Решение № 26892 от 12.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1967/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Б.“, срещу Становище по екологична оценка №6-5/2023 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на „План за управление на риска от наводнения в Д. район 2022-2027 г.“. ОСЪЖДА Сдружение „Б.“, [населено място] да заплати на Министерство на околната среда и водите деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138, ал.3 АПК да се изпрати препис от същото. СЪДИЯ: Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.88, ал.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба на Сдружение „Б.“, [населено място] срещу Становище по екологична оценка №6-5/2023 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на „План за управление на риска от наводнения в Д. район 2022-2027 г.“. В жалбата се твърди, че оспореното становище е незаконосъобразно, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Според жалбоподателя налице са нарушения на ЗООС, Закона за водите, Закона за биологичното разнообразие, Наредбата за сечите, Наредбата за ЕО, Наредбата да ОС и др. Съображения за незаконосъобразност са изложени и в представени писмени бележки. Предвид това се иска отмяната му. Ответникът – Министъра на околната среда и водите, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители гл. юрисконсулт И. Т. и гл. юрисконсулт В. Т., оспорват жалбата с подробно изложени доводи за нейната неоснователност. Съображения за законосъобразното издаване на оспорения акт са изложени и в представени писмени бележки. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски. Заинтересованата страна Б. дирекция „Д. район“, [населено място] не е изразила становище по жалбата. По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи се в изпратеното от ответника заверено копие от административната преписка и представени от страните. Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Процедурата по екологична оценка е започнала с подадено от Директора на Б. дирекция „Д. район“ уведомление с вх. № ЕО-32/18.08.2021 г. за изготвяне на план/програма на проекта на ПУРН в ДР по образец по приложение №3 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО и уведомление за план, програма и проект по реда Наредбата за ОС. В отговор, с писмо с изх. № ЕО-32/08.09.2021 г. на МОСВ, възложителят е информиран за приложимата процедура по реда на Глава шеста, раздел втори от ЗООС - задължителна ЕО, в обхвата на чл.85, ал.1 от ЗООС, тъй като с предвидените в плана мерки се очертава рамката за развитие на инвестиционни предложения по Приложение № 1 и № 2 на ЗООС. Посочено, е че планът попада и под разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за ОС, поради което за него следва да бъде извършена оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони. Дадени са указния за следващите действия, които да бъдат предприети за провеждане на процедурата по ЕО, съвместена с оценка за съвместимостта. Писмото е оповестено на интернет страницата на МОСВ на 13.09.2021 г., видно от Констативен протокол с изх. № ЕО-32/13.09.2021 г. С писмо с вх. № ЕО-32/22.12.2022 г. в МОСВ е внесено задание за определяне на обхвата и съдържанието на доклад за ЕО на ПУРН в Д. район и схема за провеждане на консултации с обществеността, заинтересовани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от Плана. Представен е и Проекта на ПУРН за Д. район. Изискани са и са получени становища от специализирани дирекции в МОСВ - „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП), „Политики по изменение на климата“ (ПИК), „Управление на водите“ (УВ), „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ (УООП), „Координация на въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ (КВЕСМС), „Опазване чистотата на въздуха“(ОЧВ) и „Национален координационен център“(НКЦ). Със становище, отразено в писмо изх. № ЕО-32/06.02.2023 г. на Министъра на околната среда и водите, по консултациите по задание за обхват на доклада за ЕО на ПУРН в Д. район са дадени бележки и препоръки по заданието и схемата за консултации. Със същото писмо възложителят е уведомен, че проектът на ПУРН в Д. район 2022-2027 г. има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони от мрежата „Натура 2000“, за което са изложени мотиви. Дадени са указания за разработване на доклад за оценка степента на въздействие на проекта на ПУРН за Д. район върху защитените зони, съобразно препоръките. С писмо изх. № ЕО-32/25.09.2023 г. от МОСВ е дадена положителна оценка на качеството на ДОСВ, по смисъла на чл. 25, ал. 5, т. 2 от Наредбата за ОС и са дадени указания по извършване на следващите действия, необходими по процедурата по ЕО - провеждане на консултации и обществени обсъждания. С писмо вх. № ЕО-32/28.09.2023 г. от Директора на БД „Д. район“ е внесен Доклад за ЕО (изготвен съгласно чл. 17, ал. 1 Наредбата за ЕО) за ПУРН в Д. район с приложенията, в т.ч. нетехническо резюме на доклада за ЕО (съгласно чл. 17, ал. 3 Наредбата за ЕО), ДОСВ, съобщение за провеждане на консултации, справка за проведените консултации и линк към проекта на план, за извършване на оценка на качеството на доклада по критериите на чл. 20, ал. 3 Наредбата за ЕО. На основание чл.20, ал.1, т.1 от Наредбата за ЕО съобщение за провеждане на консултации по ЕО в периода от 27.09.2023 г. до 27.10.2023 г., в т.ч. дата за провеждане на обществено обсъждане на 31.10.2023 г. и начин на изразяване на становища, е публикувано на интернет страницата на МОСВ на 29.09.2023 г., видно от Констативен протокол с изх. № ЕО-32/29.09.2023 г. С писмо изх. № ЕО-32/06.11.2023 г. на МОСВ е изразено становище по документацията по ЕО, като са отразени становищата на специализираните дирекции НСЗП, ОЧВ, УООП, УВ, НКЦ и Министерство на здравеопазването. Със същото писмо са предложени за съгласуване мерки по наблюдение и контрол на въздействието върху околната среда при прилагането на плана, по реда на чл. 20, ал. 8 Наредбата за ЕО. От страна на Б. дирекция „Д. район“ е организирано и проведено на 31.10.2023 г. обществено обсъждане на Д., в т.ч. ДОСВ и проекта на ПУРН за Д. район. В хода на консултациите са постъпили значителен брой становища от различни Териториални поделения на Държавни горски стопанства на територията на Б. дирекция „Д. район“, в т.ч. и становище с вх. № ЕО-32/30.10.2023 г. от жалбоподателя Сдружение „Б.“. На основание чл.23, ал.1 от Наредбата за ЕО от Директора на БД „Д. район“ в МОСВ е подадено искане за издаване на становище по ЕО вх. № ЕО- 32/10.11.2023 г. При прегледа му е установено, че същото е окомплектовано за внасяне за разглеждане по реда на чл.25, ал.2 – ал.5 от Наредбата за ЕО на заседание на Междуведомствена комисия (МК) - специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 Наредбата за ЕО. Със Заповед №РД-902/14.11.2023 г. на Министъра на околната среда и водите е насрочено заседание на МК за 22.11.2023 г. Със свое Решение от 22.11.2023 г. МК, специализиран състав на ВЕЕС, е предложил на министъра на околната среда и водите да подпише Становището по ЕО за съгласуване на проектите на ПУРН в Д. район за периода 2022- 2027 г. В резултат на проведената процедура, на основание чл.26, ал.1, т.1 от Наредбата за ЕО е издадено обжалваното Становище по ЕО № 6-5/2023 г. на Министъра на околната среда и водите от 01.12.2023 г., с което се съгласува ПУРН в Д. район 2022-2027 г. От приобщените доказателства (Констативен протокол с изх. № ЕО-31; ЕО-32; ЕО-34; ЕО- 35/01.12.2023 г., съставен от длъжностни лица при МОСВ) се установява, че е извършено изискуемото се обявяване и оповестяване по реда на чл. 27 Наредбата за ЕО на 01.12.2023 г. От представените от ответника доказателства се установява, че План за управление на речния басейн в Д. район за периода 2016 – 2021 и национална програма за изпълнението му са приети с Решение на МС №1110/29.12.2016 г. Нов План за управление на речния басейн в Д. район не е приет, поради което и на основание §6 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите този план се прилага до приемането на актуализиран такъв за следващия период. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и от заинтересувано лице по смисъла на чл. 88, ал.3 ЗООС. Съгласно чл.2, §4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.) „общественост" значи едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство техни сдружения, а съгласно чл. 2, § 5 - "засегната общественост" значи общественост, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. За целите на това определение се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес. Следователно за нуждите на Конвенцията договарящите се страни са създали една презумпция по отношение на правния интерес на неправителствените организации, които работят за опазване на околната среда. С нормите на §1, т.24 и т.25 от ДР на ЗООС се въвеждат изрично във вътрешното законодателство понятията "общественост" и "засегната общественост", с оглед на дефинициите на чл.2, §4 и §5 от Конвенцията, в т. ч. презумпцията за правния интерес на екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие със закона. Вътрешната разпоредба уточнява, че това качество е относимо при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното. В настоящия случай становището е оспорено от Сдружение с нестопанска цел „Б.