Решение № 276 от 9.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1096/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „Алексмакс“ ООД, ЕИК 201886341, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ бл. 210, вх. 2, ет. 7, ап. 45, представлявано от А. Х. и М. К., подадена чрез пълномощниците адв. Ц. и адв. Н., против Ревизионен акт /РА/ № 03000324003001-091-001/04.02.2025 г., в частта, потвърдена с Решение № 51/23.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.10/2023 г. в размер 10 512,18 лева – главница, и 1 777,64 лева – лихви. В жалбата се твърди, че PA е нищожен, а в условията на евентуалност – незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Релевират се доводи, че в ревизионното производство е нарушена разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 33 от ДОПК, тъй като ревизираното лице не е надлежно уведомено за издадените Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000324003001-020-002/30.09.2024 г., както и за уведомленията по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомлението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди се, че в случая дружеството жалбоподател не е посочвало пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, следователно не е дало съгласието си връчването на ревизионния акт да се извърши по този ред и уведомяването на електронния адрес на дружеството е извършено от приходните органите при недопустимо разширително тълкуване като заявеният електронен адрес при регистрацията по ЗДДС е използван за нуждите на друг закон. Аргументира се, че заявяването на електронен адрес по реда на чл. 101, ал. 5 от ЗДДС е в изпълнение на задължението на данъчно задълженото лице по ЗДДС, вменено му с посочената разпоредба и то за целите на ЗДДС. Това заявление обаче не може, без изрично отбелязване в него, да се приеме и за електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Ревизираното лице не е уведомено за издадените ЗВР и ЗИЗВР по предвидения в чл. 29, ал. 1 от ДОПК ред - на декларирания от него адрес за кореспонденция. Изтъква се, че тези заповеди са условие за законосъобразното започване и провеждане на ревизията, поради което нередовното им връчване на задълженото лице представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност на издадения ревизионен акт. Позовава се на практика на ВАС. По изложените съображения моли да се обяви нищожността на PA. По отношение на възраженията за материална незаконосъобразност на РА в оспорената част, се твърди, че неправилно на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по доставката на лекия автомобил. Оспорват се изводите на органите по приходите, че дружеството не е придобило и не е използвало процесния автомобил за нуждите на своята икономическа дейност. Според оспорващия са налице всички предпоставки за възникване на правото да приспадане на дължимия ДДС за процесния автомобил. Оспорва се изводът на органите по приходите, че дружеството не упражнява някоя от изчерпателно изброените в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС дейности, за които по изключение лицата имат право да приспадат данъчен кредит. Сочи се, че автомобилът е използван за икономическата дейност на жалбоподателя, като се твърди, че данните от автоматизираната информационна система граничен контрол не могат да бъдат източник на пълна информация относно влизането и излизането от Република България на лица и ползваните от тях превозни средства. Твърди се, че дори и автомобилът да не е напускал пределите на страната, това не представлява обстоятелство, изключващо използването му за икономическата дейност на дружеството, доколкото същото има дейност в страната. Според жалбоподателя обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице, този актив участва косвено в облагаемия оборот, т.е. е налице изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС – стоката да се използва за извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. Позовавайки се на решения на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/, жалбоподателят твърди, че са изпълнени всички материалноправни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с доставката на лекия автомобил и при липса на ограниченията по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По изложените съображения в евентуалност се претендира отмяна на РА в оспорената част. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, се установява, че са налице всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Изложени са доводи, че договорът за наем на лекия автомобил е осчетоводен в счетоводството на дружеството и е издадена фактура. Сочи се, че макар и данъкът да не е заплатен, той е начислен, което доказва, че са налице реални договорни отношения. Моли за решение в този смисъл. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изцяло поддържа подробните доводи, изложени в решението на Директора на Дирекция ОДОП и счита, че твърденията на жалбоподателя не са доказани в хода на съдебното производство. Счита възражението за нередовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия за неоснователно, като излага подробни съображения в тази насока. Релевира доводи, че жалбоподателят не е доказал наличието на изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, а именно, че лекият автомобил, който е закупен, се използва единствено за транспортно-охранителни услуги или за отдаване под наем. Твърди, че договорът за наем е недействителен, тъй като е сключен след връчването на искане за представяне на такъв договор. Сочи, че липсват доказателства за изпълнение на договора, както и за заплащане на наемната цена от страна на жалбоподателя. Счита, че договорът е без достоверна дата и е сключен за целите на ревизията. Излага съображения, че начинът на осчетоводяване на фактурата и на актива в счетоводството на жалбоподателя са без значение, при условие че липсват доказателства за действителността на този договор. Представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1506 лева съобразно материалния интерес по делото. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г. /л. 2/, изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000324003001-020-002/30.09.2024 година /л. 6/. Въз основа на цитираните заповеди на „Алексмакс“ ООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.03.2022 г. до 31.05.2024 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 година. ЗВР № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г. е издадена от Е. С. Х. – началник на сектор при ТД на НАП Варна, в качеството й на заместник на С. Й. Г. – началник на сектор при ТД на НАП Варна, оправомощени със Заповед № Д-752/03.04.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 538/. Видно от Заповед № Д-1336/17.06.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 540/ във връзка с отсъствието на С. Й. Г., на длъжност началник на сектор в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, е разпоредено същата да се изпълнява от Е. С. Х., на длъжност началник на сектор в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна. ЗВР № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г. е връчена по електронен път на 03.07.2024 г., на електронен адрес •••••••@abv.bg. ЗИЗВР № Р-03000324003001-020-002/30.09.2024 г. също е връчена по електронен път на 07.10.2024 година /л. 7/. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК от ревизиращия екип е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000324003001-092-001/17.12.2024 г., в който са обективирани фактическите констатации, установени в хода на производството, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило от дружеството възражение вх. № 13098/27.12.2024 г. срещу констатациите на РД. Ревизионното производство е приключило с издаването на РА № Р-03000324003001-091-001/04.02.2025 г., с който на „Алексмакс“ ООД са установени задължения за данъци /за ДДС по ЗДДС и за корпоративен данък по ЗКПО/ в общ размер на 130 865,70 лева. РА е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 51/23.04.2025 г. Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил, в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.10/2023 г. в размер на 10 512,18 лева – главница, и 1 777,64 лева – лихви, и го е отменил като е върнал преписката на органите по приходите в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12/2022 г. и за д.п.м.12/2023 г. общо в размер на 98 615,00 лева – главница и 16373,92 лв. – лихви, както и по отношение на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2022 г. и за д.п. 2023 г. в общ размер на 3 191,74 лева – главница, и 394,81 лева – лихви. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на РА № Р-03000324003001-091-001/04.02.2025 г., в частта, потвърдена с Решение № 51/23.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с която на „Алексмакс“ ООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.10/2023 г. в размер на 10 512,18 лева – главница, и 1 777,64 лева – лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че извършваната от „Алексмакс“ ООД независима икономическа дейност е търговия на едро с текстил и галантерийни стоки, придобити основно чрез внос от Република Турция. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.02.2012 г., и е дерегистрирано на 15.06.2021 г., при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установена е повторна регистрация по ЗДДС от 26.01.2022 година. Ревизиращият екип е установил също така, че за обезпечаване на дейността си жалбоподателят използва нает обект /склад/, находящ се в гр. Хасково, [улица]. От фактическа страна, в хода на ревизионното производство е установено, че в подадената от жалбоподателя справка-декларация /СД/ по ЗДДС и следващите се отчетни регистри дневници за покупки и продажби за д.п.м.10/2023 г. е отразен издаден по реда на чл. 117 вр. чл. 84 от ЗДДС протокол № 1/17.10.2023 г. за осъществен ВОП по смисъла на чл. 13 от ЗДДС на лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № [рег. номер], с данъчна основа в размер на 52 560,88 лева и начислен ДДС в размер на 10 512,18 лева /л. 394/. Доставката е документирана с фактура № 3320056640/17.10.2023 г. на стойност 26 873,95 евро /52 560,88 лева/ /л. 394-гръб/, издадена от Auto Zentrum Karlsruhe Германия, V1N DE190565159 /валиден/. Установено е, че плащането по фактурата е извършено по банков път. Ревизиращият екип е констатирал, че автомобилът е намерил отражение в сч. сметка 205 „Транспортни средства“ с първоначална стойност 52 560,88 лева, включен е в счетоводния и данъчния амортизационен план на предприятието с дата на въвеждане в експлоатация 17.10.2023 г. и годишна амортизационна норма от 25 на сто /л. 26 от преписката/. Органите по приходите са установили, че с договор за наем на МПС от 02.01.2024 г. /л. 221-222-гръб/, превозното средство е отдадено под наем на М. Г. К., управител в дружеството, за срок от 5 години и месечна наемна цена, определена в размер на 1 100,00 лева без ДДС, която е платима веднъж годишно. Съгласно чл. 2 от договора наетото моторно превозно средство не може да се преотдава. Приложено е свидетелство за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] /л. 220-гръб/, съгласно което категорията на превозното средство е М1, брой места 4+1. По повод възникналите наемни правоотношения от „Алексмакс“ ООД е издадена фактура № 1000002543/31.10.2024 г. с получател М. Г. К. на стойност 13 200,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 640,00 лева, с предмет „наем за м. 01/2024 г. – м. 12/2024 г.“ /л. 220/. От представената от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ справка по ЕГН/ЛНЧ за придобити категории за управление на МПС от Регистъра на издадените удостоверения за регистрация за организиране на курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им /л. 533/ се установява, че за лице с [ЕГН] няма намерени данни в регистъра. Посоченият в справката ЕГН е на управителя на „Алексмакс“ ООД М. Г. К.. Според сведения от АПИ за движението на МПС с рег. № [рег. номер] за периода 01.10.2023 г. – 31.05.2024 г. /л. 534-537/ е регистрирано движение на автомобила по републиканската пътна мрежа в югоизточната част на страната на 01.11.2023 г., на 13.12.2023 г. и на 28.02.2024 година. Въз основа на представени справки от ОД на МВР Търговище, ОД на МВР Хасково и ОД на МВР Варна /л. 293-302/ са установени данни за регистрирани задгранични пътувания на управителите на „Алексмакс“ ООД А. Х. и М. К. през целия ревизиран период и са посочени конкретните МПС, с които са извършени пътуванията, като не са установени данни за регистрирани преминавания на границите на Република България на лицата с лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № [рег. номер]. От ОД на МВР Търговище е представена информация /л. 298/, че М. К. не е била на територията на Република България на 01.11.2023 г. и на 13.12.2023 година. Въз основа на събраните доказателства, включително и установеното от органите по приходите обстоятелството, че в счетоводството на дружеството не са документирани /осчетоводени/ разходи за горива и консумативи, не са съставяни пътни листове, удостоверяващи изминати километри и конкретно направление, ревизиращият екип е направил извод, че процесният лек автомобил „Ауди А 4“ (4+1) не е използван в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, през д.п.м.10/2023 г. органите по приходи са отказали да признаят на „Алексмакс“ ООД право на приспадане на данъчен кредит за процесния лек автомобил по протокол № 1/17.10.2023 г. в размер на 10 512,18 лева. Приели са, че осъществяваната от дружеството основна дейност не попада в изчерпателно изброените в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС хипотези, при които по изключение лицата имат право на приспадане на данъчен кредит, както и че разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС се явява неприложима. В хода на съдебното производство от ответника по делото са представени заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност с вх. № ДДС.2219-1497140/19.01.2022 г., заявление на основание чл. 101, ал. 5 от ЗДДС, справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия, уведомление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице вх. № 30Е000014756/11.01.2022 г., пълномощно и справка за обща регистрация на ЗЛ /л. 39-53 от делото/. Представени са също така СД по ЗДДС и извлечения от дневници за продажби за м.10.2023 г. и м.10.2024 година /л. 96-103 от делото/. От приобщеното по делото заключение /л. 85-87 от делото/ по назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че фактурата, издадена от Auto Zentrum Karlsruhe, Германия, е отразена в счетоводството на „Алексмакс“ ООД, за което е издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който е включен в дневника за покупки, в дневника за продажби и в СД по ЗДДС на дружеството за м.10/2023 година. Констатирано е, че преведената сума от страна на дружеството съответства на посочената в сключения договор за покупко-продажба на автомобила и е формирана от продажната цена в размер на 26 873,95 евро и 5 106,05 евро – ДДС. От вещото лице Ц. М. е установено, че в издадената по-късно от Auto Zentrum Karlsruhe, Германия, фактура за продажба № 3320056640/17.10.2023 г. фигурира единствено договорената цена без ДДС, а именно 26 873,95 евро, която съответства на стойността, с която автомобилът е отразен в счетоводството на дружеството. Експертът е установил, че автомобилът е заведен в счетоводството на жалбоподателя на 17.10.2023 г. като транспортно средство с аналитичност АУДИ WAUZZZF4XNN005726 205001 и цена на придобиване, съответстваща на покупната цена, а именно 52 560,88 лева. Експертизата дава заключение, че на 31.10.2024 г. в счетоводството на дружеството-жалбоподател е отразено вземане, възникнало въз основа на фактура № 1000002543/31.10.2024 г. по договор за наем от 02.01.2024 г. на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер]. Фактурата е включена в дневника на продажби за м.10/2024 г. и в СД по ЗДДС за съответния период. Вещото лице констатира, че „Алексмакс“ ООД не е извършило плащане на начисленото във фактурата ДДС към бюджета. Експертът сочи, че не са извършвани плащания по фактура № 1000002543/31.10.2024 година. Вещото лице посочва, че не може да бъде установено дали доставчикът Auto Zentrum Karlsruhe е подал VIES декларация по фактура № 33220056640/17.10.2023 г., както и не може да извърши проверка относно действителността и автентичността на VIN номера на автомобила. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия, изменения, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА на самостоятелно основание. Неоснователно е релевираното в жалбата възражение за нищожност на РА поради нередовно връчване на ЗВР, въз основа на която, на основание чл. 112, ал. 1 от ДОПК, е образувано ревизионното производство. Допустимите от закона способи за връчване на съобщенията в административното производство са регламентирани в чл. 29 от ДОПК, като един от способите е изпращането им по електронен път на заявен от лицето по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК електронен адрес. В случая както първоначално издадената ЗВР № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г., така и последващата ЗИЗВР № Р-03000324003001-020-002/30.09.2024 г., са връчени на жалбоподателя на електронен адрес •••••••••@abv.bg. Последният е заявен от „Алексмакс“ ООД пред органите на приходната администрация на основание чл. 101, ал. 5 от ЗДДС на 19.01.2022 година /л. 40 от делото/. Съгласно чл. 101, ал. 5, изр. 3 от ЗДДС заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно посоченият от оспорващото търговско дружество електронен адрес •••••••••@abv.bg представлява валиден адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, на който могат да се изпращат съобщения по електронен път по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Предвид ясната и недвусмислена редакция на разпоредбата на чл. 101, ал. 5, изр. 3 от ЗДДС неоснователно е възражението в жалбата, че заявяването на електронен адрес по реда на чл. 101, ал. 5 от ЗДДС е в изпълнение на задължението на данъчно задълженото лице по ЗДДС и е единствено за целите на ЗДДС, като не може да се приеме за електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. С оглед горното не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че не е посочил пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. След като е заявен електронен адрес и уведомяването на ревизираното лице за издадените ЗВР и ЗИЗВР, т.е. за образуването на ревизионното производство, е извършено именно на този електронен адрес, следва да се приеме, че връчването на тези документи е извършено редовно. ЗВР № Р-03000324003001-020-001/21.06.2024 г. и ЗИЗВР № Р-03000324003001-020-002/30.09.2024 г., като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, са изпратени като електронно съобщение на заявения електронен адрес ••••••••••@abv.bg и са връчени на ревизирания данъчен субект по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в хода на ревизионното производство не е допуснато соченото от жалбоподателя особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да опорочава началото на ревизионното производство и да влече нищожност на издадения ревизионен акт. При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното: По делото е безспорно установено, че автомобилът, който е закупен по фактура № 3320056640/17.10.2023 г., издадена от Auto Zentrum Karlsruhe Германия, и документирана с протокол № 1/17.10.2023 г., е лек по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС и за него важи правилото, залегнало в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Съгласно последната разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Това правило обаче не е абсолютно. Ревизираното лице има право на данъчен кредит във връзка с придобиването на лек автомобил, но само ако се установи наличие на някое от изключенията по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. В чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са регламентирани изключенията, при които ограничението в правото на приспадане на данъчен по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС не се прилага: когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба /т. 1/, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба /търговски наличности/ /т. 2/ и когато превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност /т. 5/. Поддържаната от жалбоподателя теза е, че придобитият от него лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] се използва за отдаване под наем. Доколкото именно ревизираният данъчен субект е страната, която черпи благоприятни правни последици от установяването на това обстоятелство, в негова тежест е да установи, че автомобилът се използва единствено за някоя от дейностите, посочени в чл. 70, ал. 1, т. 4, в случая – за отдаване под наем. Във връзка с твърденията в жалбата от оспорващия търговец са представени договор за наем на МПС от 02.01.2024 г., сключен с управителя на „Алексмакс“ ООД М. Г. К., както и фактура № 1000002543/31.10.2024 г. с получател М. Г. К. на стойност 13 200,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 640,00 лева, с предмет „наем за м. 01/2024 г. – м. 12/2024 г.“. Договорът за наем по своята правна същност представлява частен документ без достоверна дата, който не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да се цени съвкупно с останалите доказателства по делото. При направена такава преценка настоящата съдебна инстанция счита, че процесният лек автомобил не е използван от оспорващото търговско дружество единствено за отдаване под наем, каквото е изискването на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. От договора за наем се установява, че наемател на моторното превозно средство е управителят на дружеството М. Г. К., която обаче не притежава свидетелство за управление на МПС, което се установява от представената от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ справка за придобити категории за управление на МПС. Същевременно съгласно клаузата на чл. 2 от договора за наем наемателят няма право да преотдава автомобила на трето лице. При това положение не може да се приеме, че лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] е използван от „Алексмакс“ ООД само за отдаване под наем и то на управителя М. К.. Следва да се има предвид също така, че страните по договора за наем са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква „г“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, които са заинтересовани от изхода на делото, поради което същият притежава много ниска доказателствена стойност, която в случая е разколебана от останалите доказателства по делото. Не води до различни от горните изводи и заключението по ССЕ. Вещото лице М. е констатирал счетоводното отразяване на фактурата за придобиване на лекия автомобил, издаването на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и включването му в дневника за покупки, в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, заплащане на цената по фактурата, както и завеждането на автомобила в счетоводството на жалбоподателя като транспортно средство, които обстоятелства са установени в хода на ревизионното производство и не са спорни между страните, като освен това нямат пряко отношение към доказване наличието на някое от изключенията по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. Констатациите на вещото лице, касаещи счетоводното отразяване на фактура № 1000002543/31.10.2024 г., издадена във връзка със сключения договор за наем от 02.01.2024 г. на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], и включването й в дневника на продажби за м.10/2024 г. и в СД по ЗДДС за съответния период не доказват наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Съгласно отговорите по т. 4 и т. 5 от заключението по ССЕ липсват документи за извършени плащания по фактурата, като при отправено от вещото лице запитване до счетоводителя на „Алексмакс“ ООД от последния е заявено, че по фактурата не са извършени плащания от страна на посочения в нея наемател, както и от „Алексмакс“ ООД не е извършено плащане на начисленото във фактурата ДДС към бюджета. Липсата на плащане на наемната цена по договора за наем на МПС е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липса на доказателства за използване на автомобила единствено за отдаване под наем на управителя на дружеството М. К.. Дори да се приеме, че автомобилът е отдаден под на наем на М. К. съгласно сключения на 02.01.2024 г. договор за наем на МПС, не е изпълнено императивното изискване на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС превозното средство да се използва единствено за тази дейност. При извършен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства /сведенията от АПИ за движението на автомобила и справката от ОД на МВР Търговище за регистрирани задгранични пътувания на управителите на „Алексмакс“ ООД А. Х. и М. К./ се установява управление на МПС с рег. № [рег. номер] по време, по което наемателят М. К. не е била на територията на Република България. С оглед горното и съобразно установената в чл. 2 от договора за наем на МПС забрана наемателят да преотдава автомобила на трето лице, правилно от органите по приходите е счетено, че процесният лек автомобил, придобит от оспорващия търговец през процесния данъчен период, не е използван единствено за отдаване под наем. Не се твърди и не се установява автомобилът да е използван единствено за някоя от останалите дейности, изчерпателно изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което следва да се приеме, че не е доказано предвиденото в тази правна норма изключение, дерогиращо ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит при придобиване на лек автомобил по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Не е налице и изключението по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. За да се изключат ограничението в правото на приспадане на платения ДДС за придобиването на лек автомобил, предвиден в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, нормата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС изисква автомобилът да е предназначен единствено за препродажба /търговска наличност/, не и да се използва за други дейности от задълженото лице. В случая това условие не е изпълнено. Процесният лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] е осчетоводен от „Алексмакс“ ООД в сч. сметка „Транспортни средства“. Освен това дружеството е използвало автомобила, за което свидетелстват данните от АПИ за движението на МПС с рег. № [рег. номер] на територията на страната. С оглед горното и доколкото от жалбоподателя не се твърди автомобилът да е закупен единствено с цел препродажба, не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Когато лекият автомобил се използва и за други дейности, нормата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС предвижда на самостоятелно основание отпадане на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, стига основната дейност на задълженото лице да е една от изброените в ал. 1, т. 1 - 4 на чл. 70 от ЗДДС. Понятието „основна дейност“ за целите на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС /ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Това е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон. По делото е безспорно установено, че основната дейност на „Алексмакс“ ООД по смисъла на § 1, т.18а от ДР на ЗДДС през ревизирания данъчен период е търговия на едро с текстил и галантерийни стоки, която не е сред дейностите, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗДДС. Налага се извод за недоказаност и на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Във връзка с обстойните доводи, изложени в жалбата, касаещи използването на лекия автомобил в осъществяваната от „Алексмакс“ ООД независима икономическа дейност, е необходимо е да се посочи, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, която е специална спрямо тази на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, отнасяща се не до определен вид стока, а до всички стоки и услуги, които са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правото на данъчен кредит е отказано от органите по приходите именно на основание специалната норма на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, ограничаваща това право по отношение на придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. В разглеждания казус не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] е лек автомобил, поради което приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. При неустановеност на същите правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби от органите на приходната администрация не е признато право на приспадане на данъчен кредит за придобития от оспорващото дружество лек автомобил на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното жалбата против РА в оспорената част е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК „Алексмакс“ ООД следва да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на претендираната сума от 1506 лева съставляваща 770,01 EUR, определено съобразно обжалвания материален интерес /12 289,82 лева съставляващ 6283,27 EUR/, фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия, извършени от пълномощника на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът