Присъда № 42 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 436/2026 г.

от общ характер № 20262120200436 по описа за 2026 година

след проведено тайно съвещание, въз основа на доказателствата по делото и закона,

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 42/26.03.2026 година по НОХД № 436/2026г. по описа на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ 348/2025г. по описа на Първо РУ МВР - Бургас, пор. № 1653/2025г., вх. № 8955/2025г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу А.Р.М., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••••г. в гр. Бургас, •••••••••••••••••••••••••, за това, че:

1. На ••••••••г. срещу ••••••••г. в гр. Бургас, на ул. „И.“ и ул. „Ч.“, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване

на защитни метални капаци за клемни кутии на 97 броя тролейбусни

стълбове/стълбове за улично осветление/, за което е използвано

техническо средство /метален лост/, при повторност и в съучастие като

съизвършител с Х.Л.Н., отнел чужди движими вещи - електрически

проводници /кабели/ СВТ 3x1,5 кв.мм., с обща дължина 1164 метра, на обща стойност 4200,18 лв., собственост на Община - Бургас, от владението на В.Р.Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно

да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай –

престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;

2. В съвкупност с деянието по т. 1, на ••••••••г. срещу ••••••••г. в гр.

Бургас, на ул. „И.“ и ул. „Ч.“, в съучастие като съизвършител с Х.Л.Н.,

унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Община - Бургас, както следва: 97 броя автоматични предпазители модел

АП 1P 10А, на стойност 1343,61 лв. и 97 броя защитни метални капаци за клемна кутия, монтирани на тролейбусни стълбове/стълбове за улично

осветление/ на стойност 2 036,86 лв., всичко на обща стойност 3380,47 лв.

– престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК .

Със същия обвинителен акт е повдигнато и обвинение срещу Х.Л.Н., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••••г. в гр. Бургас, ••••••••••••••••••••••, за това /след допусната с влязло в сила протоколно определение от 26.03.2026г. очевидна фактическа грешка в обвинителния акт/, че:

1. На ••••••••г. срещу ••••••••г. в гр. Бургас, на ул. „И.“ и ул. „Ч.“, като

непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието

и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на преграда здраво

направена за защита на имот /разбиване на защитни метални капаци за клемни кутии на 97 броя тролейбусни стълбове/стълбове за улично

осветление/, за което е използвано техническо средство /метален лост/, в съучастие като съизвършител с А.Р.М., отнел чужди движими вещи -

електрически проводници /кабели/ СВТ 3x1,5 кв.мм., с обща дължина

1164 метра, на обща стойност 4200,18 лв., собственост на Община -

Бургас, от владението на В.Р.Р., без негово съгласие и с намерение

противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен

случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.

чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;

2. В съвкупност с деянието по т. 1, на ••••••••г. срещу ••••••••г. в гр.

Бургас, на ул. „И.“ и ул. „Ч.“, като непълнолетен, но могъл да разбира

свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.Р.М., унищожил противозаконно чужди

движими вещи, собственост на Община - Бургас, както следва: 97 броя

автоматични предпазители модел АП 1P 10А, на стойност 1343,61 лв. и 97 броя защитни метални капаци за клемна кутия, монтирани на тролейбусни стълбове/стълбове за улично осветление/ на стойност 2

036,86 лв., всичко на обща стойност 3380,47 лв. – престъпление по чл.

216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените от всеки от подсъдимите самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими, като счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и самопризнанията на подсъдимите се доказва, че действително са извършили престъпленията, за които са обвинени.

Предлага на подсъдимия М. по отношение на престъплението по точка 1 да бъде наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 216 от НК – една година „лишаване от свобода“. От така наложените наказания да бъде определено едно общо найтежко, а именно една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията да бъде определено на една година „лишаване от свобода“. Посочва, че са налице и предпоставките на чл. 68 от НК, доколкото има присъда, която следва да бъде приведена в изпълнение.

По отношение на подсъдимия Н., който е неосъждано лице, извършило престъпления т а , когато е било непълнолетно, прокурорът предлага за престъплението по т. 1 да бъде наложено наказание една година „пробация“, а за престъплението по чл. 216 от НК – осем месеца „пробация“ с включване на задължителните пробационни мерки и „включване в курсове за професионална квалификация“. Посочва, че подсъдимият е млад човек, който няма ориентация в живота си и счита, че по този начин могат да бъдат постигнати превъзпитателни мерки.

По отношение на разноските предлага да бъдат възложени в тежест на двамата подсъдими.

Защитникът на двамата подсъдими – адв. З.З. от БАК посочва, че подзащитните му още в досъдебното производство са заявили, че съжаляват за извършените престъпления, признали са вината си и са съдействали на разследващите органи. Заявява, че подсъдимите се признават за виновни, имат добро процесуално поведение, разбират обвинението и съжаляват за стореното. Моли присъдите да са в минимален размер, който да бъде редуциран с една трета, доколкото производството е по реда на Глава 27 от НПК.

В своята лична защита всеки от двамата подсъдими заявява, че поддържа изложеното от адв. Златев, а в последната си дума и двамата молят за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А.Р.М., ЕГН ••••••••••, е роден на ••••••••г. в гр. Бургас, •••••••••••••••••••••••••.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е многократно осъждан, като деянията – предмет на обвинителния акт са извършени в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 3696/2024г. по описа на РС – Бургас.

Подсъдимият Х.Л.Н., ЕГН ••••••••••, е роден на ••••••••г. в гр. Бургас, •••••••••••••••••••••••••.

Видно приложената по делото справка за съдимост, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Подсъдимите А.Р.М. и Х.Л.Н. се познавали добре, били близки и двамата живеели в квартал „П.“ в гр. Бургас.

На ••••••••г. срещу ••••••••г., през нощта, подсъдимите М. и Н. били в квартал „П.“ и обикаляли по улиците. Тъй като имали финансови проблеми и нямали пари за да посрещнат нуждите си, те решили да откраднат кабелите от уличните лампи на ул. „И.“ и ул. „Ч.“ в гр. Бургас. Едновременно започнали да къртят капаците на тролейбусни стълбове/стълбове за улично осветление/, като за целта всеки от тях си помагал с носен от него метален лост. След като всеки от тях разбивал капака на съответния стълб, достъпвал до кабелите му, издърпвал го, откъсвал го и го взимал, след което се насочвал към следващия стълб на улицата. Така двамата, чрез разбиване на защитни метални капаци за клемни кутии, отнели кабелите на общо 97 броя тролейбусни стълбове /стълбове за улично осветление/, за което всеки от тях използвал метален лост, или двамата отнели електрически проводници /кабели/ СВТ 3x1,5 кв.мм., с обща дължина 1164 метра, собственост на Община Бургас. С действията, описани по-горе, а именно изкъртването на капаците и откъсването на кабелите, подсъдимите М. и Н. унищожили 97 броя автоматични

предпазители модел АП 1Р 10 и 97 броя защитни метални капаци за клемна кутия, монтирани на тролейбусни стълбове /стълбове за улично осветление/.

След като прибрали всички отнети кабели, те ги запалили, за да изгори покритието им и ги предали като цветни метали на свидетеля В.З.Ч., известен с прякора „Г.“, за което получили 40 лв. Впоследствие свидетелят Ч. предал на вторични суровини закупеното от тях.

Вследствие на повредените вещи и прекъснатите проводници, на ••••••••г. свидетелят В.Р.Р. – Директор на Дирекция „Строителство“, на когото били вменени отговорностите по управление и контрол на дейностите, свързани с уличното осветление на Община Бургас, бил уведомен за случая от фирмата, поддържаща уличното осветление, от която са се отзовали на сигнала за липса на осветление и са установили състоянието на стълбовете, след извършеното от подсъдимите, описано по-горе.

По случая било образувано настоящото досъдебно производство. По същото са приобщени записи от охранителни видеокамери. Свидетелят Я.Г.К. – полицейски служител при Участък „П.“, извършил ОИМ и установил, че на същите добре се вижда как подсъдимите М. и Н., които разпознал на видеозаписите, тъй като ги познавал добре, разбиват стълбовете с прът, бъркат вътре, издърпват кабелите и ги взимат.

По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза и допълнителна такава, от чието заключение е видно, че електрически проводници /кабели/ СВТ 3x1,5 кв.мм., с обща дължина 1164 метра, са на обща стойност 4200,18 лв., а стойността на унищожените вещи е определена, както следва: 97 броя автоматични предпазители модел АП 1P 10А, на стойност 1343,61 лв. и 97 броя защитни метални капаци за клемна кутия, монтирани на тролейбусни стълбове /стълбове за улично осветление/ на стойност 2 036,86 лв.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на двамата подсъдими, с които всеки от тях признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимите Х.Л.Н. и А.Р.М., дадени при разпитите на всеки от тях в качеството му на обвиняем, както и показанията на свидетелите В.Р.Р., В.З.Ч., Я.Г.К., В.И.С.; писмените доказателства и доказателствени средства – справки за съдимост на двамата подсъдими, протоколи за доброволно предаване и др.; веществените доказателства – 1 бр. СD-R диск, съдържащ видеозаписи от система за видеонаблюдение на магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ч.“ •••; експертните заключения – заключението на вещото лице Д.Ж. по изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, както и заключенията на вещото лице Г.Г. по изготвените съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимите Х.Л.Н. и А.Р.М. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираните деяния от всеки от подсъдимите, както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимият А.Р.М. е осъществил състава на престъпленията по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съответно, че подсъдимият Х.Л.Н., ЕГН •••••••••• е осъществил състава на престъпленията по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и ги призна за виновни в извършването на същите.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

В случая са налице всички съставомерни признаци от състава на горепосочените престъпления.

По отношение на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимия М., респективно по отношение на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено от подсъдимия Н., следва да се посочи, че от обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението – електрически проводници /кабели/ СВТ 3x1,5 кв.мм., които движими вещи са били собственост на Община Бургас, съответно са били чужди и за двамата подсъдими.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимите са осъществили както първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснали са владението на собственика върху процесните вещи, така и втората фаза – установили са трайно свое владение върху тези вещи, поради което престъплението е довършено.

Налице е и взломяване на преграда, направена здраво за защита на имот – разбиване на защитни метални капаци за клемни кутии на тролейбусни стълбове /стълбове за улично осветление/, което обуславя квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.3 от НК, както и използване на техническо средство – метален лост, обуславящо квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК.

Квалифициращият признак на деянието като повторно, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, за подсъдимия М. се установява несъмнено от справката му за съдимост. Видно от същата, подсъдимият М. е осъден с присъда по НОХД № 3696/2024г. по описа на РС - Бургас, в сила от 19.12.2024г., с която е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Този изпитателен срок изтича на 19.12.2027г. Следователно, имайки предвид, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 3696/2024г. по описа на РС - Бургас, за това осъждане на М. не е изтекъл 5 - годишният срок по чл. 30, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и то се явява достатъчно за обосноваване на квалификацията на деянието, като извършено в условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК. Същевременно извършеното деяние не може да се квалифицира като маловажен случай /т.е. извършеното престъпление да не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства/, предвид размера на вредите – 3380,47 лева, поради което и по отношение на подсъдимия М. е налице и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

Инкриминираното деяние е извършено при условията на съучастие от двамата подсъдими, които са действали като съизвършители, тъй като всеки от тях е участвал лично в самото изпълнително деяние – двамата едновременно са къртили капаците на тролейбусни стълбове/стълбове за улично осветление/, като всеки от тях, след като е разбивал капака на съответния стълб, е достъпвал до кабелите му, издърпвал ги, откъсвал ги и ги взимал. Впоследствие заедно са запалили кабелите за да изгори покритието им и ги продали като цветни метали на свидетеля В.З.Ч..

Деянието е съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за това се основава на обективните признаци на самото деяние. Престъплението е било извършено от всеки от подсъдимите при пряк умисъл с намерение за противозаконно присвояване на вещите. Всеки един от подсъдимите ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че процесните електрически проводници /кабели/ са чужди и той няма право да ги взема), предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици (прекъсването на чуждата фактическа власт и установяването на своя фактическата власт, без съгласието на предишния владелец) и е искал настъпването им, като е целял лично облагодетелстване чрез разпореждане с вещта в своя полза. Двамата подсъдими са извършили деянието при общност на умисъла за всеки от тях, като те са съзнавали чуждото участие в деянието и са го целяли.

За постановяване на осъдителна присъда по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимия М., респективно по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, извършено от подсъдимия Н., е необходимо съдът несъмнено да установи съществуването на следните предпоставки – умишлено непосредствено въздействие /механическо,

физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ от страна на дееца върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му,

С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна, и при условията на идеална съвкупност с кражбата, и престъпния състав на чл. 216, ал. 1 НК.

Следва да се посочи, че когато деецът разрушава прегради, здраво направени за защита на имот, наред с престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК може да извърши в идеална съвкупност и престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Това е така, защото изпълнителното деяние и при двата състава по съдържание включва умишлено унищожаване или повреждане на имущество, като при престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК това е един от начините за преодоляване на преградите, възпрепятстващи достъпа до вещта, предмет на престъплението. За съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1 НК е необходимо непосредствено въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ от страна на дееца върху субстанцията или структурата на вещта, по начин, който я прави изцяло или отчасти, временно или постоянно негодна за ползване съобразно предназначението . В случая повреждането на преградата здраво направена за защита на имот е довело до унищожаването /направило ги е изцяло и постоянно негодни за използване по предназначение, което е наложило и подмяната им с нови/ на 97 броя автоматични предпазители модел АП 1P 10А и 97 броя защитни метални капаци за клемна кутия, монтирани на тролейбусни стълбове /стълбове за улично осветление/, като нанесените вреди от деянието са в общ размер на 3380,47 лв.

Деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, като и двамата подсъдими са действали при „общност на умисъла“ и са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние, поради което формата на задружна дейност следва да се определи в хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК.

Към датата на извършване на двете деяния подсъдимият Х.Л.Н. е бил на 15 години, като от материалите по делото и от изявленията му не остава никакво съмнение, че той много добре е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанията на двамата подсъдими, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от степента на обществената опасност на деянията и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

По отношение на подсъдимия А.Р.М.:

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата му възраст, оказаното съдействие в хода на разследването и изразеното от него съжаление за извършеното, а като отегчаващи – извършването на настоящото деяние в изпитателния срок на предходното му условно осъждане, както и немалкия размер на причинените вреди.

Като анализира посочените индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанията на подсъдимия следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства, към минималния размер, а именно – 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, съответно в размер на 1 година „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.

Предвид реда, по който се е развило производството, а именно съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали размера на наказанията „лишаване от свобода“ с 1/3, като прие, че окончателната санкция „лишаване от свобода“, която подсъдимият следва да понесе за престъплението по по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК възлиза на 1 година „лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – 8 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът счита, че така определените наказания са справедливи, съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на дееца, и са достатъчни за да се постигнат посочените в закона цели, а именно оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Престъпленията по са извършени от подсъдимия М. при условията на идеална съвкупност, поради което на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание измежду наложените по настоящето дело, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1 и ал. 2 от НК, от времето за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ във връзка с деянията, предмет на настоящата присъда.

С оглед признаването на подсъдимия А.Р.М. за виновен в извършването на умишлено престъпление, вида на наложеното му наказание и извършването на деянието по настоящата присъда в изпитателния срок на предходното условно осъждане на подсъдимия по НОХД № 3696/2024г. по описа на РС – Бургас, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на определеното му с влязлата в сила на 19.12.2024г. Присъда № 195/03.12.2024г. по НОХД № 3696/2024г. по описа на РС – Бургас наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ съдът постанови да се изтърпи от подсъдимия изцяло, отделно и преди наказанието, предмет на настоящата присъда, при първоначален „Общ“ режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал. 2 от НК, от времето за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ във връзка с деянието, предмет на НОХД № 3696/2024г. по описа на РС – Бургас.

По отношение на подсъдимия Х.Л.Н.:

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години.

Доколкото, както бе посочено по-горе, и двете деяния са извършени от подсъдимия Н. като непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по отношение на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, респективно съгласно чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, съдът е длъжен да замени горепосочените наказания, както следва – с "Лишаване от свобода" за срок до три години за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и с "Лишаване от свобода" за срок до две години, но не повече от предвиденото от закона за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като в границите на така заменените наказания да извърши индивидуализация на същите по отношение на този подсъдим.

В случая съдът прие, че по отношение на подсъдимия Н. са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК, като предвидените за процесните престъпления наказания „лишаване от свобода“ следва да бъдат заменени с наказание „пробация“.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х.Л.Н. съдът отчете като отегчаващо обстоятелство немалкия размер на причинените вреди, а като смекчаващи обстоятелства отчете – младата му възраст, чистото му съдебно минало, оказаното съдействие на разследващите органи, изразеното от него съжаление за извършеното и тежкото му социално положение.

Така констатираните смекчаващи обстоятелства са многобройни и значително редуцират обществената опасност на процесните деяния, съответно и обосноват налагане на наказания по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК. В контекста на изложеното съдът прие, че е налице и втората, кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК – извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за всяко от двете извършени от Н. престъпления, се явява прекомерно тежко, съобразно спецификите на случая.

При определяне вида и размера на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия Н., съдът прие, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще способства наказанието „пробация“ с двете предвидени в закона задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, като продължителността на въздействие на определените пробационни мерки по отношение на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК следва да бъде за срок от 1 година, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – за срок от 8 месеца.

Съдът счита, че така определените наказания са справедливи, съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на дееца, и са достатъчни за да се постигнат посочените в закона цели, а именно оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Престъпленията по са извършени от подсъдимия Н. при условията на идеална съвкупност, поради което на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание измежду наложените по настоящето дело, а именно наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 1 година, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът се произнесе и по вещественото доказателство по делото, като постанови същото – СD-R диск, приложен на л. 29 от ДП, да остане приложен по делото в срока на съхранението му в „Архив“, след което да се унищожи заедно с делото по предвидения в ПАС ред.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед на постановената осъдителна присъда, всеки от подсъдимите бе осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на държавния бюджет и по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от по 116,68 евро /сто и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в досъдебното производство разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: