Решение от 27.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10439/2019 г.

Производството е образувано по искова молба от М.И.В. срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата бл. 115 на бул. •••••••••••, ж.к. „Гео Милев“ за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 14 665.38 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.08.2014 г. до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 19.08.2014 г. около 8.30 часа се срещнали със съседката й Ц.Р.на стълбищната площадка на ет. 9 в бл. 115 в ж.к. „Гео Милев“, където живеели. След потегляне на асансьора към партерния етаж се чул шум от силно пукане и асансьорът ускорил силно движението си, започнал да пада надолу и се разбил с висока скорост на дъното на асансьорната шахта. След минути Р.починала от получените травми, а В. останала да лежи в безпомощно състояние. След разрязване на вратата на асансьорната кабина ищцата била приета за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД, където претърпяла четири оперативни интервенции за лечение на увреди в областта на главата, гръдния кош, корема и ребрата. Етажната собственост имала сключен договор с ТПК „Витоша лифт“ КООП за техническа поддръжка на двата асансьора в блока от 1991 г., „С.“ ООД извършили ремонтни дейности, довели до падане на асансьора, а „Н.Л.“ ООД не изпълнил задълженията си за осъществяване на периодична надзорна дейност, при която би констатирала нередностите във функционирането на подемното съоръжение. В уточнителна молба от 24.10.2019 г. ищцата твърди, че етажните собственици за задължени да следят за изправността на съоръжението, да организират отстраняване на повредите по него и да сигнализират за проблеми, свързани с нормалната му експлоатация. Обстоятелството, че тази дейност собствениците възложили на трети лица не ги освобождавала от законовото им задължение и носели отговорност за чужди виновни действия. Относно претенцията за солидарна отговорност на всички ответници сочи, че всеки от тях участва съразмерно с частта си в ползите и тежестите, но само по отношение на останалите съсобственици. По отношение на увредени трети лица отговорността е солидарна, доколкото е причинена от неколцина. Поради това моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят исковите суми от 100 000 лева и 14 665.38 лева, ведно със законните лихви от 19.08.2014 г. до окончателното изплащане. Ответниците Е.Р.Н. – Ю., ап. 1, И.Г.И., ап. 2, Н.Д.С., ап. 3, М.Д.Н., ап. 5, В.Г.В., ап. 6, Ч.С.Ч., ап. 7, В.Р.М., ап. 10, Г.Ф.Б., ап. 11, Н.Я.Я., ап. 14, С.Г.С., ап. 15, А.А.П. и С.А.П., ап. 16, П.К.Т., ап. 17, И.С.П. и С.Л.П., ап. 18, С.М.М., ап. 19, Е.П.П. – Р., ап. 21, С.Я.Я., ап. 22, Г.И.Д. и С.И.И., ап. 23, Е.М.И., ап. 25, М.М.К., ап. 26, Я.Т.Д.-Ч. и И.Т.Ч., ап. 28, Д.А.Д., ап. 29, М.И.Б. и Б.И.Г., ап. 30, Д.И.Д. и Е.Н.Д., ап. 32, Г.Х.К. и Р.Г.К., ап. 33, Д. ••• И.В., ап. 35, Е.Г.С., Л.С.С. и Г.С.С., ап. 36, А.А.Г. и Е.Д.Г., ап. 38, Е.Н.Н., ап. 39, Ц.А.Т., ап. 40, Д.К.Т., ап. 41, Н.А.Т., ап. 43, С.Т.К., ап. 44, К.И.Ч. и Р.П.Ч., ап. 45 и Т.А.С., ап. 46, чрез адв. Е. Л., оспорват предявените от ищцата искове с доводи, че не са материално правно легитимирани да отговарят, тъй като не са възложители на работата, от която са произтекли вредите. Позовават се на указания в т. 3 от ППВС № 17/1963 г., според които при възлагане на работата на друго лице, отговорността за вредите е в тежест на това лице. М.Д.Н., И.С.П., С.Л.П., Г.И.Д., С.И.И., А.А.П., С.А.П. и Й.Ф.Н. придобили правото на собственост върху апартаментите след инцидента и не участвали при възлагане на работата по ремонт и поддръжка на асансьора. С.Я.Я., К.С. П., К.И.Ч. и Р.П.Ч. трайно не пребивавали в имотите, част от сградата на бл. 115. Считат за недоказани видът и обемът на възложената от етажните собственици работа, а те самите не отговарят за недобрия избор на изпълнител. При условията на евентуалност е наведено възражение за съпричиняване на вредите, тъй като ищцата, като наемател в сградата, носела отговорност наред с останалите етажни собственици за пропадане на асансьора и за претърпените от това вреди. Ответникът „Стар Инн“ ООД, ап. 8 и ап. 9, чрез адв. М.-К., оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение на претенцията за мораторна лихва възразява за погасяването й по давност. Ответникът И.П.С., ап. 12, оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Ответникът Г.