Решение № 53 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 99/2026 г.

наказателно дело № 20264440200099 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 59 от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на И. Б. Л., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Койнаре, общ. Червен Бряг, обл. Плевен, ул. •••••••••• и настоящ адрес: гр. Койнаре, общ. Червен Бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, чрез адв. д-р Х. Г. и адв. К. Й. Ст., двамата от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••••, кантора № 1, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № BG2026/4000-26, рег. № 32- 91994/24.03.2026 г., издадено от Д. И.ов Тр. - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“. С Наказателното постановление № BG2026/4000-26, рег. № 32-91994/24.03.2026 г. и на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС във вр. чл.52, вр. чл. 12 и чл.13, вр. § 5, ал. 1 от ДР и чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ е наложено на И. Б. Л., с ЕГН •••••••••• административно наказание - „Глоба“ в размер на 511.29 евро/1000 лв., за това, че: на 19.12.2025 г. в гараж към частния си дом - къща, находяща се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, държи акцизни стоки по чл. 2, т. 3 от ЗАДС: общо 10 броя пластмасови туби, с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 100 литра „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и са отнети на основание 124, ал. 1 от ЗАДС във вр. чл. 126, ал. 1 от ЗАДС в полза на държавата стоката, предмет на нарушение: общо 10 броя пластмасови туби, номерирани от №1 до №10 с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 100 литра „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%. Предметът на нарушение се намира на съхранение в Митнически пункт Пристанище Свищов (складова разписка № 35/22.12.2025 г.). Твърди се в жалбата, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон опорочаващи го до степен налагаща отмяната му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ - редовно призована в съдебно заседание се явява лично. Представлява се от адв. К. Ст. - САК, пълномощник на жалбоподателя. Поддържа жалбата, изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“, редовно призован. Представлява се от упълномощеният процесуален представител юрк. П. Я., която изразява становище, че наказателното постановление е напълно законосъобразно и моли съдът да го потвърди, като отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт - Наказателно постановление № BG2026/4000-26, рег. № 32-91994/24.03.2026 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“ и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.Червен бряг. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. С административно-наказателната преписка са представени и приети като доказателства следните документи: 1. Жалба вх. № 32-115458/15.04.2026 г. - 7 листа, ведно с пълномощно и товарителница - 2 листа; 2. Заповед № 3AM-503/32-817193/15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ (заверено копие); 3. АНП № BG2026/4000-26 - 37 листа (заверени копия по опис). От приложените по делото доказателства се установява, че на 15.04.2026 г., чрез АНО е подадена жалба срещу Наказателно постановление № BG2026/4000-26, рег. № 32-91994/24.03.2026 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“, което е връчено на 01.04.2026 г. на И. Б. Л. с писмо с обратна разписка, с което е спазен 14-дневния срок за обжалване на постановеното НП. От приетите по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 19.12.2025 г. във връзка с правомощията на митническите органи, предвидени в чл. 102 и чл. 103 от ЗАДС, получено писмо от ОД МВР Плевен peг. № 316000-51204/15.12.2025г., заведено в ТД Митница Русе с № 32-392574/15.12.2025 г. и извършена проверка, документирана с Протокол №25BG004000A029943/19.12.2025 г., служители на ТД Митница Русе са извършили контролни действия в частен дом - къща, находяща се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, обитавана от И. Б. Л., ЕГН ••••••••••. При пристигането си на място митническите служители се легитимирали пред И. Б. Л., ЕГН •••••••••• и го информирали, че е необходимо да бъде извършена проверка по реда на ЗАДС. Достъп до имота бил предоставен доброволно от И. Л. и с негово съгласие и в негово присъствие била извършена проверка, при която било констатирано, че в гараж към частния дом - къща се държи жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво, съдържаща се в общо 10 броя пластмасови туби, номерирани от №1 до №10 с вместимост всяка по 10 литра с общо количество 100 литра. Митническите служители са изискали документи за установеното количество общо 100 литра жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАДС. Такива документи не са били представени от И. Л.. За констатираното нарушение бил съставен протокол за извършена проверка №25BG004000A029948/19.12.2025 г. по описа на ТД Митница Русе. В хода на проверката били снети писмени обяснения от И. Б. Л., който посочил, че намереното в гаража на дома му дизелово гориво било закупено от бензиностанция за лични нужди, но не може да представи документи за платен акциз. Съставен бил опис на иззетите веществени и писмени доказателства към протокол за извършена проверка №25BG004000A029948/19.12.2025 г., в който същите са описани подробно и иззети от проверяваното лице. Веществените доказателства били обезпечени с акцизни пломби №№ ••••••••••••••. Същите били транспортирани на съхранение в склад на ТД Митница Русе, с адрес: гр. Свищов, ул. •••, където са предадени на материално отговорното лице с Приемо - предавателен протокол по складова разписка № 35/22.12.2025 г. Становището на Митническата лаборатория било, че въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на Комбинираната номенклатура, изпитаната проба представлява „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,301%. Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME), % (V/V) 7.1. Въз основа на становището на лабораторията и съгласно чл.2, т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а енергийни продукти, по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС, са продуктите включени в кодове по КН от 2701, 2702 и от 2734 до 2715. Т.е. анализираната проба отговаряла на това определение и следователно се определяла като акцизна стока. С оглед определяне размера на дължимия акциз била изготвена служебна бележка peг. №32- 28000/28.01.2026г. от отдел „Обслужване“ при ТД Митница Русе. Съгласно същата и на основание чл.32, ал.1, т.3 и чл.35, ал.1 от ЗАДС на установеното количество общо 100 (сто) литра „газьол“ е изчислен акциз в размер на 64,60 лв., двоен размер - 129,20 лв. /Сто двадесет и девет лева и двадесет стотинки/. С писмо peг. № 32-2819/06.01.2026г. на ТД Митница Русе до И. Б. Л., ЕГН •••••••••• с настоящ адрес: гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. •••••••• била отправена покана да се яви на 21.01.2026 г. в ТД Митница Русе, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, сектор „Акцизен оперативен контрол“, с адрес: гр. Свищов, ул. ••••••• за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Поканата била получена от И. Л. на 09.01.2026г., видно от известие за доставяне ИД PS 5250 00F7H1 X. В определения срок Л. се явил и АУАН № BG21012026/4000/A-15 от 21.01.2026г. бил съставен в негово присъствие на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН. При връчване на акта И. Л. вписал като обяснения и възражения, че оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. От така представената фактическа и правна обстановка по извършената проверка на 19.12.2025 г. от служители на ТД Митница Русе, документирана с протокол за извършена проверка №25BG004000A029948/19.12.2025 г., получен резултат от Митническа лабораторна експертиза №11_23.12.2025/06.01.2026 г. на Митническа лаборатория Русе при ТД Митница Русе, според АНО безспорно се установява, че на 19.12.2025г. И. Б. Л., ЕГН ••••••••••. с настоящ адрес: гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. •••••••• държи в гараж към частния си дом - къща, находяща се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, акцизни стоки /енергийни продукти/ - общо 10 броя пластмасови туби, номерирани от № 1 до №10, с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 100 литра „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%., без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, деяние представляващо административно нарушение, наказуемо по текста на чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от ЗАДС. Във връзка с горепосоченото и на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 53 от ЗАНН, Д. И.ов Тр. - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“ издал Наказателно постановление № BG2026/4000-26, рег. № 32-91994/24.03.2026 г., с което наложил на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС във вр. чл.52, вр. чл. 12 и чл.13, вр. § 5. ал. 1 от ДР и чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ „глоба“ в размер на 511.29 евро/1000 лв. на И. Б. Л., ЕГН ••••••••••. По делото са разпитани в качеството им на свидетели и Актосъставителят В. С. В.; Е. Г. Д. - Служител на длъжност старши инспектор в ТД Митници гр. Русе и свидетел на проверката; В. Б. Г. и Б. И.ова Б. - син на жалбоподателя. От показанията на Актосъставителят В. и свидетелят Д., се установяват факти и обстоятелства от извършената проверка, които съответстват напълно на изложеното в писмените доказателства, приобщени по делото. Съдът кредитира с доверие казаното от двамата свидетели, които като длъжностни лица и в обхвата на правомощията си са установили безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя Л.. Относно показанията на свидетелите Г. и Б., излагащи показания свързани с тяхното лично възприятие по проверката и случилото се, съда има доза скептицизъм по изложеното от тях, по възприетото от проверката от същите, както и механизма на извършването на деянието. Свидетелите Г. и Б. излагат защитна теза, свързана с факта на изгубена касова бележка от жалбоподателя, като същевременно с това Г. споделя, че не си спомня жалбоподателя Л. да му е показвал касовата бележка, а свидетеля Б. изтъква пред съда, че не пази касовите бележки и че зарежда от „•••••••“, от която бензиностанция поискал да му дадат бележки със задна дата. Съдът счита показанията на свидетелите Г. и Б. за целенасочено защитни от към факта на извършеното деяние от жалбоподателя Л.. С оглед близките приятелски и семейни отношения с Л., с оглед и представената впоследствие касова бележка в съдебно заседание като доказателство по делото, съдът следва да не кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели. Изложеното от тях се припокрива и с мотивите в жалбата, с които съда не следва да се съгласи в пълен обем. Дори и твърдяното в жалбата да се окаже истина, че иззетото дизелово гориво е закупено от бензиностанция и е било предназначено за лични, битови нужди на И. Л. и семейството му, в това число за обработка на земеделски земи, няма как съда да приеме, че е несправедливо да се изисква от физическо лице да запази касовия бон, когато купува от бензиностанция дизелово гориво за битови нужди в обем 100 литра. В жалбата се сочи още, че при издаване на обжалваното постановление не е съобразена хипотеза на закупено с ваучер гориво, т.е. държавна ценна книга, която може да се използва като непарично платежно средство за закупуване на газьол. Доказателства в тази посока не са представени от страна на жалбоподателя. Така въз основа на горната фактическа обстановка, установена чрез гласни и писмени доказателствени средства безспорно се установи, че на 19.12.2025 г. в гараж към частния си дом - къща, находяща се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, И. Б. Л., с ЕГН •••••••••• е държал акцизни стоки по чл. 2, т. 3 от ЗАДС: общо 10 броя пластмасови туби, с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 100 литра „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Спорно по делото е дали жалбоподателя е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и следва ли да му бъде реализирана административнонаказателна отговорност с посочената в обжалваното НП санкция. Нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) казва, че: „на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: 1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица“. Гореизложеното обуславя извод, че И. Б. Л., с ЕГН •••••••••• не притежава надлежен документ по смисъла на чл.126, ал. ЗАДС за държаните в имота му акцизни стоки. В случая изпълнителното деяние на нарушението е държане на акцизни стоки и именно затова е ангажирана отговорността на Л.. Намереното количество гориво е било държано без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Горивото е било в държание на Л., което обстоятелство не се оспорва от последния. По делото не са представени документи, от които да се установяват заплащането на дължимия за това гориво акциз, както и не се установява по безспорен и категоричен начин идентичност между касовата бележка за закупено гориво, представена като доказателство в съдебно заседание, както и че същата е била за закупуването на намереното гориво в хода на проверката, което е в тежест на санкционираното лице, предвид защитната му теза. Ето защо и предвид доказателствата по делото, съдът приема, че именно санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и в НП нарушение на чл.126, ал.1 ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл. 126 ЗАДС в редакцията му към момента на извършване на административното нарушение, е предвидено налагането на административно наказание, в т. ч. "глоба" за физическите лица, за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Посочената разпоредба предвижда административно наказание за лицата, които държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки, без същите да са придружени от съответния документ, удостоверяващ начисляването, плащането или обезпечаването на акциза. Санкцията е предвидена за всяко лице, което осъществи едно от изброените изпълнителни деяния-и физически, и юридически, като административно наказателните лица носят отговорност независимо от наличието или не на регистрация по реда на ЗАДС. Целта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС е да се гарантира, че акцизните стоки, които се намират в гражданския оборот, са произведени/внесени и са освободени от предвидения от закона ред чрез съставяне на документация, която да удостовери начисляването, заплащането и обезпечаването на дължимия акциз. Идеята на законодателя, въплътена в чл. 126, ал. 1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването на дължимите държавни вземания. Така формираният извод следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС във връзка с разпоредбите на чл. 84, ал. 1, чл. 84, ал. 6, т. 7, чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 , т. 1, чл. 101в, ал. 1 ЗАДС. Извън съвкупността от изпълнителни деяния по ал. 1 на чл. 126 ЗАДС остават деянията, свързани с правилата: за начисляване на акциза (нарушения по чл.112 ЗАДС); за издаване на акцизен документ (нарушения по чл.112а ЗАДС); за отразяване на издадения акцизен документ в счетоводството на лицата (нарушения по чл. 113 ЗАДС) и др., които, за разлика от изпълнителните деяния по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, предполагат специално качество на дееца, предвидено в закона. С документа, предвиден в чл. 126 ЗАДС, следва да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или лицензираните складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена дейност („държи, предлага, продава или превозва”) с акцизни стоки. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За съставомерността на деянието извършено чрез „държане“ на акцизната стока от обективна страна е достатъчно да бъде упражнявана фактическата власт върху вещта, независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици - конкретен престъпен резултат, поради което административното нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е формално, на просто извършване. От субективна страна нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС също е съставомерно. От субективна страна извършването на престъплението може да се осъществи само при наличието на пряк умисъл. В случая категорично е налице умисъл от страна на жалбоподателя. От извършения доказателствен анализ по безспорен начин се установи, че на инкриминираните дата 19.12.2025 г. и място, жалбоподателя И. Б. Л., с ЕГН •••••••••• в гараж към частния си дом - къща, находяща се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••, е държал акцизни стоки по чл. 2, т. 3 от ЗАДС : общо 10 броя пластмасови туби, с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 100 литра „тежко масло“ - „газьол“, съдържащ биодизел (моноалкилови естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Изложеното по - горе обоснова по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. При констатиране на нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, се ангажира административнонаказателна отговорност по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. По отношение размера на наложеното с НП наказание съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е определил размера на санкцията в нейния определен от законодателя размер, а именно: „глоба“ в размер на 511.29 евро/1000 лв. Безспорно е установено от фактическа страна извършване на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на изискуемата се от закона писмена форма. Следва да се отбележи, че събраните доказателства установяват напълно приетата от АНО фактическа обстановка. Последния е дал правилна правна квалификация на деянието. За нарушението правилно е била приложена съответната санкционна норма, по която наложеното наказание е абсолютно определено. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, съдът счита, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН. Що се касае до наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението, настоящата инстанция счита, че същото е законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, във вр. чл. 20, ал. 2 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, отнемат се в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че не са налице основания на отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което то следва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на АНО. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски, за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По делото АНО е представляван от юрисконсулт. Чл. 78, ал. 8 от ГПК гласи: „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. От своя страна наредбата предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по административни дела от 100 до 300 лв. В случая съда счита за приложим малко над минималният размер, предвиден в нея, съобразно проведените заседания и извършеното от юрисконсулта, или определя възнаграждение в размер на 76,69 EUR (150,00 лева). Този акт предвижда граници, в които съдът да определи възнаграждението за юрисконсулт в съответното производство. При този изход на делото, следва жалбоподателя да заплати на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на такова от 76,69 EUR (150,00 лева), което е приблизително в минималния му размер. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът