Решение № 10412 от 31.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 33119/2024 г.

дело № 20241110133119 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК •••••••••, срещу „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ••••••••, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1349,26 лв., представляваща perpecнa претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 470423232353220 по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, с включени 25 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 20,67 лв. – мораторна лихва върху дължимата главница за периода 27.04.2024 г. - 05.06.2024 г. (съгласно уточнение в съдебно заседание на 02.04.2026 г.). В исковата молба се твърди, че на 21.09.2023 г., около 06:20 часа, застрахован при ответника водач на товарен автомобил „М.“ с peг. № СА •••• ТР, след разтоварване на товарна рампа, находяща се на ул. „Ф.А.“ № 3 в кв. „М. 3“ в гp. С. и при потегляне не подсигурил затварянето на задната врата на товарния автомобил, която се отворила в движение и станала причина за ПTП със спрелия за разтоварване товарен автомобил „С. с peг. № СВ •••• HT, теглещ ремарке с peг. № СВ •••• HT. В резултат на произшествието на втория автомобил са причинени видими щети в областта на ляв калник и лява страна на кабината. Твърди, че „Гражданската отговорност“ на виновния водач за управлявания товарен автомобил „М.“ с peг. № CA •••• TP била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица със срок на валидност 26.03.2023 г. - 25.03.2024 г. Посочените обстоятелства са отразени в изготвен и подписан от двамата водачи двустранен констативен протокол за ПTП, както и в писмено обяснение на водача на увреденото ППC, депозирано пред имуществения застраховател. Сочи, че към датата на ПTП увреденият товарен автомобил „С. с peг. № СВ •••• HT бил имуществено застрахован в ищцовото дружество по силата на застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 4704230281001875 със срок на валидност 04.07.2023 г. - 03.07.2024 г., сключена със собственика „Г.Б.“ ЕООД. По заявление на представител на собственика в „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД е заведена щета № 470423232353220 (референтен № 59-01300-11065/23), извършен е оглед и опис на причинените щети. Размерът на застрахователното обезщетение, включващо стойността на необходимите резервни части и ремонтни услуги за възстановяване на автомобила е определен въз основа на представени от застрахованото лице документи за стойността на извършения ремонт на увредения товарен автомобил. С доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 1324,26 лв. и с платежно нареждане от 05.01.2024 г. същата е преведена по сметка на застрахованото лице. С плащане на обезщетението застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и има право да претендира възстановяване на платеното обезщетение и обичайните разноски по определянето му. С регресна покана с изх. № 665/18.03.2024 г., получена на 26.03.2024 г., ищецът поканил ответника да възстанови сумата от 1349,26 лв., включваща платеното обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разходи по щетата. В отговор на отправената регресна покана с писмо вх. № 1654/10.04.2024 г. ответникът отказал плащане по щетата по съображения за липса на подробна калкулация в представената фактура за извършения ремонт. Ищецът счита, че с отказа за изплащане на застрахователно обезщетение ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30-дневния срок от получаване на поканата, поради което дължи и мораторна лихва в посочения размер. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото. Със становище, постъпило в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че в конкретния случай не са налице всички необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Възразява, че от представените документи по преписката липсва подробна калкулация по позиции № 1 и 2 от фактурата на „АД ЕООД от 12.12.2023 г., поради което преписката е върната за доокомплектоване, с готовност за преразглеждане на същата след като бъде отстранена тази нередност. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите, твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че размерът на обезщетението трябва да репарира действителните вреди към датата на ПТП и претенцията е завишена. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва за забава в размер на 20,67 лв., поради неоснователност на иска за главница. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. Вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция. При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, евентуално, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. С оглед становището на страните настоящият съдебен състав намира за безспорни между тях следните обстоятелства: 1) че на 21.09.2023 г. в гр. С. ж. к. „М.“, ул. „Ф.А.“ № 3 е настъпило ПТП между товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР и товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ; 2) че за товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й; 3) че товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР е бил застрахован към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 4) че във връзка с настъпилото ПТП при ищцовото дружество е заведена преписка по щета № 470423232353220, по която то е изплатило застрахователно обезщетение за отремонтиране на товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ в размер на 1324,26 лв. на 05.01.2024 г.; 5) че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение, получена на 26.03.2024 г., като ответникът не е извършил плащане по щетата. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.09.2023 г., застрахователна полица № 4704230281001875 за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ за товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ, собственост на „Г.Б.“ ЕООД, сключена на 08.06.2023 г., със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 04.07.2023 г. до 23:59 часа на 03.07.2024 г.; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, подадено от „Г.Б.“ ЕООД на 26.09.2023 г., в което е отразено, че ПТП е настъпило на 21.09.2023 г. в гр. С. на магазин „К.“, при което камионът е бил паркиран на рампа, когато на друг до него при тръгване му се отваря дясната врата и удря лявата страна на влекача, с което са причинени щети по ляв калник и лява страна на кабина, въз основа на което е образувана преписка по щета № 470423232353220; опис на претенция № 59-01300-11065/23/26.09.2023 г. (от 18.03.2024 г.); фактура № 1694/12.12.2023 г. от „АД ЕООД с получател „Г.Б.“ ЕООД на стойност 987 лв. за ремонт на заден ляв панел, капак инструменти и заден ляв спойлер „две части“, и боя и консумативи за МПС „С.“ с рег. № СВ •••• НТ; фактура № 0020109428/12.12.2023 г. от „С. България“ ЕООД с получател „Г.Б.“ ЕООД на стойност 545,11 лв. за удължение и протектор за ръб на калник; протокол от 28.12.2023 г. за извършени ремонтно-възстановителни работи в „Авторемонтна база - М. на фирма „Г.Б.“ ЕООД на стойност 47,50 лв.; опис – заключение по претенция № 59-01300- 11065/23/26.09.2023 г. от 20.01.2024 г. и доклад по щета № 470423232353220 от 03.01.2024 г., с които е одобрена за изплащане сумата от 1324,26 лв.; платежно нареждане от 05.01.2024 г. за изплащане на сумата от 1324,26 лв. по сметка на „Г.Б.“ ЕООД по процесната щета; регресна покана с изх. № 665/18.03.2024 г. до ответното дружество (получена на 26.03.2024 г.) за изплащане на сумата от 1349,26 лв. по процесната щета № 470423232353220, включваща и 25 лв. – ликвидационни разноски, и отговор от ответното дружество с изх. № 19-388/09.04.2024 г., в който е посочено, че липсва подробна клакулация по позиции № 1 и 2 от фактура на „АД ЕООД от 12.12.2023 г. и регресната претенция е върната за доокомплектоване с калкулация. Спорни по делото са въпросите относно механизма на ПТП, вината за същото и размера на вредите, по отношение на които съдът приема следното: По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 21.09.2023 г., подписан от двамата водачи, според който ПТП е настъпило в 06:20 часа в гр. С. кв. „М. 3“, ул. „Ф.А.“ № 3, с участието на С.В. – водач на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР и Д. Н., водач на застрахования при ищцовото дружество товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ; в част 12 „Обстоятелства“ по настъпване на ПТП за водача на товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР е отразено: при тръгване/при отваряне на врата и при излизане от паркинг, частен терен, черен път, а за другия водач е направено отбелязване – в паркирано/спряло състояние; като видими щети по товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ са посочени: ляв калник и лява страна на кабината; съставена е схема на ПТП, в която е посочено, че товарен автомобил „С.“ с рег. № СВ •••• НТ е спрял на рампа; протоколът е подписан от двамата водачи. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е задължително присъствието на органите на МВР. Двустранният протокол за ПТП има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Поради това дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти – относно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите и причинната връзка между ПТП и вредите и с други доказателствени средства като свидетели и експертизи. За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. В. Н., който си спомня за ПТП в гр. С. ж. к. „М. 1“, на първия „К.“, който отворили в София. Карал ТИР „С.“, разтоварвал на рампата, до него хлебарят разтоварвал на другата рампа. При тръгването на последния вратата му се отворила, тъй като не била завързана, и ударила лявата част на кабината на камиона на свидетеля, който в този момент бил в спряло състояние. Пояснява, че бил на рампата за паркиране, на място имало две рампи една до друга – свидетелят бил на първа рампа, а другият водач – на втора рампа, автомобилът на Н. се намирал отдясно на другото превозно средство, времето било сухо. Попълнили двустранен протокол за ПТП – подписал се за водач „Б“, не са имали никакъв спор относно обстоятелствата по настъпване на ПТП. За установяване на релевантните по делото факти е изслушано и прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че на 21.09.2023 г. около 06:20 часа, на ул. „Ф.А.“ № 3 на паркинг на магазин „К.“, водачът на товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР предприема маневра за потегляне, при която се отваря задна дясна врата на превозното средство, вследствие на което настъпва съприкосновение между отворената дясна врата и лявата част на кабината на паркирания отдясно влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ, при което са му причинени щети по ляв калник и лява страна на кабина. Според вещото лице щетите по влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. В описа на застрахователя позиция № 1 (панел кабина заден ляв) и позиция № 2 (капак кутия инструменти в панел ляв) са описани за ремонт, като същите не са подменяни с нови. Към датата на застрахователното събитие влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ е бил в експлоатация 4 години, 2 месеца и 18 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 03.07.2019 г. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1393,22 лв. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за доказан по делото механизма на ПТП - че на 21.09.2023 г. около 06:20 часа, на ул. „Ф.А.“ № 3 на паркинг на магазин „К.“, водачът на товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР при потегляне от рампа за разтоварване е реализирал ПТП със спрелия отдясно влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ (поради отваряне на задна дясна врата на превозното средство, вледствие на което настъпва съприкосновение между отворената дясна врата и лявата част на кабината на паркирания влекач), при което са му причинени щети по ляв калник и лява страна на кабина. Относно механизма на ПТП съдът кредитира свидетелските показания като логични и непосредствени, подкрепящи се както от отразеното в протокола за ПТП, така и от заключението на вещото лице. Въз основа на тези доказателства се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „М.“ с рег. № СА •••• ТР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който преди да потегли не се е уверил, че вратите са затворени и превозното средство е обезопасено и с поведението си е причинил имуществени вреди на друго превозно средство, с което е нарушил разпоредбата на чл 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и разпоредбата на чл. 95 ЗДвП, според която водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, само когато то е спряно за престой или паркирано, и то след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението, а водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват (чл. 20, ал. 1 ЗДвП). Съгласно заключението на САТЕ всички щети по влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.09.2023 г. в гр. София ПТП, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл, за които не е проведено насрещно доказване, са неоснователни. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В случая вината на водача на застрахования при ответника товарен автомобил не е оборена, а в доказателствена тежест на ответника е било да го направи. С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Застрахователят по гражданска отговорност в хипотезата на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (в този смисъл решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., които намират приложение и при сега действащия КЗ). В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на влекач „С. Р 410“ с рег. № СВ •••• НТ от щетите, нанесени в резултат на процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 1393,22 лв. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане в размер на 1324,26 лв., се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е именно в размер от 1324,26 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с ликвидиране на щетата, поради което към общия размер на дължимата от ответника сума следва да се включи и претендираната сума от 25 лв. - обичаен разход за приключване на застрахователната щета. Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 1349,26 лв. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за плащане на сумата от страна на ответника, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024 г., до окончателното плащане. По претенцията за мораторна лихва: По иска за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума. От приложеното по делото писмо от 18.03.2024 г. се установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, като е представил изискваните от чл. 412 КЗ документи. По делото не се оспорва фактът, че отправената от ищеца до ответника регресна покана е получена от последния на 26.03.2024 г., като ответникът е върнал регресната претенция за подробна калкулация по приложената фактура. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че в отговора на исковата молба не е оспорен фактът на поставяне на ответника в забава, а поисканата подробна калкулация по позиции № 1 и 2 от фактурата от 12.12.2023 г., издадена от „АД ЕООД, при положение, че в преписката се съдържат самите фактури, въз основа на които ответникът да прецени дали да уважи претенцията или не, не го освобождава от забавата му с изтичане на определения 30-дневен срок – по-подробната калкулация няма съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106, ал. 5 КЗ според настоящия съдебен състав, тъй като в самата фактура е посочено, че е извършен ремонт на конкретно посочени части на влекача и боядисване във връзка с процесната щета; не е посочена липсата на други конкретни документи от преписката, които ищецът да не е представил. Доколкото съдът счита, че на ответника са предоставени всички необходими доказателства за основанието и размера на претенцията, а същият не е ангажирал доказателства, че е изпълнил своето задължение, следва да се приеме, че с изтичането на 30 - дневния срок за доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ на 26.04.2024 г., ответникът е изпаднал в забава, считано от 27.04.2024 г. и дължи мораторна лихва. Определена от съда по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава върху главницата от 1349,26 лв. за периода 27.04.2024 г. - 05.06.2024 г. възлиза на сумата от 20,67 лв., поради което претенцията за мораторна лихва е изцяло основателна и следва да бъде уважена. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца. Ищецът е сторил разноски в настоящото производство както следва: 53,16 евро – държавна такса (103,97 лв.), 127,82 евро – депозит за САТЕ (250 лв.), 51,13 евро (100 лв.) – депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение в размер на 223,43 евро (437 лв.) (което не е прекомерно предвид фактическата и правната сложност на спора и извършените в хода на производството процесуални действия от представителя на ищеца), или общо 455,54 евро (890,97 лв.), които следва да се възложат в тежест на ответника. Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат. На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България установените като дължими, респективно недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бъде извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, Софийски районен съд