Решение № 28 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 19/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от •••••, гр.Л. против Наказателно постановление №КГ - 2627 от 22.12.2025г. на Председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор, с което на основание чл.8, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух, вр. чл.6, т.2 Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух. Изложени са доводи, че ••••• АД не е имало виновно поведение и между неговите действия и твърдените отклонения в показателя на наличното в обекта му дизелово гориво няма причинно-следствена връзка. Обосновават се с твърдението, че горивото е доставено от друго лице ••••• ЕООД, което е предоставило декларация за съответствие на качеството на течните горива. Твърди се, че служителите на ••••• са в обективна невъзможност да проверят съответствието на полученото гориво по показател „пламна температура“ с нормативните изисквания, тъй като такава проверка може да се извърши само от специалисти и само в специализирана лаборатория. Предвид получената декларация за съответствие те не са имали знание за отклонение по показател „пламна температура“ на полученото гориво, респективно не може да бъде реализирана административно-наказателна отговорност при липса на вина. Твърди се, че дружеството жалбоподател е било въведено в заблуждение от своя съконтрагент – доставчикът •••••ЕООД. Наведен е довод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Сочи се нарушаване на чл.42, т.9 ЗАНН като не са посочени конкретни лица, които са претърпели имуществени вреди от деянието. Твърди се, че описаното нарушение не създава предпоставки, представляващи опасност за крайния потребител или за служителите на дружеството. Сочи се не спазване на разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН като административно-наказващият орган е нарушил принципа за разкриване на обективната истина. Твърди се, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради липса на надлежно описание на нарушението. Твърди се, че в НП е посочено, че дружеството е разпространявало течни горива, без да е конкретизирано коя от хипотезите на §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ касае процесния случай, кое действие на дружеството представлява разпространяване и че пробите са взети в момент на разпространение. Наведен е довод, че поради липсата на надлежно описание на нарушението е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Твърди се нарушение на чл.57, ал.1, т.13 ЗАНН тъй като в обжалваното наказателно постановление не е посочен компетентният районен съд, пред който същото подлежи на обжалване, с което е затруднено организирането на защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице. Наведен е довод, че административно-наказващият орган неправилно е приложил нормата на чл.8, ал.2 ЗЧАВ в светлината на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и съвета от 13.10.1998г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива, тъй като показателят „пламна температура“ не попада в предметния й обхват по причина, че не е относим към защита на здравето и околната среда. Твърди се, че показателят „пламна температура“ незаконосъобразно е предвиден като изискване за качество в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, която е приета на основание чл.8, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух. Изложени са съображения, че изземването, транспортирането и изпитването на пробите от горивото е в нарушение на установените за това правила. При условията на евентуалност, са изложени съображения, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН Иска се наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Подадена е писмена молба от пълномощника адв.К. А., с която се поддържат доводите в жалбата и се иска наказателното постановление да бъде отменено. Административно-наказващият орган – Председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище чрез експерт юрист Р. Ш., в което е наведен довод за неоснователност на жалбата. Изложени са аргументи за липса на нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Твърди се, че съдържат всички изискуеми по закон реквизити, налице е надлежно описание на нарушението. Оспорва като неоснователно възражението, че е нарушен чл.42, т.9 ЗАНН, тъй като при съставяне на АУАН за нарушение на чл.8, ал.2 ЗЧАВ не е необходимо да се посочват съставомерни имуществени вреди, поради това, че такива не са настъпили, нарушението е формално. Оспорен е като неоснователен доводът за нарушение на чл.57, т.5 ЗАНН, като са изложени съображения, че от данните по преписката безспорно се установява, че дружеството има качеството на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 ДР ЗЧАВ, като е адресат на нормативното изискване в чл.8, ал.2 ЗЧАВ, вр. чл.6, т.2 Приложение №2 НИКТГУРНТК и субект на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Сочи се, че „пламна температура“ е един от показателите, характеризиращи горивото за дизелови двигатели, включен в националното законодателство, поради констатираните чести отклонения. Несъответствието на горивото по този показател има отношение към екологичните показатели на въздуха, като са посочени аргументи. Изложени са съображения, че изземването, транспортирането и изпитването на пробите от горивото е извършено съобразно установените за това правила. Наведен е довод, че липсата на изрично посочване на конкретния районен съд не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е указан срок и разяснено правото на обжалване, с което правото на защита не е ограничено, пропускът не засяга законосъобразността на НП и санкционираното лице е упражнило правото си на жалба в срок. Изложени са съображения, че процесното деяние не представлява маловажен случай. Иска се наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на ответника по жалбата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: Дружеството жалбоподател •••••, гр.Л. стопанисвало обект: Б•••••, находящ се в •••••, Главен път ••••• където било предлагано за продажба гориво за дизелови двигатели. Н а 05.08.2025 г. била извършена проверка на посочения обект бензиностанция от инспектори при ГД „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН – свидетелите Е. Г. П. и Г. Р. Ц.. По време на проверката била взета проба от разпространяваното течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №Пл- 0074/05.08.2025г. Пробата била взета от предварително почистен с памучна кърпа дозиращ накрайник на бензиноколонка №4 с помощта на удължител за Гориво за дизелови двигатели. Преди да се вземе пробата били източени 4,500 L от горивото през дозиращия накрайник и удостоверено с касов бон. Пробата била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема. Взетата проба от течно гориво била разпредЕ., затворена, етикетирана и пломбирана - 4 бр. контролна проба, от които 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 5,400 L по касов бон било включено и горивото изразходвано за промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течното гориво. Съдовете с контролна и арбитражна проба били затворени, проверени за херметичност, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №117466 и обозначение ГД ККТГ. Един съд с контролна проба била предоставена на проверяваното юридическо лице, стопанисващо обекта. При проверката било установено, че последната доставка на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели е в количество 5000 L по Експидиционна бележка №057432/04.08.2025г., с Декларация за съответствие №Т 379/04.08.2025г., издадена от ••••• ЕООД, за партида №Т379, в количество 245,268 t . Наличното количество в резервоар №1, свързан с бензиноколонка №4 към момента на проверката бил 8575 L. На взетата контролна проба било извършено изпитване в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН - гр.•••••, със Сертификат за акредитация на БСА, peг. №35 ЛИ/30.10.2024г., валиден до 30.10.2028г., за което бил издаден Протокол от изпитване №С-0280-2/08.08.2025г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0497/08.08.2025г., съгласно който течно гориво - Гориво за дизелови двигатели по показател „пламна температура“ (°С) не съответства на изискванията за качество. Полученият резултат от изпитването бил 51,5°С при норма над 55°С. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 52,93°С продуктът не съответства на изискването за качество по този показател. Копия от протокола от изпитване и констативния протокол били изпратени на дружеството жалбоподател ••••• АД на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо с изх. №84-01-651/08.08.2025 г. и известие за доставяне от 15.08.2025г. Със заявление от 15.08.2025 г. ••••• АД, на основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, поискало стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение №12 за показател „Пламна температура“. Представен бил Протокол от изпитване №150/12.08.2025г. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл.20, ал.1 от НИКТГУРНТК от Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД - •••••, Сертификат за акредитация peг. №233 ЛИ/19.12.2024г., валиден до 30.09.2025 г., издаден от ИА БСА. С Експертиза №Ек-015/18.08.2025г., след прилагане на Етап 1 от Процедурата при оспорване на резултати, е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура“. Заинтересованата страна е преминала към Етап 2 от Процедурата, като е уведомила ГД ККТГ за решението си с писмо от 19.08.2025г. Било проведено арбитражното изпитване в Изпитвателна лаборатория за ГСМ към ••••• АД - гр.••••• Сертификат за акредитация peг. №275ЛИ/18.10.2024 г., валиден до 20.10.2026 г., на ИА БСА, за което бил издаден Протокол от изпитване №1633/10.09.2025 г. След прилагане на Етап 2 от процедура по оспорване на резултатите, съгласно Приложение №12, била изготвена Експертиза №Еа- 007/11.09.2025г., съгласно която при условията на буква „а“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура“, като заключението е окончателно. За установеното нарушение бил съставен АУАН №А-196 от 10.10.2025г. срещу дружеството жалбоподател ••••• за това, че разпространявало на 05.08.2025 г. на обект: Б••••• с адрес: •••••, Главен път ••••• - ••••• течно гориво: Гориво за дизелови двигатели, за което на 08.08.2025г. с Констативен протокол №КП-0497/08.08.2025г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество, съгласно чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, Приложение №2, и същото е окончателно установено с Експертиза № Еа-007/1 1.09.2025г., с което в качеството му на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК. С писмо-покана изх. №84-00-109/08.08.2025г., връчено на 12.08.2025г., управителите на ••••• АД били поканени да се явят за съставяне и връчване на АУАН. Поради неявяване на представител на дружеството, на основание на чл.43а, ал.2 от ЗЧАВ и чл.43, ал.4 от ЗАНН, актът бил изпратен за предявяване и връчване от Кмета на община Л.. Същият бил надлежно връчен на упълномощен представител на дружеството на 17.10.2025г. Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган Председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор издал обжалваното Наказателно постановление №КГ - 2627 от 22.12.2025г., с което за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух, вр. чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства - Наказателно постановление №КГ-2627/22.12.2025г., Писмо по чл.58, ал.1 от ЗАНН с изх. №84- 0343/23.12.2025 г. до ••••• АД и известие за доставяне, Заповед №2010- 327/22.05.2025г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №2010-706/18.10.2022 г. на Председателя на ДАМТН, Протокол №Пл-0074/05.08.2025 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво от обект: Б•••••, управляван от ••••• АД, находящ се в обл••••• , ••••• Главен път ••••• Касов бон /фискален бон/ за 5,400 литра на взетата проба от Гориво за дизелови двигатели и промиване на съдовете от същото гориво на стойност 13,28 лв., Касов бон /фискален бон/ за 4,500 литра от източване на Гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка №4, непосредствено преди вземането на пробата от течно гориво, Разпечатка от нивомерна система от 05.08.2025 г.; Декларация за съответствие №Т 379/04.08.2025 г., издадена от ••••• ЕООД, Експедиционна бележка №057432/04.08.2025г., Акцизен данъчен документ №6000044125/04.08.2025г., Заявка за изпитване на контролни проби № С-280/06.08.2025г. до Акредитирана лаборатория за горива, смазочни материали и присадки (ЛИ ГСМП) към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” (ГД ККТГ) при ДАМТН с критерии за изпълнимост (Сертификат за акредитация peг. №35ЛИ/30.10.2024 г. валиден до 30.10.2028 г.), Протокол от изпитване № С-0280-2/08.08.2025 г. за Гориво за дизелови двигатели издаден от ЛИ ГСМП, Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0497/08.08.2025г. изготвен от отдел „Контролно методичен“, ГД ККТГ при ДАМТН, Сертификат за акредитация БСА peг. №35ЛИ от 30.10.2024г.; Заповед №А-407/30.10.2024г., Писмо изх. №84-01- 651/08.08.2025г. до управителя на ••••• АД и известие за доставяне, Разписка за предадени /получени документи от 09.04.2025г., Заявление за оспорване на резултат с вх. №84-01-651-4/15.08.2025 г. от ••••• АД, Протокол от изпитване №150/12.08.2025г. на контролната проба от Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД - гр.•••••а, Сертификат за акредитация peг. №233 ЛИ/19.12.2024г., Експертиза №Ек-015/18.08.2025г., Писмо изх. № 84-01-651- 5/18.08.2025г. до управителя на ••••• АД, Заявление от ••••• АД за стартиране на процедура по спор на Етап 2 от Приложение 12 от НИКТГУРНТК с изпитване на арбитражната проба с вх.№84-01-651- 6/19.08.2025г. и известие за доставяне, Писмо изх. № 84-01-651-7/19.08.2025г. до ИЦ ••••• писмо вх. №84-01-651-10/19.08.2025г., писмо изх. №84-01-651- 13/20.08.2025г., Писмо изх. №84-01-651-8/19.08.2025г. до ИЛ за ГСМ при ••••• АД; Писмо с вх. №84-01-651-9/19.08.2025г. до ИЛ за ГСМ при ••••• АД; Писмо с изх. №84-01-651-14/20.08.2025г. до ИЛ за ГСМ при ••••• АД, Писмо с вх. №84-01-651-15/21.08.2025г. от управителя на ••••• АД, Заповед №2100-37/05.09.2025г., Протокол за изземване на арбитражна проба №07/10.09.2025г., Приемо - предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба №07/10.09.2025г., Протокол от изпитване №1633/10.09.2025г. издаден от Изпитвателна лаборатория за ГСМ към ••••• АД - гр.