Решение № 194 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 157/2026 г.

наказателно дело № 20262120200157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на «П. с.» ЕАД с ЕИК ... със седалище в с. Д. представлявано от управителя Д. З. против наказателно постановление №BG2025/1000-1971/НП от 18.11.2025г издадено от Д. С. А. началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“-Б., с което за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) на дружеството е наложено на основание чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ административно наказание имуществена санкция в размер на 53,32 лева (27,26 евро) представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на АУАН и НП, поради неспазване на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН, неправилно приложение на материалния закон, липса на описание на нарушението от обективна страна. Моли се за отмяна на обжалваното НП.

В открито съдебно заседание не се явява управителят на дружеството –

жалбоподател–редовно призован. За него се явява упълномощен адвокат. Не се представят нови доказателства. Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган се явява представител ЮК надлежно

упълномощен. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Сочат се нови писмени доказателства. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се ЮК възнаграждение.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано и е срещу годен за обжалване акт, подадена е пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред съда е редовно образувано.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за възлагане №ЗТД-100-811/01.10.2024г, изменена със Заповед №ЗТД- 1000-943/04.11.2024г, със Заповед №ЗТД-100-1019/27.11.2024г, със Заповед №ЗТД-100- 143/12.02.2025г и със Заповед №ЗТД-100-193/28.02.2025г издадени от директора на Териториална дирекция „Митница“–Б. на основание чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013г и чл.84 ал.1 т.2 от Закона за митниците (ЗМ) е било възложено извършването на последващ контрол на декларирането на „П. с.„ ЕАД с ЕИК .... За резултатите от проверката бил изготвен констативен доклад № BG 001000/1/12/14.04.2025г с рег.№32-116564/14.04.2025г Същият е бил връчен на проверяването лице с разписка за връчване на 22.04.2025г (на лице по смисъла на чл.84г ал.1 т.7 от ЗМ съгласно декларация на изпълнителния директор на проверяваното дружество).

В хода на разследващия контрол било констатирано, че:

На 22.05.2024г с ОМД с MRN 24BG001007067125R9 „П. с.“ ЕАД в качеството си на вносител и декларатор е декларирало за режим на допускане за свободно обращение стока с описание:“стоманени заготовки с квадратно сечение от нелегирана стомана; съдържащи по малко от 0,25%въглерод ; ВЕ =246-150х150х12100 -2047890/2052000 кг -4 sp mod“

На 28.05.2024г към гореописаната опростена декларация е било подадено допълнителна декларация с MRN 24 BG 001007067282R6.

Стоката била с изпращач /износител P. K.-S., У. и е превозена с м. к. F. по коносамент № 1F/20.05.2024 г.

Елементите, въз основа на които са наложени вносните мита са както следва:

Код по ТАРИК - 7207 11 16 00;

Код на преференция - 100 „Ставки на митата по отношение на трети страни erga

omnes“;

Държава на произход -UA (У.);

Условие на доставка - FOB, П. И., У.;

Митническа стойност, определена на основание чл. 70 и чл, 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, на база реално платената или подлежащата на плащане цена за стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, посочена в приложените към МД фактури, издадени от P. K.-S., У., а именно:

Фактура №95189822/20.05.2024г на стойност 61847 лева (31 621,90 евро) и фактура №95192054/20.05.2024г на стойност 1 930 470,43 лева (955 411,96 евро).

Предвид декларираното условие на доставката FOB, П. И., У., декларираната действително платена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки е коригирана както следва:

С разходите за международен транспорт (морско навло) съгласно приложена към МД

фактура № 200524-27/20.05.2024 г. на стойност 48 870,26 EUR, издадена от F. F. C. L.,

преизчислена в BGN в размер общо на 95 581,92 лв. спрямо курса за митнически цели

1,95583 EUR/BGN към датата на приемане на ОМД в съответствие с разпоредбите на чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

На база така приложените към МД фактури за покупка на стоката и за направени

разходи за транспорт и застраховка до мястото на въвеждане на митническата

територия на Съюза, митническата стойност на стоката е определена на 2 030 785,57

лева.

Предвид декларираните елементи, въз основа на които са наложени митата ,

изчисленията размер на вносно мито (А00) е в размер на 0,00 лева.

Данъчната основа при внос по чл.16 от ЗДДС било определена на основания чл.55 ал.1 от същия закон, като митническата стойност на внасяната стока била увеличена със свързаните с вноса разходи в размер от 30 351,68 лева, в това число разходи на стойност 18020,00 лева съгласно приложената към МД фактура №000005233/23.05.2024г издадено то Б. П. Б. ЕАД ;

Разходи на стойност 12 331,68 лева посочени в декларация от 28.05.2024г на „Д. Т.“ ООД в качеството му на представител на „П. с.“ ЕАД. Определената данъчна основа е в размер на 2 061 137,25 лева. В резултат на извършената проверка на счетоводната отчетност на „П. С.“ ЕАД е установено следното:

Доставката на стоката от ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6) е отразена по дебита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по партида 4010100028 „Ч. К.-С.“ в стойностно изражение в лева на основание приложените към МД фактури. Стойността по съставената стопанската операция съответства на стойността на декларираната цена на стоката, преизчислена по валутен курс 1,95583 BGN/EUR. Стоката е заприходена с количество, което съответства на декларираното по дебита на счетоводна сметка 302010 „Заготовки“, срещу кредита на счетоводна сметка 301000 „Доставки на материали“.

Доставката на услугите по приложените към МД фактури, издадени от F. I. H. L. и „Б. П. Б.“ ЕАД е отразена по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“, срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по партидата на съответния доставчик.

В хода на извършения последващ контрол е установено, че разходите в размер общо на 12 331,68 лв., декларирани с приложената декларация от 28.05.2024 г. на „Д. Т.“ ООД, представляват разходи за транспорт на внасяната стока до първото й местоназначение на територията на страната по фактури, издадени от юридически лица и еднолични търговци, установени на територията на Република България, предвид събрани справки за извършени транспортни услуги, както и първични счетоводни документи, относими към тях, предоставени с протокол per. № 32-10525/10.01.2025 г., протокол per. № 32-26735/24.01.2025 г., протокол per. № 32-96922/27.03.2025 г. и протокол per. № 32-98543/28.03.2025 г. Разходите в размер на 12 331.68 лв. се приравняват на свързани с вноса транспортни разходи по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във връзка с което е установено, че същите са включени коректно в данъчната основа на стоката.

Наред с горното, при проверка на предоставеното дебитно известие № 7047757/355004*331 от 28.06.2024 г., издадено от A. R. S. и приложените към него документи е видно, че посочената стойност за застрахователен сертификат № ТС 1099 е в размер на 2 556,37 EUR и същата се различава от стойността на приложения към МД застрахователен сертификат.

Разходите за застраховка в размер на 4 999,83 лв. (2 556,37 EUR) са разходи до мястото, на което стоката е въведена на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и същите следва да бъдат прибавени към декларираната реално платена или подлежащата на плащане цена за внасяната стока при определяне на митническата й стойност.

Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчната основа при внос е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея данъци, мита, налози и такси, дължими

извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната, и със свързаните с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Във връзка с направените констатации е установено следното:

• митническата стойност на стоката от ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6) е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013;

• данъчната основа на стоката от ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6) е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

С оглед на изложеното е определена нова митническа стойност на стоката, допусната за свободно обръщение с ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG00100706712 R6)е в размер на 2 031 052 ,18 лева. На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката възниква митническо задължение при внос. На основание чл. 167, § 4 във връзка с чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) митническото задължение при внос възниква в момента на приемане на опростената митническата декларация, а именно 22.05.2024 г.

На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 размерът на вносните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки. Установеният и определен в хода на проверката размер на вносни мита е на обща стойност 0,00 лв. (нула лева и 00 ст,), предвид декларираните елементи въз основа на които са наложени вносните мита и приложимата ставка на вносно мито в размер на 0,00 %,

На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и с чл. 77, § 2 от същия регламент, данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита.

На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е установена нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон на стоката, декларирана с ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6), както следва:

Установено митническа стойност в лева-2 031 052,18 лева при деклариране разходи до първо местоназначение 30 351,68 лева и установено данъчна основа 2 061 403,86 лева. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е изчислено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, както следва:Установено данъчна основа 2 061 403,86 лева, дължим ДДС при внос 412 280,77 лева и взет под отчет и заплатен ДДС при внос 412 227,45 лева и ДДС при внос за вземане на отчет и заплащане 53,32 лева. Размерът на установения в хода на проверката дължим ДДС при внос (В00) е по-висок от взетия под отчет и заплатен ДДС при внос (В00) към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обръщение с общо 53,32 лв. (петдесет и три лева и 32 ст.). По отношение на стоката, допусната за свободно обръщение с ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6), са установени вземания за ДДС при внос в размер общо на 53,32 лв. (петдесет и три лева и 32 ст.), които подлежат на вземане под отчет и заплащане. На основание чл. 84к, ал. 1 от Закона за митниците, когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 от същия закон са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането.

„П. С.“ ЕАД писмено е уведомено за провеждането на заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците с уведомление за провеждане на заключително обсъждане. Уведомлението е връчено на 27.03.2025 г. с разписка за връчване, на Г. Г. Д., г. с. в „П. С.“ ЕАД и лице за съдействие по смисъла на чл. 84г, ал. 1, т. 7 от Закона за митниците.

На 01.04.2025 г. в сградата на ТД М. Б. в присъствието на г-н Д. З. в качеството му на изпълнителен директор на проверяваното лице е проведено заключително обсъждане с „П. С.“ ЕАД, на което дружеството е уведомено за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. „П. С.“ ЕАД е уведомено, че съгласно разпоредбите на чл. 84к, ал. 1 от Закона за митниците, в седемдневен срок от заключителното обсъждане, може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното заключително обсъждане е съставен протокол с per. № 32-102042/01.04.2025 г.

С протокол с peг. № 32-109921/08.04.2025 г., в срока по чл. 84к, ал. 1 от Закона за митниците, „П. С.“ ЕАД е предоставило документи и информация на хартиен и електронен носител, които проверяващият екип от митнически служители не са приели за относими към направените и описани констатации в хода на извършения последващ контрол на декларирането.

„П. С.” ЕАД, ЕИК ..., в качеството си на декларатор е поставило под режим допускане за свободно обръщение с ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6) стока, за която е декларирало митническа стойност, определена в нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и данъчна основа определена в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като не е декларирало в пълен размер стойността за застрахователен сертификат № ТС 1099 приложен към митническата декларация, в това число и не е предприело действията, предвидени в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С това си действие „П. С.” ЕАД, ЕИК ..., EORI № BGC...ZZZZ4 със седалище и адрес на управление: д. Б.; о. Б.; о. С.; с. Д.; Пощенски код: 8314, Административна сграда „П. С.“ АД, представлявано от Д. З. - изпълнителен директор, е осъществило състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, като е избегнало частично заплащане на ДДС (публично държавно вземане) в размер на 53,32 лв. (петдесет и три лева и 32 ст,).

Датата на извършване на нарушението е датата на приемане на ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6), а именно 22.05.2024 г.

Мястото на извършване на нарушението е Митнически пункт „П. Б. ц.“, код BG001007, ТД „М. Б.“, а именно митническото учреждение, в което е приета ОМД с MRN 24BG001007067125R9 (ДД с MRN 24BG001007067282R6).

При така установената фактическа обстановка е съставен акт за установяване на административно нарушение, заведен под №BG19052025/1000/М-1638 от 19.05.2025 г. по описа на ТД М. Б., срещу „П. С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: обл. Б., общ. С., с. Д., и. к. 8314, административна сграда „П. С.“ АД, представлявано от Д. З. - изпълнителен директор, за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Актът е връчен лично на изпълнителния директор в деня на съставянето му.

С per. № 32-155676/22.05.2025 г., в ТД М. Б. постъпва възражение от „П. С.“ ЕАД срещу АУАН № BG19052025/1000/M-1638 от 19.05.2025 г.

При преценка на подаденото възражение административнонаказващият орган установи следното:

В точка 1 от възражението дружеството излага твърдения за липса на умисъл и вина за извършване на констатираното нарушение. Дружеството твърди, че „ посоченият пропуск е резултат от обективна грешка. Доставчикът A. R. S. първоначално е предоставил застрахователен сертификат ТС 1099 за стойност 2 420,06 EUR, който е бил калкулиран в митническата декларация. Самата Дебитна Нота придружена със застрахователен сертификат ТС 1099, но вече на стойност 2 556,37 EUR е предоставена на по-късен етап от законоустановения срок за деклариране и липса на яснота за задължението за тяхното деклариране“.

Изложеното обстоятелство не кореспондира с точка 5 от възражението, в която дружеството заявява, че ,При установяване на разликата ,,П. С.“ ЕАД като вносител на стоката не е оспорил наличието на разхода, а е изразил готовност за корекция “.

Действително митническото законодателство предвижда, че по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Според практиката на Съда, Митническият кодекс на Съюза се основава на система за деклариране с цел да се сведат до минимум митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреда на бюджета на Съюза. Именно поради важността на предварителните декларации за правилното функциониране на митническия съюз член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължава лицата, подаващи митническа декларация, да предоставят точна и пълна информация (решение от 9 юли 2020 г„ Unipack, С 391/19, EU:C:2020:547, т. 22 и цитираната съдебна практика).

В решение от 8 юни 2023 г., SC Zes Zollner Electronoc SRL, C-640/21, т. т. 44 е посочено, че както следва от съпоставянето на член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, така както е приет от законодателя, с текста, предложен в това отношение от Комисията в член 149 от Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (СОМ(2012) 64 final), именно посоченият законодател е добавил в този член 173 условието, припомнено в точка 40 от настоящото решение, такава поправка да може да се иска след вдигането на стоките, само за да се даде възможност на жалбоподателя да изпълни задълженията си, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, като по този начин изразява волята си да ограничи възможностите за поправяне на митническите декларации. Всъщност задължението на деклараторите да предоставят в декларациите си точна и пълна информация, има съществена роля за правилното функциониране на митническите проверки, както и за борбата с измамите и нередностите.

„П. с.“ ЕАД в качеството си на вносител и декларатор, до датата на възлагане на извършения последващ контрол на декларирането не е подало заявление, съгласно разпоредбите на чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

Чл. 173, § 2 от Кодекса гласи, че не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, предвид което „добросъвестно поведение и сътрудничество“ и изразена „готовност за корекция“ не могат да бъдат приети като основателни.

Съгласно чл. 54 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Самоначисляване на ДДС при внос е разрешено в два конкретни случая процедурата, редът и изискванията за това са подробно разписани в чл. чл. от 164 до 1676 от ЗДДС и същите не са относими към конкретния случай.

Следва да се посочи, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, която установява отговорността на юридически лица и еднолични търговци при осъществяване на административни нарушения. ЗАНН допуска санкциониране на самите юридически лица и еднолични търговци, като съгласно чл. 83, ал. 1 от закона, в предвидените в съответния закон, указ, постановления на Министерски съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. От посочената разпоредба безспорно се установява, че отговорността на юридическото лице или на едноличния търговец е обективна, поради което не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Същото е съставомерно от обективна страна.

По изложените съображения, административнонаказващият орган счита, че направените възражения следва да бъдат оставени без уважение, тъй като разгледани по същество, същите се явяват неоснователни и не съдържат аргументи, които да опровергават направените в АУАН констатации.На 18.11.2025г административнонаказващият орган издал атакуваната наказателно постановление №BG2025/1000-1971/НП при същата фактическа обстановка и правна квалификация. При така изяснените несъмнено факти и описаното противоправно поведение на дружеството–жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 53,32 лева представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. чл.231 ал.1 т.1 ЗМ.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво единство и пресъздават изцяло безспорни факти.

Съдът на основание на императивното му вменено задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.231 ЗМ –началник на отдел „Митническо разузнаване“ в ТД „Митница“ Б., който към 18.11.2025г е били упълномощен да издава НП, видно от приложената Заповед №3АМ-502/32-817160 от 15.04.2025г на директора на Агенция „Митници“. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице по аргумент на чл.230 ЗМ.

Съдът приема, че АУАН е съставен на 19.05.2025г и е в указания срок по чл.34 ал.1 ЗАНН-3 месечен от откриване на нарушителя, който е започнал да тече от датата на съставяне на писмения констативен доклад №BG001000/1/12/14.04.2025г. Съдът не приема възражението за неспазването на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН, чийто начален момент жалбоподателят свързва с датата на съставяне на приемо-предавателен протокол от 31.01.2025г на процесната фактура №000005233/23.05.2024г издадена от Б. П. Б. ЕАД; евентуално с датата 28.06.2025г, на която с приемо-предавателен протокол е представено дебитно известие №7047757/355004/331/28.06.2025г издадено от RISK SOLUTIONS.

Съгласно специалната разпоредба на чл.84в ал.3 т.6 със събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични и държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-мо дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Същевременно с разпоредбата на чл.84л ЗМ се предвижда, че проверка в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя най-късно до 14 дни след изтичането на срока по чл.84в ал.3 т.6 и който съдържа: т.7 направените констатации и т.9 предложение за определяне на размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство. Тези две разпоредби са логически свързани с нормата на чл.36 ал.1 ЗАНН, според която административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършването на административно нарушение, датата и мястото на извършването му, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени.

Ето защо и съдът приема, че с оглед задължителния междинен характер и процесуалната роля на писмения констативен доклад, с който се подлага на анализ значителен обем документация, в т.ч. издадените фактури за доставки на стоки и услуги за конкретен период, начинът на отразяването им в аналитичните оборотни ведомости, без да се дерогират разпоредбите на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, законодателят е заложил формално задължителен, действен механизъм за анализ и оценка на значителен обем доказателства, в резултат на което единствено въз основа на обобщените от проверката резултати в писмен констативен доклад, може да се направи извод дали и извършено административно нарушение, неговата правна квалификация, лицето, което го е извършило. Съгласно изричната разпоредба на чл.84л ал.4 ЗМ докладът, с доказателствата приложени към него в 7-мо дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие е и съставянето на АУАН. В този контекст срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от момента на съставяне на писмения констативен доклад -14.04.2025г, поради което и АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН -19.05.2025г. Дори и да се приеме, че срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН е започнал да тече от датата на протокола за заключително обсъждане на установените с проверката доказателства -01.04.2025г , и в този случай АУАН съставен на 19.05.2025г е в срока на чл.34 ал.1 ЗАНН. Писменият констативен доклад по чл.84л от ЗМ притежава достатъчно по информативен капацитет правоустановяващо действие , т.к съдържа окончателни констатации за дължимите публични държавни вземания и е изготвен след даване на възможност на проверяваното лице да изрази становище по предварителните констатации и да представи нови доказателства. Доколкото представянето на нови доказателства би могло да има правоизменящо значение за окончателните констатации относно дължимите публични вземания, необосновано е разглежданият срок да започне са тече в момент, по–ранен от посочения. Не на последно място, законът сам е отредил правоустановителна функция на писмения констативен доклад с изричната норма на чл.84л ал.1 т.9 от ЗМ, който предвижда, че с доклада се прави и предложение за образуване на административнонаказателно производство .Разпоредбата на чл.84л ал.1 т.9 от ЗМ въвежда специален коректив относно началния момент на срока по чл.34 от ЗАНН, т.к. систематично следва задължителни етапи на заключителното обсъждане, свързано с евентуално представяне на допълнителни доказателства и писмено становище от проверяваното лице, които са с потенциал да внесат корекция или да прецизират фактите от обхвата на доказване. Всичко изложено мотивира извод за спазване на допустимите времеви рамки , в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. С тези аргументи, съдът счита, че не е налице забавено, извън срока на чл.34 ал.1 ЗАНН изграждане на релевантни фактически и правни изводи, в резултат на които, както се настоява в жалбата да е допринесло до отклоняване на административнонаказателния процес от формалните изисквания на чл.34 ал.1 ЗАНН.

АУАН и НП от формална страна според настоящата инстанция отговарят на критериите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

В АУН и НП подробно са обсъдени и класифицирани невключените в митническата стойност на основание правилата на чл.70 и чл.71 §1б.“д“ подбуква I от Регламент ЕС/№952/2013г разходи за застраховката на стоката, произтичащи от дебитното известие.

По отношение на направеното възражение, че е нарушено правото на превод за изпълнителния директор на „П. с.“ ЕАД , съдът намира за установено следното:

Според подробните показания на актосъставителя и участвалата в проверката свидетелка комуникацията при проверката се е осъществявала вербално безпрепятствено, като изпълнителният директор З. е разговарял свободно на български език, подписвал е и е изготвял декларации и възражения на български език, предприемал е адекватни действия в цялостния процес на проверката. Според показанията на актосъставителя при връчването на АУАН изпълнителният директор е бил придружаван от юрисконсулт на „П. с.“ ЕАД с българско гражданство. Независимо от изложеното до тук, по възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване на правата на информираност на санкционираното лице чрез законния си представител да узнае естеството и изискванията на проверката, основанията за извършването й, респективно характера на нарушението, за което е санкциониран, чрез превод на говоримия език, съдът намира за установено следното: Съгласно Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съюза от 20 октомври 2010г относно правата на устен и писмено превод в наказателното производство, чл.16: „В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателно правни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения .. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държавата-членка предвижда налагането на санкции за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. Цитирането на този текст съдът преви с оглед на това, че е възможно и да не се гарантират всички права на санкционираното ЮЛ. Въпреки, че директивата е за правото на устен и писмен превод в наказателното производство , а производството по издавена на НП е

административнонаказателно, съдът няма как да игнорира предвиденото в нея допустимо отклонение от гарантиране правото на устен и писмен превод по отношение на основанията за налагането на санкция за леки нарушения, в случая административно наказание.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.234 ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗМ за митническата измама наказанието е за ЮЛ и ЕТ от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания за нарушенията на ал.1 т.1. Предвид този санкционен диапазон законосъобразно АНО е определил имуществената санкция за нарушението в минимален размер на дължим ДДС и взетия под отчет заплатен ДДС при внос, представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания по процесната МД.

Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е било ангажирана отговорността на жалбоподателя , поради което и НП следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да заплати на Агенция „Митници“ възнаграждение в минималния размер предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно 130 лева (66,47 евро). При определянето на този размер съдът взе предвид, че делото макар и да представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в рамките на едно заседание.

Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав