПК, а по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД, а в отношенията с ответника, който е неин бивш съпруг следва да се прилага правилото на чл.127 от ЗЗД. В писмения отговор е конкретизирано, че това е така, тъй като става въпрос за изтеглен по време на сключения между страните граждански брак кредит за потребление и в този смисъл потребител е цялото семейство. Изложено е, че от тук следва и че солидарната отговорност на ищцата в отношенията й с нейния бивш съпруг се регулира по реда на чл.32, ал.2 от СК във връзка с чл.121 от ЗЗД, а не по реда на поръчителството по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД. Посочено е и че в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 658 от 27.07.2020 година на ВКС по гражданско дело №2077/2019 година, Трето гражданско отделение. Предвид изложеното е посочено, че по тази линия на разсъжденията исковата претенция е изцяло неоснователна, защото иск против ответника по чл.143 от ЗЗД не може да бъде уважен. На следващо място в писмения отговор е посочено, че извън казаното исковата претенция е изцяло неоснователна, защото иск против ответника по чл.143 от ЗЗД не може да бъде уважен. Изложено е, че извън казаното исковата претенция е изцяло неоснователна и на друго самостоятелно основание. В тази насока е посочено, че размерът на сумата, предоставена по договора за кредит е 26 000 лева, общата сума, включваща главница, лихва, такси и разноски е в размер на 35 209, 65 лева. Изложено е, че ако кредитът е изцяло погасен, като ищцата е платила претендираната сума от 12 068, 86 лева не се установява кой и с какви средства е изплатил останалата сума по кредитните задължения към банката. В тази връзка в писмения отговор е посочено, че ответникът и заплатил с изцяло лични средства останалите задължения към банката в размер на 22 075, 38 лева, за което представя банково удостоверение с изключение на банковите плащания. Посочено е, че внимателния прочит на извлечението сочи, че общо платената от ответника сума по кредита действително е 22 075, 38 лева, като една значителна част от плащанията, извършени на АТМ устройство или банкомат. В писмения отговор е изложено още, че платените от ответника парични средства за погасяване на банката по същия потребителски кредит са средства, получени от продажбата на лично наследствено имущество и пари, предоставени от майката на ответника. В тази връзка ответната страна излага, че представя нотариални актове за извършени продажби на наследствени имоти, ведно с удостоверение за наследници, от което се установява възникване на наследствената

съсобственост. Изложено е, че в този смисъл ищцата не само се обогатява за сметка на ответника с половината от платените от него за погасяване на кредита лични средства, но и в качеството си на солидарен длъжник по чл.121 и сл. от ЗЗД се оказва, че не е платила в повече от припадащия й се дял от задължението. В тази насока в писмения отговор е посочено, че ответната страна прави защитно възражение за прихващане на сумата от 11 037, 69 лева, представляваща половината от платената от платените от ответника погасителни вноски по кредита със сумата по предявения иск и тъй като исковата претенция е в по - малък размер искът следва да бъде отхвърлен на това самостоятелно основание. Изложено е, че при това фактическо положение исковите претенции са изцяло неоснователни. Отправено е искане, предвид изложените фактически и правни доводи да бъде постановено решение с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, както и да бъдат присъдени разноските направени по водене на делото.

В хода на производството се извърши счетоводна експертиза, видно от заключението по която се установява, че договорът за потребителски паричен кредит № 3009091 от 11.12.2017 г. е подписан между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД И С. Т. П., ЕГН •••••••••• с поръчител А. Г. П.а, ЕГН ••••••••••.

В Раздел: Характеристики и условия на потребителския паричен кредит" е посочена следната информация:Чистата стойност на кредита - 26 000,00 лева

Обща сума дължима от потребителя: 35 209,65 лева. Начин на усвояване: превод по сметка на клиента: •••. Начин на погасяване: от сметка на клиента: •••. Месечна сума: 293,41 лева. Падеж на дата: 21. Първа вноска на: 21.12.2017 г. Вноските следва да се внасят ежемесечно на 21-во число на месеца, като се удържат автоматично от наличните средства по банкова сметка с IBAN: ••• и титуляр С. Т. П.. Типът на сметката е „Дебитна карта ФЛ", която, видно от хронологията на приложените банкови извлечения, се ползва от титуляра освен за погасяване на вноските по кредита, така и за лични нужди.

Вещото лице установява, че цялата изплатена сума по заема за периода 21.12.2017 до 01.08.2024 г. е 34212,44 лева, от които като вносител на вноските в периода 21.12.2017 до 21.06.2024 г. в общ размер на 23066,88 е посочен С. Т. П., а за последната вноска на 01.08.2024 г. в размер на 11145,56 лева е посочена А. Г. А..

Експертизата извършила обстойна проверка на хронологията - движението по банковата сметка с IBAN: ••• за периода от отпускане на кредита (11.12.2017 г.) до 02.08.2024 г. - датата след пълното предсрочно погасяване на кредита Изхождайки от условията на договора за кредит, а именно, че погасяването става през банковата сметка на дебитната карта на С. Т. П. •••, експерта е извършила анализ на постъпленията (приходите) по тази сметка, като е установила следното:

За периода 11.12.2017 до 02.08.2024 г. общо постъпили суми са в размер на 75 499,87 лева. В това число сумите внесени от ищцата са общо 1273,00 лева, както следва:

• на 23.03.2021 г. вноска на каса в размер на 350,00 лева с основание на плащането "вноска по кредит“

-на 29.05.2024 г. сума в размер на 923,00 лева с основание на плащането: „ПОГАСЯВАНЕ НА ПРОСРОЧЕНИ ВНОСКИ ПО КРЕДИТ №3009091,3a

м.03,м.04, м.05.2024 и месечна поддръжка на сметка"

По банковата сметка са постъпили също суми от още Два заема отпуснати от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД - на 28.11.2019 г. потребителски кредит №396646 за 2000,00 лева, който е изтеглен от сметка на 29.11.2019 и потребителски кредит №5200915 на 13.09.2022 за 1200,00 лева.

Постъпилите суми от различни физически лица са в общ размер на 15183,00 лева.

От общият оборот на прихода, 10880,00 лева са от захранване на сметката през банковата карта, чрез банкомат в периода 20.11.2018-21.02.2024 г.

Постъпилите суми от заплати, обезщетения и др. възнаграждения са в общ размер на 36634,17 лева а обобщено са, както следва: 22 415,29 лева от заплати, вносител „Казино игри и иновации" ООД в периода 13.12.2017- 01.03.2021 г. ; 5930,29 лева възнаграждения РИК, вносител Областна администрация Бургас в периода 02.09.2022-18.04.2023 г.; 4496,10 лева обезщетения и помощи за безработица, вносител НОИ в периода 15.06.2021- 15.04.2022 г. ;3792,49 лева суми с вносител Община Бургас в периода 12.10.2023-13.02.2024.

Общо постъпленията по банковата сметка за периода 11.12.2017 до 02.08.2024 г. са в размер на 75 499,87 лева, а сумата на вноските по кредита, излъчени от нея са в общ размер на 23066,88 лева. Т.е. част от сумата. 75499,87 лева с послужила за погасяване на вноските по процесния договор за потребителски паричен кредит № 3009091 от 11.12.2017 г.

Общата погасена сума по договор за потребителски паричен кредит №3009091 от 11.12.20217 г. сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и С. Т. П., с Поръчител по договора -А. Г. П.а е 34212,44 лева.

От тях внесени от ищцата са общо 12418,56 лева, както следва: в брой по банковата сметка на ответника две вноски на 23.03.2021 г. -350,00 лева, т.е. по време на гражданския брак; на 29.05.2024 г. - 923,00 лева, т.е. след прекратяване на гражданския брак.

Наличен е и банков превод от сметка ••• една вноска 11145,56 лева на 01.08.2024 г. (след прекратяване на гражданския брак)

Погасените суми от ответника чрез дебитни операции по банковата му сметка, в периода 21.12.2017 до 01.04.2024 г., са в общ размер на 21793,88 лева.

Ищцата претендира сумите, платени от нея суми, след прекратяване на гражданския брак с решение №709/09.04.2024 г. по гр.д. 375/2024 г. от описа на Районен съд Бургас, в качеството й на поръчител по договор за потребителски паричен кредит №3009091 от 11.12.20217 г., които са в общ размер на 12068,56 лева (923,00 лева + 11 145,56 лева).

По делото се разпитаха и свидетелите Д. Л. И., Д. Т. А., майка на ищцата, Т. С.ова П.а, майка на ответника и М. В. Г..Показанията могат да се разделят на две групи-такива в подкрепа на твърденията на ищцата, че кредитите са били вземани и усвояване в голямата си част в лично качество от ответника и такива в подкрепа на твърдението на ответника, че същите са били за семейни нужди.

Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, , брака по който е прекратен с Решение № 709/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 375/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.Бракът е сключен на ••• г.

Не се спори, че на 11.12.2017 г. С. П. е сключил с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., •••, ЕИК •••, чрез кредитния му посредник „Уникредит Булбанк“ АД - гр. София, договор за потребителски кредит № 3009091/11.12.2017 г., по силата на който договор на последния е била отпусната, като чиста стойност на кредита, сумата от 26 000 лева.

От ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на изпълнената по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че ищцата е заплатила сума в размер на общ размер на 12068,56 лева ,вноски за погасяване на кредита след прекратяването на брака, в качеството и на поръчител,за което има надлежно вземане пред кредитора, а кредитът е бил в просрочие.

От съдържанието на договор № 3009091/11.12.2017 г.се установява, че А. А. е поръчител по този договор, а не кредитополучател или солидарен съдлъжник, което фактически превръща заема в „личен дълг“ по смисъла на чл.27 ал.4 от СК.Този извод се подкрепя и от фактите, че видно от доказателствата, с процесиня кредит са погасени други предхождащи задължения на ответника по други получени от последния заеми, а именно - кредит № 2033010 към „Уникредит Консюмър Файнансинг“ ЕАД на обща стойност 13 241,99 лева към 11.12.2017 г. и кредит № 13912347 към „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД на обща стойност 6904,74 лева към 11.12.2017 г.,т.е. след приспадане на сумите за рефинансиране на другите му два кредита, оставаща разполагаема сума е в размер на 5853,27 лева.

Домогванията на ответника да докаже, че с тези заемни средтва са закупувани общи за семейството вещи, не ги превръща в общо задължение, дори и да се приеме тази теза. Твърдението пък, че е закупен семеен автомобил, всъщност се опровергава от съдържанието на показанията на свидетеля, воден от ответника, от показанията на когото се установява, че всъщност ответника е имал бизнес начинание за купува повредени автомобили, да ги ремонтира и продава на печалба-превръщащо такова задължение в лично-с цел упражняване на професия, дейност или занаят по смисъла на чл.22 ал.2 от СК.

Мотивиран от горното, съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Следва да се уважи и претенцията на ищцата за разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд