Решение № 19 от 9.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 911/2025 г.

Предявени са регресен иск с правно основание чл. 16 ЗПФКПП и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът М. твърди в исковата си молба, че с присъда № - г. по нохд № - по описа за - г. на Районен съд С., ответникът бил признат за виновен в престъпление по -, което било извършено на -. Присъдата била влязла в сила на - г. С приемането на ЗПФКПП била регламентирана възможност за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави-членки на Европейския съюз. Съгласно - ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон подпомагане можели да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия член било посочено, че когато пострадалият бил починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминавали върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирало във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП) можели да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици били настъпили смърт или тежка телесна повреда. На основание чл. 20, ал. 1 ЗПФКПП, за осъществяване и координиране на дейностите по закона към м. бил създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП). В НСПКПП била постъпила молба № - г. от -, като - от престъпление, с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С решение № - г., на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП, НСПКПП разрешавал предоставянето на финансова компенсация в размер на - - на - за понесени разходи по съдебни и деловодни разноски. На - г. ищецът изплатил на - сума в размер на - евро, представляваща сумата от - - по фиксирания валутен курс на БНБ на българския лев към еврото, предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от нареждане за свободен валутен превод вх. № -/- г. Съгласно чл. 16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието, незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявявал регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната правна норма била уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления било предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления била изцяло в правомощията на НСГЖПП, чиито правомощия били уредени в Глава V от закона, и който се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби. В негова компетентност било да извърши проверка на данните, предоставени от молителите, налице ли били предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация, и законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен контрол. За да се породяло правото на МП на този регресен иск, следвало да бъдат налице следните предпоставки: влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, ал. 2, т. 1 - 4 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 ЗПФКПП), както и доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. В процесната хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия състав, предвид което моли съда да приеме, че М., представлявано от м., било активно легитимирано да предяви настоящия иск. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от - - за главница от заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението на - г., до изплащането му. Претендира разноски. Ответникът -, редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание заема становище, че нямал работа и парични средства, за да върнел сега исковата сума, която щял да върне, когато започнел работа. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: С влязлата в сила на - г. присъда № - г. по нохд № - по описа за - г. на С. районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че на - (- – -) -, поради което и на основание -, -, му е наложено наказание „-“ за срок от -, което на основание -, е постановено да изтърпи при -, а на основание - е -, като със - присъда той е осъден да заплати на - и сумата от - - за направени от - разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото наказателно общ характер дело (л. 6-12). Тази влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на съда и страните по делото относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на ответника за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК, ТР 42-1984-ОСНК, т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I г.о., Р 237- 1988-I г.о., Р 1400- 1956-I г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Задължителна е и в гражданската й част, с която ответникът е осъден да заплати на - - сумата от - - за сторени от - разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото наказателно общ характер дело, по което е постановена - присъда (чл. 297-299 ГПК). Това извършено от ответника престъпление по -, е сред посочените в -, за които пострадалите от такова лица по - от с.з., могат да получат еднократна финансова компенсация, ако са претърпели от същото и имуществени вреди (- ). Последната се предоставя след влизане в сила на осъдителната присъда (чл. 12, ал. 1 и 2, т. 1 ЗПФКПП), и обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението, и се изразяват и в разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски (чл. 14, - ЗПФКПП). А в случай, че последните са претендирани и уважени от съда в наказателното производство, пострадалите представят за доказването им копие от издадения изпълнителен лист (чл. 21, ал. 3 ЗПФКПП), а след приемането на решение за предоставяне на финансовата компенсация за същите - представят изпълнителния лист в оригинал за отбелязване на решението на националния съвет, след което същият им се връща по пощата с обратна разписка (чл. 21, ал. 4 ЗПФКПП). В случая еднократна финансова компенсация има право да получи - от горепосоченото престъпление на ответника – -, за претърпените от - от същото имуществени вреди, изразяващи се в присъдените й с горепосочената осъдителна присъда - - за сторени от - разноски в наказателното общ характер дело, по което е постановена - присъда, за адвокатско възнаграждение (- и ал. 3, т. 1, пр. 5, чл. 12, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП). От представеното с исковата молба и неоспорено от ответника решение № - г. на Националния съвет по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, е видно още, че - - от това му престъпление – -, е подала на - г. молба, по образец, до НСПКПП, за получаване на такава финансова компенсация за тези понесени от - от това му престъпление имуществени вреди, изразяващи се в присъдените й с осъдителната му горепосочена присъда разходи в размер на - - за съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 14, - ЗПФКПП (л. 13). Възражението на ответника в съдебно заседание за липса на работа и парични средства за изплащане на тези имуществени вреди, респективно възстановяването на платената на - от ищеца за същите еднократна финансова компенсация, е преклудирано с изтичането на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който не е подал отговор, и не е направил с него такова възражение (чл. 133 ГПК). По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя на ищеца такива възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, какъвто е и случая (т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК). При него това общо правило за преклудиране на възраженията на ответника, с изтичане на срока за отговор, се отнася и за това му възражение в първото по делото заседание, което е преклудирано с изтичане на срока за отговор, в който не е направено, защото тези факти (за липса на работа и парични средства за изплащане на обезщетение на - за тези претърпени от - имуществени вреди от престъплението му, респективно за връщане на ищеца на преведената й финансова компенсация за обезвредата им – -), на които е основано същото му възражение, са станали известни на ответника още с получаване на съобщението за отговор, с препис от исковата молба с приложенията към -. При това положение, с изтичане на срока за отговор, в който не е направено, това му възражение е преклудирано и не може поради това да бъде разгледано по същество (в този смисъл и т. 4 ТР 1- 2013-ОСГТК, Р 12-2020-I г.о., Р 228-2010-II т.о., Р 67-2010-I т.о., Р 259-2012-I г.о., Р 95-2021- г.о.). За пълнота обаче, следва да се посочи, че същото възражение е и неоснователно, защото обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). С точка от първа на горепосоченото си решение № - г., Националният съвет по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, е разрешил, на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1 , чл. 13, ал. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП, предоставянето на финансова компенсация в размер на - - за тези понесени разходи по съдебни и деловодни разноски на - (л. 13). С решението й е о-ато и внимание, че на основание чл. 21, ал. 4 ППЗПФКПП, във възможно най-кратък срок от получаването му, следва да представи оригинала на издаденият й от С. районен съд изпълнителен лист с № -/- г. по горепосоченото наказателно общ характер дело, който й е указано, че ще й бъде върнат след отбелязване изплащането на финансовата компенсация съобразно решението на Съвета (чл. 21, ал. 4 ППЗПФКПП). На - г. ищецът е превел по банковата сметка на - -, определената й с решението на Съвета финансова компенсация, в евровата равностойност от - евро по фиксинга на БНБ на - компенсация от - -, съгласно Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото (Обн., ДВ, бр. 1/05.01.1999 г., в сила от 01.01.1999 г.) (л. 14). Други ре-нтни доказателства няма представени по делото. При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен иск по чл. 16 ЗПФКПП и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху исковата сума, от деня на превеждането й на - г., до изплащането й, са основателни и следва да се уважат (чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Според нормата на чл. 16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. Срещу този иск деецът може да се брани само с възражения, че не отговаря пред пострадалия, че е платил задължението си към него, или че дължимото от него обезщетение е в по-малък размер (Р 264---IV г.о.). Всички тези му възражения обаче, ответникът следва да направи в срока за отговор, защото изтичането му ги преклудира, доколкото са основани на съществуващи и известни нему към този момент факти (т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК). В случая по делото се установи с оглед изложеното, че с влязлата в сила на - г. горепосочена присъда на С. районен съд, ответникът е -, на престъпление по -, което е сред посочените в - и - от същото - -, има поради това право да получи еднократна финансова компенсация за претърпените от - имуществени вреди от същото му престъпление, сред които са и сторените от - разходи в размер на - - за - по горепосоченото наказателно общ характер дело, по което е постановена - му осъдителна присъда за това извършено от него престъпление (- и 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП). Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗПФКПП, финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на такава осъдителна присъда, която в случая е влязла в сила на - г., а съгласно чл. 14, - ЗПФКПП, - компенсация обхваща, заедно или поотделно, и имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението, и се изразяват и в разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски. Такива в размер на - - са присъдени с тази влязла в сила присъда на - от престъплението на ответника - -, за заплатеното от - - по същото наказателно общ характер дело, по което е постановена. Същите разноски представляват претърпени от - имуществени вреди - загуби, които са пряка и непосредствена последица от това извършено от ответника престъпление по - (чл. 45, във вр. с чл. 51 ЗЗД). Поради това за обезвредата им той отговаря имуществено пред - (чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 51 ЗЗД). По подадена от - - молба, с горепосоченото решение № - г., Националният съвет по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е разрешил, на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП, да й бъде предоставена финансова компенсация в размер на - -, за същите понесени от - разходи по съдебни и деловодни разноски (л. 13). На - г., евровата равностойност от - евро по фиксинга на БНБ на - финансова компенсация от - -, е преведена от ищеца по банковата сметка на - - (л. 14). С превеждането/изплащането й на -, за ищецът е възникнало на тази дата и регресното право да предяви по делото регресния си иск за осъждане на ответника да му възстанови тази сума в общ размер на - - (чл. 16 ЗПФКПП), автоматично превалутирана с настоящото решение съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ на - евро. С процесното решение на НСПКПП държавата е поела да обезщети в тази степен - от престъплението на ответника в момент, в който нейната нужда от подкрепа е най-остра, и в който тя не е могла на практика да реализира правата си по отношение на ответника, който не изпълнява това свое парично задължение доброволно, въпреки, че е осъден да й го заплати с влялата в сила горепосочена присъда. Като предоставя тази финансова компенсация на - -, държавата изпълнява чуждо задължение – това на ответника, а законът й признава правния интерес да стори това. Поради това тя има регрес срещу него, като причинител на увреждането (Р 264---IV г.о.). Въпреки, че ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, нито е възразил в същия за нищожност или незаконосъобразност на процесното решение НСПФКПП, поради което и това му възражение е преклудирано с изтичането на срока за отговор, то доколкото същият не е признал в съдебно заседание предявения регресен иск, който е основан именно на това решение на НСПФКПП, което представлява административен акт, в процедурата по издаване на който той не е участвал, а същият му се противопоставя от ищеца по делото, то за пълнота, съдът следва да се произнесе по неговата валидност и законосъбразност. В тази насока обаче, с оглед всичко изложено, съдът намери, че това решение на НСПФКПП е валидно, защото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, като при издаването му са спазени и материалноправните и процесуалноправните норми на ЗПФКПП, поради което същото е съобразено и с целта на ЗПФКПП (чл. 17 ГПК). Поради това, съдът намери, че с изплащането на - г., въз основа на него, на финансова компенсация в общ размер от - евро, на - от престъплението на ответника, регресното право на ищеца, да иска с предявения по делото регресен иск осъждането му, да му върне тази сума, е възникнало и съществува (чл. 16 ЗПФКПП). Несвоевременно е, защото не е направено в срока за отговор, поради което е и преклудирано с изтичането му, и съдът не може поради това да го вземе предвид и разгледа по същество (чл. 133 ГПК), а е и неоснователно, възражението на ответника в съдебно заседание, че бил без работа и нямал парични средства да заплати това изискуемо регресно вземане на ищеца, защото обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). С оглед уважаването на този регресен иск, основателен се явява и предявеният в обективно съединение с него акцесорен иск на ищеца, за присъждане и на законна лихва за забава в плащането на това регресно и автоматично превалутирано съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ вземане от - евро по чл. 16 ЗПФКПП, от деня на превеждането му на - на - г. до изплащането му от ответника (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Както се посочи и по-горе, изплатената в случая от ищеца на - финансова компенсация в същия размер от - евро, представлява платеното от държавата в този размер дължимо й се от ответника обезщетение за претърпените от - горепосочени имуществени вреди в размер на левовата им равностойност от - - по фиксинга на БНБ, пряка и непосредствена последица от непозволеното й увреждане от ответника с престъплението му по - (Р 264---IV г.о.). А при такива задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Поради това и в случая, изплащайки горепосочената финансова компенсация на - за обезвреда на причинените й горепосочени имуществени вреди от деликта на ответника, ищцовото министерство е встъпило и в правото й по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 4 ЗЗД, да получи от последния и законната лихва за забава в плащането, от деня на увреждането й (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 4 ЗЗД). При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски, изчерпващи се с дължимото му се, автоматично превалутирано съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ, възнаграждение в размер на - евро по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт, които му разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК). В тежест на последния следва да се възложи и дължимата се за производството съгласно чл. 1 ТДТКССГПК, автоматично превалутирана съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ, държавна такса от 25.56 евро (чл. 78, ал. 6 ГПК). Воден от горните мотиви, С. районен съд