Решение № 159 от 9.5.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1203/2025 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от Т. Й. Т., ЕГН: ••••••••••, от град К., улица ••• срещу Заповед, издадена от кмета на община К. № ••• от ••• год. на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, относима за землището на село К., община К., област Ш.. В жалбата се твърди, че същата му е връчена с протокол в сградата на община К. на 31.07.2025 год. и има за предмет недвижим имот, който е с начин на трайно ползване – „за селскостопански, горски, ведомствен път“, собственост на община К., с идентификатор •••, с площ от ••• дка. Посочва се, че оспореният административен акт е порочен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК, ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и поради несъответствие с целта на закона. Нарушената цел на закона, обуславяща нарушение на чл.146, т.5 от АПК, е аргументирана с превратното упражняване на власт от страната на кмета на община К., който е действал в условията на оперативна самостоятелност и е нарушил критериите на чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Излага се, че съгласно оспорения административен акт срокът по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ и т.4 е преклузивен и след 03.02.2025 год. споразумения за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следва да бъдат сключвани и имотите следва да бъдат иззети, но при издаването на оспорената Заповед кметът на община К. е действал избирателно, тенденциозно и в нарушение на мотивите, изложени в процесната заповед, като е сключил споразумения с други земеделски стопани, с което е лишил жалбоподателя от равнопоставеност. Твърди се, че са осъществени съществени нарушения в производството по издаване на обжалваната заповед, като не е изискана служебно информация от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, от общинска служба „Земеделие“ и от службата по геодезия, картография и кадастър, за да бъде установено неправомерното ползване на имота. Не е установена и собствеността върху процесния имот, доколкото липсва приложен акт за собственост. Не са установени всички релевантни факти с назначаване на проверка на място или да бъде дадена възможност за становище на всички ангажирани страни. Неясно е и обстоятелството за коя стопанска година се санкционира жалбоподателят. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е прието искане от директора на областна служба „Земеделие“ Ш. до Общински съвет при община К., от което се установява, че е инициирана процедурата по чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанската 2024 г. – 2025 г. От представения Протокол № ••• г. се установява, че е взето решение от Общинския съвет на К. за предоставяне на имоти – полски пътища за стопанската 2024 г. – 2025 г. при определени цени за съответните землища и е възложено на кмета на общината да издаде заповед и да сключи договори за наем. От Заповед № ••• г. на кмета на община К. за предоставяне под наем на полски пътища се установява, че са определени цените за предоставяне ползването на имотите и е указан едномесечен срок за заплащането им преди сключване на споразумения за ползването им. Приета по делото е и издадена фактура от ••• год. с указани суми за плащане от жалбоподателя за имоти в землищата на селата М., К. и К., както и на град П.. От платежно нареждане от ••• год. се установява тяхното заплащане от жалбоподателя. С Протокол от 26.06.2025 год. жалбоподателят е уведомен за инициирана процедура по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ за процесния имот. От Уведомление с изх. № ••• ••• 649 от ••• год., получено от жалбоподателя на 26.06.2025 год., се установява, че му е даден седемдневен срок за становище или възражение, както и да представи документи, които да докажат правото му на ползване на имота, от която той не се е възползвал. От Протокол, изготвен на 31.07.2025 год. се установява, че процесната Заповед № РД ••• – 5 55 от ••• год. е връчена на жалбоподателя. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че част от процесния имот с идентификатор ••• е включен в масив по споразумение за ползване и факта, че граничните поземлени имоти имат сходна обработка с част от процесния. Към доказателствения материал са приети и Доклад от Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, Заповед № ••• ••• ••• 15 от ••• год. за одобряване на споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвени на осн. чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от 10.10.2024 год., Уведомление от общинска служба по земеделие К. с изх. № ••• ••• ••• 172 – 1 от 25.02.2026 год. и Уведомление от ДФ „Земеделие“ с изх. № •••/43 от ••• год., които съдът намира за неотносими към предмета на делото. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Законосъобразността на издадената заповед е обусловена от наличието на правните предпоставки за издаване на искания по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ индивидуален административен акт. Aдминистративният ред за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, изисква собствеността върху него да е възстановена по реда на ЗСПЗЗ; постъпило пред административния орган изрично искане от правоимащо лице, което иска изземването и на което е възстановено правото на собственост върху земя; имотът да представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ; имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Предпоставките за издаване на заповедта са предвидени при условията на кумулативност, а за да бъде реализирана административната процедура за изземване на земеделска земя фактите, обуславящи наличие на законовите предпоставки за издаване на заповедта, следва да бъдат безпротиворечиво установени. Спорният въпрос относно земите, предмет на изземване в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, е решен в ТР № 1/2013 г. на ВАС. В мотивите му е подчертано, че с разписването на процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ целта на законодателя е била да създаде единен и бърз ред за изземване на земеделски земи, без оглед на това, кой е титулярят на права върху тях, като по този начин се гарантира стабилност при ползването им. На първо място административният ред за защита по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е предпоставен от подаване на изрично искане от правоимащо лице до кмета на общината по местонахождение на имота. Кметът на общината има правомощието да изземе земеделска земя, за която са налице доказателства, че е придобита в резултат на реститутивно правоприемство или се ползва въз основа на облигационно или вещно правоотношение, страна по която е собственик, придобил земеделската земя само при реститутивно правоприемство, а не въз основа на транслативно правоприемство или оригинерно придобивно основание. В последните случаи облекчената бърза административна процедура по изземване на земеделските имоти е неприложима, тъй като лицата, които са собственици на земеделски земи, получени въз основа на давностно владение, респ. траслативна сделка /дарение, продажба, замяна и др./ могат да бранят правата си само по реда на гражданското правораздаване. Инициативата може да бъде не само от собствениците, на които е възстановено право на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите /универсални или частни/, могат да заявят защита на правото си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Нещо повече, такова право имат и ползвателите на земеделски земи. Изискването за възстановено право на собственост е относно имота, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение „с възстановено право на собственост” е относно подлога – „земеделските имоти”. На второ място предмет на производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ са единствено земеделски земи - земи попадащи в обхвата на ЗСПЗЗ. Следователно административното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за изземване на имоти с възстановено право на собственост, се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 1 ЗСПЗЗ е предвидено, че този закон урежда собствеността и ползването на земеделски земи. С оглед изрично очертания предметен обхват на правната уредба в чл. 2 ЗСПЗЗ е дадена легалната дефиниция на употребеното в закона понятие „земеделски земи”. Съгласно законовата дефиниция земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Обект на защита са преди всичко земеделски земи по смисъла на закона, без оглед основанието, на което те се ползват, като разписаният в чл. 34 ЗСПЗЗ ред е неприложим по отношение на земи, които се намират в границата на урбанизираната територия и които не отговарят на дефиницията за земеделски земи. В конкретния случай процесният имот е с начин на трайно ползване – „за селскостопански, горски, ведомствен път“. Селскостопанските пътища (известни още като полски пътища) са специализирана инфраструктура, предназначена основно за осигуряване на транспортен достъп до земеделските имоти за извършване на селскостопански дейности. По своето естество те играят ключова роля в управлението и експлоатацията на обработваемите площи. По силата на чл. 1, ал.2, т. 2 от Закона за пътищата те са изрично изключени от предмета на регламентацията му. Полските пътища не са предназначени за общо обществено ползване от леки автомобили, а основно за селскостопанска техника и машини във връзка с обработката на земеделски земи, поради което предмет на регулация са не от ЗСПЗЗ, а от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Според чл. 2. (1), който дефинира легално понятието за „селскостопанско имущество“, по смисъла на този закон се разбират и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство. Според чл.2 от същия закон имуществото, посочено в предходната алинея, се опазва по реда на този закон, когато е собственост или е предоставено за оперативно управление или за ползуване на организации или граждани във връзка с извършвана от тях селскостопанска дейност. Съгласно чл.8 компетентността за осъществяването на защита на тези имоти е на кмета на общината, но по реда на ЗОСИ, а не по реда на ЗСПЗЗ. Следователно редът на чл. 34 ЗСПЗЗ е приложим по отношение на имоти, които отговарят на изискванията на легалната дефиниция на чл.2 от ЗСПЗЗ – земеделски земи, които служат за земеделско производство и са реституирани по реда на същия закон, докато процесният имот представлява селскостопански път, който отговаря на изискванията за „селскостопанско имущество“ и защитата му е по реда на ЗОСИ, което налага извод за незаконосъобразност на процесната заповед, доколкото една от кумулативно установените предпоставки за издаване на заповедта се явява недоказана. Изводимо е, че контролираният административен акт е издаден в несъответствие с разпоредбата на чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като за издаването му е наложително кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. По тези съображения обжалваната Заповед, издадена от кмета на община К. № ••• от ••• год. на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, относима за землището на село К.а, община К., област Ш., за имот с идентификатор •••, който е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване: „за селскостопански, горски, ведомствен път“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Относно разноските: С оглед уважаването на жалбата и на основание чл. 146, ал. 4 АПК, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да плати на жалбоподателя направените от него разноски в производството за държавна такса в размер на ••• евро. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, но поради липсата на доказателства такива не му се следват. Водим от горното, съдът