Решение № 15429 от 3.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 30434/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Н. В. П. срещу И. Д. С., И. Д. Ч. и С. С. Н.. След дадените от съда указания и направените от ищеца уточнения са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание относно 1/2 идеална част от недвижимия имот на:

1. договор за дарение, сключен между И. Д. С. като дарител и И. Д. Ч. като надарена,

обективиран в нотариален акт .... г. на нотариус ..... на Нотариалната камара;

2. последващ договор за покупко-продажба, сключен между И. Д. Ч. като продавач и С.

С. Н. като купувач, обективиран в нотариален акт ...... г. на нотариус ...... на Нотариалната камара.

Предмет на сделките е апартамент № 113, находящ се в ......., със застроена площ от 46,46 кв. м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 25 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........

Ищецът твърди, че е син и наследник на починалия на 29.03.2021 г. Д. ....... С.. Сочи, че на 01.12.2021 г. е предявил иск за установяване на произход от починалия, а след образуването на това производство ответникът И. С. се легитимирал като единствен наследник на Д. С. и на 16.02.2022 г. дарил целия процесен апартамент на И. Ч..

Поддържа, че по силата на впоследствие влязлото в сила решение за установяване на произход е придобил по наследство 1/2 идеална част от апартамента, поради което И. С. не е притежавал правото на собственост върху целия имот и не е могъл да прехвърли на И. Ч. принадлежащата на ищеца идеална част.

Твърди, че на 19.08.2022 г. И. Ч. продала целия имот на С. Н., въпреки че не била придобила правото на собственост върху претендираната от ищеца 1/2 идеална част. Ищецът счита, че и двете сделки са нищожни относно неговата идеална част поради липса на основание, тъй като съответният прехвърлител не е бил собственик на прехвърляното право.

В проведеното на 12.02.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца допълнително е пояснил, че поддържа липса на дарствено намерение у И. С., заявено в искова молба, като твърди, че действителната цел на договора за дарение била не безвъзмездното облагодетелстване на И. Ч., а лишаването на ищеца от възможността да получи наследствената си част от имота.

Съобразно направеното пояснение съдът е допълнил доклада по делото и е допуснал събиране на гласни доказателства относно наличието или липсата на дарствено намерение. Горното представлява допълнително фактическо основание, с което ищецът обосновава поддържания порок на договора за дарение — липса на основание по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Ответниците оспорват допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът И. С. поддържа, че ищецът не е страна по атакуваните договори и че първоначално изложените твърдения сочели на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, без ищецът да притежава качеството на кредитор. Оспорва ищецът да има правен интерес от прогласяване нищожността на сделките извън претендираната от него 1/2 идеална част. По съществото на спора възразява, че разпореждането с чужда вещ не води до нищожност на договора, а единствено до липса на вещнопрехвърлително действие относно правото, което прехвърлителят не притежава.

Поддържа, че договорът за дарение е сключен при действително дарствено намерение. Сочи, че И. Ч. е живяла дълги години на семейни начала с наследодателя Д. С. в процесното жилище и че по житейски и морални съображения е решил да предостави имота безвъзмездно.

Ответницата И. Ч. оспорва допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, както и тяхната основателност. Поддържа, че липсата на право на собственост у прехвърлителя не е липса на основание на договора.

Твърди, че е било налице действително съгласие И. С. да отстъпи имота безвъзмездно и безвъзвратно и тя да приеме дарението. Сочи, че е живяла с Д. С. на семейни начала около дванадесет години и че процесният апартамент е бил нейно жилище.

Ответницата С. Н. поддържа, че е придобила имота по действителен договор за покупкопродажба срещу уговорена цена. Възразява, че евентуалната липса на собственост у продавача върху част от вещта не води до нищожност на договора, тъй като

принадлежността на прехвърляното право не е елемент от основанието на продажбата. Страните претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Д. ....... С. е починал на 29.03.2021 г. На 01.12.2021 г. Н. В. П. е предявил иск за установяване на произход от Д. ....... С.. С влязло в сила съдебно решение е установено, че Н. П. произхожда от Д. ....... С.. Решението е влязло в сила на 01.11.2024 г. Ищецът основава правния си интерес от настоящото производство на твърдението, че вследствие на установения произход е придобил по наследство 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. С нотариален акт .... г. на нотариус ........ на 16.02.2022 г. И. Д. С. е дарил на И. Д. Ч. целия процесен апартамент.

С нотариален акт ...... г. на нотариус ..... на 19.08.2022 г. И. Д. Ч. е продала целия апартамент на С. С. Н..

Сключването и съдържанието на двата договора не са спорни между страните. За изясняване на обстоятелствата относно дарственото намерение съдът е разпитал свидетелите ......

Свидетелката ....... заявява, че познава ищеца и неговата майка, но не познава никого от ответниците. След смъртта на Д. С. разбрала, че се налага да бъде водено дело за установяване на бащинство и че през време на това производство имоти на починалия били прехвърлени от другия му син на И. Ч.. Свидетелката първоначално посочва и други имоти, включително такива в Гърция, но впоследствие уточнява, че знае за един имот в България. Не е посещавала процесния апартамент и не е сигурна за неговото местонахождение, като предполага, че се намира в ж.к. „.....“, докато процесният имот е в ж.к. „....“. Свидетелката не познава И. С., И. Ч. и С. Н., не е присъствала при разговори между тях и не е възприемала непосредствено техни изявления относно причините и целите на извършените сделки. Тя определя като свое лично мнение извода, че дарението е извършено с цел ищецът да бъде лишен от наследствени права. Обосновава това предположение с обстоятелството, че сделката е сключена по време на производството за установяване на произход и че имотът е бил прехвърлен безвъзмездно, а впоследствие продаден.

Свидетелят ...... заявява, че познава И. С., И. Ч. и покойния Д. С.. Познавал Д. С. от началото на 2000 г., а И. Ч. — приблизително от 2010 — 2012 г. От показанията му се установява, че Д. С. и И. Ч. са живели продължително време на семейни начала в жилище в ж.к. „....“. Свидетелят възприемал отношенията им като семейни, а отношенията между И. Ч. и И. С. като близки. Свидетелят заявява, че И. С. и неговата майка .... били взели решение апартаментът да бъде предоставен на И. Ч., тъй като считали, че по житейски и морални съображения жилището следва да остане за нея. Преди извършването на дарението те споделили това решение със свидетеля и поискали мнението му. По думите на свидетеля И. С. не получил нищо срещу прехвърлянето. Свидетелят не е присъствал при сключването на договора, не е посещавал процесния апартамент и покойният Д. С. не е споделял лично пред него намерение жилището да бъде прехвърлено на И. Ч..

Съдът кредитира показанията на свидетеля ..... в частта, в която възпроизвежда непосредствено възприети от него отношения и изявления на И. С. и неговата майка, направени преди извършване на дарението. Макар свидетелят да не е присъствал при сключването на договора и да не установява непосредствено вътрешната воля на страните към момента на нотариалното изповядване, показанията му са последователни и подкрепят извода, че безвъзмездното предоставяне на жилището на И. Ч. е било житейски мотивирано и действително желано.

Показанията на свидетелката ... не установяват непосредствено възприети факти относно волята на страните по договора. В тази част те съдържат сведения, получени от ищеца и неговата майка, както и лични предположения, основани на времевата последователност между производството за установяване на произход и последвалите разпоредителни сделки. При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна: Предявените искове са процесуално допустими.

Правният интерес от установителен иск се преценява въз основа на твърденията на ищеца. В случая той твърди, че е придобил по наследство 1/2 идеална част от имота, докато последният приобретател се легитимира като собственик на целия имот въз основа на последователните разпоредителни сделки. Съществуването на нотариални актове, които обективират прехвърляне на целия имот, създава несигурност относно правното положение на претендираната от ищеца идеална част. Поради това той има правен интерес да иска установяване на твърдяната нищожност на договорите относно тази част.

Обстоятелството дали ищецът действително притежава правото на собственост върху претендираната 1/2 идеална част е относимо към вещноправните отношения между страните, но не изключва допустимостта на предявените искове за нищожност. Неоснователни са възраженията, свързани с липсата на качество „кредитор“. След уточнението на исковата молба ищецът не поддържа иск по чл. 135 ЗЗД, а искове за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това предпоставките на отменителния иск не са предмет на настоящото производство.

По същество исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание. Съгласно изречение второ на същата разпоредба основанието се предполага до доказване на противното.

Основанието, или каузата, представлява типичната и непосредствена правна цел на сделката, която обуславя и оправдава сключването .

Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. При договора за дарение основанието се състои в безвъзмездното прехвърляне на имуществено право в полза на надарения без насрещна престация.

При договора за покупко-продажба типичната правна цел е прехвърляне на правото върху вещта срещу задължение за заплащане на уговорената цена.

Принадлежността на правото на собственост на прехвърлителя не е елемент от основанието на договора.

По твърдяната липса на основание на договора за дарение, изведена от липсата на право на собственост у дарителя.

По отношение на поддържаната нищожност на процесния договор за дарение поради обстоятелството, че към момента на сключването му дарителят не е притежавал правото на собственост върху целия имот, съдът намира следното:

Дарението на чужда вещ не разкрива съществени различия от продажбата на чужда вещ по отношение на действителността на сключения договор. Сделката не е нищожна само поради липсата на собственост у прехвърлителя, макар да не поражда вещнопрехвърлително действие относно правото, което той не притежава. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, нито права, които не притежава. От този принцип обаче следва липса на вещнопрехвърлително действие относно чуждото право, а не нищожност на самия договор.

Дарението на чужда вещ следва да бъде разграничено от дарението на бъдещо имущество, прогласено за нищожно с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ЗЗД.

Под бъдещо имущество в посочената разпоредба се разбира имущество, което към момента на договора още не е възникнало в правния мир, както и съществуващо имущество, което дарителят не притежава, но което страните очакват той да придобие в бъдеще и именно с оглед на това очаквано бъдещо придобиване сключват договора.

При тази хипотеза предмет на дарственото разпореждане е имущество, за което страните съзнават, че тепърва следва да възникне или да постъпи в патримониума на дарителя. Различна е хипотезата, при която дарителят се разпорежда с индивидуално определена, съществуваща вещ.

В този случай договорът няма за предмет бъдещо имущество по смисъла на чл. 226, ал. 2 ЗЗД. Сделката е действителна като облигационно правоотношение, но не поражда вещнопрехвърлително действие относно чуждото право.

Това разрешение е възприето в практиката на Върховния касационен съд, според която дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищожаване — Решение № 203 от 23.06.1995 г. по гр. д. № 1336/1995 г. на ВС, II г. о., и Решение № 1598 от 03.12.1984 г. по гр. д. № 748/1984 г. на ВС, I г. о.

В настоящия случай ищецът не твърди, че страните по договора за дарение са сключили сделката с общото съзнание, че процесната идеална част представлява имущество, което дарителят тепърва ще придобие. Поддържаната от ищеца теза е, че И. С. се е легитимирал и е действал като собственик на целия имот, макар вследствие на установения с обратна сила произход и наследственото правоприемство според ищеца да се оказва собственик само на 1/2 идеална част от него.

Следователно при въведените от ищеца фактически твърдения не е налице дарение на бъдещо имущество по смисъла на чл. 226, ал. 2 ЗЗД.

Дори да се приеме за установено поддържаното от ищеца, че към момента на договора за дарение И. С. е притежавал само 1/2 идеална част от процесния имот, това обстоятелство не обуславя нищожност на дарението относно останалата част. Последицата би била, че договорът не е могъл да прехвърли на И. Ч. права, които дарителят не е притежавал, но не и че договорът е бил лишен от основание или че е нищожен поради разпореждане с чужда вещ.

Поради това искът за нищожност на договора за дарение, доколкото е основан на липсата на право на собственост у дарителя върху претендираната от ищеца 1/2 идеална част, е неоснователен.

По твърдяната липса на дарствено намерение

Неоснователен е искът за нищожност на договора за дарение и доколкото се основава на твърдението, че у И. С. липсвало действително намерение за безвъзмездно облагодетелстване на И. Ч..

Това твърдение не формира отделен иск, а представлява допълнително фактическо основание, с което ищецът обосновава поддържания порок на същия договор за дарение — липса на основание по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Основанието на договора за дарение се състои в действително желаното безвъзмездно прехвърляне на имущественото право в полза на надарения.

С п о р е д чл.26, ал.2, пр. 4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва основание. Основанието /каузата/ е обичайната цел на сделката, която обуславя и оправдава сключването й. Съгласно чл. 225, ал.1 ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. При договора за дарение основанието е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Извън основанието остава намерението, поради което е извършено дарението. Въпросът дали това е проява на щедрост или е мотивирано от други обстоятелства няма отношение към основанието по см. на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. На намерението или мотива на дарителя законодателят е придал особено значение, доколкото, ако то се окаже противно на закона или добрите нрави, договорът за дарение би бил нищожен, но на основание чл.226, ал.3 от ЗЗД. Това значение, което е отдадено в закона, на мотива на дарението обаче не го превръща в основание на договора. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на сделката, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви.

Извън основанието остават конкретните подбуди и житейски мотиви, поради които дарителят е решил да извърши дарението.

Въпросът дали дарението е проява на щедрост, признателност, морален дълг, семейна близост или е продиктувано от други лични съображения няма отношение към наличието на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

На мотива на дарителя законодателят е придал самостоятелно правно значение в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, съгласно която нищожно е дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или добрите нрави, както и когато условията или тежестта са невъзможни.

Това специално значение, което законът придава на мотива, не го превръща в основание на договора.

Наличието на действително осъществено намерение за безвъзмездно прехвърляне е достатъчно, за да е налице каузата на дарението. Страната, която твърди, че единственият мотив на дарението е противен на закона или добрите нрави, следва да установи този мотив. Той поддържа, че у дарителя липсвало дарствено намерение, тъй като целта на сделката била да се затрудни упражняването на неговите наследствени права и той да бъде лишен от възможността да получи претендираната идеална част от имота. Тези твърдения не сочат липса на основание.

Мотивът и основанието са различни правни категории. Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното.

В нотариалния акт е обективирано изявлението на И. С., че прехвърля имота безвъзмездно, както и приемането на дарението от И. Ч.. Тези изявления, разгледани заедно със законовата презумпция за наличие на основание, не са опровергани от събраните по делото доказателства.

Показанията на свидетелката ... не почиват на непосредствени възприятия за отношенията между страните и волята им при сключването на договора.

Свидетелката не познава дарителя и надарената, не е присъствала при разговори между тях и определя извода си относно целта на дарението като лично мнение, основано на времевата последователност между производството за установяване на произход и последвалите сделки.

Самото обстоятелство, че дарението е извършено след предявяването на иска за установяване на произход, не доказва липса на дарствено намерение.

Дори дарителят да е знаел за висящия процес и да е целял да затрудни бъдещото упражняване на претендираните от ищеца наследствени права, този мотив не изключва действителното му желание имотът да премине безвъзмездно върху надарената. Напротив, постигането на твърдяната цел предполага желание договорът да произведе обективираните в него правни последици.

Показанията на свидетеля ..... подкрепят извода за наличие на действителна воля за безвъзмездно облагодетелстване на И. Ч..

Свидетелят възпроизвежда непосредствено възприети изявления на И. С. и неговата майка, че са считали жилището за предназначено за И. Ч. поради продължителното съжителство с наследодателя и отношенията между тях. Посочва, че те вече били взели решение за извършване на дарението, преди да поискат мнението му.

По делото не са представени доказателства дарителят да е получил насрещна престация, нито доказателства страните да са постигнали общо съглашение договорът да не произведе обективираните в него последици.

Въпросът дали наследодателят Д. С. е желаел имотът да остане за И. Ч. не е определящ за действителността на договора. Релевантна е волята на дарителя И. С. към момента на сключването на дарението.

Следователно презумпцията за наличие на основание не е оборена и искът за прогласяване нищожността на договора за дарение следва да бъде отхвърлен и доколкото е обоснован с твърдяна липса на дарствено намерение.

По твърдяната липса на основание на договора за покупко-продажба

По същите съображения последващият договор за покупко-продажба не е нищожен относно идеалната част, която продавачът не е придобил.

Липсата на право на собственост у продавача може да има значение за вещнопрехвърлителното действие на договора и за правата и отговорността между страните по него, но не представлява липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. От обстоятелството, че едно лице не е собственик на прехвърляното право, не следва, че сключеният от него договор е лишен от типичната правна цел на продажбата. При продажбата целта на купувача е придобиване на уговореното право срещу задължение за заплащане на цената, а целта на продавача — получаване на уговорената цена срещу поетото задължение за прехвърляне на правото.

Когато продавачът не е собственик, договорът не може да породи целения вещнопрехвърлителен ефект относно чуждото право, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Това обаче не засяга действителността на договора като облигационно правоотношение и не обуславя нищожност поради липса на основание. Константна и непротИ.речива е практиката на Върховния касационен съд, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а не поражда вещнопрехвърлително действие. Така в Решение № 854 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че договорът за покупко-продажба, сключен от несобственик, е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на приобретателя, тъй като действителният собственик не е загубил правата си. В същото решение изрично е разяснено, че атакуваната продажба не е без основание, тъй като целта е придобиване на правото на собственост, но продавачите не са собственици на имота. Продажбата на чужда вещ не фигурира сред изчерпателно посочените в чл. 26 ЗЗД основания за нищожност. Същото разрешение е застъпено в Решение № 1124 от 19.07.2002 г. по гр. д. № 1208/2001 г. на ВКС, IV г. о., и Решение № 227 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 5175/2007 г. на ВКС, III г. о., в които е прието, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, а не поражда вещнопрехвърлително действие.

В същия смисъл е и Решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 991/2009 г. на ВКС, I г. о., на което се позовава ответникът И. С..

По отношение на договора за покупко-продажба не са въведени самостоятелни твърдения, че страните не са желаели настъпването на обективираните в нотариалния акт правни последици, че уговорената цена е привидна, че липсва съгласие или че договорът прикрива друго съглашение.

Поддържаното от ищеца основание за нищожност на продажбата е, че И. Ч. не е притежавала и съответно не е могла да прехвърли претендираната от него 1/2 идеална част, доколкото не е могла да придобие от несобственик и самата тя.

Както бе посочено, това обстоятелство не представлява липса на основание по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Поради това искът за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба също следва да бъде отхвърлен.

Относно вещнопрехвърлителното действие на договорите и предмета на настоящото производство

Дали процесните договори са породили вещнопрехвърлително действие относно претендираната от ищеца 1/2 идеална част и дали правото на собственост върху тази част му принадлежи, са въпроси, относими към спор за собственост, какъвто иск не е предявен в настоящото производство и решението по което няма сила на присъдено нещо по този въпрос.

Съдът е сезиран единствено с искове за прогласяване нищожността на договорите поради липса на основание и не може извън очертания от петитума предмет да разреши със сила на пресъдено нещо принадлежността на вещното право.

Валидността на договора и настъпването на неговия вещнопрехвърлителен ефект са различни правни въпроси.

По изложените съображения и двата предявени иска са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

При този изход на спора право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът И. Д. С. своевременно е поискал присъждане на разноски още с отговора на исковата молба, който е заявил и като списък по чл. 80 ГПК. Представен е договор за правна помощ, в който е удостоверено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Договорът в тази част има характер и на разписка за извършеното плащане. С оглед въведения от 01.01.2026 г. официален валутен курс 1 евро = 1,95583 лв. сумата 3000 лв. се равнява на 1533,88 евро.

Ответницата И. Д. Ч. е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв., равняващо се на 766,94 евро. От представените договори за правна защита и съдействие и банков документ се установява действителното извършване на претендираните разноски.

Ответницата С. С. Н. също е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., равняващо се на 766,94 евро.

Не е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, поради което съдът не разполага с основание да ги намали служебно.

Така мотивиран, съдът