Решение № 2865 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 49/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалбата на Я. И. В., [ЕГН] , с адрес в [населено място], чрез адв. Д.-А., против решение № 2153-03-234/10.12.2025 г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/15.09.2025 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП-Варна на НОИ, с което считано от 28.04.2025 г. със срок на валидността до 01.02.2026 г., по заявление подадено в ТП-Варна на НОИ на 28.04.2025 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74,ал.1 от КСО за 64% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, при осигурителен стаж до датата на инвалидизиране ( 23.04.2024 г.) : 37 год 05 мес. 07 дни; осигурителен стаж след датата на инвалидизиране ( 23.04.2024 г.): 01 год. 00 мес. 04 дни, въз основа на ЕР № 90337/17/10.02.2025 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина-Варна“ ЕАД, само в частта на началната дата за отпускане на пенсията за инвалидност – 28.04.2025 г. Решението се оспорва с основанието на чл.146,т.4 от АПК- постановено в нарушение на закона. Сочи се, че съгласно чл.73,ал.1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.94,ал.3 от КСО, тъй като не е съобразено влязлото в сила решение на ТЕЛК и посочената дата на инвалидизация-23.04.2024 г., която е следвало да бъде определена като начална дата, от която следва да се изплаща пенсията за инвалидност. Сочи се, че в началото на 2024 г. е стартирал процедура пред РКМЕ към РЗИ-Варна, в резултат на която е постановено ЕР № 91503 от заседание № 80/23.04.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. Впоследствие с ЕР № 92458 от заседание № 123/04.12.2024 г. на НЕЛК, решението на ТЕЛК е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване. Издадено е ЕР № 90337 от заседание № 17/10.02.2025 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, с което му е определен процент на трайно намалена работоспособност – 64% и дата на инвалидизация – 23.04.2024 г. Решението е получено на 11.03.2025 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 25.03.2025 г., и съответно срокът по чл.94,ал.3 от КСО е изтекъл на 26.04.2025 г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР съгласно чл.94,ал.3 от КСО е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност. Счита, че неправилно е прието от административния орган, че срокът по чл.94,ал.3 от КСО не е спазен, съответно неправилно като начална дата за отпускане на пенсията е приета тази на подаване на заявлението, а не датата на инвалидизация, която е определена с влязлото в законна сила ЕР на ТЕЛК. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт в обжалваната част. Поддържа жалбата в представено писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като моли да бъде присъдено в установения минимален размер. Ответникът по жалбата - директорът на ТП – Варна на НОИ , чрез гл. юрисконсулт Л. в подробен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да отхвърлянето й като неоснователна. Сочи се, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните изисквания. Счита, че решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Сочи се, че ЕР на ТЕЛК № 91503/80/23.04.2024 г. е връчено на жалбоподателя на 08.05.2024 г., 14-дневният срок за обжалването му изтича на 23.05.2024 г., а едномесечният срок по чл.94,ал.3 от КСО е изтекъл на 24.06.2024 г. ( присъстване ден). Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност е подадено на 28.04.2025 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.94,ал.3 от КСО, поради което правилно пенсията е отпусната от датата на заявлението в НОИ- 28.04.2025 г. Посочено е, че в случая ЕР на ТЕЛК № 91503/80/23.04.2024 г. е обжалвано, което обстоятелство не е било пречка жалбоподателят да подаде заявление за отпускане на пенсия в срока по чл.94,ал.3 от КСО, което той не е направил. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – гр. Варна, след като се запозна с представените доказателства, извърши преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, установи следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт и в срока по чл.149,ал.1 от АПК и е допустима. По основателността на жалбата: Съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със заявление вх. № 2112-03-861/28.04.2025 г. Я. И. В. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е приложил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход от 01.11.1988 г. до 27.04.2025 г. и др. Установява се, че с ЕР № 91503 от зас. № 80 от 23.04.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ – Варна жалбоподателят е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност / ТНР/, без необходимост от чужда помощ, с дата на инвалидицазията - 23.04.2024 г. Жалбоподателят е оспорил посоченото решение на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК/- [населено място]. С ЕР № 92458 от зас. № 123 от 04.12.2024 г. НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала преписката за ново разглеждане. С ЕР № 90337 от зас. № 17 от 10.02.2025 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, потвърдено с решение № 2860/110/27.03.2025 г. на Медицинската комисия при ТП-Варна на НОИ, жалбоподателят е освидетелстван с 64 % трайно намалена работоспособност / ТНР/, без необходимост от чужда помощ, с дата на инвалидицазията - 23.04.2024 г. С разпореждане [номер]/15.09.2025 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП-Варна на НОИ, считано от 28.04.2025 г. , със срок на инвалидността до 01.02.2026 г. , по заявлението подадено на 28.04.2025 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност в размер на 1953,31 лв.( 998,72 евро) поради общо заболяване на основание чл.74,ал.1 от КСО за 64% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, при осигурителен стаж до датата на инвалидизацията ( 23.04.2024 г.) 37 год. 05 мес. 07 дни; осигурителен стаж след датата на инвалидизиране ( 23.04.2024 г.) 01 год. 00 мес. 04 дни, въз основа на ЕР № 90337/17/10.02.2025 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина-Варна“ ЕАД. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 04.11.2025 г. видно от приложено известие за доставяне. Жалбоподателят е оспорил разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП-Варна на НОИ пред директора на ТП-Варна на НОИ с жалба № 1012-03-845/10.11.2025 г. С оспореното решение директорът на ТП-Варна на НОИ е отхвърлил жалбата. В мотивите на решението е приел, че разпоредбата на чл.94,ал.3 от КСО не намира приложение. Посочил е, че ЕР на ТЕЛК № 91503/80/23.04.2024 г. е връчено на жалбоподателя на 08.05.2024 г. и 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на 23.05.2024 г. Едномесечният срок е изтекъл на 24.06.2024 г. ( понеделник-присъствен ден), а Я. В. е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност на 28.04.2025 г., т.е. след изтичането на срока по чл.94,ал.3 от КСО. Позовал се е на разпоредбата на чл.98,ал.7 от КСО, като е посочил, че предприето от жалбоподателя оспорване по реда на чл.112 от Закона за здравеното на първоначалното ЕР на ТЕЛК, не е било пречка жалбоподателят да подаде заявление за отпускане на пенсия в срока по чл.94,ал.3 от КСО, което той не е сторил. С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК. При извършената от съда служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си директорът на ТП – Варна на НОИ е решил по същество отнесения до него въпрос, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Между страните няма спор по фактите. Спорът е само относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74,ал.1 от КСО. По аргумент от чл. 73, ал. 1, предложение първо от КСО, при пенсиите за инвалидност правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането. Инвалидизирането, както и неговата начална дата, се установяват с експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, който орган извършва експертиза на работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. Оттук следва, че правото на пенсия за инвалидност се придобива от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което се установяват правнозначими факти за периода преди издаването му, в т.ч. и датата на инвалидизиране. Т.е., фактът на инвалидизиране придобива правно значение едва след като бъде установен като такъв в експертното решение. Ето защо, при пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на инвалидизиране с определена начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и подадено заявление пред съответното ТП на НОИ за отпускане на пенсията. В случая следва да се прави разграничение между придобиването на субективното правно на пенсия за инвалидност от неговото надлежно упражняване. С издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. Съобразявайки изложеното, и в зависимост от момента на подаване на заявлението в сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, лична пенсия за инвалидност се отпуска в три хипотези: 1 от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК /чл. 94, ал. 3 от КСО/; 2 от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата /чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО/, при пропускане на срока по чл. 94, ал. 3 от КСО; 3 от датата на подаване на заявлението, ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото при пропускане на сроковете по чл. 94, ал. 3 от КСО и чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО /чл. 94, ал. 1, изречение второ от КСО/. В настоящия случай е безспорно установено, че ЕР № 90337 от зас.№ 17/10.02.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина-Варна“, с което окончателно е определен ТНР и датата на инвалидизиране, е връчено на жалбоподателя на 10.03.2025 г. ( видно от представено известие за доставяне) , не е обжалвано и е влязло в сила на 25.03.2025 г. Заявлението с необходимите документи за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е подадено от лицето на 28.04.2025 г. След като пенсионният орган е установил, че жалбоподателят е пропуснал едномесечния срок за подаване на документите по чл. 94, ал. 3 от КСО ( макар и с други основания), то същият правилно е счел, че пенсията не би могла да бъде отпусната, считано от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, респективно - от датата на инвалидизирането като най – ранна възможна дата. Неспазването на изискванията за упражняване на благоприятната възможност, регламентирана в специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО, обаче, не изключва приложението на общата норма на чл. 94, ал. 1, изр. първо от КСО. При установеното в настоящия казус фактическо положение - влизане в сила на ЕР № 90337 от зас.17 от 10.02.2025 г. на ТЕЛК на 25.03.2025 г. и подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност на 28.04.2025 г. , 2-месечният срок по чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО се явява спазен. Приложена към пенсиите за инвалидност тази обща разпоредба регламентира, че ако е пропуснат едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но е спазен двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, то пенсията за инвалидност следва да се отпусне, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, на която дата е придобито правото – в случая от 25.03.2025 г. Предвид горното, неправилно пенсионният орган е тълкувал нормите на чл. 94, ал. 1 вр. чл. 73, ал. 1 от КСО, при което е изведен погрешен правен извод за единствена приложимост на чл. 94, ал. 1, изр. 2 КСО, респективно - че датата, от която следва да бъде отпусната пенсията на жалбоподателя е датата на подаване на заявлението – 28.04.2025 г. Поради изложеното оспореното решение на директора на ТД-Варна на НОИ е незаконосъобразно , съответно е незаконосъобразно и потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" при ТП – Варна на НОИ относно определената начална дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Същите са постановени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което се явява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, делото следва да се изпрати като преписка на ръководител "ПО" при ТП – Варна на НОИ за ново произнасяне по заявление вх. № 2112-03-861/28.04.2025 г. на Я. И. В. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, касаещи началната дата, от която следва да се отпусне пенсията за инвалидност поради общо заболяване, а именно – 25.03.2025 г. Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл.2-ро и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът