Решение № 2020 от 24.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7130/2025 г.

Искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.77, ал.2, т.3 от ЗФВС, предявени от М. Н. Д. от гр.С•• З•• срещу Сдружение “Волейболен клуб Дея спорт“, гр.Б••. От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 960 лв., представляваща неизплатен остатък от уговореното в Дого-вора за професионален ••, сключен между тях на 02.05.2023г., въз-награждение, дължимо за периода 02.05.2023г. – 01.05.2025г., общо 48 000 лв., както и сумата от 4 000 лв. – бонус по чл.4.3 от същия, за спечелване на купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г. Претендират се законната лихва и деловодните разноски. Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че през исковия период меж-ду страните е съществувало трудово правоотношение – въз основа на сключения от тях трудов договор № 67/31.08.2023г. и допълнително споразумение от 01.01.2025г. към не-го, като всички дължими суми по повод същото са били платени изцяло на ищеца. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното: На 02.05.2023г. ищецът е сключил Договор за професионален •••• с ответното Сдружение, на основание чл.77 от ЗФВС, с който се уреждат отноше-нията между тях по повод упражняване на състезателните права на Д., като състе-зател по волейбол в клуба, както и всички финансови аспекти, свързани с това – чл.1.2. Съгласно чл.5.1, договорът се сключва за срок от 24 месеца и влиза в сила от да-тата на подписването му – чл.5.2. В чл.4.1 е уговорено, че за упражняване на тренировъчна и състезателна дейност в клуба, Сдружението се задължава да заплати на състезателя общо 48 000 лв., разделе-ни на 24 равни нетни възнаграждения в размери от по 2 000 лв. месечно, за срока на до-говора. Изрично е предвидено, в случай че страните сключат и трудов договор, горната сума да се намали с трудовото възнаграждение. За спечелване на купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г. се дължи бонус в размер на две нетни заплати – чл.4.3. При негова доказателствена тежест, ответното Сдружение не е установило тези уговорки между страните да са били изменени надлежно от тях, както твърди в писме-ния си отговор. Представените със същия трудов договор № 67/31.08.2023г. и допълни-телно споразумение от 01.01.2025г. към него, в заверени преписи, са били изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл.183, изр.2 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ищецът изрично признава обстоятелството, че е получил сумата от общо 32 040 лв. по процесния Договор. При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна: Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на сключения от тях на 02. 05.2023г. Договор за професионален •••• по чл.77 от ЗФВС. Не се спори и че ищецът е изпълнявал надлежно своите задължения по него през срока на действието му, за периода от 02.05.2023г. до 01.05.2025г., както и че клубът на ответното Сдружение е спечелил купата на България по волейбол за сезон 2023/2024г. При негова доказателствена тежест, обаче, последното не е ангажирало съответ-ни доказателства да е изплатило претендирания от ищеца остатък от дължимото му възнаграждение – 15 960 лв., както и бонуса по чл.4.3 от Договора в размер от 4 000 лв. Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски, включително – за обезпечителното производство по ч. гр. дело № 3889/2025г. на РС Стара Загора, както следва: 23.01 евро – ДТ за обезпечението на исковете; 38.86 евро – разноски по изп. дело № 1005/2025г. на ЧСИ И. М., във връзка с изда-дената обезпечителна заповед; 650 евро – платено адвокатско възнаграждение за проце-суално представителство по ч. гр. дело и 1 300 евро – по настоящото, общо 2 011.87 ев-ро. Ответното Сдружение следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 408.22 евро /798.40 лв./. По изложените съображения, Съдът