Решение № 1207 от 17.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 948/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на З. К. А., с постоянен адрес [населено място], ул. •••, против Решение № 223 от 15.08.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 250024-023-0001229/30.04.25 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора, и с което на основание чл. 121 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка - запор върху движими вещи. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на Директора на ТД на НАП - Пловдив и на потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ по съображения за постановяването му в противоречие на закона. То страдало от липса на мотиви и било издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В обжалваното решение бил направен неуспешен опит да се отговори на отправеното от нея възражение, че не било ясно в какъв размер ще е евентуалното й задължение, да бъде оборено. Директор на ТД НАП Пловдив бил приел, че евентуалното й задължение ще бъде в размер на над 300 000 лв. - главница 250 000 лв. и лихва над 50 000 лв. Тези изводи и твърдения за евентуалния размер не почивали на никакви доводи, факти, обстоятелства или доказателства. Въпросната липса на мотиви пречило да се разбере волята на органа, издал акта, което обуславя и необходимост да конкретизира оплакването си. Не било ясно защо се приема, че се очаква да бъде обложена с данък печалба от 250 000 лв., тоест какъв е размерът и как е определен той. Обезпечението се налагало върху накити, неизвестно какви по вид, тегло, количество и които били иззети от нея в хода на водено наказателно производство. Според жалбоподателката обезпечителната мярка освен неопределена, била изцяло произволна. Същата била в противоречие с принципа за съразмерност. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено издаденото ПНПОМ изх. № 250024-023-0001229/30.04.2025 г., издадено от ст. публичен изпълнител в дирекция „Събирания“ в ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора. Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение, с което е потвърдено ПНОМП изх. № 250024-023-0001229/30.04.25 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора, е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002425001868-020-001/ 23.04.2025 г. и Заповед за изменение на ЗВР № № Р-16002425001868-020-002/ 31.07.2025г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършването на ревизия на З. К. А. [ЕГН] с ЕТ „НАСИ – З. КИРИЛОВА“ [ЕИК], за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г., при определен срок за завършване на ревизията до 08.10.2025 г. По мотивирано искане на орган по приходите за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, с Постановление изх. № 250024-023-0001229/30.04.25г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, на З. К. А. [ЕГН] с ЕТ „НАСИ – З. КИРИЛОВА“ [ЕИК], е наложена обезпечителна мярка - Запор върху движими вещи – благородни и скъпоценни камъни, описани в ПНПОМ само като артикули, брой. Постановлението е обосновано с наличието на неприключило ревизионно производство по възложена ревизия на З. К. А. с ЕТ „НАСИ – З. КИРИЛОВА“, в хода на което са установени данни за наличие на публични вземания в предполагаем размер 304 000.62 лева, в т.ч главница 250 000 лева и лихва към 23.04.2025 г. в размер на 54 00.62 лева. По съображения, че ревизираното лице притежава единствено идеални части от наследствен имот /земя и сгради/, който е основно жилище за лицето и не би могъл да послужи за обезпечаване на бъдещо вземане, е прието, че налаганата ПОМ - запор върху движими вещи – благородни и скъпоценни камъни, представлява възможност да бъде обезпечен предполагаемият размер на задължението с имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията при евентуално неизпълнение, като по този начин ще се гарантира интересът на публичния взискател. Съгласно справка от Централния регистър на особените налози запорът с предмет имущество по чл.4 от ЗОЗ е наложен. Няма данни постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки да е обжалвано и следователно е влязло в сила. Поради изброените обстоятелства и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, е отправено предложение да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки върху движимо имущество на длъжника. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. изх. № 250024-023-0001229/30.04.25 г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху накити - 446, накити с топчета, обеци и гривни - 20 броя, колиета 14 броя, диадема 2 броя, обеци - 38, огърлица -17 броя, висулки във формата на сърце - 1 , пръстени 9, гривни 3 и синджири и накити - 41 броя или общо върху 591 броя на стойност 304 000 лева. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е обосновано с необходимостта да се предотврати извършването на сделки и действия с имущество на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Постановлението е връчено по пощата и получено от жалбоподателката на 28.08.2025 г. Не е спорно, че спрямо жалбоподателката е образувано на 19.04.2023 г. досъдебно производство и че с протокол за претърсване и изземване са иззети от нея описаните по-горе накити. С постановление от 04.03.2025 г. на основание чл.243,ал.1, т.1 във връзка чл.124 ,а1л,.т. 1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №59/2024 г. по описа на ТД Митница Бургас е прекратено, като материалите са изпратени по компетентност на ТД на НАП – Пловдив за преценка относно реализирането на административнонаказателна отговорност на А. за извършено нарушение по чл.13, ал.1 от Валутния закон. Със същото постановление е постановено иззетите веществените доказателства да се предадат на ТД на НАП – Пловдив. Видно от постановление от 01.08.2025 година на прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково, постановлението от 04.03.2025 година е отменено с определение № 319/09.07.2025 година, постановено по ЧНД № 556/2025 година по описа на ОС – Хасково, и делото е върнато за ново произнасяне в частта относно разпореждане с веществените доказателства. С постановлението от 01.08.2025 година е постановено иззетите златни накити, подробно описани в постановлението, да бъдат върнати на правоимащото лице З. К. А.. С писмо, изпратено до ТД Митница - Бургас от 05.08.2025 година, публичният изпълнител е помолил иззетите ценности да не бъдат предавани на А., а да останат на отговорна съхранение в ТД Митница – Бургас до приключване на ревизионното производство. Не е спорно, че в хода на образуваното наказателно производство е изготвен фотоалбум на иззетите от лицето златни накити. Назначена е съдебнотехническа експертиза, в която точно са индивидуализирани иззетите вещи и оценени. Оценката е 304 000,61 лв., и то към дата 19.04.2023 година. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с решението ПНПОМ № 250024-023-0001229/30.04.25 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора. Прието е като доказателство ДП № 59 по описа за 1024 година на ТД Митница Бургас . По делото за събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Й. М. и Г. А. А.. От тях се установява, че голяма част от накитите са подарени на А. по време на сватбата й, това било ромска традиция да се подарява злато на младоженците Златни накити й били подарени и на кръщенето на детето й. След пандемията - коронавирус З. започнала да разпродава подарените й вещи поради липса на средства. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, се явява основателна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 197, ал. 1, вр. чл.121, ал.1, вр. чл.112, ал.1 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНПОМ № 250024-023-0001229/30.04.25г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора, също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП, определена съгласно чл. 8, ал. 4 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая процесното ПНПОМ е постановено въз основа на искане от ревизиращ орган по приходите, отправено в хода на извършвана на жалбоподателя и неприключила ревизия. При налагане на обезпечителните мерки публичният изпълнител не преценява по същество мотивите на ревизиращия орган относно основанието и предполагаемия размер на задълженията. Това е въпрос, който ще се реши в производството по обжалване на РА, ако такъв бъде издаден. Ето защо преценката за условията да се предприеме предварително обезпечение в хода на ревизия не включва преценка за законосъобразно определяне на обезпечаваното задължение, а само неговото обосновано предполагане като основание и размер, който е посочен конкретно в ПНПОМ, и неговото съответствие на обезпечителната нужда. В случая публичният изпълнител е събрал, анализирал и изложил релевантната за събирането на бъдещите вземания информация - данните за имущественото състояние на ревизираното лице, съпоставено с размера на подлежащото на обезпечаване бъдещо вземане. За да е налице обезпечителна нужда, не е необходимо да съществуват и да са установени конкретни действия на ревизираното лице, които биха могли да доведат до осуетяване или затрудняване събирането на публичните държавни вземания. Всъщност именно към предотвратяването на такива действия с имуществото на ревизираното лице са насочени самите обезпечителни мерки. Основателно се явява обаче възражението на жалбоподателя за ненадлежно наложен запор върху вещите и че същият е наложен в противоречие на принципа на съразмерност. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с постановление на публичния изпълнител, когато наложеното обезпечение не е достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Според чл. 200 от ДОПК налагането на обезпечение се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Това означава, че постановлението на публичния изпълнител е процесуален акт, удостоверяващ реализирането на процесуално действие налагане на определената обезпечителна мярка. Едно от изискванията за формална законосъобразност на този процесуален акт е посочването в него на вида на съответната обезпечителна мярка и на имуществото, върху което тази мярка се налага – чл. 196, ал. 1, т. 6 от ДОПК. От логиката на закона следва, че за да е законосъобразно по същество, постановлението следва да налага единствено конкретна и нормативно предвидена обезпечителна мярка. В това отношение е важно да се отбележи, че предвидените в ДОПК обезпечителни мерки са изброени изчерпателно и изрично /принцип numerus clausus/. Това изчерпателно изброяване се съдържа в нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за налагането на тези изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при валидното им налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл. 200 – 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК, именуван "Обезпечителни мерки". Друг вид обезпечения, за които да важат различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални последици, са недопустими и противоречащи на закона. В процесния случай се претендира, че става въпрос за наложена чрез потвърденото от ответника постановление обезпечителна мярка "запор". Всъщност претендира се налагане на запор на движими вещи, каквито несъмнено са златните накити Това означава, че публичният изпълнител би следвало да наложи обезпечителната марка, посочена като вид в разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК и уточнена като процесуално действие и последица от извършването му в разпоредбата на чл. 201,ал.1 от ДОПК. Видно е от въпросното потвърдено от ответника постановление, че е наложен запор върху вещи на задълженото лице, намиращи се към момента на налагането на мярката у трето лице ТД Митница Бургас и че същите са иззети по досъдебно производство № 59/2024 по описа на ТД – Митница – Бургас, тоест те не са във владение на длъжника, независимо че е постановено тяхното връщане и няма как лицето да се разпореди с тях съгласно чл. 201, ал.1 от ДОПК. При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). Съдебната практика е категорична, че запорът може да бъде наложен по два начина: 1. чрез опис и оценка на движимата вещ/ в случая такава не е налице/ и 2.чрез точно описание на запорираната вещ в постановлението на публичния изпълнител /такова липсва/. В двата случая налагането на запор изисква точно индивидуализиране на вещта и уведомяване на длъжника, че върху тази вещ е наложен запор. При първия случай запорът се смята наложен с описа на публичния изпълнител, а във втория случай с получаване на постановлението. Оценката на вещта и предаване на вещта на пазач са действия, последващи запора. Интересно какво е правното основание, на което публичният изпълнител на ТД Митница – Бургас е разпоредил да не предават вещите на А., при налично постановление на прокурор в ОП – Хасково същите да бъдат върнати. По делото липсва какъвто е документ, изходящ от публичния изпълнител пи ТД на НАП, офис - Стара Загора, че ТД Митница – Бургас изпълнява функциите на трето – лице, пазач, което съхранява иззетите движими вещи. Във всички случаи на основание чл.206 от ДОПК във връзка с чл. 451,ал.2 от ГПК се изисква индивидуализация на запорираната вещ, а такава не е направена, поради което и запорът не е наложен от момента на връчване на запорното съобщение на длъжника. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защита и санкция, в които се състои обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на държавата (ал. 7 на чл. 195 ДОПК). Това изискване представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Необходимо е да се констатира, че лисва оценка на запорираните движими вещи, индивидуализацията им, което е в пряко нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 201, ал. 1 ДОПК, изискваща при запор на движима вещ публичният изпълнител да извърши оценка. Липсата на оценка на движимата вещ изцяло възпрепятства съда да извърши каквото и да било преценка за съразмерността на обезпечението, което, каза се, според чл. 195, ал. 7 ДОПК, трябва да съответства на вземанията на държавата. Иначе казано, не може да се извърши проверка спазено ли е изискването на чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата или общините, т. е. дали не са засегнати права и законни интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава съобразно принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение, с което е потвърдено ПНПОМ изх.№ 250024-023-0001229/30.04.25 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Стара Загора, се явяват незаконосъобразни като издадени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и подлежат на отмяна. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Национална агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането на сумата от 516,40 евро, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 1000 лева – договорено възнаграждение за един адвокат, заплатено в брой /съгласно представения по делото Договор за правна помощ и съдействие /. Водим от тези мотиви и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК съдът