Решение № 25 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 391/2025 г.

Жалбоподателката ••• А. В. П. от •••, с ЕГН •••••••••• е недоволна от издаденото от Директора на РЗИ - Монтана Наказателно постановление № АН-04-3 от 28.10.2025 г., с което на осн. чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100.00 /сто/ лева или 51.12 € /петдесет и едно евро и 0,12 цента/.

В с. з. жалбоподателката се представлява от адв. П. П. от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, излагайки конкретни аргументи.

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита, с която се моли жалбата да бъде приета за неоснователна и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № АН-04-3 от 28.10.2025 г. на Директора на РЗИ - Монтана на ••• А. П. на осн. чл. 229, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева (51.12 евро) за това, че на 07.08.2025 г. при извършената проверка във ••• се констатира, че: Йодасепт-унгвент не се съхранява в оригиналната опаковка, на която е посочен срок на годност, Унгвента е изсипан в купа с дървена шпатула, а в една от чантите за спешна медицинска помощ са констатирани ампули с изтекъл срок на годност - но-шпа, адреналин, алергозан, чийто срок на годност е изтекъл в периода ноември 2023 г. - октомври 2024 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 07.08.2025 г. служителите на РЗИ – Монтана – Й. Х., ••• и С. А. извършили проверка на място във връзка с дейността на •••. В манипулационната установили поставени на масичка насипен унгвент – йодасепт, изсипан в купа с дървена шпатула. При проверка на една от спешните чанти установили множество ампули с изтекъл срок на годност в периода 2023 г. - 2024 г. За резултатите от проверката е съставен протокол, с който е дадено предписание незабавно да се отстранят ампулите с изтекъл срок на годност. До ••• ••• – ••• А. П. е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 09.10.2025 г. св. Й. Х. – инспектор в дирекция „Медицински дейности“ в РЗИ - Монтана съставила на ••• П. АУАН за нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на ••• и чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето. ••• П. подписала акта с възражение, като в законоустановения срок е подадено допълнително такова. Същото е оставено без уважение и въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП № АН-04-3 на 28.10.2025 г., с което на осн. чл. 229, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. (51.12 €).

В случая съдът намира най-напред, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до тяхната незаконосъобразност. От една страна следва да се кредитират с доверие показанията на св. Х. и ••• досежно установеното от тях при проверката фактическо положение. От друга страна обаче, и в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, като нарушени разпоредби са посочени: чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на •••; чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ.

Чл. 13, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ••• предвижда, че „Отговорниците на екипи получават лекарствени продукти и консумативи след представяне на писмено искане, заверено от директора на центъра.“

Ал. 4 пък посочва, че „Редът за получаване на лекарствени продукти, тяхното съхранение, разпределение между екипите (филиалите) и начинът на водене на съответната документация се уреждат съгласно заповед на директора на центъра.“

Според чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, сочен също като нарушена разпоредба: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;“

Чл. 86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ предвижда, че всеки пациент има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му.

Посочените норми на Правилника и ЗЗ не си кореспондират взаимно и в същото време не съответстват на описаното като фактология в АУАН и НП. Чл. 13 от Правилника урежда реда за получаване на лекарствени продукти, а разпоредбите на чл. 81 и чл. 86 от ЗЗ уреждат принципите при достъп до медицинска помощ, респ. правата на пациентите. По никакъв начин не става ясно коя от сочените разпоредби и как точно е нарушила жалбоподателката, след като е описано, че „йодасепт-унгвент не се съхранява в оригиналната опаковка, а в една от чантите за спешна медицинска помощ са констатирани ампули с изтекъл срок на годност“. Липсата на каквато и да било кореспонденция между описанието на нарушението и сочените за нарушени разпоредби, е съществено процесуално нарушение, което прави и съставения акт, и издаденото въз основа на него наказателно постановление (което е с идентично съдържание) незаконосъобразни. По този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможност да разбере в извършваното на какво точно нарушение е обвинено и съответно не би могло да защити правата си.

На следващо място и за пълнота следва да се отбележи, че дори да е налице неправомерно поведение, то не е осъществено от жалбоподателката ••• П., още по-малко - виновно. Вярно, съгласно длъжностната й характеристика (л. 56-57 от делото) същата ръководи и контролира дейността на процесния •••, както и отговаря за организацията на работата, за разходваните материали, лекарствени средства и консумативи. Според приобщената като доказателство Наредба-инструкция за използване на медикаментите и медицинските консумативи от медицинските лица, извършващи дейност по оказване на спешна медицинска помощ в •••а (л. 83 от делото), документите, посредством които се отпускат медикаментите и консумативите са персонални, за всеки служител и са: 1) Искане за отпускане на медикаменти и консумативи и 2) Отчет за изразходените такива. Напълно основателни се явяват изложените от защитата аргументи – че не е констатирано чия е била чантата, в която са намерени ампули с изтекъл срок на годност. В раздел ІV, чл. 17, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред на •••а, е предвидено, че екипите за спешна помощ (а не •••т •••) попълват „Отчет за изразходваните медикаменти и консумативи“. В задълженията за ръководство на дейността на ••• не се включва задължение на административният ръководител да проверява персонално чантата на всеки служител, тъй като там се съдържат освен служебни, и лични вещи. В раздел VI, чл. 22 от цитирания Правилник за вътрешния трудов ред е предвидено, че „всеки служител е длъжен“: т. 6 - „да води стриктно отчетност на изразходваните материали“ и т. 9 - „да сигнализира съответните ръководители за липса на медикаменти, консумативи и материали…“. В хода на административнонаказателното производство не е правен никакъв опит да се установи чия е била процесната чанта с медикаменти с изтекъл срок на годност и да се снемат обяснения от съответното длъжностно лице, а е посочено само „в една от чантите за спешна медицинска помощ…“ При това положение, доколкото може да се касае за неизпълнение на конкретно задължение, отговорност следва да носи съответният служител, а не •••т •••. Но както беше посочено – дори АНО да е преценил, че е налице неправомерно поведение на жалбоподателката, то нито е описано в какво точно се изразява действието или бездействието, нито съответства на посочените като нарушени разпоредби на Правилника за устройството и дейността на ••• и Закона за здравето. Въпросните норми касаят организация на дейността и общи принципи, но нито една от тях не съдържа конкретно правило за поведение, което да е нарушено от П., така че да следва да бъде санкционирана. Ето защо издаденото наказателно постановление, с което е наложено административно наказание на осн. чл. 229, ал. 1 от ЗЗ (за „други нарушения“ на ЗЗ), се явява незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът