Решение № 21 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 811/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление № 31 от ... г. на Началник група „М.“ при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на А. А., гражданин на И., роден на •••••••••• г. в И., с Национален паспорт № ..., валиден до ... г. за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ. Срещу НП е подадена в срок жалба от А. А., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се представлява. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбоподателят А. е наказан, след като на ... г., около ... часа се явил в гр. Пазарджик, площад „С.“ № 2, в служебните помещения на група „М." при ОД на МВР Пазарджик, гише на група „М.“ и при последваща извършена проверка на документите на лицето е установено, че чуждият гражданин е останал в Република България след изтичане на разрешения му срок на пребиваване. Срокът на пребиваване съгласно виза ,,D“ № ..., издадена на ... г. и валидна до ... г. е 45 дни. Гражданинът на И. е влязъл в РБ на ... г. през Аерогара София, като срокът от 45 /четиридесет и пет/ дни е изтекъл на ... г., а той е пребивавал на територията на РБ общо 109 /сто и девет/ дни към момента на установяване на нарушението на ... г., поради което свидетелят Л. И. – мл. полицейски инспектор в група „М.“ към ОД на МВР Пазарджик приел, че А. виновно е нарушил чл. 34 от ЗЧРБ и пристъпил към съставяне на АУАН в присъствието на лицето. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя в присъствието на лицето С. Н., който му го превел на английски език, който А. владеел. АУАН е връчен в присъствието на преводача лично на А., който го подписал и получил без възражения. С оглед разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗАНН АУАН е предоставен на АНО незабавно, който още същия ден на основание чл.52, ал.1, изр. второ от ЗАНН въз основа на съставения АУАН е издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя също в присъствието на преводача Найденов. По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Л. И., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията му като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци, както и съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят А. А. е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.34 от ЗЧРБ. Административното нарушението по начина, по който е описано, се изразява в „превишаване“ на законоустановения срок за пребиваване. Според нормата, която се сочи като нарушена - чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му, а оставането след изтичане на този срок се санкционира по чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ с налагане на административно наказание „глоба“. Следователно жалбоподателят е санкциониран за това, че след като е влязъл в РБ на ... г. през Аерогара София със срок за пребиваване от 45 /четиридесет и пет/ дни - до ... г., той е пребивавал на територията на РБ общо 109 /сто и девет/ дни към момента на установяване на нарушението на ... г., т.е. не е напуснал страната, останал е в нея след изтичане на срока за пребиваването му. За чужденеца е възникнало задължение да напусне страната, като задължение е било неизпълнено и към деня, след изтичането на посочения срок от 45 дни, нарушението е било извършено от жалбоподателя. Установява се безспорно, че и след този срок лицето е останало в страната, доколкото разпитаният свидетел – полицейският служител И. посочва, че към датата на констатиране на нарушението жалбоподателят се е явил в структурата на миграционните служби в страната на гише в ОД на МВР Пазарджик. От субективна страна нарушението е било извършено виновно, доколкото лицето е съзнавало срока за разрешението му за пребиваване в страната и въпреки това го е пренебрегнал и след изтичането му не е напуснал територията на РБ. Ето защо съдът намира административното нарушение по чл.34 от ЗЧРБ за безспорно извършено и категорично установено от събраните по делото доказателства. Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на ЗАНН с оглед и обстоятелството, че нарушителят е чужд гражданин, който няма постоянен адрес в страната. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на нарушението. Тъй като се касае за бездействие, свързано с неизпълнение на задължение за напускане на страната след изтичане на срока за пребиваване или за подаване своевременно на съответните документи за удължаване на този срок, което изисква от жалбоподателя да извърши определени действия, то не е налице процесуално нарушение в тази насока с оглед описанието на нарушението в АУАН и НП. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. От описаното в НП е видно по категоричен начин, че жалбоподателят безспорно е наказан за неизпълнение на задължението му за напускане на страната след изтичане на срока за пребиваване, за което му е бил съставен и АУАН. При определяне на вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, , вр. чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, в който е определен диапазон на санкцията от 500 до 5000 лева. Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви защо налага наказание именно в този размер от 1500 лв. Съдът счита, че размерът на това наказание следва да бъде намален, тъй като така определеното наказание не се явява съответно на нарушението, като не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства. От една страна не се установи жалбоподателят да има други подобни нарушения, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващият орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на наказаното лице. От друга страна е видно, че лицето се е явило на съответното гише в група „М.“ за подаване на документи за продължаване на срока му за пребиваване, макар и със закъснение. Ето защо съдът счита, че следва да определи наказание глоба в минимален размер с оглед смекчаващите вината обстоятелства. Съдът счита, че най-адекватно в случая се явява именно наказание глоба в размер на 500 лв., като така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателя и в бъдеще същият ще съобразява поведението си със законоустановените порядки. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са налице освен това факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на наложеното наказание, като се намали размера на глобата от 1500 лв. на 500 лв. При този изход на спора и двете страни имат право на разноски съгласно отменената и потвърдена част от атакуваното НП. По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, няма и данни за такива. На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер на 80 лева с оглед потвърдената част на НП, съотнесено към размера на максимално предвиденото в посочената норма предвид правната и фактическа сложност на делото, проведените открити съдебни заседания без участието на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмена защита. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева. Следователно следва да се осъди жалбоподателя да плати сумата от 40,90 евро на ОД на МВР Пазарджик. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав