Решение № 30 от 27.1.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 355/2025 г.

наказателно дело № 20251890200355 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на А. А. М., ЕГН ••••••••••, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Н. П., срещу Наказателно постановление № 9350 от 13.05.2025 г., издадено от В.Б. А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 лева за това, че на 16.04.2025 г., в 09.44 часа, на път I-8, км 39+600, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. С., е управлявал и извършвал превоз на товар – фракция, с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, модел „П 380 ЦБ“, рег. № ••••, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,185 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 10,185 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се сочи, че процесното наказателно постановление е опорочено на първо място поради че не е издадено срещу надлежния субект на административнонаказателната отговорност за констатираното нарушение, доколкото превозът, за изпълнението на който е наложена глобата, жалбоподателят с осъществил в изпълнение на трудовите си задължения по трудов договор от 26.02.2025 г., сключен с „В. *“ ООД, с ЕИК 121705888. Сочи се, че в случая административнонаказаващият орган не е отчел, че водачът на пътното превозно средство няма законово задължение и не носи отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим, доколкото това е задължение на собствениците или лицата, които извършват превози, т. е. превозвачите. В случая превозвачът и собственикът на МПС били един и същ субект, а именно – „В. *“ ООД, а жалбоподателят единствено е управлявал МПС към момента на констатиране на нарушението и то в изпълнение на трудовите си задължения. На следващо място, се сочи, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно чл. 36 от Наредбата, контролът се осъществява от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба на Министерство на вътрешните работи (МВР), а в настоящия случай, по време на проверката не е присъствал друг контролен орган, освен инспекторът на Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа се на следващо място, че нарушението, за което са издадени АУАН и наказателно постановление, е останало недоказано, тъй като необходимостта от Разрешително била доказана с направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м., но няма обаче доказателства, че към момента на установяване на нарушението везната, с която е извършено измерването, е преминала техническа проверка, респ. че същата є била технически изправна и годна да даде правилни замервания. Не се установявало също така актосъставителят да е преминал обучение за работа с мобилна везна и да притежава необходимите знания и умения за правилно боравене с нея. Релевира си възражение за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното от жалбоподателя нарушение е за първи път, че същият не е наказван с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения по Закона за пътищата, като не са настъпили никакви вредоносни последици. С оглед на горното се претендира цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, евентуално, в случай че съдът счете, че не са налице основания за отмяна на НП, се прави искане да бъде намален размерът на наложената на жалбоподателя глоба до минимума по чл. 53, ал. 1 ЗП, а именно – 1000,00 лева. Претендират се и разноски в производството. В проведеното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е постъпила молба за разглеждането му в нейно отсъствие. Прави се искане НП да бъде отменен, по съображенията подробно изложени в жалбата, алтернативно – да бъде намалено наложеното на доверителя й наказание до минимума. Представя списък по чл. 80 ГПК. След проведеното открито съдебно заседание – на 06.11.2025 г., по делото е постъпила и молба, с която процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ВКС и ВАС по тълк. дело № 5/2023 г. счита, че с преквалифициране на деянието като такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 3000,00 лева, при положение, че на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500,00 лева, ще се стигне до приложение на закон за по-тежко наказуемото нарушение, което е недопустимо. В последно проведеното открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в отговора. В случай че съдът счете искането му за неоснователно, моли съдът да наложи на водача по-благоприятното наказание по ЗДвП във вр. с Тълкувателно решение № 8/2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г., във вр. с тълк. дело № 5/2023 г., по което е налице решение от 08.10.2025 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя, в случай че се претендира такова. Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 01.08.2025 г., а жалбата е подадена по куриер на 12.08.2025 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: На 26.02.2025 г. жалбоподателят А. А. М., ЕГН ••••••••••, сключил с „В. *“ ООД трудов договор, по силата на който се е задължил да престира труда си на длъжността „шофьор, тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“ срещу заплащане на съответното месечно трудово възнаграждение. На 16.04.2025 г. жалбоподателят А. А. М. управлявал ППС с четири оси, от които 2 управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, модел „П 380 ЦБ“, рег. № ••••, собственост на с „В. *“ ООД, като превозвал фракция и се движел в посока гр. Сливница – гр. С.. За превоза при натоварването му водачът получил кантарна бележка, в която било отразено, че теглото на натовареното ППС е 46080 кг, а нето теглото (теглото на фракцията) – 30940 кг. Управляваното от жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,36 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29,185 тона. В 09.44 часа, на път I-8, км 39+600, на отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. С., свидетелят Р. Й. Г., в присъствието на свидетеля Е. Л. С., и двамата служители на АПИ, спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. В хода на проверката служителите на АПИ извършили измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, което било извършено посредством ролетка 1311/18 (5м.) и електронна везна DFW-KR № 118845, верифицирана до 14.04.2026 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разстоянието между осите е 1,36 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била 29,185 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. За измерването бил издаден кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. За това нарушение свидетелят Р. Й. Г. на длъжност инспектор Дирекция АРОК (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ да осъществява контрол по РПМ и да съставя АУАН за нарушения по ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и преминал обучение за работа с мобилна везна, в присъствието на свидетеля Е. Л. С., съставил на жалбоподателя АУАН № 0010770/16.04.2025 г., който той подписал и в който посочил, че няма възражения. Въз основа на така съставения акт В.Б. А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., упълномощена със Заповед № РД-11- 560/02.05.2025 г. на Председателя на УС на АПИ да издава НП по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда на, предвидени в ЗП и ЗДвП, издала атакуваното НП № 9350 от 13.05.2025 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 лева за това, че на 16.04.2025 г. , в 09.44 часа, път I-8, км 39+600, в посока гр. Сливница – гр. С., е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, модел „П 380 ЦБ“, рег. № ••••, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,185 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 10,185 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – трудов договор от 26.02.2025 г., копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част I за ППС марка „СКАНИЯ“, модел „П 380 ЦБ“, рег. № ••••, длъжностна характеристика, АУАН, разписка за връчване на АУАН, кантарен билет № 245 от 16.04.2025 г., Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част II, кантарна бележка № 26825, Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, Заявление за проверка № 000029-18739/14.04.2025 г., с отразяване на датата на извършването й – 14.04.2025 г., удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везни с неавтоматично действие, тип DFW, издадено на 07.07.2006 г., ведно с приложение към него, представените в оригинал и заверен превод преписи от ЕС Декларация за съответствие за ролетка и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1311/18, протокол за проведено обучение от 06.06.2024 г. на Р. Г., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г.. Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се позова и на показанията на свидетелите Г. и С., които имаха конкретни спомени от случая. Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях. Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК). Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разстояние 1,36 м., натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 29,185 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите Г. и С., подписания от жалбоподателя кантарен билет, както и от съдържанието на АУАН № 0010770 от 16.04.2025 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности. Измерването е извършено с техническо средство ролетка 1311/18/5м и електронна везна DFW-KR № 118845. На основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38,, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ), контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. На основание чл. 26, ал. 2 ЗИ когато се допуска от наредбата по чл. 28 ЗИ, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална проверка. В настоящия случай обаче за използвания измервателен уред – електронна везна DFW-KR № 118845, са представени доказателства, че представлява одобрен тип средство за измерване – Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везна с неавтоматично действие, тип DFW и приложение към него, който наред с това е преминал и периодична проверка на 14.04.2025 г., с валидност до 14.04.2026 г. Съгласно чл. 1а, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г., издадена въз основа на чл. 28 ЗИ, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., средствата за измерване (СИ), които попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление № 253 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2007 г., бр. 98 от 2009 г., бр. 48 от 2010 г. и бр. 50 от 2014 г.), или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 1 и 85 от 2005 г., бр. 24 и 40 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. и бр. 50 от 2014 г.), се пускат на пазара или в действие след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба. Цитираната в тази разпоредба наредба от 2006 г. е била отменена, като с ПМС № 47 от 15.03.2016 г. е приета нова Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в сила от 20.04.2016 г. Аналогично на приетото в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г., съгласно чл. 26, ал. 3 ЗИ средствата за измерване, чието съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, е оценено и удостоверено, подлежат само на последващи проверки. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 Министерският съвет приема по предложение на определените в решението по чл. 6 министри и други органи на изпълнителната власт съответните наредби, с които се определят продуктите или групите продукти, за които се определят съществените изисквания, а също и самите съществени изисквания към продуктите. В изпълнение на тази разпоредба е приета горецитираната Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в сила от 20.04.2016 г., приложима и по отношение на материалните мерки за дължина по приложение № 8 (арг. чл. 2, ал. 1, т. 8 от Наредбата), каквато е и използваната при измерването ролетка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата от 2016 г. средствата за измерване се предоставят на пазара и/или се пускат в действие само когато съответстват на изискванията на наредбата, а съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата съответствието на средство за измерване с приложимите съществени изисквания се оценява, като по избор на производителя се прилага една от процедурите за оценяване на съответствието, изброени в съответното приложение за отделния вид средство за измерване. Същевременно съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата от 2016 г. за средствата за измерване, чието съответствие е било оценено съгласно процедура за оценяване на съответствието по чл. 8, се съставя ЕС декларация за съответствие, която потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените изисквания, определени в приложение № 10 и в съответните приложения за отделните видове средства за измерване. По делото е представена именно ЕС декларация за съответствие за използваната ролетка, вкл. в превод на български език съобразно изискването на чл. 11, ал. 4 от Наредбата, поради което и данните от извършеното измерване с ролетката следва да се приемат за достоверни. С оглед на така събраните доказателства, по делото се установява, че извършените измервания при проверката от служителите на АПИ са достоверни и точни и че резултатът от измерването не е повлиян от субективната преценка на длъжностното лице. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това и не е възразил срещу направените констатации и в срока по чл. 44 ЗАНН. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна: Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредбата– с четири оси с две управляеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1,36 м. В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба, е 29,185 т. или с 10,185 т. над допустимото. С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесният републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища. Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото производство, което потвърждава липсата на такова. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, които са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. С процесното Наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач на управляваното от него извънгабаритно ППС. От представеното Свидетелство за регистрация на процесното МПС част I и II се установява, че същото е собственост на „В. *“ ЕООД. От представен по делото трудов договор от 26.02.2025 г. се установява, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение при собственика на ППС – „В. *“ ЕООД на длъжност „шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона“. С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. С оглед посоченото по-горе тълкуване, съдът намира, че в АУАН и в НП неправилно е прието, че в конкретния случай е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. От ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на посоченото по-горе ППС, нито има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз. За водача на ППС, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно когато не е наредил превоза, е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, поради което и не може да бъде санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП, доколкото за нарушението на материалноправната норма отговарят собственик на пътното превозно средство, лицензирания превозвач, осъществяващ превоза, съответно лицето, наредило превоза. С оглед обстоятелството, обаче, че в случая се установи извършено нарушение, макар и не с правната квалификация, посочена в АУАН и НП, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като изменение на НП, прилагайки закон за еднаквото, същото или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП са изложени всички релевантни обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Същата се санкционира по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в редакцията й към датата на нарушението, която предвижда за това нарушение наказание „глоба“ в размер от 500,00 лева до 3000,00 лева, която санкция е по-лека от предвидената в чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП – глоба в размер от 1000,00 лева до 5000,00 лева. Предвид изложеното съдът приема, че принципно би могла да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като НП се измени и се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В случая, обаче, за двата вида нарушения – за това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, респективно за това по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП са предвидени различни органи, които могат за издават наказателни постановления. За нарушенията по ЗП в чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП е предвидено, че се санкционират с наказателно постановление, издадено от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В настоящия случай наказващият орган, издал оспорваното НП, е оправомощен именно от председателя на управителния съвет на АПИ, съгласно Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на от Председателя на УС на АПИ. Контролният орган, съставил АУАН също е оправомощен от председателя на управителния съвет на АПИ Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на от Председателя на УС на АПИ. За нарушенията по ЗДвП е предвидено, че същите се санкционирани с наказателни постановления, издадени от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, съгласно която, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, това са министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. С разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП (в редакцията й към датата на издаване на процесното НП), е предоставена съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП. Едва с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП е изменена, като е разширен обхватът на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но разпоредбата като процесуална такава преурежда отношенията занапред и е неприложима по отношение на деянието, извършено от жалбоподателя. При тази нормативна регламентация е видно, че към датата на извършване на административното нарушение председателят на управителния съвет на АПИ не е бил сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, каквото се констатира в случая, че е извършено. В тази връзка следва да се отбележи, че АПИ е структура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а министърът на МРРБ също не е сред органите, посочени в чл. 189, ал. 12 ЗДвП компетентни да издават, респективно да оправомощават служители да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Изводът за липса на компетентност у актосъставителя и административнонаказващия орган следва и от тълкуването на чл. 167, ал. 3, чл. 189, ал. 1 и чл. 189е, ал. 1 ЗДвП в редакциите на тези разпоредби, действали към 16.04.2025 г. Нормата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП е част от Глава Пета: „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“, като същата предвижда, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Компетентността във връзка с административнонаказателната отговорност обаче, е специална и е предвидена в Глава седма ЗДвП – „Административнонаказателна отговорност“. Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП сама по себе си не може да е основание за компетентност на длъжностните лица от АПИ за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в именно в Глава седма ЗДвП. Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. „з“ ЗАНН, според който актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания – чл. 47 ЗАНН. Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е. с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗП, уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, контролните функции по чл. 167, ал. 3 ЗДвП са свързани с приложението и контрола по приложението на Закона за пътищата. От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП (в редакцията действала към момента на извършване на нарушението) предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него. Същата, по аргумент от чл. 37 и чл. 47 ЗАНН не може да се тълкува изолирано, а единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Следователно в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, органи на АПИ изрично не са включени. Компетентност за тях, с привръзка към чл. 167, ал. 3 ЗДвП, е дадена само за конкретни нарушения – по чл. 179, ал. 3 – 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗДвП (обн. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП – по чл. 179, ал. 3 – 3в, за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл. 189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 – 3 и 13 – 16 ЗДвП. Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1, респ. чл. 189е, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция) възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Липсата на компетентност у административнонаказващия орган за издаване на НП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП не може да бъде санирана, доколкото е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразност на индивидуалния административен акт, поради което се явява недопустимо и приложението на закона за по-леко наказуемото нарушение и санкционирането на жалбоподателя по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В този смисъл за съда не съществува друга процесуална възможност освен да отмени изцяло атакуваното НП, което, с оглед даденото в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС задължително тълкуване, се явява материално незаконосъобразно. По разноските: На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на АПИ следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно адвокатско възнаграждение, заплащането на което е било претендирано с подадената жалба а също и с подадената молба в съдебно заседание, като е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е предоставена безплатна правна помощ. Доколкото жалбоподателят е представляван безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв от адв. Н. П. от САК, в нейна полза следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба, когато е предоставена безплатна правна помощ на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основания, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Същевременно обаче, с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Въведеният праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор (дали се касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо задълбочено познание на законови и подзаконови нормативни актове, касаещи специфичен кръг обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната страна; защитавания материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1396 от 29.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 802/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.). В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител жалба срещу НП за налагане на глоба за нарушение по чл. 26 ЗП, което производство не се отличава с фактическа или правна сложност. В настоящия случай процесуалното представителство, осъществено от адв. П. се е изразило в подаване на жалбата и молба за откритото съдебно заседание. Материалният интерес на жалбоподателя е в размер на 2500,00 лв., в който смисъл макар и Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36 ЗАдв, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000,00 до 100000,00 лв., е 400,00 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или 550,00 лева, с еврова равностойност 281,21 EUR. Доколкото Наредбата служи като ориентир за стойността на осъщественото процесуално представителство, именно това възнаграждение съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност по делото и осъщественото от адвоката в защита правата на клиента му, изразило се както в подготовка и подаване на жалба, така в процесуално представителство пред съда, макар и само писмено такова. Съобразявайки, че по делото не са представени доказателства за регистриране на адв. П. по ЗДДС, то върху тази сума не следва да се начислява ДДС по реда на § 2 от Наредбата. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – Сливница