Решение № 2187 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7127/2023 г.

Производството е образувано п о искова молба, подадена от РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – К. (РЗИ - К.), Булстат 176030723, със седалище в ••••, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: ••••, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на ищеца РЗИ - К. сумата от 1250,00 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца Трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор •••• по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. К., със застроена площ от 278,00 кв.м, находящ се в •••••, за периода от 18.05.2018 г. до 18.05.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.05.2023 г., до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 71622 от 03.08.2023 г., се твърди, че по силата на Акт № ••••. за поправка на Акт за публична държавна собственост № •••• г., на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДС, на РЗИ-К. било предоставено управлението на следния недвижим имот, а именно: ••••• по КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-09- 26/22.02.2010 г. на Началника на СГКК-К., с площ 10 527 кв.м, ведно с построените в имота сгради, част от които е Трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор ••••• със застроена площ от 278 кв.м, находяща се в •••••. Сочи се, че ищецът РЗИ - К. е собственик на процесния трафопост, представляващ енергийно съоръжение по смисъла на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, както и че ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползва този трафопост за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия. Между страните не бил сключен договор за заплащане на цена за ползването на процесното енергийно съоръжение, каквото задължение било предвидено в разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Поддържа се, че по смисъла на т. 23 и 22 от ДР на ЗЕ трафопостът представлява енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа, като съгласно практиката на ВКС, трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или електроразпределителното дружество, е собственост на това трето лице и на същото се дължи обезщетение съгласно по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по специална методика на КЕВР. Това било така, защото когато едно лице предоставяло собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението имало характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ. Следователно при хипотези като процесната следвало да се сключи договор между собственика и енергийното предприятие, правното основание на който било уредено в чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, а когато сградата се ползвала без такъв договор било налице неоснователно обогатяване и на собственика се дължало обезщетение, съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия. Ищецът счита, че доколкото ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползвало собствения на ищеца обект – трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор •••••, без да е налице сключен договор между страните, на основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, то е налице неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на обеднелия ищец. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Искът по чл. 59 от ЗЗД бил недопустим, тъй като ищецът не разполагал с правен интерес за неговото предявяване, предвид наличието на друг ред за защита – по административен ред на основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. По същество се оспорва правото на собственост на ищеца върху помещение с площ от 40,49 кв.м, представляващо част от административна сграда с идентификатор •••••, в което се твърди да се намира процесния трафопост. Изтъква се, че сградата, съгласно представените писмени доказателства, представлявала публична държавна собственост и като такава била изключена от гражданския оборот съгласно разпоредбата на чл. 7, ал 1 от ЗДС, като същата можела да бъде предадена единствено за управление на РЗИ-К., но не и да се прехвърли собствеността върху нея, по арг. от чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС. Посочва се, че съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС ищецът имал право да владее, ползва и поддържа, но не и да събира плодовете и приходите от сградата с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, според която плодовете и приходите са частна собственост на държавата. Задължителна предпоставка за уважаване на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ била ищецът да е собственик на вещта, какъвто в случая същият не бил. Оспорва се твърдението, че с представените актове за държавна собственост на РЗИ - К. било предоставено право на управление върху помещение с площ от 40,49 кв.м, представляващо част от административна сграда с идентификатор •••••, тъй като липсвало решение на Министерски съвет в този смисъл. Последното водело до извод за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. В отговора се развиват и подробни съображения, аргументирани с легалните дефиниции в § 1 , т. 19, т. 23, т. 32 и т. 41 от ДР на ЗЕ, съответно за понятията електрическа уредба, енергиен обект, материален ресурс и площадков енергиен обект, като е цитирана и съдебна практика, вкл. се проследяват и част от законодателните изменения в областта енергийната политика в страна, от които съображения ответникът извежда извод, че процесното помещение от 40,49 кв.м не било собствено на ищеца, нито дори представлявало държавна собственост, а било собствено на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на „НЕК“ ЕАД и като дружество, разполагащо с лицензия за извършване на дейност по електроразпределение. В тази насока се излагат фактически твърдения относно етапите на преобразуване на „НЕК“ ЕАД в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като се изтъква и че именно ответното дружество стопанисвало процесния обект като собствен материален актив. Излагат се аргументи и за неотносимост на цитираната от ищеца съдебна практика към настоящия казус. Изтъква се, че ищецът не бил извършвал и разходи по обслужване на помещението, което била една от базите, които се вземат предвид при изчисляването на обезщетението по методиката на КЕВР по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, като липсата на сторени разходи било основание за отхвърляне на иска, поради отсъствие на предпоставки за формиране и изчисляване на претендираното обезщетение. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ищецът РЗИ - К. се представлява от ••••• от САК, който излага доводи за основателност на предявения иск и моли за уважаването му. В открито съдебно заседание ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД се представлява от юрк. К. Н., който излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. С протоколно определение от 08.04.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 639,11 евро (превалутирани 1250,00 лв.) на 3755,94 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото Акт за публична държавна собственост № •••• г., поправен на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДС с Акт № ••••• г., се установява, че Поземлен имот с идентификатор •••••, ведно с построените в него десет сгради, една от които е административна сграда с идентификатор •••••, със застроена площ от 278,00 кв.м, на два етажа, МК – монолитна, построена през 1963 г., състояща се от: първи етаж – зала, склад, три броя гаражи, четири броя складови помещения и магазин със склад и втори етаж – 15 броя помещения, стая за отдих и два санитарни възела, е актуван като публична държавна собственост. Видно от посоченото в цитираните АДС, поземлен имот с идентификатор •••••, ведно с построените в него сгради, е предоставен за управление на ищеца РЗИ – К. В процесните АДС обаче не е посочено решение на Министерския съвет, с което управлението на поземления имот, ведно със сградите и съоръженията в него, да е предоставено на ищеца РЗИ – К. От представеното извлечение от баланса на ответното електроразпределително дружество се установява, че в същия като дълготраен материален актив е заведен такъв с номер ••••• – ТПО 33 Енерго Кърджали, считано от 01.12.1974 г. С обявения за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД е ползвало процесния трафопост през исковия период от 18.05.2018 г. до 18.05.2023 г. Страните не спорят, че ответното дружество притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР. От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице Б. К. – Х. се установява, че площта на спорното помещение, намиращо се в северната част на сграда с идентификатор ••••• и посочена в архитектурното заснемане, представено от ищеца, е 40,49 кв.м, както и че има самостоятелно функционално предназначение - трансформаторен пост (ТП) със съответните съоръжения. Вещото лице е посочило, че по данни от Акт за публична държавна собственост № ••••• за поправка на Акт за публична държавна собственост № •••••• г. сградата е построена през 1963 г. с монолитна конструкция на два етажа и със сигурност е била въведена в експлоатация по действалата тогава нормативна уредба. Сградата с идентификатор ••••• при построяването й през 1963 г. е била държавна собственост. Ползвателите й също са били държавна собственост. В конкретния случай със сигурност е било изпълнено захранването с електроенергия, както е било предвидено по проекта при построяването на сградата през 1963 г. Електропреносната мрежа и всички сгради и съоръжения, свързани с това, са били държавна собственост. Видно от заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза от вещото лице З. Р., пазарната стойност на процесния трафопост в лева без ДДС за процесните периоди е, както следва: за 2018 г. – 7993,00 лв., за 2019 г. – 8419,00 лв., за 2020 г. – 9009,00 лв., за 2021 г. – 9618,00 лв., за 2022 г. – 10195,00 лв., за 2023 г. – 10912 лв. Балансовата стойност на помещението с площ от 40,49 кв.м в лева без ДДС към 18.05 е, както следва: за 2017 г. – 47416,87 лв., за 2018 г. – 21594,48 лв., за 2019 г. – 21216,78 лв., за 2020 г. – 20971,52 лв., за 2021 г. – 20726,27 лв., за 2022 г. – 20453,91 лв., за 2023 г. – 19783,81 лв. От заключението на извършената по делото комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза от вещите лица Е. А. и П. Н. се установява, че процесният трафопост се намира в помещение в северната част на сграда с идентификатор ••••• и е с площ от 40,49 кв.м. В трафопоста се намират следните съоръжения: Разпределителна уредба 20 kV, трансформаторна машина 20/400 и табло ниско напрежение. Пазарната стойност на трафопоста в лева без ДДС е, както следва: за 2018 г. – 7993,00 лв., за 2019 г. – 8419,00 лв., за 2020 г. – 9009,00 лв., за 2021 г. – 9618,00 лв., за 2022 г. – 10195,00 лв., за 2023 г. – 10912 лв. Общият размер на цената за предоставен достъп за периода 18.05.2018 г. – 18.05.2023 г. по пазарна стойност на процесното помещение от 40,49 кв.м е 7345,99 лв., равняващи се на 3755,94 евро. Вещото лице Е. А. е посочило, че при определяне на цена достъп се прилага балансовата стойност към края на предходната година, поради което балансовата стойност на помещението с площ от 40,49 кв.м (което представлява 7,28 % от общата застроена площ), в лева без ДДС към месец декември е, както следва: за 2017 г. – 46208,76 лв., за 2018 г. – 21303,16 лв., за 2019 г. – 21057,99 лв., за 2020 г. – 20812,81 лв., за 2021 г. – 20567,64 лв., за 2022 г. – 19895,37 лв., за 2023 г. – 19197,30 лв. Общият размер на цената за предоставен достъп за периода 18.05.2018 г. – 18.05.2023 г. по балансова стойност на процесното помещение от 40,49 кв.м е 21965,80 лв., равняващи се на 11230,94 евро. По информация от ЕВН трафопостът захранва 130 клиента по изводи ниско напрежение, както следва: Стопански двор ЕВН, МНН ул. „К••••••, Бл. Енерго и хранителен магазин, К-Ка бл. ХЕИ, ТНН НЕК, К-Ка Собствени нужди. Трафопост „33 Енерго“ има създаден дълготраен актив за оборудването ТПО 33 Енерго К.с инв. № ••••• г. Сградата на РЗИ - К. се захранва от въпросния трафопост, подстанция (ПС) „••••“, изв. 20 kV „••••“. В архива на дружеството не е налична информация откога. Процесният обект е снабдяван с електроенергия, като консумираната електроенергия за процесните периоди от РЗИ е, както следва: за 2017 г. – 103176,76 kW, за 2018 г. – 104994,45 kW, за 2019 г. – 96126,93 kW, за 2020 г. – 105808,10 kW, за 2021 г. – 96669,11 kW, за 2022 г. – 85027,26 kW и за 2023 г. – 89509,89 kW, а консумираната електроенергия за процесните периоди от другите клиенти е, както следва: за 2017 г. – 474037,34 kW, за 2018 г. – 427929,48 kW, за 2019 г. – 407083,12 kW, за 2020 г. – 417273,64 kW, за 2021 г. – 411890,72 kW, за 2022 г. – 380036,12 kW и за 2023 г. – 380177,78 kW. Съдът кредитира заключенията на извършените по делото експертизи, неоспорени от страните, тъй като намира същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица. От представеното по делото Решение от 28.12.1991 г. по ф.д № 29869/1991 г. на Софийски градски съд се установява, че е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма: „Национална електрическа компания“ АД („НЕК“ АД), със седалище и адрес на управление: •••••, с предмет на дейност: производство, пренос и пласмент на електрическа енергия; съществуващо производство на топлинна енергия; внос и износ на електрическа енергия и енергийни ресурси; изкупуване на електрическа енергия от други местни производители; строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството и топлопроизводството; инвестиционна дейност. Страните не спорят, а и от разпоредбата на чл. 15 от представеното по делото Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерския съвет се установява, че „НЕК“ АД е поело всички активи и пасиви на предприятията, описани в Решение от 28.12.1991 г. по ф.д № 29869/1991 г. на СГС, сред които са Стопански електроснабдителен комБ.т-Пловдив: Предприятие „Електроснабдяване“ – Хасково, Предприятие „Електроснабдяване“ – Кърджали, Предприятие „Електроснабдяване“ – Смолян, Предприятие „Електроснабдяване“ – Пазарджик и Предприятие „Електроремонтстрой“ – Пловдив. От представената по делото Заповед № ДВ-133-A от 24.04.2000 г. на Председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси се установява, че считано от 24.04.2000 г. е извършено преобразуване на „НЕК“ ЕАД чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество със следните реквизити: фирма „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ••••, с едноличен собственик на капитала - Държавата, като дружеството е правоприемник на съответна част на активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. Съгласно клаузата на т. 2.1 от представената по делото Спогодба от 15.12.2004 г., сключена между „НЕК“ ЕАД и осем новообразувани търговски електроразпределителни дружества (всички, образувани през 2000 г. чрез отделянето им от „НЕК“ ЕАД), едно от които е „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, по силата на отделянето всяко новообразувано електроразпределително дружество е придобило право на собственост върху следните недвижими имоти, правото на собственост върху които е принадлежало на „НЕК“ ЕАД към датата на отделянето, а именно: всички недвижими имоти, които са разположени на лицензираната територия на съответното електроразпределително дружество и представляват елементи от електроразпределителната мрежа (изрично е посочено, че това понятие включва и всички недвижими имоти, в които има изградени електроразпределителни енергийни обекти, включително площадкови електроразпределителни енергийни обекти) на тази територия и не са електропроводни линии високо напрежение и електрически уредби високо напрежение; всички електропроводни линии високо напрежение и електрически уредби високо напрежение, посочени в лицензията за разпределение на електрическа енергия на съответното електроразпределително дружество и всички недвижими имоти или част от тях, които са изброени в Приложения 2.1.2.1 до 2.1.3.7 към спогодбата. Съгласно чл. 2.2 от визираната спогодба по силата на отделянето „НЕК“ ЕАД е запазило право на собственост върху всички недвижими имоти, които са разположени на лицензираната територия на съответното електроразпределително дружество и представляват елементи от електроразпределителната мрежа на тази територия и всички недвижими имоти или части от тях, които не са изрично изброени в чл. 2.1 от спогодбата. Видно от представеното Решение № 5347/28.04.2000 г. по ф.д. № 2436/2000 г. на Пловдивски окръжен съд, в търговскиа регистър е вписано еднолично акционерно дружество „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала – Държавата, като дружеството поема съответната част от активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. От представеното Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436/2003 г. на Пловдивски окръжен съд се установява, че по същото фирмено дело № 2436/2003 г. на Пловдивски окръжен съд е вписано в търговския регистър преобразуването на „Електроразпределение – Пловдив“ АД по смисъла на чл. 262в, ал. 2 от ТЗ, под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Електроразпределение Стара Загора“ ЕАД, рег. по ф.д. № 1024/2000 г. по описа на ОС – Стара Загора, под формата на отделяне чрез придобиване, при което част от имуществото на „Електроразпределение – Пловдив“ АД - всички активи и пасиви, свързани с дейността му по разпределение на електрическа енергия ще бъдат прехвърлени на „Електроразпределение Стара Загора“ АД и част от имуществото на „Електроразпределение Стара Загора“ АД - всички активи и пасиви, свързани с дейността му по разпределение на електрическа енергия ще бъдат прехвърлени на „Електроразпределение – Пловдив“ АД, както е описано в проекта на Договора за преобразуване, представен в търговския регистър. Със същото решение е вписана промяна на наименованието на „Електроразпределение Пловдив“ АД от „Електроразпределение Пловдив“ АД на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Последното е преименувано на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, считано от 19.05.2017 г., видно от данните в търговския регистър. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. По неоснователността на възражението за недопустимост на предявения иск съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите си в настоящото решение. По основателността на предявения иск: Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на опредЕ. вещ по реда на чл. 59, ал. 1 о т ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. при хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Установи се по делото, че процесният трафопост е с площ от 40,49 кв.м и се намира на първия етаж от сграда с идентификатор ••••••, която е построена през 1963 г. с монолитна конструкция на два етажа. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Б. К. – Х., трафопостът със сигурност е бил въведен в експлотация през 1963 г. Същият се състои от следните съоръжения: Разпределителна уредба 20 kV, трансформаторна машина 20/400 и табло ниско напрежение и захранва 130 клиента по изводи ниско напрежение. От представените АДС се установи, че поземлен имот с идентификатор ••••• и всички намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения са актувани като публична държавна собственост. Според представените АДС сграда с идентификатор ••••••, в която се намира процесният трафопост, е предоставена за управление на ищцовото дружество РЗИ – К, като между страните е безспорно обстоятелството, че ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД е ползвало процесния трафопост за преобразуване, пренос и снабдяване с електроенергия през исковия период от 18.05.2018 г. до 18.05.2023 г., както и че той захранва и други потребители. Доколкото трафопостът е изграден при действието на Закон за електростопанството (обн. 1948 г., отм. 1976 г.) върху имот държавна собственост, съгласно чл. 2 от този закон, като вид съоръжение за преобразуване и разпределение на електроенергия, същият е бил държавна общонародна собственост. При действието на чл. 2, ал. 1 от последващия Закон за електростопанството (обн. 1975 г., отм. 1999 г.) трафопостът също е държавна собственост. Съгласно тази норма електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Според чл. 8 от Закон за електростопанството (обн. 1975 г., отм. 1999 г.) общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители (в случая 130 клиента по изводи ниско напрежение), са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот - налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване (в този смисъл Решение № 440 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1605/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 563 от 08.10.2025 г. по к.гр.д. № 4648/2024 г. на ВКС, I г.о.). При действието на последващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (обн. 1999 г., отм. 2003 г.) процесният трафопост съставлява енергиен обект съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 17 от ДР на закона , като обект, в който се извършва преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на същата, но това не променя правния режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са собственост на кооперативни или други обществени организации. Залегналият в този закон и в действащия Закон за енергетиката (обн. 2003 г.) принцип е, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 от ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката, които предписват енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а са собственост на трети лица, да бъдат изкупени от тях в определен от закона срок. С тези разпоредби се създават условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., да премине в собственост на енергийните предприятия (в този смисъл Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС) . Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) позволява кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал. 1 (електрически централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия) за задоволяване на собствените си (на един потребител) нужди от електрическа енергия. По силата на § 4 от ПЗР на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) само те (кооперативните и другите обществени организации), които при влизането на този закон в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. В случая ищцовото д ружество не е било от вида на посочените в цитираните закони органи и организации. По делото не се твърди и няма данни ищецът да е имал лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Процесният трафопост не е установено да е за задоволяване нуждите на един потребител, напротив – установи се, че е за задоволяване на нуждите на множество консуматори на ел. енергия. Съгласно приетото по-горе по силата на чл. 2 от Закона за електростопанството (обн. 1948 г., отм. 1976 г.) трафопостът като енергиен обект с особен статут и правен режим е бил изключителна държавна собственост и при действието на този закон и на следващите - Закон за електростопанството (обн. 1975 г., отм. 1999 г.), Закон за енергетиката и енергийната ефективност (обн. 1999 г., отм. 2003 г.) и Закона за енергетиката от 2003 г., като ищецът не е могъл да придобие собствеността върху него. Следва да се посочи, че актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. С предоставянето на право на управление на имот - държавна собственост, на дадено ведомство не се прехвърля правото на собственост. Следователно представените по делото АДС не легитимират ищеца като собственик на процесния трафопост. Отделно от това необходимо е да се отбележи, че в процесния случай правото на РЗИ – К да ползва посочения в процесните АДС поземлен имот, ведно със сградите и съоръженията в него, не е надлежно уредено с решение на Министерския съвет. В процесните АДС не е посочено решение на Министерския съвет, с което управлението на поземления имот, ведно със сградите и съоръженията в него, да е предоставено на ищеца РЗИ – К. Ищецът не твърди и не ангажира доказателства за наличието на такова решение на на Министерския съвет, а актът за публична държавна собственост няма правопораждащо действие. В случая процесният трафопост е бил изграден с държавни средства през 1963 г. и с оглед разпоредбата на чл. 2 от Закона за електростопанството (обн. 1948 г., отм. 1976 г.) е бил държавна собственост до 01.06.1996 г., когато по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС е преминал в собственост на „НЕК“ АД, чиито правоприемник е ответното дружество (в този смисъл Решение № 619 от 07.11.2007 г. по т.д. № 258/2007 г. на ВКС, II о.). Ответникът има лицензия за извършване на дейност по електроразпределение и в баланса му е заведен като дълготраен материален актив въпросния трафопост. За пълнота следва да се посочи, че в случая режимът, под който попада помещението, в което се намира процесния трафопост, е като за енергиен обект - съвкупност от помещение и трайно монтирана в него електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия. Сградата на трафопоста като енергиен обект, с оглед предназначението й да обслужва техническото съоръжение със специален режим за разпределение на електрическа енергия, не представлява самостоятелен обект на собственост и правният й режим следва този на ел. съоръжението. Съдът намира, че ответникът не ползва трафопоста без правно основание, тъй като чл. 59, ал. 4 о т Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) дава възможност на енергийните предприятия да ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на енергийни съоръжения за доставка на електрическа енергия на потребителите, което правило е възпроизведено и в чл. 67, ал. 3 от сега действащия Закон за енергетиката. Предвид гореизложеното, доколкото ищецът не е собственик на процесния трафопост, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има ответникът. Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като е представил доказателства за заплащане на сумата в общ размер на 1134,34 евро – депозит за възнаграждение на вещите лица по извършените по делото експертизи. Ищецът се представлява в производството от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца з а настоящото производство в размер на 220,00 евро по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1354,34 евро – съдебноделоводни разноски по делото. Така мотивиран, съдът