Решение № 29 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 24/2026 г.
Окръжен съд - Благоевград13.02.2026reporting judge Николай Грънчаров
Ruling
ОТМЕНЯ Отказ № 20260106152634/07.01.2026г. на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г., като незаконосъобразен. УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията да предприеме следващите се действия по първоначална регистрация на „БГ ПИВО 100“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията. Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е въз основа на жалба с вх. № 20260115173249, подадена от Е. М. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, в качеството си на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ЕООД (в процес на учредяване), срещу Отказ № 20260106152634/07.01.2026г. на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. С жалбата са наведени доводи срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията, които по правната си същност съставляват оплаквания за неправилност, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което жалбоподателят моли съда да отмени същия. Сочи се с жалбата, че жалбоподателят Е. М. Ш., в качеството му на оправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подал заявление образец А4, с вх. № 20260106152634, за вписване па първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „БГ ПИВО 100“ ЕООД в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Сочи се също в жалбата, че със заявлението е поискано вписване на следните обстоятелства: фирма и правна форма – „БГ ПИВО 100“ ЕООД; седалище и адрес на управление; предмет на дейност; едноличен собственик на капитала и управител; размер и внасяне на капитала. Към заявлението са били приложени всички документи, изискуеми от Търговския закон, Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г., включително: учредителен акт на дружеството; препис от учредителния акт със заличени лични данни; декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ; документи относно капитала и управлението; документ за платена държавна такса. Твърди се в жалбата, че хода на регистърното производство не са давани указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовности или несъответствия по представените документи. Сочи се, че с Отказ № 20260106152634/07.01.2026г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, е отказано исканото вписване, като длъжностното лице е приело, че са налице основания за отказ по чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, без да предостави възможност на заявителя да отстрани сочените несъответствия. Твърди се от жалбоподателя, че обжалваният отказ е постановен директно, без в хода на регистрационното производство да бъдат дадени указания по чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, въпреки че всички изискуеми документи са били представени, не с констатирана липса на документ, не е налице неплатена държавна такса и че сочените от длъжностното лице несъответствия са отстраними. Посочва се в жалбата, че това представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя отмяна па отказа, тъй като е налице нарушение на чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно липса на указания. Изтъква се в жалбата, че разпоредбата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има задължителен характер, като при наличие па представени документи с нередовности длъжностното лице няма право на преценка дали да даде указания, а е длъжно да го направи. Позовава се на съдебната практика, включително и на практиката по чл. 25 от ЗТР на Окръжен съд – Благоевград , който приема, че: „Отказът е крайна мярка и е допустим само при липса на нормативно изискуем документ или при неотстранима нередовност. При отстраними несъответствия следва задължително да се дадат указания.“ Сочи се в жалбата, че недаването на указания лишава заявителя от възможност да упражни правото си на защита, прави отказа преждевременен в противоречие с принципите на служебното начало и процесуалната икономия. Изтъква се, че липсата на указания представлява самостоятелно основание за отмяна, без съдът да обсъжда останалите доводи но същество. Сочи се в жалбата, че отказът е неправилен /формализъм/ относно „преписа“. Длъжностното лице е приело, че представеният препис на учредителния акт е „различен по съдържание документ, без да конкретизира кои клаузи се различават, да посочи кои законови реквизити липсват, да даде указания за представяне на коригиран препис, въпреки че същия е изготвен, съгласно указания дадени в АВ, в предходно подадено заявление, по което също е било постановен отказ. В тази връзка жалбоподателят се позовава на практиката на ОС Благоевград, съгласно която съдът приема, че: „Когато е представен акт, подлежащ на обявяване, но съществува спор относно формата на преписа или степента на заличаване на лични данни, това представлява отстранима нередовност, за която длъжностното лице е длъжно да даде указания.“, както и на практиката на ВКС, според която органът по вписванията не следва да извършва разширен или материалноправен контрол, нито да отказва вписване поради чисто технически несъответствия. Изтъква се, че принципно задължението за обезличаване на учредителния акт е на АВ, както е прието в Решение № 20/10.02.2025г., постановено по т.д. № 8/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и в Решение от 04.10.2024г. на Съда на ЕС. Посочва се също в жалбата, че е налице и неправилно приложение на правото на ЕС относно капитала, тъй като длъжностното лице изобщо не е съобразило пряко приложими регламенти. Сочи се, че въвеждането на еврото не засяга валидността на правните инструменти – чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97; позоваванията на националната валута се считат за позовавания на еврото по фиксирания курс – чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98; посочването на сума в левове не води до недействителност, пито представлява материалноправен порок. Изтъква се, че тези регламенти са пряко приложими и имат предимство пред националното право, а съдебната практика приема, че: „Отбелязването на суми в националната валута след датата на въвеждане на еврото представлява техническо несъответствие, което подлежи на отстраняване чрез указания, а не основание за отказ.“ В тази връзка се сочи в жалбата, че и в този случай длъжностното лице е било задължено да даде указания за посочване на капитала в евро, вместо да постановява директен отказ още на следващия ден след подаване на заявлението. Сочи се, че в конкретния случай не са дадени указания по нито едно от сочените основания, отказът е постановен при прекомерен формализъм, нарушени са императивни процесуални норми, отказът не съответства на целта на регистрационното производство, като всичко това нрави отказа незаконосъобразен в неговата цялост. Поради изложените съображения, иска се от съда, на основание чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, да отмени Отказ № 20260106152634/07.01.2026г. и да върне преписката на Агенция по вписванията със задължителни указания, включително за прилагане на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, коригиране на преписа, отбелязване на капитала в евро съобразно правото на ЕС. По реда на чл. 25 ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ от името на Агенция по вписванията е представен по делото писмен отговор по жалба с peг. № 2020115173249, подадена от Е. М. Ш., в качеството му на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ООД /в процес на учредяване/, срещу отказ № 20260106152634/07.01.2026 г. на длъжностно лице по регистрация, постановен по партидата на „БГ ПИВО“ 100 ООД. Излагат се доводи, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният от ДЛ по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен. Сочи се в писмения отговор от ДЛ към АВ, че е постъпило искане за вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на дружество „БГ ПИВО 100“ ЕООД, заявено от Е. М. Ш., оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ал. 1 т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се също, че при направената обстоятелствена проверка в обхвата на разпоредбите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установено, че заявлението е подадено в производство по вписване в търговския регистър на новоучредяващо се дружество. Сочи се също, че съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ТЗ за вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо да се представи дружественият договор, който се обявява. Съгласно чл. 13 ал. 6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Сочи се още, че съгласно чл. 20, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при първоначална регистрация на дружеството в търговския регистър, към заявлението се прилага, дружествения договор, съответно учредителния акт, като към заявлението се прилага и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези които се искат по закон, са заличени. Изтъква се в писмения отговор, че „препис“ се прави от съществуващ документ и представлява копие на „оригиналния“ документ, съобразен с хипотезата на документ със заличени лични данни. В случая заявителят е представил „препис“, който е различен по съдържание документ, поради което случаят не попада в хипотезите на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания (формално са представени всички документи). Не се касае за липса на нормативно изискуем документ, респ. не е налице липса на заплатена държавна такса, което предпоставя постановяването на отказ. За изчерпателност посочва се в отговора на жалбата, че съгласно чл. 3 от Законът за въвеждане на еврото в РБ (ЗВЕРБ), датата на въвеждане на еврото в РБ е 01.01.2026г. Сочи се, че видно от заявлението, инициирало регистърното производство на 06.01.2026г., капитала на дружеството е заявен в „лева“, съответно представените документи посочват размера на капитала в „лева“, т.е. паричната единица не съответства на изискванията на закона. Поради горните съображения и на основание чл. 24 ал. 1 във вр. с чл. 21 т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по заявление с peг. № 20260106152634 от 06.01.2026г. На основание изложените доводи с писмения отговор от ДЛ по регистрацията към АВ, иска се от съда да отхвърли като неоснователна жалба с № 20260115173249, подадена от Е. М. Ш., в качеството му на заявител и едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ООД /в процес на учредяване/, срещу отказ № 20260106152634/07.01.2026г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР), постановен по партидата на „БГ ПИВО“ 100 ООД и да потвърди като правилен и законосъобразен обжалвания отказ. На основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. чл. 81 ГПК, иска се от съда да присъди в полза на АВ, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева в настоящото производство. С писмения отговор е направено възражение за прекомерност, в случай на претендиране на разноски от жалбоподателя. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, както и доводите изложени в отговора на жалбата, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а атакувания отказ е незаконосъобразен. От данните, съдържащите се в преписката, изпратена от Агенция по вписванията, се установява следното: Видно е от представената по делото преписка от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, че е подадено Заявление А4 с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. от Е. М. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, с което е заявено вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията новоучредено дружество – първоначална регистрация. Със заявлението пред АВ са представени: Учредителен акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД; Заличен препис по чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ от Учредителен акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД; Учредителен протокол от 30.10.2025г.; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; Декларация по чл. 141, ал. 8 и ал. 9 от ТЗ; Документ за внесен в банката капитал; Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; Документ за заплатена държавна такса съгласно чл. 16а, т. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията. Въз основа на подаденото заявление и документите приложени към него е постановен обжалваният Отказ № 20260106152634 от 07.01.2026г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. За да откаже първоначално вписване на дружество с ограничена отговорност – „БГ ПИВО 100“ ЕООД, заявено с Заявление А4 с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, след като е извършило проверка в обхвата на разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, е посочило че за вписване в Търговския регистър е заявено за вписване на новоучредяващо се дружество. Изложени са в мотивите към постановения отказ доводи, че съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ТЗ за вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо да се представи дружествения договор, който се обявява, а съгласно чл. 13 ал. 6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Длъжностното лице по регистрацията се е позовало на разпоредбата на чл. 20, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с която е въведено изискване при първоначална регистрация на дружеството в търговския регистър към заявлението по образец А4 да се приложи дружествения договор, съответно учредителния акт и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон да са заличени. ДЛР е приело, че в случая със заявлението е представен препис, който е различен по съдържание документ и не е налице основание за даване на указание на заявителя по чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовност, доколкото не се касае за липса на нормативно изискуем документ, респ. не е налице липса на заплатена държавна такса. В мотивите към атакувания отказ за изчерпателност са развити съображения, че съгласно чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в РБ (ЗВЕРБ), датата на въвеждане на еврото в РБ е 01.01.2026г., заявлението, инициирало регистърното производство е подадено на 06.01.2026г., като капитала на дружеството е заявен в „лева“, съответно в представените документи размера на капитала е посочен в „лева“, поради което ДЛР е приело, че паричната единица не съответства на изискванията на закона. При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. 24 ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по Заявление рег.№ 20260106152634 от 06.01.2026г. Окръжен съд Благоевград, в настоящия състав приема, че постановеният отказ е валиден и допустим, а по съществото си и неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, поради следните съображения: В производството по съдебна проверка на откази по реда на чл. 24- 25 ЗТР, съдът не е обвързан от посочените от Агенцията по вписванията основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Горното следва от охранителния характер на производството по чл. 530 ГПК. За същото важи изричното правило за служебна проверка на предпоставките за издаване на акт по чл. 533 ГПК. Според т. 6 от ТР № 1/31.05.2023г. по т.д. № 1/2020г. по описа на ВКС, ОСТК, тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, преди да се произнесе по жалбата е необходимо съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. Пред Търговския регистър към Агенция по вписванията е депозирано Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. от заявителя Е. М. Ш., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „БГ ПИВО 100“ ЕООД, с искане за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 20 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към заявление образец А4 по група „Основни обстоятелства“ се прилагат: дружественият договор, съответно учредителният акт; препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени; решението на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала, за назначаване на управител или управители; нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на управителя/управителите; декларация от управителя/управителите за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 и 9 от Търговския закон и другите документи съгласно изискванията на закон. Към заявление образец А4 по група „Капитал“ се прилагат документът за внесен в банка капитал и другите документи съгласно изискванията на закон. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: 1) е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2) заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3) заявлението изхожда от оправомощено лице; 4) към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; 5) съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. При извършена, на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, самостоятелна проверка от настоящия състав на съда е установил, че подлежащото на вписване обстоятелство- първоначална регистрация на новоучредено дружество-„БГ ПИВО 100“ ЕООД е посочено в заявление по образец съгласно приложение № А4, така както предвижда разпоредбата на чл. 19, ал 1 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявените обстоятелства подлежат на вписване, съгласно чл. 119, чл. 140 и чл. 141 от ТЗ. Заявлението е подадено от оправомощено лице – Е. М. Ш., едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, съгласно Учредителен протокол на „БГ ПИВО 100“ ЕООД. Към заявлението са приложени представени следните изискуеми съгласно чл. 20 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел документи – Учредителен акт на „БГ ПИВО 100“ ЕООД; препис от Учредителен акт на „БГ ПИВО 100“ ЕООД, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени; Учредителен протокол на „БГ ПИВО 100“ ЕООД, съдържащ решение на едноличния собственик на капитала за назначаване на управител; нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на управителя; декларация от управителя за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 и 9 от Търговския закон; документ за внесен в банка капитал; документ за заплатена държавна такса, съгласно чл. 16а, т. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията. Заявените за вписване обстоятелства отговарят на данните, съдържащи се в представените към заявлението документи. Подлежащият на обявяване акт – Учредителен акт от 30.10.2025г. отговаря по външните си белези на изискванията на ТЗ. Предвид разпоредбата на чл. 33 от Закон за въвеждане на еврото в Република България,която предвижда, че на датата на въвеждане на еврото-01.01.2026г. вписаният в търговския регистър размер на капитала на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции, както и вписаната номинална стойност на акциите в акционерно дружество и в командитно дружество с акцииq автоматично се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал. 1, 2 и 4, като превалутирането по ал. 1 се извършва служебно от Агенцията по вписванията, с Разпореждане № 78/27.01.2026г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил частната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщаването да представи в регистратурата на Окръжен съд Благоевград препис от учредителен акт с отразен превалутирания размер на капитала. В указания от съда срок по делото са представени Учредителен акт на „БГ ПИВО 100“ ЕООД, в който капиталът на дружеството е посочен в евро, препис от Учредителен акт на „БГ ПИВО 100“ ЕООД, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени и Решение на едноличния собственик на капитала за превалутилане на капитала. Настоящият състав на съда споделя съображенията изложени в мотивите към обжалвания Отказ № 20260106152634/07.01.2026г. на Агенцията по вписванията и в отговора на жалбата, в които са изложени съображения, че към заявлението се прилага и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези които се искат по закон, са заличени. Разпоредбите на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 20, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е въведено законово изискване към заявлението да се приложи и препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон да са заличени. В действителност представеният със заявлението документ-Заличен препис по чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ от Учредителен акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД, е със съдържание, което е различно от това на Учредителния акт на „БГ ПИВО“ 100 ООД. Съдът намира, че горното не е основание за постановяване на отказ по Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. Актове, в които се съдържат лични данни, които не се изискват по закон, се обявяват в регистъра след указания за предоставяне на заверен от заявителя по чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ препис със заличени лични данни, които не се изискват по закон. Нещо повече, неизпълнението на указанията не следва да е основание за отказ за вписване/обявяване на акта, тъй като на заявителя е предоставена възможност да представи акта със заличени лични данни, но той не се е възползвал от нея. Наред с това чл. 161 от Директива (ЕС) 2017/1132 на европейския парламент и на съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, изменена с Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право, която влиза в сила на 31 юли 2019г., предвижда, че Обработването на всички лични данни в контекста на настоящата директива се извършва в съответствие с ОРЗД. В тази връзка с Решение от 04.10.2024г. Съдът на ЕС, по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, е приел, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява –техен „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка (т. 83). Със същото решение Съдът на ЕС е приел, че презумпция като предвидената в член 13, алинея 9 от ЗТРРЮЛНЦ (Отм. – ДВ, бр. 87 от 2025г.) не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията (т. 101). Поради това настоящият състав на съда намира, че ДЛ по регистрацията е било длъжно да даде указания на заявителя да представи препис от учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени или да изготви препис от учредителния акт със заличени лични данни, доколкото с посоченото по горе решение СЕС е приел също, че за целите на обявяването агенцията би могла сама да изготви предвидения от националното право препис на акта на съответното дружество (т. 115). Поради изложеното от фактическа и правна страна, отказът на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на търговеца „БГ ПИВО 100“ ЕООД, се явява незаконосъобразен, поради което следва да се отмени. Поради това, че по указание на съда заявителят Е. М. Ш. е представил учредителен акт с превалутиран капитал, съдът намира, че Заявление с вх. № 20260106152634 от 06.01.2026г. с приложените към него документи и приложените в настоящото производство такива отговаря на изискванията на закона. Разноски от жалбоподателя не се претендират, поради което и не следва да се присъждат. С отговора на жалбата от страна Агенция по вписванията е заявена претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. В тази връзка следва да се има предвид следното: разноски се присъждат само по спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 от ЗТРЮЛНЦ, обаче, е охранително производство по смисъла на чл. 530 от ГПК, в което АВ няма качеството на страна и всички предоставени от законодателя процесуални възможности (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, съобщаване на крайния съдебен акт), са обусловени от възложената й със ЗТРЮЛНЦ компетентност. Следователно, след като се касае за охранително производство, то и отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК, според което разноските остават за сметка на единствената страна в производството, т.е. за молителя. С оглед на изложеното, Благоевградският окръжен съд
Cited provisions
35- чл. 22, ал. 5 ЗТР
- чл. 3
- чл. 530 ГПК
- чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТР
- чл. 21 ЗТР
- чл. 21, т. 4
- чл. 24, ал. 1
- чл. 533 ГПК
- чл. 541 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 13, ал. 6 ЗТР
- чл. 13, ал. 4 ЗТР
- чл. 25, ал. 6 ЗТР
- чл. 25, ал. 4 ЗТР
- чл. 25 ЗТР
- чл. 25 ЗТРЮЛНЦ
- чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ
- чл. 141 ТЗ
- чл. 119
- чл. 13, ал. 6
- чл. 13, ал. 4
- чл. 14
- чл. 140
- чл. 141, ал. 8
- чл. 16, т. 3
- чл. 161
- чл. 19
- чл. 20
- чл. 20, ал. 1
- чл. 20, т. 1
- чл. 24
- чл. 25, ал. 2
- чл. 25
- чл. 31, ал. 1
- чл. 33