Решение № 350 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 558/2025 г.

Административен съд - Перник18.02.2026reporting judge Мария Христова

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. Е., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]срещу Отказ на директора на О••• – П••••, обективиран в писмо № 313000-14••••/12.09.2025 г., за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, по искане с вх. № 31300••••/02.09.2025 г. депозирано пред О•••• – П•••••, като неоснователна. Решението, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ е окончателно и не подлежи на касационно оспорване. Съдия: /П/ �

Grounds

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано по жалба, подадена от В. П. Е., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]срещу Отказ на директора на О•••• – П••••, обективиран в писмо № 313000-14••••/12.09.2025 г., за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, по искане с вх. № 31300•••/02.09.2025 г. депозирано пред О••• – П••••. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Иска се отмяна на същият и задължаване на ответника да предостави поисканата обществена информация. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. В проведеното на 12.02.2026 г. съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения отказ и предоставяне на обществената информация. Моли да му бъдат присъдени направените във връзка с производството съдебни разноски, представляващи заплатена държавна такса, като прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер. В проведеното съдебно заседание ответникът – директора на О•••• - П•••• не ангажира становище и не изпраща представител. Настоящият съдебен състав на Административен съд - П•••••, след като, обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление с вх. № 31300•••/02.09.2025 г. на В. П. Е., депозирано пред О•••• – П•••. Със същото е поискано на основание ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация: Съдържащата се цяла налична информация /при спазване на ЗЗЛД, служебна тайна и др. законови ограничения/ във всички доклади за проверени лица и превозни средства Приложение № 7 към чл. 33, ал. 2, т. 2 /изм. ДВ, бр. 73 от 2015 г./ от Инструкция № 8121з-•••/2014 г. за патрулно-постовата дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи за дати 19, 20.04.2022 г., обхващащи времевия интервал от 20:00 часа на 19.04.2022 г. до 08:00 часа на 20.04.2022 г., съответно от служителите на РУ – Б•••• при О••• – П••••; Като в пункт 1 със следната разлика в датите, а именно 21, 22.04.2025 г., съставени от служители на 0•• – РУ при О••• – П••••. Отбелязано е, че исканата информация желае да му бъде предоставена на хартиен носител по пощата на посочения от него адрес, а необходимостта от същата е аргументирал с цел съставяне на собствено мнение за работата на задълженото по закон лице. С оглед така подаденото заявление, с писмо № 313000-14••••/12.09.2025 г., предмет на контрол в настоящотот съдебно производство, директорът на О••• – П••••, отказва на В. П. Е., предоставянето на исканата информация. При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в оспорения административния акт не е указано, пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен. Видно от материалите по делото – известие за доставяне /л. 11 по делото/, писмо с изх. № 313000-1•••/12.09.2025г., е връчено на жалбоподателя на дата 24.09.2025г., съответно жалбата срещу административния акт е постъпила пред органа по пощата, като видно от пощенското клеймо датата е 24.11.2025г., тоест в двумесечния законоустановен срок. Същата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното писмо и е насочена срещу акт, подлежащ на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, подадените заявления за достъп до обществена информация се разглеждат от органите – задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ или изрично определени от тях лица. В тази връзка, безспорно директорът на ОД на МВР – П••••, като ръководител на структура по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1, пред. второ от ЗДОИ. При издаване на оспореното писмо не е съобразена установената в ЗДОИ форма за произнасяне, но порокът по своята същност не представлява самостоятелно основание, което може да обоснове отмяната на оспорения в настоящото производство акт. Съгласно чл. 38, във вр. с чл. 37 от ЗДОИ, отказът за предоставяне на достъп до обществена информация се оформя като решение. Актът следва да съдържа правното и фактическото основание за отказа, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Решението следва да съдържа и реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Независимо от липсата на нарочно оформяне на процесното писмо във вид на решение, оспореният акт съдържа изискваните от закона реквизити. В него е обективирана воля за отказ да се предостави исканата информация, посочени са правните и фактически основания, мотивирали административния орган при неговото произнасяне, съдържа наименование на издателя, адресат, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В писмото не са посочени ред и срок за обжалване, но както вече бе изложено по-горе, пропускът не опорочава акта, в степен да доведе до самостоятелен извод за незаконосъобразност, предвид упражненото право на жалба от страна на неговия адресат. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а материалният закон е приложен правилно, с което е обслужена и целта на закона. С процесното заявление е поискана информация относно данни, касаещи доклади за проверени лица и превозни средства - образец приложение № 7, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Инструкция № 8121з-•••/2014 г. за патрулно-постовата дейност, за конкретни дати и районни управления. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти. Съответно според чл. 9, във вр с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е официална и служебна. Официалната се съдържа в актовете на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10), а служебна е тази, която се събира и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации (чл. 11). С оглед съдържанието на процесното заявление, исканата информация следва да се [жк], доколкото същата се съхранява във връзка с официална такава, а именно актовете на органа при осъществяване на неговите правомощия, свързани с контролната дейност на областните дирекции на М•••. Относно осъществени дейности от полицейските служители във връзка с изпълнение на служебните им задължения, правната регламентация се съдържа в приложимата към датата на подаване на искането, Инструкция № 8121з-••• от 02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, издадена на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗМВР. По смисъла на тази инструкция отчетността представлява дейност за събиране, обобщаване и систематизиране на информация за дейността на полицейските наряди, звена и структури, изпълняващи патрулно-постова дейност. Системата АИС "П••• п•••", свързана с отчетността, се свежда до форми на отчетност - информационна карта за дейността на наряда; доклад за проверени лица и превозни средства; справка за дейността на структурата/звеното; справка за индивидуалната дейност на полицейските органи. Конкретната хипотеза касае нормативно вменено задължение по чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Инструкция № 8121з-••••/2014 г. – по силата на което резултатите от работата на нарядите и полицейските органи, изпълняващи ППД, се отчитат за всяка смяна, като една от формите на отчетност на ППД според разписаното в т. 2 е изготвянето на доклад за проверени лица и превозни средства (образец приложение № 7). Съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 от цитирания нормативен акт, докладът за проверени лица и превозни средства по чл. 33, ал. 2, т. 2 се предоставя на звената "Оперативен анализ" при О••••. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене и разпространяване на такава информация. Според чл. 18, ал. 1 от ЗМВР, информационната дейност на МВР, е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМВР, информационната дейност в МВР е обща и специализирана, като в ал. 3 е разписано, че специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР. В чл. 23, ал. 2 от ЗМВР, е посочено, че информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й, като в чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, е установена императивно забрана за предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че що се отнася до информацията, касаеща актовете на органите на МВР, издавани във връзка с осъществяваната контролна дейност, правилно и обосновано – в съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба, е заключението на административният орган за неприложимост на реда и основанията за достъп до обществена информация, регламентирани в Закона за достъп до обществена информация. В допълнение настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено този закон да не се прилага за достъпа до лични данни. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "лични данни" по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Идентично определение е дадено и в § 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни, като "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Информацията, до която на жалбоподателят не е предоставен достъп, е свързана с поименното посочване на лицата, които са били обект на проверка и данните им са отразени в Д. П. № 7 към чл. 33, ал. 2, т. 2 от Инструкцията и същата информация представлява лични данни, по смисъла на ЗДОИ. Основните реквизити съдържащи се в доклада на проверените лица, са свързани с попълнени данни, като име, презиме, фамилия ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане, информация попадаща в приложното поле на "лични данни", съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид съдържанието на информацията, касаещо предоставянето на лични данни на конкретни лица, по отношение на които е извършена проверка, съдът намира, че предоставянето й би довело до тяхното идентифициране по начините, посочени в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което и при липсата на обоснован надделяващ обществен интерес, този закон е неприложим. Следователно законосъобразно се явява и процесното ограничение до достъпа на поисканата от жалбоподателя информация. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Отказът за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, е издаден от компетентен орган, в производство без съществени формални пороци, съобразено с административнопроизводствените правила, основано на приложимия материален закон и кореспондиращо с неговата цел, поради което следва да бъде потвърден. Относно разноските: При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна, но такива не са претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при Административен съд - П••••

Cited provisions

33