“, като видно от чл. 5, ал. 1 от устава му, предметът му на дейност е съхраняване на природата и околната среда. Като сдружение, неправителствена организация, регистрирана при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, същото попада и в кръга на заинтересованата общественост с право да оспорва актове, от вида на процесното. Спазен е и срокът за оспорване, доколкото становщето е публикувано на сайта на МОСВ на 01.12.2023 г., а жалбата е подадена на 15.12.2023 г. Разгледана по същество, жалбата на „Сдружение „Б.“ е неоснователна. Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на събраните доказателства, да провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното в настоящото производство Становище по ЕО № 6-5/2023 г. от 01.12.2023 г. е издадено от Министъра на околната среда и водите, който именно е компетентният орган, съгласно чл.84, ал.1 от ЗООС, вр. чл.4, т.1 от Наредбата за ЕО да издаде цитираното становище за плановете и програмите, които се одобряват от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание. Същото е издадено в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 АПК и чл.26 ал.2 от Наредбата за ОС реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото издаване. Предвид това съдът приема, че не се установява порок във формата на акта по смисъла на чл.146, т.2 АПК, който да обуславя отмяната му. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата, разписана в Глава Шеста от ЗООС и чл.16 – чл.26 Наредбата за ЕО. Проведени са всички задължителни етапи на процедурата по извършване на ЕО и съвместяването й с оценката за съвместимост (ОС) по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС). Компетентният орган е преценил, че следва да се извърши ЕО и ОС и е определил обхвата им. Изготвени са Доклад по екологична оценка (Д.) и Доклад за оценка за степента на въздействие (ДОСВ). Представеният ДОВС е изготвен от специалисти по чл. 34, ал. 1, вр. чл. 9 от Наредбата за ОС. Докладът е приет с положителна оценка и на основание чл.36, ал.8 от Наредбата за ОС в срока по чл.25, ал.1 от Наредбата за ОС е публикуван на интернет страницата на инспекцията на 29.09.2023 г. По този начин е спазено изискването и на чл. 20, ал. 6 от Наредбата за ЕО. Твърдението на жалбоподателя, че мярка 5 „Да не се допуска изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване на съответната защитена зона“, от раздел I „ Мерки и условия за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на ПУРН в ДР 2022-2027 г. върху околната среда и човешкото здраве ", подраздел В Мерки и условия за изпълнение при прилагането на ПУРН в Д. район 2022-2027 г., не е била включена в публикувания за обществено обсъждане проект на ПУРН, както в Д. и в ДОСВ и че не е представена по време на общественото обсъждане на докладите по ЕО и ОСВ е невярно. Мярка 5 не е мярка от ПУРН, а е една от мерките и условията за изпълнение при прилагането на ПУРН в Д. район, произтичаща от ДОСВ и е публикувана на стр. 389 от публикувания на интернет страницата на МОСВ доклад - https: //www.moew.government.bg/bg/priroda/natura-2000/konsultacii-s- obstestvenostta-na-doklada-za-ocenka-stepenta-na-vuzdeistvie-dosv/na-osnovanie-chl-20-al-6-ot-naredba-za-ео/. Същата мярка 5 е част от Доклада за оценка на съвместимостта, който е бил публично достъпен и предмет на консултации, вкл. обществено обсъждане, поради което, не може да се приеме твърдението, че тя е нова мярка. Следователно недоказани са доводите на жалбоподателя, че заинтересованата общественост е била лишена от правото си да изрази становища и да направи предложения по тази мярка. На 31.10.2023 г. е проведено обществено обсъждане на Д., в т.ч. ДОСВ и проекта на ПУРН, като в хода на консултациите са постъпили значителен брой становища от различни Териториални поделения на Държавни горски стопанства на територията на БД „Д. район“, в т.ч. и становище от жалбоподателя Сдружение „Б.“. Проведени са изискуемите се консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от ПУРН в Д. район. Резултатите от консултациите са отразени в Д.. Докладът за ЕО съответства на изискванията на чл.17 от Наредбата за ОС, а оспореното становище е издадено при спазване на изискванията на чл.26, ал. 1 от Наредбата за ОС. Не са нарушени правилата, предвидени в чл.33 – чл.37 от Наредбата за ОС. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.31, ал.4 от ЗБР, при което становището по ЕО инкорпорира в себе си и решение по оценка за съвместимостта на проекта на ПУРН в Д. район с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони. След подадено в МОСВ на 10.11.2023 г. на основание чл.23, ал.1 Наредбата за ЕО искане за издаване на становище по ЕО от директора на БД „Д. район“, по отношение на което е установено, че същото е окомплектовано за внасяне за разглеждане по реда на чл.25, ал.2 – ал.5 от Наредбата за ЕО на заседание на Междуведомствена комисия (МК) - специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата за ЕО, със Заповед № РД-902/14.11.2023 г. на Министъра на околната среда и водите е насрочено заседание на МК за 22.11.2023 г. С Решение от 22.11.2023 г. ВЕЕС е предложил на Министъра на околната среда и водите да подпише Становището по ЕО за съгласуване на проектите на ПУРН в ДР за периода 2022- 2027 г., вследствие на което е издадено и процесното решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Съдът намира, че при издаване на процесния акт са спазени и матерлиалноправните норми. В тази връзка доводите на оспорващия се явяват неоснователни. На първо място оспорващият счита, че процесното становище противоречи на Закона за водите. Твърденията му в тази насока касаят една конкретна мярка от ПУРН, раздел I „ Мерки и условия за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на ПУРН в ДР 2022-2027 г. върху околната среда и човешкото здраве ", подраздел В. „ Мерки и условия за изпълнение при прилагането на ПУРН в Д. район 2022-2027 г.“, за която се твърди, че противоречи на разпоредбите на ЗВ, а именно мярка 5. „Да не се допуска изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване на съответната защитена зона“. Тази мярката е оценена в Доклада за оценка на съвместимостта (ДОСВ) на проект на ПУРН в Д. район 2022-2027 г. За тази мярка е предвидено, че ще се изпълнява в райони, застрашени от потенциален риск от наводнения, попадащи в защитени зони и защитени територии и касае видове, представляващи крайречни природни местообитания. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ зоните за защита на водите са защитени територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. За териториите и зоните по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според Заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие; Влязъл в сила план за управление на защитената територия или защитена зона; Влязъл в сила план действие за растителен или животински вид. В конкретния случай, за защитените зони е предвидена мярка с по-строг характер, която в допълнителна степен да подсигурява спазване на специфичните режими в защитените зони. Това условие обаче не е в противоречие с разпоредбите на Закона за водите, които уреждат режимите, при които се допуска разчистване на речните корита или почистване на крайречните брегове. Напротив, не могат да се намерят аргументи, които да подкрепят твърденията на жалбоподателят, че посочената мярка разрешава изсичането на растителност по бреговете на реки и речни тела. Цитираната разпоредбата на чл. 143 от ЗВ е разписана в Глава девета „Защита от вредното въздействие на водите“, Раздел I, „Общи положения'' и урежда основни правила и забрани за извършване на дейности с цел да не се създават предпоставки за наводнения. Този текст не забранява и не изключва възможността за промяна на параметрите на речното легло, след издаване на разрешително по специалния ред в ЗВ. Чл. 143 от ЗВ не въвежда навсякъде абсолютна забрана за дейности, още по-малко пък да забранява сечи, като дори в ал.2 от разпоредбата, забраната за намаляване на проводимостта косвено се отнася до поощряване премахването на растителността в речното корито. Предвид това съдът приема, че няма противоречие на мярката с разпоредбите на Закона за водите, тъй като при идентифициране на нарушена проводимост и необходимост от почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл.119а, ал.1, т.5, от ЗВ, разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.10 от същия закон предвижда издаване на нарочно разрешително. Процедурата по издаване на разрешително се предхожда от произнасяне по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Предмет на оценка и включване при необходимост на мерки са само в обхвата на защитената зона, а не цялата територия за ПУРН. В този смисъл цитираната мярка 5. „Да не се допуска изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване в съответната 33.“ е предвидено да се изпълнява именно в райони застрашени от потенциален риск от наводнения, попадащ в защитени зони. Освен това съгласно §1, ал.1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗВ „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат: - В границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите - при наличие на диги; - При протичане на средномногогодишшните максимални водни количества с обезпеченост 5 на сто или повтаряемост веднъж на 20 години - за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения. Следователно, обхватът на крайбрежните заливаеми ивици е обичайно по-малък от териториалния обхват на защитената зона и в този случай конкретната мярка надгражда и разширява приложното поле в обсега на защитените зони, т.е. мярката не намалява, а разширява забраната по ЗВ. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че мярка 5 от раздел I, подраздел В. противоречи на Закона за биологичното разнообразие. Целта на тази мярка в атакуваното Становище по ЕО е да намали въздействието върху защитените зони на предвидените в ПУРН мерки, в съответствие с чл. 31, ал. 12, т. 1 от ЗБР, респективно чл.36, ал.12 от Наредбата за ОС. По презумпция мярката от т.5 на Становището по ЕО 6-5/2023 г. ще се прилага там, където съответната мярка от ПУРН засяга защитени зони, в които крайречни природни местообитания са предмет на опазване и когато такива са констатирани от компетентния орган като член на комисиите по чл.140, ал.4, т.1 от ЗВ. Следва да се вземе предвид фактът, че програмата за планово почистване на речните участъци по чл. 140, ал. 4, т. 3, б. „д“ от ЗВ следва да бъде процедирана съгласно изискването на чл. 31, ал. 1 от ЗБР, вкл. и предвид „мярка I. А. Общи мерки“ т. 1 от Становището по ЕО. В този смисъл посочените от жалбоподателя мотиви за стесняване на приложното поле на чл.143, т.1 от ЗВ са неоснователни. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че мярка 5 от Становище по ЕО 6- 5/2023 г. ограничава разпоредбата на чл.65, ал. 2, т. 11 от Наредба №8 за сечите в горите (обн., ДВ, бр. 64 от 2011 г.). Съгласно чл. 1 от Наредбата за сечите в горите, предмет на нормативния акт са видовете сечи, методите, условия и редът за тяхното провеждане, както и относимите със сечите допълнителни действия. Забраната по реда на чл.65, ал.2, т.11 се отнася за горски типове природни местообитания и се отнася за поддържането на зони, около постоянните водни течения. От своя страна, плановете за управление на речните басейни са регламентирани в глава IV, чл. 146и и сл. от ЗВ. Съгласно посоченото, планът включва заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения, картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риска от наводнения, както и описание на целите на управлението на риска от наводнения и кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения. В този смисъл не е налице противоречие между мерките, предвиждани по Наредбата за сечите в горите, както и между плана от мерки, предвиден в ПУРН, доколкото двата акта са с различно приложно поле. Не следва да се приема, че мярката за забрана на изсичане по ПУРН ограничава или стеснява обхвата на забраната за сеч по чл.65, ал.2, т.11 от Наредбата за сечите в горите, доколкото и двете забраняват да се извършват действия в природни местообитания, предмет на защитена зона. Нещо повече, забраната за изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване в съответната защитена зона, не дерогира забраната в горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в границите на защитените зони по ЗБР, да се поддържат зони около постоянните водни течения с ширина не по-малка от 15 метра, в които не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма от 5% от запаса на насажденията. В този смисъл за природните местообитания, предмет на опазване по Приложение 1 на ЗБР, мярка № 5 от раздел I, подраздел В. не се явява в противоречие на Наредба № 8 за сечите в горите. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че атакуваното становище по ЕО е в противоречие с разпоредбите на Наредбата за ОС. Целта на оценката за съвместимост е да оцени очакваното въздействие от реализацията на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000, а не неговото качество, т.е. не е в обхвата на ДОСВ да оцени оценките на риска за Д. район, представени в Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН), дали са достатъчни определените Райони със значителен потенциален риск от наводнения или дали в ПУРН 2022-2027 има пропуснати райони с доказани наводнения преди възлагането на Д. и на ДОСВ. ПУРН, в своята цялост, включва приоритети, цели и мерки. В Доклада за екологична оценка е извършена детайлна оценка от очакваното въздействие на две нива - ниво приоритети и цели и ниво мерки, т.е. оценката обхваща плана в неговата цялост. В т. 3 на ДОСВ, неразделно приложение към Д., който е изготвен в съответствие с изискванията за структура и съдържание на Наредбата за ОС, е представен анализ на елементите на ПУРН, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони и техните елементи. Съгласно извършения анализ, основен елемент на ПУРН е програмата от мерки (ПоМ). Част от заложените в нея мерки са „неструктурни“ мерки, т.е. нямат пряко отношение към околната среда и не могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони и техните елементи. Останалите мерки са „структурни“, т.е. предвиждат реализацията на структурни/строителни решения или дейности с потенциален пряк ефект върху околната среда. Тези мерки са елементи на ПУРН, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти или инвестиционни предложения биха могли да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони или техните елементи. Анализът на въздействията е съсредоточен върху структурните мерки и тези от останалите мерки от ПУРН, които могат да окажат въздействие върху защитените зони, техните предмет и цели на опазване и засягат идентифицираните в точка 4 на ДОСВ защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. При изготвянето на ПОРН е взета предвид цялата налична към 2019 г. информация. Предварителната оценка на риска от наводнения не е предмет на ДОСВ. В жалбата са наведени твърдения, че становището по ЕО се основава на ДОСВ, в който са допуснати значителни пропуски. Като първи пропуск е посочено, че в ДОСВ няма заключение на изготвилите го експерти дали са достатъчно пълни оценките на риска за Д. район, представени в Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН), дали са достатъчни определените райони със значителен потенциален риск от наводнения. Следва да се има предвид, че ПОРН и определянето на РЗПРН са етапи от изготвянето на окончателния вариант на проекта на ПУРН, а не негови елементи. Те се определят по реда на Закона за водите, а не по реда на Закона за биологичното разнообразие, съответно не следва да са предмет на оценка в ДОСВ. Извън компетенциите на експертите, изготвили ДОСВ, е да определят, дали оценките на риска са достатъчно пълни в Предварителната оценка на риска от наводнения, както и дали са достатъчни определените райони със значителен потенциален риск от наводнения в Д. район. Друго твърдение е, че „има пропуснати райони с доказани брутални наводнения много преди възлагането на Д. и ДОСВ “. Това твърдение е неоснователно, тъй като същите са определени в съответствие със заложеното в ЗВ. Основната част от ПУРН е Програмата от мерки, чрез която следва да се постигат целите и приоритетите му, съответно в ДОСВ са оценени мерките, които биха оказали въздействие върху защитени зони. В тази връзка твърдението, че описаният пропуск представлява нарушение на чл. 21 от Наредбата за ОС се явява неоснователно. Съдът намира, че критерият за въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитените зони е разгледан в ДОСВ на ПУРН 2022-2027 в Д. район, поради което неоснователен е аргумента на жалбоподателя, твърдящ обратното. Изискванията на чл.6, §3 и §4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията) са транспонирани в разпоредбите на чл.31 от ЗБР и съответно в Наредбата за ОС по чл. 31а от същия закон. Наредбата за ОС транспонира чл. 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Наредбата е нотифицирана пред Европейската комисия. Съгласно чл.31 от ЗБР, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, като процедурата по реда на чл.31 от ЗБР включва оценка на степента на въздействие по отношение на целите на защитената зона. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗБР оценката за съвместимост се извършва за защитените зони, които са: 1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл.10, ал.3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или 2. включени в списъка по чл.10, ал.4, обнародван в ДВ, или 3. обявени със заповед по чл. 12, ал. 6. В хипотезите на чл.31, ал.2, т.1 и т.2 от ЗБР оценката за съвместимост се извършва спрямо целите на защитената зона, съдържащи се в документацията за защитената зона по чл. 8, ал. 1 от същия. В хипотезата на чл. 31, ал. 2, т. 3 от ЗБР, оценката за съвместимост се извършва спрямо целите на защитената зона, съдържащи се в заповедта за обявяване на съответната зона. При наличие на утвърдени специфични и подробни цели на опазване за защитените зони, същите се вземат предвид в процедурите по оценка за съвместимост. В тази връзка, извършената оценка на степента на въздействие на ПУРН в Д. район върху предмета и целите на защитените зони, представена с ДОСВ, който е оценен с положително качество от страна на компетентния орган, е по отношение на природозащитните цели и целостта на защитените зони. Оценката се съдържа в т. 5 от ДОСВ - т. 5.1. Описание и анализ на въздействието на ПУРН върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони и в т. 5.2. Описание и анализ на въздействието на ПУРН върху целостта на защитените зони. Не е вярно твърдението в жалбата, че в ДОСВ не е разглеждан критерият „характеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваните планове, програми и проекти/инвестиционни предложения могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони“. Посоченият критерий е съобразен от гледна точка на кумулативен ефект, поради което не е налице нарушение на чл. 22, т. 2 от Наредбата за ОС. В т. 2 на ДОСВ е направена характеристика и обобщен анализ на планове, проекти и програми/инвестиционни предложения (ППП/ИП), от които би могло да възникне кумулиране на отрицателно въздействие върху защитените зони в съчетание с ПУРН. Не е необходимо изрично позоваване, че мерките в Становището по ЕО са изрично съгласувани с ПУРБ, още повече, че това не е единственият документ, план/програма, с който следва да се съгласуват мерките по ПУРН. Видно от посоченото, направено е съгласуване с няколко и различни планове, при определяне на мерките за конкретните защитени зони. Направени са заключения относно степента му на въздействие, като е посочено, че детайлна оценка по характеристика и по природозащитното състояние на местообитанията и видовете следва да бъде правена на следващ етап в рамките на съгласуването по реда на екологичното законодателство на произтичащите ППП/ИП от ПУРН, когато ще е ясно точното местоположение и конкретната площ, върху която ще бъдат изпълнени. Съдът намира, че доводите на жалбоподателя по отношение на „нулева алтернатива“, са неотносими към предмета на спора. Срещу цитираните от оспорващия в жалбата текстове от доклада за ЕО, който е бил на обществен достъп, с които се съгласува проекта на ПУРН в Д. район не са постъпвали в становища или възражения от страна на Сдружение „Б.“ в периода на обществени консултации. Неоснователни са твърденията, че за подобряване на качеството на проекта на ПУРН в Д. район 2022-2027 г. е необходимо, да се изчака приемането на новия ПУРБ, за да бъде съобразен с мерките, заложени в последния. Съгласуването на ПУРН 2022-2027 в Д. район няма отношение с проекта на ПУРБ 2022-2027 г. в същия район. Съгласно изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 4 на Наредбата за ЕО, за вземане на решение по ал. 1 Междуведомствената комисия/експертния екологичен съвет преценява документацията по чл. 23, ал. 1 и 2 от наредбата за съответствие с изискванията за разглеждане на разумни алтернативи, включително „нулева“ алтернатива, за постигане на основните цели на плана/програмата“. В конкретния случай, „нулевата алтернатива“ е неприемлива, предвид задължението, съгласно Закона за водите и Директива 2007/60/ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения за актуализиране на всеки 6 години на ПУРН (независимо от разпоредбите на член 146о, ал. 3 на Закона за водите, съгласно която приетите планове за управление на риска от наводнения се прилагат до приемането на актуализирани планове) и заведената срещу страната процедура за нарушение за неизпълнение на задължението за актуализиране на ПУРН. Предвид изложеното съдът счита, че не са допуснати твърдяните от оспорващия нарушения и обжалваният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Становището е издадено в съответствие с целта на закона, залегнали в чл.1 от ЗООС. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл.168 АПК и по изложените съображения съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника се дължат своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за производството по настоящото дело, разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника следва да бъдат определени в размер на 100 лв., с оглед естеството на производство и реализираните процесуални действия по представителство на ответника по делото. Тази сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд - София-град, 52-ри състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Б.“, срещу Становище по екологична оценка №6-5/2023 г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на „План за управление на риска от наводнения в Д. район 2022-2027 г.“. ОСЪЖДА Сдружение „Б.“, [населено място] да заплати на Министерство на околната среда и водите деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138, ал.3 АПК да се изпрати препис от същото. СЪДИЯ: Р Е Ш И: