Решение № 2374 от 15.7.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 459/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е образувано по касационна жалба на МОНТАЖИ ЕАД против Решение № 156/29.3.2024г. постановено по НАХД 278/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № ВТ 2 ДНСК -10/24.1.2023г. на Началник Дирекция за национален строителен контрол [населено място], с което на касатора на основание чл. 237, ал.1 т. 15 от Закон за устройство на територията е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основните възражения са, свързани с неправилната правна квалификация от страна на вТРС изразяващо се в това, че въпреки посочените от касатора доказателства, съдът е пиел, че не е налице хипотезата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, съгласно който при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частично работни проекти, както и че строителните книжа могат да се окомплектоват и по време на изпълнението на аварийните и неотложни възстановителни работи. След като в закона няма дефиниция за такива, следва да предвид §1, т 95 от ДР на ЗВ, според която нарушаването на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея е нарушаване способността на системата да изпълнява предназначението си и съответно опасност от неконтролируемо изпускане на вода от язовира, като следва да се има предвид, че наводнението е вид бедствие съгласно чл. 2, във вр. с §1, т1 и т.11 от ДР на ЗЗБ и §1, т. 87 от ДР на ЗВ. Освен това включването на конкретния язовир в списък по чл. 2 от Решение № 495/13.7.2018г. на МС го идентифицира като такъв нуждаещ се от авариен ремонт, вследствие характера и степента на неизправност на язовирната стена. Счита, че при пълно противоречие с материалния закон е да се приеме, че обхватът на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ следва да се ограничи само до случаите на обявено бедствено положение по смисъла на чл. 52 от ЗЗБ. Съответно след като е действал в хипотезата на горната норма касаторът не е осъществил нарушение на чл. 163, ал.2 т. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. От съда се иска след като установи верността на горното да отмени обжалваното решение на ВТРС и се произнесе по съществото на спора, като отмени НП. Ответник касационна жалба ДНСК не заема становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, че в хода на административно- наказателното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП, както и че нарушението е безспорно установено и отговорността на дружеството е правилно ангажирана. Обсъдени са направените възражения за наличие на бедствена и аварийна ситуация и същите правилно са приети за неоснователни, позовавайки се на изслушаната по делото СТЕ. От друга страна съдът е преценил, че размерът на наложената санкция не съответства на тежестта на нарушението и я е намалил до предвидения в закона минимум.Счита решението за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение № 156/29.3.2024г. постановено по НАХД 278/23г. по описа ан Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № ВТ 2 ДНСК -10/24.1.2023г. на Началник Дирекция за национален строителен контрол [населено място], с което на касатора на основание чл. 237, ал.1 т. 15 от Закон за устройство на територията е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 7.09.2022г. във връзка с постъпило от Община В. Търново уведомление за издадено Разрешение за строеж № 284/22.08.2022г. на основание чл. 148, ал 1, 2, 4 и 9 от ЗУТ, служители на РДНСК В. Търново посетили и извършили проверка на строеж „ Ремонт на язовирна стена и съоръженията към нея на яз. Леденик, Община В. Търново“, като на място били установено, че се извършват строителни работи без влязло в сила Разрешение за строеж и без да е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Тъй като строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал 1 т.1 б.“н“ от ЗУТ и чл. 3 от Наредба № 1/ 30.7.2003г. за номенклатурата на видовете строежи то такова Разрешение за строеж е задължително, поради което е съставен и АУАН с № ВТ 2/25.10.22г. При проверката на място е било установено, че се извършват земни работи в язовирното езеро – изкопи с багер на излишни земни маси и разчистване на растителност в близост до язовирната стена, изграждала се изходна шахта на основния изпускател, положен бил бетон, монтиран бил кофраж и армировка за дъно и стени, започнато е било изграждане на дренажна призма от габиони в петата на язовирната стена от страна на сухия откос, изграждали се преходния участък и енергогасителя след приливника, изградено било дъното, изпълнено било стамано-бетоновото корито на енергогасителя, монтиран бил кофраж и армировка за стените на преходния участък. За тези констатации бил издаден Констативен акт № 1/ 9.9.2022г. От дружеството е представен Договор за строителство от 19.12.2018г. между ДКК ЕАД Възложител и касатора- Изпълнител на СМР. За извършеното нарушение по чл. 163, ал.2, т. 3 от ЗУТ е издаден АУАН в присъствието на упълномощено лице на касатора, подписан без възражения, такива са били впоследствие депозирани, но са приети от АНО за неоснователни и е издадено процесното НП, с което на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 15 000 лева, която е намалена от ВТРС на 5000 лева. Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно вкл. И изслушаната по делото СТЕ, която съдът е ценил като обективна и безпристрастна. От нея се установява, че работоспособното състояние на язовира преди започване на ремонтните работи е било предаварийно т.е. няма настъпила авария, но имало опасност от такава при определени условия – висока вълна, земетресение, свличане или други. Извършените СМР съответно нямат характер на авариен ремонт, което е видно от състоянието на язовира, техническия проект за СМР, издаденото по- късно Строително разрешение, по- късното започване на дейностите по проекта и съставянето на строителните книжа. Вещото лице е посочило, че тези работи отговарят на препоръките на доклад за обследването на техническото състояние на язовира и осигуряват дълготрайното му ползване. При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП. Намерил я за основателна в частта за наложеното наказание, като е намалил същото до минималния размер, предвиден в чл. 237, ал.1 т. 15 от ЗУТ. В мотивите си съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма, съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване правото на защита на касатора. ВТРС е изложил подробни мотиви досежно съставомерността на деянието на касатора и неговата доказаност. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал 2 т. 3 от ЗУТ отговорността за своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т.1 и т.2 е възложена от законодателя на строителя – изпълнител на строежа, каквото качество има касаторът. Като санкционна норма правилно от АНО е посочена тази на чл. 237, ал 1 т. 15 от ЗУТ, тъй като СМР са извършени без да е влязло в сила Разрешение за строеж и без да е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, поради което съдът е намерил, че няма нарушение и на материалния закон. Съгласно приетата по делото СТЕ и другите писмени доказателства съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че е налице бедствена или аварийна ситуация, която да позволява приложението на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Единствено доказателство в тази насока е включването на язовира в одобрения списък с Решение № 495/13.07.2018г. на МС, за които следва да бъде извършен основен ремонт или реконструкция, което само по себе си не доказва наличието на бедствие или авария. ВТРС е посочил, че не се разкриват признаците на маловажност на деянието – чл. 28 от ЗАНН е неприложим, доколкото не се установяват други особено смекчаващи отговорността обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, и изслушаната СТЕ, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се констатират твърдените от касатора процесуални нарушения на съда при събирането и цененето на доказателствата, тъй като съдът служебно е събрал всички допустими и относими доказателства, обсъдил ги е подробно в своите мотиви. Това, че същият не е възприел доводите на касатора, не представлява съществено процесуално нарушение, а евентуално касае въпроса за доказаността на нарушението т. е. за правилното прилагане на материалния закон. Изцяло се споделят разсъжденията на ВТРС към които съдът препраща на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Съдът е приел, че АУАН и НП имат нормативно установеното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, същите са издадени от компетентни за това органи в предвидените от закона давностни срокове. По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Правилно съдът е приел, че хипотезата, разписана в ал. 6 на чл. 148 от ЗУТ представлява изключение от общото правило, съгласно което разрешението за строеж следва да предхожда и е основание за започване на строително-монтажните дейности при изпълнение на даден строеж. Съгласно специалната норма на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ разрешение за строеж може да се издава по частични работни проекти, като строителните книжа могат да се окомплектоват и по време на извършване на СМР, но само когато е налице неотложност от извършването им по време на или непосредствено след края на бедствие или авария с цел предотвратяване и/или ограничаване на щети. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС напр. Решение №722/24.1.2023г. по адм.д 71/22г. Горното е видно и от СТЕ, в която се сочи, че няма обективни данни предприетото строителство да е аварийно. Следва да се има предвид, че дори при бедствени и аварийни ситуации съгласно чл. 148, ал. 6 от ЗУТ се дължи издаване на разрешение за строеж по изключение по частични работни проекти и по време на строителството, а искане в този смисъл не е направено от страна на собствениците на строежа. Данни за такива ситуации не са установени в административното или съдебното производство. Изводите са, че описания в Констативен протокол СМР не са част от неотложни и аварийни възстановителни работи за укрепване на съществуваща подпорна стена, поради което правилно органът не е приложил горепосочената норма на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ В този смисъл Решение № 2760 от 7.03.2024 г. на ВАС по адм. 10527/23. Правилно съдът е посочил, че включването на яз. Леденика в списък одобрен с Решение № 495/13.7.2018г- на Министерския съвет, включващо обекта в списък с язовири, нуждаещи се от спешен ремонт, решаващата инстанция е достигнала да правилен извод за липса на такава неотложност, предвид дългия период между претендирания момент за констатиране на такова бедствие и последвалите едва след 2 години строително-монтажни работи по язовира. При тези обстоятелства, не са били налице предпоставките по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, които да изключват съставомерността на деянието. В този смисъл касаещо Възложителя ДКК е напр.Решение № 9848 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2023 г., I Следва обаче да се отбележи, че това е единственото оплакване от страна на касатора, но извършеното от него нарушение не е само това на извършване на СМР преди издаване на Разрешение за строеж, а неиздаване на актове, задължителни за строителството -Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Следователно дори да се приеме за основателно възражението за приложение на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, действията на касатора са съставомерни, доколкото не е съставен горния протокол изискуем по чл. 7 от НАРЕДБА № 3 ОТ 31 ЮЛИ 2003 Г. ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АКТОВЕ И ПРОТОКОЛИ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО. Изцяло се споделят и изводите на съда за приложение на чл. 28 от ЗАНН, които не следва да се преповтарят. Следователно съдът е изпълнил възложеното му от закона и Тълкувателно решение № 1 / 2007г. на ВКС задължение да извърши проверка за възможността да се приложи института на маловажността, в рамките на произнасянето му досежно законосъобразността на НП. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново