Решение № 18 от 29.5.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 34/2025 г.

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК. В основата на търговското производство стои, депозираната чрез процесуален представител от ищцата Т. М. Р. от гр. К., против З. „Б.” ••, гр. С., искова молба. В нея същата твърди , че на ••••••• г., около обяд, майка й З. И. Р. излязла от дома си и тръгнала към магазин на кръстовище, образувано от ул. „П." и ул. „О." в гр. К.. Около 13.00 часа започнала за пресича пътното платно по пешеходна пътека тип М 8.1 (зебра) пред бензиностанция „Г." с нормален ход за възрастта си. В този момент делинквентът С. Ч. управлявал товарен автомобил марка „Р.", модел „К.", с ДК ••••••, собственост на „Р." •••, с ЕИК •••••••••, по ул. „П." в посока към кръстовището, образувано от ул. „П." и ул. „О.". Улица „П." в този си участък била с наклон надолу към описаното кръстовище в посоката на движение на автомобила на делинквента. Независимо, че непосредствено преди пешеходната пътека, по която пресичала майка й З. Р. имало изкуствена неравност, ясно обозначена с пътен знак и пътна маркировка, водачът Ч. управлявал автомобила с несъобразена скорост. Щом достигнал до пешеходната пътека, поради управлението си с несъобразена скорост, не успял да спре навреме и ударил пресичащата З. Р. в предната лява част на управлявания от него автомобил. Мястото на удара било до осевата линия, разделяща двете пътни ленти на дясното пътно платно на ул. „П.". При настъпилото ПТП, от удара майката на ищцата била отхвърлена на голямо разС.ие от около 10 метра и паднала на разделителен остров на ул. „П.", непосредствено пред бензиностанция „Г.". В исковата молба се твърди, че след ПТП на място пристигнал екип на Спешна помощ, майката на ищцата била транспортирана до МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. К., но въпреки намесата на лекарите, тя починала от травмите, получени при ПТП. За настъпилото ПТП бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1036-299 от ••••••• год. на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР- Кърджали, ведно с План-схема към него. По повод настъпилото ПТП било образувано и досъдебно производство № 660/ 2023 год. по описа на РУ - Кърджали, при ОДМВР - Кърджали. Образувано било и НОХД №124/2024 по описа на Окръжен съд – Кърджали, по което била постановена Присъда № 6/19.06.2024 г., с която делинквентът С. Д. Ч., бил признат за виновен в това, че на ••••••• г. в гр. К., при управление на МПС - товарен автомобил марка „Р.", модел "К.", с ДК ••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както и по чл. 196 от ППЗДвП, и причинил смъртта на З. И. Р., като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б."б", във вр. ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В СМЕ на труп № 59/ 2023 г., изготвена в наказателното производство, били описани травматичните увреждания получени при ПТП, в резултат на които настъпила смъртта на майката на ищцата, а именно : съчетана черепномозъчна травма, травма на корема, таза и крайниците, разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на главата, кръвонасядания на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, кръвоизлив под пристенния лист на коремницата, счупване на горното и долното рамо на лява срамна кост на таза и на лявата половина на кръстеца, кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците, отток на мозъка и кръвен застой във вътрещните органи. Заключението на съдебномедицинския експерт било, че описаните травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре отговаряли да са възникнали при вида автомобилна травма, причинена от ПТП. Според вещото лице установените травматични увреждания по трупа на наследодателката на ищцата били причинени пожизнено и били в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от починалата ПТП. Изготвената в наказателното производство САТЕ № 11/18.01.2024 г. безспорно доказвала и, че водачът Ч. причинил ПТП поради нарушение на правилата по ЗДвП, управление на МПС с несъобразена скорост, и със субективните си действия причинил смъртта на наследодателката З. Р.. Изготвената допълнителна САТЕ № 65/14.03.2024 г. пък установила, че Ч. не контролирал непрекъснато обстановката пред управлявания от него товарен автомобил, както и, че в случая нямало „внезапно" навлизане на пешеходката Р., предвид изминатия от нея път по пешеходната пътека. В исковата си молба ищцата твърди също, че на нея като единствен наследник по закон на пострадалата, като нейна родна дъщеря, са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на загубата й. Твърди, че изпаднала в стрес, не можела да спи нощем, като почти всяка вечер сънувала кошмарни сънища, свързани с произшествието на майка й. Настъпила трагедия за нея. След смъртта на майка й, към която била изключително силно привързана, изпаднала в шок, получила психически и нервни кризи, тъй като загубила опората в живота си. Твърди, че не се е разделяла с майка си през целия си живот. Ищцата твърди, че повече от 30 години е разведена и единственият й близък човек била нейната майка. Синът на ищцата не живеел при нея, повече от 15 години живеел в гр. С., като се връщал само за Коледните празници и през годината за по един - два дни. Фактически ищцата живеела единствено с майка си. Майка й й била опора в живота. Освен морална опора, тя й помагала и финансово, тъй като ищцата била трудоустроена с Експертно решение на ТЕЛК за 81 % трайна неработоспособност, поради припадъци, от които страдала и не можела да се грижи сама за себе си. Майка й знаела как да реагира когато ищцата получавала припадък, а след смъртта й нямало в такива моменти кой да помогне на ищцата. Това я плашело изключително много, защото се бояла за живота и здравето си в такова съС.ие. В този смисъл ищцата изтъква, че казусът бил изключителен в сравнение с обичайните такива, тъй като тя загубила не само единствения си най-близък, но и грижещ се за нейните здравословни проблеми човек -нейната майка. Ищцата твърди и, че от ПТП освен неимуществените вреди, й били причинени и имуществени вреди, съставляващи заплатени разходи за погребални услуги, свързани с организиране на погребението на майка й, възлизащи на обща стойност от 1 500 лева. В исковата молба се твърди, че по отношение на процесния автомобил, с който били причинени вредите - товарен автомобил марка „Р.", модел „К.", с ДК ••••••••, имало валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното дружество "З. "Б."" ••, съгласно Застрахователен договор/полица ••••••••••••••••, с покритие на риска от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г. На 25.10.2023 год. собственикът на застрахованото МПС – товарния автомобил, депозирал уведомление с вх.№ ОК-0786004/25.10.2023 г., с което ответното застрахователно дружество "З. "Б." •• било уведомено за настъпилото застрахователно събитие на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ и за причинената смърт на майката на ищцата. Ищцата твърди също, че на 13.11.2023 г. предявила Застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх.№ ОК-832927/13.11.2023 г. на ответното дружество, а на 30.11.2023 г. получила писмо с изх.№ НЩ - 8030/29.11.2023 год., с което се изисквала допълнителна документация по предявената от нея претенция. На 06.02.2023 г. получила и писмо с изх.№ НЩ - 00902/05.02.2024 г., с което се изисквало още допълнителна документация по претенцията, вкл. и влязъл сила акт - присъда, решение или споразумение по наказателно дело или постановление за прекратяване на наказателно производство. На 17.04.2024 г. ищцата изпратила Молба с вх. № 04- 275185/18.11.2024 год. на ответното дружество, с която отговорила на застрахователя, че към този момент, все още наказателното дело е висящо и няма произнасяне на съда. Към молбата си представила Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от ••••••• год., ведно фотоалбум към него, СМЕ на труп № 59 от 2023 г. и САТЕ №11/18.01.2024 г., изготвени по наказателното дело. Независимо от това, до момента на депозиране на исковата си молба, нито ответното дружество "З. "Б." ••, нито деликвентът Ч., били заплатили обезщетение за претърпените от застрахователното събитие неимуществени и имуществени вреди. Ищцата претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от ответника З.“Б.“ ••, с който исковата претенция се оспорва изцяло, и по отношение на главните искове, и по отношение на предявените акцесорни такива. В същия се сочи, че ответникът оспорва наличието на задължително необходимите елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, както и че оспорва изцяло всички твърдения на ищцата, касаещи вида, характера и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване, което ответникът оценява на 55 % с мотив, че с поведението си пострадалата З. И. Р. съпричинила настъпването на процесния пътен инцидент и допринесла за настъпване на травматичните си увреждания, станали причина за смъртта й, респ. допринесла за всички негативни засягания на правната сфера на ищцата, тъй като пресичала платното за движение без да изпълни задълженията си по ЗДвП, т.е., при драстично нарушение на правните норми, в частност чл.32, ал.1 и ал.2, чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4, и чл.114 от ЗДвП. Твърди се в депозирания отговор и, че от приложените по делото доказателства - решение на ТЕЛК, се установявало, че ищцата страда от заболяване, което се изразява в повишена сензитивност, както и в други описани в решението симптоми и негативни отражения върху личностовата й структура, като се изтъква, че съществуващото заболяване се отразява негативно върху начинът, по който ищцата възприемала житейските събития. Ответникът претендира присъждане на разноски. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, която надлежно е била връчена на ответното застрахователно дружество, което в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подало допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В тях страните поддържат изложените си становища и направените възражения. В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, което намира за несъответстващо на неотличаващото се с особена фактическа и правна сложност дело, позовавайки се на чл.78, ал.5 от ГПК. В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК. Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното : Предмет на настоящото производство са предявените в обективно съединение искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал.3 от КЗ, с които ищцата Т. М. Р. цели да бъде осъден ответникът З. „Б.” ••, гр. С., да й заплати сумата в размер на 102 258.37 евро /предявена като 200 000 лв./, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата в размер на 766.94 евро /предявена като 1 500 лв./, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с разходи за погребални услуги, вследствие на ПТП, настъпило на ••••••• г., при което е причинена смъртта на майка й З. И. Р., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на застрахователя по реда на чл.429, ал.3 от КЗ – 25.10.2023 г. до окончателното им изплащане. С изготвения доклад по т.3 и по т.4 на ал.1 на чл.146 от ГПК, приложим в производството на основание чл.377, във вр. с чл.375 от ГПК, съдът е приел за безспорни, че с влязла в сила на 05.07.2024 г. Присъда № 6/19.06.2024 г., постановена по НОХД № 124/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, деликвентът С. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на ••••••• г. в гр. К., при управление на МПС - товарен автомобил марка „Р.", с ДК ••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр.ІІ от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите на нерелсово ППС при наближаване на пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или да спрат; чл. 196 от ППЗДвП, задължаващ водачите на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да намалят скоростта, при необходимост да спрат, за да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци; и по непредпазливост причинил смъртта на З. И. Р., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б."б", във вр. с ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание. Съгласно приетото заключение, изготвено по назначената по делото КСАТМЕ, на ••••••• година в гр. К. в светлата част на денонощието в около 13:00 часа, при слънчево време и добра видимост, на прав участък по ул. „П.“, покрита с дребнозърнеста асфалтова настилка, С. Д. Ч. с несъобразена скорост и при пренебрегване на намиращите се там пътните знаци - А13 ( изкуствена неравност по платното за движение) и Д17 (пешеходна пътека) управлявал товарен автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег.№•••••, собственост на фирма „Р.“ •••, в посока към ••••••••“. Достигайки до района на бензиностанция „Г.“, при пряка видимост, имайки реална възможност да пропусне, като намали скоростта, заобиколи или спре, стъпилата и вече преминаващата през пешеходната пътека в посоката от дясно на ляво спрямо движението му, и изминала повече от половината разС.ие на пътната лента от пътното платно /на 2 м. от десния тротоар/ пешеходка З. И. Р., я блъска. Първоначалното съприкосновение с тялото на пострадалата, която в този момент е била в изправено положение с лявата си страна, обърната към автомобила, е по външната повърхност на левия й крак, вследствие на удара тялото е паднало върху предния капак, от където е било отхвърлено настрани, паднало е и се е плъзнало по терена, при което са й причинени съчетана черепно-мозъчна травма, травма на корема, таза и крайниците, разкъсноконтузна рана и охлузвания на кожата на главата, кръвонасядания на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; кървав ликвор в мозъчните стомахчета; кръвоизлив под пристенния лист на коремницата, счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза и на лявата половина на кръстеца; кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците; оток на мозъка и кръвен застой във вътрешните органи. Впоследствие, в причинно-следствена връзка между така причинените травматични увреждания на З. И. Р. е настъпила смъртта й. Настъпилата смърт е вследствие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и на травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и на малкия мозък, довел до мозъчен оток с потискане на жизнено важни мозъчни центрове. Съгласно КСАТМЕ видимостта при наличния прав участък между шофьора и пешеходката е била 100 м. Опасната зона за спиране на товарния автомобил марка „Р.“, модел „К.“, e била 30.71 метра и пешеходката не е попадала в тази опасната зона. При така констатираната опасна зона от 30.71 метра и фактическото отС.ие на колата от 55.56 метра в момента, в който пешеходката е стъпила на платното, тя се намира на 24.85 метра извън опасната зона. Това означава, че ако водачът беше реагирал своевременно (в рамките на технологичното време за реакция), той е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара. Експертизата установява и, че на място няма оставени спирачни следи, както и че от техническа гледна точка не се установява „внезапно и неочаквано“ навлизане на пешеходката З. Р., както и че тя не е възприемала автомобила за заплаха, тъй като е пресичала правилно на обозначената пешеходна пътека. Съгласно повторната САТЕ също няма оставени спирачни следи от автомобила преди удара на пешеходката. Вещото лице изтъква и , че отсъства легално определение на „коридор на движение на автомобила“, но такъв той определя като част от платното за движение и в казуса същият е ограничен в пространството между 0.60 м. и 2.75 м. от десния бордюр по посока на движението на процесния автомобил. Експертизата установява и това, че в казуса скоростта на автомобила в момента на удара е била несъобразена, тъй като е била 40 кв./ч. при необходима скорост за да не настъпи процесното ПТП не повече от 34.27 кв./ч. И повторната експертиза заключава, че от момента на стъпване на пешеходката на платното за движение до мястото на удара, тя е изминала 2 м. за 1.75 сек., и констатираното изминало разС.ие и време говорят за отсъствие на внезапност при навлизането й на пешеходната пътека. Съобразявайки изложеното до тук настоящият съд, разглеждаш гражданските последици, приема за установено, че на ••••••• г., в гр. К. по ул. „П.“ С. Д. Ч. при управление в посока към •••••••“ на товарен автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№••••••••, собственост на фирма „Р.“ •••, за който автомобил е била налице действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Полица № ••••••••• на ответното застрахователно дружество, в около 13:00 часа в района на бензиностанция „Г.“, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр.ІІ от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите на нерелсово ППС при наближаване на пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или да спрат; чл. 196 от ППЗДвП, задължаващ водачите на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да намалят скоростта, при необходимост да спрат, за да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, по непредпазливост блъснал, в резултата на което и причинил на правилно пресичащата на пешеходна пътека тил „Зебра“, в посока от дясно на ляво по посоката му на движение, пешеходка З. И. Р. тежки телесни повреди, в причинно-следствена връзка с които настъпила смъртта й. Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и правната рамка, обуславяща допустимост на търсената в настоящото производство отговорност, а именно разпоредбата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането. В смисъла на изложеното се установява в производството, че ищцата с молба с вх. № ОК-832927/13.11.2023 г. предявила Застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до ответното дружество, в качеството му на застраховател на отговорността на деликвента, с искане, да й бъде изплатено дължимото й се застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени и имуществени вреди, вследствие смъртта на блъснатата от същия пешеходка З. И. Р., нейна майка, в размери, предявени и в това производство, както и че не се установява по делото да е определено и/или изплатено исканото обезщетение. Последното обуславя извод за допустимост на предявената пряка искова претенция. Относно нейната основателност, съдът съобрази следното : Съгласно ППВС № 4/1961 г., материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото в казуса непозволено увреждане –смъртта при ПТП на З. И. Р., са децата на починалия. От приетото по делото Удостоверение за наследници №1346/25.10.2023 г. на Община К., безспорно в производството се установява, че ищцата Т. М. Р. е единствено дете на починалата нейна майка З. И. Р., с ЕГН••••••••••. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че предявената от ищцата Т. Р. претенция за присъждане на обезщетение за причинените й вследствие на настъпилата смърт на майка й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вкл. и страх за живота й, се явява и основателна. А относно дължимия се в производството размер на причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната за прилагане съдебна практика, изразена в Постановление № 4 /23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, съгласно която понятието „справедливост”, възприето от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като критерий за този размер, не е абстрактно понятие, а е понятие, което следва да бъде свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В хипотезата на причинена смъртследва да се вземат предвид и възрастта на починалата- същата е била на навършени •• години /не са й достигнали 12 дни за да навърши •• години/ и отношението между нея и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Установява се в производството от показанията на св. Ц. Т. и П. Б., че ищцата и нейната майка-пострадалата, са живеели в едно жилище и в едно домакинство от раждането на ищцата, с кратък промеждутък от време, през което същата е била омъжена до развода й през 80-те години на миналия век. След този момент те отново заживели заедно, като съвсем сами заживели от 2010 г., когато умрял съпруга на пострадалата и баща на ищцата. Установява се и, че синът на ищцата не живее с нея повече от 20 години, че се е установил със семейството си поС.но в гр. С., като инцидентно посещавал гр. К. и майка си, по празниците. Според свидетелките починалата майка и нейната единствена дъщеря са неразделни и допълващи се във всяко отношение, между същите съществували неразривни и трайни емоционални връзки. Нещо повече, майката била опора не само емоционална, но и финансова и животоспасяваща за своята болна дъщеря-ищцата. Съгласно приетата в производството Съдебна психологопсихиатрична експертиза, ищцата Т. Р. е диагностицирана със заболяване „Епилепсия –големи и абортивни припадъци. Ограничено разстройство на личността“, което заболяване датирало от 1978 г., и същата се водела и към настоящия момент на диспансерен учет, като при този учет са отбелязани епилептични припадъци с обичайна честота от едни до няколко на месец. Установява се също, че хроничното заболяване на ищцата се е отразило върху когнивитните процеси, поведението и емоциите на същата с обща ретардация на психични и мисловно процеси, емоционална неустойчивост и афективни колебания. В казуса острата психотравма- настъпила смърт на майка й, разгърнала нормалпсихологична депресивна реакция на скръб, която ищцата е преработила рационално в емоционално отношение, но съществувал за нея реален риск, живеейки сама, от влошаване на основното й заболяване – епилепсия, като евентуалното генерализиране на припадъците било напълно възможно и липсата на обгрижващо лице можело да застраши живота й. В този аспект и в подкрепа на казаното, по делото е прието и Експертно решение № 93577/241/18.12.2025 г. на ІІ ТЕЛК към „МБАЛ- Благоевград“ АД, от прочита на което се установява, че ищцата е преосвидетелствана от 81 % на с 83 % ТНР за срок от 3 години, че е с дата на инвалидизация от 06.08.2015 г. и е с водеща диагноза „Гранд мол припадъци (с малки припадъци или без тях)- неуточнени“ и придружаващи заболявания „Органично разстройство на личността, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. От експертното решение се установява и, че ищцата е с дългогодишна епилепсия с разгърнати припадъци от 1998 г., като последните години припадъците зачистили по 3-4 на месец. Или, изложеното в своята съвкупност обуславя извод за съществуващи между починалата, вследствие на процесното ПТП, майка З. Р. и ищцатанейна единствена и болна дъщеря Т. Р., особена близка и необходима в емоционален, финансов и здравословен план връзка, който извод обуславя и изключителността на казуса в сравнение с обичайните такива, и обуславя според съда, съобразно цитирания принцип на справедливост, присъждане на обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди - болки и страдания, вкл. и страх за живота й, в претендирания размер от 102 258.37 евро / с равностойност 200 000 лв./. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, разбира се, съдът следва да съобрази и направените в производството от ответното дружество възражения за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 55 %, поради това, че с поведението си пострадалата З. И. Р. съпричинила настъпването на процесния пътен инцидент и допринесла за настъпване на травматичните си увреждания, станали причина за смъртта й, респ. допринесла за всички негативни засягания на правната сфера на ищцата, тъй като пресичала платното за движение без да изпълни задълженията си по чл.32, ал.1 и ал.2, чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4, и чл.114 от ЗДвП, а именно, че „..преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя; че сигналът не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разС.ието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение; че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се ППС и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение…“, както и че „…на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.". За да се произнесе, съдът съобрази в този аспект константната съдебна практика, съгласно която приносът на увредения към щетата, е налице когато извършените или не извършени от него действия нарушават предписаните от закона правила за поведение, но и когато нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. когато пострадалият /без да се търси виновно поведение от него/ обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване./Решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I ТО, ТК на ВКС; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II ТО, ТК на ВКС и др./ В смисъла на изложеното, съдът намира направените възражения за неоснователни. Този извод определено се налага от извършения в предходните абзаци анализ на приетите по делото заключения, изготвени по назначените КСАТМЕ и повторна САТЕ. Съгласно същите видимостта между пешеходката и шофьорът на автомобилът е била 100 м. на прав участък, при слънчево и ясно време и, че от момента на стъпване на пешеходката на платното за движение до мястото на удара, тя е изминала 2 м. за 1.75 сек., като констатираното изминато разС.ие и време определено оспорват определения като „внезапност“ при навлизането й на пешеходната пътека. В производството не беше установено, че пешеходката е спряла и/или ненужно е удължила пътя и времето за пресичане. Нещо повече, тъй като повторната САТЕ изтъква, че деликвентът е забелязал пешеходката, когато тя е попаднала в опасна зона в т.н. „коридор“ на движение на автомобила му на недостатъчното разС.ие от 19.49 м., когато същата е била изминала вече 2 м. по пешеходната пътека, то и тя да е била изпълнила задължението си да сигнализира за намерението си да пресича чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя, то и тогава тя не би била забелязана от водача, който определено и според двете експертизи не е контролирал пътната обстановка пред управлявания от него товарен автомобил. Основателността на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди обуславя принципната основателност и на акцесорния такъв, като в казуса законната лихва върху признатата главница следва да се дължи на основание чл.429, ал.3 от КЗ и при представено уведомление с вх.№ 04-786004 на З. „Б.“ ••, считано от 25.10.2023 г. и до окончателното й изплащане. В този смисъл и константната практика на АС-Пловдив. Съдът намира обаче предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в размер на 766.94 евро /с равностойност 1 500 лв./, за неоснователен, като не подкрепен с доказателства. При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното: По отношение на дължимата се в производството държавна такса, е приложена разпоредбата на чл.83, ал.1,т.4 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото и съобразно присъдената главница, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на съда дължимата се държавна такса в установения размер от 4 090.34 евро/ с равностойност 8 000 лв./. С оглед изхода на спора, доколкото изрично са поискани и доказани, се следва присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищцата /л.57 от делото/, при съблюдаване на наложилата се съдебна практика и при ползваните като ориентир разпоредби на чл.7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, или в размер на 6 470 евро /с равностойност 12 654.22 лв./ С оглед изхода на спора се следва присъждане на разноски и на ответната страна. В този аспект, съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2 и ал.9 от цитираната вече наредба, съдът намира направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, за неоснователно. При направени разноски от 9 633.84 евро /с равностойност 18 842.15 лв./, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция, се следват на ответната страна такива в размера на 71.70 евро / с равностойност 138.30 лв./ Водим от горното, Окръжният съд