Решение № 68 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Белоградчик по дело № 1262/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание: по чл. 79, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, с цена на иска - 12 096.76 лева или 6 184.98 евро, иск за мораторни лихви за забава с цена 3 710.22 лева или 1 897 евро и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - законна лихва върху главницата. Делото е образувано по Искова молба на „РЕБЕЛ“ ЕООД, ЕИК 124518326, със седалище в гр. София, чрез адв. А. Ц. от САК – Видин, против Министерство на околната среда и водите - гр. София. В Исковата молба ищцовото дружество „Ребел“ ЕООД твърди, че управлява животновъдна ферма за производство на елитни чистокръвни разплодни животни от месодайната порода юници и бикове „Абърдийн Ангъс" , която ферма се намира в землището на село Ч., общ. Ч., област В. Сочи се, че животните се извеждат на паша в местностите „Кладни дел“ и „Трешеница“ в същото землище. В Исковата молба се сочи, че на 14.08.2023 г., при редовна ежедневна инспекция на стадото от 33 мъжки говеда, което е било на паша в местността „Кладни дел“, служител на дружеството „Ребел“ установява липсата на едно животно. След оглед на пасището, намира труп на животното, който бил почти напълно изяден. Убитото животно е било елитен чистокръвен едногодишени бик от породата Абърдийн Ангъс, с ушна марка 100051000002608, регистриран в държавната система ВЕТИС, както и в Ирландската Абърлийн Ангъс Асоциация. Твърди се, че д ва дни по-късно, на 16.08.2023 г., отново при инспекция на стадото от 18 броя женски говеда, което е било на паша в местността „Трешеница“, е установена липса на още едно животно - юница. Намерен е трупът на животното, почти напълно изяден. Сочи се, че убитото животно е било елитна чистокръвна едногодишна юница от породата Абърдийн Ангъ с , с ушна марка 100051000002615, регистрирано в държавната система ВЕТИС, както и в Ирландската Абърдийн Ангъс Асоциация. Ищецът излага, че на 18.08.2023 г., служител на дружеството, охраняващ женското стадо в пасището в местността „Т.“ в землището на с. Ч., общ. Ч., обл. В., чува пронизителен рев на животно от пасището. Осветявайки района на пасището, вижда бягащо стадо юници, зад които бавно се движи една от тях. При оглед на юницата, е установена огромна рана в предната долна част на тялото, влизаща под предния десен крак. Сочи се, че раненото животно е елитна чистокръвна едногодишна юница от породата Абърдийн Ангъе, с ушна марка 100051000002605, регистрирано в държавната система ВЕТИС, както и в Ирландската Абърдийн Ангъс Асоциация. Ищецът излага в Исковата молба, че била потърсена помощ от ветеринар, който при прегледа на снимките на труповете на другите две убити животни, както и при преглед на ранената юница, бил категоричен, че нападенията върху животните са от кафява мечка. Сочи се, че същите наранявания и нахапвания били установени и при предишните два инцидента с животните, настъпили на 14 и 16.08.2023 г. Твърди се, че вредите по животните и в трите случая, са причинени от кафява мечка, което обстоятелство е констатирано от назначена по случая Комисия от Директора на РДГ - Берковица, за което са съставени съответните Протоколи. Сочат, че заявили претенции за изплащане на обезщетение, но такова им било отказано. И тъй като, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЛОД, отговорността за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от Министерството на околната среда и водите, ищецът претендира ответника - Министреството на околната среда и водите да бъде осъдено да заплати на ищеца „Ребел" ЕООД: обезщетение в размер на 12 096.76 лева, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗЛОД , както и обезщетение за забава на основание чл. 86 от 33Д, за периода от причиняването на вредите до датата на предявяване на исковете в размер на 3 710.22 лв.; и обезщетение за забава за периода от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на обезщетението по чл. 79, ал. 2 от ЗЛОД. В подкрепа на предявените искове са представени писмени доказателства. Ищецът е представляван от процесуален представител - адв. А. Ц. от АК - София. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа Исковата молба. В хода на устните състезания, моли съда да уважи предявените искове, предвид изложените съображения. Претендират се и присъждане на разноски по делото. Въпреки дадената от съда възможност за представяне на Писмени бележки, такива не са представени от процесуалния представител на ищеца. По искане на пълномощника на ищеца, по делото са допуснати при режим на призоваване и разпитани свидетелите - П. В. В. и д - р Г. Л. В.. Също по искане на процусалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – оценителна експертиза от вещо лице зооинженер, с оглед определяне на пазарната цена на животните към датата на увреждането. Заключението на вещото лице М. Ц. не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор на Исковата молба от ответника - МОСВ - гр. София. В Отговора си, ответникът изцяло оспорва предявените искове. Твърдят, че не са доказани кумулативните предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно : безспорно да е установено, че нанесената щета е от кафява мечка; нападението да е извършено на територията на ловностопански район и нападението да е извършено в разрешен за паша район. Оспорват твърденията, че щетите са причинени от кафява мечка, като сочат, че на налице безспорни доказателства за тези твърдения. Ответникът оспорва представените от ищеца Протоколи издадени по реда на чл. 117 ППЗЛОД от 21.08.2023 г., от 22.08.2023 г. и от 07.03.2024 г. Твърдят, че членовете на Комисията, изготвила Протоколите не е посетила мястото, където са били намерени убитите и наранено животни, не са направили необходимите огледи, които да удостоверят по безспорен начин, че вредите са причинени от кафява мечка, а снимковият материал, приложен по делото е изготвен от собственика на пострадалите животни, без да е ясно кога са направени тези снимки. При тези съображения, се моли съда да отхвърли предявените обективно съединени искове. В открито съдебно заседание, представител на ответника не се явява. Депозирани са редица Писмени становища в един и същи смисъл - съдът да отхвърли исковете, поради недоказаност. По искане на ответника - МОСВ, съдът е допуснал изслушването на ветеринаромедицинска експертиза, с оглед изследване на въпроса - причинени ли са смъртта и ухапванията на бика и юниците от кафява мечка. Назначено е вещо лице - проф. д - р Д. П. З. - ръководител Катедра Зоология и антропология на Биологически факултет на Софиийски университет „Св. Климент Охридски“ - гр. София. Заключението на ветеринаромедицинската експертиза е приобщено от съда към останалия доказателствен материал по делото. Съдът, преценявайки изложеното в Исковата молба, предвид възраженията направени с Отговора, както и с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна : Предвид правната квалификация на така предявените искове, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът разпредели между страните доказателствената тежест, както следва: Ищецът, с оглед твърденията си, дължеше доказване на следните обстоятелства: че ищеца „Ребел“ ЕООД е собственик на животните, на които са причинени вреди.; че животните са били на паша в ловностопански район по времето, когато са им нанесени вреди.; че са били в район, разрешен за паша.; че щетите по животните са причинени от кафява мечка.; размера на претендираното обезщетение. От своя страна, ответникът дължеше доказване, че са взели мерки за ограничаване на нападението от кафява мечка в съответния район. На първо място, съдът приема, че доказано от страна на ищеца е вмененото му в тежест на доказване обстоятелство, че е собственик на животните - едър рогат добитък, на които са причинени вредите от диво животно. По делото е представено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 126 от 18.12.2020 г. на ОДБХ - гр. Видин, от което е видно, че е регистрирана Ферма, предназначена за отглеждане на месодайни говеда и телета, намиращ се в с. Ч., общ. Ч., обл. В., със собственик - ищеца „РЕБЕЛ“ ООД. Това доказва твърдението на ищеца, че същия притежава ферма, в която са отглеждани нападнатите животни. Съдът, предвид представените по делото доказателства, приема за доказано, че ищеца е и собственик на животните. Видно от представените по делото 3 броя паспорти на едри преживни животни - № 2491804 от 18.10.2022 г., 2491809 от 18.10.2022 г. и 2502457 от 23.11.2022 г., издадени от ОДБХ - гр. Видин, се доказва, че елитен чистокръвен едногодишени бик от породата Абърдийн Ангъс, с ушна марка 100051000002608, елитна чистокръвна едногодишна юница от породата Абърдийн Ангъс, с ушна марка 100051000002615 и елитна чистокръвна едногодишна юница от породата Абърдийн Ангъе, с ушна марка 100051000002605, са собствени на дружеството - ищец „Р.“ ЕООД. Представени са и доказателства, че животните са регистрирани в държавната система ВЕТИС, както и в Ирландската Абърдийн Ангъс Асоциация. Поради това, съдът приема, че ищеца е носител на надлежното материално право на иск по чл. 79, ал. 2 ЗЛОД, като собственик на животните описани по - горе. На следващо място, съдът приема, че ищцовото дружество успя да докаже, че животните, обект на нападението, са били в район, предназначен за паша по време на нападението им от хищното животно. Установи се и от писмените, и от гласните доказателства, събрани по делото, че стадото е било в район, предназначен за пашуване в землището на с. Чупрене, общ. Чупрене, обл. Видин. Доказа се, пасището е било обградено с електропастир, като от страна на собственика, са били взети адевкватни предпазни мерки, за да се предотвратят вреди от и върху животните - негова собственост. Спорният въпрос в настоящия казус е, причинени ли са вредите върху добитъка от кафява мечка. За установяване на това обстоятелство, съдът уважи всички доказателствени искания на страните, именно с цел изясняване на този въпрос по един безспорен и категоричен начин. Поради това, съдът намира, че следва детайлно да обсъди всички доказателства, събрани по делото в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), щетите, причинени от дивеча, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство след подаване на заявление от ощетеното лице. Със заповедта се определят лица от състава на комисията, които да извършат оглед и да изготвят протокол за нанесените щети. Съгласно ал. 2 - Заявлението по ал. 1 се подава в деня на открИ.ето на щетата или в първия следващ работен ден, при условие че може да се установи наличие на причинна връзка между увреждането и щетата. Съдът приема, че тези изисквания в настоящия случай са изпълнени. Със Заповед № РД - 12/ 110 от 21.08.2023 г. на Директора на РДГ - Берковица, е назначена Комисия с участието на мл. експерт към РДГ - Б., специалист защитени територии към РИОСВ - Монтана, Зам. Директор на ТП ДГС „Миджур“ - с. Ч., главен експерт в Областна администрация - Видин, Секретар на Община - Чупрене и представител на собственика на животните, обект на нападението. На 21.08.2023 г., Комисията е съставила 3 протокола, във всеки от който е обективирала инцидентите с животните, собствени на ищеца, настъпили съответно на 14.08.2023 г., на 16.08.2023 г. и на 18.08.2023 г. В така представените Протоколи от горепосочените дати, Комисията е посочила: датата на нападението над животното, породата на същото, номера на ушната марка и мястото, където е настъпил индицента. Действително, в Протоколите липсва конкретизация за извършен оглед на мястото, където са били нападнати пашуващите животни, данни за следи от косми, зъби, нокти и други подробности. Именно поради тази причина, процесните протоколи са оспорени от ответника и при предявяването им на МОСВ, с искане за издаване на разрешително за отстрел на хищника - кафява мечка, както и за изплащане на обезщетение на собственика, е последвал отказ. Протоколът, съставен от назначената от Директора на съответната Дегионална дирекция по горите, Комисия на осн. чл. 82 от ЗЛОД при условията и по реда на чл. 117 от ППЗЛОД , представлява официален удостоверителен документ относно установените от комисията факти, касаещи констатираните щети. Опровергаване на неговото съдържание може да стане с всички доказателствени средства, допустими от процесуалния закон, но тежестта за това е върху страната, която оспорва документа – в случая ответника, който е оспорил същите. Съдът обаче намира, че ответника не успя да обори тяхната обвързваща за съда доказателствена стойност. Съдът, в хода на делото изслуша свидетелските показания на двама свидетели - П. В. В. - помощник лесничей по лова при ТП ДГС „М.“ - с. Ч. и д - р Г. Л. В. - ветеринарният лекар, който се е отзовал на сигнала за нахапаната юница, който е провел лечението й. Съдът намира, че снетите от тези свидетели показания доказват твърденията на ищцовото дружество - че животните са били нападнати от хищник от вида - кафява мечка. Източник на доказателствена тежест в този смисъл са показанията на свидетеля П. В. В. - помощник лесничей по лова при ТП ДГС „Миджур“ - с. Ч., за който се установи, че е присъствал при огледа на място и в трите случая. Същият този свидетел сподели пред съда личните си възприятия, които съдът приема за достоверени и значими за процеса. Свидетелят заяви, че работи като лесничей от около 26 години, познава добре района и повече от 10 години наблюдава движението на кафявата мечка в района, тъй като това е негово задължение предвид заеманата длъжност. Свидетелят показа, че от 2014 г. до момента разполага със снимков материал на около 10 броя мечки от породата - кафява мечка в района на с. Чупрене, обл. Видин, където са настъпили и инцидентите с животните на ищеца. Свидетелят П. В. показа пред съда, че е присъствал лично и на трите огледа на наранени животни, собствени на дружеството - ищец. Сочи, че и в трите случая настъпили през 2023 г., бил уведомен от собственика за нападнатите животни, след което отивал на мястото и правел оглед, а след това се сформирала и комисия, назначена от Директора на РДГ. Така, за инцидента на 14.08.2023 г., свидетелят показа пред съда : „Управителя на фирмата В. Б. ми се обади за първият инцидент. Отидох на място и след като огледахме пасището, установихме за какво нападение става на въпрос. Нападението над животното според мен беше от мечка. Мисля така, тъй като като по електропастира имаше много поражения, покрай трупа на животното също, раните се виждаха ясно и видимо захапката беше голяма, имаше следи от нокти, захапката беше около 20 см. Вълк не може да има такава захапка. Покрай трупа на първото животното имаше омачкана трева, което може да се каже, че е от мечка. Мечките лягат около трупа на животното. Вълка не ловува така. Той направо идва и разкъсва жертвата… За втория случай пак ми се обади управителя на „Р.“. И този случай е идентичен с първия. Идентични бяха пораженията и на второто, и на третото животно. За мен и в трите случая става въпрос за нападение от мечка. Мечката първо дере, тя не хапе толкова, а започва да съдира трупа. Ноктите са й много големи, 6-7 см е нокътя на мечката. На вълка нокътя е около 2-3см. При тези три животни се виждаше самата лапа на мечката, виждаше се много добре добре как е свалила кожата на животното, имаше видими следи от мечешки лапи и на трите трупа на животните. При всички инциденти оглеждахме и електропастира. Всичко беше скъсано, колчетата бяха избити. Това може да го причини мечка, вълк няма как да го направи. В района има елени, сърни, прасета, но рядко вълци. Освен това, толкова ниско вълците няма да слязат - фермата е почти на пътя. Те не нападат такива големи животни. Нападнатите животни бяха големи крави. Трупа на убитото животно беше над 500 кг. Покрай всички трупове имаше следи от лежане на животно, това е поведението на мечките, тя отстрани издебва и след това напада, застава на разстояния, изчаква и гледа да изненада жертвата. За 100 м тя може да развие около 60 км/ч.“. Съдът приема показанията на свидетеля В. за достоверни и красноречиви досежно установените с тях обстоятелства. Свидетелят е присъствал на мястото, където са били намерени животните, направил е оглед на терен, при който е констатирал, че около нападнатите животни е имало следи от нокти, около 20 см. захапка по торса на домашните животни, както и следи от мечешки лапи по труповете им. Свидетелят описа и характерните следи, които мечката остава при нападение - силен замах на лапата и съдиране на тялото на жертвата. Също така около нападнатите животни и в три случая, са установени т. нар. „лежанки“, които мечките оставят върху тревата, лежейки до трупа, каквото е обичайното поведение на мечките след умъртвяване на жертвата. Поради това, съдът приема, че този свидетел установи пред съда релевантни за делото факти и обстоятелства, които подкрепят твърденията на ищеца, изложени в Исковата молба. В пълна корелация със свидетелските показания на св. П. В., са гласните доказателства осигурени от другия разпитан по делото свидетел - д - р Г. Л. В.. Този свидетел е ветеринарят прегледал и лекувал нападнатата на 18.08.2023 г. юница. Свидетелят изнесе факти във връзка със състоянието на лекуваното от него животно. Така, в показанията си сочи: „При комуникацията ми по телефона с дъщерята на управителя Богдановски, ми се стори, че положението е доста сложно. Когато натискаш кожата на животното и тя шуми, значи има газова гангрена. Ситуацията беше сериозна и животозастрашаваща. Веднага отидох на мястото, взех необходимите медикаменти и прегледах животното, което беше „юница“ около 280-300 кг. По животното имаше три сериозно наранени участъка, в плешката - отдясно, на гръдната кост и на вимето. Според мен раните не биха могли да се получат от инцидент с бодлива тел. Нараняванията бяха сериозни и имах съмнение за нападение от голям хищник, които напълно се оправдаха. На лявата плешка на животното имаше няколко прободни рани, вероятно от ноктите на хищника. Хищника явно с лявата лапа е хванал вимето и беше откъснато около 2 - 3 кг месо от животното, защото се виждаха ребрата му. Виждаше се как кожата има два разреза може би 4-5 пръста. Разстоянието от кучешки зъби беше голямо - на голям хищник. …… Следите по нападнатото животно най - вероятно бяха от ноктите на хищника. Прободните рани мисля, че са от мечка. Мечката е хванала с дясната лапа вимето и със зъби е отхапала месото. Не съм виждал другите 2 жертви, но на едната от снимките на другите две животни имаше същата рана като на животното, което аз лекувах. Не съм виждал такова нападение през тридесетгодишната си практика. Виждал съм нападения от ловни кучета и котки, но когато нараняванията са от дребни хищници, те са значително по - малки и на много места по тялото. В случая, считам, че хищникът „е прегърнал“ жертвата си по начин, по който не бях виждал до сега. Мисля, че нараняването е от мечка, с 99% сигурност.“ Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, тъй те са лични и непосредствени, пресъздават личните им възприятия. Показанията им си корелират по между си, както и с останалия събран по делото доказателствен материал. Не се установи свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, поради което и няма причина съдът да не зачете техните показания. Съдът приема, че макар и Протоколите, съставени по реда на чл. 117 ППЗЗЛОД, да не съдържат тази информация, то съдът приема, че посредством свидетелските показания, които не може съдът да игнорира, се се доказа обстоятелството, че вредите на животните, са причинени именно от кафява мечка. Всички обсъдени по делото доказателства - преки и косвени сочат на този извод. Мечки са били наблюдавани в региона, нараняванията установени по животните на ищеца са били причинени от хищник, отговарящ на всички специфики за нападение от мечка. Освен това, съдът приема, че ищеца е спазил всички законово регламентирани стъпки предвидени за случаите на констатиране на нападение от мечка - подал е Заявление по Директора на РДГ - Берковица, била е проведена изискуемата се от чл. 82 ЗЛОД, вр. чл. 117 ППЗЛОД административна процедура. Възражения, че заявлението не е било подадено в срока по чл. 117, ал. 2 ППЗЛОД пред първоинстанционния съд страните не са правили. В настоящият съдебен процес, чрез всички допустими доказателствени средства, се доказа истинността на Протоколите на Комисията съставени в изпълнение на чл. 117 ППЗЛОД. От страна на ответника - МОСВ по делото са представени Вътрешни правила за изплащане на щети от кафява мечка в МОСВ, които са утвърдени със Заповед № РД - 154 от 2025 г. от Министъра на околната среда и водите. Тези Правила обаче са утвърдени на един по - късен етап - през 2025 г., поради което не обвързват ищеца със спазването им към правнорелевантния за делото момент - 2023 г. когато е причинена щетата по добитъка. По отношение на изготвеното заключение по ветеринаромедицинската експертиза от проф. д - р Д. П. З. - ръководител Катедра Зоология и антропология на Биологически факултет на Софиийски университет „Св. Климент Охридски“ - гр. София, съдът намира следното : Вещото лице е назначено по искане на ответника и е безспорно, че притежава обширни познания в областта на изготвената от него експертиза. При обстойния му разпит, експерта заяви, че не може да заяви с категоричност дали нараняванията са нанесени именно от кафява мечка, тъй като не са били извършени необходимите обследвания - измерване на разстоянието между кучешките зъби на хищника, екскременти около мястото, „лежанки“ по тревата, оставени от тялото на лежащата около жертвата мечка. Съдът обаче приема, че както бе посочено по - горе, всички тези обстоятелства бяха доказани посредством показанията на изслушаните по делото свидетели, които показания не следва да бъдат игнорирани от съда. Вещото лице е изготвило заключението си единствено и само по данни от снимков материал, без да е било наясно с констатациите и възприятията на изслушаните по делото свидетели, което обяснява резултата от експертизата. Неколкократно вещото лице заяви, че в страната има група за бързо реагиране, която е обучена да разграничава следи от нападения на мечки. Заяви, че при такова съмнение - че нападението е от мечка, е необходимо подаване на сигнал на спешен телефон 112. Вещото лице обясни, че от спешния телефон 112, осигуряват връзка с най-близката група за бързо реагиране. Тези групи идват на място и извършват точно определени обследвания и специфични действия, както и оглед по нападнатото животно, за да може да бъдат събрани максимума доказателства от какъв хищник е нападението. Съдът обаче не може да приеме, че след като ищеца не е изпълнил тази процедура, то не му се дължи обезщетение. Никъде в нормативната уредба не е въведено такова задължение за собственика. Ищецът е спазил изискванията въведени със ЗЛОД и подзаконовите нормативни актове в тези случаи, уведомил е надлежните органи и е била проведена изискуемата административна процедура регламентирана в ЗЛОД и Правилника за прилагането му. Поради това, фактът, че собственика не е подал сигнал на спешния телефон 112 и не е съобщил на група за бързо реагиране, не опорочава процедурата по установяване на щетите, регламентирана съгласно Закона и правилника за прилагането му. При анализът на всички тези доказателства, съдът приема, че ищеца успя да докаже твърденията си и да проведе успешно доказване на предявения иск за обезщетение, което следва да бъде репарирано именно от ответника - МОСВ, като причинено от кафява мечка съгл. чл. 79, ал. 2 ЗЛОД. Съдът приема, че доказан посредством изготвената съдебно - оценителна експертиза, е и претендирания размер на обезщетението. Вещото лице - зооинженер е дало заключение за пазарната стойност на животните към правнорелевантния момент - датата на причиняването на вредите. И двете убити животни са оценени на стойност 3 240 евро всяко едно от тях, или общо 6 480 евро. Съдът приема, че са доказани и разходите направени от ищеца за лечението на третото животно - юница, наранено от кафява мечка. За разходите, направени от ищеца, са представени надлежни доказателства - фактури, удостоверяващи реално направени разходи за лечение. Разходите възлизат в размер на 930.76 лева или 475.89 евро. Фактурите не са оспорани и съставляват годно писмено доказателство по делото. Така, общият размер на претърпяните вреди - за убитите от жищника две животни и разходите по лечението на третото животно, е 6 184.98 евро, какъвто е и размера на исковата претенция, заявена с Исковата молба като главница - 12 096.76 лева. При горните съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл. 79, ал. 2 ЗЛОД се доказа, както по основание, така и по размер, поради което като такъв, го уважава. Ответникът дължат репариране на имуществените вреди, довели до намаляване на патримониума на собственика на животните, чрез заплащане на обезщетение в паричната им равностойност. По иска за законна лихва за забава, считано от датата на причиняване на вредата до предявяване на настоящата искова молба. Въпреки, че съдът уважава главния иск, намира, че акцесорния такъв за лихви за забава считано от датата на увреждането до предявяване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата – мораторна лихва. По правната си природа, мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху парично задължение, което не е с установен или определен падеж. Не се твърди и по никакъв начин не се доказа, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на тези вреди, както и не са представени доказателства, такава да е отправена към ответника. В делото се съдържат единствено писма до ответника МОСВ изпратени от РИОСВ - Монтана с предложение за изплащане на обезщетение на ищеца. Те обаче не могат да бъдат квалифицирани от съда като Покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Поради това, съдът приема, че този иск е недоказан и не следва да бъде уважен. Поради това, съдът отхвърля иска за лихви за забава, считано от датата на увреждането до предявяване на иска, с цена на иска 1 897.00 евро, или 3 710.22 лева. Следва да бъде уважен само иска за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената главница от 6 184.98 евро, считано от датата на предявяване на иска - 08.12.2025 г. до окончателното й изплащане, тъй като от този момент, ответника се счита за поканен да плати. По разноските: Предвид изхода на делото, съдът уважи един от обективно съединените искове, а другият бе отхвърлен, поради което разноските следва да се присъдят съобразно уважената част и респективно - отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: 247.41 евро - държавна такса, 114.80 евро - за възнаграждение за вещо лице, 45.91 евро - депозит за свидетели, както и адвокатско възнаграждение в размер на 516.11 евро - на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. За заплащането на адвокатското възнаграждение са представени надлежни доказателства - преводно нареждане от 22.10.2025 г., поради което е доказано, че същите са реално направени. По този начин са покрити критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ Поради това, същите следва да бъдат присъдени. От своя страна, ищеца дължи на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете - чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 46.94 евро - за възнаграждение за вещо лице. От страна на ответника, не са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива, съобразно отхвърлената част от иска. Водим от горното, съдът