Решение № 713 от 5.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1532/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е страна по сключен с ответника – Държавата чрез министъра на енергетиката договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. Посочва, че договорът е сключен на 28.08.2007 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „СЕДИМЕНТ ПРИВАТ“ ЕАД. Концесията е предоставена с Решение на МС на РБ № 543 от 13 август 2007 г. твърди, че през 2010 г. с ПЗР към ЗИД на Закона за подземните богатства /ЗПБ/ всички концесионни договори преминават към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Посочва, че на основание чл. 25, ал. 2 ЗПБ и Решение на МС № 270 от 13 май 2019 г., считано от 31 май 2019 г. ищецът „Биоминерал“ ООД става приобретател на правата и задълженията по концесията за добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. Посочва, че на основание РМС № 630 от 03.09.2024 г. с Допълнително споразумение № 3 към КД, сключено на 3 декември 2024 г. между МС на РБ и „Биоминерал“ ООД бил удължен срокът на концесията с 25 години, считано от 23 април 2024 г. Твърди, че между страните възникнал спор относно неправилно и неоснователно претендирана от ответника сума за концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. Счита, че реално дължимата сума като концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г., която „Биоминерал“ ООД трябва да плати и дължи на държавата, и е заплатил, е на стойност 84 742,62 лева. Посочва, че надплатени без основание по сметка на Министерство на енергетиката от страна на ищеца са 130 040,98 лева, с които държавата неоснователно се е обогатила. Твърди, че остатъкът от 50 000 лева до пълния размер на претендираната от ответника сума не е заплатен от ищеца, тъй като счита, че не се дължи. По отношение на тази сума предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че в процесния период от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. не е извършвал добив на варовици за скалнооблицовъчни материали, а е добивал варовици за трошени фракции, по обективни причини – непотвърждение на запасите от варовици за блокове като скалнооблицовъчни материали. Посочва, че на основание чл. 23 от сключения концесионен договор определянето на дължимото концесионно възнаграждение се извършва въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ и се оформя съгласно Образец – отчет за дължимото концесионно възнаграждение. Посочва, че съгласно чл. 7 от Наредбата концесионното възнаграждение се определя и се заплаща на концесионера за добитите от него подземни богатства за съответния период. Твърди, че в самия концесионен договор са предвидени два варианта за определяне на възнаграждението според това към коя група подземни богатства по чл. 2 ЗПБ могат да бъдат отнесени добиваните варовици – като скалнооблицовъчни материали – седиментни и метаморфни скали или като строителни материали – варовици за трошени фракции. Посочва, че след направената от него корекция в отчета за второ 6-месечие на 2024 г. с оглед на конкретната фактическа обстановка, е довело до формиране на реално дължимото концесионно възнаграждение за второ 6-месечие на 2024 г. – общо на стойност 84 742,62 лева с ДДС. Твърди, че на 10.02.2025 г. получил от ответника фактура от 15.01.2025 г. за сумата от 81 751,14 лева с ДДС, която ищецът заплатил като концесионна вноска за второ 6-месечие на 2024 г. С преводно нареждане от 13.02.2025 г. заплатил и допълнително сумата в размер на 2 991,46 лева. Посочва, че на 11.03.2025 г. получил втора фактура от ответника от дата 20.02.2025 г. на стойност 183 032,46 лева с ДДС, като в основание и предмет било записано: „Доначисляване на концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2024 г., съгласно отчетен добив на подземно богатство, договор /28.08.2007 г./, падеж 30.01.2025 г. находище „Нановица“. Твърди, че от никъде не става ясно въз основа на какво е съставена тази фактура. Посочва, че сумата в общ размер на 264 783,60 лева, освен с горните фактури, е предявена на ищеца и с писмо на МЕ от 04.03.2025 г. Оспорва твърдението на ответника, че отчетът подаден от ищеца на 14.01.2025 г. не съответства на сключения договор. Твърди, че никъде съгласно действащото и относимо законодателство не се говори за рандеман при определяне на размера на концесионното възнаграждение. Счита, че не е налице противоречие между предоставения от него отчет с писмо от 14.01.2025 г., коригиран и допълнен с писмо от 15.02.2025 г. и чл. 24 от концесионния договор. Посочва, че с писмо от 13.03.2025 г. изпратено до ответника внесъл в МЕ възражение и оспорил издадената фактура от 20.02.2025 г. на стойност 183 032,46 лева с ДДС за допълнително начислено концесионно плащане за второ полугодие на 2024 г. С писмото оспорил също така и искането на МЕ за коригиране на представения отчет за дължимото концесионно плащане за процесния период. Отправил и искане за приемане на представения отчет. Твърди, че предвид стеклата се кореспонденция между ищеца и МЕ и под заплахата да бъде спряно действието на договора за концесия /чл. 39, ал. 2/, извършил допълнителни плащания на суми, които счита, че не дължи. Общо заплатена сума била 214 783,60 лева, като от нея реално е дължима 84 742,60 лева с ДДС, като с остатъка от 130 041 лева държавата неоснователно се е обогатила. Твърди, че общо претендираната от МЕ сума за дължимо концесионно плащане за второ шестмесечие на 2024 г. е на стойност 264 783,60 лева с ДДС, която сума счита за невярна и неоснователно формирана в противоречие с договора и действителното фактическо положение. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 130 041,98 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането, както и да се признае за установено спрямо ответника – Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, че ищецът „Биоминерал“ ООД не дължи на ответника сумата от 50 000 лева като остатък от начислено концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. по договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. Претендира разноски. С отговор в срока по чл. 367 ГПК Държавата, представлявана от министъра на енергетиката оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 от договора е предвидено стойностите за възнаграждение да се индексират ежегодно. Посочва, че концесионерът бил уведомен, че за 2024 г. индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за скалнооблицовъчни материали е в размер на 19,78 лева, а индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за строителни материали е в размер на 0,59 лева. Твърди, че размерът на възнаграждението за второто полугодие на 2024 г. е изчислен по данни от концесионера от отчета и заложеното в Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ и възлиза на 264 783,60 лева с ДДС. Счита, че концесионното възнаграждение за второ полугодие на 2024 г. е правилно определено и съгласно изискванията на методиката и на договора за концесия. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. С допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа изцяло твърденията и исканията предявени с исковата молба. Счита, че са надплатени без основание по сметка на Министерство на енергетиката от страна на ищеца сумата 130 040,98 лева, с която държавата неоснователно се е обогатила. Твърди, че към датата, на която е следвало да се представи отчета за второто полугодие за 2024 г., дължимото концесионно плащане вече е следвало да бъде определено съгласно изменената разпоредба на чл. 24 от договора, като в тази разпоредба никъде не е посочен средногодишен добив за срока на концесията – „4000 куб.м. при утвърден рандеман 21 на сто“, както е цитирано в отговора на ответника. Оспорва твърдението на ответника, че при определяне на дължимото концесионно възнаграждение следва да бъде взет предвид рандемана в находището, тъй като така е записано в договора и приложимата нормативна уредба. Посочва, че цитираната от ответника индексация е взета от него предвид при определяне на дължимото концесионно плащане за процесния период. Оспорва направените от ответника изчисления на дължимото за второто полугодие на 2024 г. концесионно възнаграждение. Ответникът в срока по чл. 373 ГПК не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Установява се, че процесната концесия е предоставена с Решение на МС на Република България № 543 от 13.08.2007 г. Видно е от Решение на МС № 270 от 13.05.2019 г., че ищецът „Биоминерал“ ООД става приборетател на правата и задълженията по концесията на мястото на „СЕДИМЕНТ ПРИВАТ“ ЕАД. На основание Решение на МС № 630 от 03.09.2024 г. с Допълнително споразумение № 3 към договора, сключено на 03.12.2024 г. е удължен срокът на концесията с 25 години, считано от 23.04.2024 г. Съгласно чл. 1 от договора, концедентът предоставя, а концесионерът приема концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства – скално-облицовъчни материали – варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч. В чл. 23 е предвидено, че определянето на дължимото концесионно възнаграждение се извършва въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали – Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на подземните богатства /обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г./ и се оформя съгласно Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение /Приложение № 2 от договора/. В чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 е уговорено, че концесионното възнаграждение се определя и дължи на концесионера, както следва: 4. концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство, използвано за краен продукт плочи, съгласно чл. 1, ал. 3, т. 2, буква „а“ от методиката, не може да бъде по-ниско от 10 лв./куб.м., а за останалата част от добитото подземно богатство – съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от методиката, не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон, като тези стойности се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. и 5. минималният размер на годишното концесионно възнаграждение не може да бъде понисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив подземно богатство за срока на концесията – 4000 куб.м., при утвърден рандеман 21 на сто и предвидените стойности за единица подземно богатство по чл. 1, ал. 3 от методиката. С Допълнително споразумение № 3 към договора, подписано на 03.12.2024 г. страните са постигнали съгласие да се промени чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 в следния смисъл: 4. Размерът на концесионното плащане за единица добито подземно богатство не може да бъде по-нисък от съответните стойности, получени съгласно чл. 1, ал. 3, т. 2, буква „а“ – седиментни и метафорни скали и съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ – скали от трошени фракции, и ал. 4 от Методиката – приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата; 5. Минималният размер на концесионното плащане за всеки отчетен период /шестмесечие/ от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив на варовици за срока на концесията – 600 куб.м./шестмесечие варовици и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, както следва: 126 куб.м./шестмесечие – варовици за скалнооблицовъчни материали и 474 куб.м./шестмесечие /1 218 тона/ - варовици за трошени фракции. Установява се, че на 07.01.2025 г. ищецът е представил на ответника отчет за дължимото концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. с обща сума за внасяне 81 751,16 лева. С писмо от 13.01.2025 г. „Биоминерал“ ООД е уведомило ответника, че за процесния период 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. всички маркирани блокове в скалния масив са се разпаднали на късове с различни размери и форма, като основна причина за това е напукаността на варовиците, както и че в добивното поле за второто полугодие на 2024 г. не се потвърждава стойността /21%/ на обемния рандеман на находището и за това поле фактическият рандеман е нулев. Ищецът е застъпил становище в писмото, че за второто полугодие на 2024 г. дължимото концесионно възнаграждение е в размер на 70 618,25 лева без ДДС или обща сума за внасяне 84 742,62 лева с ДДС. На 20.02.2025 г. Министерство на енергетиката е издало на „Биоминерал“ ООД фактура № ••••••••••/20.02.2025 г., с основание: Доначисляване на концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2024 г., съгласно отчетен добив на подземно богатство по договор от 28.08.2007 г. в общ размер на 183 032,46 лева с ДДС. С писмо от 04.03.2025 г. ответникът е поискал от ищеца да представи коригиран отчет за дължимото концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2024 г., съобразен с чл. 24 от концесионния договор и допълнителните споразумения към него. С отговор на писмото от 13.03.2025 г. „Биоминерал“ ООД изрично е заявило, че оспорва както издадената фактура № ••••••••••/20.02.2025 г., така и искането за коригиране на представения от него отчет за добитите количества подземно богатство през второто шестмесечие на 2024 г. Установява се, че ответникът на 10.07.2025 г. е съгласувал представения от „Биоминерал“ ООД цялостен работен проект за експлоатационно проучване на варовици – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ и за определяне на реалния рандеман за добив на блокове в находище „Нановица“, разположено на територията на община Тетевен, област Ловеч. Според експертите от доклада стойността на реалния рандеман е 11,3%. Направен е извод, че находище „Нановица“ се характеризира с нисък рандеман за добив на облицовъчни блокове поради висока степен на напуканост, наличие на карстови образувания и разломни тектонски зони. Видно е, че с Протокол № НБ – 16 от 23.10.2025 г. на комисия към Министерство на енергетиката е утвърден обемен рандеман за добив на блокове скални за облицовка, предложен в горепосочения доклад, от 11,3%. По делото е представен Доклад за резултатите от проведените геологопроучвателни работи в находището на декоративни варовици „Нановица“ – Ловешко, с изчисление на записите към 01.09.1976 г. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в геоложката и минно-техническата наука понятието „рандеман“ е известно и общоприето като количествен показател, изразяващ отношението между количеството /обем и маса/ на полезния, годен за използване продукт и общото количество добита или преработена суровина. При кариери за добив на скалнооблицовъчни материали този показател се проявява като блоков рандеман, който изразява отношението между обема на годната за реализация блокова продукция и общия обем на добитата скална маса. В Протокол № 1298 от 15.10.1976 г. на Държавната комисия по запасите не е посочена изрично стойност на общ рандеман на находището. В документа са посочени минимално промишлени рандемани за блокова продукция, използвани като технологични показатели при оценката на записите, а именно: за оформени блокове – 14,6% и за неоформени блокове – 6,8%. Експертът сочи, че е коректно стойностите 14,6% и 6,8% да бъдат сумирани, тъй като са определени върху една и съща изходна база – общия обем на добитата скална маса. И двата показатели представляват промишлен блоков рандеман, т.е. отношение между обема на годната за реализация блокова продукция и общия обем на добитата скална маса. Поради това тяхното сумиране позволява да се определи общият минимален промишлен блоков рандеман, който в случая възлиза на 21,4%. В минно-технологичен и икономически смисъл оформените и неоформените блокове принадлежат към една и съща категория – блокова суровина, предназначена за последваща обработка, поради което се разглеждат съвместно при оценката на промишления рандеман. Понятието „силна напуканост“ представлява качествена характеристика и само по себе си не позволява еднозначна количествена оценка на блоковия рандеман без допълнителни измерими параметри /напр. плътност на пукнатините, брой пукнатини системи, RQD, размер на естествените блокове и др./. При висока степен на напуканост блоковият рандеман може съществено да намалее, а в отделни участъци да клони към нула. След анализ на доклада от 2025 г. вещото лице посочва, че авторите на доклада отбелязват, че според тях най-достоверната и балансирана стойност на рандемана е тази, установена въз основа на данни от промишления добив в годините около провеждането на детайлните геоложки проучвания, която е 11,3%. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК. С осъдителния иск ищецът претендира от ответника да му върне сумата в размер на 130 040,98 лева като платена без основание за концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2024 г., а с установителния иск – да се приеме за установено между страните, че сумата от 50 000 лева за претендирано от ответника концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2024 г. не се дължи от ищеца на ответника. По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а за същите са ангажирани и обсъдените по-горе доказателства, че страните са валидно обвързани от договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „Нановица“, община Тетевен, област Ловеч, както и че за 2024 г. индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за скалнооблицовъчни материали е в размер на 19,78 лева, а индексацията за дължимото минимално концесионно възнаграждение за строителни материали е в размер на 0,59 лева. Не се спори също така, че за второто полугодие на 2024 г. „Биоминерал“ ООД е заплатило по договора за концесия сумата от 84 742,62 лева с платежни нареждания от 15.01.2025 г. и 13.02.2025 г. Спорът между страните е относно това какъв е размерът на дължимото концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2024 г. За процесния период от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. между страните са приложими чл. 24, ал. 1, т. 4 и 5 от договора така, както са възпроизведени във фактическата част на решението и съгласно които стойностите, посочени в отчета от концесионера се индексират ежегодно като е налице и утвърден рандеман 21 на сто. Установи се, че посоченият рандеман е определен на база на извършени геоложки проучвания отразени в доклад от 15.10.1976 г. и до изтичане на второто полугодие на 2024 г. същият не е променян. Страните са постигнали съгласие за изменение на чл. 24 от договора с допълнително споразумение от 03.12.2024 г., което е в края на периода, за който се дължи настоящото възнаграждение и не е предвидено изменението да се прилага за изминал период. Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на министъра на финансите. В чл. 6, ал. 1 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, размерът на концесионното възнаграждение не може да бъде по-нисък от съответния минимален размер, определен в приложенията към чл. 8, 9, 10 и 11, и се заплащане независимо от финансовия резултат на концесионера. В чл. 61, ал. 7 ЗПБ е предвидено, че концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера. Определеното възнаграждение при съобразяване приложимите към процесния период норми възлиза на 264 783,60 лева, с оглед данните от отчета на ищеца, но при добавяне на уговорения рандеман от 21%, който не е взет предвид от „Биоминерал“ ООД. Според заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза рандеманът на оформени блокове от 14,6% и за неоформени блокове от 6,8% могат да бъдат сумирани, когато се разглежда общ блоков рандеман. Двата показателя представляват именно такъв промишлен блоков рандеман, т.е. налице е съотношение между обема на годната за реализация блокова продукция и общия обем на добитата скална маса. Поради това тяхното сумиране позволява да се определи общият минимален промишлен блоков рандеман. В случая същият е приложим, доколкото няма постигнато съгласие между страните в обратния смисъл и е предвиден в отчетна форма по договора. Редът за освобождаване, съответно намаляване на размера на концесионното плащане, е разписан в чл. 61, ал. 8 ЗПБ, съгласно който за находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за: 1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или 2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години. В чл. 61, ал. 9 ЗПБ е предвидено, че решението на Министерския съвет по ал. 8 се отразява в концесионния договор или в допълнително споразумение към него. В случая споразумение между страните за определяне на различно от уговореното възнаграждение за спорния период няма. Вярно е, че съгласно представен протокол от 23.10.2025 г. на комисия към Министерство на енергетиката е утвърден обемен рандеман от 11,3%, но този размер е неприложим към спорния период, а би имал значение за бъдещите плащания между страните. Посоченото от ищеца в предоставения отчет за второто шестмесечие на 2024 г. на ред 2 и 3 – 0 рандеман и 0 добито количество блокове /скалнооблицовъчни материали/ не отговаря на договореното между страните, което по смисъла на чл. 20а ЗЗД има силата на закон. Както се посочи по-горе, страните не спорят относно индексацията на скалнооблицовъчните материали в размер на 19,78 лева и за строителните материали в размер на 0,59 лева. Претендираното от ответника възнаграждение отговаря на данните от отчета и начина на определяне на възнаграждението за спорния период, поради което следва да се приеме, че Държавата, представлявана от министъра на енергетиката е доказала основанието, на което й е заплатена сумата 130 040,98 лева, както и че ищецът дължи остатък от 50 000 лева за възнаграждение по договора за концесия за второто полугодие на 2024 г. Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, на когото следва да се присъди сумата 230,08 евро /4 5 0 лева/ за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. Така мотивиран, Софийски градски съд