••••• Сертификат за акредитация peг. №275ЛИ/18.10.2024г., валиден до 20.10.2026г., Експертиза №Еа-007/11.09.2025г. след прилагане на Етап 2 от процедура по оспорване на резултатите, съгласно Приложение №12, Писмо изх. №84-01-651-16/11.09.2025г. до управителя на ••••• АД, Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) изх. №84-00-109/08.08.2025г. до управителя на ••••• АД, АУАН №А- 196/10.10.2025 г., Писмо изх. №84-00-109-1/13.10.2025 г. до Кмета на община Л. и известие за доставяне, Писмо вх. №84-00-109-2/21.10.2025г. от Кмета на община Л., Калкулация за разходите по вземане и изпитване на проба по АУАН №А-196/10.10.2025г. и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Г. П. и Г. Р. Ц.. Съдът даде вяра на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните. Даде се вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени в предвидената от закона форма, от компетентни лица съгласно представените заповеди и при спазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Неоснователни са доводите в жалбата за наличие на такива. Не е налице нарушение на чл.42, т.9 ЗАНН поради липсата на посочване на конкретни лица, които са претърпели имуществени вреди от нарушението в АУАН. Описаните в акта за установяване на административно нарушение факти са квалифицирани като нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. Посочената разпоредба предвижда, че се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1. Фактическият състав на нарушението не съдържа причиняването на съставомерни имуществени вреди. Същото е формално такова, поради което за осъществяването му е достатъчно да се констатира една от формите на деянието с течни горива, които не отговарят на изискванията за качество, без да е необходимо от това да са произтекли неблагоприятни последици за конкретни лица. Предвид на това такива не следва да бъдат описвани и в АУАН като елемент от фактическия състав на нарушението. Не нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП надлежно и ясно са описани фактите и обстоятелства, установени при извършената проверка, а именно датата и мястото на нарушението; взетата проба течно гориво като вид и количество; извършената контролна проба; съставените документи, обективиращи резултатите от изпитанията; стойностите по показателя „Пламна температура“. Описани са всички елементи от изпълнителното деяние и нарушената правна норма - ••••• АД в качеството му на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ е разпространявало на 05.08.2025 г. на обект: Б••••• с адрес: •••••, Главен път ••••• - ••••• течно гориво: Гориво за дизелови двигатели, за което на 08.08.2025 г. с Констативен протокол №КП-0497/08.08.2025г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество, съгласно чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, Приложение №2, и същото е окончателно установено с Експертиза №Еа-007/11.09.2025г., което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, като не е конкретизирана някоя от хипотезите, предвидени в §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, съдържаща легална дефиниция на понятието „Разпространение на течни горива“ - движение на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива. В наказателното постановление е описано, че санкционираното дружество е стопанисвало процесния обект – бензиностанция, както и че е разпространявало течни горива, в качеството му на краен разпространител. Посочените факти в достатъчна степен описват този елемент от изпълнителното деяние на нарушението и са достатъчни за гарантиране правото на санкционираното лице да научи начина на осъществяване на процесното нарушение и да организира защитата си. Установява се, че действително в наказателното постановление не е посочен конкретно компетентният районен съд, пред който същото подлежи на обжалване. Съдът споделя доводите на ответника по жалбата, че посоченото, макар и в нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.13 ЗАНН, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита, доколкото е посочено правото на съдебно обжалване, срокът, както и че обжалването се извършва пред районен съд. Санкционираното лице е упражнило надлежно правото си на жалба съобразно така дадените указания. При извършената служебна проверка съдът не констатира други съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. Описаното в АУАН и НП нарушение се установява по безсъмнен начин от приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства, които се подкрепят напълно от показанията на разпитаните свидетели. Правилно е приложен материалният закон. Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата в атмосферния въздух, вр. чл.6, т.2 Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съгласно чл.8, ал.2 ЗЧАВ забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1. Съгласно чл.6, т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на изискваният за качество съгласно Приложение №2 от същата наредба. В Приложение №2 към НИКТГУРНТК е предвиден показател „пламна температура“, който следва да бъде в стойност над 55 ℃. Посочен е приложимият метод на изпитване - БДС EN ISO 2719. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че санкционираното лице има качеството на „краен разпространител“ по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ - лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, поради което същото е субект на нарушението и за него възниква задължението да не разпространява течни горива на пазара, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата, включително посоченият показател в Приложение №2 – „Пламна температура“. Установено е от доказателствата по делото, че пробата от дизелово гориво е била иззета от резервоар, свързан с бензиноколонка на обекта, от което следва извод, че същото е било разпространявано – предлагано за продажба от санкционираното лице, в качеството му на краен разпространител. Неоснователни са възраженията в жалбата, че изземването, транспортирането и изпитването на пробите от горивото е било в нарушение на установените за това правила. От съставения протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво, представляващ официален свидетелстващ документ, се установява, че е спазен редът за вземане на пробите, регламентиран в чл.18 от НИКТГУРНТК – съгласно БДС EN 14275, както и чл.19 и 20 от НИКТГУРНТК и чл.30в, ал.1 от ЗЧАВ. Установява се, че Пробата била взета от предварително почистен с памучна кърпа дозиращ накрайник на бензиноколонка №4 с помощта на удължител за Гориво за дизелови двигатели. Преди да се вземе пробата били източени 4,500 L от горивото през дозиращия накрайник и удостоверено с касов бон. Пробата била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема. Взетата проба от течно гориво била разпредЕ., затворена, етикетирана и пломбирана, съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК - 4 бр. контролна проба, от които 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 5,400 L по касов бон било включено и горивото, изразходвано за промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течното гориво. Съдовете с контролна и арбитражна проба били затворени, проверени за херметичност, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №117466 и обозначение ГД ККТГ. Един съд с контролна проба била предоставена на проверяваното юридическо лице, стопанисващо обекта. Така установените от протокола обстоятелства не се опровергават от друг доказателствен материал, а напълно се подкрепят от показанията на свидетелите Е. П. и Г. Ц. – инспекторите, извършили проверката. Същите изясняват подробно начина на вземане на пробите, като се установява, че са спазени стриктно последователността и изискванията при вземането на пробите, установени в наредбата и закона. От доказателствата по делото безспорно се установява спазване и на реда за изпитване на пробите - съгласно чл.30в от ЗЧАВ и чл.22 от НИКТГУРНТК, при което е било установено несъответствие по отношение на показателя „пламна температура“. Същото е установено след извършено изпитване на взетата контролна проба и експертиза в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН - гр.••••• като било установено, че горивото за дизелови двигатели по показател „пламна температура“ (°С) не съответства на изискванията за качество, тъй като полученият резултат е 51,5°С при норма над 55°С. На основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, по искане на жалбоподателя била стартирана процедура по спор на Етап 1 от Приложение №12 за показател „Пламна температура“. Установява се от доказателствата по делото, че с експертиза след прилагане на Етап 1 от Процедурата при оспорване на резултати, е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура“. Заинтересованата страна е преминала към Етап 2 от Процедурата. Било проведено арбитражното изпитване в сертифицирана Изпитвателна лаборатория за ГСМ към ••••• АД - гр.София. След прилагане на Етап 2 от процедура по оспорване на резултатите, била изготвена Експертиза, съгласно която е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна температура“, като заключението е окончателно. От така установеното от приложените писмени доказателства следва извод, че надлежно е спазена процедурата за изпитване на пробите. Съгласно чл.30в, ал.1, т.6 от ЗЧАВ резултатите от изпитванията на пробите по т.2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. Изпитването на контролната проба е показало несъответствие на разпространяваното гориво за дизелови двигатели по посочения показател с изискванията към него в Приложение №2 от НИКТГУРНТК - полученият резултат е 51,5°С при норма над 55°С. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 52,93°С продуктът не съответства на изискването за качество по този показател – следователно налице е нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон – чл.8, ал.2 ЗЧАВ, като същият тълкува нормата във връзка с Директива 98/70/ЕО на Европейският парламент и съвета от 13.10.1998г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива, тъй като показателят „пламна температура“ не попада в предметния й обхват. Жалбоподателят изразява становище, че законодателят незаконосъобразно е включил този показател като изискване за качество в НИКТГУРНТК, тъй като не е относим към защита на здравето и околната среда. Установява се от §1б от ДР на НИКТГУРНТК, че същата транспонира в националното ни законодателство нормите на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива. Съгласно чл.4 от Директивата изискванията към дизеловото гориво са посочени в Приложение II към същата, като се установява, че в приложението действително показателят пламна температура не фигурира като изискване към дизеловите горива. Следва да бъде взето предвид обаче, че съгласно съображение 20 и чл.6 от Директивата, държавите членки могат да изискват на своя територия продажбата на горива с по-високи екологични спецификации от посочениет в нея, за да се защити здравето на хората и/или околната среда. В тази връзка в Приложение №2 към чл.6, т.2 от Наредбата националният законодател е приел по-строги спецификации чрез допълнителния показателят пламна температура на дизеловото гориво. Дали същият действително има отношение към защита на здравето и околната среда е недопустимо да бъде изследвано в настоящото производство, доколкото този показател е нормативно въведен и несъответствието на горивата с него е елемент от забраната за разпространението им, формулирана в чл. 8, ал.2, вр.с ал.1 от ЗЧАВ. От изложеното следва извод, че санкционираното дружество е осъществило от обективна страна нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.6, т.2 Приложение №2 от НИКТГУРНТК, като в качеството си на краен разпространител е разпространявало на обекта си бензиностанция гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество, съгласно чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК по отношение на показателя „пламна температура“. Неоснователен е доводът, че деянието не е извършено от субективна страна, тъй като дружеството няма вина за несъответствието с изискванията за качество на разпространяваното дизелово гориво, тъй като горивото е било доставено от друго юридическо лице, представило декларация за съответствие. В процесния случай се касае за нарушение, извършено от търговско дружество – юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН е обективна – невиновна. Предвид на това вината не е елемент от състава на нарушението, поради невъзможността на юридическото лице да формира такава и деянието не следва да бъде изследвано от субективна страна. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, както и по делото не се установяват изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличие на които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ съгласно която лице, което разпространява, включително като краен разпространител, течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва в случаите на юридическо лице - с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. В процесния случай наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер от 10 000 лв. Правилно, на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.9 от Раздел III от Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАМТН санкционният орган е постановил ••••• да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 1125 лева. Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно. С оглед изхода на делото на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН следва да бъде уважено искането за разноски на ответника по жалбата и във вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр.София да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,15 евро с левова равностойност 190 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от горното съдът,