Решение № 2973 от 24.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (Наредба № 4 от 25.10.2024 г.). Образувано по жалба на М. Г. Ч. от [населено място], подадена чрез пълномощникd му адвокат П. К. от САК, против решение № 03-265-РД/204 от 11.11.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. и т. 2.3 от I. Критерии за допустимост на кандидатите към раздел 7. Допустими кандидати/бенефициенти от „Условия за кандидатстване“ по интервенция II.Д.3 – „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“, е отказано изцяло финансиране на заявление за подпомагане с № 24/Д.3/01/000253 от 10.02.2025 г., подадено от М. Г. Ч. по интервенция II.Д.3 – „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани“ в селското стопанство от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР 2023-2027 г.). В жалбата са наведени доводи за издаване на оспореното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в стопанството на жалбоподателя са били налични и са се отглеждали само 4 бр. млечни крави – т. нар. „приоритетни животни“, които са посочени в самото заявление и изготвения към него бизнес план и съответно които фактически са установени при извършена от ДФЗ първа проверка на място. Поддържа се, че съгласно Условията за кандидатстване при изчисляване на началния икономически размер на стопанството му – измереният първоначален стандартен производствен обем (СПО), не е следвало да се включват животните в него, установени при направената впоследствие от ДФЗ справка в регистър „Животни и пчелини“ на БАБХ, тъй като същите не са били налични към момента на подаване на заявлението, съответно не са били посочени в него и в прилежащия му бизнес план, поради което се явяват ирелевантни за планираното увеличение на СПО с още 2 бр. млечни крави, т. е. към датата на подаване на заявлението икономическият размер на стопанството е бил правилно деклариран (4 млечни крави), а допълнителните животни, установени при проверката, са придобити впоследствие и не следва да променят началния статус на кандидата. Отделно от това се сочи, че въпросните допълнително констатирани животни не са били укривани, доколкото към извършената проверка на място вече са били регистрирани и отглеждани в стопанството, но са били на паша и никой от извършилите проверката експерти не е изявил желание да ги види. По тези съображения, съобразени и с изискванията, съдържащи се в относимите условия за кандидатстване, обосноваващи според жалбоподателя извод за липса на фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, е направено искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, в представени писмени становища оспорва депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявеното от жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 10.02.2025 г. жалбоподателят е подал чрез СЕУ (Система за електронни услуги на ДФЗ) проектно предложение с рег. № 100225/113819/93649 по интервенция II.Д.3 „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ част от СПРЗСР 2023-2027 г. (л. 193 и сл.). В изготвения като задължителна част към заявлението бизнес план Ч. е декларирал начален икономически размер на стопанството, измерен като СПО от 5 112.92 евро, формиран от 4 броя млечни крави, които е притежавал и отглеждал към датата на подаване на заявлението си. В тази връзка е представено удостоверение № 2949 от 30.01.2025 г., издадено от директора на ОДБХ – Стара Загора (л. 33) за регистрация на животновъден обект (ЖО) с ветеринарно-регистрационен № 6051-0151 в ИИС на БАБХ-ВетИС, както и справка № 797829 към 31.01.2025 г. от ИИС на БАБХ за налични животни в този ЖО с ползвател М. Ч. (л. 42-43), в която са описани, вкл. и чрез съответстващите им ушни марки, 4 бр. млечни крави. Видно от информацията от подаденото заявление, жалбоподателят е предвидил към 30.03.2027 г. – крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, СПО преживни животни да достигне до 15000.00 лв. (7669.38 евро). Така, видно от изготвената концепция за развитие на стопанството, освен подобряване на сградния фонд, създаването на допълнителна заетост, подобряването на механизацията и пр., е предвидено и придобиването на още 2 бр. млечни крави с индикативна стойност от 1022.58 евро, което съобразно изготвената схема на бизнес план е следвало да се осъществи изцяло през втората стопанска година – 2026/2027 г., формирайки, както бе посочено по-горе, общ СПО преживни животни в размер на 7669.38 евро или 15000.00 лв., който СПО, отново видно от плана, е трябвало да бъде поддържан до изтичане на 5-тата стопанска година – 2029/2030, т. е. жалбоподателят е декларирал начален СПО от 5112.92 евро и неговото нарастване до 7669.38 евро. Със Заповед №ОЗ-260-РД/758 от 11.04.2025 г. на директора на ОД на ДФЗ – Хасково (л. 44) е разпоредено извършването на проверка по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, чрез посещение на място в ЖО. Видно от изготвения и представен по делото контролен лист (л. 46 и сл.), констатациите от извършената на 30.04.2025 г. проверка посочват за установени 4 бр. млечни крави, т. е. тези заявени от Ч. и формиращи първоначалния размер на СПО. С писмо на изпълнителния директор на ДФЗ №13-265-6500/166 от 15.07.2025 г. (л. 67-69) М. Ч. е уведомен, че при извършване на административни проверки по подаденото от него заявление за подпомагане са установени липси на документи или нередовности. Посочено е, че при направена справка в регистър „Животни и пчелини“ е установено, че на 17.04.2025 г. в ЖО са пристигнали и други животни, като към датата на посещението на място – 30.04.2025 г., когато експертите са установили наличието само на 4 бр. животни, всъщност жалбоподателят е притежавал 2 бр. биволи, 1 бр. кон, 61 бр. говеда и 2 бр. кучета. В тази връзка и предвид заложено в бизнес плана увеличение на СПО, чрез закупуване единствено на 2 бр. млечни крави, от заявителя е изискана подробна писмена обосновка. В отговор на това от страна на Ч. е постъпило обяснение (л. 69-70), според което на 17.04.2025 г. в действителност в ЖО са регистрирани въпросните животни, но към датата на посещение на място никой от експертите не е изявил желание да ги види. По време на проверката животните били на паша и затова са отразени като налични само 4 бр. млечни крави, които били в обора по това време, тъй като се доили. Заявява, че останалите животни не били укрити и доколкото те вече са регистрирани в ИСС на БАБХ, всеки е можело да ги види. С №13-265-6500/395 от 11.08.2025 г. е изпратено второ уведомително писмо до жалбоподателя (л. 78-79), с което във връзка с установените при извършената проверка в регистър „Животни и пчелини“ допълнителни животни, съответно тяхното отношение към определянето на началния СПО, на стопанина е указано да представи подробна писмена обосновка, в която да се посочи какво ще бъде стопанството – вид и брой животни и/или земя в дка, съгласно новия бизнес план през всички години от изпълнението на проекта. В отговор на УП (л. 80-82) Ч. е заявил, че изцяло поддържа първоначалния бизнес план, като поема ангажимент, че ще отглежда единствено 4 бр. млечни крави, заявени от него първоначално, съответно че ще увеличи стопанството си с още 2 млечни крави – така, както е изготвен плана към датата на заявлението за подпомагане. Посочва също, че стопанството му отговаря на всички условия за подпомагане, като в тази връзка твърди, че към датата на подаване на заявлението си, а не към датата на извършване на проверката, е отглеждал само и единствено приоритетни животни – тези, които експертите са установили на място. При извършването на проверка на бизнес плана не следвало да се вземат предвид животните, които не са посочени в заявлението и плана. С други думи според жалбоподателя закупените в последствие животни не следвало да се отразяват на СПО. Със Заповед № ОЗ-240-РД/209 от 28.10.2025 г. на директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора (л. 55-56) е разпоредено извършването на втора проверка на кандидата, чрез посещение на място в ЖО, която е реализирана на 29.10.2025 г. Видно от отразените констатации, съдържащи се в изготвения по повод проверката контролен лист (л. 59 и сл.), експертите са установили общо 112 говеда, 2 бивола и един кон. В забележка към контролния лист Ч. е отбелязал, че обича да се занимава с животновъдство и затова на 04.09.2025 г. е закупил още месодайни животни и е участвал на търг за наемане на пасища. От негова страна е представена и нарочна декларация в която е посочено, че след подаване на заявлението и декларирането на 4 бр. крави, на 15.04.2025 г. и на 23.09.2025 г. той е закупил още животни. С оспореното решение № 03-265-РД/204 от 11.11.2025 г., издадено изпълнителния директор на ДФЗ (л. 87-91), на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25 октомври 2024 г. е отказано изцяло финансиране на заявлението за подпомагане, подадено от М. Г. Ч. по интервенция „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани“. В решението е посочено, че кандидатът е представил бизнес план с икономически размер на стопанството, измерен в СПО от 5 112.92 евро, доказан с наличието на 4 млечни крави. При извършена проверка на място на 30.04.2025 г. и справка в регистъра „Животни и пчелини“ на БАБХ е установено, че в ЖО реално се отглеждат значително повече животни – общо 63 говеда и биволи, включително телета и крави от месодайни породи. В резултат на това е извършено преизчисление на икономическия размер на стопанството, като СПО е променен от 5 112.92 евро на 24 181.04 евро, което фактически надвишава минималния праг от 4 000 евро, изискван за допустимост. Кандидатът е бил уведомен за констатираните нередовности и е дал обяснение, че възнамерява да поддържа през периода на изпълнение на бизнес плана само животните, описани в първоначалното заявление (4 млечни крави през първите две години и 6 през следващите), а не всички реално налични животни, които са много повече. Предвид това административният орган е приел, че Ч. не желае да поддържа реалния, по-голям икономически размер на стопанството (СПО от 24 181.04 евро) през целия период на проекта, а само по-малкия, посочен в бизнес плана към подаденото заявление за подпомагане. В решението е посочено, че съгласно условията за кандидатстване кандидатът трябва да поддържа поне началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, през целия период на изпълнение на проекта. Поради несъответствието между реалния икономически размер и намерението на кандидата да поддържа по-малък размер, заявлението за подпомагане не отговаряло на изискванията за допустимост и следва финансирането да бъде изцяло отказано. Отказът е мотивиран и с допълнителни основания от Условията за кандидатстване, а именно: изискването за минимален икономически размер на стопанството (Раздел 7, т. 2.3), правото на администрацията да извърши проверка на място и да преизчисли началния размер (Раздел 7, т. 25 и т. 26), както и условието за допустимост на дейностите и инвестициите (Раздел I, т. 4), които не са изпълнени поради несъответствието между бизнес плана и реалното състояние на стопанството. В обобщение отказът се основава на това, че кандидатът не изпълнява задължението да поддържа реалния икономически размер на стопанството, установен при проверката, което е императивно условие за получаване на БФП по интервенцията „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани“ от СПРЗСР 2023-2027 г. По делото са представени и приети като доказателство материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, в т. ч. и на електронен носител. Представени и приети като доказателства са и документи относно наличието на материална и териториална компетентност на издателя на акта. Допълнително представени са и „Условия за кандидатстване със заявления за подпомагане по интервенция II.Д.3 – „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани“ в селското стопанство от СПРЗСР 2023-2027 г., ведно със съответните приложения към тях. При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес в законоустановения срок против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗПЗП Министерството на земеделието и храните (МЗХ) разработва Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и неговите изменения в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/2115. Според чл. 50, ал. 1 от ЗПЗП МС с решение определя Управляващия орган на Стратегическия план в рамките на структурата на МЗХ, като ал. 4 от разпоредбата предвижда възможността Управляващият орган, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор на ДФЗ функции по изпълнението на Стратегическия план. По делото не е спорно, че на ДФЗ са делегирани такива функции, вкл. и по отношение на процесната интервенция за подпомагане, по която е кандидатствал жалбоподателят. Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (РА) и съответно организира и ръководи дейността на РА и я представлява, като разполага и с правомощието за вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите, мерките и интервенциите на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от РА. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП РА е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното решение е подписано електронно от изпълнителния директор на ДФЗ, избран с Решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на ДФЗ по Протокол № 228 от 07.05.2024 г. (л. 18), предвид което липсва отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за извършения отказ от изплащане на БФП. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията за необоснованост, изложени чисто формално в жалбата. Доколко фактическите констатации кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос, касаещ материалноправната законосъобразност на акта, а не неговата форма. Следователно обжалваното решение съдържа регламентираните в чл. 59 от АПК реквизити, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. При проверка за спазването на административнопроизводствените правила се установява, че производството по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателя, подадено в срока, определен със заповедта по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. – заповед № РД09-1224 от 29.11.2024 г. на РУО на СПРЗСР 2023-2027 г., която е публично достъпна на електронната страница на ДФЗ: Схеми и мерки за подпомагане (СПРЗСР 2023-2027/Приключили процедури за подпомагане) -[интернет адрес]. В срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. по заявлението на жалбоподателя са извършени административна проверка, както и две посещения на място в негово присъствие. Не се установява от данните по преписката кандидатът да е възразил изрично по направените консатации от проверките при посещение на място, като по-скоро са дадени обяснения по повод установяванията на експертите. Съдът приема за спазено изискването по чл. 12, ал. 5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за уведомяване на кандидата за установени липси на документи и нередовности по заявлението му, като в тази връзка му е дадена възможност за отстраняването им в срок, съобразен с визирания в разпоредбата. Всъщност, чрез второто УП – това от 11.08.2025 г., на кандидата е представена възможност да промени бизнес плана си, доколкото органът е констатирал нови животни и съответно е определил нов размер на началното СПО. Редът и условията за предоставяне на БФП по Интервенция II. Д. З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от СПРЗСР 2023-2027 г. са регламентирани в Наредба № 4 от 25.10.2024 г. В чл. 13, ал. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. са посочени хипотезите, при които заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране, като в случая административният орган е приел да е налице тази по т. 1 от разпоредбата, а именно: несъответствие с критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения. Наличието на тази хипотеза е обосновал с неспазване на условието по т. 4 от условията за допустимост на дейностите/инвестициите, регламентирани в част I на раздел 9 от същите УК, според което бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа най-малко размера на стопанството, с който кандидатства, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на срока на административния договор. Органът се е позовал и на текстовете от Раздел 7 „Допустими кандидати и бенефициенти“ – т. 25 и т. 26, според които установеният начален икономически размер в резултат и на проверките на място се взима предвид при извършване на преценката за съответствие с критериите за допустимост и критериите за подбор. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че началният икономически размер на стопанството му е следвало да се определи единствено въз основа на данните в подаденото заявление. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. ДФЗ е длъжен да извърши административна проверка на верността на заявените данни. Тази проверка не е ограничена само до датата на подаване на заявлението. Органът има задължението да извършва административни проверки чрез сравняване на данните с официалните регистри на БАБХ в хода на цялото производство по одобрение. Тези данни са официални и удостоверителни и в този смисъл са релевантни при изчислението на СПО. В случая, след като при проверката е установено наличието на 63 животни, административният орган законосъобразно е преизчислил началния стандартен производствен обем (СПО) на 24 181.04 евро. Този размер се явява обективната изходна точка (реалният начален размер) на стопанството, независимо от обстоятелството дали част от животните са придобити след датата на подаване на заявлението, за което в случая, видно от приложените по делото фактури и ветеринарно-медицински документи, е безспорно. В административното производство по предоставяне на БФП, каквото очевидно е и настоящото, допустимостта на кандидата се преценява към момента на издаване на административния акт, като стопанството се разглежда като единна икономическа единица с целия си наличен капацитет. Основният правен въпрос в настоящия административноправен спор е свързан с императивното изискване, заложено в Условията за кандидатстване (Раздел 9, т. 4), според което бизнес планът трябва да доказва, че кандидатът ще поддържа най-малко размера на стопанството, с който кандидатства (началния размер), за целия период на изпълнение. В тази връзка съдът приема за доказано от страна на административния орган, че жалбоподателят М. Ч. няма да изпълни този ангажимент. Това е така, доколкото в отговора си на УП за нередовности от 11.08.2025 г. той изрично е заявил, че възнамерява да отглежда само 4 до 6 млечни крави, както е посочено в първоначалния му бизнес план, което изявление всъщност представлява „отрицателна декларация“ по отношение на установения реален начален размер от 63 животни. От правна страна това води до извода, че реално кандидатът планира да намали икономическия капацитет на стопанството си с над 75% веднага след евентуалното му одобрение. Поддържането на икономическия размер е математическо условие за устойчивост и когато реалният начален СПО е фиксиран на 24 181.04 евро, а бизнес планът предвижда дейност, генерираща едва 5 112.92 евро СПО, съответно 7669.38 евро след закупуването на предвидените още две млечни крави, е налице структурно несъответствие. Бизнес планът не само не доказва поддържане на началния размер, а напротив – той програмира неговия драстичен спад занапред. В действителност чрез уведомителното писмо на ДФЗ на кандидата е предоставена възможност да приведе бизнес плана си в съответствие с реалното състояние на стопанството (т.е. да поеме ангажимент за поддържане на всички 63 животни). Отказът на жалбоподателя да направи това потвърждава извода, че той не желае да се обвърже с поддържането на реалния мащаб на своята дейност, установен правомерно в хода на извършените проверки. В тази връзка следва да се посочи, че целта на интервенцията II. Д. З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ е да подпомогне установяването и развитието на устойчиви стопанства. Де факто положението, при което ще се стигне до намаляване на животните от 63 на 4-6 – извод, който произтича пряко от изявлението на Ч., противоречи на целите на СПРЗСР 2023-2027 г. и на изискването за икономическа жизнеспособност. В този смисъл административният орган не може да финансира проект, който предвижда изкуствено свиване на стопанската дейност до минимални нива с цел формално вписване в параметрите на бизнес плана. Началният икономически размер, измерен в СПО, се определя към датата на подаване на заявлението въз основа на всички налични в стопанството ресурси (в случая животни). При положение, че кандидатът притежава повече животни в обекта си, те задължително следва да се включат в изчислението на началния СПО, независимо дали той е избрал да ги опише в бизнес плана си или не. Както бе посочено по-горе, съгласно т. 25 и т. 26 от Раздел 7 „Допустими кандидати и бенефициенти“, проверката на място има за цел да удостовери „изпълнението на заложените намерения и установяване на началния икономически размер“. Ако при тази проверка се установи разминаване между декларираното в бизнес плана и вписаното в регистъра, органът е длъжен да извърши преизчисление въз основа на реалните факти. Потвърждаването на СПО при подаване на заявлението за подпомагане е само технически етап, който не прегражда пътя на последващия контрол за законосъобразност. Когато се установи, че реалното стопанство е почти 5 пъти по-голямо от описаното, бизнес планът се счита за нереален, доколкото той не отразява реалната икономическа единица, която кандидатства за подпомагане. Въпреки че началният СПО се изчислява към датата на подаване на заявлението, административната проверка е установила различно фактическото състояние на стопанството преди окончателното одобрение на заявлението. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г., ДФЗ проверява не само документите, но и всички „други обстоятелства, свързани със заявлението“. Ако към момента на проверката в обекта е имало 63 животни, те се считат за част от капацитета на стопанството. Съдът счита, че преизчислението на началния СПО въз основа на констатации от извършените административни и проверки на място е законосъобразен метод за оценка на допустимостта на кандидата. Реалното състояние на стопанството е водещо, а отказът да се поддържа това състояние през периода на проекта е абсолютно основание за отказ от финансиране. Бизнес планът следва да отразява реалното състояние на стопанството и да гарантира неговата устойчивост, поради което твърдението, че животните са закупени след подаване на заявлението, не променя законосъобразността на постановения отказ. В този смисъл, ако кандидатът промени параметрите на стопанството си в хода на процедурата по одобрение на заявената БФП, той поема риска тези промени да доведат до недопустимост. Предвид гореизложеното е налице съществено несъответствие с критериите за допустимост и задълженията по интервенцията. Бизнес планът на жалбоподателя е в пряко противоречие с изискването за поддържане на началния икономически размер, установен по обективен път чрез извършените от административния орган проверки. Това съставлява пълно основание за отказ от финансиране по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г., доколкото кандидатът не е доказал, че ще изпълни един от основните ангажименти, обуславящи предоставянето на БФП, а именно да поддържа СПО в размера му, отговарящ на фактите от обективната действителност. При това положение оспореното решение № 03-265-РД/204 от 11.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ се явява законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. С оглед на изход от спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените от него по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на сумата от 102,26 евро (равностойността на 200.00 лв.). Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК