Решение № 59 от 25.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 633/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №9398 от 15.09.2025 г. от „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив, ул. „Васил Соколов“ №4, ет.2, ЕИК 115879797 – чрез пълномощника на дружеството адв. И. И., със съдебен адрес: гр. •••••••, ул. „•••• •••• ••••“ №1, ет.3 против решение №102 от 21.08.2025г., постановено по т. д. N 101/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив, ул. „Васил Соколов“ №4, ет.2, ЕИК 115879797 против Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември, ул. „Княз Борис I“ №1, ЕИК 112608495 и Община Септември – гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, Булстат 000351825 за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 102 631.43 лева – възнаграждение за приета работа по договор, за която сума е издадена фактура №1000001500/12.06.2019г. и сумата 35 653.14 лева – обезщетение за забава изплащането на главницата за периода 04.07.2021г. – 04.07.2024г. и е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на ответниците сторените разноски по делото – в размер на 800 лева на Община Септември и в размер на 2350 лева – на Народно читалище „БудитЕ. - 2004“ – гр. Септември.

С разпореждане №1480 от 25.11.2025г. на жалбоподателя са дадени указания да уточни дали с въззивната си жалба обжалва решение №102 от 21.08.2025г., постановено по т. д. N 101/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, само в частта с която са отхвърлени предявените от „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив искове, в каквато насока са изложените оплаквания от страната в жалбата или обжалва и частта от решение №102 от 21.08.2025г., постановено по т. д. N 101/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане като недопустими евентуални искове на „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив по чл.59 от ЗЗД, които не са били предявени с исковата молба, а с допълнителната такава и по отношение на което определение не са изложени никакви искания и оплаквания.

С молба вх. №10390 от 05.12.2025г. на „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив – чрез пълномощника на дружеството адв. Д. Р. се уточнява, че страната не обжалва частта от решение №102 от 21.08.2025г., постановено по т. д. N 101/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане като недопустими евентуални искове на „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив по чл.59 от ЗЗД.

Следователно предмет на въззивното производство е само частта от решението, с което са отхвърлени предявените от „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив, ул. „Васил Соколов“ №4, ет.2, ЕИК 115879797 против Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември, ул. „Княз Борис I“ №1, ЕИК 112608495 и Община Септември – гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, Булстат 000351825 за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 102 631.43 лева – възнаграждение за приета работа по договор, за която сума е издадена фактура №1000001500/12.06.2019г. и сумата 35 653.14 лева – обезщетение за забава изплащането на главницата за периода 04.07.2021г. – 04.07.2024г. и е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на ответниците сторените разноски по делото.

Изложени са оплаквания за нарушения на процесуалния закон, тъй като са били допуснати и кредитирани свидетелски показания, за обстоятелства, за които са налице пречки за събиране на такива съгласно чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Тези показания са събрани от първоинстанционния съд, според

жалбоподателя, за установяване изпълнението на договор на стойност над 5000 лева, за което по делото са представени писмени доказателства. Счита, че свидетелските показания са в противоречие с тези писмени доказателства, а и са неясни, непълни и пристрастни. Намира, че съдът е основал решението си само на тези недопустими показания, а е игнорирал писмените доказателства, които били приети и неоспорени по делото. Твърди и необоснованост, и противоречие на решението с материалния закон. Счита, че не е взето предвид осчетоводяване от ответника на издадената от ищеца фактура за извършените СМР, чиято стойност се претендира. Счита, че с това действие са потвърдени ремонтните действия в пълния им обем.

Намира, че е налице нарушаване на материалния закон при прилагане на чл.116, чл.224 и чл.225 от ЗОП. Поддържа становище, че сключеното допълнително споразумение от 22.01.2019г. не е обвързано и не зависи от договора за обществена поръчка, сключен седем месеца по – рано. Споразумението има различен предмет и различно финансиране, поради което счита, че то не представлява изменение на договор №12/16.05.2018г. Поддържа, че СМР по това споразумение са необходими и предхождащи тези по основния договор за обществена поръчка, което е наложило Общинския съвет да вземе решение за финансирането от бюджета на Община Септември.

Дори и да се приеме, че допълнителното споразумение от 22.01.2019г. не е сключено по законоустановения ред, то ответникът Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ няма качеството заинтересовано лице по смисъла на пар.2 от ДР на ЗОП и няма правен инерес от обявяване на процесното споразумение за унищожаемо по реда на чл.119 ал.1 от ЗОП. Отделно от горното, поддържа, че унищожаемостта се предявява само чрез иск и само в определени срокове, а не и чрез възражение във висящ процес.

Счита, че по отношение на ответника Община Септември неправилно не е приложена разпоредбата на чл.304 от ТЗ като не е съобразено представеното решение на Общински съвет – гр. Септември, с което на Кмета на Община Септември се възлага да организира изпълнението на това решение. Затова счита, че не е необходимо Община Септември да е страна по договора между „Е.ста“ ООД и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Община Септември - гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, Булстат 000351825 – чрез пълномощника и юрисконсулт Е. Ч., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор по въззивната жалба и от Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември, ул. „Княз Борис I“ №1, ЕИК 112608495 – чрез пълномощника му адв. П. И., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Осъдителната претенция почива на твърденията за неизпълнение на солидарно задължение на ответниците за заплащане на сумата 52 474.61 евро /с равностойност в лева - 102 631.43 лева/. Твърди се, че вземането за възнаграждение за изпълнени СМР е възникнало по договор – допълнително споразумение от 22.01.2019г., сключен между „Е.ста“ ООД и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ за възлагане на строителни работи на обект „Изграждане на ново строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ и пристрояване в гр. Септември“, Протокол за извършени СМР от 12.06.2019г. и фактура от 12.06.2019г. на стойност 102 631.43 лева с ДДС. Твърди, че е изпълнил възложените СМР, които са приети без възражения и е издал фактура.

Твърди, че на 16.05.2018г. между него и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ е сключен договор №12/16.05.2018г. с предмет: „Извършване на строително монтажни работи по проект „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ по реда на Закона за обществените поръчки по одобрен от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“ проект. Твърди, че е изпълнил задълженията си по този договор в срок и стойността на СМР е била заплатена. Твърди, че за цЕ.я обект е издаден Констативен акт от 26.08.2020г. за установяване годността за приемане на строежа и Удостоверение №26/26.08.2020г. за въвеждане на строежа в експлоатация.

Твърди, че падежът на задължението за заплащане стойността на приетите СМР по допълнително споразумение от 22.01.2019г., е 30 дни след подписване на протокола и представяне на фактурата – съгласно уговорката в чл.15 ал.2 от споразумението. Посочва, че въпреки настъпването на падежа, задължението не е платено.

Тъй като читалищата могат да се финансират допълнително над определената субсидия със средства от собствените приходи на Общината и тъй като Общински съвет – Септември е приел Решение №1130/27.12.2018г., с което е одобрил и дал съгласие за извършване на допълнителни СМР, извън заложените в проекта, одобрен от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“, счита, че Община Септември отговаря солидарно с Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ за заплащане на възнаграждението за възложените с допълнително споразумение от 22.01.2019г., сключено между „Е.ста“ ООД и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ СМР. Претендира се заплащане стойността на приетите от възложителя СМР, за която се твърди, че не е заплатена – 52 474.61 евро /с равностойност в лева - 102 631.43 лева/.

С оглед на настъпилия падеж на задължението на ответниците по допълнително споразумение от 22.01.2019г. и неплащане на паричното задължение в уговорения срок, ищецът счита, че ответниците му дължат и обезщетение за забава.

Претендира солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата 52 474.61 евро /с равностойност в лева - 102 631.43 лева/, представляваща възнаграждение за изпълнени СМР, произтичаща от допълнително споразумение от 22.01.2019г., сключен между „Е.ста“ ООД и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ за възлагане на строителни работи на обект „Изграждане на ново строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ и пристрояване в гр. Септември“, Протокол за извършени СМР от 12.06.2019г. и фактура от 12.06.2019г. на стойност 102 631.43 лева с ДДС, както и сумата 18 229.16 евро /С равностойност в лева - 35 653.14 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главницата в размер на законната лихва за период от три години назад, считано от предявяване на иска, а именно: от 04.07.2021 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда – 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът Община Септември – гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, ЕИК 000351825 не признава предявените искове.

Твърди, че не е налице поето от Общината задължение за плащане по процесното допълнително споразумение. Не е налице солидарност по смисъла на чл.304 от ТЗ, тъй като договорът е сключен между Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ и „Е.ста“ ООД, като той няма тристранен характер. Посочва, че липсва последващо решението на Общински съвет – Септември споразумение, с което Общината да е поела конкретно задължение за плащане. Отделно от горното, оспорва СМР – предмет на допълнителното

споразумение от 22.01.2019г. – да са изпълнени от ищеца „Е.ста“ ООД. Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.

Ответникът Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември, ул. „Княз Борис I“ №1, ЕИК 112608495 – чрез пълномощника на същото адв. П. И. оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца, основано на сключения на 16.05.2018г. договор №12/16.05.2018г. с предмет: „Извършване на строително монтажни работи по проект „Ремонт, реконструкция и пристрояване на сградата на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ по реда на Закона за обществените поръчки по одобрен от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“ проект. Признава обстоятелството, че ищецът в качеството си на изпълнител по този договор е изпълнил в срок задълженията си и всички дължими по това правоотношение суми са заплатени от възложителя на изпълнителя. Оспорва твърдението, че в процеса на изпълнение на основния договор от 16.05.2018г. е възникнала необходимост от допълнителни СМР, което е наложило подписване на допълнителното споразумение от 22.01.2019г. Твърди, че дейностите, описани в протокол от 12.06.2019г. за приемане на СМР, с изключение на две от позициите /по т.2 и по т.5/ се отнасят до разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на основите на новата сграда до кота +0.00 м. Тези дейности не са били включени в проекта, одобрен за финансиране от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“ /с изключение изграждане основите на пристройката/. Твърди, че тези дейности са били извършени преди 26.09.2018г. /когато е съставен акт обр.2/2а за откриване на строителна линия и ниво / безвъзмездно и на доброволни начала от работници на друга строителна фирма – „Строителна техника ПЗ“ ЕООД със съответната строителна механизация. С оглед на това твърдение ответникът оспорва допълнително споразумение от 22.01.2019г. относно неговата дата, съдържание, достоверност и автентичност, както и Протокол от 12.06.2019г. относно неговата дата, съдържание, достоверност и автентичност.

Твърди, че поради стойността на СМР е било задължително провеждане на процедура по ЗОП. Тъй като такава не е проведена, счита, че е налице недействителност на сключеното допълнително споразумение. Прави възражение в тази насока,като посочва, че се касае за унищожаема сделка по смисъла на чл.119 ал.1 от ЗОП.

Изразява съгласие със становището на Община Септември за липса на основание за ангажиране на солидарната и отговорност, тъй като не е поето общо задължение към „Е.ста“ ООД, каквото е изискването на чл.304 от ТЗ. Намира, че с Решение №1130/27.12.2018г. на Общински съвет е дадено съгласие за извършване на допълнителни СМР, извън заложеното в одобрения от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“ проект, но в него не е посочено кой ще бъде изпълнител на тези СМР. С Решението на Общинския съвет се дава съгласие за осигуряване на средства в бъдещия общински съвет, но не се поема задължение спрямо евентуалния изпълнител на СМР. Счита, че единствено Кмета може да поеме задължение от името на Общината към изпълнителя, тъй като той носи отговорност за разходване на средствата от бюджета на Общината. Счита, че законът допуска читалищата да се финансират с допълнителна субсидия, но намира, че тя не е задължителна, нито е определен размерът и.

С допълнителна искова молба „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив, ул. „Васил Соколов“ №4, ет.2, ЕИК 115879797 уточнява, че решението на ОбС – Септември е прието след стартиране на ремонтните дейности по изпълнение на договор №12 от 16.05.2018г., когато се е установи, че е практически невъзможно СМР по одобрения проект да бъдат извършени, без преди това да се реализират допълнителни дейности, които не са заложени в проекта. Твърди, че се касае за неотложни дейности, от които пряко зависи изпълнението на договор №12/16.05.20018г. Поддържа, че е налице връзка между договор №12/16.05.2018г. и допълнителното споразумение от 22.01.2019г., като последното няма самостоятелен характер, а е технически свързано с предмета на основния договор. Твърди, че то е подписано 7 месеца след сключване на основния договор по ЗОП, за изпълнител по който е било избрано „Е.ста“ ООД. Счита, че са били налице предпоставките по чл.79 ал.1 т.4 от ЗОП за провеждане на пряко договаряне без предварително обявление, каквато възможност е предвидена в чл.182 ал.1 т.1 от ЗОП.

Счита, че Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември няма правен интерес от направеното възражение по действителността на договора, тъй като няма качеството „заинтересована страна“, каквото е изискването на чл.224 ал.1 от ЗОП. Посочва, че възложителят не е нито „заинтересован кандидат“, нито „заинтересован участник“, нито „заинтересовано лице“, легалните дефиниции за които понятия са дадени в пар.2 от ДР на ЗОП. Поддържа също становище, че унищожаемостта на договора може да бъде релевирана само в определени срокове и само по исков ред /чл.225 от ЗОП/. Намира, че посочената разпоредба е специално спрямо общите правила за недействителност на правните сделки и намира предимство пред тях. По изложените съображения счита, че дори и да не е спазена процедурата по възлагане на обществената поръчка, договорът запазва действието си.

Намира, че Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември е приело без възражение изпълнението по допълнителното споразумение с подписване на протокола от 12.06.2019г., затова не може да се позовава на нищожност на договора.

С допълнителен отговор Община Септември поддържа изложените в първоначалния отговор възражения и доводи.

С допълнителен отговор Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – гр. Септември оспорва твърдението, че необходимостта от допълнителни СМР е възникнала след стартиране на изпълнението по основния договор. Твърди, че те са извършени от трето лице в началото на 2018г. преди откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво с акт от 26.09.2018г.

Оспорва становището, че недействителността на договора не може да се релевира чрез възражение в процеса и счита за приложими общите правила за недействителност на правните сделки. Оспорва и да се ползвал от представения Протокол от 12.06.2019г. за приемане на СМР във връзка с издаване на Констативен акт от 26.08.2020г. за установяване годността за приемане на строежа и Удостоверение №26/26.08.2020г. за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като цитирания протокол не се отнася до строежа – предмет на издадения Констативен акт.

Видно от представения договор №12/16.05.2018г. Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ в качеството на възложител възлага, а „Е.ста“ ООД – изпълнител приема да извърши срещу възнаграждение дейностите – предмет на обществената поръчка за обект „Извършване на строително – монтажни работи по проект: „Ремонт, реконструкция и престрояване на сградата на народно читалище „БудитЕ. -2004“ – гр. Септември“. Общата стойност на договора е 286 050.37 лева без ДДС или 343 260.45 с ДДС. /чл.3 ал.1 от договора/. Уговорената цена е за цялостното изпълнение на дейностите, включени в предмета на поръчката.

Видно от договор №13/07/2/0/00041/26.09.2017г., сключен между Държавен фонд „ЗемедЕ.е“ и Народно читалище „БудитЕ. – 2004“, уговорено е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.“ за изпълнението на одобрен проект №13/07/2/0/00041, а именно: „Ремонт, реконструкция и престрояване на сградата на народно читалище „БудитЕ. -2004“ в размер и при условия, уговорени с договора.

С допълнително споразумение от 24.06.2020г. към договор №12/16.05.2018г. , сключено между Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ и „Е.ста“ ООД се изменя количествено – стойностната сметка – неразделна част от договора за строителство. Със споразумението страните се съгласяват, че в хода на изпълнение на СМР по проекта е изготвена заменителна таблица, така че да се гарантира правилно технологично изпълнение и надеждност на инвестицията, като финансовия ефект на промените е запазване на договорената стойност от 286 050.37 лева без ДДС, отразена в КСС.

Между страните е безспорно обстоятелството, че СМР, предвидени и възложени с договор №12/16.05.2018г. са изпълнени от „Е.ста“ ООД и са платени от възложителя.

Видно от Решение №1130, взето с Протокол №58 от заседание на Общински съвет – гр. Септември, проведено на 27.12.2018г., Общинският съвет – гр. Септември като е констатирал по доклад на председателя на НЧ „БудитЕ. – 2004“ , че във връзка с подготовка за стартиране на СМР по проект „Ремонт, реконструкция и престрояване на сградата на народно читалище „БудитЕ. -2004“ , е необходимо да се изпълнят допълнителни СМР, извън заложеното в проекта, одобрен от Държавен фонд „ЗемедЕ.е“, е дал съгласие след приключване на допълнителните СМР /извън средствата, подсигурени за финансиране по сключения договор с Държавен фонд „ЗемедЕ.е“/ кмета да преведе на НЧ „БудитЕ. – 2004“ като допълнителна субсидия сумата, необходима за окончателно разплащане, която да не надхвърля 135 995.71 лева с ДДС, като също така е дал съгласие средствата да бъдат планирани и подсигурени в бюджета за следващата 2019г.

На 22.01.2019г. между НЧ „БудитЕ. – 2004“ и „Е.ста“ ООД е подписано допълнително споразумение за извършване на допълнителни СМР на обект „Изграждане на ново строителство в рамките на контура на съществуващата сграда на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ и пристрояване“ със средства от общинския бюджет на основание Решение №1130, взето с Протокол №58 от заседание на Общински съвет – гр. Септември, проведено на 27.12.2018г. на стойност до 135 995.71 лева с ДДС.

Посочено е, че изпълнителят се задължава да извърши допълнителните СМР въз основа на изготвена от него прогнозна количествено – стойностна сметка. Тя обаче не е част от допълнителното споразумение, поради което не е ясно каква точно е възложената работа с допълнителното споразумение. Представен е протокол за извършени СМР от 12.06.2019г. В него са описани СМР на обща стойност 102 631.43 лева с ДДС. Това е сумата, за която ищецът е издал фактура №1000001500/12.06.2019г. Фактурата е получена и осчетоводена от Народно читалище „БудитЕ. – 2004“ – в сметка „Доставчици“, в сметка „Сгради“ и в сметка „Разчети по ДДС“. Горното обстоятелство се установява от заключението на вещото лице Л.Г.Я.-Т. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Според заключението на вещото лице Б.З.Г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза дейностите – предмет на Акт обр.19 от 12.06.2019г. не са предвидени в одобрените проекти от 15.09.2016г. /по части Архитектура, Конструкции, Електро, В и К и т.н./, представляващи инвестиционен проект „Ремонт, реконструкция и престрояване на сградата на народно читалище „БудитЕ. -2004“. Касае се за дейности, които от техническа гледна точка би следвало да предхождат СМР по изпълнение на одобрения инвестиционен проект. Тези СМР, описани в протокола обр.19 от 12.06.2019г., / с изключение на кофраж за колони и доставка и кофраж за колони и плача с височина 4 м.л./ се отнасят до премахване и разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на основите на новата сграда на НЧ „БудитЕ. – 2004“ и пристрояване до кота +0.00 м. Кофражните и бетонови работи са предвидени в одобрения проект, но в такъв случай изпълнението на същите е част от основния договор, за който не се спори, че СМР са изпълнени и заплатени. Няма основание в такъв случай кофражните и бетонови работи да се претендират за заплащане втори път въз основа на фактура от 12.06.2019г., след като са предмет на основния договор от 16.05.2018г., по който страните не спорят, че всички СМР са платени.

Що се отнася до останалите видове работи, описани в Протокол обр.19 от 12.06.2019г., описани в Част Разрушаване и Част Конструктивна. Земни работи, не може да се установи, че същите са възложени на ищеца от НЧ „БудитЕ. – 2019“ въз основа на договор. Те безспорно не са предмет на договор №12/16.05.2018г., тъй като не са предвидени в одобрените проекти от 15.09.2016г. /по части Архитектура, Конструкции, Електро, В и К и т.н./, нито са част от допълнително споразумение от 24.06.2020г. към договор №12/16.05.2018г., с което се изменя КСС.

Не може да се приеме и че са част от допълнителното споразумение от 22.01.2019г., тъй като към него изобщо няма приложена КСС, нито видовете работи – предмет на споразумението са описани в него. Дори и да са изпълнени такива от ищеца според отразеното в представения Протокол обр.19 от 12.06.2019г., те не могат да се разглеждат като договорно изпълнение по допълнителното споразумение от 22.01.2019г. Ако действително са изпълнени такива и то от ищеца, тяхната стойност би могла да се претендира на друго основание.

Дори и да се приеме, че предметът на допълнителното споразумение се индивидуализира допълнително с представения протокол обр.19, то пак е налице основание за отхвърляне на претенцията, свързано с направеното възражение от страна на ответника НЧ „БудитЕ. – 2004“ относно недействителност на сключеното допълнително споразумение от 22.01.2019г., поради непровеждане на процедура по ЗОП.

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗОП обекти на обществени поръчки са: 1. строителството, включително: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж. Правилата на ЗОП се прилагат в случаите, когато с публични средства се финансира такава дейност. Съгласно чл.20 ал.3 от ЗОП възложитЕ.те прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: 1. при строителство – от 50 000 лв. до 270 000 лв. ВъзложитЕ.те могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от: 50 000 лв. – при строителство. В настоящия случай се касае за строителство и стойността е по-голяма от 50 000 лева. Това означава, че за сключване на допълнителното споразумение от 22.01.2019г., е следвало да се проведе процедура по ЗОП. С разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ЗОП е въведено задължене за прилагане на ЗОП - ВъзложитЕ.те са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. В настоящия случай както вида, така и стойността на дейностите изискват задължително провеждане на процедура по ЗОП. Не се спори, че такава не е проведена и независимо от горното е сключено споразумението от 22.01.2019г.

Какво е отражението на непровеждането на задължителната процедура по ЗОП по отношение на сделката, от която ищецът черпи права? От страна на ответника се поддържа възражение за недействителност, респ. унищожаемост по смисъла на чл.119 ал.1 от ЗОП. Ищецът оспорва това възражение с аргумент, че унищожаемостта на договора може да бъде релевирана само в определени срокове и само по исков ред /чл.225 от ЗОП/и че възложителят не е нито „заинтересован кандидат“, нито „заинтересован участник“, нито „заинтересовано лице“, легалните дефиниции за които понятия са дадени в пар.2 от ДР на ЗОП.

Съгласно чл.119 ал.1 от ЗОП договори или рамкови споразумения са унищожаеми, когато са сключени: 1. без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането й или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл.99 от ЗОП.

Съгласно чл.224 от ЗОП унищожение на сключен договор или на рамково споразумение в случаите по чл.119 може да иска:

1. всяко заинтересовано лице – за нарушение по чл.119 ал.1 т.1 и 2;

2. всяко заинтересовано лице и заинтересован кандидат – за нарушение по чл.119 ал.1 т.3 б. "а" и "б";

3. заинтересован кандидат и/или заинтересован участник – за нарушение по чл.119 ал.1 т.3 б. "в".

Съгласно чл.225 от ЗОП унищожение може да се иска в срок до два месеца от публикуването на обявление за възлагане на поръчка в РОП, а ако не е публикувано обявление – от узнаването, но не по-късно от една година от сключването.

Легалните дефиниции на понятията „заинтересован кандидат“, заинтересован участник“ и „заинтересовано лице“ са дадени в пар.2 от ДР на ЗОП. Според т.12 "Заинтересован кандидат" е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключило. Според т.13 "Заинтересован участник" е участник, който не е отстранен окончателно от процедура. Отстраняването е окончателно, когато участникът е уведомен за решението, с което е отстранен, и това решение е влязло в сила. Заинтересован участник е и участник, който е класиран, но не е избран за изпълнител. Според т.14 "Заинтересовано лице" е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение.

Тези понятия безспорно не включват и не се отнасят до страните по вече сключен договор. Отнасят се до участници в процедура по ЗОП – недопуснати, отстранени или имащи интерес от получаване на поръчката. Затова са и кратките срокове за предявяване на иск за унищожение на сделка от точно тези субекти. Не е случайно и че разпоредбите на чл.224 и 225 от ЗОП са в Част Шеста, озаглавена „Отстраняване на нарушения в процедурите“, включваща раздЕ.те „Производство по обжалване“, „Нарушения, установени от европейската комисия“ и „Унищожаване на договори“. Адресати на правната норма по чл.224 от ЗОП са същите, които са адресати и на тази по чл.198 от ЗОП относно правото на жалба. Възложителят и изпълнителят по договор, за който се изисква прилагане на процедура по ЗОП не са адресати на правните норми от този раздел. Тези разпоредби се отнасят до друг вид защита за точно определени субекти. За страните по сделката се отнася нормата на чл.120 от ЗОП - За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Възражението на ответника – възложител се отнася до сключването на договора в нарушение на реда по ЗОП. Това е възражение за нищожност по чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД и то може да бъде заявено като защитно такова във висящ процес. Не е задължително да се релевира чрез иск. Както бе посочено по – горе исковете по чл.225 от ЗОП се отнасят до лица, които не са страни по сделката.

„Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася и за договорите, сключени по реда на ЗОП /отм./, а предвидените в същия закон самостоятелни основания за недействителност, не дерогират общото основание за нищожност по чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД, още повече, че посочените в чл.122и от ЗОП /отм./искове и срокове за предявяването им се отнасят до лица, които не са страни по договора.“ В този смисъл е и становището в съдебната практика – Решение №37/30.03.2020г. по т.д. №2206/2018г. на ВКС, II т.о., касаещо идентична хипотеза, независимо че цитира норми от ЗОП /отм./.

В настоящия случай процедура по ЗОП при сключване на споразумението от 22.01.2019г. не е проведена. Тъй като обаче прогнозната стойност на строителството, което се възлага е до 135 995.71 лева, т.е. попада в хипотезата на строителство от 50 000 лева до 270 000 лева по чл.20 ал.3 от ЗОП, такава е следвало да се проведе. Следователно договорът, на който ищецът основава претенцията си е сключен в нарушение на реда, установен със ЗОП.

Не може да бъде споделено становището на ищеца, че са били налице предпоставките по чл.79 ал.1 т.4 от ЗОП за провеждане на пряко договаряне без предварително обявление, каквато възможност е предвидена в чл.182 ал.1 т.1 от ЗОП. Съгласно последната цитирана норма в редакцията и към 22.01.2019г. възложителят може да проведе пряко договаряне, когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката, поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 3. Обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Съгласно т.17 от ДР на ЗОП „Изключителни обстоятелства“ са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя. Такива обстоятелства в случая изобщо не се установяват.

Договор, който е сключен в противоречие със закона, е нищожен /чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД/. Според разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗОП договори или рамкови споразумения са унищожаеми, когато са сключени без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането й. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка със защитата по чл.224 и чл.225 от ЗОП, в противен случай един и същ договор по отношение на едни субекти ще е унищожаем, а по отношение на други – нищожен. Какъвто и да е вида на недействителността, възражението на ответника НЧ „БудитЕ. – 2004“ за противоречие на договора със закона е основателно, тъй като той е сключен без проведена процедура по ЗОП при наличие на основание за това. Недействителният договор не поражда правни последици, не създава права и задължения за страните по него. Затова и претенцията, основаваща се на неизпълнение на задължение на ответника по този договор, е неоснователна.

Не може да се сподЕ. и становището на ищеца, че допълнителното споразумение от 22.01.2019г. няма самостоятелен характер, а е технически свързано с предмета на основния договор и представлява по същество изменение на същия. Съгласно чл.194 ал.3 от ЗОП възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл.116 от закона. Съгласно чл.116 ал.1 от ЗОП договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато:

1. промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение;

2. поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя:

а) е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и б) би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя.

В случая се касае до съществено изменение, тъй като се засяга предмета и обема на договора за обществена поръчка. Няма промени, предвидени в документацията за обществената поръчка. Няма причина, поради която работата да не може да бъде извършена и от друг, а не конкретно от изпълнителя по основния договор.

Относно Община Септември – като допълнителен аргумент следва да се отбележи, че липсва основание за солидарната и отговорност, поради обстоятелството, че същата не е страна по сключените договори и не е поемала задължение към ищеца за заплащане на възнаграждение, уговорено с тези споразумения.

Съдът не обсъжда свидетелските показания и писмените доказателства относно изпълнение на СМР, приети с Протокол обр.19 от 12.06.2019г., въз основа на който е издадена фактура №1000001500/12.06.2019г., доколкото изпълнението би било относимо към едно действително договорно правоотношение.

По изложените съображения искът за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 52 474.61 евро /с равностойност в лева - 102 631.43 лева/ – възнаграждение за приета работа по договор, за която сума е издадена фактура №1000001500/12.06.2019г., подлежи на отхвърляне като неоснователен. Като такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на сумата 18 229.16 евро /с равностойност в лева - 35 653.14 лева/ – обезщетение за забава изплащането на главницата за периода 04.07.2021г. – 04.07.2024г.

До същите правни изводи като краен резултат е достигнал първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК жалбоподателят - ищец „Е.ста“ ООД – гр. Пловдив дължи на въззиваемите страни разноски по делото, сторени в производството пред въззивния съд - в размер на 150 евро – на Община Септември за юриконсултско възнаграждение и в размер на 1300 евро – на Народно читалище „БудитЕ. – 2004“. Следва да бъде осъдено „Е.ста“ ООД за заплащането на такива.

Сумите – предмет на настоящото решение са изчислени и посочени в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.

С оглед на гореизложеното съдът