Решение № 42 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 500/2024 г.

Производството е по иск с правно основание чл.42, ал.1, б. „а“, чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН и предявен при условията на евентуалност иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Ищецът - Р. Д. Х., действаща лично за себе си и като представител на Л. Х. Х. твърди, че оспорва представеното от Г. Г. Л. завещание от Х.Г. Х.. Намира същото за недействително, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, б. „в“ от ЗН, тъй като със същото завещателят - Х.Г. Х. е вменил по един абсолютно безусловен начин на Г. Г. Л., че същата ще се грижи за него до неговата смърт и ще го погребе. Това задължение за полагане на грижи, по начина, по който е формулирано, че е следвало да бъде изпълнявано от Г. Г. Л. за в бъдеще, преди откриване на наследството, сочи на това, че завещанието има възнаградителен характер. А това е несъвместимо с безвъзмездния характерна завещателните разпореждания, което прави завещанието недействително, съгласно цитираната разпоредба от ЗЗН. Освен това, счита, че завещанието, оставено от Х.Г. Х. е унищожаемо, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава. Психическото и емоционална състояние на завещателя в последните месеци на неговия живот било такова, че не му позволявало трезво да преценява своите действия и последствията от тях. Х.Г. Х. бил диагностициран с тежко онкологично заболяване 3-4 стадий. Била му поставена хранопроводна протеза, която затруднявала храненето и поемането на течности. Това се отразило изключително тежко на неговото психическо и емоционално състояние. Наред с това, той приемал силни обезболяващи лекарства с упойващо действие. Всичко това го правело психически и емоционално неуравновесен, на моменти не съвсем адекватен. Счита, че това негово състояние е причината той да посегне на живота си. Посочва, че на 27.03.2023г., Х. Г. Х. и Г. Г. Л. слезнали в етажа на неговата сестра. Пред нея и пред сина й, Х.Г. Х. видимо афектиран е заявил, че е „скъсал“ завещанието, което е оставил на Г. Г. Л.. След тези негови думи, Г. Г. Л. си е тръгнала. От този момент насетне, наследодателят им бил оставен сам. Той имал два телефона, които не били открити след неговата смърт. Това я кара да предполага, че са били взети от Г. Г. Л., която е имала достъп до жилището, като по този начин Х.Г. Х. не бил на практика откъснат от околния свят в тежкото здравословно, психическо и емоционално състояние, в което се е намирал. Намерен е обесен на тавана на жилището в обедните часове на 29.03.2023г. Според съдебномедицинската експертиза, смъртта му е била с давност около едно денонощие, т.е. смъртта е настъпила най-вероятно на 28.03.2023г. Нямат информация той да е съставил ново завещание, след като е „скъсал“ вече съставеното. Намира за изключително странно, как така след като Х.Г. Х. е заявил пред сестра си и племенника си, че е скъсал завещанието, т.е., че го е оттеглил и изведнъж това завещание се е появило у Г. Г. Л., при това повече от месец след неговата смърт. При това Г. Г. Л. нито се е грижила за него, нито пожела да го погребе. Твърди, че след смъртта на Х.Г. Х., когато ищцата е отишла в жилището, не е намерила в него никакви документи - нито негови лични, нито такива общи на семейството им. Не били налични и двата му телефона. Доколкото разбрали - всичко било прибрано от Г. Г. Л.. Според разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН, лице, което държи нечие саморъчно завещание трябва веднага след смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариуса. Г. Г. Л. твърди, че е намерила Х. на 29.03.2023г. От представените писмени доказателства било видно, че завещанието е обявено чак на 02.05.2023г. От представените преписи на завещанието и Протокола за неговото обявяване ясно се виждало, че листът, съдържащ представеното завещание, не е приложен към протокола за неговото обявяване, както и това, че завещанието не е приподписано от нотариуса и Г. Г. Л.. Т.е. не било представено предвиденото в чл.27, ал.3 от ЗН доказателство за това, че на 02.05.2023г. нотариус С. Р. е обявила именно завещанието, което Г. Г. Л. е представила. Т.е. от една страна разполагали с данни за това, че на 27.03.2023г. завещателят е скъсал завещанието, което е оставил на ищцата, т.е. той го е оттеглил, а от друга страна липсвали, каквито и да било надлежни доказателства за това, че именно завещанието е било обявено на 02.05.2023г. с представения Протокол за обявяване на саморъчно завещание. Счита, че не е на лице валидно саморъчно завещание, по силата на което Г. Г. Л. да се легитимира като наследник на Х.Г. Х.. Посочва и следното - Видно от представеното удостоверение за наследници двамата били наследници по закон на Х.Г. Х. с ЕГН ••••••••••, починал на 29.03.2023г., Акт за смърт № 0084/31.03.2023г. на Община К. – ищцата била негова съпруга, а ищецът – негов син. В това си качество двамата се явявали негови наследници по закон със запазена част, която съобразно разпоредбата на чл.29 от ЗН е по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях или общо 2/3 ид.ч. за двама от цялото наследство, останало от техния наследодател. От това следва, че Г. Г. Л. би могла да има претенцията само за 1/3 ид.ч. от имуществото, останало в наследство от Х.Г. Х.. Разпореждайки се с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на Г. Г. Л. с представеното от същата завещание, Х.Г. Х. е накърнил тяхното право на запазена част, съгласно цитираната разпоредба. МОЛИ съда, на основание чл.42, ал.1, б. „в“ от ЗН да обяви саморъчно завещание от Х.Г. Х. от 27.03.2023г. за недействително, или алтернативно - на основание чл.43, ал.1 от ЗН, да постанови решение, с което това същото завещание да бъде унищожено на основание чл.43, ал.1 буква „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава, доколкото към тази дата завещателят поради своето физическо, психическо и емоционално състояние не е бил способен да действа разумно. В случай, че бъде отхвърлени исковете за недействителност на завещанието, молят съда да постанови решение, с което да възстановите тяхната запазена част от наследството, останало от наследодателя им - Х.Г. Х.. Ответникът – Г. Г. Л. счита, че Р. Д. Х. няма права на процесуален представител на сина си Л. Х. Х., тъй като същата не е упълномощена от него да я представлява в съдебни производства. Оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за неоснователни. Оспорва твърдението е писмения отговор на исковата молба, че представеното по делото саморъчно завещание от Х.Г. Х. е недействително на основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ от ЗН. Счита същото за действително, като не са налице основанията, визирани в посочената правна норма за обявяването муза недействително. Оспорва твърдението на ответницата, че завещанието е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава. В тази връзка оспорва твърдението, че психическото и емоционално състояние на завещателя в последните месеци от живота му не са позволявали същият трезво да преценява своите действия и последствията от тях. Р. Д. Х. и завещателят не са живели заедно и не са имали контакти помежду си повече от 20 години преди неговата смърт, поради което няма как да знае как е протичало ежедневието на съпруга й, в какво състояние е бил той, дали е имал болки, как се е лекувал, дали е взимал обезболяващи лекарства и как се е справял с трудностите около онкологичното си заболяване. Същият не е бил психически и емоционално неуравновесен, както и че именно такова състояние го е мотивирало да посегне на живота си. Оспорва твърдението, че на 27.03.2023г. той и Г. Г. Л. да са били скарани, че тя го е изоставила до неговата смърт и не се е грижела за него, че той е бил сам до смъртта си, че Г. Г. Л. му е взела телефоните и го е оставила без връзка със света, че той е заявил пред сестра си и племенника си, че е скъсал завещанието, което е направил в полза на ищцата. Неоснователно е твърдението, че Г. Г. Л. не се е грижела за него и че не е пожелала да го погребе. За последното, въпреки нейното желание, тя не е била допусната от Р. Д. Х. да извърши необходимото за погребението. Г. Г. Л. е живяла със завещателя в продължение на десет години в неговото жилище, отношенията им са били много добри, тя е полагала непрекъснати грижи за него, заради което той е съставил в нейна полза завещание, като е разчитал единствено на нея за всичко, свързано с него, в т.ч. за водене на лекар, закупуване и даване на лекарства, поддържане на дома, осигуряване на храна и др. Твърди, че Л. Х. Х. е изчезнал преди повече от 15 години, без да има сведения за него, поради което няма как да знае как е протичало ежедневието на неговия баща, в какво състояние е бил той, дали е имал болки, как се е лекувал, дали е взимал обезболяващи лекарства и как се е справял с трудностите около онкологичното си заболяване. Същият не е бил психически и емоционално неуравновесен, както и че именно такова състояние го е мотивирало да посегне на живота си. Назначеният от съда представител на ищеца - неговата майка Р. Х., също не е имала никакви контакти със своя съпруг повече от 20 години, поради което също няма лични впечатления и достоверна информация за него. Твърди, че през месец януари 2023г. Х. Х. изготвил саморъчно завещание в полза на Г. Г. Л.. На 25.03.2023г. същият е пожелал да говори с двете си сестри и с племенника си, за да ги попита дали ще полагат грижи за него, тъй като е искал да им остави и на тях нещо от имуществото си. Същите са заявили, че нямат възможност, след което той се е посъветвал с юрист (помощник – нотариус) относно допълнения към завещанието, което е довело до изготвянето на ново завещание от 27.03.2023г., с което е завещал цялото си имущество на Г. Г. Л.. На същата дата завещателя го е предал на нея, заедно с всички оригинални документи за имотите си, с които е разполагал. Действително завещателят е приемал обезболяващи лекарства, които обаче не са се отразявали на способността му да взема решения и да съзнава последиците от тях. Неоснователно се твърди в отговора, че ищцата е напуснала Х. Х. преди смъртта му и го е оставила сам. На 27.03.2023г. двамата са ходили в дома й и той се е разхождал в двора. На 28.03.2023г. сутринта ищцата е ходила в ••• в гр. П., за да му вземе резултатите от изследвания, направени предната седмица. Следобеда на същия ден е била с него в дома му. На 29.03.2023г. сутринта тя му е направила закуска, след което е отишла в гр. Б. на лечебни бани. Когато се прибрала на обяд, го намерила обесен. Силно стресирана, се обадила на единия си син, който веднага позвънил на тел. 112. След извършване на всички официални процедури по установяване на смъртта, тя заключила дома му и се прибрала в своята къща. Тъй като си била забравила лекарствата, отишла до дома на Х., но установила, че патронът на входната врата е сменен. Обадила се на ответницата, която й отворила, но не позволила да си вземе всички свои лични вещи. Г. Г. Л. посетила погребална агенция, за да организира погребението, но от там й казали, че Р. Д. Х. е ангажирала Обредния дом. Последната не пожелала участието на Г. Г. Л. в подготовката, но я допуснала на погребението. Намира за неоснователно е твърдението в отговора, че в протокола от 02.05.2023г. на нотариус С. Р. гр.К., не ставало ясно, че именно представеното към исковата молба завещание е било обявено, както и че не е спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗН във връзка с обявяване на саморъчното завещание, както и че не е налице валидно саморъчно завещание, по силата на което Г. Г. Л. се легитимира като наследник на Х.Г. Х.. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 30 във връзка с чл. 29, ал. 3 от ЗН твърди следното – доколкото има данни, че ищецът Л. Х. Х.е изчезнал и няма сведения за него в продължение на повече от 5 години (над 15 години), което е основание по чл. 14 от ЗЛС да бъде обявено неговата смърт, ако това се случи по време на висящността на настоящото дело, неговият представител - Р. Х., не би могла да упражни неговото право да иска намаляване на завещателните разпореждания до възстановяване на запазената част от наследството на баща му, тъй като това е негово лично право, което се погасява със смъртта му. В този случай, единствено преживялата съпруга на завещателя, има право на запазена част, която съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, предл. първо, първа хипотеза от ЗНасл. е 1/2 ид.ч., а другата 1/2 ид.ч. е разполагаемата част от наследството. С оглед горното, неоснователна е претенцията на Р. Д. Х. за възстановяване на запазени части в размер на 2/3. Неоснователно е и искането при разпределяне на ползването на процесиите недвижими имоти съдът да приеме квоти по 1/3 ид.ч. от собствеността, съответно неправилно са изчислени и квотите по отношение на ПИ с идентификатор 58616.108.78 по НИНР на с. Пролом, община К.. Посочва и следното - в случай, че бъде обявена смъртта на Л. Х. Х., съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЛС „при липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие“. При това положение, към смъртта на завещателя Х. Х. ищецът няма да е негов наследник с право на запазена част, тъй като нормата на чл. 28 от ЗН очертава изрично кои са лицата, които имат право на запазена част от наследството - това са останалите след смъртта на завещателя низходящи, родители или съпруг. С оглед горното, неоснователна би била претенцията за възстановяване на запазена част в размер на 1/3ид.ч. Независимо изложеното, претенцията на ищеца, както и самостоятелната претенция на неговия представител - Р. Х., за намаляване на завещателните разпореждания до възстановяване на запазена част от наследството са неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон (каквато е Г. Г. Л.), необходимо е той да е приел наследството по опис, каквото приемане в настоящия случай не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В случая за Л. Х. Х. този срок започва да тече от датата на влизане в сила на Решение № 299/27.10.2023г., постановено по гр.д. № 1112/2023г. по описа на КрлРС, която е 13.11.2023г., с което на същия е назначен представител - Р. Х., който от този момент занапред може да извършва правни действия за защита на интересите на представлявания, в т.ч. и правото да иска приемане на наследството по опис. За самия представител - Р. Х., в качеството й на наследник на завещателя, доколкото същата е узнала за смъртта на своя съпруг непосредствено след настъпването й (на същата дата) този срок също е изтекъл. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 907/02.05.2023г. на община К., Х.Г. Х. с ЕГН •••••••••• е починал на 29.03.2023г., съгласно Акт за смърт № 0084/31.03.2023г. на Община К., като е оставил за законни наследници – преживяла съпруга Р. Д. Х. и син - Л. Х. Х.. Видно от копието за акт за женитба № 332, Р. Д. Х. и Х.Г. Х. са сключили граждански брак на 19.03.1969г. в гр. К.. По делото се съдържа информация (отговор на л. 5 от делото), за висящо производство по гр.д. № 1112/2023г. по описа на КрлРС, по предявен иск по чл. 8 от ЗЛС. Съдът извърши служебна справка и установи, че по посоченото дело е постановено Решение № 299/27.10.2023г., с което съдът е обявил, на основание чл. 9 от Закона за лицата и семейството, отсъствието на лицето Л. Х. Х. с ЕГН •••••••••• с последен известен адрес: град К., община К., област П., ул. „•••“ №, считано от 19.05.1999г. С решението си, съдът е назначил, на основание чл. 8 от Закона за лицата и семейството Р. Д. Х. с ЕГН •••••••••• от гр. К., ул. „••• за представител на отсъстващото лице Л. Х. Х. с ЕГН ••••••••••, който да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. По делото е изискана нотариална преписка от нотариус С. Р. гр. К. от обявяване на саморъчно завещание на Х.Г. Х.. Видно от същата, на 02.05.2023г. е депозирана молба на Г. Г. Л. до нотариуса за обявяване на саморъчно завещание, оставено от покойния завещател - Х.Г. Х. с ЕГН ••••••••••, починал на 29.03.2023г. Завещанието е предадено на молителя от завещателя в папка с приложени нотариални актове за притежаваните от него имоти. С Протокол от 02.05.2023г. за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение извън нотариалната кантора, нотариус С. Р. е приел на съхранение и обявил саморъчното завещание, оставено от Х.Г. Х. с ЕГН ••••••••••, починал на 29.03.2023г. Удостоверил е, че завещанието е прието от приносителя - Г. Г. Л., без същото да е запечатано в пощенски плик, а поставено в прозрачен найлонов плик, изписано със син химикал върху едната страна на кариран лист, формат А4. Описано е, че листът има видимо пожълтяване (потъмняване) в горния край и в горната половина на лявата част. Посочено е, че видимо отсъстват поправки и зачерквания в изписания на ръка текст на завещанието; на края на саморъчното завещание е изписано „гр. К., срещу което е поставена дата 27/03/2023г.“, след което са изписани трите имена на завещателя и завещанието е подписано от завещателя. Представеното копие от завещание, съответства на описаните, удостоверено в Протокол от 02.05.2023г. за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение извън нотариалната кантора, нотариус С. Р.. Съдържанието на завещанието е следното: „На 27/03/2023г. подписаният Х.Г. Х. ЕГН •••••••••• от гр. К., живущ на ул. •••, на 75 г. с пълно съзнание значението на акта, който извършвам, правя следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята смърт: Завещавам на Г. Г. Л. ЕГН ••••••••••, с която живеем на семейни начела, собственото си движимо и недвижимо имущество. В допълнение на това, Г. ще се грижи за мен до моята смърт. Също така тя ще ме погребе. Това е моята воля, която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието написах и подписах саморъчно, без поправки, прибавки и съкращения. гр. К., дата 27/03/2023г. Завещател: Х.Г. Х.. Подпис: (положен такъв)“. По делото е представена медицинска документация, като е прието и заключение по допусната комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица – психиатър, в лицето на д-р Р. Ц. Д. и съдебен лекар в лицето на д-р М. П. С., които са анализирали доказателствата по делото, в това число и приетата медицинска документация. Съгласно заключението, касае се за възрастен мъж с правилно биологично развитие. За детството, юношеството и младежките му години няма информация. Няма информация и за степента на неговото образование. Известно е, че е бил възприеман като „майстор“, бил трудолюбив и ценен от околните заради уменията му. Известно време е работил извън България (в Израел), неизвестно на каква позиция. През последните години работел като охранител, притежавал лично стопанство, отглеждал растения и дребни животни. Не е имал вредни навици - подчертава се, че е пушел и не е злоупотребявал с алкохол. При направената справка в информационната система на Център за психично здраве в П. се установи, че Х.Г. Х. не се води на диспансерен учет. Той не е бил представян на комисии за преценка на интелектуалните му възможности и трудоспособността. Х. не е консултиран и настаняван на психиатрично лечение заради разстройство на познавателните функции, емоционално-волевата сфера или характерови девиации. Според наличните данни Х. е създал семейство, има дете, с което не поддържа контакт. Не е посочена обективна причина, поради която съпрузите са били разделени. Впоследствие, след раздялата им Х. е заживял с друга жена, според представените данни - в разбирателство. През 2022 г., когато е бил на 75 години Х. се разболял от тежко, онкологично заболяване. Сравнително скоро му е станала известна прогнозата, невъзможността за радикално, успешно лечение. Претърпял е интервенции, които са били необходими, но не са обещавали излекуване. Ежедневното му е било силно затруднено - не е било възможно пълноценно хранене, изпитвал е множество неудобства и според някои от свидетелите - болки. Отслабнал значително на тегло. Според цитирани реплики нагласата му е била крайно песимистична, чувствал се потиснат и обречен. Предприел е действия, които са в контекста на очакван край - разговор с родственици за обгрижването му, със споменаване на имуществени компенсации, три дни преди да се самоубие. По същото време бил в състояние да управлява автомобил, посетил нотариус, на 25.03.2023 г. било изготвено завещанието му, а ден след това е извършил самоубийство. През периода от 2022г. до смъртта му е много вероятно Х. да се е чувствал потиснат и отчаян. Не е извършена обаче нито една консултация с психиатър, не му е оказвана квалифицирана психологична помощ. Не е приемал каквито и да е психотропни медикаменти, които евентуално да имат въздействие върху протичането на психичните му процеси. Никой от свидетелите не го представя объркан, дезориентиран, със снижени когнитивни възможности, или под въздействието на налудни изживявания или халюцинации. Той е възприемал обективно реалността и действията му са напълно изводими от преживяванията му. Няма основание да се приеме, че поради болестно променени психични процеси Х. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да е могъл да ги ръководи. Медикаментите, които Х. е приемал през обсъждания период са насочени към повлияване на основните му заболявания и страдания, и нито желаните, нито странични ефекти са в състояние качествено да променят съдържанието на психичните му процеси. Въз основа на данните по делото и обсъждането на същите, вещите лица правят следното заключение: Освидетелстваният Х.Г. Х. е страдал от злокачествен тумор в областта, където хранопроводът преминава в стомаха с инфилтрация (прорастване) в стената на хранопровода, довело до стеснение на същия. Като придружаващи заболявания са отбелязани следните - Исхемична болест на сърцето, ритъмнопроводни нарушения, хронична бъбречна недостатъчност, нарушение на сърдечния ритъм, произхождащо от предсърдията, захарен диабет тип 2, уголемена щитовидна жлеза с множество възли, доброкачествено туморно образувания на надбъбрека, доброкачествена простатна хиперплазия. От представената по делото медицинска документация е видно, че на Х. Х. му е била проведена оперативна интервенция, с цел възстановяване на стеснението на хранопровода, както и последваща химиотерапия. Същият е осъзнавал предстоящия фатален край, но не е страдал от психично заболяване, което да е свързано с помрачение на съзнанието или психотично състояние. Не е приемал психотропни медикаменти, които да се отразят на протичането на психичните му функции. Съгласно заключението на вещите лица, Х.Г. Х. е бил в състояние да действа разумно, да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да упражнява волята си. Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. Свидетелят Н. И. Ф., осигурен при режим на призоваване твърди, че през 2023 г. работел като помощник-нотариус при Т.Р.. Не си спомня по име лицето Х.Г. Х.. Познавал Г. Л. като съседка на съпругата му. Познавал и сина й Р., който е посещавал кантората единствено във връзка с прехвърляне на автомобили. Спомня си, че Г. Л. първоначално отишла сама, за да попита какъв е редът за депозиране на саморъчно завещание. Обяснил й, както на всички клиенти в такива случаи, че завещанието трябва да бъде изцяло написано собственоръчно и да се представи лично от завещателя. Впоследствие тя отишла в кантората заедно с възрастен мъж (чието име не си спомня), с намерение да депозират саморъчно завещание. Двете посещения не били в един и същи ден, но не може да уточни през какъв период от време са били. Двамата изчакали в приемната, тъй като приемането и завеждането на саморъчно завещание е лично задължение на нотариуса и се извършвало по специален ред – с вписване в книгата за завещания. Видял, че носят лист, но не може да каже дали е бил в плик, дали текстът е бил поставен в плик или как точно е бил оформен документът. Не е участвал в приемането на завещанието и не може да потвърди дали същото е било заведено в кантората, тъй като това се извършвало лично от нотариуса, който приемал, надписвал и съхранявал плика. С двамата не са обсъждали съдържанието на завещанието, нито са търсили консултация от него по този въпрос. Направило му впечатление, че мъжът бил напълно адекватен и ориентиран човек. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят Д.Ж.Ч. заяви, че по лична карта живее на адрес ул. „••• в гр. К., но от около три години пребивавал основно в с. К.. На адреса в К. към момента живеел синът му. Посочва, че имотът представлявал триетажна къща. Първият етаж бил негова собственост и на съпругата му, като там живеел синът им. На втория етаж живеела майка му, а на третия – вуйчо му. Подчертава, че входовете към отделните етажи били различни – първият и вторият етаж имали общ вход, който той ползвал, а третият етаж имал отделен вход от друга улица, използван от вуйчо му. Свидетелят заяви, че около две години преди разпита, малко преди смъртта на вуйчо му, се срещнали в къщата. Срещата се състояла в събота на обяд, три дни преди вуйчо му да сложи край на живота си. По традиция в събота той и семейството му посещавали майка му на обяд. По време на обяда вуйчо му пристигнал неочаквано заедно с жена, посочена в съдебната зала като ответницата Г. Л.. Двамата влезли в жилището на майка му, след което вуйчо му отправил молба - свидетелят да се грижи за него, тъй като страдал от тежко заболяване, за което свидетелят бил чул, че е рак на гърлото или подобно. Свидетелят отказал с аргумента, че майка му имала предстояща операция в гр. С. за смяна на две сърдечни клапи и тя била негов приоритет. Уточнява, че майка му и вуйчо му били брат и сестра. По думите му, вуйчо му започнал да му предлага земеделски земи с думите, че ще му ги даде, ако се съгласи да го гледа, но не му предлагал къща или друг недвижим имот. Свидетелят категорично отказал. Възприел, че вуйчо му се ядосал, тъй като същият станал от мястото си и отново го попитал дали е сигурен в отказа си. След повторния отказ двамата си тръгнали. По време на разговора ответницата не се намесвала и мълчала. Свидетелят заяви, че през последните години преди смъртта на вуйчо му не знаел къде живеели той, съпругата му и Р., както и че не се интересувал от това. Контактите им били редки, като вуйчо му го търсел основно за услуги, свързани с превоз, тъй като свидетелят разполагал с микробус. Нямал спомен дали вуйчо му го е търсил непосредствено преди да посегне на живота си. Посочва, че вуйчо му се е обесил през 2023 г. Нямал конкретни впечатления относно начина му на живот. При последната им среща го възприел като видимо отслабнал, но по поведение му се сторил адекватен. Свидетелката Т.А.Ш. заявява, че познава Р. Х. и Х. Х. от детството им, тъй като майка й била колежка с майката на Х., а Р. и майка й – леля Л., живеели в близост до дома й. Посочва, че не й е известно Р. и Х. да са били във фактическа раздяла. Спомня си, че през определен период двамата живеели в дома на майката на Р., тъй като същата била болна и се налагало да се грижат за нея. По това време и самата Р. имала здравословни проблеми. Свидетелката не може да уточни от кога точно са се установили в този дом, но предполагала, че са живеели там още около 2015г. Заявява, че често виждала Х., тъй като ежедневно разхождала кучето си и минавала покрай имота. Виждала го да извършва дейности в двора, включително да прави нова врата на оградата. Понякога се засичали и когато той се прибирал от работа. Р. работела за известно време в училище З., където и тя преподавала, като Х. я вземал от работа, когато здравословното й състояние се влошило и имала затруднения с придвижването. Свидетелката предполага, че до около 2020 г. Р. и Х. са живеели в къщата, намираща се близо до нейния дом. След началото на пандемията от COVID-19, контактите им намалели, тъй като тя провеждала онлайн обучение и ограничила излизанията си. Въпреки това продължавала да разхожда кучето си и макар и по-рядко, отново виждала Х. в имота. Към настоящия момент Р. живеела в същия дом. Тя самата е посещавала дома й преди пандемията, като там е виждала и Х.. По време на пандемията също го засичала на улицата или в двора на къщата, но не може да посочи кога за последно го е видяла там, но потвърди, че до смъртта на кучето й през август 2022 г. е виждала Х. да влиза и излиза от този дом, включително когато отивал на работа. Свидетелката заявила, че не й е известно Х. през последните години да е живял с друга жена на друго място, както и че Р. не е споделяла с нея подобни обстоятелства от личния си живот. Свидетелката М.М.П. заявява, че познавала Р. и съпруга й Х., тъй като майката на Р. – кака Л. й била съседка в гр. К. и живеели на общ дувар. Посочва, че по време на заболяването на кака Л., Р. и Х. били заживели при нея, за да й помагат. Живели там дълги години, включително и в периода на първата операция на Р., но не може да уточни точната продължителност. Според спомените й, преди няколко години Р. се била изнесла от къщата, а по време на нейна операция – преди пандемията от COVID-19 – Х. се бил преместил да живее в друга къща. Заявява, че научила за смъртта на Х. от Р., която й се обадила веднага. Твърди, че Х. починал преди около две години. Тялото му било транспортирано от гр. П., като синът й, който работел в обредния дом, го превозил с катафалка. Поклонението се състояло директно на гробищата. Свидетелката присъствала на погребението и съдействала на Р. при подготовката – събиране на дрехи и организацията. Р. била силно разстроена и лично организирала погребението. Свидетелката заявява, че не й било известно Х. да е страдал от заболяване, но забелязала, че бил отслабнал. Контактите й с него били бегли – основно се поздравявали при срещи на пазара. Чувала от хора, че имал друга жена, но не я познавала. След преместването си в друга къща Х. понякога посещавал Р. в дома й, намиращ се в съседство със свидетелката, но посещенията били краткотрайни. От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелката М.А.Т., племенница на ответницата твърди, че познавала Х.Г. Х., тъй като той живял около 10 години на семейни начала с леля й Г. Л. в нейното жилище в гр. К.. Поддържала постоянен контакт с тях, участвала в празници, рождени и именни дни, както и в съвместни почивки, включително и в чужбина. Споделила, че около 4–5 месеца преди смъртта му, Х. се разболял от онкологично заболяване, като имал затруднения при хранене и се налагало посещение на „•••“. Той продължавал да идва до къщата на Г. и дори няколко дни преди смъртта си шофирал сам до дома на свидетелката, като носел домашни яйца от вилата. Забелязала, че бил физически отслабнал, но по поведение и настроение бил нормален и обнадежден от лечението. Свидетелката не виждала Х. да взема редовни лекарства, освен болкоуспокояващи в последните дни. Х. и Г. често посещавали вилата на свидетелката в гр. К., както и своята вила, където гледали животни и извършвали подобрения като огради и навеси. Свидетелката заяви, че Х. не е живял с Р. през тези 10 години и не й е известно той да е живял с друга жена. Свидетелката разказа, че била информирана от Г. за завещанието на Х., включително за опита му да го промени и да включи други близки, които обаче отказали да се грижат за него. След това Х. съставил ново завещание, което според свидетелката било оставено в дома, а не при нотариус. Леля й поела ангажимента да се грижи за Х. до последно, като той се притеснявал да не я натовари. Свидетелката видяла Х. 2–3 дни преди смъртта му. Той бил претърпял операция в болница в П. и бил обнадежден от поставянето на тръбичка за улесняване на храненето. Забелязала, че твърди храни му били трудни за преглъщане, но тестени изделия и млечни продукти приемал без проблем. Твърди, че леля й го е открила мъртъв. Първо е сигнализирала полицията, после й се обадила. Когато тя отишла на място полицаите още били там. Леля й споделила, че той искал тя да се погрижи за погребението, поради което тя искала да открие г-жа Х.. В тази връзка намерила телефона й, свързала се с нея, разговаряли за това тя да се включи в организацията или тя да поеме организацията за погребението, но г-жа Р. Х. й е казала, че тя вече е организирала всичко. Твърди, че допуснали леля й на погребението. Свидетелката също присъствала. Свидетелят Ф.Н. Л., син на ответницата заявява, че познавал Х.Г. Х. покрай майка си, след като Х. започнал да живее с нея в дома си в гр. К. на ул. •••. Двамата живели заедно около 9–10 години и през този период Х. не се връщал да живее при съпругата си. Според свидетеля, отношенията между Х. и майка му били много добри, като често се събирали за празници, Гергьовден и рождени дни. Х. и Г. Л. пътували за почивки, включително в Турция, Израел и на морето, както и на вилата на Х.. Свидетелят помагал при строителни дейности като навес и ограда. Споделил, че около 6–7 месеца преди смъртта си Х. започнал да слабее и да има затруднения с преглъщането. Посещавал лекар, първо в местната болница, после в П., където се установило онкологично заболяване. В този период Х. продължавал да шофира и да се движи самостоятелно, а емоционалното му състояние се променило – бил подтиснат, но адекватен. При лечение му била поставена тръбичка за улесняване на храненето, като приемал само течни храни и меки храни. Свидетелят заявява, че Х. искал да остави имущество на майка му и първоначално планирал да включи в завещанието сестрите и племенника си, които обаче отказали да участват в грижите за него. След това той съставил ново завещание, за което свидетелят не знаел подробности за документи или нотариално действие. Свидетелят видял Х. за последно приблизително седмица преди смъртта му, когато той споделил колко е затруднен от заболяването. В деня на смъртта му свидетелят бил на пазара в К. и майка му го уведомила за инцидента. На мястото пристигнали и полицейски служители. Други обстоятелства от значение по делото не са установени. Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните изводи от правна страна: По възражението на ответната страна за недопустимост на иска, предявен от името на Л. Х. Х., съдът намира следното: В съдебната практика се приема, че назначеният по чл. 8 от ЗЛС представител има процесуална легитимация да води дела от името на отсъстващия, когато това е в негов интерес и цели запазване или възстановяване на негово право, какъвто е настоящия случай. С решение № 299 от 27.10.2023г., постановено по гр.д. № 1112/2023г. по описа на КрлРС, съдът е обявил, на основание чл. 9 от ЗЛС отсъствието на Л. Х. Х., като на основание чл. 8 от ЗЛС е назначил майка му - Р. Д. Х. за представител на отсъстващото лице, която да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Представителят на безследно изчезналия, в лицето на ищцата Р. Д. Х., има правата по чл. 8 от ЗЛС да извършва действия по управление и запазване на неговите интереси. В това си качество тя може да го представлява пред съда единствено в защита на неговите личните интереси, каквито в случая са вещни права върху движимо и недвижимо имущество, т.е. има процесуална легитимация да заведе иск за запазване на правата и имуществото на отсъстващия. Ето защо искът е допустим, а възражението е неоснователно. По иска с право основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ от ЗН, съдът намира следното: Ищецът твърди, че завещанието е недействително, тъй като имало възнаградителен характер, доколкото в същото фигурира волята на завещателя, че Г. Г. Л. ще се грижи за него до смъртта му и ще го погребе. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 21.01.2025 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГК, завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. “в“ от ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане. От съдържанието на процесното завещание се установява, че наследодателят е разпоредил цялото си имущество в полза на Г. Г. Л., с която е живял на семейни начала. В текста е посочено, че същата ще се грижи за него до смъртта му и ще го погребе. Съдът намира, че тези изявления не съдържат белезите на насрещна престация в облигационно-правен смисъл. На първо място, липсва формулировка, от която да следва, че завещателното разпореждане е поставено „срещу“ поемането на конкретно правно задължение. Не е налице условие, нито изразена воля за еквивалентност между престации. На второ място, грижите и погребението имат преди всичко морален и личен характер, особено при положение че страните са живели на съпружески начала. В подобни отношения оказването на грижи представлява естествено проявление на лична близост и взаимност, а не непременно правно обвързваща престация. На трето място, по делото не се установи наличие на съглашение между завещателя и ответницата за възмездно прехвърляне на имуществото срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Не са ангажирани доказателства за договореност относно обем, продължителност и съдържание на грижи, характерни за договора за издръжка и гледане. Съдът приема, че вписаното в завещанието изявление относно грижите следва да се тълкува като мотив на завещателя или като израз на неговото очакване, но не и като правна насрещна престация. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдяното противоречие със закона, респективно прикрития възмезден характер на сделката. В настоящия случай такива доказателства не са събрани. При така установеното съдът намира, че процесното завещание не прикрива двустранен договор и не представлява възмездна сделка. Липсват основания да се приеме, че същото противоречи на закона или го заобикаля. Предявеният иск по чл. 42, ал. 1, б. „в“ от ЗН се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска с право основание чл. 43, ал. 1, б. „3“ от ЗН, съдът намира следното: Съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН завещанието е унищожаемо, когато е направено от лице, което към момента на съставянето му не е било способно да завещава. Способността да се завещава предполага завещателят към момента на извършване на завещателното разпореждане да разбира свойството и значението на извършваното действие; да може да ръководи постъпките си. Релевантен е единствено моментът на съставяне на завещанието. Последващи събития, включително начинът на настъпване на смъртта, нямат самостоятелно значение, освен доколкото могат да бъдат индиция за състоянието към релевантната дата. Тежестта на доказване на липсата на способност е върху ищеца по аргумент чл. 154, ал. 1 от ГПК. За да бъде уважен искът по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, следва по безспорен и категоричен начин да се установи, че към 27.03.2023 г. Х.Г. Х. не е разбирал свойството и значението на извършеното завещателно разпореждане или не е могъл да ръководи постъпките си. По делото е прието заключение по допусната комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, което е подробно, мотивирано, основано на анализ на цялата налична медицинска документация, справки от Центъра за психично здраве – П. и доказателствата по делото. Съдът го кредитира като обективно, компетентно и без вътрешни противоречия. От него се установява, че Х.Г. Х. не е страдал от психично заболяване; не е бил на диспансерен учет; не е лекуван психиатрично; не е приемал психотропни медикаменти; не са налице данни за психотично състояние, помрачение на съзнанието или когнитивен дефицит; медикаментите, приемани във връзка с онкологичното заболяване, не са имали ефект, който качествено да променя съдържанието на психичните му процеси. Към релевантния момент е бил в състояние да действа разумно, да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да упражнява волята си. Вещите лица изрично сочат, че макар да е преживявал песимистична нагласа и потиснатост във връзка с тежката диагноза, тези емоционални състояния не са представлявали психично разстройство, водещо до невъзможност за разбиране и изразява волята си. По отношение на приетите свидетелските показания - свидетелят Н. Ф., помощник-нотариус в кантората, е възприел лично поведението на завещателя при посещението му с ответницата с цел депозиране на саморъчно завещание. Той заявява, че мъжът е бил „напълно адекватен и ориентиран човек“. Няма данни за обърканост, дезориентация или неадекватност. Тези показания имат особена тежест, тъй като касаят именно периода около съставянето и депозирането на завещанието. Свидетелите на ищцовата страна - Д.Ч. възприема наследодателя като видимо отслабнал, но „адекватен“ по поведение при срещата им три дни преди смъртта, Т. Ш. и М.П. не сочат данни за психична дезориентация, налудности или когнитивни нарушения. Те дават сведения предимно относно житейските отношения и семейната среда. Никой от свидетелите на ищцовата страна не описва поведение, което да сочи на помрачение на съзнанието или психотично състояние. Свидетелите на ответната страна М.Т. и Ф. Л. също възприемат наследодателя като подтиснат поради заболяването, физически отслабнал, но адекватен, контактен и способен да управлява автомобил и да организира ежедневието си. Обстоятелството, че непосредствено преди смъртта си е управлявал МПС и е извършвал обичайни житейски действия, представлява индиция за запазени когнитивни и волеви функции. Безспорно е, че наследодателят е страдал от тежко, напреднало онкологично заболяване и е осъзнавал неблагоприятната прогноза. Експертизата установява обаче, че заболяването е соматично; не е довело до психотично разстройство; не е налице медикаментозна интоксикация; не са били налице странични ефекти, засягащи съзнанието. Самоубийството, извършено ден след изготвяне на завещанието, представлява трагичен акт, но не доказва автоматично липса на завещателна способност към предходния момент. В правната теория и практика се приема, че суицидното поведение не е приравнимо на юридическа недееспособност, когато липсват данни за психоза или помрачено съзнание. От доказателствата по делото се установява по-скоро наличие на отчаяние и песимизъм пред фаталния край – реакция, която е психологически обяснима при подобна диагноза, но не представлява правно релевантна неспособност. Съдът при съвкупна преценка на медицинската документация; експертното заключение; свидетелските показания; житейското поведение на наследодателя непосредствено преди смъртта намира, че нито едно доказателство не установява дезориентация, налудни идеи, халюцинации, тежък когнитивен спад, медикаментозно обусловено помрачение на съзнанието. Напротив – доказано е, че наследодателят е бил способен да провежда разговори относно имуществото си; да обсъжда варианти за обгрижване и да организира ежедневието си. Съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН унищожаемостта предполага доказана липса на способност към момента на съставяне на завещанието. В настоящия случай е доказано тежкото соматично заболяване, но не е доказано психично заболяване, липсват и данни за помрачено съзнание. Експертизата категорично приема наличие на запазена способност за разбиране и волеобразуване. При това положение съдът приема, че ищцата не е доказала твърдяната липса на завещателна способност към 27.03.2023г. Ищцата твърди, че на 27.03.2023 г. наследодателят е „скъсал“ завещанието. Това не се доказа в процеса, но дори твърдение да бъде прието за доказано, същото има значение по-скоро относно евентуално оттегляне на завещанието, но не и пряко относно способността към момента на съставянето му. Съгласно правилата на ЗН, оттеглянето на завещание следва да бъде извършено в предвидената от закона форма. Само устно изявление за „скъсване“, без да се установи действително унищожаване на завещателния акт от самия завещател, не е достатъчно да произведе правно действие. Обстоятелствата относно последващото намиране на завещанието у ответницата, макар да пораждат съмнения, не установяват сами по себе си липса на завещателна способност към 27.03.2023г. Искът по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По възраженията относно чл. 27 от ЗН и валидността на обявяването на саморъчното завещание Ищцата поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 27, ал. 1 от ЗН да представи саморъчното завещание „веднага“ след смъртта на завещателя, тъй като същото е обявено на 02.05.2023 г., повече от месец след настъпване на смъртта на 29.03.2023 г. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните аргументи: Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗН установява задължение за лицето, което държи саморъчно завещание, да поиска обявяването му от нотариус след узнаване за смъртта на завещателя. Нормата има дисциплиниращ и охранителен характер, целяща своевременното въвеждане на завещанието в правния мир. Неспазването на това задължение обаче не е санкционирано от закона с нищожност или унищожаемост на завещанието. Законът не предвижда преклузивен срок, нито обвързва валидността на завещанието с момента на неговото обявяване. Следователно евентуалното забавяне при представянето му не засяга неговата действителност, а би могло да има значение единствено при доказване на злоупотреба или увреждане, каквито в настоящия процес не са установени. От изисканата нотариална преписка от нотариус С. Р. – гр. К., се установява, че на 02.05.2023 г. е депозирана писмена молба от Г. Г. Л. за обявяване на саморъчно завещание. Завещанието е било представено в прозрачен найлонов плик. Нотариусът е съставил протокол за обявяване, като подробно е описано физическото състояние на документа – формат, цвят на мастилото, липса на зачерквания и поправки, наличие на дата и подпис. Удостоверено е, че завещанието е изписано със син химикал върху едната страна на кариран лист формат А4. Описано е пожълтяване (потъмняване) в определени части на листа. Удостоверено е наличие на дата „27/03/2023 г.“ и подпис на завещателя. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗН, нотариусът съставя протокол за обявяването и описва състоянието на завещанието. В конкретния случай нотариусът е изпълнил именно това задължение – в протокола са налице индивидуализиращи белези на документа, които позволяват неговата идентификация. Обстоятелството, че листът не е физически приподписан от нотариуса и приносителя, не представлява изискване за действителност на саморъчното завещание. Законът не въвежда подобна форма за валидност. Саморъчното завещание е формално по отношение на неговото съставяне (чл. 25 от ЗН), но не и по отношение на последващото му обявяване. Обявяването няма конститутивен, а оповестителен характер. Ищцата поддържа, че завещателят е заявил, че е „скъсал“ завещанието. Дори да се приеме, че подобно изявление е направено, съгласно закона оттеглянето на саморъчно завещание може да стане чрез съставяне на ново завещание и чрез унищожаване на документа от завещателя с намерение да го отмени. По делото не са ангажирани доказателства, че именно процесното завещание е било физически унищожено от завещателя. Напротив – представен е оригинален документ, чието съдържание и подпис не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Гласното доказателство за устно изявление не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществено валидно оттегляне, още повече при наличието на съществуващ оригинален документ. Не са ангажирани доказателства за подправка, подмяна или несъответствие между представения документ и описания в протокола. Самото обстоятелство, че завещанието е намерено сред документи на завещателя и е предадено от лице, което е живяло с него, не поражда презумпция за неговата невалидност. С оглед изложеното, съдът приема, че обявяването на завещанието на 02.05.2023 г. не засяга неговата действителност. Протоколът за обявяване отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 3 от ЗН. Не е доказано валидно оттегляне чрез унищожаване, както и не са установени пороци, водещи до нищожност или недействителност на саморъчното завещание. Следователно възраженията на ищцата относно липса на валидно обявено саморъчно завещание са неоснователни и не могат да обосноват извод за недействителност на процесния завещателен акт. По отношение на иска по чл. 30 във вp. с чл. 29. ал. 3 от ЗН, съдът намира следното: С оглед наведените твърдения съдът приема, че е предявен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане поради накърняване на запазената част на наследници по закон. Безспорно от удостоверението за наследници се установява, че ищцата – съпруга, и ищецът – син на наследодателя, са наследници по закон на Х.Г. Х. и по принцип разполагат със запазена част съгласно чл. 29 от ЗН. Самото качество на наследници със запазена част обаче не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 30 от ЗН. Необходимо е кумулативно да се установят следните предпоставки - приемане на наследството по опис – когато искът се предявява срещу лице, което не е наследник по закон (чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗН); определяне на наследствената маса по реда на чл. 31 от ЗН; доказване, че с извършеното завещателно разпореждане действително е накърнена запазената част и в какъв размер. В конкретния случай ответницата не е наследник по закон, а лице, ползващо се от завещателно разпореждане. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато искът за намаляване се предявява срещу лице, което не е наследник по закон, наследството следва да бъде прието по опис. По делото не са ангажирани доказателства ищците да са приели наследството по опис в срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН. Липсата на приемане по опис представлява процесуална пречка за уважаване на иска срещу заветник, който не е наследник по закон. Това изискване е императивно и е условие за самото упражняване на правото на иск. Още на това основание искът се явява неоснователен. Дори да се приеме, че искът е процесуално допустим, същият е недоказан по същество. Съгласно чл. 31 от ЗН за определяне на запазената част се образува наследствена маса, като се събират всички имущества, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта; приспадат се задълженията; при определени условия се прибавят извършени дарения. В настоящото производство ищците не са установили състава на наследствената маса; не са представили доказателства за стойността на имуществото към момента на откриване на наследството; не са поискали назначаване на съдебно-оценъчна експертиза; не са доказали наличие или липса на задължения на наследодателя. Твърдението, че завещанието обхваща „цялото имущество“, само по себе си не доказва накърняване, тъй като възможно е част от имуществото да е изчерпано от задължения. Възможно е действителната стойност да е по-ниска от твърдяната, както е възможно част от имуществото да не принадлежи изцяло на наследодателя. Накърняването не се предполага – то подлежи на пълно и главно доказване от ищците, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. При липса на установена наследствена маса, съдът не разполага с обективна база, върху която да извърши математическо изчисление на запазената част и евентуалното й намаляване. Ето защо, съдът приема, че ищците не са доказали приемане на наследството по опис, каквото се изисква при предявяване на иск срещу лице, което не е наследник по закон. По делото не е установен съставът и стойността на наследствената маса, както и не е доказано по какъв начин и в какъв размер е накърнена запазената част. Поради това искът за намаляване на завещателното разпореждане поради накърняване на запазената част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в пълен размер, с оглед отхвърлените искове в размер на 800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие (л.116) с отбелязване, че са платени в брой 800.00 лева (409.03 евро) възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдът