Решение № 8327 от 6.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 46749/2025 г.

Ищецът “В.М.А.” Гмбх, заместил в процеса “Д.Д.А.” Гмбх извежда субективните си права при твърдения, че на 11.3.2022г. между „А.“ ООД и “Е.Ф.” АГ, Хамбург е сключен договор за застраховка “Отговорност на превозвача”, под форма на застрахователна полица № 114302/ 0840 в полза на „Г.Б.Д.“ ООД, с предмет 14 палета обувки, чанти и портфейли, с общо тегло 2995 кг., предмет на договор за превоз на товар. Същият твърди, че на 07.3.2022г. между „Г.Б.Д.“ ООД и „А.“ ООД е сключен договор за международен превоз на стоки, по силата на който “А.” ООД се задължил да превози 14 палета обувки, чанти и портфейли, с общо тегло 2995 кг., от Кралство Испания до Република България. На 14.3.2022г. А.“ ООД е възложило на „В. 016“ ЕООД извършването на превоза. Страните постигнали съгласие, че паркирането на сигурен паркинг е задължително. Същите са дефинирали понятието “сигурен паркинг”, а именно паркинг, който е с ограждение, осветление, видеонаблюдение, пропускателен режим. В случай, че няма възможност камионът да бъде паркиран на сигурен паркинг, трябва да бъдат инсталирани и активирани две устройства против кражба. Посочили са, че заключването на вратите и ключа за стартиране на двигателя не представляват такива устройства. В исковата молба се навеждат твърдения, че товарът е доставен на 21.3.2022г., като получателят записал в CMR- товарителницата забележка, че са доставени 261 от 266 кашона. Впоследствие “Г.Б.Д.“ ООД изпратил на „А.“ ООД рекламационно писмо, с което е уведомил последния за констатираната липса. На 20.5.2022г. „А.“ ООД е изпратил до „В. 016“ ЕООД рекламационно писмо,, с което уведомил последния за установената липса. Сочи се, че уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета, по която е платено застрахователно обезщетение в размер на сумата 2240,11 евро. Ищецът (като застрахователен асекурадьор) платил на “Г.Б.Д.” ООД обезщетение в размер на сумата 2240,11 евро. На 15.05.2023г. между ищеца и “Е.Ф.” АГ е сключен договор за цесия, с предмет регресното вземане на “Е.Ф.” АГ за платено застрахователно обезщетение. Ищецът поддържа, че настъпването на вредите се дължи на виновното и противоправно поведение на ответника, превозвачът не е изпълнил основното си задължение по договора да превози товара от адреса за товарене до адреса за разтоварване невредим и в цялост. В исковата молба са развити съображения, че след плащане на обезщетение е встъпил в правата на получателя на товара срещу причинителя на вредите. При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2240,11 евро, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, платено от “Е.Ф.” АГ по договор за застраховка, застрахователна полица № 114302/ 0840, за вреди от частична загуба на товар по време на превоз на товар на 07.03.2022г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 15.05.2023г., скл. между “Е.Ф.” АГ и “В.М.А.” Гмбх, правоприемник на “Д.Д.А.” Гмбх. В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “В. 016” ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът съществуването на валидно застрахователно правоотношение. На следващо място същият оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Възражението е аргументирано с доводи, че ответникът не е уведомен за сключения договор за цесия. Ответникът оспорва настъпването на вреди с доводи, че “Г.Б.Д.” ООД не е записал рекламационна забележка за установени липси. Оспорва представената товарителница с доводи, с които се оспорва авторството и времето на вписване на забележката “получени 261 к.” Ответникът навежда доводи, че е изпълнил точно задълженията си по договора за превоз на стоки, като е доставил товара до адреса за разтоварване невредим и цял. В тази връзка развива доводи, че изпращачът “А.” ООД е платил изцяло дължимото навло по договора за превоз. В отговора на исковата молба е релевиран довод за изтекла погасителна давност. В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От представените писмени доказателства се установява, че между „А.“ ООД и Асоциация на ханзейските транспортни застрахователи и „Е.Ф.“ АД, чрез техния застрахователен асекурадьор (застрахователен агент)- „Д.Д.А.“ ГмбХ, в полза на „Г.Б.Д.“ ООД, е сключен договор за застраховка, под формата на застрахователна полица № 114302/ 0840/ 11.03.2022г., с предмет- 14 палети с обувки, чанти, портмонета, с общо тегло 2995 кг., с дата на превоз: 11.03.2022 г. по маршрут: Торелано, Алакант, Испания/София, България, с транспортни средства с рег. №№ •••••••••••••/•••••••••••••. От представените по делото писмени доказателства- Потвърждение на заявка за транспорт oт 07.03.2022г., е видно, че между “Г.Б.Д.” ООД и “А.” ООД е сключен договор за превоз на товари, по силата на който “Г.Б.Д.с” ООД се задължил да превози товар- 14 палета с обувки, чанти, портмонета, с общо тегло 2995 кг., по релация ES-BG, с време на товарене: на 11.03.2022 г. в Испания и разтоварване в България на 18.03.2022г., при договорено навло 1750 евро без ДДС От представената заявка за транспорт от 14.3.2022г. се установява, че „А.“ ООД възложил на ответника „В. 016“ ЕООД да изпълни превоза на 14 колета, с тегло 2995 кг., с превозно средство с рег. №№ •••••••••••••/ •••••••••••••. Видно от представената CMR- товарителница № CMR 2212456, стоките били получени на 21.03.2022 г., като е вписана е забележка, че са получени “261 кашона, вместо 266”. От представения опаковъчен лист към фактура № 1020565991/ 24.02.2022г., изпращачът е описал кашони със следните номера: 200237806001; 200237806002; 200237806003; 200237806006; 200237806008. Ответникът също е представил като писмено доказателство по делото CMR – товарителница, в която няма вписвания за вреди и липса на товара, като не е налице подпис/ печат на получателя, нито дата на получаване на стоката. Приложена е фактура № 100000090/21.03.2022 г., изготвена от ответника, с получател – „А.“ ООД, с начислена цена за транспортна услуга с тов. авт. ••••••••••••• и сконто – 4, в общ размер на 7932,85 лева без ДДС. Установява се, че „Г.Б.Д.“ ООД е изпратил до „А.“ ООД рекламационно писмо, че на 21.03.2022г. от очакваните 266 кашона са получени 261 кашона, като след направена проверка е установена липса на пет кашона, със следните номера: 200237806001; 200237806002; 200237806003; 200237806006; 200237806008 и е наведено искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от представеното рекламационно писмо от 20.05.2022г., „А.“ ООД е отправил рекламация до „В. 016“ ЕООД, съгласно което по транспортна заявка № 226389/ 14.03.2022г., при разтоварване на камион с рег. № СВ 1873 АВ/ С8 732 ЕН в склад на „Г.Б.Д.“ ООД е установено, че липсват кашони Застрахованото лице е уведомило “Е.Ф.“ АГ за настъполото застрахователно събитие, за което е образувана щета D0097538/ 21.03.2022г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 2240,11 евро, платено на 08.06.2022г.- платежно нареждане от 08.06.2022г. Установява се че на 15.05.2023г. между “Е.Ф.“ АГ и „Д.Д.А.“ ГмбХ е сключен договор за цесия, по силата на който “Е.Ф.“ АГ е продал на „Д.Д.А.“ ГмбХ вземането си против “В. 016” ЕООД по регресно вземане по щета D0097538/ 21.03.2022г. Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. К. Д.а и св. М.К.. От показанията на св. К. Д.а се установява, че същата работи като “спедитор” при “А.” ООД. Същата сочи, че в „А.“ ООД е получено обаждане от клиента им при разтоварването на товара е установена липса на кашони. От показанията на свидетеля св. М.К. се установява, че същият работи като шофьор при ответника. Същият сочи, че извършил процесния превоз, като при товаренето на товара, същият бил в насипно състояния, в кашони, без да преброи техния брой. Свидетелят поддържа, че е товарът бил в посоченото в товарителницата количество. Същият сочи, че доставил товара на посочения в товарителницата адрес, като товарът бил невредим и в цялост. Сочи, че при доставката на товара в товарителницата не са вписани отбелязвания за липси и повреди в товара. Свидетелят разяснява, че след натоварване камионът бил пломбиран с групажно въже, като по време на превоза паркирал товарния автомобил на бензиностанции, осветени и снабдени с видео наблюдение. Уточнява, че камионът няма електронни системи за известяване на кражба. По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, съгласно която на 08.06.2022г. банковата сметка с •••••••••••••••••••••••, с титуляр: „Г.Б.Д.“ ООД, била заверена със сума в размер на 2240,11 евро, съгласно нареден превод от страна на W. DROEGE ASSEKUR ADEUR GMBH. От назначената пред настоящата инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че на 23.03.2022г., в 15:46:31 часа, е изпратено електронно писмо (имейл) от адрес: •••••••••••••••••.com до имейл адрес: ••••••••••••••••, със заглавие „Молба“ и 2 прикачени файла, със следното съдържание: „Моля те, сложи печат на В. на това ЧМР, че шофьорът е отишъл да свали товара без никакви документи пък аз ти платих фактурата и сега ще ме линчуват. Поздрави, К. Д.а.“ От експертизата се установява, че на 24.03.2022г., в 17:11:21 часа, е изпратено електронно съобщение (имейл) от адрес: •••••••••••••••• до адрес: •••••••••••••••••.com, със заглавие: „ЧМР“, без съдържание и с 1 прикачен файл (изображение). Видно от приложенията към експертизата, прикачените файлове към посочените имейл съобщения представляват екземпляри от ЧМР – товарителница, а прикаченото изображение към съобщението от адрес: •••••••••••••••• до адрес: •••••••••••••••••.com, със заглавие: „ЧМР“, представлява екземпляр на ЧМР – товарителница. В приложените файлове липсват печат и отбелязване на датата на получаване на стоката, както и забележка относно констатирани липси. При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в т. ч., в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който е обезщетил увредения в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения срещу причинилия вредата превозвач се обуславя от установяването на две групи факти: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2. отговорност на превозвача, в случая съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (Конвенция CMR). Ето защо за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 К е необходимо да се установят в условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", сключен със застрахованото лице собственик на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на което и вследствие на неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника да извърши превоз на товари да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действително претърпените вреди и за ответника в качеството на превозвач да е възникнала отговорност към увредения за вземане в твърдения размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и правоизключващите си възражения. В случая се касае за договор за застраховка срещу рисковете по превоза по смисъла на чл. 419 КЗ, съгласно който застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Това е вид имуществено застраховане на вещи с цел покриване на вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането му и наличието на вина за същото от превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. В хипотеза, в която вина за вредите има превозвачът, платилият застраховател има право на регресен иск срещу него за платеното застрахователно обезщетение съобразно правилата на чл. 410 КЗ. Застрахователят по застраховка срещу рискове по превоза, който е платил обезщетение за вреди от загубен или повреден товар, се суброгира в правата на застрахования и може да предяви регресен иск срещу превозвача, само ако застрахованият има такова право. Относно активната легитимация на ищеца: Възражението е обосновано с доводи, че сключеният договор за цесия не е съобщен на ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. За да премине това вземане от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането. С постигането на такова цесионерът става носител на вземането. В случая ответникът не е релевирал възражение, че е изпълнил на цедента. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че между „А.“ ООД и Асоциация на ханзейските транспортни застрахователи и „Е.Ф.“ АД, чрез техния застрахователен асекурадьор (застрахователен агент)- „Д.Д.А.“ ГмбХ, в полза на „Г.Б.Д.“ ООД, е сключен договор за застраховка, под формата на застрахователна полица № 114302/ 0840/ 11.03.2022г., с предмет- 14 палети с обувки, чанти, портмонета, с общо тегло 2995 кг., с дата на превоз: 11.03.2022 г. по маршрут: Торелано, Алакант, Испания/ София, България, с транспортни средства с рег. №№ •••••••••••••/ •••••••••••••. Спорен между страните е въпросът настъпили ли са вреди по товара. Не е спорно между страните, че между “А.” ООД и ответника е скл. договор за превоз на стоки, по силата на който „А.“ ООД възложил на ответника „В. 016“ ЕООД да превози 14 колета, с тегло 2995 кг., с превозно средство с рег. №№ •••••••••••••/ •••••••••••••. Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача и, ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз– чл. 419, ал. 3 КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. (ДВ, бр. 61 от 05.08.1977г.), в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето , така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Тази конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето . Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 КЗ, товарителницата удостоверява, преди да докаже противното, условията на договора и получава стоката от превозвача. Съгласно разпоредбата на чл. 13, § 1 от Конвенцията след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден вторият екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. В настоящия случай получателят изрично е вписал в товарителницата, че липсва част от товара. В настоящия случай, видно от представената от ищеца CMR- товарителница № CMR 2212456, стоката, предмет на договора за превоз е получена на 21.03.2022г., като в същата е вписана е забележка, че липсват пет кашона от товара. Ответникът също е представил като писмено доказателство по делото CMR – товарителница, която не съдържа подпис и печат на получател, в която няма вписвания за вреди и липса на товара. При анализ на представените писмени доказателства съдът отчита, че върху представената товарителница от ответника няма положени подпис и печат на получателя на стоката. Върху документа, представен от ищеца, освен печати на изпраща и получателя, е положен печат на превозвача. Следва да се посочи, че получателят на товара е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в деня на получаване на товара- 21.03.2023г. Следва да се отчете и, че ответникът е сконтирал цената на транспортната услуга. Не води до друг извод представения от ответника електронен документ- mail, изпратен от св. К. Д.а до служител на ответника, в който е отправена молба да се сложи печат върху товарителница (касаеща процесния договор за превоз) и в който не се съдържа вписване за установена липса. Посочената кореспонденция изхожда от първоначалния превозвач по договора за превоз (който безспорно е заинтересован) и касае вътрешните отношения между “А.” ООД и ответника. Неоснователно е възражението за изтекла давност, съгласно разпоредбата на чл. 32 Конвенцията. Предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател.За регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В т.см. решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т.о., ТК. Изложеното обуславя извод за основателност на иска и неговото уважаване. Относно разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска. В производството пред настоящата инстанция (след обезсилване на решението по гр. дело № 35937/ 2023г. на Софийски районен съд, 163 състав) ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 515 евро. В производството по гр. дело № 35937/ 2023г. по описа на Софийски районен съд ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 115,17 евро, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 18 вро, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 562,42 евро, разноски за превод на документи в размер на сумата 360,97 евро, държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата 57,59 евро, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер на сумата 511,29 евро. Относно възражението за прекомерност: Възражението е допустимо, направено е преди приключване на устните състезания. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Договореният размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената защита от адвоката. Мотивиран от изложеното, съдът