Решение № 40 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1183/2025 г.

Й.П.Й., от гр.Враца ••••••••••••••••••, с ЕГН ••••••••••, е обжалвал НП №504 от 20.11.2025г. на Директор на РДГ гр.Берковица, с което : по пункт І – на основание чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване дивеча/ЗЛОД/ и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102.26 евро/200 лева. по пункт ІІ – на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено ЛИШАВАНЕ от ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от ТРИ ГОДИНИ. С жалбата и в с.з., както и с писмена защита по делото, чрез процесуалният си представител адв. Красимир Крумов Колев, адвокат от АК - Враца се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, като се иска присъждане на направените разноски. Ответникът по делото чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мариян Димитров е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Н а 06.09.2025г. служителите на РДГ - И.М.И. и св.Т.И.Т. гл.специалисти при РДГ - Берковица, осъществявали проверка на ловните поля в землището на гр.Криводол и на ловната дружина на гр.Криводол, към която членувал и св.К.И.Г.. Докато се извършвала проверката на ловната дружина на гр.Криводол, тримата свидетели възприели в близост до тях през обработваемите блокове да се придвижва джип марка „••••••••••“ модел „••••••••••“. След това чули и човешки гласове, който викали и търсели куче на име „Мечо“. Малко, след като чули гласовете при тях се появило и кучето очевидно издирвано от чутите преди това човешки гласове. Съответно св.И.М.И. и св.К.И.Г. останали на място, задържайки при себе си и връзвайки изгубеното куче, докато св.Т.И.Т. тръгнал в посока на гласовете, за да извърши допълнителна проверка по случая. Горе долу по същото време, но в съседен район се намирали настоящият жалбоподател Й.П.Й. от гр.Враца и неговият син св.П.Й.Й.. Последните били ловци от ловна дружинка с.Пудрия и с.Бабино и на процесната дата 06.09.25г. двамата били на лов с индивидуални разрешителни за ловуване на прелетен дивеч издадени от предходният ден и за съседен ловностопански район, като със себе си жалбоподателя и синът му взели с цел обучаването му за лов младо ловно куче, което по време на ловуването, се изгубило. След като приключили с лова констатирали, че едното от кучетата им го нямало и започнали да го търсят.Тъй като не го намерили се придвижили по нататък в посоката, в която последно видели да се отправя кучето, където спрели автомобила и продължили да го търсят, но без съществен резултат. Именно там били пресрещнати от горския - св.Т.И.Т., а малко по късно при тях с автомобила на св.К.И.Г. дошъл и другият горски св.И.М.И., който водел със себе си вързано изгубеното куче на жалбоподателя и неговия син. Мястото на което св.Т.И.Т. констатирал жалбоподателя било в землището на гр.Криводол в местността „Паволова могила”, имот с кадастрален № 39846.818.5, общ.Криводол, обл.Враца, които район бил извън района на ловуване на ловната дружинка, към която членували двамата установени ловци – жалбоподателя и синът му, като последните били на разстояние от около 10-15 метра от джипа с които дошли до упоменатото място.Поради това св.Т.И.Т. предприел проверка като в ловният джип на задната седалката били констатирани пушките марка ,,ИЖ-27“, калибър 12, заредени с боеприпаси като двамата ловци по разпореждане на св.Тодоров изпразнили оръжията си пред него. В хода на проверката жалбоподателя и неговия син представили на проверяващите ловните си билети, членски карти и разрешителни за индивидуален лов на прелетен дивеч, за ловна дружина с.Пудрия, в които било посочено, че са за територията на с.Пудрия. Видно от представеното по делото Разрешително за индивидуален лов на прелетен дивеч серия СЗ №236547 от 05.09.2025г., същото е издадено на името на жалбоподателя Й.П.Й. от гр.Враца, притежаващ ловен билет №378851 и членска карта №025084. С издадено Разрешително за индивидуален лов №236547 от 05.09.2025г., на жалбоподателя се разрешавало да извършва ловуване на прелетен дивеч в периода от 06.09. 25 г. до 30.09.25 г. в ловностопански район - Пудрия и ловище „IІ -Манарковото“.Именно въз основа на въпросното разрешително, на 06.09.25г. жалбоподателят излязъл на лов със съответно законно притежавано ловно оръжие, с посоченото по горе МПС“. Макар жалбоподателя Й.П.Й. и неговия син - св.П.Й.Й. да обяснили, че на мястото, на което са установени не са дошли да ловуват, а единствено, за да потърсят и намерят изгубеното си куче заявеното от тях не било възприето от служителите на РДГ - Берковица. С оглед на възприетата обстановка и констатираният факт, че ловеца Й.П.Й. от гр.Враца няма разрешително за лов за конкретната дата, и за конкретния район, в който бил установен - св.И.М.И., в присъствието на свидетеля Т.И.Т. и на жалбоподателя Й.П.Й., съставил на същият АУАН №504/06.09.2025г. серия А00 бл.№0112909, с който било повдигнато административно обвинение на жалбоподателя Й.П.Й., за това че: „Ловува при индивидуален лов на дребен дивеч, като извършва движение с извадено от калъф ловно оръжие марка ,,ИЖ-27“, калибър 12, без да притежава писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. Нарушението е извършено и открито на 06.09.2025 гр. Криводол, местност „Паволова могила”, имот с кадастрален №39846.818.5, общ.Криводол, обл.Враца.“ – което било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОД. Акта бил предявен на жалбоподателят, с връчен екземпляр от него като в графата за възражения последният написал:“Търсехме ловно куче и затова навлязохме в чужд район.“ В последствие въз основа на акта било издадено НП №504 от 20.11.2025г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОД на основание чл.84 ал.1 и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 102.26 евро/200 лева, като също така на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години. Недоволен от наложеното му наказание жалбоподателят обжалвал връченото му НП. Горната фактическа обстановка се установява еднопосочно и безпротиворечиво от показанията на свидетелите И.М.И./актосъставител/ и Т.И.Т./свидетел при установяване на административното нарушение и по акта/, както и на очевидците св.К.И.Г. и св.П.Й.Й. на извършеното нарушение и проверката по констатирането му, както и от останалите приложени ведно с административнонаказателната преписка и по делото доказателства: АУАН №504/06.09.2025г. серия А00 бл.№0112909 и разписка към него, НП в копие и оригинал, Констативен протокол от 06.09.25г. Серия А00 № 151538, Входящ лист, известие за доставяне, Разрешително за индивидуален лов на прелетен дивеч серия СЗ №236547 от 05.09.2025г., молба, разписка, пълномощни, становище, Писмени бележки и др. Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения: На първо място и макар по делото да не са приложени доказателства относно компетентността на издателите на АУАН и НП, то за съдът няма съмнения в тази насока с оглед предоставяне на такива по други водени АНП, в този смисъл Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – служител на РДГ гр.Берковица, на длъжност главен инспектор и в сроковете по ЗАНН. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, директор на РДГ в кръга на неговите правомощия и съгласно Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – АУАН е съставен на 06.09.2025г., в рамките на 3 месеца от откриване на нарушителя, а НП е издадено на 20.11.2025 г., в инструктивният срок от 6 месеца от съставяне на акта. От друга страна настоящият съдебен състав намира, за основателно наведеното съображение, че мястото на твърдяното за извършено нарушение не е установено безспорно, като счита, че при изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, които са самостоятелни и достатъчно основания за отмяна на атакуваното НП. И в АУАН и в НП следва да се посочи конкретното място на извършване на нарушението /чл.42 т.3 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, в случая с изписването в АУАН, че нарушението е извършено: „в гр. Криводол, местност „Паволова могила”, имот с кадастрален №39846.818.5, общ.Криводол, обл.Враца“ и в НП, че нарушението е извършено: „в гр. Криводол, местност „Паволова могила”, имот с кадастрален №39846.818.5, общ.Криводол, обл.Враца“ не е достатъчно от към конкретика, тъй като от една страна не става ясно, къде точно е местоположението на твърденият имот – в гр.Криводол и/или извън него, а от друга не става ясно, къде точно е било позиционирано лицето по време на извършване на твърдяното нарушение в посочената местност. По делото няма приложени документи като например - /карта на района/, няма посочени точните GPS координати на мястото, така както се твърди от двамата свидетели служители на РДГ или други такива данни, по които да се установи реалното местоположение в близост, до което се намира мястото на извършване на твърдяното нарушение. Освен това факта, че лицето сочено за извършител на нарушението е установено някъде в „ожъната нива“ в близост до гр.Криводол не означава автоматично, че твърдяното нарушение е извършено на посоченото в АУАН и НП място. Изложеното сочи на това, че нито в АУАН, нито в НП е посочено конкретното място на извършване на нарушението, още повече че в показанията на свидетелите е налице очевидно противоречие относно мястото, на което е локализиран жалбоподателя. От показанията на актосъставителя И.М.И.:„ Установихме, че се намират в ловното поле на гр.Криводол. Това установихме посредством служебен апарат и за това ловно поле, те нямаха разрешително за лов. АУАН беше съставен на мястото, на което ги установихме. С апарата измерихме точното местоположение, за да не объркаме ловищата. Потвърждавам, че това което е отразено в акта, като място на констатирано нарушение е местността Паволова могила имот № КД№39846-818.5. …Да потвърждавам, че жалбоподателят се намираше в ожъната нива.“ От показанията на свидетеля Т.И.Т.: „..Разрешителното беше за индивидуален лов на прелетен дивеч, като беше описана и територията, а именно за с.Пудрия, а ние констатирахме, че се намирахме в землището на гр.Криводол местността Паволова могила. Джи пи ес координатите извадихме от служебният апарат. С този апарат имаме достъп до точните координати, до всеки един имот, с характеристиката дали е горско стопанство, общински имот или частен………… Устройството, с което сме установили джи пи ес координатите не е обикновен телефон, а е устройство със специфични функции може да сканира бар код и се ползва с тази цел, да установя координатите на местонахождението на имоти, землища отдели, подотдели и др. в които сме констатирали лицата извършители на нарушения. В случая жалбоподателя го установихме в ожъната нива, която се намираше в землището на гр.Криводол с установените джи пи ес координати отразени в съставените АУАН и КП.“. От показанията на свидетеля К.И.Г.: Не съм видял служителите на горското дали са имали уред за джи пи ес координати. Доколкото зная местността „Паволова могила“ е гора. Зная, че същата се намира в криводолското ловно поле. Те бяха в полето. Йордан беше на около 50 метра от гората, в поле което представляваше ожъната нива.“. От показанията на свидетеля П.Й.Й.: Служителите нямаха уред, с който да установят джи пи ес координатите на землището. В АУАН пише, че се намираме в „Паволова могила“, която по мои знания тази местност представлява широколистна гора, а ние се намирахме в граничещ до гората ожънат блок. Видно от посочените показания на свидетелите по делото, е че служителите на АНО твърдят, че са установили местоположението на жалбоподателя чрез Джи пи ес координатите от служебният апарат, какъвто апарат, другите двама свидетели очевидци и жалбоподателя не са видели да се носи и ползва от тях, по време на проверката, като същевременно независимият свидетел К.И.Г. сочи, че местността „Паволова могила“ е гора, а жалбоподателя се е намирал в ожъната нива, а не в гората, които факт се установява и от св.П.Й.Й., който е син на жалбоподателя. Наред с това невярно е и твърдението на свидетеля Т.И.Т., че Джи пи ес координатите от служебният апарат били отразени в КП/л.9/, тъй като видно от последния в него няма отразени - Джи пи ес координати. В случая тези твърдения са спорни и недоказани, а дори и да е имало такъв уред, за да се приемат неговите показания, като такива от годно доказателствено средство, то по делото от страна на наказващият орган е следвало да се представят доказателства за направеното измерване, както и относно калибрирането и изправността на въпросният уред, каквито обаче по делото няма приложени, поради което и съдът не се доверява на тези твърдения и ги възприема като голословни и неподкрепени с доказателства. Наред с това при проверка в Гугъл се установява, че в землището на гр.Криводол има местност наречена „Павлова нива“, но дали тя е една и съща с посочената в АУАН и НП - „Паволова могила“ и дали е нива или гора за съда остава нейзяснено. Отделно от това показанията на разпитаните по делото свидетели, са разнопосочни като дори и самият актосъставител не сочи, конкретика относно местонарушението, но твърди че жалбоподателя се е намирал в ожъната нива, а не в гора, като следва да се отбележи, че дори и свидетелите да са единни в твърденията си относно мястото на нарушението то, това не санира допуснатото нарушение на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като мястото на нарушението следва да е точно и ясно конкретизирано и в АУАН и в НП. Посоченото освен, че води до липса на отразено място на нарушение, води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява фактическата обстановка различна от описаната в АУАН и НП. На трето място - Съгласно чл.43 ал.1 ЗЛОД ползването на дивеча се осъществява чрез ловуване, а съгласно ал.3 ловуване е и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В този смисъл е и § 1, т.16 ДР на ЗЛОД определяща „правото на ловуване“ като право да се убива, улавя, преследва и наранява дивеч, както и престоят или движението на лица, извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.“ Съгласно чл.57 ал.1 ЗЛОД „За провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.“ Съгласно чл.87, ал.1 ППЗЛОД Разрешителните за индивидуален лов на мигриращ и водоплаващ дивеч в ловностопанските райони на ловните сдружeния се предоставят от специалиста по ловно стопанство към ловните сдружения по чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча на председателя на ловната дружина в два екземпляра въз основа на утвърден план за ползване. В разрешителното се вписват видът на разрешения за отстрел дивеч, ловището (местността) и датите на ловуване. Съгласно чл.87, ал.2 ППЗЛОД Разрешителните по ал.1 се издават за срок не по-дълъг от един календарен месец. Съгласно чл.87, ал.3 ППЗЛОД Председателят на ловната дружина издава разрешителното за лов, като в него вписва трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешения за отстрел дивеч, ловището (местността) и датите на ловуване. Първият екземпляр от разрешителното за лов се предоставя на ловеца след заплащане на цената по чл.65, ал.2. Съгласно чл.84 ал.1 ЗЛОД „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“ При това от цитирания текст на нормата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД е видно, че тя предвижда три отделни хипотези на административни нарушения при ловуване, като не е конкретизирано - нито в АУАН, нито в НП, коя именно хипотеза е нарушил настоящият жалб.Й.. Първата хипотеза предвижда ловецът да не притежава редовно заверен билет за лов. Втората хипотеза предвижда ловецът да има билет за лов, но да няма писмено разрешително за лов. Третата хипотеза предвижда ловецът е да ловувал извън определените в разрешението места, без да е убил или уловил дивеч. При това положение и съгласно описаната в АУАН и НП фактология следва, че на жалбоподателят е повдигнато обвинение в хипотезата на чл.84 ал.1 пр.3 от ЗЛОД за това, че: „ловува при индивидуален лов на дребен дивеч, като извършва движение с извадено от калъф съответно ловно оръжие, без да притежава писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч”. От показанията на свидетеля Т.И.Т.: Аз се отправих към посоката, където чухме, че ручи джип и на място видях един джип, като при него бяха Й. и синът му П. Й.. В ловният джип бяха пушките на седалката, заредени с боеприпаси. Разпоредих да изпразнят оръжието пред мен, те изпълниха това мое разпореждане. От показанията на свидетеля.И.М.И.: „колегата Тодоров тръгна по посока на автомобила, като на място е установил жалбоподателя и неговият син, като реално кучетата са били техни и са си ги търсели. В автомобила е имало оръжия, техните, които са били между седалките, заредени и извън калъфите. Отидох и аз на място при него и при жалбоподателя“. От показанията на свидетеля К.И.Г.: Към онзи момент не познавах жалбоподателя, но в последствие се запознахме. Не съм видял тогава жалбоподателя Йордан да държи пушка. Разстоянието, от което видях тогава Йордан да стои от неговият джип, беше на около 5-10 метра. Докато бях там не съм чул да се искат документи на Йордан. От показанията на свидетеля П.Й.Й.: Дойде първо Теодор, чието име зная от моето дело, като пет минути след него дойде и другият горски Илиян с колегата ловец от съседна дружинка Криводол и доведе кучето вързано с един син сезал. Пусна кучето, аз го прибрах. Провериха ни оръжията, установиха, че са заредени и ни написаха актове, като при появата на горските оръжието беше в автомобила ни джип ••••••••••, а ние бяхме на разстояние от него, като аз бях на около 10 метра, а баща ми Йордан на около 15 метра от джипа, когато викахме кучето, като обяснихме, че не сме на това място с цел лов, но се стигна до тук.“ От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, повдигнатото с АУАН и НП обвинение не се доказа безспорно.Според показанията на актосъставителят - Акта е съставен по данните предоставени му от неговия колега св.Тодоров, като в тази връзка заявява:„Тогава колегата Тодоров тръгна по посока на автомобила, като на място е установил жалбоподателя и неговият син, като реално кучетата са били техни и са си ги търсели. В автомобила е имало оръжия, техните, които са били между седалките, заредени и извън калъфите.“ От изложеното се установява, че актосъставителя е възприел фактическата обстановка неправилно, съответно я е пресъздал неправилно, при това без да положи минимум усилия да изясни обективната истина по случая. Факта, че при неговото идване процесното оръжие е било извадено от калъфа, неозначава неминуемо, че то е било извадено и носено от жалбоподателя сочен за нарушител, с цел ловуване съответно, че същият е бил в нарушение, за каквото в последствие му е било повдигнато административно обвинение. Ролята на актосъставителя да разследва и установи наличието или не на нарушение, в конкретният случай се е изразило единствено в констатация на налично извадено от калъфа ловно оръжие, което е било за него достатъчно, за да състави АУАН за „незаконно ловуване“, без ни най - малък опит да разследва и установи действителното положение на нещата - това е видно от показанията му, в които сам твърди: „В автомобила е имало оръжия, техните, които са били между седалките, заредени и извън калъфите.“ След като посоченото обстоятелство е час от елементите на състава на нарушението, то същото е следвало да се обследва прецизно и задълбочено, а не както в случая, защото фактите установени от жалбоподателя и от показанията на свидетелите по делото безспорно сочат, че процесното оръжие е било извадено от калъфа, но това не било с цел ловуване, тъй като оръжието се е намирало вътре в автомобила, а жалбоподателя на разстояние от него, тъй като е търсел кучето си. И ако актосъставителя беше направил действителна пълноценна проверка на фактите и обстоятелствата сам щеше да достигне до този извод респективно нямаше да състави процесния АУАН. Това е така защото, за да е налице извършено административно нарушение трябва конкретното подведено под административно наказателна отговорност лице, чрез конкретно свое действие или бездействие, да е нарушило установеният държавен ред на управление, да го е извършило виновно и същото да е обявено за наказуемо с административно наказание - както - чл.6 от ЗАНН предписва. На следващо място безспорен факт, е че жалбоподателя притежава качеството на ловец, че за дата 06.09.2025г. същият е притежавал - Разрешително за индивидуален лов №236547 от 05.09.2025г., за ловуване на прелетен дивеч в периода от 06.09.25г. до 30.09.25г. в ловностопанския район - Пудрия и ловище „IІ - Манарковото“. Безспорен факт, е и че ловното оръжие марка ,,ИЖ-27“, калибър 12 е било извадено от калъфа, но и че се е намирало в автомобила на жалбоподателя между седалките. Освен това, нито актосъставителят, нито свидетеля по акта, или пък другите двама свидетели очевидци сочат лично да са видели жалбоподателя със сглобено оръжие в ръце, обстоятелства които невнасят съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не компрометират тяхната доказателствена стойност, но също така са и недостатъчни за доказване на твърдяното нарушение.Не на последно място безспорно, е и че когато служителите на РДГ Берковица са отишли при жалбоподателя са го заварили на разстояние от около 10 – 15 метра от автомобила и без оръжието да е в ръцете му готово за ползване. Наред с това трима от разпитани по делото свидетели в показанията си сочат, че са чули викове - човешки гласове, който викали и търсели куче на име „Мечо“, който факт се потвърждава и от четвъртият свидетел - син на жалбоподателя, а и от самият жалбоподател. Изложеното до тук води до един единствен и категоричен извод, че изложените от актосъставителя констатации са в резултат на неправилна интерпретация на случилото се и това е така, защото на посочената в АУАН и в НП дата и място, настоящият жалбоподател, макар и да е притежавал качеството на ловец и макар действително да е бил навлязъл в ловностопанския район и място на ловуване на гр.Криводол, който е различен от отразеното в издаденото му надлежно разрешително за индивидуален лов, не се е намирал там с цел преследване и лов на дивеч, а единствено с цел да потърси и да намери изгубеното си все още неопитно ловно куче. Наред с това от показанията както на служителите на РДГ, така и на останалите двама свидетели се установи безспорно и че при въпросното движение на жалбоподателя в търсене на изгубеното ловно куче, същият не е носел ловното си оръжие, като същото макар и намерено в сглобено състояние и заредено с боеприпаси и извън калъф, в действителност е било открито от служителите на РДГ-Берковица не носено от самия жалбоподател, а на задната седалка на паркирания в ожънатия блок автомобил и което се е намирало на разстояние от него. Не на последно място безспорен факт потвърден отново от всички свидетели, е че именно актосъставителя е довел кучето на жалбоподателя вързано със сезал. Изводимо от гореизложеното, е че поведение на жалбоподателя в случая се явява изцяло несъставомерно от обективна страна, доколкото изобщо не представлява „ловуване“ по смисъла на чл.43, ал.3 ЗЛОД. Нещо повече, дори и противно на установеното да се приеме, че все пак е налице „ловуване“, то тогава същото би следвало да осъществява състава на административно нарушение в третата хипотеза на чл.84, ал.1 ЗЛОД - ловуване извън посоченото в наличното разрешително място, а не при изначална липса на разрешително за лов, каквото в случая е посочено в процесните АУАН и НП. От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП се извежда извода, че жалбоподателя следва да е извършил визираното нарушение в хипотезата на чл.84, ал.1 пр.3 от ЗЛОД, за което обаче цифрово отразяване в посочените два акта липсва, както липсва и обвързване със нормата на чл.43, ал.3 от ЗЛОД, а същото от своя страна се явява съществено нарушение на визираните в чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН правила. В този смисъл наведените съображения от страна защитата на жалбоподателя се явяват напълно основателни. Изхождайки от горното, съдът счита, че събраните доказателства са крайно недостатъчни за да се обоснове извода, че жалбоподателя е извършил неправомерно ловуване без разрешителното за ловуване, поради което и не следва да носи отговорност по цитирания по горе текст от ЗЛОД. Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Съгласно константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия, съответно бездействия от страна на извършителя/. В случая минимални предпоставки за това липсват. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН чл.52 ал.2 от ЗАНН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за настоящото наказателно постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице е от съществено значение наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация на нарушението. Затова и в НП между описателната част на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно единство, за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В разглеждания случай обаче, наказващият орган освен, че е посочил като нарушена единствено нормата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, то по-същественото нарушение е, че не е посочил в цифровата квалификация, коя от възможните три хипотези по този текст е осъществил с действията си жалбоподателя, нито я е обвързал с други правни норми. Освен това, не е изследвал с оглед задълженията и правомощията му по чл.52 ал.4 от ЗАНН, законосъобразността и обосноваността на АУАН, не е преценил всички налични по случая доказателства, а безусловно се е доверил и пресъздал описаното в акта. Основателно жалбоподателят не е могъл да разбере в какво точно се изразява неговото нарушение, като по този начин е било нарушено правото му на защита. При това положение, съдът следва да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно издадено, поради допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на постановлението. Нарушена е императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, която в съдебната фаза не може да бъде преодоляна, тъй като целта на тази фаза е да проследи и проконтролира законността на актовете и действията на администрацията, с които е вменила извършването на административно нарушение на дадено лице. Така констатираните нарушения на процесуалните правила във всички случаи, като последица водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото. С оглед на изложеното следва да бъде отменено и наказателното постановление и в частта по пункт ІІ, с която жалбоподателят е бил лишен от правото да ловува за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД. Санкцията по този текст от закона е пряко свързана с вмененото на жалбоподателя нарушение и след като наказателното постановление е незаконосъобразно издадено в частта относно вмененото нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД, то и тази санкция следва да отпадне. При горните съображения обжалваното НП се явява напълно необосновано и следва да бъде отменено изцяло дори само на изложените основания, при което не се налага обсъждане и на останалите доводи и възражения на защитата, за налични и други негови пороци. По разноските: В случая жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв., за което по делото са представени Пълномощно/л.4/ и Договор за правна защита/л.4/, Списък за разноски/л.22/ и Разписка/л.22/.Ответната страна по жалбата, в представени по делото „писмени бележки“ с изх.№504 от 22.01.26г., на свой ред е противопоставила възражение за евентуална прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът отчитайки горепосочените документи, предоставени от жалбоподателя констатира, че в представеното пълномощно и договор за правна защита /л.4 от делото/, единствено е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв., но същите не съдържат данни, че възнаграждението е било реално изплатено на ангажираният по делото адвокат. Нещо повече, в тях въобще не се съдържат договорки за начина на плащане - по банков път или в брой. С това си съдържание и съобразно задължителните предписания на т.1 от ТР от 06.11.13 г. по т.д. №6/12 г. на ОСГТК на ВКС, процесният Договор за правна помощ не е годен и не доказва сам по себе си, реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Същевременно и все според мотивите на горепосоченото тълкувателно решение /т.8 и т.9/, следващият представен от жалбоподателя документ- списък за разноски, също няма самостоятелна доказателствена стойност за изплатено адвокатско възнаграждение, а представянето му е свързано само и единствено със задължително законово изискване, относимо към правна преценка за процесуална допустимост/основателност на евентуални бъдещи, допълнителни процедури по чл.248 ГПК. Наред с това приложеният от адв.Колев документ - „Разписка“ /на л.22 от делото/ отново е едностранно изявление на адв.Колев съдържащо неговото твърдение, че „към 08.01.26г. е получил изцяло и в брой от жалбоподателя договорения адвокатски хонорар от 700.00лв.“ - но не и реално изявление на самия жалбоподател. С това си съдържание, въпросната саморъчно изготвена от адв.Колев „разписка“, реално представлява частен свидетелстващ документ за ползващи само него обстоятелства, и доколкото не съдържа волеизявление на другата договорила се страна /жалбоподател/, потвърждаваща отразените в „разписката“ обстоятелства, то и същата отново не може да бъде самостоятелно третирана като годно доказателство за реално изплатено в посоченият размер договорено адвокатско възнаграждение, особено на фона на констатираните дефицити в съдържанието на първоначалния договор за правна защита и съдействие. При така изложените съображения, то и претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя, бидейки недоказана и необоснована, следва да се отхвърли изцяло. Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 504 от 20.11.2025год. на Директор на РДГ гр.Берковица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН. При гореизложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: