Решение № 7 от 7.1.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 763/2025 г.

Производството е по гл. ХХI за въззивен контрол, инициирано с жалба

против присъда № 9 / 3.07.2025г., постановена по НОХД № 414/2024г. по описа на РС Е.П..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Ю. К. К. , роден на .......... г. в гр.Б., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, управител на „Ф. енд ф.“ ЕООД, живущ в гр.Б., кв. С. ул. „А.Д.“ № .... ап...., ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че: На 21.06.2024 г. около 00,30 ч. в с.Н. х., обл.С. ул. „К.” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел “Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с рег. № ........... след употреба на наркотични вещества - „бензоилекгонин“- метаболит на кокаин, което е от Списък I на Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред със съдебно токсикохимична експертиза № 24/ТЛ-422 на токсикологична лаборатория към Медицински институт на МВР , предвид на което и на осн. чл.343б, ал.3 вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на “Лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин / лева.

Отложил е на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.3 от НК на подсъдимия Ю. К. К., ЕГН •••••••••• е наложено допълнително наказание- лишаванеот право да управлява моторно превозно средство за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление.

С присъдата съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимия Ю. К. К., ЕГН •••••••••• е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия К. на основание чл.343б ал.5 от НК да заплати в полза на държавата сумата от 20 650.00 лева /двадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща равностойността на управляваното от него моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с рег. № ............

В тежест на подсъдимия К. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е атакувана от подсъдимия Ю. К. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, процесуални нарушения- липса на мотиви, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството, отказ да се съберат доказателства, за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и др. касателно изложеното оплакване за противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправено е алтернативно оплакване и за явна несправедливост на присъдата. Отделно, касателно приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал.5, вр. ал.3 НК се изтъква, че постановената присъда от РС Е.П. в тази и част е в противоречие с решението на Конституционния съд по КД № 16 /2025г.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да бъде признат за невинен подсъдимият К. и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение.

В хода на въззивното производство е открито въззивно съдебно следствие, като е предоставена възможността на подсъдимия К. да даде допълнителни обяснения. На същия е предоставена възможност, в съответствие с направено от него искане, да представи писмени доказателства за проведено болнично лечение и за прилагане по време на същото на медикаменти, които евентуално съдържат химични съставки и компоненти, открити в кръвта на подсъдимия при проведеното лабораторно изследване. Въпреки предоставената му възможност подсъдимият К. не представи доказателства, подкрепящи твърдените от него обстоятелства посочени по- горе.

В съдебно заседание по същество на делото защитата на подсъдимия поддържа жалбата, ведно с оплакванията и доводите, които я обосновават. Защитникът –адв. М. Х. застъпва становище, че при предявяване на обвинението посредством изготвения и връчен на подсъдимия обвинителен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните права, осуетяващо правото на същия да разбере обвинението, което е съществена част и фундамент на правото му на защита, тъй като според адв. Х. липсва съответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива- заключителната част, касателно посочване и конкретизиране на вида на наркотичното вещество, под въздействието на което подсъдимият е управлявал собствения си автомобил. Освен това- в състава на престъплението по чл.343б,ал.3 НК следва да се посочи от обективна страна наркотично вещество, а не- метаболит на такова, както в обвинителния акт е посочено веществото „бензоилекгонин“- метаболит на кокаин. На следващо място- не е спазено изискването на Наредба № 1 при вземане и изследване на кръвта на подсъдимия. От подсъдимия са взети проби от кръв и от урина, но в хода на досъдебното производство са изследвани само кръвните проби, а не е изследвана пробата от урина, която според защитника, в случай, че беше изследвана щеше да даде различен резултата, обуславящ несъставомерно деяние. Пробите не са били запечатани вакуумно и съхранявани при необходимата температура и условия, съгласно изискванията на Наредба №1, липсват номерата на стикерите, които трябва да придружават кръвните проби и с които следва да бъдат запечатани епруветките.

В същия смисъл е и пледоарията на подсъдимия Ю. К., който с твърдение, че при вземането на кръвна проба и при проведеното лабораторно и експертно изследване на кръвта му „няма разпоредба от Наредба №1, която да не е нарушена“ в съществената си част преповтаря оплакванията и аргументите изложени от защитника. Позовава се на практика на ВКС, в смисъл, че наличието на метаболит на наркотично вещество, в кръвта на водач, при управлени на МПС, съставлява основание да се приеме, че осъщественото деяние е малозначително, поради пренебрежително ниската степен на обществена опасност, следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 НК, поради липса на обществена опасност, че се касае за деяние което е несъставомерно по НК.

В последната си дума моли съда да констатира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

Защитникът и подсъдимият поддържат заявеното с жалбата искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и за постановяване на нова- в обратния смисъл, оправдателна за подсъдимия, както и алтернативно- за отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав в предходната инстанция за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне е връчване на обвинителния акт, осуетяващи правото на защита на подсъдимия.

Представителят на СОП застъпва становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, прецени становищата и доводите на страните, в съответствие със събраните доказателства по делото и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Касателно осъществяване на престъплението първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия Ю. К. по чл.343б,ал.3 НК.

Внимателния прочит на обвинителния акт и доказателствените източници, събрани в хода на първоинстанционното производство, както и съдебният акт- като единство на постановена присъда и мотиви, не подкрепят оплакванията на подсъдимия и на неговия защитник за осъществени съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Не би могъл да бъде споделен извода за липса на яснота по обвинението, поради непосочване на наркотичното вещество в кръвта на подсъдимия, К. по време на управление на собствения му лек автомобил м. „Мерцедес“, индивидуализиран прецизно в обвинителния акт и в постановената присъда. Вън от всякакво съмнение, безпротиворечиво във всички части на обвинителния акт като такова вещество е посочено наркотичното вещество кокаин. Вповече от необходимото е посочен и активния компонент- метаболит на кокаин-„бензоилекгонин“, който е остатъчен продукт в кръвта единствено вследствие на употребата на наркотичното вещество кокаин. По този начин, не се създава неяснота и объркване какво е повдигнатото обвинение, а точно обратното- в пряка кореспонденция с разпоредбата на чл.246 НПК обвинението е прецезирано, не само като съставомерен признак от обективна страната- наркотично вещество в кръвта на водача по време на управление на МПС, но и относно начина по който е установено, което има допълнителен принос за формиране на защитната позиция и организация на защитата на подсъдимия.

Производството пред първия съд е протекло в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник.

Възраженията на защитника на подсъдимия –адв. М. Х., че иззетите проби кръв от водача- подсъдимия – предназначени за изследване за наличие на алкохол в кръвта и отделно- за наркотични вещества нямат отделни номера и с това е нарушено изискването на Наредба № 1 / 2017г. не намират опора в делото, тъй като видно от прочетените и приети писмени доказателства от досъдебното производство от стикер с инициален № 01-0177799, са предадени от мед. Сестра К. В. на полицейските служители и впоследствие предадени от последните и- съответно- приети от вещите лица Ася П.а и Марчела Г. съответно проби с номера-4-0177799 и 5-0177799, които са били обект на изследване от първоначалната СХЕ- токсикологична експертиза / протоколи за предаване , като в обстоятелствената част на експертизата изрично е записано, че същите са запечатани, опаковани, надписани и съхранявани – както в момента на предаването им, така и по време на изследването, в пълно съответствие на изискванията на Наредба №1 /20017г. Това обстоятелство е изрично потвърдено от вещите лица при разпита им в съдебно заседание.

Така и по повторната съдебно –химична- токсикологична експертиза Протокол № 24 /ТЛ-494 от вещото лице С. Д. е изследвана кръвна проба от 7 мл. С № 2-0177799, взета от подсъдимия К.. В обстоятелствената част на експертното заключение изрично е отбелязано, че

1/“количествата, начинът на опаковане и запечатване и надписване отговарят на чл.17,ал.3 и 4 от Наредба №1 /2017г.“

2/“контролната проба кръв е доставена в хладилна чанта, в съответствие с изискванията на чл.20,ал.2 от Наредба №1“

3/„от момента на получаване в МИ- МВР до момента на изследване обектът е съхраняван във фризерна камера, при температура – не по- висока от минус 15 градуса.

Заключенията на и на двете експертизи са категорични и във взаимна кореспонденция и еднопосочност, че в представените за изследване проби на кръв, иззети от лицето Ю. К. К., ЕГН- •••••••••• се установява наличие на бензоилекгонин, който е метаболит на кокаина. Тези заключения са в кореспонденция със свидетелските показания на полицейските служители, извършили проверката на водача, касателно показанията на техническото средство, което е отчело употреба на кокаин от страна на водача К..

При разпита си в съдебно заседание вещите лица, категорично потвърждават, че установеният в кръвта на водача бензоилекгонин представлява метаболит единствено и само на кокаина, което означава, че водачът е приемал наркотичното вещество кокаин.

Експертите и по двете назначени експертизи са категорични в своите изводи, че липсата на направено изследване на пробата от урина, иззета от подсъдимия, по никакъв начин няма да промени резултатите от изследването, касателно находката на метаболит на наркотичното вещество кокаин. Според вещите лица изследването на урина, в този смисъл, се е оказало ненужно.

Пред настоящата инстанция подсъдимият и неговия защитник формираха две линии на защитна позиция, които взаимно се изключват, а именно:

Докато защитникът адв.М. Х. отправя искане за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза, на базата на твърдение, че непосредствено преди проверката, подсъдимият е бил постъпил в болница и при проведеното болнично лечение е приемал обезболяващи и др. лекарствени средства, имащи сходен химичен състав с кокаина и метаболизиращи се до установения бензоилекгонин.

По така отправеното искане на защитата въззивният съдебен състав допусна провеждане на въззивно съдебно следствие, като задължи подсъдимия да представи документи за проведено болнично лечение, съдържащи информация за прилаганите по време на същото лекарствени средства. Същите биха могли да бъдат отправна точка и предмет на изследване по експертен път на химичния състав и метаболитите до които се редуцират след приема им.

Подсъдимият не представи медицински документи за които му бе предоставената тази възможност.

Докато професионалният защитник адв. Х. настоя за повторен разпит на разпитаната вече пред първата инстанция свидетелка В.а П. В., то подсъдимият оттегли това искане.

Процесуалният закон допуска повторен разпит на разпитан вече свидетел само в изключителни случаи, съгласно разпоредбата на чл.139,ал.12 НПК. Волята на законодателя е ясна, че е недопустимо свидетелят да бъде разпитван втори път за идентични обстоятелства, с цел- промяна на показанията му в полза на защитна позиция на една от страните. В т.смисъл повторен разпит се допуска само за поставяне на въпроси, които не са били поставени при първоначалния разпит на свидетеля, за изясняване на допълнителни обстоятелства, имащи значение за делото. В действителност, при разпита си пред първия съд св. В.а В. живееща на съпружески начала с подс. К. и присъствала на полицейската проверка е била пределно категорична в показанията си като е потвърдила, че подсъдимият, освен „Хлофазолин“ – лекарствено средство за понижаване на артериалното налягане, не е приемал нито други лекарствени средства, нито други вещества. При тази категоричност на свидетелката повторен разпит на същата не би могъл да има никакъв доказателствено правен принос към предмета на доказване по делото.

В противоречие със събраните и обсъдени по-горе доказателства се намират обясненията на подсъдимия, в смисъл, че непосредствено преди инкриминираната дата св. В., която професионално се занимава с татуиране и работи като татуист в студио, което е притежавано и собственост на подсъдимия, му е направила татуировки, като в процеса на татуиране е използвала обезболяващи средства, които имат сходен химически състав и се метаболизират до установеното вещество в кръвта на подсъдимия- бензоилекгонин.

Въззивният съдебен състав, пред когото са дадени пряко и непосредствено тези обяснения, включени в съвкупната преценка на доказателствата, приема, че се касае поскоро за средство за защита, а не- доказателствено средство с принос към изясняване на обективната истина за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради следните съображения:

-липса на подкрепа и дори- цялостно противоречие между обясненията и останалите доказателства, събрани в хода на двете инстанции

• противоречие между първоначалната защитна версия на подсъдимия, който първоначално чрез защитника си отправя искане за назначаване на съдебно- медицинска и токсикологична експертиза, за изследване на лекарствени средства, прилагани в процес на болнично лечение на подсъдимия.

• цялостна липса на кореспонденция между гореупоменатите обяснения на подсъдимия и пок.св. В., въпреки, че същата твърди, че по време на задържането и в РУ на МВР е била подложена на натиск от полицейските служители да дава показания във вреда на подс. К.. Пред първия съд, в спокойната и публична атмосфера на съдебно заседание свидетелката давайки показания е установила категорично, че преди проверката подсъдимият не е приемал в организма си никакви лекарствени средства и „никакви вещества“, освен „Хлофазорин“ / лекарство за понижаване на артериалното налягане/.

• в обясненията си, самия подсъдим признава, че ще му е трудно и дори –практически невъзможно да представи документи, че е закупил и държал определени лекарствени средства- обезболяващи, с твърдения в обясненията си химичен състав.

При така установеното въззивната съдебна инстанция възприема изцяло фактическите изводи на първия съд, като единствено верни и съответни на съвкупната преценка на доказателствата, а именно:

На 21.06.2024 г. около 00,30 часа в с.Н. х., общ.Е.П., С. област, свидетелите Н. Г. М. и П. Г. П. - служители на РУ Е.П. спрели за проверка лек автомобил марка “Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с рег. № ..........., който се движел по ул. „К.“ с посока към ул. „П. ш.“. В хода на проверката свидетелите М. и П. установили самоличността на водача на спряното моторно превозно средство, а именно подсъдимият Ю. К. К., като в лекия автомобил пътувала и свидетелката В.а П. В..

Тъй като в хода на проверката свидетелите М. и П. забелязали, че от купето на автомобила лъха на алкохол, а подсъдимият е във видимо нетрезво състояние, се усъмнили че водача управлява лекия автомобил след употреба на алкохол и затова се обадили на дежурния на РУ Е.П. с молба за съдействие от служители на КАТ, които да тестват подсъдимия за употреба на алкохол. За оказване на съдействие при извършване на проверката на място пристигнали свидетелите З. В. Д. и Е.Н. В. - служители на РУ Е.П.. Свидетелят З. Д. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0175, проба пореден номер 580, като пробата била положителна и отчела 0,68 на хиляда, поради което на подсъдимия К. бил издаден Талон за изследване № 0177798. След като свидетелят З. Д. извършил пробата за алкохол на подсъдимия К., последния бил тестван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Драг тест 5000, с фабричен номер ARJF 0033, проба пореден номер 114, от който се установило, че подсъдимият Ю. К. управлява моторното превозно средство и след употреба на наркотични вещества - кокаин, което вещество е включено в Приложение № 1 - Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

С оглед положителния тест за употреба на наркотични вещества, свидетелят З. Д., спазвайки изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставил на подсъдимия К. акт за установяване на административно нарушение серия GA бланков номер 1231176/21.06.2024 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, както и талон за изследване № 0177799. Свидетелят З. Д. запознал подсъдимия с резултата от направения му тест с техническото средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като подсъдимият К. оспорил резултата и не приел отчетените показания, като изявил желание да даде биологични проби за медицинско и химическо изследване.

Това наложило свидетелят З. Д. на основание чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да съпроводи подсъдимия К. до сградата на ФСМП Е.П., където да даде биологични проби за химическо лабораторно изследване. От представените по делото писмени доказателства - медицински документи се установява, че подсъдимият К. е дал за изследване кръв и урина.

От заключението на назначената по делото съдебно токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол за токсикохимична експертиза за наличие употребата на наркотични вещества или техни аналози № 24/ТЛ-422 на токсикологична лаборатория към Медицински институт на МВР се установява, че подсъдимият К. към момента на проверката е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в кръвната проба е открито веществото - бензоилекгонин - метаболит на кокаин.

Резултатът от проведеното изследване се потвърждава и от заключението на повторната токсикохимична експертиза № 24 ТЛ-494 на токсикологична лаборатория към Медицински институт на МВР.

На тази фактическа основа, РС Е.П. законосъобразно е ангажирал отговорността на подс. Ю. К. за извършено престъпление по чл.343б,ал.3 НК, като му е наложил справедливи наказания по чл.54 НК – лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години, както и глоба- в размер на 600 лева.

Законосъобразен и справедлив е и размерът на допълнителното наказание, наложено на подсъдимия на осн.чл.343гНК- лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

В отговор на позицията на защитата на подсъдимия и цитираната в тази връзка съдебна практика /нямаща отношение към настоящия случай/ въззивният съдебен състав категорично приема, че не би могло да бъде споделено виждането за незначителна степен на обществена опасност на деянието, по смисъла на чл.9,ал.2 НК. Кокаинът е високо рисково наркотично вещество , включено в списък I на Наредбата за класифициране на растения и вещества като високорискови и за бранени за употреба във ветеринарната и в хуманната медицина, въздействието му върху мисловния процес, възприятията и реакциите на водача по време на управление на моторно превозно средство, е доказано по безсъмнен начин експертно. Управлението на водач, намиращ се под въздействието на наркотично вещество, засяга в съществена степен обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта, като поставя в реална опасност, живота и здравето на всички останали участници в движунието. Не без значение е, че в конкретния случай, справката за нарушител-водач по ДП на подсъдимия К. индикира множество допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, което го определя като водач със създадени трайни наклонности и навици за недобросъвестно поведение и пренебрегване на правилата за безопасно движение по пътищата.

При цялостния служебен контрол по реда на чл.314,ал.1 НПК, въззивния съд констатира несъответна на разума на закона прекомерност , липса на пропорционалност спрямо тежестта на престъплението и личността на извършителя, както и липса на съответствие с законодателството на ЕС, имащо задължителен характер, при налагане на допълнителната наказателна мярка по реда на чл.343б,ал.5, вр.ал.3 НК и осъждането на подсъдимия Ю. К. да заплати в полза на държавата равностойността на управлявания от него л.а. м. „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ“, с рег. номер ........... а именно- сумата от 20 650 лева.

Тази констатация обуславя детерминантно изменение на присъдата в тази част, под формата на редуциране по размер на наказателната санкция, в зависимост от следните съображения, които съдът ще изложи по- подробно по-долу:

Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:

На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са задължени да прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното му поле. Поради това следва преди всичко да бъде установено дали конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС. Това зависи от установяването на пряка или косвена връзка между националната правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна норма, която има отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада в приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. Атанас Семов).

Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС. Задължителният характер на рамковите решения налага на националните органи, и поспециално на националните съдилища, задължението да тълкуват националното право в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34). Принципът за съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27)

Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14, параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това рамково решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и облаги, свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебни решения за конфискация по наказателни дела (решение по съединени дела C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).

Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на престъплението“ от Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от Директивата. Така съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.

В конкретния случай с разпоредбата на националния закон - чл. 343б, ал. 5 от НК, се предвижда, че в случаите по ал. 1 - 4 съдът следва да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК, към които препраща и за които се прилага ал. 5 на тази разпоредба, предвижда наказание лишаване от свобода над една година, поради което отговаря на изискването на чл. 2, параграф 1 от Рамковото решение за размера на наказанието. На следващо място, моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по смисъла на чл. 343б, ал. 5 от НК, попада в обхвата на горепосочената дефиниция според чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъплението“, като в случая е без значение дали се касае за предмет или средство на престъплението по смисъла на българското право, тъй като съюзното право си служи със своя собствена терминология и именно тя е приложима по отношение на съюзните актове (само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя категорично разбирането, че в хипотезите на чл. 343б, ал. 1 -4 от НК моторното превозно средство е предмет на престъплението). На последно място, разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК визира мярка, която попада в обхвата на дефиницията на понятието „конфискация“ според чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42, тъй като тази мярка се постановява от съд във връзка с престъпление и води до окончателно отнемане на имущество. Обстоятелството, че по националното право конфискацията е отделен вид наказание и не е предвидена в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по никакъв начин не променя горния извод, тъй като, както беше посочено, в случая релевантни са дефиницията и обхвата на понятието

„конфискация“ според съюзното право - Директива 2014/42, а не според националния закон.

С оглед всичко гореизложено съдът приема, че чл. 343б, ал. 5 от НК засяга ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, поради което конкретното правно положение попада в приложното поле на Правото на ЕС предвид наличието на необходимата връзка между националната правна уредба и съюзното право.

След като конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на основание чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС попада и в нейното приложното поле. Съгласно чл. 49 § 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Тази разпоредба въвежда задължение за зачитане на принципа на пропорционалност на наказанията.

За да се приложи чл. 49 § 3 от Хартата, следва да се установи дали санкцията (в случая по чл. 343б, ал. 5 от НК) има наказателноправен характер по смисъла на Хартата. Съгласно практиката на СЕС за тази преценка са релевантни три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. решения по дела C‑617/10, т. 35 и C‑489/10, т. 37, C‑524/15, т. 26, C-537/16, т. 28). Разпоредбата на чл. 49 § 3 от Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер (решения по дело C‑524/15, т. 30, и дело C-537/16, т. 32, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата).

По отношение на първия критерий (правната квалификация на нарушението във вътрешното право) в конкретния случай според националното право се касае за наказателно производство, но мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК не е изрично предвидена сред наказанията по чл. 37 от НК. Същевременно, тази мярка, без да е наказание, се налага във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и засяга вещи, послужили за извършване на такова престъпление. По отношение на втория критерий, а именно самото естество на нарушението, следва да се провери дали разглежданата санкция има репресивна цел, като наличието и на превантивна цел наред с репресивната не лишава санкцията от квалификацията й като наказателноправна санкция (така отново решения по дело C‑524/15, т. 31, и дело C-537/16, т. 33, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата). В конкретния случай мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има репресивна цел. Действително, както вече беше посочено, тази мярка не е сред посочените наказания в разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление. Същевременно обаче санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление. Следователно тази санкция преследва репресивна цел, което е присъщо за санкция с наказателноправен характер. По отношение на третия критерий (тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице) в конкретния случай санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК представлява отнемане на имущество (МПС), послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъждане на равностойността на това имущество. Посочената санкция във всички случаи се добавя към наложеното наказание за престъплението, като нейният размер често е по-висок от този на предвиденото наказание глоба за извършеното престъпление. Следователно санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК е с висока степен на тежест, което я дефинира като такава с наказателноправен характер.

С оглед анализа на горепосочените три критерия настоящият съдебен състав счита, че мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен характер по смисъла на Хартата.

След като мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен характер по смисъла на Хартата следва на основание чл. 49 § 3 от Хартата да бъде направен анализ дали тежестта на наказанието е съразмерна спрямо престъплението. Кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата (решение по дело C-537/16, т. 56). Принципът на пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени санкции и наказания, свързани с лишаване от свобода. Само по себе си обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност (решение по дело С-570/20, т. 49-50).

При отчитане на принципа на съответствието между престъплението и наказанието за него при налагането на мярката по чл. 343б, ал. 5 НК, настоящият състав отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, имущественото му състояние, както и останалите обстоятелства от значение за решаването на този въпрос. В настоящия случай за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК са наложени следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години; глоба от 600 лева; лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и 6 месеца. Наред с това на основание чл. 343б, ал. 5 от НК лицето е осъдено да заплати равностойността (към момента на деянието) на моторното превозно средство, посочено в присъдата- л.а. м. „Мерцедес ГЛ320 ЦДИ“ с рег. № ........... което е собственост на друго лице / л. 91,102 от ДП/, а именно – 20 650 лева (съгласно заключение на съдебно-оценителна експертиза). Към момента на извършване на деянието лицето е било на 46 години, трудово ангажиран и с чисто съдебно минало, като от справката за нарушител се установява извършването на няколко нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административноправен ред. По делото са събрани данни, че извършва дейност по ТЗ, като управител на „Ф. енд ф.“ ЕООД, като се занимава с рестрантьорство. Не се установява с деянието си да е създал конкретна опасност за движението, извън хипотетичната, произтичаща от самото управляване на МПС под въздействието на наркотично вещество, инкриминирана от законодателя. Моторното превозно средство е управлявано в населено място, в тъмната част на денонощието (след полунощ)- във време на слабо интензивен трафик, не е собственост на осъдения и представлява лек автомобил, експертно оценен на сумата от 20 650 лева.

Съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че с оглед задължението за зачитане на принципа на пропорционалност на наказанията по чл. 49 § 3 от Хартата в конкретния случай общата тежест на всички наложени санкции с наказателноправен характер (осъждането на лицето на основание чл. 343б, ал. 5 от НК да заплати в пълен размер равностойността на МПС и наред с това налагането на наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да управлява МПС в горепосочените размери) не съответства на тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Това налага да бъде извършено тълкуване на националното право в съответствие с общностното право и практиката на СЕС. Подобно тълкуване е присъщо за системата на Договора, доколкото дава възможност на националния съд, в рамките на своята компетентност, да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по споровете, с които е сезиран (вж. в този смисъл решение по съединени дела C-397/01, C- 403/01, т. 114). Задължението на националния съд при тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от националното право да се позовава на съдържанието на съюзното право не може да служи като основание за тълкуване на националното право contra legem. Въпреки това принципът, че националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на Общността, изисква националните съдилища да правят всичко, което е в рамките на тяхната компетентност, като вземат предвид цялостния корпус на националното право и прилагат методите на тълкуване, признати от националното право, с цел да се гарантира пълната ефективност на общностното право и да се постигне резултат, съответстващ на преследваната от него цел (вж. в този смисъл решение по дело C-212/04, т. 111). От друга страна оставянето без приложение на разпоредбата на националното право не следва да води до санкция, която пък да се явява твърде лека и в този смисъл също да е явно несъразмерна спрямо тежестта на престъплението, тъй като това само по себе си би довело до прилагане на съюзното право по несъвместим с чл. 49 § 3 от Хартата начин. Практиката на СЕС е категорична, че националният съд не може да остави без приложение разпоредба на вътрешното право, ако това на свой ред би довело до резултат, несъвместим със съюзното право (вж. в този смисъл решения по дела С 42/17, т. 61-62, C‑213/13, т. 58-59).

В конкретния случай настоящият съдебен състав, тълкувайки националното право в съответствие със съюзното право, счита, че за постигане на преследваната от чл. 49 § 3 от Хартата цел следва в зависимост от спецификата на случая, когато отнемането на моторното превозно средство или присъждането изцяло на равностойността му биха били в нарушение на принципа за пропорционалност на наказанията, да се присъжда част от равностойността на това моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението. Единствено и само тълкувайки по този начин разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в съответствие със съюзното право националният съд би могъл да изпълни задължението си за спазване на Договорите и Хартата, а от друга страна оставяне без приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК чрез неналагане на тази санкция на свой ред би довело до нарушение от страна на националния съд на чл. 49 § 3 от Хартата поради това, че наложеното наказание би се оказало твърде леко и в този смисъл несъразмерно спрямо тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление. Такова съответстващо тълкуване не противоречи пряко на смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, тъй като в нея не е изрично посочено, че съдът отнема „изцяло“ в полза на държавата моторното превозно средство или присъжда „пълната“ му равностойност.

С оглед на това, съобразявайки принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, при отчитане на горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че съответно на тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление се явява осъждането му да заплати част от паричната равностойност на управляваното от него моторното превозно средство в размер на 2065 лв.

Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Европейската конвенция за правата на човека:

Основните права, гарантирани от ЕКПЧ, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, пар. 3 от ДЕС). Доколкото в ЕКПЧ и в Хартата са включени права, които си съответстват, то смисълът и обхватът на тези права са едни и същи, освен ако правото на Съюза не предоставя по-широка защита (чл. 52 § 3 от Хартата). Съгласно практиката на СЕС, правата от Хартата (когато съответстват на правата от Конвенцията) следва да се тълкуват в съответствие с Конвенцията и с практиката на ЕСПЧ (в този смисъл решение по дело C‑400/10, т. 53).

Същевременно обаче приложното поле на ЕКПЧ и на Хартата е различно. Както вече беше посочено, Хартата се прилага, когато случаят попада в приложното поле на правото на ЕС. От друга страна, подобно изискване за ЕКПЧ не съществува, като Конвенцията се прилага и при изцяло вътрешни ситуации, респ. приложението й не зависи от това дали случаят има международен елемент.

Следователно дори да се приеме, че Правото на ЕС не е приложимо поради това, че настоящият случай не попада в приложното му поле, то тогава приложение може и следва да намери ЕКПЧ.

Съгласно чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Съгласно чл. 1, пар. 2 от Протокол №1 към ЕКПЧ предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение по делото Todorov and Others v. Bulgaria, §179) чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който по същество гарантира правото на собственост, съдържа три отделни правила. Първото, което е изложено в първото изречение на първия параграф, определя принципа на свободно ползване на собствеността като цяло. Второто правило, във второто изречение на същия параграф, обхваща лишаването от притежания и го подчинява на определени условия. Третото, съдържащо се във втория параграф, признава, че договарящите държави имат право, наред с другото, да контролират използването на собствеността в съответствие с обществения интерес. Второто и третото правило, които се отнасят до конкретни случаи на намеса в правото на свободно ползване на собственост, трябва да се тълкуват в светлината на общия принцип, заложен в първото правило.

В обхвата на горепосочената разпоредба несъмнено попадат както отнемането в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъпление, така и налагането на финансова санкция свързана с равностойността на това МПС (ако същото не е собственост на дееца). И в двата случая се засяга имуществото на дееца, респ. неговите притежания (МПС или парични средства) и това е достатъчно за приложение на разпоредбата на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, като не е необходимо санкцията по националното право да има наказателноправен характер (за разлика от разпоредбата на чл. 49 §3 от Хартата).

За целите на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ трябва да се определи дали е постигнат справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на основните права на личността. Търсенето на този баланс е присъщо на цялата Конвенция и се отразява и в структурата на чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ (решение по дело Sporrong and Lönnroth v. Sweden, §69).

За да бъде счетена за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1, намесата трябва да отговаря на определени критерии: тя трябва да е съобразена с принципа за законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства, разумно пропорционални на преследваната цел (Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, Защита на собствеността, §80).

В конкретния случай предвидената в чл. 343б, ал. 5 от НК намеса отговаря на изискването за съответствие с принципа на законосъобразност. Санкцията е предвидена в наказателния кодекс и е била действащ закон към момента на извършване на деянието. Принципът на законосъобразност предполага също така, че приложимите разпоредби на националното право са достатъчно достъпни, прецизни и предвидими (решение по делото Beyeler v. Italy, § 109). Макар да се касае за „слабост на законодателната техника“ (Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г. на КС), според настоящия съдебен състав това само по себе си не е в състояние да доведе до извод, че намесата е била непредвидима или произволна и следователно несъвместима с принципа на законосъобразност.

Намесата по чл. 343б, ал. 5 от НК преследва легитимна цел, тъй като санкцията е насочена към безопасността на движението по пътищата и предотвратяване на транспортни престъпления, поради което е в интерес на обществото по смисъла чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ.

Следователно трябва да бъде направена преценка за съществуването на разумна пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва. Несъразмерност ще е налице, когато засегнатият собственик на притежания е трябвало да понесе „индивидуална и прекомерна тежест“, така че е нарушен „справедливият баланс, който трябва да бъде постигнат между защитата на правото на собственост и изискванията на общия интерес“ (в този смисъл решението по дело Paulet v. the United Kingdom, §§64-65).

Както вече беше подробно посочено, в настоящия случай съдът приема, че общата тежест на всички наложени санкции с наказателноправен характер (осъждането на лицето на основание чл. 343б, ал. 5 от НК да заплати в пълен размер равностойността на МПС и наред с това налагането на наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да управлява МПС в горепосочените размери) не съответства на тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В този смисъл наложената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се явява несъразмерна, тъй като е довела до прекомерна тежест за осъденото лице.

Това налага да бъде извършено тълкуване на националното право в съответствие с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ. Националните органи и съдилища трябва да тълкуват и прилагат вътрешното право по начин, който има за цел пълно прилагане на Конвенцията (вж. в този смисъл решения по делото Grzęda v. Poland, §324, и по делото Sadomski v. Poland, §95). Следователно националните съдилища имат задължение при тълкуване на националното право да вземат предвид заложените в Конвенцията стандарти.

В конкретния случай настоящият съдебен състав, тълкувайки националното право в съответствие с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, счита, че за да бъде постигнат справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на основните права на личността, следва в зависимост от спецификата на случая, когато отнемането на моторното превозно средство или присъждането изцяло на равностойността му биха били в нарушение на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, да се присъжда част от равностойността на това моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението.

Съобразявайки необходимостта от постигане на справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на основните права на личността и при отчитане на вече подробно посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния случай, за да е съвместима с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ намесата по чл. 343б, ал. 5 от НК следва да се изразява в осъждането на лицето да заплати част от паричната равностойност на управляваното от него моторното превозно средство в размер на 2065 лв.

С оглед всичко гореизложено и при съобразяване на чл. 49 §3 от Харта на основните права на Европейския съюз, а под евентуалност и на чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, в частта по отношение на налагането на санкцията по чл.343б, ал.5НК и вместо това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 2065 лева, представляваща част от паричната равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е признат за виновен.

При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира основания за отменяването и и други основания за изменяването и, поради което присъдата следва да бъде потвърдена в останалата и част

Така мотивиран, на осн. чл. 334, ал.3, вр. чл.337,ал.1 т.1 НПК, Софийският окръжен съд