Решение № 112 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 33/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН С Наказателно постановление № ВТ-007459/04.04.2025 г. на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „•••“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „•••“ АД-ШУМЕН, ЕИК: ••• е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.50 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.32 ал.4 вр.чл.32 ал.1 ЗПК. Санкционираното юридическо лице - „•••“ АД-ШУМЕН, ЕИК: ••• /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че НП е издадено от некомпетентен орган, в разрез с разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗАНН, тъй като Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен от инспектор на КЗП-ПЛЕВЕН и в този смисъл – че НП е следвало да бъде издадено от орган, който спада ведомствено към ТО-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, вместо – от такъв, който спада към ТО-РУСЕ на КЗП; наред с това, в НП се сочи, че издателят на същото е НАЧАЛНИК на ТО-РУСЕ, докато е подписано от НАЧАЛНИК на ТО-ВЕЛИКО ТЪРНОВО; НП не съдържа задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не са посочени надлежно доказателствата, които потвърждават твърдяното административно нарушение; ДРУЖЕСТВОТО е направило възражение срещу съставения АУАН, но не е получило надлежен отговор на това свое възражение. Отделно от това, счита издаденото НП за неправилно, тъй като е недоказано нарушението, за което е ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. В тази насока изтъква, че не са събрани доказателства, че ДРУЖЕСТВОТО е претендирало обезщетение по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. в размер по- голям от предвидения в чл. 32, ал. 4 ЗПК, както и че кредиторът не е изискал от потребителя заплащането на сума в размер на 460,07 лв. на основание обезщетение за предсрочно погасяване по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г., а напротив – от събраните в хода на производството 5 (пет) броя ПКО към Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. е видно, че тяхното основание е „Неустойка“; на свой ред, надвнесените суми от така извършеното плащане от страна на потребителя, са били сторнирани от ДРУЖЕСТВОТО и отнесени за погасяване на други задължения на потребителя, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ••• /29.08.2024 г. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноските, сторени за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което е отправено искане за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, като допълнително е наведено съображение за липсата на компетентност на издателя на обжалваното НП, а именно – че същият е бил оправомощен да издава Наказателни постановления като обжалваното, но в качеството на НАЧАЛНИК на ТО-РУСЕ, а не в качеството на НАЧАЛНИК на ТО-ВЕЛИКО ТЪРНОВО; отправено е искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, в каквато насока е представен Списък, както и е отправено искане за прекомерност на евентуално претендирани разноски от насрещната страна в производството. За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „•••“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 евро. Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 007459/12.03.2025г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и съответно упълномощен представител на „•••“ АД-ШУМЕН, ЕИК: ••• /л.38 от АНД №799/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Съставен е срещу ДРУЖЕСТВОТО, във връзка с извършена проверка на 16.12.24г. въз основа на Заповед № 6354/12.12.24г. на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на КЗП /съставен Констативен протокол № ••• от същата дата/ - в офис за кредити в гр. ПЛЕВЕН, ул. „•••“ № 37, стопанисван от „•••“ АД-ШУМЕН, при която са изискани 2 броя договори за потребителски кредит, сключени в офиса през 2024г. В хода на проверката, представител на ДРУЖЕСТВОТО е представил два произволно избрани договора - само за преглед, тъй като след негов разговор с Централен офис на ДРУЖЕСТВОТО е изяснено, че допълнително ще бъдат предоставени копия на документите и информация от централен офис. В Констативния протокол е описан оригинал на договор със следната информация в него: 1.Договор за потребителски кредит № ••• от 16.08.24г. за 1 600,00 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 38,64%; обща дължима сума 1 854,62 лв.; обезпечения - да - поръчител или банкова гаранция. В чл.17, ал.1 от Договора е предвидено, че потребителят следва в срок 3 дни от сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице /поръчител/ или банкова гаранция; в чл.27, ал.1 от Договора е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Към Договора е приложен погасителен план, в който е включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв. Кредитът е предсрочно погасен на 16.12.24г., преди започване на проверката на КЗП - кредитополучателят е заплатил на 16.12.24г., с приходен касов ордер № •••, сума в размер на 305,10 лв. вноска на падежна дата, която е с включена неустойка и отделно - с приходен касов ордер № •••/16.12.24г. - е погасил главница в размер на 1 088,42 лв; до датата на предсрочното погасяване на кредита, потребителят не е осигурил обезпечение и е заплащал месечни вноски с неустойка, в размер на 305,10 лв. С Констативен Протокол № •••, на ДРУЖЕСТВОТО е наредено на 19.12.24г. да предостави в КЗП-ПЛЕВЕН или на ел. поща •••@kzp.bg , следните документи и информация: 1. Копия на договори № ••• от 09.12.24г. и № ••• от 16.08.24г., ведно с общи условия, погасителен план, СЕФ, по договор № ••• да се предоставят документи за всички платени вноски и ПКО №№ ••• и № •••/16.12.24г.; 2. Информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г., с разбивка: брой с осигурено обезпечение и без осигурено обезпечение; 3. Информация включен ли е размерът на неустойката за неосигуряване на обезпечение в годишния процент на разходите /ГПР/. На 20.12.24г., на ел. поща •••@kzp.bg е получено писмо от „•••“ АД, в което се предоставя информация, че при извършената проверка на 16.12.24г. служителят е предоставил два договора, а именно № ••• от 09.12.24г. и № ••• от 16.08.24г., но предоставените договори са техни „анулирани версии.“; към писмото са приложени посочени като действително сключени Договори за потребителски кредит с номера № ••• от 09.12.24г. и №••• от 16.08.24г., за да бъде изследвано и прегледано именно тяхното съдържание; отбелязано е и това, че предоставените 5 бр. приходни касови ордери към договор за потребителски кредит № •••/16.08.24г., отразяват плащания и по друг договор за кредит с потребителя, като заплатените суми над дължимите по погасителния план на договора, са разпределяни именно по този втори кредит. С л е д запознаване с представения с писмото Договор № ••• /16.08.24г., в хода на проверката е установено следното: размерът на кредита е 1 600,00 лв., със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща дължима сума 1 849,47 лв. /променена/; Обезпечения - НЕ – променено; от договора са премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при неосигуряване на обезпечение; от погасителния план е премахната сума на неустойката и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв; в представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. От приложените 5 броя приходни касови ордери по този договор прави впечатление, че във всичките е заплатена сума, около сумата, описана в Констативния протокол - 305,10 лв. /вноска с неустойка/, но с основание за плащане - само и единствено по кредит № •••, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна лихва; наред с това, същият Договор за потребителски кредит /ДПК/ не е бил предаден в архив на ДРУЖЕСТВОТО /при положение, че се твърди, че е бил анулиран/, а вместо това – е бил наличен в офиса в гр. ПЛЕВЕН, в оригинал, още повече, че съгласно представения на 20.12.24г. погасителен план, би следвало вноската да е била в размер на 205,49 лв.; в приходния касов ордер не е посочено основание за плащане по друг договор, както и конкретната сума, която се дължи по твърдяния от ДРУЖЕСТВОТО друг договор, вкл. - за какво се дължи, напротив: в деня на проверката - 16.12.24г., с приходен касов ордер № •••/16.12.24г., е заплатена сума в размер на 305,10 лв. вноска на падежна дата, която е с включена неустойка, а отделно с приходен касов ордер № •••/16.12.24г. - е погасена главница в размер на 1 088,42 лв. Поради така изяснените в хода на проверката несъответствия на установени фактически положения, с твърденията на ДРУЖЕСТВОТО в тяхното писмо, е изпратена Докладна записка с изх.№ Р-02-4/09.01.25г., за извършване на проверка на място, в Централен офис на дружеството в гр. ШУМЕН , както и да се изискат следните документи и информация: 1. Договори за потребителски кредит - 3 броя, които са сключени в офиса в гр. ПЛЕВЕН в периода м.04.24г. - м.09.24г., ведно с ОУ, погасителен план, СЕФ, документи за извършените плащания по тях, като един от тези договори да бъде с пълно предсрочно погасяване /при наличие на такъв/; договорите да бъдат различни от предоставените два договора при проверката в гр. ПЛЕВЕН, а копия на договорите - да се приложат в момента на проверката, с цел да се избегне повторение на гореописаната ситуация при проверката на място, в офис в гр.ПЛЕВЕН; 2. колко са сключените договори за потребителски кредит през 2024г. в офиса в гр. ПЛЕВЕН и в тях включени ли са клаузите за осигуряване на обезпечение и начисляване на неустойка, в погасителните планове към тях дали е включен размер на неустойка и вноска с неустойка; 3. в приложените 5 броя приходни касови ордери към Договор № ••• / 16.08.24г., по кой друг договор са включени суми, в какъв размер са тези суми и за какво са дължими; да се изиска и приложи в момента на проверката другия договор на потребителя, по който се твърди, че са извършени плащания с тези приходни ордери ведно с ОУ, пог. план, СЕФ и документи за извършените плащания. На 30.01.25г. е изпратена Докладна записка от КЗП РД ВАРНА – за така извършената проверка, с приложени документи. След преглед на същите документите е изяснено, че на 15.01.25г. е извършена проверка в Централен офис на кредитора в гр. ШУМЕН, но в момента на проверката не са приобщени копия на произволно избрани договори, както и другия договор на потребителя, по който се твърди, че са извършени плащания. На 27.01.25г., кредиторът е изпратил Становище с Изх.№ 029/27.01.25г. до КЗП-ШУМЕН и е предоставил Договори за потребителски кредити - 3 бр., които са сключени в гр. Плевен; изпратил е и Договор № ••• от 29.08.24г., за който твърди, че е вторият договор на потребителя, по който са събирани суми с приходните ордери по първия му договор № ••• от 16.08.24г. След преглед на представения договор № ••• / 29.08.24г. е установено, че: Договорът е сключен на 29.08.24г. за сума в размер на 500 лв., със срок - 6 месеца, с размер на погасителната вноска 92,30 лв. В погасителния план към Договора, първата падежна дата е 29.09.24г., но следващите падежни дати са: 02.04.24г.; 02.05.24г.; 02.06.24г.; 02.07.24г.; 02.08.24г. т.е. дати преди сключването на договора; в приложените приходни касови ордери към Договора, информацията не кореспондира с датите от погасителния план и с размера на вноските, а именно: ПКО № •••/30.09.24г. вноска по кредит ••• - 100,51 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/25.10.24г. вноска по кредит ••• -99,51 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/29.11,24г. вноска по кредит ••• - 99,53 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/16.12.24г. вноска по кредит ••• - 99,61 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“. Изяснено е, че на същите дати, потребителят е заплащал вноските си по Договор № ••• / 16.08.24г. като във всичките 5 броя ПКО, е заплатена сума около сумата, описана в Констативния Протокол 305,10 лв. /вноска с неустойка/, с основание за плащане - само и единствено по кредит •••, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна лихва. На 03.02.25г. е изпратена Покана до кредитора с Изх.№ •••, с която е наредено до 12.02.25г. да предостави на ел. поща •••@kzp.bg или в КЗП-ПЛЕВЕН, следните документи и информация: 1. Анулираната версия на Договор за потребителски кредит № •••/09.12.24г., който е описан в Констативния протокол № ••• / 16.12.24г.; 2. Анулираната версия на Договор за потребителски кредит № •••/16.08.24г., който е описан в Констативния протокол № •••/16.12.24г.; 3. Справка /екранна снимка/ от електронната система на дружеството, от която да е видна датата на анулиране на договорите; 4. Информация за причините за анулиране на двата договора. На 11.02.25г. на ел. поща са предоставени становище и документи, които са заведени с Вх.№ •••. От приложената справка /екранна снимка/ от електронната система на дружеството, става ясно, че Договор № •••/16.08.24г. е анулиран /отменен/ на 12.12.24г. На свой ред, това би следвало да означава, че условията на коригирания договор № ••• от 16.08.24г. /а именно: за размер на кредита е 1 600,00 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща дължима сума 1 849,47 лв. /променена/; Обезпечения - НЕ, размер на вноската 205,49 лв., посочена в погасителния план/ са в сила и се прилагат от 12.12.24г; от Договора са премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при неосигуряване на обезпечение; от погасителния план е премахната сума на неустойката и месечна вноска, с неустойка в размер на 305,10 лв.; в представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. и падежна дата - 16-то число. От друга страна обаче, на 16.12.24г. /падежната дата съгласно погасителния план/ потребителят е извършил 2 плащания по договор № •••, както следва: 1. С приходен касов ордер № •••/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 305,10 лв., която включва: главница -151,15 лв.; лихви - 34,21 лв. и неустойка - 119,74 лв.; 2. С приходен касов ордер № •••/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., която сума е главницата по кредита, с което е извършил пълно предсрочно погасяване на кредита. Съгласно условията на коригирания договор № ••• от 16.08.24г. /който е в сила от 12.12.24г./ размера на кредита е 1 600,00 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00/о, ГПР 42,58%; обща дължима сума 1 849,47 лв.; в представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. и падежна дата - 16-то число. От друга страна обаче, на 30.09.24г. с ПКО № ••• потребителят е заплатил по договора сума в размер на 306,00 лв.; на 25.10.24г. с ПКО № ••• е заплатил 305,00 лв. ; на 29.11.24г. с ПКО №•• е заплатил 305,02 лв.; на 16.12.24г. с ПКО № •••/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 305,10 лв. Общата заплатена сума по договора към 16.12.24г., възлиза на 1 221,12 лв., като на същата дата потребителят е направил пълно предсрочно погасяване с касов ордер № •••/16.12.24г., като е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., а общата изплатена сума по кредита е 2 309,54 лв., но съгласно Договора за кредит, общата дължима сума е 1 849,47 лв., за 9 месеца. В тази връзка е направен извода, че на 16.12.2024г. в гр.ПЛЕВЕН, кредиторът е изискал сума за предсрочно погасяване на целия кредит в размер на 1 088,42 лв., с която общата изплатена сума по кредита възлиза на 2 309,54 лв., при дължима обща сума за 9 месеца - 1 849,47 лв., т.е., обезщетението, което кредиторът е начислил на основание чл.32 ал.4 ЗПК, е в размер на 460,07 лв., т.е. кредиторът не е намалил общите разходи по кредита съгласно чл.32, ал.1 ЗПК, а е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.32 ал.4 вр.чл.32 ал.1 ЗПК. При неговото съставяне, възражения срещу АУАН, не били направени. Такива били депозирани по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като ДРУЖЕСТВОТО развило съображения, идентични с тези в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Изложените по – горе фактическа обстановка и правна квалификация, били възприети изцяло от административнонаказващия орган, респ. – възраженията на жалбоподателя, били преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „•••“ АД-ШУМЕН, ЕИК: ••• е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.50 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.32 ал.4 вр.чл.32 ал.1 ЗПК. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.52 – 84 от делото/. Съдът не приема за основателни наведените от жалбоподателя възражения относно компетентността на издалия обжалваното НП, орган. Следва да бъде отбелязано, че със Заповед №1137/29.01.2025 г. на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, Ц.Х.Х. е оправомощен, наред с другото, да налага административни наказания/да издава наказателни постановления/ за нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, които попадат в контролните правомощия на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, в т.ч. - Закона за потребителския кредит, които са „…установени с актове за административни нарушения, съставени от служителите на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.“ /л.53-54 от делото/. В този смисъл, Ц.Х. е административно-наказващ орган /в съответните материални предели/ и за двата така цитирани отдела, като тук следва да бъдат взети предвид и някои други обстоятелства. Така, със Заповед №12/28.01.2025г. на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на КЗП /л.55 от делото/, Ц.Х.Х. е преназначен от длъжност „••• на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към ГД „•••"“, на длъжност „Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „•••“; наред с това, със Заповед №15/29.01.2025. на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на КЗП /л.56 от делото/, на Ц.Х., заемащ длъжност „Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „•••“ е наредено да изпълнява и длъжността „Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново“ – при условията на вътрешно съвместителство, считано от 03.02.2025г., за срок не по-дълъг от шест месеца. Видно е, че от една страна, налице са определени административни „трансформации“ в КЗП, които действително създават известно объркване /още повече, че в същото ведомство, наименованията на длъжностите и териториалните им компетенции, по своето звучене наподобяват повече монархически титли от Средновековието, отколкото - административни длъжности в съвременна държава/, а от друга – че все пак, към датата на издаване на обжалваното НП, Ц.Х.Х. е бил надлежно оправомощен да издаде същото, т.е. че е притежавал материална и териториална компетентност в процесния случай. Действително, налице е известна практика на касационната инстанция, неприемаща наличието на компетентност на Ц.Х. в случаи като процесния /например - Решение №53/07.01.2026г. по КАНД №832/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН/, но най-новата практика на касационната инстанция е в обратния смисъл /т.е. - в насоката, изложена по-горе/, например –Решение №580/23.02.2026г. по КАНД №859/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, Решение №566/20.02.2026г. по КАНД №887/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, Решение №362/05.02.2026г. по КАНД №933/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, Решение №477/12.02.2026г. по КАНД №869/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, Решение №453/11.02.2026г. по КАНД №885/2025г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, както и много други, преписи от които впрочем, са представени за сведение и по настоящото дело. Ето защо, отново следва да бъде подчертано – Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му. На следващо място, Съдът не приема и другите възражения на жалбоподателя, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Наказателното постановление /в контекста и на изложеното в предходния абзац/ съдържа коректно отразяване на длъжността, подписа на административно-наказващия орган, печата на съответния териториален отдел /чл.57 ал.1 т.1 ЗАНН/, налице е и подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, съдържащи се в съответната административно-наказателна преписка /чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/. Що се отнася до виждането, че ДРУЖЕСТВОТО е направило възражение срещу съставения АУАН, но не е получило надлежен отговор на това свое възражение – същото виждане буди определено недоумение, тъй като ЗАНН не предвижда подобни задължения нито за актосъставителя, нито – за административно-наказващия орган; все пак, отново следва да бъде отбелязано, че обжалваното НП съдържа изключително подробна обстоятелствена част, в която тезата на административно-наказващия орган е надлежно развита, подробно обоснована – и от която е видно, че възраженията срещу съставения АУАН, не се приемат за основателни. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и писмени доказателства /л.43 – 50, л.52 – 56, л.62 – 66, л.68 – 82, л.94 – 114 от АНД №799/2025г. по описа на РС- ПЛЕВЕН, л.11 – 12 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – заверени преписи на ДПК № •••/16.08.24г., Общи условия, Погасителен план към ДПК № •••/16.08.24г., СЕФ, Договор за потребителски кредит № ••• /29.08.2024 г. ПКО № •••/30.09.24г., ПКО № •••/25.10.24г., ПКО № •••/29.11.24г., ПКО № •••/16.12.24г. ПКО № •••/16.12.24г., ПКО № •••/16.12.24г., ПКО № •••, ПКО № •••, ПКО №••, Констативен протокол № ••• / 16.12.24г. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.32 ал.4 ЗПК, „ При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.“, а съобразно чл.32 ал.1 ЗПК – „Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.“. Видно е, че се касае за право на потребителя на предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит, вкл. – на намаляване на общите разходи по кредита, на което съответства задължение на кредитора да приеме такова предсрочно погасяване и да намали общите разходи по кредита, като в този случай, на свой ред, кредиторът има право на „справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи“, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, като са предвидени максималните размери на обезщетението в зависимост от това дали договорът е за повече или по-малък срок от една година. Така установените максимални размери от 1/0,5 на сто, са императивни по своя характер, т.е. кредиторът е задължен да се съобрази с тях, независимо от своите виждания и преценки. Също така, при съобразяване на приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че на 16.12.24г., потребителят е направил пълно предсрочно погасяване с касов ордер № •••/16.12.24г., като е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., с което общата изплатена сума по кредита е възлязла на 2 309,54 лв., но съгласно Договора за кредит /в представения от ДРУЖЕСТВОТО коригиран вариант/, общата дължима сума е 1 849,47 лв., за 9 месеца, т.е. по този начин от страна на потребителя са заплатени 460,07 лв., явяващи се обезщетение на основание чл.32 ал.4 ЗПК, в разрез с императивно предвидения размер на обещтението, тъй като кредиторът не е намалил общите разходи по кредита съгласно чл.32 ал.1 ЗПК, а е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не приема съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор. Твърди се, че не са събрани доказателства, че ДРУЖЕСТВОТО е претендирало обезщетение по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. в размер по- голям от предвидения в чл. 32, ал. 4 ЗПК, както и че кредиторът не е изискал от потребителя заплащането на сума в размер на 460,07 лв., на основание обезщетение за предсрочно погасяване по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г., а напротив – от събраните в хода на производството 5 (пет) броя ПКО към Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. е видно, че тяхното основание е „Неустойка“; на свой ред, надвнесените суми от така извършеното плащане от страна на потребителя, са били сторнирани от ДРУЖЕСТВОТО и отнесени за погасяване на други задължения на потребителя, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ••• /29.08.2024 г. Следва да бъде подчертано, че кредиторът е приел плащания в горепосочения размер, именно по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г., като в тази връзка, да се твърди, че ДРУЖЕСТВОТО не е претендирало обезщетение за предсрочното му погасяване, респ. – че не е изисквало сума в размер на 460,07 лв., на основание обезщетение – е напълно несъстоятелно. Действително, представени са пет броя ПКО към Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. , с посочено основание „Неустойка“, но както е добре известно, формално посоченото основание не се ползва с абсолютна доказателствена сила, още повече, щом са налице редица факти и обстоятелства в обратен смисъл. Прави впечатление, че ДРУЖЕСТВОТО разглежда тези суми като „надвнесени“ и подлежащи на „сторниране“, като се сочи, че са отнесени за погасяване на други задължения на потребителя, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ••• /29.08.2024 г. Този договор обаче, поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори, вследствие на своите „своеобразности“. Така, същият Договор е сключен на 29.08.24г., като в погасителния план към Договора, първата падежна дата е 29.09.24г., но следващите падежни дати са: 02.04.24г.; 02.05.24г.; 02.06.24г.; 02.07.24г.; 02.08.24г. т.е. - дати предхождащи сключването на Договора. Подобно обратно действие, е меко казано, смущаващо, но не е единственото неприемливо обстоятелство, свързано с този ДПК, защото датите от погасителния план и размера на вноските, не кореспондират с извършените плащания: ПКО № •••/30.09.24г. вноска по кредит ••• - 100,51 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/25.10.24г. вноска по кредит ••• -99,51 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/29.11.24г. вноска по кредит ••• - 99,53 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“; ПКО № •••/16.12.24г. вноска по кредит ••• - 99,61 лв. „сторнирана сума по кредит № •••“. Възниква резонния въпрос – защо на посочените дати /изключая 16.12.2024г./ изобщо е извършено сторниране по ДПК№ •••, при положение, че всъщност той е бил анулиран в първоначалния му вид от 16.08.2024г., едва на 12.12.2024г., т.е. сторниранията предхождат неговото анулиране? Възниква и друг резонен въпрос – как така на същите дати, потребителят е заплащал вноските си именно по Договор № ••• / 16.08.24г. като във всичките 5 броя ПКО / ПКО № •••/16.12.24г., ПКО № •••/16.12.24г., ПКО № •••, ПКО № •••, ПКО №••/, е заплатена сума около сумата описана в Констативния Протокол - 305,10 лв. /вноска с неустойка/, с основание за плащане - само и единствено по кредит •••, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна лихва? Тези риторични въпроси обаче, за съжаление няма никакъв друг разумен отговор, освен че ДРУЖЕСТВОТО целенасочено е създало една непредвидима и неясна деловодно-счетоводна среда, в която е изключително трудно да се проследят както параметрите на отделните ДПК, така и плащанията по тях, и основанията, на които се извършват плащания, в съответствие с договорените параметри. Такава неприемлива среда, би могла да съответства на интересите на кредитора, доколкото са трудно проследими определени факти и обстоятелства във връзка с извършваното кредитиране, но нито е приемлива по принцип, нито – при съобразяване на разпоредбите на ЗПК, които, както следва да бъде напомнено /чл.2 ЗПК/, имат следната цел: „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“. Тук отново следва да бъде подчертано, че дори обстоятелството, че соченият впоследствие като „анулиран“ ДПК№ •••, към 16.12.2024г. е бил на разположение в офиса на ДРУЖЕСТВОТО в ПЛЕВЕН и не е имало никакви индиции, че е „анулиран“ няколко дни преди това, идва ясно да покаже липсата на отговорно, предвидимо и проследимо поведение от страна на кредитора, в контекста на което, впрочем, твърденията за извършени сторнирания, липса на изисквания за обезщетение от потребителя и т.н., проличават като още по-малко уместни и състоятелни. Нещо повече – извършените на 16.12.2025г. плащания от кредитополучателя – изискани и приети от страна на кредитора – са несъобразени с коригирания вариант на ДПК№ •••, в сила от 12.12.2024г., но пък са съобразени с „анулирания“ му вариант от 16.08.2024г. В контекста на всичко изложено дотук е видно, че сумата в размер на 460,07 лв., е изискана от потребителя именно като обезщетение за предсрочно погасяване по Договор за потребителски кредит № •••/16.08.2024 г. – и това е единственото логично, убедително обяснение в обсъжданата – отново следва да бъде отбелязано – „своеобразна“ ситуация, създадена от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Ето защо Съдът приема, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО е извършило нарушението по чл.32 ал.4 вр.чл.32 ал.1 ЗПК, за което е ангажирана неговата отговорност – и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Поради това Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.50 ал.1 от Закона за потребителския кредит. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, правилно нейният размер е определен в самия минимум – 5000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.32 ал.4 вр.чл.32 ал.1 ЗПК, още повече, че не са представени доказателства в подкрепа на това, че нарушението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП, кредиторът стопанисва обекти на територията на цялата страна - и това само по себе си, поставя под угроза значително по-широк кръг обществени отношения, т.е. липсват сериозни юридически съображения случаят да бъде преценен като „маловажен“. Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че поискания размер – 80 евро – съответства на фактическата и правна сложност на случая. Наред с това, искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е било отправено и при предходното разглеждане на делото от страна на РС-ПЛЕВЕН /л.128 от АНД №799/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/ - 150 лева /равняващи се на 76,70 €/, както и при КАНД №713/2025г. по описа на АС – ПЛЕВЕН – 150 лева /равняващи се на 76,70 €/. Съдът счита, че и така поисканите юрисконсултски възнаграждения, съответстват на фактическата и правна сложност на случая. Ето защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва да бъде осъдено „•••“ АД-ШУМЕН, ЕИК: ••• да заплати на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „•••“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 233,40 €, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №799/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, КАНД №713/2025г. по описа на АС – ПЛЕВЕН и АНД №33/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН. Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът