Решение № 3 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 71/2025 г.

Производството е по реда на чл.29 от Закона за особените залози, вр. с чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на К. К. Ф. от гр.••••• в качеството му на ЕТ “К. Ф.“ гр.Ямбол срещу Отказ № 20251209112632/16.12.2025 г. на длъжностно лице по вписванията към Централния регистър на особените залози /ЦРО3/ да впише заличаване на залог, заявено със заявление № 20251209112632/09.12.2025 г. Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен, тъй като сочи, че към заявлението са били приложени всички необходими документи, удостоверяващи пълното удовлетворяване на заложния кредитор и на останалите кредитори. Съгласно ЗОЗ вписването на особен залог подлежи на заличаване при погасяване на обезпеченото задължение и законът не изисква изключителното съгласие или заявление от заложния кредитор, когато погасяването на задължението е доказано с официални документи, удостоверяващи настъпването на правопогасяващия факт. В този смисъл жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.27, ал.6, т.2 от ЗОЗ, предвиждаща, че след представяне на официален документ, удостоверяващ удовлетворяването на заложния кредитор, може да се извърши заличаване на вписан залог по заявление на залогодателя съгласно чл.27, ал.3, т.1 от ЗОЗ. В случая твърдението е, че представените от залогодателя документи са официални по смисъла на чл.179 от ГПК, ползват се с материална доказателствена сила и отказът на длъжностното лице да ги цени и извърши исканото заличаване противоречи на целта на закона и на принципите на правната сигурност. Моли съда да отмени обжалвания отказ, като даде задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията при АВ- Регистър на особените залози да извърши исканото заличаване на вписания особен залог. След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав на ЯОС приема за установено следното: Производството пред АВ е образувано въз основа на Заявление ЦРОЗ-1 рег. № 20251209112632, подадено от К. К. Ф., упражняващ търговска дейност като ЕТ“К. Ф.“, в качеството му на залогодател, с което е заявено за вписване в Централен регистър на особените залози по партидата на търговеца заличаването на особен залог, вписан под № 2019032700861 и №2018011700635 в полза на заложния кредитор „ДСГ Испор“ ООД гр.Сливен. В подкрепа на заявлението към същото са приложени декларации от заявителя, вписано постановление за възлагане от 30.06.2025 г. по и.д.№ 989/2023 г. от ЧСИ, разпределение от ЧСИ И. Х. с рег. № ••• в КЧСИ, извършено по и.д. № 989/2023 г. по описа на този ЧСИ, както и удостоверение от 08.12.2025 г. на ЧСИ Х., издадено по същото изпълнително дело, удостоверяващо, че вземането на взискателя „Интернешънъл АСЕТ БАНКА“ АД, което е било цедирано в полза на „ДСГ Испор“ ООД и е било обезпечено с особен залог върху движими вещи под № 2019032700861 и №2018011700635, след продажба на друго имущество на длъжника ЕТ “К. Ф.“ и извършено разпределение, е погасено изцяло. След извършена служебна проверка по партидата на едноличния търговец - залогодател в ТР-ЦРОЗ съдът установи, че на основание чл.52а от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, длъжностното лице по вписванията неколкократно е давало указания на заявителя - от 10.12.2025г., от 11.12.2025 г., от 12.12.2025 г., с които на заявителя - залогодател е указано, че следва да представи съгласие от заложния кредитор за заявеното заличаване. В изпълнение на указанията заявителят-залогодател и настоящ жалбоподател не е представил съгласие от заложния кредитор, а е подал две обяснителни записки, в които е изложил становището си за неправилност на дадените от длъжностното лице указания, тъй като ЗОЗ предвижда алтернативи за заличаване, една от които е представяне на официален документ, удостоверяващ удовлетворяването на заложния кредитор, какъвто документ според него е представен със заявлението за исканото заличаване. По заявлението е постановен обжалвания отказ № 20251209112632/16.12.2025 г. на длъжностното лице към на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози, с който е отказано вписване в регистъра по партидата на К. К. Ф. в качеството му на едноличен търговец-залогодател на заличаването на особения залог, на основание чл. 28а, ал.4, изр.5 от ЗОЗ. Като мотиви длъжностното лице е изложило, че не са изпълнени указанията за представяне на писмено съгласие на лицето, което е вписано в регистъра като заложен кредитор. Срещу отказа на длъжностното лице е подадена настоящата жалба. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна в процеса - заявителят в производството по вписване пред Агенцията по вписванията – ЦРОЗ, против подлежащ на съдебен контрол акт по смисъла на чл. 28б, ал.1 ЗОЗ и в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл.29 от ЗОЗ (отказът е постановен на 16.12.2025 г., а жалбата е подадена на 18.12.2025 г. видно от направената справка в регистъра по партидата на търговеца и от приложеното уведомително писмо № 20251218153600/18.12.2025 г.). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Нормата на чл. 27, ал. 7 от Закона за особените залози изисква заличаването на вписания по реда на този закон залог, да става въз основа на писменото съгласие на заложния кредитор с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Посочената норма се явява изцяло в синхрон с правилото на чл. 2, ал. 3, изр.2 от ЗОЗ, според което всяко съгласие на заложния кредитор се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Неоснователно в случая жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.27, ал.6, т.2 от ЗОЗ, според която към искането за вписване на обстоятелства по чл.26, ал.2 от ЗОЗ се прилага официален документ, удостоверяващ удовлетворяването на заложния кредитор - в случая удостоверението от ЧСИ за това, че вземането на заложния кредитор е погасено изцяло. Това е така, тъй като предвидената в чл.26, ал.2 от ЗОЗ възможност за представяне на официален документ касае хипотеза на вписване на встъпване в правата на заложен кредитор при липса на съгласие на предходните заложни кредитори, както и встъпване в обезпечено вземане. Настоящата хипотеза е друга – същата касае вписване на заличаване на вписан по реда на ЗОЗ залог. В рамките на проверката по чл.28, ал. 3 ЗОЗ при искане за вписване по чл. 27, ал. 7 ЗОЗ длъжностното лице трябва да се следи само дали е налице писмено съгласие на заложния кредитор с нотариална заверка на подписа за заличаването на вписания по реда на този закон залог или дали е налице влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Ако такова съгласие или съдебен акт са налице, вписване по партидата на залогодателя следва да се извърши. При неизпълнение на дадени указания за представяне на писмено съгласие на заложния кредитор за исканото заличаване или на съдебен акт, постановяващ заличаването, длъжностното лице постановява отказ. В случая със заявлението и след дадените на заявителя указания такова съгласие на заложния кредитор за заличаване на вписания залог с нотариална заверка на подписите не е представено. Липсва и твърдение за постановен съдебен акт за заличаването, съответно такъв също не е представен. В настоящото съдебно производство, с молба вх.№ 418/23.01.2026г., с която жалбоподателят е изпълнил дадените му от съда указания за представяне на документ, установяващ внесена за производството ДТ, същият е представил и нотариално заверено съгласие от заложния кредитор „ДСГ Испор“ ООД, представлявано от неговия управител О.Огнянов, с което е дадено писмено съгласие по реда на чл.32, ал.2 ЗОЗ за изоставяне на изпълнението, вписано в ЦРОЗ под № 20240317161745. Това представено в съдебното производство писмено доказателство следва да бъде приобщено към доказателствата съгласно чл.235, ал. 3 от ГПК и следва да бъде обсъдено, с оглед разясненията, дадени с т.6 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/2020 г., според които съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. Съдът намира, че даденото от заложния кредитор нот.заверено съгласие за изоставяне на изпълнението върху заложеното имущество, не е равнозначно на изискуемото се от чл.27, ал.7 от ЗОЗ съгласие на заложния кредитор за заличаване на вписания залог. Изоставянето на изпълнението върху заложеното имущество е отделно подлежащо на вписване обстоятелство в ЦРОЗ на основание чл.26, ал.3, т.5 от ЗОЗ и в случая това обстоятелство е вписано на 25.11.2025 г. по партидата на жалбоподателя по почин именно на заложния кредитор и представеното от него нот.заверено съгласие, което се представя и по делото. Вписването на изоставяне на изпълнението обаче не води като последица погасяване на заложното право и заличаване на вписания по реда на ЗОЗ залог, а внася промяна в съдържанието на заложното правоотношение в аспект охраняване на интересите на третите добросъвестни лица. С оглед на това съдът намира, че в случая изричното писмено нот. заверено съгласие на заложния кредитор за заличаване на залога не може да се замести от представеното нот.заверено съгласие за изоставяне на изпълнението върху заложеното имущество. За исканото заличаване не са изпълнени изискванията на чл. 27, ал.7 от ЗОЗ. От залогодателя, настоящия жалбоподател не са спазени изискванията на чл.28, ал.3, т.4 от ЗОЗ - към заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, поради което правилно при наличие на основание длъжностното лице е дало указания на заявителя за отстраняване на нередовности по реда на 28а, ал. 4 от ЗОЗ. При неизпълнение на указанията не са били налице предпоставките за извършване на исканото вписване на заличаването на особения залог. Постановеният отказ на ДЛВ към Централния регистър на особените залози е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. При изложените съображения, ЯОС