Решение № 3261 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 138/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Д. Н. Г. от [населено място], депозирана чрез пълномощник и насочена против Заповед № 73 от 12.01.2026г. на Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадената заповед поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административно - производствените правила, в противоречие с материалния закон и при осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя по признака “пол“. Твърди се, че макар в заповедта да е отразено правното основание за издаването й, не се посочва в какво се изразява несъвместимостта, т.е. каква друга “платена дейност“ е осъществявал служителят към момента на прекратяване на правоотношението му. Непосочването на твърдяната за установена от административния орган несъвместимост по чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНАП изключвала възможността за пълноценно упражняване на правото на защита на жалбоподателя и същия бил поставен в положение, в което да предполага, в какво се изразява несъвместимостта. Вероятно това бил факта, че е бил избран за съдебен заседател в Районен съд, [населено място], но изводът на органа, че изпълнението на функцията съдебен заседател попада под понятието „друга платена дейност“ съгласно чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП бил незаконосъобразен. Въвеждайки посоченото ограничение законодателят имал предвид осъществяването на дейност, чиято основна цел е получаване на възнаграждение, при извършването на която би възникнало съмнение относно добросъвестното изпълнение на служебните задължения и избягване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Ето защо според жалбоподателя, осъществяването на граждански дълг в обществена полза като съдебен заседател не представлявало несъвместимост по смисъла на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП. По отношение на твърденията за осъществена дискриминация се сочи, че за да е налице дискриминация следва да е установено, че за едно и също нарушение на служебната дисциплина, един служител е дисциплинарно наказан, а друг не, при равни условия. В случая при идентични условия, служебното правоотношение на оспорващия било прекратено, а това на други две лица служители на НАП от женски пол и съдебни заседатели в Районен съд, [населено място] - не. Липсвало основание за различно третиране на държавните служители в НАП в контекста на изпълнение на гражданския дълг да бъдат съдебни заседатели. По изложените съображения се моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателя и чрез пълномощник. Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед се развиват в писмена защита. В последната е обективирано и искане – ако за съда съществува съмнение относно тълкуването на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП и конкретно дали в израза “друга платена дейност“ попада осъществяването на функциите на съдебен заседател, то на основание чл. 150, ал.2 от КРБ да се сезира Конституционният съд с искане за установяване несъответствието на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП с чл. 4, ал.1 от чл.6, ал.2, чл. 48 и чл.116, ал.2 от КРБ. Ответникът - Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендират се разноски по делото. Подробни съображения в подкрепа на изложено се развиват в писмена защита. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 2472 от 15.06.2018г. на Изпълнителния директор на НАП(л.109), жалбоподателят е назначен на длъжността „И. п.“, в сектор „М. г.“, [населено място], при отдел “ОД“ Пловдив, Дирекция “ОД“, [населено място], ГД“Ф. к.“ в ЦУ на НАП, с място на работа [населено място], за неопределено време(л.107). Д. Г. е постъпил на държавна служба на същата дата, съгласно удостовереното в Акт за встъпване в длъжност(л.109). Със Заповед № 3857/26.11.2019г. на ИД на НАП, е преназначен от сектор „М. г.“ Пловдив, в сектор „••••“ – Пловдив(л.113), а със Заповед № I-1470 от 01.03.2022. на Изпълнителният директор на НАП(л.114) служителят е преназначен от сектор “••••“, Пловдив в Сектор “•••• и м. г.“- Пловдив 1. Със Заповед З-ЦУ-30-1673 от 04.11.2025г. на изпълнителния директор на НАП(л.92) е разпоредено да се извърши проверка в ГДФК за установяване спазването на разпоредбите на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП от Д. Г.. Със същата заповед поименно е определен екипа, който да извърши проверката и е указано въз основа на събраната информация в срок до 31.12.2025г. да се изготви и представи писмен доклад за резултатите от същата. Контрола по изпълнение на заповедта е възложен на Ръководителя на инспектората на НАП. В хода на проверката са събрани обяснения от жалбоподателя и други служители на НАП, както и писмена информация от Районен съд Хасково, касаеща участие на Д. Г. като съдебен заседател в РС-Х. в съдебни заседания и изплатени в тази връзка суми. С рег.№ Д-30-411 от 30.12.2025г.Ръководителя на инспектората на НАП е изготвил доклад(л.44), с който е уведомил Изпълнителният директор на НАП за резултатите от извършената проверка. На доклада е поставена резолюция за приемането му от ответника на 30.12.2025г. На 12.01.2026г. изпълнителният директор на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед с № 73(л.42), с която на основание чл.9, ал.8, вр. с чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНАП е прекратил служебното правоотношение на Д. Г. без предизвестие. Посочено е, че прекратяването е без предизвестие поради обстоятелството, че е налице несъвместимост, констатирана с доклад на Инспектората на НАП с изх.№ Д-30-411/30.12.2025г. – тъй като служителят извършва и друга платена дейност освен дейностите по чл. 9, ал.9 от ЗНАП. В заповедта е удостоверено, че служителят отказва да получи заповедта срещу подпис, поради което същата му е изчетена на глас в присъствието на двама служители на НАП на 22.01.2026г. в 12.50ч. Допълнително жалбоподателят саморъчно е отбелязал, че на 22.01.2026г. в 14.13ч. е получил екземпляр от заповедта. Жалбата срещу административният акт е депозирана в АдмС-Хасково чрез ССЕВ на 04.02.2026г. и регистрирана с вх.№ 862 от същата дата. Горната непротиворечива между страните фактическа обстановка се установява от приобщената по делото административна преписка. По делото са приобщени и представени от ответника писмени доказателства касаеща предприети мерки спрямо служители на НАП - съдебни заседатели в РС-П. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Оспорването е депозирано в срок, от лице имащо правен интерес и срещу годен за обжалване акт. Следователно оспорването е допустимо. Разгледано по същество оспорването е неоснователно. Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган - орган по назначението, съобразно чл. 13, ал.1 от ЗНАП,чл. 6 от ЗДСл. и чл. 108, ал.1 от ЗДСл. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа правни и фактически съображения за издаването си. Неоснователно в жалбата се твърди, че в заповедта липсват надлежни мотиви, тъй като органът не бил посочил каква платена работа е извършвал жалбоподателят. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС издаването на административен акт и излагането на съображенията, поради които административният орган е стигнал до едно или друго разрешение не е необходимо да съвпадат по време. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Ако административният акт е издаден на базата на такива подготвителни документи, то изложените в тях съображения са такива и за издаване на самия акт. Случаят е именно такъв. В оспорената заповед ответникът е цитирал правното основание на чл. 9, ал.5, т.3 и чл. 9, ал.8 от ЗНАП. От обективна страна е посочил, че прекратяването без предизвестие на служебното правоотношение е поради установена несъвместимост констатирана с доклад на Инспектората на НАП с изх.№ Д-30-411 от 30.12.2025г., а именно служителят осъществява друга платена дейност освен дейностите по чл.9, ал.9 от ЗНАП. Каква точно платена дейност според органа е извършвал жалбоподателят ясно е посочено в цитирания доклад на ръководителя на инспектората на НАП, а именно извършвана в периода м.януари 2024г. до м.декември 2025г. дейност като съдебен заседател в РС-Х., за която е получавал доходи. Следователно съображения за издаването на акта се съдържат, както в обжалваната заповед, така и в подготвителен документ, на който ответникът се е позовал при издаването й. Спазени са и съществените административно - производствени правила. Заповедта е издадена след събиране на относимите и необходими писмени документи и след изясняване на всички релевантни обстоятелства. Не се установява и нарушаване правото на защита на оспорващия – в хода на административното производство на същия е била дадена възможност да изложи писмени обяснения по случая, които са обсъдени в изготвения доклад приключващ проверката. Разпоредбата на, чл. 9, ал. 8 ЗНАП въвежда самостоятелно материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител - орган по приходите, по отношение на когото е установена несъвместимост по ал. 5. В последната е предвидена забрана служителите в агенцията да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен дейностите по ал. 9. Според чл. 9, ал.9 служителите в агенцията могат да извършват научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат избирани за общински съветници и назначавани за членове на избирателни комисии. В случая органът е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл.9, ал.9, а е налице втората визирана в чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП такава - осъществявана от жалбоподателя друга платена дейност, тъй като същият е съдебен заседател в РС-Х.. Наличието на тази хипотеза е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие (чл. 9, ал. 8 ЗНАП), когато нарушението съществува и към момента на прекратяването. Между страните няма спор по фактите. Основните спорни въпроси по делото са правни и те касаят материалната законосъобразност на издадената заповед. Първият от тях е свързан с това дали осъществяване функции на съдебен заседател представлява „друга платена дейност“ по смисъла на чл. 9, ал.5, т.3 от ЗСВ. Вторият - дали с издаването на оспорената заповед спрямо жалбоподателя е осъществена дискриминация по признака „пол“. По отношение първия спорен въпрос: Основна задача на съдебната власт е защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Изпълнението й изисква и предпоставя съдебната власт да е независима от останалите две власти – законодателна и изпълнителна(които също се осъществяват от независими институции) и за гарантирането на тази независимост Конституцията на Република България съдържа редица механизми. В същото време органите на съдебната власт не са независими от суверена - българския народ, поради което в Конституцията е предвидено и пряко участие в правораздаването на представители на обществеността. Така в чл.123 от основния закон се сочи, че в определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Съгласно чл. 133 от КРБ, организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон. Този закон е Закона за съдебната власт, където в Раздел II от Г. Ч. се съдържат относимите към функциите, дейността, назначаването и освобождаването на съдебните заседатели разпоредби. Съответно в чл. 66, ал.1 от ЗСВ е посочено, че в случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдиите. За такива могат да бъдат избрани дееспособни български граждани отговарящи на условията на чл. 67, ал.1, т.1-т.5 и спрямо които не са налице отрицателните предпоставки на чл. 67, ал.3, т.1-т.4 от ЗСВ. Относима към фигурата на съдебните заседатели е и Наредба № 7 от 28.09.2017 г. , издадена от ВСС в изпълнение на нормата на чл. 75а от Закона за съдебната власт. В чл.2, ал.1 от същата е посочено, че съдебните заседатели участват в състава на съда, който разглежда дела като първа инстанция, в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Видно е от горецитираните норми, че функцията на съдебните заседатели е да участват наравно със съда в осъществяване на правораздаването при разглеждане на дела като първа инстанция, в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Несъмнено е, че правораздаването е държавна властническа дейност по разглеждане и решаване на правни спорове и налагане на санкции за правонарушения от съдилищата. Следователно съдебните заседатели участват в осъществяването на правораздавателната дейност. В чл. 73, ал.1 от ЗСВ изрично е предвидено, че за времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт. Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение, изчислено по реда на ал. 4(ал.2). Според ал.3 на същата разпоредба възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец, а според ал.4 размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден. Следователно дейността на съдебните заседатели е заплатена, като същите получават възнаграждение за осъществяването й, т.е. получават парична сума в замяна на извършването й. Няма спор между страните, а и се установява от удостоверение изх.№ 7613 от 02.12.2025г. на Председателя на РС-Х(л.94), справките за изплатени суми за 2024г. и 2025г.(л.94 гръб и л. 95) клетвен лист(л.95 гръб) и Удостоверение изх. № 7937 от 12.12.2025г. на РС-Х.(л.96), че Д. Г. е съдебен заседател при Районен съд, [населено място], с мандат м. 01.2024г.-м.01.2028г., считано от датата на полагане на клетва - 15.01.2024г., като за периода 15.01.2024г.-10.12.2025г. е участвал като съдебен заседател в общо 24 заседания по НОХД и ЧНД по описа на Районен съд , [населено място]. За това му участие, видно от справките за изплатени суми издадени от РС-Х.(л.94-гръб и л. 95) същия е получил възнаграждение в размер на общо 357.48 лева за 2024г. и 133.40 лева за 2025г. Тоест за осъществяване функциите си като съдебен заседател жалбоподателят е получил възнаграждение, като изплатената сума е сформирана, видно от горецитираните документи, след удържане на данък и лични осигурителни вноски. Съответно при така цитираната нормативна уредба и приложените по делото доказателства не би могло да се стигне до друг извод освен, че при изпълнение функциите си като съдебен заседател жалбоподателят е осъществявал дейност, която е платена и която не попада в изключенията на чл. 9, ал.9 от ЗНАП(тъй като не представлява научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права, дейност като общински съветник или член на избирателна комисия), само при наличието на които може да се приеме, че не е налице несъвместимост . Несъвместимостта, както се сочи и от оспорващата страна e вид ограничение за заеманата длъжност като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и избягване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Казано по друг начин, касае се за забрана притежаването на властнически правомощия да се съчетава с дадени частноправни и/или публичноправни позиции и качества, които биха могли да доведат до противоречие между личните интереси на лицето и задължението му да зачита и осъществява държавния интерес или при които би могло да се стигне до нарушаване принципа на разделение на властите или пък до непълноценно осъществяване функциите на съответния държавен орган. Не би могла да бъде възприета тезата на оспорващата страна, че в случая, с оглед нормата на чл. 23, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № 7, се касае до изпълнение на граждански дълг в обществен интерес, поради което съдебните заседатели не извършват платена дейност по смисъла на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП. Действително в чл.23, ал.4, т.1, б.“а“ от издадената на основание чл.75а от ЗСВ от Висшия съдебен съвет Наредба 7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели е възприето, че изпълнението на функциите на съдебен заседател е граждански дълг, осъществяването на който способства за повишаване на доверието в съдебната власт. Тази норма се намира в Раздел VI Етични принципи и правила за поведение на съдебните заседатели и съответно е част от въведените спрямо съдебните заседатели етични принципи и правила на поведение, и конкретно е едно от проявленията на принципа „социална отговорност“(чл.23, ал.4, вр. с ал.1 от Наредбата), които правила видно от съдържанието на чл. 23, ал.1 от цитирания п.н.а. имат за цел да определят етичните изисквания в поведението им и да ангажират моралния им дълг, и които ВСС има задължение по силата на чл.75а, т.2 от ЗСВ да определи с цитираната наредба. Видно е същевременно от чл. 68, ал.2 и ал.3 от ЗСВ, че кандидатирането за съдебен заседател е доброволно, тоест не се касае за въведено по силата на закона абсолютно задължение за определени лица, в определен период, да изпълняват тази функция. Съответно неизпълнението на това им задължение, респ. отказа да участват в подбор за съдебни заседатели и да положат клетва не е скрепено с предвидена от закона санкция, така както например това е уредено в други правни системи. Напротив, кандидатирането за съдебен заседател в Република България е на доброволен принцип, зависи единствено от усмотрението на лицето, което за тази цел подава заявление по образец (чл.7а, вр. с Приложение № 1 от Наредба № 7) и посочените в чл. 68, ал.3 от ЗСВ документи, вкл. мотивационно писмо (т.6) и писмено съгласие(т.7). Доброволният принцип на кандидатиране и участие в съдебни заседания като съдебен заседател се потвърждава и от обстоятелството, че по искане на лицето същото може предсрочно да бъде освободено от изпълнение на функциите си с решение на общото събрание на съответния съд – чл. 71, т.1 от ЗСВ. Съдът споделя съображенията на жалбоподателя, че спрямо държавните служители в НАП принципно приложение намират и разпоредбите на Закона за държавния служител. Последният обаче е общ нормативен акт. Специалният закон уреждащ правното положение и несъвместимостта на работниците и служителите в НАП е Законът за национална агенция за приходите и като специален закон същия има приоритет пред общия. Това означава, че дори в ЗДСл. да е уредена възможност държавните служители да бъдат освобождавани от служебните си задължения за участието им в заседание като съдебни заседатели, след като тази дейност води до несъвместимост с правното положение на служителите на НАП, за последните тази правна възможност не съществува. Не се твърди от жалбоподателя, че преди издаване на оспорената заповед е подал искане за освобождаването си като съдебен заседател, или че е бил освободен от Общото събрание на съда, напротив от изисканите от РС- Х. документи може да се направи извода и че към датата на представянето им същия е бил съдебен заседател. Т.е. несъвместимостта е съществувала и към датата на издаване на обжалваната заповед. Обратното освен, че не се твърди, не се и доказва от оспорващия. Неотносими към преценката за законосъобразността на обжалваната заповед са действията по отказ от получаване на възнагражденията за извършваната от жалбоподателя дейност като съдебен заседател и даряването им, в каквато насока се съдържат данни в дадените от него обяснения в хода на административното производство. Волеизявлението на служителя за отказ от получаване на възнаграждението, не променя характера на дейността на съдебния заседател като платена, предвид горепосочените норми на ЗСВ. В този смисъл и практиката на ВАС по сходен случай изразена в Решение № 2488 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2015 г., V о. Не се споделят доводите на оспорващия, че ролята на съдебния заседател попада в същата категория обществени функции, при които според ЗНАП не е налице несъвместимост - да бъдат избирани за общински съветници или членове на избирателни комисии. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт са различни функции на държавата. Както се посочи те са самостоятелни и се осъществяват от независими институции. Служителите в НАП са част от изпълнителната власт. Общинските съветници са част от местния законодателен орган, а избирателните комисии са независими специализирани държавни органи за управление на изборния процес. Предвид това няма как да се приеме, че ролята на съдебния заседател който осъществява функции по правораздаване, тоест в това му качество е част от независимата съдебна власт, е еднаква по съществото си с ролята на участник в местен орган на самоуправление, или в независим орган свързан с изборния процес, чиито статут е принципно извън традиционното разделение на трите власти. Правилно се твърди, от оспорващия че чл. 67 от ЗСВ не предвижда ограничения държавен служител в НАП да изпълнява функции на съдебен заседател, но това е ирелевантно за преценка дали ЗНАП предвижда такива ограничения, респ. дали функциите на съдебния заседател попадат в хипотезата на „друга платена дейност“ по смисъла на чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНА. За да е осъществен от обективна страна фактическия състав на чл. 9, ал. 5, т. 3 ЗНАП, досежно израза "извършва друга платена дейност" е достатъчно да бъде установено по несъмнен начин, че орган по приходите, през период на изпълнение на задължения като такъв, е упражнявал осъзнато и целенасочено и друга физическа дейност, за която по принцип е предвидено да е платена, т.е. без значение дали същата е по трудов договор, граждански договор или друга дейност на самоосигуряващи се лица. От събраните по делото доказателства и от действаща нормативна уредба, единствения извод до който може да се достигне, е че тези предпоставки в случая са налице. Несъвместимостта по чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП е установена със специален закон, касаещ специфична група лица - служители в Национална агенция за приходите. Правото на труд е основно право, но то е правна възможност, на която не съответства корелативно задължение за държавата да осигури на всички правни субекти работно място, а задължение да създаде условия за осъществяване на това право. Ограниченията на чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНАП важат за всички служители на НАП и те не са поставени в зависимост от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. С оглед изложеното искането за сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на нормата на чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНАП се явява неоснователно. Ето защо органът правилно е възприел, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал.5, т.3 от ЗНАП и е прекратил правоотношението на жалбоподателя. Не се споделят и съображенията на жалбоподателя, че при издаване на заповедта спрямо него е била осъществена дискриминация по признака „пол“. По този втори спорен въпрос, съдът намира следното: Съгласно чл.73 от ЗЗД, всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация според ал.2 на същата норма е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по силата на ал. 3 от чл.4 от ЗЗД е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., така и непряката по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.) или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в конкретния случай – с оглед твърденията на оспорващия, на признака "пол". За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби – следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая "пол". В случая се установява от приложените към жалбата писмени документи - списък на съдебните заседатели с мандат 2023-2027г. в РС-П, че Д. Х. и Е. П. са съдебни заседатели. Видно е от представените от ответника служебна бележка СлБ-30-7824#1 от 03.04.2026г. на Директор дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП-П(л.174), че и двете посочени лица са с. и. по п., сектор •••• и Мобилни групи-П. 3, отдел ОД-П., дирекция ОД, ГДФК, ЦУ на НАП. От представените от Председателя на РС-П., писмена информация и справки се установява, че посочените две лица фигурират в списъка на съдебните заседатели съответно под № 16 и № 24 и че същите са участвали в о.с.з. в периода 01.01.2024г.-31.12.2025г. По делото не се доказват твърденията на оспорващия за разлика в третирането на посочените две лица от ответника, различно от това спрямо жалбоподателя. Напротив по делото бяха представени доказателства, че посочените две лица са еднакво третирани с оспорващия. Видно е от доклад ЕВ-40-30-155#12 от 04.05.2026г. на Ръководителя на инспектората на НАП(л.195), който за целите на настоящото производство има характер на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила по отношение установените от издателя му обстоятелства, че вследствие данните изнесени в жалбата до съда на оспорващия за наличие на други две лица извършващи дейност като съдебни заседатели е била извършена административна проверка, която е установила, че посочените лица действително са съдебни заседатели с мандат 2023-2027г. в РС – П. Доколкото към приключване на проверката несъвместимостта е съществувала по отношение Д. Х., то със Заповед № 3754 от 13.05.2026г. на изпълнителният директор на НАП(л.217) служебното й правоотношение е било прекратено, на основанията на които е прекратено и правоотношението на оспорващия. Срещу другия служител Е. П. видно от доклада е прието, че в хода на проверката несъвместимостта е преустановена, тъй като същата е отписана като съдебен заседател на 03.04.2026г. по нейно искане и след решение от същата дата на общото събрание на ОС-П. е била предсрочно освободена от тази длъжност. Предвид това спрямо нея, видно от Заповед № З-ЦУ-30-832/15.05.2026г. на Изпълнителният директор на НАП(л.216) и писмо ЕВ-4-30-155#19 от 26.05.2026г. на Директор Дирекция УЧР при ЦУ на НАП (л.218) е образувано дисциплинарно дело с оглед направените предложения в тази насока в горецитирания доклад на ръководителя на инспектората на НАП. От гореизложеното е видно, че и спрямо двамата служители е била образувана административна проверка за изясняване наличието на несъвместимост. Доколкото за единият от цитираните двама служители са установени идентични факти, както установените спрямо оспорващия, то този служител е третиран еднакво – с издаване на заповед за прекратяване служебното правоотношение. Спрямо другият са установени различни факти – отстранена несъвместимост към момента на приключване на проверката, обуславящи различен подход и нямащи общо с обстоятелството, че полът на Е. П. е различен от този на жалбоподателя. Не се споделят възраженията на оспорващия, че органът е създал нови факти, с които се опитва да промени обстоятелството, че не е изпълнил задължението си към момента на уволнение на жалбоподателя да извърши проверка за наличието и на други служители в положение сходно с това на оспорващия. С тези твърдения се цели да се установи че действията предприети спрямо процесните две служителки са извършени за целите на настоящото производство. По делото не са събрани доказателства, а и не се твърди от оспорващия, че ответникът е бил наясно към датата на издаването на оспорената заповед, че и други лица служители на НАП са участвали в правораздаването като съдебни заседатели, като вкл. и в писмените си обяснения по административното производство оспорващия не е заявявал такива факти и обстоятелства. Жалбата, съдържаща тези твърдения е постъпила в съда на 04.02.2026г., преписката е изискана с разпореждане на съда получено в НАП на 09.02.2026г., а видно от доклада на Ръководителя на Инспектората на НАП проверката касателно служителките П. и Х. е разпоредена със заповед на ответника от 19.02.2026г., т.е. в сравнително бърз порядък след получаване на жалбата и преди даване на указания съобразно чл. 73 от ЗЗДискр. до ответника в проведеното о.с.з. на 31.03.2026г. Следователно ответната страна е представи доказателства, че принципът на равно третиране не е нарушен. Съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. Указания в тази насока са дадени на оспорващата страна в о.с.з. проведено на 31.03.2026г., на което са присъствали както той, така и процесуалният му представител. В случая други факти от страна на оспорващия извън твърденията, че двама служители на НАП от месторабота П. са съдебни заседатели в РС – П., не са представени. Ето защо не може да се приеме, че с оспорения административен акт спрямо жалбоподателя е осъществена пряка или непряка дискриминация и съответно – неравенство в третирането по признака “пол“. Ето защо оспорената заповед се явява издадена при липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, а оспорването срещу нея като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски и същата следва да бъде уважена в размер на минималния предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 102.26 евро.