Решение № 1562 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 229/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя му А. К., подадена чрез пълномощник – адвокат А. В. Б. от •••, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №205 от19.12.2025 год., постановено по АНД №329/2025 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №817968-F788334 от 12.03.2025 год., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. Касаторът в заявява в жалбата, че атакуваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, тъй като е постановено: при съществени нарушения на процесуалните правила; в противоречие с материалния закон; в противоречие с трайната съдебна практика на ВАС и при липса на реален съдебен контрол. Като основания за обжалване на постановеното съдебно решение, касаторът твърди най-напред същественото нарушение на правото на защита - език и преводач. Сочи, че в жалбата срещу АУАН и наказателното постановление изрично било посочено, че: „А. К. е ••• гражданин и не владее български език. АНО е следвало служебно да приложи чл.90, ал.1 от НПК и да назначи преводач. Това не е сторено, което представлява несанираемо процесуално нарушение.“. Сочи, че районният съд формално е приел, че липсва нарушение, тъй като АУАН е подписан без възражения, но не е взел под внимание, че в законоустановения срок е депозирано възражение, което е приложено в административнонаказателната преписка към делото и че съдът стигал дори по-далеч, като заявил в решението, стр.8, че „Няма съмнение, че жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е съставен акта, тъй като в установения от закона срок е упражнил правото си на възражение.“. Според касатора, съдът неправилно смесил формалното подписване с реалното упражняване на правото на защита, което било юридически недопустимо. В жалбата е посочено, че на стр.6 от решението било изложено, че управителят на дружеството-жалбоподател се е явил с упълномощен адвокат, което не било вярно и че по административнонаказателната преписка не е представено пълномощно на упълномощен адвокат, такъв не се е подписал и под АУАН. Според касатора, пресъздаването на диалог между адвокат и управител на дружеството е опит да се внуши и санира съществен процесуален пропуск от страна на АНО. На следващо място в жалбата се твърди, че не са разгледани по същество в хода на производството и в съдебното решение посочените доводи в жалбата срещу наказателното постановление и че съдът формално е посочил: „Съдът не констатира нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.“, въпреки че в първоначалната жалба са изложени подробни възражения относно: 1. Липсата на индивидуализация на техническото средство, с което е извършена хазартната дейност - размер залог, игра, изплатена или формирана печалба и т.н.; 2. Липсата на доказателства, кой именно е извършил виновно деянието - дали е един от служителите на дружеството, външният посетител или служителят на НАП, който в своите показания признал, че е извършил регистрация под фалшиво име в сайта. Сочи се, че в решението на съда, стр.3, се твърди, че „служители на „Джет Трейдинг Консултънси“ ЕООД организирали онлайн залагания. Служителите посредничели при депозирането на средства по игралните сметки на участниците и при изплащането на печалбите“ - стр.3 от решението. Касаторът твърди, че подобни данни липсвали както в Протокола, така и в АУАН и в атакуваното от жалбоподателя наказателно постановление; 3. Най-вече - липсата на доказателства за осъществяване на „хазартна игра“, т.к. не били конкретизирани спортни игри, вид валута и неин размер. В жалбата се заявява, че затова и бланкетното прилагане на чл.9, ал.3 от ЗХ поставя в невъзможност А. К. ясно да разбере, защо именно е издадено наказателното постановление (стр.7 от решението). Според касатора е неправилно заключението на съда, че не е необходимо конкретизиране, коя точно хипотеза от изброените в чл.9, ал.3 от ЗХ е нарушена и че конкретизирането е необходимо, за да може санкционираното дружество и в частност неговия управител, да изгради защитата си. Касаторът твърди, че в постановеното решение районният съд не е обсъдил нито един от тези доводи по същество, а се е ограничил до декларативното твърдение, че същите са „неоснователни“, което е в разрез с практиката на ВАС и е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че същественото при административнонаказателното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП и дали е извършено от него виновно и че не по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в акта и в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. Касаторът сочи също, че на етапа на първоинстанционното съдебно производство съответният съдебен състав е длъжен да извърши цялостна проверка на процесуалните действия на наказващия орган, както и да се произнесе по всички доводи, искания и възражения на страните, което в случая не било направено, но въпреки това, в решението се твърдяло, че съдът няма никакво съмнение, че установената в обекта на жалбоподателя дейност представлява фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри, както и че има „финансови транзакции и друга информация, свързана с профилите на играчите, актуална информация за валутен курс“ (стр.7 от Решението). Касаторът подчертава, че органите на МВР, извършили задълбочена проверка съвместно с АНО, не са открили да се извършва хазартна дейност от санкционираното дружество-жалбоподате и че никъде - нито в Протокола, нито в АУАН и в НП, не се посочвал размер на залог, изплатена печалба или спорт, върху който е извършен залог и/или хазартна дейност. Относно неправилното приложение на чл.9, ал.3 от ЗХ се излага довод, че в жалбата срещу НП изрично било посочено, че: „АНО не е конкретизирал коя от седемте хипотези на чл.9, ал.3 от ЗХ счита за нарушена, което лишава дружеството от адекватна защита.“, но районният съд изцяло игнорирал този довод. Според касатора, бланкетното прилагане на правна норма с множество хипотези без конкретизация представлява съществено процесуално нарушение, като сочи ,че разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в наказателното постановление да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Според касатора, допускането на това нарушение от административнонаказващия орган е довело до накърняване правото на посоченото като нарушител лице да разбере в извършването на какво деяние е обвинено и въз основа на какви точно доказателства, с цел пълноценното организиране на защитата си. Относно формалния съдебен контрол в жалбата се твърди, че съдът е възприел изцяло тезата на АНО, без да извърши собствен анализ на доказателствата, което превръща съдебния контрол в привиден и че обстоятелството, че тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи по принцип върху наказващия орган – в случая НАП, по никакъв начин не освобождава съда от задължението за служебно изясняване на обективната истина. На основание и с оглед изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло Решение №205 на Pайонен съд - Кърджали от 19.12.2025 год., постановено по АНД №329/2025 год. на основанията, изложени по-горе в касационната жалба. Претендира и присъждане на разноски в настоящето производство. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адвокат А. В. Б. от •••, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че атакуваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните материали по делото. Излага довод, че настоящият спор не е спор за това, дали в проверявания обект е имало компютри, интернет достъп или комуникации с клиенти, а дали е доказано по несъмнен и категоричен начин административното нарушение, за което е наложена имуществената санкция. Счита, че отговорът е категорично отрицателен и че наказващият орган не е доказал нито едно от изпълнителните деяния по чл.9, ал.3 от ЗХ. Твърди, че в хода на делото, в административнонаказателното производство не е бил установен конкретен участък, залог, финансова операция, печалба, посредничество, плащане и действия на дружеството, попадащо в някоя от хипотезите на чл.9, ал.3 от ЗХ и че всъщност, по делото липсва отговор на най-важния въпрос, кое точно изпълнително деяние е извършено от дружеството. Счита, че този въпрос не получава отговор нито в АУАН, нито в НП, нито в съдебното решение и че това, само по себе си представлява нарушение на правото на защита и на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счита, че Районен съд – Кърджали е възприел предположения, като доказани факти и че от показанията на свидетелите на административния орган, не се установява нито едно от приетите възприятия за извършване на хазартна дейност. Твърди, че свидетелите не са установили приемане на залог, изплащане на печалба или финансовата транзакция и че съдът е изградил решението си на предположения и вероятности, а не върху доказани факти. Счита също, че това е недопустимо в административнонаказателния процес, където всяко съмнение следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. На следващо място твърди, че липсват технически доказателства, а е установено, че в обекта е имало множество работни станции, но не е доказано, точно кой компютър е използван, кой служител, кой потребител е бил активен и кой е извършил деянието – служител или външно лице. Сочи, че не е назначена експертиза, не са предоставени LOG-ве и т.н. и при това положение, изводът за извършване на нарушение е лишен от необходимата доказателствена основа. На следващо място твърди, че Районен съд - Кърджали не е обсъдил съществените възражения на защитата, относно нарушеното право на защита на управителя А. К., като сочи, че по делото е безспорно установено, че същият е ••• гражданин и още в административната фаза е поставен въпросът за езиковата бариера и необходимостта от преводач, но въпреки това, не е бил осигурен преводач и липсва отказ от преводач и липсват доказателства, че лицето е било надлежно информирано за правата си на език, който разбира. Сочи също, че Районен съд – Кърджали е отхвърлил този довод формално, без реален правен анализ и че на практика, съдът е оставил без отговор едно от основните възражения на защитата. Излага и довод, че в настоящото производство не се иска от съда да избира между две равностойни версии, а се иска от съда да провери, дали съществуват доказателства за нарушение, но такива доказателства, според защитата, няма и че има предположения и изводи, но липсва прието категорично доказване на състава на нарушението. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд – Кърджали и да отмени процесното наказателно постановление, както и да присъди на касатора направените по делото разноски. Ответникът по касация – изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт ••• при НАП - И. К., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, с която моли съдът да остави без уважение подадената жалба от „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Решение №205 от 19.12.2025 год., постановено по АНД №329 по описа за 2025 год. на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №817968-F788334 от 12.03.2025 год., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В молбата са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като се иска съдът да остави без уважение така подадената жалба и да остави в сила обжалваното решение. В случай, че съдът уважи подадената жалба, моли съдът да определи размера на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025 год.). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. По делото е приложен и постъпил Отговор на касационна жалба, чрез Районен съд – Кърджали, от 13.03.2026 год., подаден от гл.юрк. И. К., като пълномощник на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, в който същият излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. В отговора моли съдът да остави без уважение подадената касационна жалба от „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Решение №205 от 19.12.2025 год., постановено по АНД №329 по описа за 2025 год. на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №817968-F788334 от 12.03.2025 год., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случай, че съдът уважи подадената жалба, моли съдът да определи размера на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025 год.). Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Към отговора също е приложено пълномощно №П-30-88 от 12.03.2026 год. за упълномощаването на гл.юрк. И. Д. К.. Окръжна прокуратура – Кърджали, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираните всъщност от касатора касационни основания са тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са свързано с неправилно прилагане на материалния закон, т.е. нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение №205 от 19.12.2025 год., постановено по АНДело №329/2025 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №817968-F788334 от 12.03.2025 год., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което, на основание чл.96, ал.4 от ЗХ, на „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 10000 лева, за извършено нарушение по чл.9, ал.3 от ЗХ. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище [населено място], сумата от 130 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 18.06.2024 год., свидетелите П. К. и П. К. - служители в НАП, •••, извършили проверка в обект в [населено място], съвместно със служители на ОД на МВР - Кърджали и служители на Главна дирекция „Фискален Контрол“/ГДФК/ на НАП. Проверяваният обект се намирал на адрес – [населено място], [улица], [адрес], устроен като кол-център с оборудвани работни места с компютри, слушалки и микрофони, стопанисван от жалбоподателя „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД. Свидетелите К. и К. следвало да проверят дали там се извършва нерегламентирана хазартна дейност, тъй като в ОД на МВР - Кърджали постъпила информация, че дружеството-жалбоподател предоставя онлайн хазарт. На 18.06.2024 год., посочените двама свидетели установили, че служители на „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД достъпват интернет страница [интернет адрес], чрез която се организирали онлайн залагания на спортни състезания и казино игри. Същите достъпвали бекофис на сървър [интернет адрес] за регистрации на участници в хазарт и посредничили при поставяне на залози от името на участниците, като комуникацията между служителите и участниците се осъществявала през приложения за комуникация и IP телефония. Служителите на дружеството посредничили при депозирането на средства по игралните сметки на участниците и при изплащането на печалбите на участниците. По време на проверката в обекта имало 4 служители на дружеството, които потвърдили, че работят като [длъжности] - Р. А. Ю., Д. Д. С., Й. Т. и К. М. Х., като имало и друго лице - И. А., който заявил, че бил поканен на интервю за работа. Проверена била работната станция на Д. Д. С., където тя заявила, че извършва съдействие на клиенти при онлайн продажби на [платформа] [интернет адрес], разположена в [държава], с дейност подобна на [дружество]. След преглед на отворените екрани, свидетелите К. и К. установили активни приложения за комуникация и IP-телефония с наличие на диалози с клиенти, отворен сайт [интернет адрес], собственост на онлайн организатор на хазартни игри [дружество], регистриран в [държава], с раздели за онлайн залагания [наименование], [наименование], [наименование], [наименование]. Отворено било и активно приложение [интернет адрес], което представлявало бек-офис на централна компютърна система, използвана и от други хазартни организатори, с възможност за управление на профили на участници в хазартни игри. В детайлния преглед на чат-сесии на отворените приложения за комуникация имало активна комуникация с клиенти в реално време, свързана с посредничество при участие на потребители в хазартни игри със следното съдържание: ••••• ••••• ••••• ••••• ••••• При преглед на съдържанието на една случайна сесия се визуализирали следните атрибути: ••••• ••••• ••••• ••••• Установено било, че сайтът за залагания [интернет адрес] се достъпвал от територията на Република България, като позволявал отваряне и попълване на регистрационната форма за създаване на профили на участници в хазарт. Организаторът [дружество] нямал издаден лиценз за опериране на територията на Република България. Отворените в момента на проверката екрани (табове) в браузъра били свързани единствено с приложенията за чат комуникация и интернет страницата на организатора на хазартни игри [интернет адрес]. Хронологията на браузъра за датата 18.06.2024 год. показала активни приложения за комуникация [приложение], стартирано в 9:19 часа и [приложение] (Надежден сайт за залагания и казино), стартиран в 9:26 часа. На предходни дати били достъпвани също: [интернет адрес], [интернет адрес] - [приложение] -платформа за онлайн комуникация, [интернет адрес], отново приложение за чат комуникация, чрез което се изпращали и получавали съобщения. Свидетелите К. и К. не установили да има отворени сайтове за продажба на стоки, каквито били твърденията на служителите. В историческите данни (хронологията) на браузъра не били открити наскоро отваряни сайтове или платформи, свързани с продажби на стоки, нито конкретно цитираната [платформа] (•••) [интернет адрес]. В базата данни на уеб базираното приложение [интернет адрес] се съдържала цялата информация за участниците - регистрационни данни, игрални и клиентски сесии, финансови транзакции и друга информация, свързана с профилите на играчите. Налична била актуална информация за валутен курс на [интернет адрес] - [обменен курс], представляващо обменния курс на [криптовалута] спрямо [парична единица]. Това означавало, че депозираните средства, залозите и печалбите можели да се разплащат и в криптовалута. Установеното по време на проверката от свидетелите К. и К. им дало основание да приемат, че служители на „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД осъществявали посредничество при депозирането на средства по игралните сметки на участниците и при изплащането на печалбите на участниците, като достъпвали интернет страница [интернет адрес]., чрез която се организирали онлайн залагания на спортни състезания и казино игри. Същите достъпвали бекофис на сървър [интернет адрес] за регистрации на участници в хазарт. Подобна дейност не била разрешена за дружеството-жалбоподател, което нямало издаден лиценз по Закона за хазарта. Свидетелят К. направил екранни снимки на проверената работна станция в обекта на жалбоподателя, които приложил като доказателствен материал към преписката. За извършената проверка бил съставен Протокол №0188095/18.06.2024 год. от свидетелите Л. П. и Ч. Ч., които работели в ГДФК на НАП и от своя страна проверявали спазването на данъчното и осигурителното законодателство в обекта. По повод констатираното нарушение, на 16.09.2024 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.9, ал.3 от ЗХ, връчен същия ден на представителя на „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, който го подписал без възражение. Управителят на дружеството-жалбоподател тогава се явил с упълномощен адвокат, който също присъствал при предявяване и връчване на акта. На 19.09.2024 год. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 12.03.2025 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.96, ал.4 от ЗХ, наложил административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 10000 лева, на „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД [населено място], за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗХ. Описаната фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на разпитаните свидетели П. К., П. К., Л. П. и Ч. Ч., на които е дал вяра изцяло; показания на свидетелите Р. Ю. и Д. С., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от [дата]; Протокол №[номер]/[дата]. за извършена проверка в обект; Възражение от [дата]; Декларации от [дата] - [бр.]; Удостоверение за актуално състояние на „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД; Договор за наем на недвижим имот от [дата]; Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; снимков материал - [бр.]; Постановление на РП - Кърджали от [дата]; материали по преписка рег.№[номер]/[дата] по описа на ОД на МВР - Кърджали; Заповед № [номер] от [дата] по чл.86 от ЗДСл, както и другите приети по делото доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите П. К., П. К., Л. П. и Ч. Ч., като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Посочил е, че всички тези свидетели са очевидци, придобили преки и непосредствени впечатления на процесната дата относно извършваната дейност в стопанисвания от жалбоподателя обект и че първите двама свидетели - К. и К., са служителите от отдел ЕОСХО в НАП, които са извършили самата проверка на място по направление онлайн хазарт, както и че те дават подробни показания за установеното на работната станция/компютъра на служителя Д. С., а именно - отворените екрани на сайта за залагания [интернет адрес], активното приложение [интернет адрес], представляващо бек-офис на централна компютърна система, използвана от хазартни организатори, с възможност за управление на профили на участници в хазартни игри. Съдът е посочил също, че свидетелите К. и К. са видели чат-сесии на отворени приложения за комуникация с клиенти в реално време, свързана с посредничество при участие на потребители в хазартни игри, като една от тези сесии от процесната дата 18.06.2024 год. е описана подробно от свидетеля К. и в акта за установяване на административното нарушение, както и че К. и К. разказват подробно и обстоятелствено какво са възприели, защо и по какъв начин са стигнали до извода, че в обекта на „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД се осъществява посредничество при организиране на онлайн хазарт. На следващо място съдът е посочил, че тези свидетели са категорични, че в хронологията на браузъра на проверената работна станция нямало наскоро отваряни сайтове или платформи, свързани с продажби на стоки, в т.ч. [платформата] [интернет адрес] и че свидетелите К. и К. дават показания и относно обстоятелствата, свързани със съставянето и връчването на АУАН на 16.09.2024 год., както и са посочили, че тогава присъствал управителят на дружеството-жалбоподател, който се явил с упълномощен адвокат, като последният попитал собственика дали разбира прочетеното от акта, при което той потвърдил. Районният съд е приел, че показанията им са еднопосочни и напълно кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, поради което ги е възприел като достоверни относно описаните в акта и наказателното постановление факти. Съдът е дал вяра и на показанията на свидетелите Л. П. и Ч. Ч., които също са служители на НАП, дирекция ГДФК и които са участвали в проверката на 18.06.2024 год., но посочили, че тяхната задача се свеждала до това да установят, дали лицата имали сключени трудови договори, а проверката относно хазартната дейност си я извършили служителите, които били от звеното, отговарящо за онлайн залаганията. Показанията на свидетелите Р. Ю. и Д. С. първоинстанционният съд е кредитирал само досежно обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената проверка в обекта на дружеството-жалбоподател, а в частта им, в която заявяват, че в деня на проверката влезли само в [платформата], за да работят, съдът е приел, че показанията им не следва да се възприемат, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив - опровергават се от тях. Районният съд е отбелязъл, че освен това, свидетелите Ю. и С. се намират в служебна зависимост от жалбоподателя и показанията им могат да бъдат отдадени на стремежа да му съдействат за избягване на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество. Съдът е посочил, че отговорността на „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД [населено място] е ангажирана за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗХ, която разпоредба забранява на физически и/или юридически лица без лиценз по този закон, да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или да приемат залози, и/или да предоставят достъп до оборудване, различно от предвиденото в закона за осъществяване/организиране на съответната хазартна игра, и/или изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра в обекти, за които нямат издаден лиценз. Съдът е приел, че от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му административно нарушение и че дружеството, чрез своите служители е осъществявало посредничество при депозирането на средства по игралните сметки на участниците и при изплащането на печалбите на участниците, като се достъпвала интернет страница [интернет адрес], чрез която се организирали онлайн залагания на спортни състезания и казино игри, както и че се е достъпвал и бекофис на сървър [интернет адрес] за регистрации на участници в хазарт. В мотивите към решението е посочено, че няма никакво съмнение за съда, че установената в обекта на жалбоподателя дейност, описана подробно в акта и наказателното постановление, представлява посредничество при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри, без издаден лиценз по Закона за хазарта. С оглед на констатираното нарушение, районният съд е извел извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД [населено място], на основание чл.96, ал.4 от ЗХ, предвиждащ, че който инсталира и/или използва игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или приема залози, и/или изплаща печалби, или по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри без издаден лиценз по този закон, се наказва е глоба в размер от 5000 до 10000 лева или с имуществена санкция, в размер от 10000 до 15000 лева. Отбелязъл е, че наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Първоинстанционният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Посочил е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Съдът е приел, от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е намерил за неоснователни критиките относно описанието на извършеното нарушение и липсата на посочена конкретна хипотеза от чл.9, ал.З от ЗХ. В тази връмка съдът е посочил, че всяка една от хипотезите, изброени в разпоредбата е забранена от закона и тъй като същите не са формулирани в отделни точки от алинея 3, то не е нужно да бъдат допълнително прецизирани като предложение или хипотеза, а е достатъчно това да бъде сторено при фактическото описание на нарушението, което изискване са спазили в случая и актосъставителят и наказващият орган. Съдът е приел, че нарушението се явява доказано от показанията на разпитаните свидетелите К. и К., които в обекта на жалбоподателя лично са възприели достъпа до интернет страницата [интернет адрес] за онлайн залагания на спортни състезания и казино игри, до бекофиса на сървъра [интернет адрес], който съдържал цялата информация за участниците - регистрационни данни, игрални и клиентски сесии, финансови транзакции и друга информация, свързана с профилите на играчите, в т.ч. актуална информация за валутен курс на [интернет адрес] - [валутен курс], представляващо обменния курс на [криптовалута] спрямо [парична единица]. Посочил е освен това, че свидетелите видели също и чат-сесии с комуникация между служители на дружеството и участниците, която се осъществявала през приложения за комуникация и IP телефония. На следващо място, районният съд е намерил за неоснователни и доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, като е посочил, че действително, П. К., който е актосъставител, фигурира и в графата за свидетел на акта, но съдът обаче е счел това нарушение за несъществено такова, тъй като не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и че именно последното обстоятелство е решаващо, за да бъде преценено едно процесуално нарушение като съществено. В тази връзка съдът е посочил, че не всяко нарушаване на чл.42 от ЗАНН води до нередовност на акта и препятства издаването на наказателно постановление и че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в процесния казус. По-нататък, въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението, че не бил осигурен преводач, който да превежда на управителя на дружеството-жалбоподател при връчване на акта и наказателното постановление. В тази връзка е посочил, че от показанията на свидетелите К. и К. става ясно, че при предявяване на акта разговорът се водел на български език, управителят се явил с упълномощен адвокат, който го попитал, разбира ли прочетеното и същият потвърдил, като необходимост от преводач не е била установена. Предвид това съдът е приел, че няма съмнение, че жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е съставен акта, тъй като в установения от закона срок е упражнил правото си на възражение и е подал такова още на 19.09.2024 година. Относно довода за липса на вина от страна на жалбоподателя, районният съд е намерил за нужно да посочи, че в случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна и поради това, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Посочил е също, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и е следвало да организира така работата си, че в стопанисвания от него обект да се спазва забраната на чл.9, ал.3 от ЗХ, а като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция. На следващо място, районният съд е намерил за неоснователно и оплакването за липса на кореспонденция между акта, наказателното постановление и протокола за извършената проверка, тъй като е безспорно съответствието на изложените там факти и обстоятелства с действително установените по време на проверката. Съдът е приел също, че не е допуснато твърдяното нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като деянието е извършено и установено на 18.06.2024 год., а АУАН е съставен на 16.09.2024 год., т.е. в предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя и че наказателното постановление е издадено на 12.03.2025 год., преди да е изтекъл шестмесечния срок от съставянето на акта по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съдът е посочил също, че наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като е намерил за неоснователно и искането, съдът да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. В тази връзка съдът е посочил, че осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.9, ал.3 от ЗХ. Предвид изложеното дотук, районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и че като такова, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и предвид направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН и във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът е присъдил в полза на Национална агенция за приходите, със седалище [населено място], към структурата на която принадлежи издателят на процесното наказателно постановление, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 130.00 лева. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд, по подадена в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта, на посочените основания, на проведеното пред този съд производство. Настоящият касационен намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и се споделя в пълна степен и от настоящата инстанция. При правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил правилни и законосъобразни правни изводи, довели до постановяване на решение в съответствие с материалния закон, като в тази връзка, настоящият състав намира инвокираните в касационната жалба оплаквания за недоказани и неоснователни. Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на правото на защита при предявяването и връчването на съставения АУАН, т.к. управителят на дружеството - А. К., бил ••• гражданин и не владеел български език и че АНО следвало служебно да приложи чл.90, ал.1 от НПК и да назначи преводач, но това не било сторено, което представлявало несанираемо процесуално нарушение. Това оплакване се съдържа и в жалбата до първоинстанционния съд, като съдът е изложил съображения защо счита, че такова съществено процесуално нарушение не е налице, като тези съображения се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е бил съставен в Централно управление на НАП в [населено място], на [улица]. От безпротиворечивите показания на свидетелите П. К. и П. К. става ясно, че там са се явили и са присъствали управителят на дружеството, а именно А. К., още един представител на дружеството „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, както и адвокат, като свидетелят К. в съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 год., при разпита й и даваните показания в тази насока, е посочила, че това е адвокатът – пълномощник на жалбоподателя по делото в Районен съд - Кърджали, който се е намирал в съдебната зала в това си качество. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 21.07.2025 год., другият свидетел – П. К. е посочил, че управителят К. се е явил с адвокат и с още един представител на дружеството, както и че адвокатът е представил пълномощно, което пълномощно са приложили към съставения АУАН. Видно е от приложеното по първоинстанционното дело заверено копие от съставения АУАН №F788334 от 16.09.2024 год., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление/на л.23/, че в същия, в описа на писмените материали/доказателства/, е вписано „- Пълномощно от А. К., за упълномощаване на адвокат ••• А. В. Б.“. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че действително, при съставянето, предявяването и връчването на този АУАН, управителят на дружеството А. К. се е явил с упълномощен адвокат, като е представил пълномощно, което е вписано в описа на писмените материали към акта, а с това явно се опровергава твърдението в жалбата, че не било вярно, че управителят на дружеството се е явил с адвокат при съставянето и връчването на акта. Във връзка с горното съдът в настоящия състав намира, че правилно районният съд е кредитирал показанията на посочените по-горе двама свидетели, които са заявили, че упълномощеният адвокат е попитал управителя на дружеството, дали разбира какво му е прочетено, т.е. съдържанието на съставения АУАН, на което управителят, пред двамата свидетели – актосъставител и свидетел по акта, е заявил, че разбира всичко. Предвид така направеното изявление от управителя на дружеството пред двамата свидетели, независимо че то е направено в отговор на въпрос на упълномощения от него адвокат, а именно – че разбира всичко, което му е прочетено, т.е. същият е разбрал какво е административното обвинение, то се налага изводът, че не е имало никаква необходимост в случая да му бъде назначаван преводач, а от това пък следва, че по никакъв начин не му е било накърнено правото на защита, т.е. не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съставляващо основание за отмяната му. Отделно от изложеното следва да се посочи, че управителят на дружеството-касатор, а именно - А. К., е със статут на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец, видно от приложеното по представената в районния съд преписка, Разрешение за пребиваване №[номер], издадено на 28.12.2023 год., валидно до 22.12.2028 год./на л.50 от АНД №329/2025г./. Това според настоящия състав, е индиция в насока, че управителят на дружеството – касатор разбира български език в достатъчна степен, предвид постоянното му пребиваване в страната и от още от края на 2023 година. Несъстоятелно е оплакването в жалбата за липсата на индивидуализация на техническото средство, с което е извършена хазартната дейност, като съдът намира, че абсолютно не е било необходимо да се описват конкретните параметри на работните станции, чрез които се е достъпвала интернет страница [интернет адрес]., чрез която се организирали онлайн залагания на спортни състезания и казино игри, респ. не е необходимо да се описват тяхната марка, модел и т.н., както и да се описват техническите им характеристики. Несъстоятелно е и оплакването, че не били индивидуализирани размер залог, игра, изплатена или формирана печалба и т.н. и че не били конкретизирани спортни игри, вид валута и неин размер, като в тази връзка следва да се посочи, че са били организирани залагания на спортни игри и казино игри. Категорично е несъществено обстоятелството, на какви точно спортни игри са организирани залаганията – дали на футболни мачове, волейболни, баскетболни, бейзболни или някакви други такива или пък на състезания по кърлинг, както и е без значение, каква е конкретната казино игра/рулетка, блекджак или друга/, на която са били организирани залаганията, а без значение за съставомерността на деянието е и в каква валута са били извършвани залаганията. Настоящият касационен състав не споделя и твърденията за неправилно приложение на чл.9, ал.3 от ЗХ, респ. доводът, че АНО не е конкретизирал коя от седемте хипотези на чл.9, ал.3 от ЗХ счита за нарушена, което лишавало дружеството от адекватна защита, както и намира за неоснователно оплакването, че районният съд изцяло е игнорирал този довод. Районният съд не е игнорирал този довод, а е дал отговор на същия, като ясно е посочил в мотивите към решението, че всяка една от хипотезите, изброени в разпоредбата е забранена от закона и тъй като същите не са формулирани в отделни точки от алинея 3, то не е нужно да бъдат допълнително прецизирани като предложение или хипотеза, както и че е достатъчно това да бъде сторено при фактическото описание на нарушението, което изискване е спазено в случая и от актосъставителя, и от наказващият орган. Настоящият касационен състав в пълна степен споделя горното, като в допълнение намира за нужно да посочи, че както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, е направено изключително подробно и детайлно фактическо описание на деянието, което описание в пълна степен е осигурило възможност на соченото за нарушител лице да разбере, в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита, което и същото безспорно е сторило. Настоящата инстанция също намира, че установената в обекта на жалбоподателя дейност, описана подробно в АУАН и в наказателното постановление, представлява посредничество при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри, без издаден лиценз по Закона за хазарта. В тази връзка, в пълна степен споделя извода на районния съд, че с оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора „Джед Трейдинг Консултънси” ЕООД [населено място], на основание чл.96, ал.4 от ЗХ, предвиждащ, че който инсталира и/или използва игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или приема залози, и/или изплаща печалби, или по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри без издаден лиценз по този закон, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10000 лева или с имуществена санкция, в размер от 10000 до 15000 лева. Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на касаторът „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства. Районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона за хазарта/ЗХ/, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното в писмения отговор на касационната жалба и в депозираната преди съдебното заседание писмена молба от ответника по жалбата, искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът „Джед Трейдинг Консултънси“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], с [ЕИК], да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в минималния регламентиран размер от 66.47 евро (130.00 лева), съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище [населено място], в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал процесното наказателно постановление. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали