Решение № 946 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 66/2026 г.

Производството е образувано по жалба на М. А. Б., Р. А. Б., И. Ю. П. и А. Р. Б. чрез пълномощник адв. М. О. срещу Заповед № РД-57/02.02.2026г. на кмета на [община], с която на основание чл. 190, ал. 1, вр. с ал. 6 от ЗУТ се нарежда прокарване на временен път през имота им. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя при откриване на процедурата за прокарване на процесния временен път не била налице първата предпоставка на чл. 190, ал.1 ЗУТ, а именно да е налице влязъл в сила ПУП с доводи, че за населеното място липсва заповед за одобряване на ПУП. Дори да се приеме наличието на такъв, имотът на заинтересованите страни Х. и К. П., според графичната част на заповедта, е осигурен/предвиден достъп чрез две улици – на североизток и на юг, а в случая трасето на временния път не съвпада с нито една от двете. По тази причина оспорената заповед противоречала на нормата на чл. 190, ал.3 ЗУТ. Твърди, че липсват мотиви в заповедта на кмета на община Р. относно това защо проектираното трасе на временния път не следва трасето на нито една от новопроектираните улици. Липсват данни дали са изследвани и други възможности за проектиране на достъпа до сградата на заинтересуваните страни. Сочи, че прокарването на временен път ще създаде затруднение за жалбоподателите да ползват собствените си имоти.Молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира се и присъждане на разноски. В с.з. жалбоподателите се представляват от пълномощника адв. О., която поддържа жалбата. Допълва съображенията си за отмяна на оспорената заповед с аргументи за липса на фактически обстоятелства в нея. Не са събрани доказателства за техническа невъзможност да бъдат реализирани предвидените две улици в с одобрения и влязъл в сила ПУП в [населено място]. Освен това за засягането на чужда собственост не е повеждана съответна процедура по отчуждаване, обезщетяване, нито доказване за липса на друга техническа възможност. Твърди, че прокарването на временен път е изключение от правилото, а такива доказателства в тази насока не са събрани. Не се претендират разноски. Ответникът – кмета на община Р. в с.з. се представлява от процесуалния представител адв. А., който оспорва жалбата. Твърди, че са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, заповедта е мотивирана, а изложените от оспорващите доводи счита за несъстоятелни. Претендират се разноски. Заинтересованите страни Х. П. и К. П. се явяват лично и с пълномощника си адв. М., който оспорва жалбата. Посочва, че фактическото и правно основание на заповедта са позовани на влязла в сила улична регулация, за което били представени доказателства. Издаването на акта е наложено за осигуряване на възможност и достъп до одобреното трасиране на уличната регулация до момента, в който започнат отчуждителни процедури. Твърди, че протокола за трасиране се ползва с доказателствена сила, не е оспорен от жалбоподателя и не е доказана неговата неистинност или невярност. Претендират се разноски по представен списък. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства: С атакуваната заповед № РД-57/02.02.2026 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 190, ал.1, във вр.с чл.6 от ЗУТ и ал.3 и ал.4 от чл.190 ЗУТ, е разпоредено да се прокара временен път по чл.190 от ЗУТ с дължина 89 м. и ширина 3 м. за осигуряване на транспортeн достъп до [УПИ]-общинска собственост, кв. 93, по плана на [населено място], общ. Р. в който К. П. и Х. П. притежават жилищна сграда, построена въз основа на ОПС договор от 16.09.1986 г., чието трасе преминава северно от [УПИ], [УПИ]-стопански нужди и гаражи в кв. 93, като се засяга обслужващ имот с пл.№ 644, с площ 430 кв.м., в кв. 98 на плана на селото, собственост на жалбоподателите. Според заповедта засегната площ от прокарване на временния път през имота възлиза на 42 кв.м. В т. [Наименование]заповедта посочва конкретните параметри на пространствения достъп - от о.т. 411 до о.т. 406, съгласно протокол за трасиране за обект„Улица в м. „М.“, [населено място], изготвен от лицензиран геодезист и неразделна част от заповедта /л.56 и л. 99/ Според т. [Наименование]срока за прокарване на временния път е до провеждане на отчуждителни процедури и откриване на улица по влезлия в сила ПУП - ПР. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети от временни пътища, се запазва. Според мотивите на заповедта прокарването на временния път е след изследвана възможността за осигуряване на достъп до нуждаещия се имот от [УПИ] и съобразно уличната регулация. Заповедта сочи, че предвиденият временен път „напълно следва новата улица по подробния устройствен план на [населено място].“ Посочено е, че има проектирани улици по приет, но неприложен ПУП на [населено място] по заповед от 1985 г. Изрично е отбелязано, че във воденото административно производство не е установено засягане на заварени сгради и дълготрайни декоративни дървета. Накрая заповедта се позовава на чл. 190 ал.6 ЗУТ и липсата на постигнато съгласие между заинтересованите страни за построяване на временен път. Заповедта е съпроводена от Протокол за трасиране от 22.10.2025 г. на лицензиран геодезист. С решение № 4701/15.04.2024 г. постановено по адм.д. № 1636/2024 г. по опис на ВАС е отменено решение № 289/30.11.2023 г. по адм.д. № 201/2023 г на АССм, с което е отменена предходна заповед № РД-172/21.06.2023г. на кмета на [община], с което се разрешава на К. и Х. П. да прокарат временен път с ширина 3 м. през спорния обслужващ имот пл.№ 644 с площ 428 кв.м., находящ се на [улица], кв.98 по плана на [населено място], общ.Р. З. площ по старата заповед е 79 кв.м., по сегашната заповед е определена на 42 кв.м. Материалите по цитираните адм.дела са приети и приложени към настоящето дело. Производството по издаване на процесната заповед е открито по заявление за прокарване на временен път от 29.10.2025 г. на К. и Х. П., чрез адв. Б.М. /вж. л.7-8 от делото/ с приложени към него скица на имота, актуална към 04.12.2023г. и копие на ЕР на ТЕЛК. Заявлението е обосновано на отменителното съдебно решение и протокол за трасиране от 22.10.2025 г. на разрешение за строеж и необходимостта за достъп и придвижване породена от нуждата на майката на заявителите с определен 97% инвалидност. С писмо изх. № 94-00-1382/04.11.2025 г. /л.27/ собствениците на обслужващия имот Р. Б., М. Б. и И. П. са уведомени за откритото производство за прокарване на временен път на осн.чл.190 ЗУТ с уведомяване, че временните пътища се използват до откриване на новите улици съгласно ПУП. Дадена е възможност за възражения в 14 дневен срок от получаването, удостоверено с приложените обратни разписки /л.29-31/. Допълнително с писмо от 13.11.2025г. /л.39/ О. Р. е връчила протокол за трасиране на обекта с обозначените точки на трасето на временния път. На 07.11.2025 г. в дадения срок М. Б. е депозирал своите възражения /именувано уведомление/ с приложен нотариален акт за собственост № 63 от 01.11.2023г. и скица на имота. Видно от приложения нотариален акт за собственост придобит на основание наследство и давностно владение № 63 от 01.11.2023 г. /л.36-37/ М. Б., Р. Б. и И. П. са собственици на поземления имот /обслужващия/ №644 с площ 430 кв.м. в кв. 98 по РП на [населено място] [община], ведно с построените в имота сгради. На 13.11.2025г. А. Р. Б. подава уведомление, с което изразява несъгласие за прокарване на временен път. С преписката се представят ЕР на ТЕЛК за освидетелстване на лицето Р. Б. П. с 97% ТНР /л.19/ и Договор за ОПС от 25.09.1985г., издаден на името на А. Р. Б.. С разрешение за строеж № 14 от 10.03.2025г изд. от гл.архитект на [община], влязло в сила на 25.03.2025 г. /л.15-16, л.100-101/ се разрешава изграждане на „Основен ремонт на улица в местност „М.“ [населено място] от о.т.411 до о.т. 406“. Строежът е класифициран като Четвърта категория. Указано е предвидените СМР да се извършат съгласно одобрените и съгласувани инвестиционни проекти, както и съгласно условията, зададени в разрешителното. Утвърдена е количествено стойностна сметка за строежа. С Писмо изх. № 94-00-39/03.02.2026г. на кмета на [община], М. А. Б., Р. А. Б., И. Ю. П. и А. Р. Б. /л.48/ се уведомяват за издадената заповед № РД-57/02.02.2026г. Правни изводи. Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт; подадена е от лица с правен интерес, които са адресати на акта, с който се засягат техни права, с наличие на правен интерес от търсената защита. Въпросът за активната процесуална легитимация е приет за безспорен при предходното разглеждане на делото на база доказателствата, легитимиращи жалбоподателите като собственици на засегнатия имот. В случая този въпрос не е спорен и по отношение на А. Р. Б. - четвъртият жалбоподател /страната не е неучаствала в предходното производство/. Налице е правен интерес, страната е уведомявана от административния орган, взела е участие в административното производство и е изразила своята позиция чрез възразяване срещу инициираната процедура за прокарване на временен път / вж. л.41/. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта - връчена на А. и Р. Б. на 06.02.2026г., на М. Б. на 05.02.2026г. Съобщението до И. П. е връчено по реда на чл.18а, ал.10 АПК, върнато като непотърсено на 24.02.2026г./л.75-76/, жалбата е внесена на 19.02.2026г., тоест тя е процесуално допустима. Съдът намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма. При издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-прозводствените правила, както и е нарушен материалния закон, като съображенията за това са следните: В заповедта са описани фактическите обстоятелства и е посочено приложимото според органа право. Според разпоредбата на чл. 190 ал.1 от ЗУТ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Оспорената заповед в частта на предвиденото трасе през имота на жалбоподателя е в нарушение на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, което я прави незаконосъобразна. Цитираната разпоредба в изр. първо действително въвежда изискване временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, но то не е императивно, а по възможност. Следователно от административния орган следва да се избере най-икономичното решение, което обаче не изключва законовата забрана за засягане на имота през който преминава проектираното трасе. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или извършени проучвания, а такива няма. С оспорената заповед, собствеността върху частите от поземлени имоти, засегнати от временния път е запазена, както повелява и ал. 4 на чл. 190. В същата разпоредба /изречение второ на ал.4/ сочи, че временните пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план. В случая, има влязло в сила на 25.03.2025 г. разрешение за строеж издадено на 10.03.2025 г. на обект „Основен ремонт на улица, местност „М.“ [населено място] от о.т.411 до о.т.406“ - участък на трасето, както е по оспорената заповед. Всъщност по отменената заповед временният път през имота на Б. пл.№644 е обозначен единствено с параметри за засегнатата част, която възлиза 78 кв.м. В процесната заповед те възлизат на 42 кв.м. с допълнени конкретни параметри на пространствения достъп и трасе от о.т.411 до о.т.406, но това трасе не съвпада с констатираните и измерените от вещото лице при изследване на сервитутната площ, цитирани в решението на ВАС. Процесната заповед се позовава на Протокол за трасиране от правоспособно лице и Разрешение за строеж, издадено от гл.архитект на общината с приложена КСС, те обаче не формират извод за най-икономично решение за временен път. Прави впечатление от протокола за трасиране, приложен към оспорената заповед /вж. л.56; 99/ че е извършено в присъствие единствено на представител на община Р. и заинтересованото лице К. П., а спрямо разрешението за строеж, макар да не е спорно, няма данни как и дали е връчено на собствениците на засегнатия имот. Липсва пълно и точно описание на правото на преминаване в оспорената заповед поради отсъствие на графично означение /най-малко скица по приетия ПУП на [населено място]/. Предвиждането на трасето на бъдещата улична регулация въвежда презумция за техническа възможност за прокарване на такъв път / мотивите на ВАС в отменителното решение/. Освен това, от заключението на експертизата, изготвена по адм.дело. № 201/23 г. /вж. л.133 от приложеното дело/ частично е положена настилка и изградени подпорни стени и бордюри по отношение на северозападното трасе о.т. 401-402-403-404-405-406, т.е. на място, което не е в отбелязания участък по процесната заповед. Разпоредбата на чл. 190 ал.3 ЗУТ гласи, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план. Тази възможност трябва да е обоснована с обективни пречки, каквито в случая не се установяват. Доказателства за тези обстоятелства ответната страна не представя и не сочи по делото. Вещото лице /пак експертизата по адмд.№201/23 г./ е изследвало, че трасето на временния път не следва трасето на предвидената [улица], о.т.408 до о.т. 410. При липса на схематична част на заповедта тези данни разколебават изложеното в сега оспорената заповед, че от о.т.411 до о.т.406 „предвиденият временен път напълно следва новата улица по подробния устройствен план на [населено място]“. Съдът приема, че действителното фактическо положение не съвпада с описаното в оспорената заповед. При това разминаване на фактите не може да се приеме, че проектираният с оспорената заповед маршрут за достъп като трудност за реализация, квадратура и степен на засягане /според решението на ВАС пресича през средата имота на жалбоподателите и минава на 1 м. от фасатата на сградата им/ се явява най-икономически целесъобразната алтернатива. Настоящият състав приема, че временният път засяга правната сфера на оспорващите в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. За издаване на заповед по чл. 190, ал. 1 от ЗУТ от значение е действителното физическо състояние на обслужения имот на плоскостта на състоянието на обслужващия имот и обективна преценка за най-щадяща алтернативна възможност за осигуряване достъп без да създава затруднения за ползвателите на утежнения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 191 ЗУТ реализиране прокарване на временни пътища е свързано и с процедура по определяне и изплащане на дължимо обезщетение за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, в случая за обслужващия поземления имот пл. №644, собствен на Б., съгласно представения нотариален акт за собственост. Т.е. подходът на администрацията с издаване на оспорената заповед не може да се възприеме като икономически най-благоприятен за целите на закона. Данните по приложеното дело сочат, че съществува и друг вариант за прокарване на временен път. Налице е наклон и в самия имот спрямо този, до който се претендира достъп, който не се установява да е непреодолим /така вещото лице инж. Щ. при изслушването в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г./. При тези данни следва да се приеме, че обстоятелството, че теренът е стръмен, както е посочено в оспорената заповед, не обуславя еднозначен извод, че няма друг вариант за временен път извън този по трасето от о.т. 411 до о.т.406. Доколкото кметът на общината разполага с правомощието в хипотезата на чл. 190, ал. 6 ЗУТ да издаде заповед за прокарване на временен път с цел осигуряване на достъп до имоти, когато няма такъв и за какъвто липсва съгласие между заинтересованите собственици, то същият е длъжен да избере тази възможност, с която се постига законовата цел по най-малко обременителния за трети лица начин - чл. 6, ал. 3 АПК. /така Решение № 1706 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2022 г., [Наименование]о; Решение № 4216 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2025 г., [Наименование]о./. Разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като смисълът на тази норма е временните пътища да се прокарват по проектирани по план улици, преди тези улици да са открити, при нужда - при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти - по улиците съобразно извършените проучвания. Тези предпоставки, предвидени в хипотезата на правната норма, безспорно се установява, че не са осъществени в процесния случай, за да възникне предвидената от закона последица - прокарване на временен път. От приетите по делото писмени доказателства, а и от мотивите на заповедта безспорно се установява, че за имот [УПИ], за осигуряване на транспортен достъп, до който от К. и Х. П. е поискано прокарване на временен път, няма предвиден достъп по проектирана с ПУП, но нереализирана на място улица. След като до урегулирания поземлен имот е проектиран достъп от две улици по неприложен ПУП, то прокарването на временен път по трасе, различно от предвиденото по плана е незаконосъобразно и недопустимо от закона / Решение № 833 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2025 г./. Не се доказаха възраженията за наличие на дълготрайни декоративни дървета. Налице е близост със сградата на жалбоподателите /вж. снимковия материал/, но реални доказателства за трайни насаждения не се представят и не се сочат.От горното следва, че не се установяват предпоставките по чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедна като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, следва да бъде отменена. Разноски не се претендират от жалбоподателите / пледоария на защитника в съд.заседание/. Водим от горното Административен съд - [област]