Л.В., ап. 13, чрез адв. В., оспорва исковете. Собствеността върху ап. 13 придобила по договор за издръжка и гледане от 1993 г., когато била непълнолетна и съответно не можела да сключва договори и да възлага работа във връзка с ремонти или поддръжка на общите части на сградата. Не била собственик и към настоящия момент, тъй като през 2020 г. се разпоредила с имота. Подробни съображения срещу допустимостта и основателността на исковете са изложени и в отговора на Х.Л.А., ап. 20. Процесуалният му представител адв. П. сочи, че право на ползване към 19.08.2014 г. е имал баща му Л.Х.А., починал през 2018 г. Сочи подробна съдебна практика, според която е недопустимо прекият причинител на увреждането и възложителят на работата да бъдат осъдени самостоятелно за причиняването на едни и същи вреди. Възложителят обаче не следвало да отговаря, когато са причинени вреди при съществено отклонение от възложената работа. Ответникът М.Д.Х., ап. 24, чрез назначения особен представител адв. И. П., оспорва предявения иск, като счита, че отговорността принадлежи на служители, които самата ищца сочи да са виновни. Етажните собственици сключили договори за ремонт и абонаментно обслужване, с което изпълнили законовите си задължения. Ответникът Е.В.Б., ап. 24, чрез адв. П. К., заявява, че етажните собственици не носели отговорност за вредите. Те изпълнили задължението си да сключат писмен договор за поддържане на асансьора в сградата, съгласно изискванията на Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, но нямали достъп до дневника на асансьора, нито имали технически познания да установят дефект, поради който се е стигнало до инцидента. Счита претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди за завишен, както и за погасяване по давност на главните и акцесорната претенция. Ответникът Е.Д.К., ап. 27, чрез адв. Е. Д., заявява, че е придобила имота по наследство от майка сиК.В.К., починала след инцидента. Към 19.08.2014 г. собственик била наследодателят й, придобила имота през февруари 2014 г. Следователно, ответницата и нейната майка не били възложители на работата, за да носят отговорност. Етажните собственици сключили договор с лица, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, а „Н.Л.“ ООД разполагало с лицензия за осъществяване на технически надзор над съоръжения с повишена опасност. Ответникът Е.Х.А., ап. 31, чрез адв. Р. И., оспорва възлагането на работата, предвид липсата на представени договори. Евентуално счита, че е приложимо ППВС № 17/18.11.1963 г., като в т. 3 от него е указано, че отговорността за вреди от непозволено увреждане е на изпълнителя. Възразява, че като наемател М.В. е имала същото задължение, което имат и останалите етажни собственици. При основателност на иска, обосновава определяне на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва причинната връзка на претендираните разходи за лечение, предвид липсата на предписание от лекари, и необходимостта за извършването им. За част от разходите липсвали доказателства, а общата стойност не съответствала на сумите по представените фактури и касови бележки. Ответникът А.Х.Т., ап. 37, оспорва иска. Счита, че не следва да отговаря, тъй като е придобила апартамента през 2018 г., а до този момент негов собственик е била И.Т.Ю.. Ответникът Н.К.Я., ап. 47, чрез адв. В., оспорва, че е материално и процесуално легитимиран да отговаря. С договор за дарение на недвижим имот прехвърлил правото на собственост върху ап. 47 на сина си Р.Н.Я.. Излага подробни съображения срещу ангажиране на отговорността на етажните собственици, които изпълнили задълженията си по чл. 7 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. Не се установявали твърдените от ищцата разходи за лечение в претендирания размер, а искът за обезщетяване на неимуществени вреди счита за завишен по размер. Третото лице помагач на страната на ответниците „С.“ ООД оспорва предявените от М.В. искове. По делото не се съдържали доказателства за договорна обвързаност на етажните собственици със „С.“ ООД и „ТПК „Витоша лифт“ КООП. Дори и при наличие на данни за физическите лица, извършили ремонта, станал причина за инцидента, нямало данни кои са лицата, извършвали поддръжката и ремонта на асансьора. И двете фирми имали лицензи и били вписани в регистъра на ДАМТН. Третото лице помагач на страната на ответниците „Н.Л.“ ООД заявява, че не е допринесло за възникване на инцидента.На 14.08.2012 г. на дружеството била издадена лицензия, даваща му право да извършва дейност по технически надзор на асансьори в жилищни сгради. На 29.04.2010 г. се извършила ревизия след ремонт, при който са били сменени основни части, сред които въжета не фигурирали. Третото лице помагач на страната на ответниците Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) счита исковете за неоснователни. Към 19.08.2014 г. „Н.Л.“ ООД имал право да извършва технически контрол на асансьори и етажните собственици са изпълнили задълженията си да осигурят безопасна експлоатация на асансьора, като се възложили поддържането, ремонта, преустройството и техническия надзор на лица, притежаващи съответни лицензии за това. Техническите прегледи били извършени съгласно действащите към 19.08.2014 г. редакции на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцата извежда правото си от противоправно и виновно деяние на собственици на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. С.,•••, изразяващо се в недобрия избор на правоспособни лица, които да извършват дейността по поддръжката на асансьора в сградата в изправно състояние. Не се спори по делото и се установява, че на 19.08. 2014 г. около 08.30 ч. при движение на асансьор в сградата на бл. 115 в гр. С.,••• настъпил инцидент, при който е пострадала М. И. В.. Основанието на предявените искове почива на изложените в исковата молба твърдения – лош избор на изпълнители на дейност, за която се изисква лицензия, издадена от компетентен орган. Лошият избор на изпълнител на дейности, отнасящи се до съоръжение с повишена опасност, предполага избор на такъв изпълнител, а не липса на възлагане, което е различен фактически състав на отговорността за непозволено увреждане. В първия случай се касае за действие, което е противоправно, тъй като не е съобразено със законоустановено задължение, а във втория случай деянието е под формата на бездействие при законоустановено от задълженото лице поведение. Изрично в уточнителната молба от 24.10.2019 г. се сочи лош избор на изпълнителя „ТПК „Витоша лифт“ КООП за поддръжка на асансьора, като не притежавала назначен по трудов договор персонал; лош избор на изпълнителя „С.“ ООД за извършване на ремонта; лош избор на изпълнителя „Н.Л.“ ООД за осъществяване на технически преглед на асансьора. Следователно, и в трите случая твърденията се отнасят не до липса на изпълнени задължения на ответниците по избор на лица, които да осъществяват поддръжка, ремонт и технически надзор на асансьор 700АС03538, а за лош избор на изпълнители. Затова и основният спор по делото е извършили ли са собствениците на апартаменти в сградата лош избор на лица, които да извършат поддръжка, ремонт и технически надзор на асансьора. В протокол от 19.08.2014 г. по чл. 33 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) на ГД „Инспекция за държавен технически надзор“, регионален отдел „ИДТН“ Западна България са отразени резултатите от извършеното изследване на аварията и злополуката на съоръжение с повишена опасност – асансьор пътнически електрически 250 кг, 0,71 м/сек, 10 сп., зав. № 2911/1971 г., монтиран в сградата на бул. •••••••••••, бл. 115. Установени са извършени преустройства на 29.04.2010 г., отразени в ревизионен лист. Последният технически преглед е бил извършен на 06.04.2012 г. от „Н.Л.“ ООД, без дружеството да е притежавало лицензия за това, тъй като със заповед № А-0-00-4/18.03.2011 г. на председателя на ДАМТН бил ограничен обхватът на лицензия № 320/11.12.2006 г. относно осъществяване на технически надзор на асансьори в жилищни сгради. На 14.08.2012 г. на дружеството била издадена нова лицензия № 715. При проверката ДАМТН е установила, че „ползвателят/собственикът е осигурил поддръжката, ремонта или преустройството на СПО от лице, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) – ТПК „Витоша лифт“ КООП, рег. № С123/08.03.2007 г.“ По време на аварията асансьорът е бил обслужван от ТПК „Витоша лифт“ КООП. На 09.09.2014 г. е изготвен нов доклад, в който са отразени извършени проверки на ТПК „Витоша лифт“ КООП. Такава проверка е била извършена преди датата на инцидента – на 28.02.2014 г. и според заключението в изготвения на същата дата протокол спазват се условията, при които е издадено удостоверение С123/08.03.2007 г. за поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Не са били издадени и наказателни постановления срещу ТПК „Витоша лифт“ КООП. Едва след аварията, на 26.08.2014 г. е извършена повторна проверка, при която се установило, че ТПК „Витоша лифт“ КООП не разполага с назначен по трудово правоотношение персонал. Според представеното по делото удостоверение № С123/08.03.2007 г., ТПК „Витоша лифт“ КООП е вписана в регистъра на ДАМТН, извършващи дейности поддържане, ремонтиране, преустройване на СПО, с регистрационен № 123 като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Съгласно чл. 7 от НБЕТНА, ползвателите на асансьори са длъжни да сключват договори за поддържането, преустройването и ремонтирането им само с вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП лица, извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Във всеки от трите представени ревизионни листи е отбелязано, че дясна асансьорна уредба в бл. 115 на бул. „Цариградско шосе“ е монтирана на 29.11.1971 г. Към 26.09.2009 г., 29.04.2010 г. и 06.04.2012 г. е присъствал представител на ТПК „Витоша лифт“ КООП – Ц. Цветков, за което се е подписал. Издаденото на ТПК „Витоша лифт“ КООП удостоверение С123/08.03.2007 г. е обезсилено и лицето е заличено от регистъра със Заповед № А-О-078/05.09.2014 г. на Председателя на ДАМТН, на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, което се установява от справка в регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Западна централна България, гр. С.. Следователно, към 19.08.2014 г. ТПК „Витоша лифт“ КООП е било лице, лицензирано по чл. 36 от ЗТИП за поддържане, ремонтиране, преустройване на асансьори. Извършени са били проверки и на „С.“ ООД, вписано в регистъра на ДАМТН и притежаващо удостоверение С061/28.06.2006 г. за поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Както при извършената на 14.05.2013 г. проверка, така и при тази на 08.05.2014 г. е установено, че се спазват условията, при които е издадено удостоверението от 28.06.2006 г. Удостоверение № С061/28.06.2006 г. на „Софиялифт“ ООД за поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори не е обезсилено и е валидно и към момента. Обстоятелството, че ТПК „Витоша лифт“ КООП е изпълнявала задълженията по поддръжка на асансьора се потвърждават и от издадена на 05.08.2014 г. фактура № 0000058467 за сумата от 109.20 лева, заплатена на същата дата от С.Г., собственик на ап. 15 и касиер на входа към тази дата, видно и от протокол за проведено на 31.03.2013 г. отчетно-изборно събрание на етажната собственост. Писмен договор не е представен, макар да се сочи, че ТПК „Витоша лифт“ КООП извършва дейността по поддръжката в изпълнението на такъв договор. В хипотезите, при които се изисква определена форма на договора, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. (така решение № 60292/21.02.2022 г. по гр.д. № 3992/2020 г. на ВКС, III г.о.) Съгласно т. 3 на ППВС № 17/18.11.1963 г., когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, от значение е същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Тези указания следва да се приложат и по спора в настоящото производство. Това е така, защото в т. 3 е разгледана хипотеза, при която от значение е дали лицето, чиято работа се извършва, я организира; дали упражнява ръководство и контрол в хода на нейното извършване. В случая се касае за професионална дейност, която се извършва от лица с призната правоспособност. Чл. 34, ал. 1, т. 1 от НБЕТНА предвижда асансьорните монтьори да притежават необходимата правоспособност съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори“. Това е сред условията за вписване на лицата в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП. Няма нормативен акт, който да предписва на ползвателите на асансьори в сградата да ръководят, и още по-малко да контролират възложената работа. Подобни действия предполагат специални знания във връзка с устройството и функционирането на асансьори. Задължението на ползвателите (чиито задължения се изпълняват от управителя или председателя на управителния съвет на етажната собственост, съгласно § 1б от ДР на НБЕТНА) е да осигурят лице, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП. След като ТПК „Витоша лифт“ КООП притежава удостоверение да извършва поддръжка, ремонт и преустройство на асансьори, изборът й не може да бъде квалифициран като „лош“. Друг е въпросът дали е налице лош избор или неизпълнение на задълженията на физическото лице, на което ТПК „Витоша лифт“ КООП е възложила да извърши професионалните дейности, за които й е издаден лиценз. Това обаче е въпрос на отговорност на фирмата-изпълнител по възложената работа по поддръжка, ремонт и преустройване, както и на монтьорът, фактически извършил работата в отклонение от изискуемото. В настоящото производство не се ангажира отговорността на ТПК „Витоша лифт“ КООП, за да се изследва противоправно поведение на неин служител. Този въпрос е предмет на гр.д. № 10222/2019 г. по описа на СГС, където тези лица отговарят по искове, основани на противоправно поведение на служител на ТПК „Витоша лифт“ КООП във връзка с поддръжка, ремонт и преустройване на асансьор № 700АС03538, монтиран в бл. 115 на бул. ••••••••••• в гр. С.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че вероятната причина ТПК „Витоша лифт“ КООП да не отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 1, т. 1 от НБЕТНА към 25.08.2014 г. (съгласно констатации, възпроизведени в протокол от 09.09.2014 г.) е прекратяване на трудовото правоотношение с Ц.Д.Ц., присъствал при проверките през 2009, г., 2010 г. и 2012 г., съгласно ревизионните листи. Изложеното се отнася и до „Софиялифт“ ООД, чиито служители се твърди да са извършили ремонт/преустройство на асансьора. Що се отнася до лицето, упражняващо технически надзор над процесния асансьор 700АС03538 – „Н.Л.“ ООД, преди извършения на 06.04.2012 г. технически преглед от дружеството, със заповед № А-0-00-4/18.03.2011 г. на председателя на ДАМТН е ограничен обхватът на лицензия № 320/11.12.2006 г. относно осъществяване на технически надзор на асансьори в жилищни сгради, като до издаване на лицензия № 715/14.08.2012 г. „Н.Л.“ ООД не е притежавало лицензия за осъществяване на технически надзор на асансьори. Отразено е в доклада, че при извършена на 04.06.2013 г. проверка са установени многобройни нарушения и несъответствия с изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 8 от ЗТИП и с изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията (НУРИЛОТНСПОРВРС) и е направено предложение на главния директор на ГД ИДТН да изготви мотивирано предложение до Председателя на ДАМТН за отнемане на лицензия № 320/11.12.2006 г. и № 715/14.08.2012 г. Според лицензия № 320/11.12.2006 г. на ДАМТН, „Н.Л.“ ООД е лицензирано да осъществява технически надзор на съоръжения с повишена опасност (СПО), сред които асансьори в жилищни сгради до 7 етажа включително (т. 14). В чл. 34, ал. 1 от ЗТИП е предвидено, че технически надзор на СПО се осъществява от председателя на ДАМТН чрез ГД „ИДТН“ и от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това от председателя на ДАМТН - органи за технически надзор. В ал. 2 на чл. 34 от ЗТИП е предвидено, че МС определя с наредба видовете СПО, чийто надзор се осъществява от председателя на ДАМТН, и видовете СПО, чийто надзор се осъществява от лица, или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това, както и условията и реда за издаване на лицензиите. Според редакцията на НУРИЛОТНСПОРВРС (ДВ, бр. 59/21.07.2006 г.), за пътнически асансьори в жилищни сгради над 7 етажа, техническият надзор се осъществява от председателя на ДАМТН, чрез ГД „ИДТН“. Този извод почива на данните от приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата. В т. 2.7.1. лицензирани от председателя на ДАМТН лица могат да осъществяват технически надзор на асансьори в жилищни сгради до 7 етажа включително, а в жилищни сгради над 7 етажа орган по технически надзор е лицето по чл. 18, т. 1 от НБЕТНА - председателя на ДАМТН, чрез ГД „ИДТН“.С изменение на НУРИЛОТНСПОРВРС (ДВ, бр. 32/28.04.2009 г.) е отпаднало ограничението за технически надзор на асансьори в зависимост от етажността на сградата, като в приложение № 1, т. 2.7.1 е предвидена възможността техническият надзор да се осъществява от лицензирани лица.Във връзка с ограничаване обхвата на лицензията със заповед № А-0-004/18.03.2011 г. на председателя на ДАМТН, с която е изключен от обхвата й техническият надзор на асансьори в жилищни сгради до 7 етажа включително, следва да се отбележи, че същата е обжалвана, като решението, с което заповедта е потвърдена, е влязло в сила на 03.05.2012 г. По делото са налице данни, че на 21.05.2012 г. от управителя на „Н.Л.“ ООД е подадено заявление за разширяване на обхвата на лицензията съгласно т. 2.7, приложение № 1. В отговор № 797/28.05.2012 г. началникът на РО „ИДТН“ – С. е отговорил, че лицензията, издадена на дружеството, му дава право да осъществява технически надзор над посочените в колона 2 на приложение № 4 към § 1г от ПЗР на НУРИЛОТНСПОРВРС СПО – т. 2.6.8 – строителни подемници за повдигане на хора или на хора и товари, независимо от вида на строежа, в който са монтирани, както и други подемници за повдигане на хора или на хора и товари, монтирани в жилищни сгради, и т. 2.7 – асансьори в жилищни сгради. Началникът на РО „ИДТН“ – С. е отрекъл възможността „Н.Л.“ ООД да кандидатства за надзор на съоръженията по т. 2.7, след като Наредбата му давала право да го извършва. Този отговор предполага, че по силата на закона, с изменението на наредбата (ДВ, бр. 32/28.04.2009 г.), „Н.Л.“ ООД се явява лице с право да извършва технически надзор на асансьори и в жилищни сгради над 7 етажа. Лицензия № 715/14.08.2012 г. за технически надзор на асансьори е издадена след като е влязло в сила решението, с което е потвърдена заповедта от 18.03.2011 г. Тук следва да се отчете следното: В отговор до МВР от 02.09.2014 г. по ДП № ЗМ 213/2014 г. ДАМТН е посочил, че техническите данни и характеристики на асансьора, съставните му части и предпазните му устройства са част от досието на асансьора, изготвят се в два екземпляра и се съхраняват от органа за технически надзор и ползвателя на асансьора и че в случая за асансьор с рег. № 700АС03538 те не се съхраняват нито от органа за технически надзор „Н.Л.“ ООД, нито от ползвателя на асансьора. Разгледаната по-горе нормативна уредба относно техническия надзор на асансьори в жилищни сгради с повече от 7 етажа предполага до 2009 г. досието на асансьора да се е съхранявало от ДАМТН. Не се представят доказателства, че до издаване на лицензия № 715/14.08.2012 г. органът по технически надзор по чл. 18, т. 1 от НБЕТНА е изпълнявал задълженията си по чл. 24 от Наредбата. Не се установи ответниците да носят вина за лош избор на органи по поддръжка, ремонт и преустройване на процесния асансьор, нито за лош избор на орган по технически надзор. Причината за злополуката, от която за ищцата са настъпили вреди, лежи в поведението на лицата, на които е възложена работа, изискваща професионална квалификация, съответно на техните работодатели, чиято отговорност ищцата търси в друго висящо гражданско производство. По така изложените съображения, предявените срещу ответниците искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответниците. Съгласно договори за правна защита и съдействие от 12.03.2021 г., 16.03.2021 г. и 22.03.201 г. с адв. Е. Л., част от ответниците са заплатили сумата от 7 000 лева за процесуално представителство и защита в производството. Процесуалният представител е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Заплатеният хонорар е съответен на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Следва да се отбележи и че възнаграждението е за правна защита и съдействие по делото в полза на 43-ма от всички 58 ответника. Освен това, в отговора на исковата молба е изразено становище по пасивната легитимация на всеки от представляваните от адв. Л. ответници. Г.Л.Г. е представлявана от адв. М. В., която е направила искане да й бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съгласно договор, приложен към отговора на исковата молба. Като съобрази извършените от адв. В. процесуалния действия по представителство на Г.Г. в производството по делото – подаване на отговор и явяване в шест открити съдебни заседания, съдът определя адвокатския хонорар на адв. В. в размер на 2 500 лева. Списък на разноските е представил и адв. Е. Д., процесуален представител на ответника Е.Д. К.-В.. По договор от 08.07.2024 г. на адв. Д. е заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 4 118.18 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Предвид оказаната по делото правна защита и съдействие хонорарът следва да се намали до размера на сумата от 2 500 лева. Присъждане на разноски претендира и ответникът Н.К.Я.. По делото не се открива договор с адв. В. за заплатен адвокатски хонорар на стойност 800 лева. По договор за правна защита и съдействие, приложен към молба от 18.05.2021 г., Н.Я. е заплатил на адв. В. сумата от 600 лева. Така мотивиран, съдът