Решение № 163 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 452/2025 г.

Делото е образувано по жалба на Е. М. К., [ЕГН], [населено място] срещу Заповед № 508/12.12.2025г. на кмета на О. З. в частта, с която е отказан достъп до информация по нейно заявление от 28.11.2025г. В жалбата се сочи, че са поискани два документа – План за управление на строителните отпадъци /ПУСО/ и Количествено-стойностна сметка /КСС/, които документи са част от Договора за строителство, финансиран с публични средства. Твърди се, че неоснователно органът приема, че това е служебна информация, свързана с подготовката на актовете, както и че е търговска тайна. Посочено е, че двата документа са свързани с разходване на публични средства и са неразделна част от Договора за строителство, сключен с Общината и имат пряко значение за отчетността и прозрачността на общинската администрация. Твърди се, че тази информация показва как се разходват публични средства, за какви дейности, на какви цени и дори да има елемент от търговска тайна, следва да се заличи строго защитената информация и да се предостави достъп, а не да се отказва. Сочи се, че има неправилно позоваване на „търговска тайна“, тъй като става дума за разходване на публични средства и надделява обществения интерес. Твърди се, че Планът за управление на отпадъците не съставлява „подготвителна информация“ и по закон трябва да се разгласи, а и той касае речното корито на река „[община]„ и изграждането на подпорна стена на реката е инфраструктурен обект, който се финансира изцяло с публични средства. Твърди се, че административният орган не е преценил възможността за частичен достъп до данните чрез заличаване на евентуално защитената информация, което е нарушение на чл.7 ал.2 ЗДОИ. Иска се отмяна на заповедта и задължаване на административния орган да предостави исканата информация. В с.з. жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и пледира да се уважи главно по съображения, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди се, че в заповедта няма мотиви, а са изложени нормативни разпоредби, не е оборена презумпцията по пар.1 т. 6 от ДР на ЗДОИ и мотивирането преди последно с.з. в писмено становище, е недопустимо. Твърди се, че става дума за служебна информация, до която законът предоставя достъп, информацията не може да стане причина за нелоялна конкуренция и потенциално не може да се засегне търговска тайна. Твърди се, че става дума за обществен интерес поради това, че информацията касае брега на реката, а през 1996г. настъпва наводнение, довело до загуба на човешки живот и общественият контрол по този въпрос е наложителен. Твърди се, че заповедта противоречи на целта на закона, жалбоподателката живее до брега на реката, където се извършват действията. Претендират се разноски. Излагат се подробни доводи и съображения в писмени бележки вх.№ 347/06.02.2026г. Иска се отмяна на атакувания акт и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания . Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - кмета на О. З. в последно с.з. не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 247 от 28.01.2026г., с което се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че информацията, която се съдържа в Плана за управление на строителните отпадъци и в Количествено-стойностната сметка има конфиденциален характер, съставлява търговска /техническа/ тайна и отговаря на чл. 3 т.1-3 от Закона за защита на търговската тайна, като за неразкриването на тази информация дружество „Енчевгруп“ ЕООД е подало заявление за несъгласие да бъдат предоставени исканите документи. Твърди се, че не е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на тази информация, правото на получаване на информация не е абсолютно и ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими интереси. Иска се отхвърляне на жалбата. С атакувания акт, в частта му по точка 2 ответникът е отказал предоставяне на достъп до План за управление на строителните отпадъци и Количествено-стойностна сметка на обект „Изграждане на подпорна стена между о.т. 984 и о.т. 989 на ул. „[държава]“ по левия бряг на река „[община]“ в [населено място]. Изложени са съображения,че двата документа съдържат детайлни технически спецификации, методи на работа, технологични решения, стойностни разчети и други елементи, които са част от вътрешните документи, свързани с процеса на подготовка и изпълнение на обществената поръчка, както и с договорните отношения между възложител и изпълнител. Посочено е, че КСС е част от техническата и търговска документация на изпълнителя по Договора за инженеринг и съдържа информация с потенциален характер на защитена търговска тайна по см. на чл. 17 ал.2 ЗДОИ, чието разкриване би могло да увреди интересите на трето лице – изпълнител. Постановен е отказ, на основание чл. 13 ал.2 т.1 от ЗДОИ - относно предоставяне на служебна информация, свързана с подготовка на актовете, чл. 17 ал.2 от ЗДОИ – относно това, че представлява търговска тайна, чл. 37 ал.1 т. 2 ЗДОИ- поради това, че достъпът засяга интересите на трето лице, което изрично не е дало съгласие достъпът до информацията да се предостави. Със същото решение, по точка 1 е предоставен достъп до сключените през 2024г. от община Златоград граждански договори. Решението е постановено по заявление на Е. К. от 28.11.2025г., с което лицето иска да и бъдат предоставени следните документи: План за управление на отпадъците към Договор за изграждане на подпорна стена между о.т. 984 и о.т. 989 на ул. „[държава]“ по левия бряг на река „[община]“ в [ПИ] по КК на [населено място] и Количествено-стойностна сметка към същия договор. На 03.12.2025 /л.16/ от О. З. е изпратено писмо до дружество „Енчевгруп“ ЕООД, с което се иска да бъде отговорено дали дружеството дава съгласие за предоставяне на информацията. В отговор, на 05.12.2025г. /л.17/ е депозирано в общината писмо от управителя на дружеството, в което се изразява категорично несъгласие да се предоставят исканите документи. Правни изводи. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.3 ал.1 ЗДОИ, в срока по чл.28 ал.1 ЗДОИ /заявлението е от 28.11.2025г., заповедта е от 12.12.2025г./, при спазване на процесуалния и материалния закон, и съобразно целта на закона. Решението отговаря на изискванията на чл. 38 ЗДОИ, изложени са конкретни фактически съображения и правни основания за отказа. В ЗОП е предвиден специален ред за публикуване на информацията. Следва да се има предвид обаче, че публикуването на информация и документация за обществена поръчка, предвидено в ЗОП, не съставлява пречка да се иска предоставяне на информацията по реда на ЗДОИ, при което преценката следва да се прави от задължения субект съобразно с разпоредбите на ЗДОИ. По делото няма данни молителката да е била участник в процедурата по ЗОП, поради което същата обосновано се е позовала на ЗДОИ и се е обърнала към задължения орган със заявление по посочения закон /Решение № 3088/2017 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2015 г. Очевидно е, че исканата информация има свой технически /материален/ носител, тъй като се искат документи. Както е имала възможност да посочи Върховната съдебна инстанция, от правно значение е характера на исканата информация, а не нейния материален носител. В случая информацията въпреки, че касае документи на участник в процедурата, а не документи на публичния орган, съставлява обществена информация. Касае се за служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. И това е така, доколкото събираната от възложителя документация за участие в обявена от него обществена поръчка е именно тази, въз основа на която съответната администрация прави преценка за допускане участието на кандидатстващия по обществената поръчка и съответно оценява допуснатите участници. С оглед съдържанието на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ, информацията по ал. 1, която е свързана с обществения живот в [държава] и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти е обществена, независимо от вида на нейния материален носител. Искането на копие от документи в тази насока е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Дали се иска конкретния материален носител на информацията, или се иска описателно самата информация, е ирелевантно относно нейната дължимост по ЗДОИ. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ "материален носител на обществена информация" е текст, какъвто несъмнено се съдържа в поисканите копия от документи. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. На следващо място, съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗОП, участниците в заявленията или в офертите не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка. В случая КСС и ПУСО подлежат на оценка от комисията. Органът е изпратил и нарочно питане до участника в процедурата, по което има отговор /л.17/, според който дружеството отказва да се предоставят на трети лица ПУСО и КСС. Обосновано и правилно в този случай компетентният орган е извършил собствена преценка в светлината на разпоредбите на чл. 13, чл. 17 и чл. 37 ЗОДИ. Според чл. 13 ал.2 т.1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая двата документа служат на комисията да направи класирането, служат за подготовка и нямат самостоятелно значение. Така поисканата информация безспорно се създава и съхранява във връзка с официалната информация по повод дейността на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект и е свързана с оперативната подготовка на актовете му, в случая класиране на участник в обществена поръчка. Предвид тази й характеристика същата няма самостоятелно значение и за нея е приложимо ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, съответно основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДОИ. Търсената информация не дава възможност на жалбоподателката да си състави собствено мнение за работата на кмета. Такава ще е информацията от крайният акт на компетентния административен орган.Планът за управление на строителните отпадъци и Количествено-стойностната сметка съдържат разчети, технически спецификации, стойности и др.данни, които са информация по провеждане и изпълнение на обществената поръчка. Тези документи касаят договорните отношения между възложител и изпълнител, те не са краен акт на административния орган, от който акт гражданите да могат да черпят извод за дейността на органа. Информацията се съхранява от органа във връзка неговата дейност и е свързана с оперативната подготовка на неговите актове. Според чл.17 ал.1 достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен. Според ал.2 ЗДОИ информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Данните по делото сочат, че исканата информация засяга интересите на трето лице (участник в процедура по ЗОП) и в тези случаи ЗДОИ предвижда да се изиска неговото съгласие. Същевременно, в разпоредбите на чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено изключение от така въведеното правило, но само в случаите на надделяващ обществен интерес. От данните по преписката става ясно, че административният орган е изискал съгласие от третото лице преди издаване на заповедта, като от страна на дружеството има изреазено изрично несъгласие да бъдат предоставени исканите документи. В мотивите на заповедта е посочено, че информацията представлява търговска тайна, засяга интересите на трето лице, което лице изрично не е дало съгласие за предоставяне на достъпа. Предвид характера на исканите документи, съдът счита, че същите носят информация, покриваща изискванията на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна. С ПУСО и КСС участникът в процедурата доказва съответствието си с критериите за подбор. Тази информация съдържа ноу-хау, не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация. КСС съдържа списък на строителните дейности, тяхната стойност, оценка на материалите и на разходите. ПУСО е документ, който регламентира действията за минимизиране на отпадъците от строителството, за влагането на рециклирани строителни материали, описва строежа, вложените материали, мерките за предотвратяване на строителните отпадъци, прогноза за количеството и вида на строителните отпадъци и др. Това са два документа, които са част от техническото предложение на участника и имат таен характер, респ. имат търговска стойност по см. на чл. 3 т.2 ЗЗТТ В настоящия случай съдът намира, че не е налице "надделяващ обществен интерес" по см. на пар.6 ДР ЗДОИ. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес и той го доказва. Чрез исканата информация не се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. По-скоро се цели да се провери дейността на комисията, назначена от възложителя, респ. да се провери дали и как участникът доказва съответствието си с критериите за подбор. Предоставянето на тази информация не допринася за повишаване на прозрачността и отчетността на възложителя пред обществото, тя е строго специфична технологична информация. Тази информация е търговска тайна, засяга правата на трето лице, и е налице хипотезата на чл. 37 ал.1 т. 2 ЗДОИ. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели. Тук се цели не проверка на разходването на публичните средства, както се твърди в жалбата, а както се посочи по-горе, се цели проверка на дейността на комисията на възложителя. От информацията в тези два документа няма да се повиши прозрачността и отчетността на субекта. Предвид изложеното съдът счита, че отказът е обоснован и постановен в съответствие с целта на закона. Заповедта е законосъобразна и правилна следва, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани, не са представени и доказателства за реализирането на такива. Водим от горното Административен съд [област]