Решение № 36 от 15.4.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 241/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С Присъда №16 от 07.05.2025г. по НОХД№106/24г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимите Ч. С. Ч. и М. Д. А. за невинни в това, че на 19.07.2018 г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, подсъдимият Ч. като длъжностно лице - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия, в качеството му на извършител в съучастие с М. Д. А.,като подбудител, който умишлено е склонил извършителя, да не е изпълнил служебните си задължения съгласно типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19549/11.11.2015 г. да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред и чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП, като за констатирано от него нарушение, че товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• се управлява от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, не приложил предвидената съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство и отнемане на табели с регистрационен номер СА 31••••, с цел да бъде набавена за ползвателя на МПС - М. Д. А. облага, изразяваща се в продължаване използването на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• в осъществяваната от М. Д. А. търговска дейност и от това би могло да настъпят немаловажни вредни последици и са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.282, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Ч., вр. чл.20 ал.3 от НК за подсъдимия А.. Подсъдимият Ч. С. Ч. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018 г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в качеството му на длъжностно лице - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – Долна Митрополия, като извършител, в съучастие с извършителя - длъжностното лице И. Т. Х. с ЕГН: •••••••••• – старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция при РУ – гр. Долна Митрополия и М. Д. А. с ЕГН: •••••••••• от с. Славовица, обл. Плевен, като подбудител, спомогнал Р. О. М. с ЕГН: •••••••••••,извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, да избегне наказателно преследване за това, че на същата дата управлявал МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство,в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17- 0256-000684 от 27.10.2017 г., влязло в законна сила на 28.11.2017 г. за същото деяние, поради което и на основание чл.294, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Ч. Ч. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в качеството му на длъжностно лице - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия, като извършител, в съучастие с М. Д. А., като подбудител и помагач, в кръга на службата си е съставил официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 894147/19.07.2018 г., в който удостоверил невярното обстоятелство, че на 19.07.2018 г., в 00:30 часа спреният от него за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• е управляван от С. И.а А.а с ЕГН: ••••••••••, а не от фактически установения при проверката водач – Р. О. М., с ЕГН: •••••••••••, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК вр. чл.37 ал.1 т.6 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и от правото да заема длъжността „Младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 ал.1 и ал.2 от НК на подсъдимия Ч. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, към което е присъединено и наложеното наказание лишаване от право да заема длъжността „Младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия“ за срок от две години. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното общо найтежко наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият И. Т. Х. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в качеството му на длъжностно лице - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия, като извършител в съучастие с извършителя - длъжностното лице Ч. С. Ч. - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия и с М. Д. А., като подбудител, спомогнал Р. О. М.,извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, да избегне наказателно преследване за това, че на същата дата е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0256-000684 от 27.10.2017 г., влязло в законна сила на 28.11.2017 г. за същото деяние, поради което и на основание чл.294, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода,изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият И. Т. Х. е признат за невинен в това на 19.07.2018 г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в качеството му на длъжностно лице - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия, като извършител, в съучастие с извършител длъжностното лице Ч. С. Ч. - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия и М. Д. А.,като подбудител и помагач, в кръга на службата си да е съставил официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 894147/19.07.2018 г., в който да е удостоверил невярното обстоятелство, че на 19.07.2018 г., в 00:30 часа спреният от него за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• е управляван от С. И.а А.а с ЕГН: ••••••••••, а не от фактически установения при проверката водач – Р. О. М.,с цел да бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелство и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият М. Д. А. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в съучастие като подбудител, умишлено подбудил Ч. С. Ч. - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия и И. Т. Х. – старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция при РУ – гр. Долна Митрополия, да спомогнат Р. О. М. с ЕГН: •••••••••••, извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, да избегне наказателно преследване за това, че на същата дата е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609- Д” с рег. № СА 31•••• без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17- 0256-000684 от 27.10.2017г., влязло в законна сила на 28.11.2017 г., за същото деяние, поради което и на основание чл.294, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. Подсъдимият М. Д. А. е признат за виновен в това, че на 19.07.2018г. в гр. Тръстеник, обл. Плевен, в качеството му на подбудител и помагач, подбудил длъжностното лице Ч. С. Ч. - младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр. Долна Митрополия, в качеството му на извършител, да състави в кръга на службата си официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 894147/19.07.2018 г., в който да удостовери невярното обстоятелство, че на 19.07.2018 г., в 00:30 часа спреният от него за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег. № СА 31•••• е управляван от С. И.а А.а с ЕГН: ••••••••••, а не от фактически установения при проверката водач – Р. О. М. с ЕГН: •••••••••••, като го подпомогнал с предоставянето на личните данни на А.а – три имена, ЕГН и адрес, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия А. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Р. О. М. е признат за виновен в това,че на 19.07.2018г., около 00:30 часа е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - товарен автомобил с рег. № СА 31••••, марка „Мерцедес“, модел „609-Д“, номер на рама № WDB6680••••••••• и двигател № 36490610••••••, в гр. Тръстеник, обл. Плевен по ул. “Тодор Каблешков“ срещу дом № 1, с посока на движение ул. “Ген. Георги Кочев“, без да е правоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление № 17- 0256-000684/27.10.2017г., издадено от началника на РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР, влязло в законна сила на 28.11.2017г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът се е разпоредил и с направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимите. Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и допълнително изложение към нея от подсъдимия Ч. Ч.,с които се правят оплаквания за нейната незаконосъобразност, неправилност и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,че събраните по делото доказателства не са обсъдени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и четенето на показанията на св.И. С., който е единствен свидетел на обвинението, е в противоречие с изискванията на чл.18 от НПК.Оспорва се процесуалната годност на ВДС получени чрез експлоатирани СРС,като се правят оплаквания за липса на данни за дадено разрешение за използването им и не ставало ясно как се установява,че именно подсъдимият Ч. е участвал в телефонния разговор.Твърди се,че съпоставката между ВДС,показанията на св.С. и АУАН показват, че е налице разминаване.Правят се оплаквания,че св.С. е разпитван за първи път при първото разглеждане на делото пред окръжния съд, показанията му са неясни и същият е в лоши отношения с подсъдимия М. А..Сочи се,че е останало неизяснено по делото кое е лицето управлявало автомобилът на инкриминираната дата, както и всички елементи от състава на престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд.В този смисъл се счита, че осъдителната присъда почива на предположения, в нарушение с чл.303 от НПК.Правят се оплаквания и за явна несправедливост на наложените наказания,като се твърди,че липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и прекомерният срок на наказателното производство е предпоставка за приложението на чл.55 от НК. Срещу присъдата на окръжния съд е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от адв.С. С.,защитник на подсъдимия И. Х.,в която са наведени доводи за нейната незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и явна несправедливост.Аргументирани са оплаквания,че обвинението по чл.294 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК се явява опровергано от събраните по делото доказателства.Излагат се подробни съображения, че показанията на свидетеля С. следва да бъдат подложени на изключително критичен и внимателен анализ, защото той също е бил неправоспособен водач на МПС към инкриминираната датата, бил е във влошени отношения с подсъдимия М. А.,който му е бил работодател и който е упражнявал върху него физически тормоз.Сочи се,че по делото не е установено кой е шофирал превозното средство към момента на проверката,защото при пристигане на полицейския автопатрул подсъдимият М. и св.С. са били извън превозното средство и не е било установено с категоричност кой от двамата го е управлявал.Това обстоятелството, според защитата, не се установява и от данните получени чрез използваните СРС,доколкото влошените отношения между св.С. и подсъдимия А. поставят под сериозно съмнение казаното от свидетеля,че М. е управлявал превозното средство.Твърди се,че за да е осъществен състава на престъплението по чл.294 от НК е необходимо да е налице предикатно престъпление,което се явява елемент от обективната му страна и за да е налице категорично доказано деяние за лично укривателство следва да е установено извършването му,което в случая не е налице,тъй като не е ясно кой е шофирал автомобила на инкриминираната дата.Правят се оплаквания, че възприетия подход в мотивите на окръжния съд,с които е приел,че престъплението е извършено,тъй като полицейските служители не са докладвали по надлежния ред констатираната от тях проверка на М., не е инкриминирано в обвинителния акт,който поставя рамката на обвинението и предмета на доказване. Изложени са аргументирани доводи в подкрепа на виждането, че подсъдимият Х. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,поради което и няма как обективно да е осъществил и състава на престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Релевират се оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения накърнили правото на защита на подсъдимия Х.,защото ВДС са получени при експлоатирани СРС по друго дело и издадените разрешения за ползването им не отговарят на изискванията на закона, защото не са мотивирани, не става ясно защо липсва друг начин за събиране и проверка на доказателства.В тази връзка се навеждат доводи,че присъдата е основана на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред. Правят се възражения,че окръжният съд е приобщил показанията на свидетеля И. С. дадени пред друг състав на съда без да е положил дължимите процесуални усилия да го издири и призове за разпит,с което е ограничена състезателността в процеса, която е елемент от неговата справедливост. На следващо място се правят оплаквания и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание,което по размер,според защитата,не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,като се акцентира на изминалия продължителен период от време на воденото наказателно производство, положителните данни за личността на подсъдимия, семейното му положение и здравословното съС.ие на едното му дете.Прави се искане,в условията на алтернативност, въззивният съд да отмени постановената присъда, като се произнесе с нова – оправдателна или я измени,като определи наказанието при условията на чл.55 от НК, с приложението на чл.66 от НК. С въззивната жалба на подсъдимия М. А., подадена чрез защитника му адв.К., се правят също оплаквания за нейната незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се аргументи, че по делото не са събрани категорични и безпротиворечиви доказателства в полза на обвинителната теза и съдът е основал вътрешното си убеждение въз основа на показанията на св.И. С., които са възприети безкритично, без да се откроят съществените противоречия в тях и на недопустими доказателства – ВДС във връзка с използвани СРС по друго досъдебно производство, с което се претендира нарушение на чл.14 ал.2 от НПК, чл.107 ал.3 и чл.305 ал.3 от НПК.Твърди се превратно тълкуване на доказателствата и игнориране на други, което е накърнило правото на защита на подсъдимите.Сочи се,че осъдителната присъда е постановена в разрез с изискванията на чл.303 от НПК и почива на предположения.Прави се искане съдебният акт да бъде отменен, като въззивният съд се произнесе с оправдателен диспозитив и по двете обвинения. В съдебно заседание през настоящата инстанция представителите на Апелативна прокуратура–Велико Търново изразяват становище за неоснователност на подадените въззивни жалби от подсъдимите.Считат, че събраните пред окръжния съд и на съдебното следствие във въззивната инстанция доказателства обосновават по несъмнен начин обвинителната теза и обвиненията, за които подсъдимите са осъдени от първия съд.Изразяват становище, че показанията на св.С. са последователни и категорични при всичките му разпити, че на инкриминираната дата подсъдимият Р. М. е управлявал превозното средство, както и относно предприетите активни действия от подсъдимия М. А., с които е склонил и подпомогнал полицейските служители да осъществят състава на престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл.311 ал.1 от НК, за да бъде осуетена възможността подсъдимият Р. М. да бъде наказателно преследван за извършеното от него престъпление по чл.343в ал.2 от НК.Аргументират се доводи, че приобщените обяснения на подсъдимите Ч. и Х. от досъдебното производство са недостоверни, защото автомобилът не е бил управляван от С. А.а, същата изобщо не е била там и съставения срещу нея АУАН представлява лъжливо документиране по смисъла на чл.311 от НК, който извод намира опора и в заключението на съдебно-почерковата експертиза,отрекла подписът върху този акт да е изпълнен от нея.Считат,че показанията на св.С.,данните получени от използваните СРС,разрешени на законно основание,заключението на СПЕ обосновават по несъмнен начин обвинителната теза.Изразяват становище,че отмерените наказания на подсъдимите са справедливи,като окръжният съд е отчел всички относими обстоятелства за наказателната им отговорност.По отношение на наложеното по реда на чл.78а от НК административно наказание на подсъдимия Р. М. се предлага съдът да прецени изтичането на абсолютния давностен срок за наказателно преследване и прекрати наказателното производство по делото по чл.343в ал.2 от НК в тази част.В заключение пледират присъдата на Плевенския окръжен съд,като правилна, законосъобразна и справедлива,да бъде потвърдена. Подсъдимият Ч., лично и със защитника си адв.Е. Й., поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искане за постановяване на изцяло оправдателна присъда.В пледоарията си адв.Й. счита, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин.Застъпва тезата, че не е установено по делото, че именно Р. М. е управлявал автомобила на процесната дата като се позовава и на разпита му пред съдия на досъдебното производство, в който същият с категоричност е посочил,че никога не е управлявал въпросния товарен автомобил.Развива допълнителни съображения в подкрепа на тезата си, че показанията на св.С. са недостоверни и изпълнени с множество противоречия защото е във влошени отношения с подсъдимия М. А..Относно ВДС получени чрез използвани СРС по друго досъдебно производство застъпва виждането, че не следва да бъдат кредитирани защото не са разрешени, нито експлоатирани по реда предвиден в ЗСРС. Адв.С.,защитник на подсъдимия И. Х., поддържа подадената въззивна жалба и споделя изцяло доводите на адв.Й. развити в пледоарията му.Излага аргументи, че подзащитният му е оправдан да е извършил невярно документиране в съучастие с подсъдимия Ч., в тази част присъдата не е протестирана и при това положение не може да се приеме, че е осъществил и състава на престъплението по чл.294 от НК, защото според обвинителния акт изпълнителното деяние по този пункт се изразява в това, че двамата подсъдими не са документирали по надлежния ред извършената от тях проверка на водача М..Излага доводи,че в обвинителния акт липсват фактически твърдения за възприетото от първия съд бездействие от двамата полицейски служители, изразяващо се в това, че „не са докладвали това на компетентните органи“,с което се претендира грубо нарушаване правото на защита на подсъдимите.Застъпва тезата, че подсъдимият Х. като старши полицай,охрана на обществения ред при Сектор „Охранителна полиция“ не е имал възможност да извършва проверки по ЗДвП, както и да съставя актове. Счита, че от събраните по делото доказателства не е установено кое от лицата точно е управлявало автомобила,а св.С. има интерес да твърди, че това е бил подсъдимият Р. М., защото самият той е също неправоспособен от една страна, а от друга е във влошени отношения с подсъдимия М. А. и има интерес да му навреди.Пледира съдът да се произнесе с оправдателна присъда,поради недоказаност на обвинението и в условията на алтернативност счита, че наложеното на подсъдимия Х. наказание е явно несправедливо като окръжният съд не е отчел всички налични смекчаващи вината му обстоятелства. Подсъдимият И. Х. поддържа казаното от защитника му и моли да бъде оправдан. Адв.Д., служебен защитник на подсъдимия М. А., се солидаризира с пледоариите на защитата за липса на достатъчно категорични и безспорни доказателства обосноваващи повдигнатите на подзащитния му обвинения и поддържа подадената въззивна жалба.Изразява становище,че обвинителната теза е изградена изцяло и само въз основа на показанията на св.С., които са противоречиви.Аргументира доводи,че не е ясно от събраните по делото доказателства с кои свои действия А. е подпомогнал и подбудил двамата полицаи да съставят АУАН.Пледира съдът да уважи подадената въззивна жалба и оправдае подсъдимия А.. Подсъдимият М. А. поддържа подадената въззивна жалба и се присъединява към казаното от защитниците. Подсъдимият Р. М. редовно призован не се явява пред въззивния съд е не взема отношение по жалбите на другите подсъдими. Въззивното производство е второ по ред. С присъда №16 от 11.04.2023г. по НОХД№363/21г. по описа на ОС- Плевен подсъдимият Ч. Ч. и М. А. са били признати за виновни в извършено престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2, за А. вр. чл.20 ал.3, подсъдимите Ч., Х. и А. в извършено престъпление по чл.294 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 за Ч. и Х. , вр. чл.20 ал.3 за А., за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 за подсъдимите Х. и Ч., вр. чл.20 ал.3 и ал.4 за подсъдимия А..Подсъдимият Р. А. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК. С Решение №18 от 25.01.2024г. по ВНОХД№213/23г. по описа на ВТАП на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК постановената присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите във въззивните жалби и съображенията на страните и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК и след проведеното съдебно следствие пред настоящата инстанция,намира за установена следната фактическа обстановка: През 2018г. подсъдимият Ч. С. Ч. заемал длъжността „Младши автоконтрольор“ II степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Долна Митрополия.Съгласно подписаната от него на 29.07.2013г. типова длъжностна характеристика подсъдимият Ч. имал следните основни длъжностни задължения : Да участва в борбата срещу престъпността,охраната на обществения ред и разследване на пътно-транспортни произшествия; Да изучава и познава обстановката по безопасността на движението в обслужвания район и прави предложения за подобряване на работата; Посещава и регистрира пътно-транспортните произшествия в обслужвания район; Работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред; Проверява редовността на документите,които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС, както и много други. Подсъдимият И. Т. Х. заемал длъжността „Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Долна Митрополия.Съгласно подписаната от него длъжностна характеристика имал следните основни длъжностни задължения : Работи по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпленията и нарушенията на обслужваната територия; Осъществява съгласувано с ОР явен контрол над лицата представляващи интерес за полицията; Изпълнява конкретни задачи по издирване на лица,вещи, МПС, обявени за издирване; Взаимодейства със съседните наряди, други служби и ведомства; Подсъдимият М. Д. А. развивал стопанска дейност свързана с добиването и продажбата на дървесина. Затова използвал наемен труд в лицето на св. И. С. и подсъдимият Р. О. М..Подсъдимият А. посочвал на работниците си местата, откъдето да добиват дървения материал, както и лицата, на които да го доставят. Подсъдимият Р. О. М. не притежавал свидетелство за управление на МПС нито една категория и бил неправоспособен по смисъла на ЗДвП.Той бил наказан по административен ред за управление на МПС без да притежава съответното свидетелство. На 17 октомври 2017г. подсъдимият Р. М. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ без регистрационни табели и без да притежава свидетелство за управление на МПС. За констатираните нарушения при извършената проверка подсъдимият Ч. С. Ч.,младши автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, съставил на подсъдимия М. АУАН №375080 от 17.10.2017г. Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР - Долна Митрополия издал наказателно постановление №170256-000684 от 27.10. 2017г. С това постановление подсъдимият М. бил наказан на основание чл. 177 ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 300лева. Наказателното постановление било връчено на М. лично на 10.11.2017г.Същото не било обжалвано и влязло в законна сила на 28.11.2017г.Свидетелят И. С. също не притежавал свидетелство за управление на МПС. На 18 юли 2018г. подсъдимият Р. М. и свид. И. С. добивали дървен материал с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „609-Д“, с ДК№СА 31••••, в землището на село Славовица за подсъдимия М. А..След като доставили дървения материал,около полунощ на 18 юли срещу 19 юли 2018г., двамата тръгнали да се прибират. Около 00 часа и 30 минути на 19.07.2018г. подсъдимият Р. М. управлявал товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „609-Д“, номер на рама №WDB6680••••••••• и двигател № 36490610••••••,с ДК№СА 31•••• по ул.“Тодор Каблешков“ в гр.Тръстеник. Съгласно утвърден график подсъдимият Ч. Ч., на длъжност младши автоконтрольор II степен, в група „Пътен контрол” на Сектор „Охранителна полиция” към РУ – Долна Митрополия и подсъдимият И. Х. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” към Сектор „Охранителна полиция” при РУ – гр.Долна Митрополия, били на работа за времето от 19:00 часа на 18.07.2018г. до 07:00 часа на 19.07.2018г.Полицейският екип осъществявал задължения като автопатрул със служебен автомобил марка „КИА“, модел „Сиид“ с регистрационен № СВ 99••••. Около 00:30часа на 19.07.2018г. полицейските служители се намирали в гр.Тръстеник.Те възприели моторното превозно средство да се движи срещу тях, както и обстоятелството, че същото свило изненадващо в една от пресечките в дясно.Решили да го спрат за проверка.Те пресрещнали товарния автомобил с рег.№ СА 31••••, марка „Мерцедес“, модел „609-Д“, който се движил по ул.“Тодор Каблешков“ с посока на движение ул.“Ген. Георги Кочев“. Подсъдимите Х. и Ч. спрели пред товарния автомобил, който в този момент вече бил спрял в улицата.Полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия Р. О. М., който бил от с.Гиген, община Гулянци, обл.Плевен,а до него на пасажерската седалка се намирал св.И. П. С. от гр.Тръстеник.Полицейските служители познавали добре както подсъдимият М., така и св.И. С.,тъй като последните били системни нарушители на ЗДвП.Знаели, че подсъдимият М. и св. С. работят за подс. М. Д. А. в осъществяваната от него търговска дейност свързана с добив, транспортиране и продажба на дървесина за огрев.Подсъдимият Ч. знаел, че подсъдимият М. е неправоспособен водач, тъй като на 17.10.2017г. лично той му съставил АУАН за това, че е управлявал моторно превозно средство, без да притежава необходимото свидетелство за управление на моторно превозно средство.Подсъдимият Ч. поканил подс. М., да представи документите си самоличност, както и тези за товарния автомобил и двамата се насочили към служебния автомобил, за да бъдат извършени необходимите справки в информационните масиви на МВР. След като подсъдимите М. и Ч. се отдалечили от камиона, свид. И. С., в 00:33:38 часа се обадил от телефон с № •••••••••• на подс. М. Д. А. на телефон с № •••••••••• и го уведомил за случващото се, както и че в момента полицаите тестват подсъдимият М. за алкохол и ще му съставят акт. Подсъдимият А. бил наясно,че за констатираното нарушение извършено от работника му Р. М. ще му бъде образувано наказателно производство и казал на св.И. С. да занесе телефона до патрулния автомобил и да го даде на някой от полицаите, за да разговаря с него. С. дал телефонния апарат на Р. М..Подсъдимият А. го попитал има ли проблем и ще „пишат ли акт“ полицаите, на което М. отговорил, че има проблем и че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. След това подсъдимият М. подал телефона на подсъдимия Ч., за да разговаря с М. А..Подсъдимият Ч. взел телефона и провел разговор с подс.А., в който последният го попитал какъв е вариантът М. „да се размине“, т.е. да не му бъде съставян акт за установяване на административно нарушение, защото ще му образуват наказателно производство.След като подс. Ч. разбрал каква ще е бъдещата насока на разговора, не го преустановил, а излязъл и се отдалечил от служебния автомобил, за да не бъде записан предстоящият разговор от монтираната в патрулния автомобил ВПК система /видео-камери и микрофон/. След като разговорът бил възобновен, А. започнал да уговаря Ч. да не съставя акт за установяване на административно нарушение на М. изобщо, защото това ще доведе до образуване на наказателно дело срещу него или ако пише акт, да го издаде на името на друг от работниците му, който нарекъл „Ники“. Подсъдимият Ч. се съгласил да не документират извършеното от М., за да може същият да избегне предвидената наказателна отговорност по чл.343в, ал.2 от НК, но тъй като бил наясно, че и другият работник на А. не е правоспособен шофьор разяснил на А., че съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП , ще трябва да изземе и регистрационните табели на камиона с номер СА 31••••. Макар товарен автомобил с рег.№ СА 31••••, марка „Мерцедес“, да бил във владението на подс. А. и да се използвал за транспортиране на дърва за огрев в осъществяваната от него търговска дейност, той бил регистриран на името на Е. Б. О. с ЕГН:•••••••••• от гр.Тръстеник.Подсъдимият А. бил наясно,че О. е починал през 2016г. и че ще започне административна процедура, заради управлението на МПС от неправоспособен водач.Наясно бил,че дори наследниците на собственика да се съгласят да му съдействат, административната процедура ще изисква време, през което той няма да може да използва товарния автомобил и това ще доведе до финансови загуби за него. Притеснен и ядосан, подсъдимият А. започнал да псува и предложил на подс. Ч., на следващия ден да му даде неистински дубликат на регистрационните табели, които Ч. да приложи, като иззети по акта, а тези, които са издадени по надлежния ред, да не бъдат сваляни от товарния автомобил.Подсъдимият Ч. му отказал, като обяснил, че трябвало рано сутринта, преди 07:00часа, при издаване на дежурството си, да отчете всички съставени актове и приобщените към тях регистрационни табели,което водело до невъзможност да сторят така.А. продължил с псувните и нецензурните думи, а подсъдимият Ч. започнал да се оправдава с наличието на монтираните в служебния автомобил камери, както и с това,че не очаква медали, но и той „хранел семейство“. Тогава подсъдимият А. предложил на Ч. актът да бъде съставен на правоспособен водач, за да се спасят регистрационните табели.Подсъдимият Ч. се съгласил, като предложил на А. да дойде на мястото на проверката и актът да бъде издаден на негово име като нарушител. А. отказал с мотив, че камионът, макар да е бил с монтирани регистрационни табели, всъщност вече бил със служебно прекратена регистрация, поради неплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ и това можело да го постави в ситуация да му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 345, ал.2 от НК.Подсъдимият Ч. го успокоил, като му съобщил, че е направил справка, чрез служебния таблет в информационния масив на МВР и в него не било отбелязано товарният автомобил да е спрян от движение.Разбрали се подс. А. да отиде на мястото на проверката с личната си карта и телефонния разговор приключил. Подсъдимият Ч. уведомил колегата си-подсъдимият И. Х. за съдържанието на проведения телефонен разговор с подс. А. и той се съгласил, да не предприема действия по докладване на извършеното от М. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК /чрез подаване на сигнал или изготвяне на справка/, като бил наясно,че по този начин ще спомогне същият да избегне наказателно преследване.Съгласил се да изчакат подсъдимият А. и при съставянето на акт за установяване на административно нарушение да бъде отразено невярно обстоятелство,че спреният от тях за проверка товарен автомобил е бил управляван от правоспособен водач. Няколко минути по късно, на същата дата подсъдимият А. пристигнал на ул.“Тодор Каблешков“ в гр.Тръстеник и след кратък разговор с полицейските служители било постигнато съгласие, актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен не на М. А., а на името на неговата майка - С. И.а А.а.В изпълнение на това подсъдимият Ч. извършил справка в 00:55 минути в информационната система на МВР, като използвал предоставения му от подс. А. ЕГН, на неприсъстващата изобщо на мястото на нарушението С. И.а А.а.След това подсъдимият Ч., в кръга на службата си, съставил официален документ – акт за установяване на административно нарушение № 894147/19.07.2018г., в който удостоверил невярното обстоятелство, че на 19.07.2018г., в 00:30 часа спреният от него за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „609-Д” с рег № СА 31•••• е управляван от С. И.а А.а с ЕГН:••••••••••, а не от фактически установения при проверката водач – Р. О. М. с ЕГН:•••••••••••, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелство.Подсъдимият И. Х. бил вписан като свидетел по акта на тези обстоятелства и се подписал в акта, като свидетел очевидец на нарушението. В следствие на тези им действия било издадено НП №18-0256-001022 от 01.08.2018г. и били наложени административни наказания на С. И.а А.а с ЕГН:••••••••••,за неизвършени от нея административни нарушения. От заключението на съдебно-почерковата експертиза е установено,че подписът за „нарушител“ и подписът в графа „подпис“ в разписка към АУАН №894147 от 19.07.2018г. не са положени от С. И. А.а. Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И. С. дадени пред друг състав на съда по НОХД № 363/21 г. по описа на ПОС, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК от окръжния съд,както и тези дадени на съдебното следствие пред въззивния съд, от заключението на съдебно-почерковата експертиза,от изготвените ВДС при експлоатация на СРС, както и от приложените по делото писмени доказателства.Въззивният съд няма различия с първата инстанция досежно установените фактически обстоятелства. Преди анализа на събрания по делото доказателствен материал по същество, въззивният намира, че следва да отговори на подробните възражения на защитата относно процесуалната годност на ВДС придобити чрез използвани СРС.Според защитниците, даденото разрешение и експлоатираните СРС са по друго досъдебно производство от една страна, а от друга даденото разрешение е незаконосъобразно,доколкото липсва обосновка,че е необходимо именно чрез прилагането на СРС да се съберат данните/ чл.14 ал.1 т.7 от ЗСРС/.Въз основа на тези аргументи се настоява, че санкцията на даденото разрешение за прилагане на СРС не се ползва със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност на съда.Счита се,че даденото разрешение е незаконосъобразно, доколкото липсва обосновка, че е необходимо именно чрез прилагането на СРС да се съберат данните, когато не могат да бъдат събрани по друг начин или доказани с други средства или установяването им е свързано с изключителни трудности. / чл.172 ал.2 от НПК и чл.14 ал.1 т.7 от ЗСРС/. С тези аргументи се иска въззивният съд да наложи процесуална санкция и да изключи придобитата и материализирана във ВДС по делото информация от доказателствената съвкупност. Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.2 от НПК в наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл.173 от НПК,освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172 ал.2 от НПК. Според разпоредбата на чл.177 ал.3 от НПК,относима към настоящия казус,за доказване на тежко умишлено престъпление по чл.172 ал.2 от НПК могат да се ползват и данните получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство, следователно по направено искане от наблюдаващ прокурор при образувано вече наказателно производство, или по искане на орган по чл.13 ал.1 от ЗСРС.От материалите по делото е видно, че специалните разузнавателни средства са прилагани по отношение на подсъдимия М. А. по искане на наблюдаващ прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен по образувано досъдебно производство №65/2018г. по описа на ОП-Плевен.Същото е отправено до компетентния за това орган по чл.174 ал.1 от НПК- председателят на Плевенския окръжен съд.Искането е мотивирано с налични данни за извършено престъпление по чл.143 ал.1 от НК,което,с оглед систематичното му място в особената част на НК – Глава II, Раздел V, обосновава допустимостта на прилагане на СРС.В искането е изложена подробна аргументация за основанията по чл.173 ал.2 т.6 от НПК и чл.14 ал.1 т.7 от ЗСРС, свързана с невъзможността правно значимите обстоятелства да бъдат установени посредством конвенционалните способи на доказване,като е посочено, че част от пострадалите не подават официални жалби срещу действията на лицето, обект на контрол, от страх от репресивни действия.Въз основа на мотивираното искане,отговарящо изцяло на изискванията на чл.173 ал.2 от НПК и чл.14 от ЗСРС, е дадено и разрешение за използване на оперативните способи по чл.172 ал.1 от НПК – наблюдение, подслушване, проследяване и документиране с технически средства, от председателя на Окръжен съд Плевен./том ВДС л.6-л.39/.Прегледът на направените искания,въз основа на които е дадено разрешение от компетентния орган, не оставя съмнение, че стандартите за мотивиране на искането и даденото разрешение, предпоставящи преценка за необходимостта и пропорционалността за намеса в правно защитената лична сфера, са достатъчно удовлетворени.Словноматериализираните разговори в изготвените ВДС,в резултат на експлоатираните СРС,представляват годен доказателствен източник, защото са събрани чрез надлежно поискано и дадено разрешение за експлоатиране на СРС и при стриктно спазване на изискванията на ЗСРС.При това положение и на основание чл.177 ал.3 от НПК получените данни могат да се ползват като доказателство в настоящото наказателно производство,за доказване на престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК,което е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години, т.е. същото е тежко умишлено, а систематичното му място е в Глава V I I I раздел III от НК и попада в приложното поле на чл.172 ал.2 от НПК.С постановление от 06.11.2018г. на прокурор от ОП-Плевен материалите по ДП№65/2018г., по описа на същата прокуратура, на основание чл.216 ал.2 от НПК, са отделени в ДП№С– 230/2018г., предмет на настоящото наказателно производство и са приобщени и ВДС, получени чрез използвани СРС /приложени в обособен том- ВДС/.Процесуалният закон не въвежда изрично изискване за присъединяване на ВДС чрез изготвяне на специално постановление за това и е безпределно ясно, че те са относими към инкриминираната престъпна дейност.Нещо повече документираните разговори на процесната дата са послужили и за образуване на настоящото наказателно производство./Решение №238 от 23.11.2016г. на ВКС по н.д.№947/2016г. на 2-ро н.о./.По изложените съображения претенцията на защитата съдът да изключи от доказателствения материал придобитите чрез използвани СРС веществени доказателствени средства като процесуално негоден доказателствен източник не може да бъде удовлетворена. Неоснователни са и доводите на защитата, с които се твърди допуснато съществено процесуално нарушение от първия съд, който е приобщил показанията на свидетеля И. С. дадени пред друг състав на съда без да е положил всички процесуални усилия да го издири и призове за разпит,с което е ограничена състезателността в процеса, която е елемент от неговата справедливост.От материалите по делото е видно, че свидетелят С. е бил призоваван на известните по делото адреси в гр.Тръстеник и гр.Бургас, но не намерен и е бил нередовно призован за проведените общо 7 съдебни заседания по делото.Била е изискана от съда справка за поС.ен и настоящ адрес на свидетеля, от която е установено, че същият няма друг актуален адрес за призоваване,както и справка за задграничните пътувания на лицето.В проведеното на 07.05.2025г. съдебно заседание съдът е приел, че свидетелят не може бъде издирен и призован и е прочел показанията му дадени пред друг състав на ОС-Плевен по НОХД№363/21г. При въззивното разглеждане на делото апелативният съд издири и призова свидетеля С., който беше разпитан в съдебно заседание с участието на защитниците и подсъдимите, които имаха възможност да реализират процесуалните си права по задаване на въпроси към този свидетел в пълен обем.С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че състезателността в процеса не е ограничена и не е нарушено правото на подсъдимите да участват при разпита на този свидетел, да оспорват и подложат на проверка показанията му, да хвърлят съмнение върху тях относно тяхното кредитиране и не е нарушено правото на справедлив процес, съгласно чл.6 ал.3 т.3 б. Д от ЕКПЧ. При разпита си пред въззивния съд свидетелят С. посочи,че познава двамата подсъдими,които са полицаи в гр.Тръстеник,където по това време е живеел,а подсъдимия М. А. като негов дългогодишен работодател.Според думите му, заедно с подсъдимия Р. М. работили за подсъдимия А., като той бил конегледач, а М. основно се включвал, когато двамата ходили по горите да секат дърва за подсъдимия А., които складирали и превозвали с камионче, управлявано от подсъдимия Р. М.. При отсъствие на М. той управлявал автомобила, който бил марка „Мерцедес“, каросерия.Свидетелят сочи,че както той, така и подсъдимият М. не са имали шофьорски книжки,защото никога не са карали курсовете.Конкретно за случая не си спомня годината, месеца и датата,защото е изминало много време, но твърди, че е било късно вечерта, когато се прибирали от с.Победа с подсъдимия Р. М.,където преди това оставили дървения материал в склада на подсъдимия А..Свидетелят е категоричен, че са пътували с камиончето на подсъдимия А., че е било управлявано от подсъдимия Р. М., а той е бил до него на предната дясна седалка,когато в гр.Тръстеник видели полицейска патрулка.Той казал на подсъдимия М. да свие по друга улица, за да избегнат полицаите, но патрулката минала по главния път и в улицата, където се намирали,спрели пред тях.Обадили се веднага на подсъдимия М. А., св.С., го информирал, че са спрени за проверка от полицаи и му обяснили точно къде се намират.Подсъдимият М. също разговарял с подсъдимия А. и след това дал телефона на единия от двамата полицаи.Полицаите им искали документите за колата и шофьорската книжка на подсъдимия М.,който им казал,че той е карал камиончето.На мястото пристигнал подсъдимият М. А., който започнал да говори с полицаите и по конкретно с подсъдимия Ч. да се състави акта на друг автомобил и на името на друг човек.Доколкото дочул се споменало името С., за която свидетелят знае, че е майка на М. А..Полицаите написали акт на това име,след което си тръгнали.Свидетелят е категоричен, че С. - майката на подсъдимия А., не е била там същата вечер.Спомня си,че докато са били с полицаите, подсъдимият М. А. е говорил с някой по телефона.При разпита си свидетелят е категоричен, че когато са слизали от колата вече са виждали полицаите, уточнява,че когато полицейската кола е завила и тръгнала към тях,те са слизали от колата и в този момент полицаите са спрели пред тях. В прочетените от първия съд показания на свидетеля С., дадени пред друг състав на Плевенски окръжен съд по НОХД№363/21г. на л.213-216 от съдебното дело, се съдържа идентична информация досежно основните факти включени в предмета на доказване.Макар и по-пестеливо при този разпит свидетелят също с категоричност е посочил, че въпросната вечер подсъдимият М. е карал камиончето марка „Мерцедес“, видели полицейската кола, завили в друга улица, но полицаите ги пресрещнали,спрели ги,представили се и тогава звъннали на М., който дошъл,говорил с полицаите и дал някакво ЕГН и написали акт на друг човек.Знае, че майката на подсъдимия А. се казва С., която същата вечер не е била там. Съобщената от свидетеля информация и при двата му разпита е в пълно съгласие и с документирания разговор в изготвените ВДС, придобити чрез използвани СРС.В проведения разговор от 19.07.2018г. в 00.33.38часа, л.445 том ВДС, свидетелят С. уведомява подсъдимия М. А., че са ги спрели полицаи за проверка и са накарали Р. да „надува“ за алкохол.Подсъдимият А. му казва да кажат,че не са пили и са забравили документите.След това подсъдимият А. провежда кратък разговор с Р. М. и иска да говори с подсъдимия Ч. Ч., като го назовава и по малко име. Подсъдимият Ч. се отдалечава от мястото, защото имало камери и не може да говори.Обяснява на подсъдимия М. А., че всичко е записано, защото са с камери,че се предава онлайн, че са го видели да завива в другата улица и затова не са успели да разпознаят камиона му.Подсъдимият А. настоява актът да бъде съставен на друг,защото „на този ще му направят дело“.Подсъдимият А. уговаря Ч. да напише акта на другия, при което последният го пита на „Комара ли“, но А. му казва на „Ники“ .Подсъдимият Ч. му обяснява, че на който и да напишат акт трябва да вземат номерата на камиона.Подсъдимият А. му предлага да му занесе дубликати сутринта, които да предаде и да не сваля номерата от автомобила,но подсъдимият Ч. му казва, че сутринта трябва да ги е предал и няма как да стане.Подсъдимият А. настоява да се напише акт на някой друг,който има книжка.Подсъдимият Ч. му казва да даде някой с книжка , ако иска да дойде и на него ще напише акта.Подсъдимият А. обяснява, че камионът е спрян от движение, на което Ч. му казва, че не му излиза да е спрян от движение,а че няма технически преглед и гражданска отговорност.Разбират се, Ч. да изчака А. и да напише акта на него. Анализът на тези доказателствени източници ясно показва, че показанията на свидетеля С. са в пълно съгласие и с проведените разговори документирани чрез използване на СРС.За разлика от защитата за настоящия съдебен състав няма съмнение, че разговорът е воден между подсъдимия А. първоначално със св.С., след това с подсъдимия М., който дава телефона на подсъдимия Ч. и с който е постигната уговорката как да се уредят нещата и актът да не бъде съставян на подсъдимия М..Този извод намира опора и в приложените писмени доказателства - разпечатки от системата на АИС „Пътна полиция“ системен журнал, и АИС АНД /л.148л.151 т.6 от д.п./от който е видно, че подсъдимият Ч. в 00.34ч. на 19.07.2018г. е извършил справка в АИС за товарния автомобил с рег.№ СА 31••••, а в 00.35часа е извършил проверка и в АИС „ПП“ за същия автомобил,което съвпада със съдържанието на проведения разговор по телефона с подсъдимия А.,при който го уведомява,че автомобилът няма гражданска отговорност и технически преглед, но не е спрян от движение.На същата дата в 00.53ч и 00.55часа подсъдимият Ч. извършва проверка в АИС“Пътна Полиция“ при ОД на МВР- Плевен, РУ Долна Митрополия на С. И. А.а, с ЕГН•••••••••• – майка на подсъдимия М. А..След извършването на тази документирана справка подсъдимият Ч. е бил наясно, че С. А.а е водач на МПС от категории „В“ и „АМ“ и притежава свидетелство за правоуправление с валидност до 18.03.2015г. Показанията на свидетеля И. С., в частта им в която сочи, че актът е бил съставен от полицейските служители на името на майката на подсъдимия А. – С., по настояване на последния, кореспондират със съставения АУАН от подсъдимия Ч. като актосъставител и подсъдимият И. Х. като свидетел /л.97 т.6 от д.п./.От съдържанието на последния се установява,че в него е документирано, че на 19.07.2018г. около 00.50часа в гр.Тръстеник С. И.а А.а е управлявала т.а.“Мерцедес 609 Д“ с рег.№ СА31••••, като не носи СРМПС част II,не е представила в срок автомобила за ГТП, в момента на проверката няма валидна категория,поради изтекъл срок на СУМПС, не носи СУМПС и КТ към него. В обясненията си подсъдимите Ч. Ч. и И. Х.,дадени на досъдебното производство,в присъствието на защитник и прочетени от въззивния съд на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК, съответно на л.53 т.6 от д.п. и л.36 т.7 от д.п. за Ч. и на л.56 т.6 и л.30 т.7 от д.п. за Х., които след огласяването им и двамата потвърдиха, по идентичен начин разказват за обстоятелствата на извършената от тях проверка на инкриминираната дата.Според обясненията им на 19.07.2018г. и двамата са били дежурен автопатрул в гр.Тръстеник, когато чули шум от товарен автомобил, който идвал от с.Победа в посока центъра на града.На около 200-250 метра от мястото, на което били водачът на автомобила рязко завил в една от преките надясно.Те се качили в служебния автомобил и тръгнали след товарния.Настигнали ги след около 300-400м. от мястото, където товарният автомобил завил надясно.Приближавайки видели, че товарният автомобил е спрял с угасен двигател и включени габарити.Минавайки покрай него възприели, че на шофьорското място няма никой, а на дясната седалка седял И. по прякор „Комара“/св.И. С./, който лично познавали.Видели,че от дясната страна на автомобила стояли мъж- Р. М.,който също познавали и русолява жена.Подсъдимият Ч. ги попитал кой е управлявал автомобила, на което никой нищо не му отговорил.Някой от двамата говорил по телефона, но подсъдимият Ч. не си спомнят кой, а подсъдимият Х. посочва,че това бил И. по прякор „Комара“, който подал телефона на подсъдимия Ч., за да говори с М..Подсъдимият Ч. не отрича проведения разговор и заявява, че веднага разпознал гласа на подсъдимия М. А., който се държал агресивно.Не след дълго той дошъл на мястото и поискал актът да бъде съставен на него, но подсъдимият Ч. не се съгласил.След това подсъдимият М. А. попитал тримата кой е карал автомобила и възрастната жена,за която разбрали,че е майка на А., отговорила, че тя го е управлявала.Според обясненията и на двамата подсъдими, тъй като не могли да установят друга фактическа обстановка нито да опровергаят, че водач на автомобила е майката на подсъдимия А. за установените нарушения съставили АУАН на нея.И двамата подсъдими са посочили, че С. А.а саморъчно е подписала съставения й акт. Настоящият съдебен състав намира обясненията на подсъдимите Ч. и Х., в частта им, в която сочат, че С. А.а е била заедно с подсъдимия Р. М. до спрелия автомобил и тя е заявила пред тях,че го е управлявала след пристигането на подсъдимия М. А., за противоречиви и категорично опровергани от другите събрани по делото доказателства.Относно посоченото обстоятелство съдът изцяло дава вяра на показанията на св.И. С., който, както при разпита си пред въззивния съд, така и в показанията си дадени пред Плевенския окръжен съд по НОХД№363/21г., последователно и категорично е отрекъл присъствието на С. А.а с тях на инкриминираната дата.Показанията на св.С. са в пълно съгласие и със заключението на съдебно-почерковата експертиза /л.89-93 т.6 от д.п./,според което подписът на „нарушител“ и подписът в графа „Подпис“ в разписка в съставения на името на С. А.а АУАН с №894147 от 19.07.2018г. не са положени от лицето С. И.а А.а. Съвкупният анализ на тези доказателства категорично опровергава обясненията на подсъдимите Ч. и Х., че С. А.а е била до автомобила към момента на проверката, че лично тя е потвърдила пред тях, че го е управлявала и саморъчно е подписала връченият й на място АУАН.Нещо повече, обясненията на подсъдимите се опровергават и от проверката на данните съдържащи се в системата на АИС при ОД на МВР –Плевен от подсъдимия Ч., от която безспорно е установил, че С. А.а няма необходимата категория „С“ за управление на товарен автомобил, какъвто е бил спреният за проверка, а единствено СУМПС за категория „Б“, изтекло на 18.03.2015г. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че С. А.а не е била с подсъдимия Р. М. и св.И. С. в автомобила, нито го е управлявала, а обясненията на подсъдимите Ч. и Х., в тази им част, за изолирани, опровергани и израз изцяло на защитна позиция, както и стремеж да омаловажат неправомерните си действия по време на проверката. Другият основен и спорен въпрос, на който защитниците акцентират,е дали подсъдимите Ч. и Х. по време на проверката са разбрали, респективно възприели кое е лицето управлявало товарния автомобил.В показанията си свидетелят С. е категоричен,че товарният автомобил „Мерцедес“ процесната вечер е бил управляван от подсъдимия Р. М., както обичайно, когато двамата заедно ходят за дърва.При разпита си пред въззивния съд, свидетелят посочи, че когато са слизали от колата вече са виждали полицаите,като полицейската кола е завила и тръгнала към тях.Заяви, че подсъдимият Р. М. е казал пред полицаите, че той е управлявал автомобила.Показанията на свидетеля С. в тази им част частично се подкрепят и от обясненията на подсъдимите Ч. и Х.,които са посочили,че са възприели товарния автомобил, тръгнали са да го пресрещнат и след около 300-400м. го настигнали.И двамата подсъдими са посочили, че минавайки покрай автомобила от лявата му страна са видели, че на шофьорското място няма никой, а на дясната седалка са разпознали И., който знаят по прякор „Комара“.И двамата подсъдими са посочили, че са видели от дясната страна на товарния автомобил да стои Р. М.,както и че И. е разговарял по телефона с някой.От изложеното може да се направи обоснован извод, че и двамата подсъдими са единодушни, че подсъдимият Р. М. е бил извън автомобила, св.С. е седял на предната дясна седалка и е разговарял по телефона. Обясненията на подсъдимите в тази им част кореспондират и с проведения разговор между св.С. и подсъдимия М. А., в който го информира,че са ги спрели за проверка и сега са накарали Р. да „надува“ за алкохол.В показанията си свидетелят С. пред въззивния съд заяви,че не са били изпробвани за алкохол нито той, нито подсъдимия Р. М., което очевидно се опровергава от цитирания по-горе разговор и се дължи на липсата на спомен предвид изминалия дълъг период от време от инкриминираните събития.Обстоятелството, че подсъдимият М. е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол по време на проверката от двамата полицаи,което се установява и от цитирания по-горе разговор, очевидно показва, че са били наясно, че именно той е управлявал автомобила – защото са ги пресрещнали почти веднага,възприели са празното шофьорско място и седящия на предната дясна седалка св.С., който в този момент е говорил по телефона с подсъдимия М. А..Впрочем фактът,че подсъдимият М. е бил изпробван за употреба на алкохол не се отрича и от двамата подсъдими в обясненията им, като твърдят, че и св.С. е бил изпробван в подкрепа на тезата им, че не са знаели кой е управлявал автомобила.Тук възниква и резонния въпрос защо ако това е така не е била изпробвана за алкохол и С. А.а, която, по думите им, е стояла в дясно от колата заедно с Р. М..Версията на подсъдимите Ч. и Х.,че не са разбрали кой е управлявал автомобила се явява сериозно дискредитирана и от разговора между подсъдимия Ч. и М. А., при който подсъдимият А. му обяснява „Ама ще му направят дело на тоя глупак бе“, и го уговаря да напишат акта „на другия“, “на Ники“, при което подсъдимият Ч. го пита : „На кой бе? На Комара ли?“/ св.И. С./.Този извод се подкрепя и от разговора между Р. М. и А. преди първия да даде телефона на подсъдимия Ч., в който му казва „Ще пишат акт“, а подсъдимият А. му казва „Дай ми го тоя Ч., да не пише бе.Не може ли?„ Анализът на посочените по-горе доказателства съпоставени и със съдържанието на цитирания разговор недвусмислено показва очевидната информираност на подсъдимия Ч., че именно подсъдимият Р. М. е управлявал товарния автомобил, което е в пълно съгласие и с показанията на свидетеля С..По отношение на проверката, св.С. в показанията си пред въззивния съд посочи, че полицаите са се представили по имена и са поискали шофьорската книжка на подсъдимия М. и документите на автомобила.В тази връзка на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК от въззивния съд бяха констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля с тези дадени пред Плевенския окръжен съд по НОХД№363/21г. на л.213 от съд. д., където на поставения въпрос от прокурора дали полицаите са поискали документите на Р. М.,свидетелят е посочил, че нищо не са проверили,разправяли са се с М. и че не знае полицаите по имена.След прочитане на показанията на свидетеля същият заяви, че е изминало много време от събитията и потвърждава казаното пред Плевенския окръжен съд, посочи,че е научил имената на полицаите от призовките по време на делата.Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля дадени и пред въззивния съд и прочетените пред Плевенския окръжен съд.В показанията си дадени пред Плевенския окръжен съд свидетелят говори за събитията след пристигането на подсъдимия М. А.,което се вижда и от краткото му изявление пред окръжния съд, където сочи, че полицаите нищо не са проверявали, разправяли се с М..Въззивният съд намира, че преди пристигането на подсъдимия М. А. полицаите са поискали документите на колата и личните им карти, което се установява и от обясненията на подсъдимите Ч. и Х..От друга страна в обясненията си подсъдимият Ч. категорично е заявил,че е бил наясно,че както св.И. С., така и подсъдимия Р. М. са неправоспособни водачи и нямат СУМПС.При това положение проверката на свидетелството за правоуправление на подсъдимия Р. М. е била напълно безпредметна и подсъдимият Ч. е бил наясно с този факт. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира версията на подсъдимите Ч. и Х., че не са разбрали кой е управлявал товарния автомобил за напълно опровергана от обсъдените по-горе доказателства.Относно посочените обстоятелства и съставянето на АУАН на С. А.а по настояване на подсъдимия М. А. съдът кредитира изцяло показанията на св.С., които кореспондират частично с обясненията на подсъдимите Ч. и Х., с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключението на съдебно-почерковата експертиза,която с категоричност е отрекла подписът върху инкриминирания документ да е положен от С. А.а.В тази връзка неоснователно е и позоваването от адв.Й., защитник на подсъдимия Ч., на показанията дадени от подсъдимия Р. М. на досъдебното производство пред съдия, където с посочил, че не е управлявал камиона.Подсъдимият М. не е давал обяснения в рамките на образуваното наказателното производство – нито на досъдебното производство, нито при разглеждане на делото в съдебната му фаза.Разпитът му като свидетел пред съдия – л.72 т.6 от д.п. от 12.11.2019г. не може да бъде ползван като годен доказателствен източник в настоящото наказателно производство,в което Р. М. има друго процесуално качество – на подсъдим. По изложените съображения въззивният съд не намира основание да сподели и тезата на защитата,че показанията на св.И. С. не следва да бъдат кредитирани, тъй като този свидетел е в лоши отношения с подсъдимия М. А. и цели да му навреди от една страна, а от друга поради това, че са изпълнени с противоречия.Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства показва, че показанията на свидетеля И. С. не са противоречиви и изолирани,както настоява защитата, а съответстват,кореспондират и се допълват от другите доказателствени източници и са основани на преките му възприятия.Съзряните от защитата противоречия в изнесеното от този свидетел – дали знае или не имената на двамата подсъдими -полицейски служители и кога са му станали известни,че не знае номера на товарния автомобил, че не помни месеца и годината на събитията, но било есента и било хладно, а събитията са се развили през лятото, че телефонът, който ползвал тогава завършвал доколкото помни на 260, а телефон с такова окончание в изготвените ВДС не съществува и др., са абсолютно несъществени и в контекста на изминалия значителен период от време- 7 години и 6 месеца от инкриминираните събития,не могат да дискредитират виждането за тяхната достоверност и обективност. На следващо място въззивният съд не намира основание да приеме и доводът на защитата, че показанията на този свидетел са недостоверни защото е във влошени отношения с подсъдимия М. А. и иска да му навреди.Това по принцип е основание да се постави под съмнение достоверността на изнесената от този свидетел информация, но внимателният анализ на показанията на св.С. и съпоставката на изнесената от него информация с другите събрани по делото доказателства изключват такова заключение. От събраните по делото доказателства е видно,че настоящото наказателно производство е било образувано въз основа на данни получени при експлоатирани СРС спрямо подсъдимия М. А. по друго досъдебно производство, а не по инициатива на свидетеля С.. След документиране и анализ от компетентните органи на информацията съдържаща се в записаните разговори за действията на двамата полицейските служители - подсъдимите Ч. и Х., същите са били обект на задълбочена проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, видно от приложените в том 1 справки и документи.Именно тези данни са послужили и за образуване на наказателното производство спрямо подсъдимите.Отделно от това по делото липсват каквито и да е данни свидетелят С. да е във влошени отношения с другите трима подсъдими – М., Ч. и Х., така че да цели с показанията си да им навреди.Свидетелите Ч. и Х. са известни на свидетеля като полицейски служители от гр.Тръстеник, които познава бегло, а подсъдимият М., както и той е бил работник при подсъдимия М. А..Липсва мотив този свидетел недобросъвестно и преднамерено да уличава двамата полицейски служители в извършване на престъпление. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата,за заинтересованост и предубеденост на свидетеля С.,още повече,че същият в качеството си на свидетел носи наказателна отговорност по чл.290 ал.1 от НК за лъжесвидетелстване, която му е разяснена.Лишена от основание и аргументация е и тезата на защитата, че св.С. не казва истината, само защото и самият той е неправоспособен водач на МПС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира доводите на защитата за недоказаност на авторството на престъпленията,за които са осъдени четиримата подсъдими за неоснователни.Основен доказателствен източник се явяват показанията на св.С., който е пряк очевидец.Показанията на този свидетел са основани на непосредствените му възприятия, същите са логични,последователни, добросъвестно депозирани пред съда и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, подробно обсъдени от въззивния съд в съдебния акт. Обвинението по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 за подсъдимия Ч. и вр. чл.20 ал.3 от НК за подсъдимия А. съдът намира за доказано от показанията на св.С., които частично кореспондират и с обясненията на подсъдимите Ч. и Х., от приложените разпечатки от системата на АИС „Пътна полиция“ системен журнал, и АИС АНД /л.148л.151 т.6 от д.п./, удостоверяващи направените проверки от подсъдимия Ч. в масивите на МВР на спряното за проверка МПС, а след това и данните за С. А.а като водач на МПС, от съставения Акт за установяване на административно нарушение №894147/19.07.2018г.,издадена на името на С. А.а, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза,която с категоричност и посочила,че подписът върху инкриминирания документ не е положен от С. А.а.Правилно при изграждане на осъдителните си изводи по този пункт от обвинението окръжният съд не е ползвал данните получени чрез използвани СРС, тъй като престъплението по чл.311 ал.1 от НК не е тежко умишлено по смисъла на закона и е извън приложното поле на чл.172 ал.2 от НПК. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав не споделя доводи на защитата, че осъдителната присъда почива на предположения, в разрез с изискванията на чл.303 от НПК, както и че е налице превратно тълкуване на събраните по делото доказателства от окръжния съд. При правилно установената фактическа обстановка по делото Плевенският окръжен съд е направил съответстващ на закона извод,че подсъдимите в съучастие по между си, Ч. Ч. и И. Х. като извършители, а подсъдимият М. А. като подбудител, на 19.07.2018г. в гр.Тръстеник, обл.Плевен са спомогнали Р. О. М., извършил престъпление по чл.343в ал.2 от НК, да избегне наказателно преследване за това, че на същата дата е управлявал МПС- товарен автомобил марка „Мерцедес“ с ДК№ СА 31•••• без съответно свидетелство за управление на МПС,в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП№17-0256-000684 от 27.10.2017г., влязло в законна сила на 28.112017г. за същото деяние. Подсъдимият Ч. Ч. към инкриминирания период е бил назначен на длъжността младши автоконтрольор в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция“ при РУ –гр.Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен.Част от задълженията му по длъжностна характеристика са да участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред и разследване на пътно-транспортни произшествия, както и да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред. Подсъдимият И. Х. е заемал длъжността „Старши полицай“ в Група „Охранителна полиция“ в същото районна управление при ОД на МВР – Плевен.Едно от задълженията му по длъжностна характеристика е да работи по опазване на обществения ред,предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпленията и нарушенията на обслужваната територия. И двамата подсъдими на посочената от обвинението дата в гр.Тръстеник са изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърдения график и са били на работа за времето от 19.00 часа на 18.07.2018г. до 07.00часа на 19.07.2018г. като автопатрул със служебен автомобил и униформени. Длъжностното качество и на двамата подсъдими Ч. и Х. ги определя като полицейски орган и годен субект на престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК. От обективна страна е налице извършване на първично престъпление от подсъдимия Р. М.,което е елемент от състава на чл.294 ал.1 от НК, за което наказателната отговорност не е била погасена.Подсъдимият М. на инкриминираната дата е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.Изяснено е по несъмнен начин по делото,че подсъдимият М. е неправоспособен водач на МПС и на 17.10.2017г. лично от подсъдимия Ч. му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №37580 от 17.10.2017г. / л.198 т.6 от д.п./ за това, че на същата дата е управлявал моторно превозно средство,лек автомобил „Опел Вектра“ без да притежава необходимото свидетелство за управление на МПС.Въз основа на така съставения АУАН е било издадено от Началника на РУ-Долна Митрополия и НП№17-0256-000684 от 17.10.2017г., което е било лично връчено на подсъдимия на 20.11.2017г. и влязло в законна сила на 28.11.2017г./л.199 т.6 от д.п./.На инкриминираната дата 19.07.2018г. и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, без да е правоспособен водач подсъдимият е управлявал МПС – товарен автомобил с рег.№ СА 31••••,марка „Мерцедес“ модел „609-Д“ в гр.Тръстеник, обл.Плевен,без съответно свидетелство за правоуправление. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият М. с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици. В контекста на изложеното въззивният съд намира, че предикатното престъпление се явява доказано в рамките на настоящото наказателно производство от обективна и от субективна страна, поради което и доводите на защитата в обратния смисъл се явяват неоснователни. Подсъдимите Ч. и Х. в съучастие по между си като извършители, са спомогнали подсъдимият Р. М. да избегне наказателно преследване за извършеното от него престъпление по чл.343в ал.2 от НК, без да са се споразумели предварително с него преди да извърши самото престъпление и без да имат пряко служебни правомощия във връзка с конкретното наказателно преследване на същия по предикатното престъпление.Подсъдимият А. обективно е действал като подбудител на двамата извършители, защото е инициирал извършването на престъплението от тях. Провел е телефонен разговор с подсъдимия Ч., убедил ги е да не съставят акт за установяване на административно нарушение на Р. М., защото ще му бъде образувано наказателно производство и ако пишат акт да го издадат на името на друг, който има книжка, казал им да го изчакат и веднага е отишъл при тях. Мотивирани от думите на подсъдимия А. подсъдимите Х. и Ч. не са съставили акт за установяване на административно нарушение и не са документирали извършеното от подсъдимия М. – а именно, че е управлявал товарния автомобил без свидетелство за правоуправление.Не са подали сигнал за установеното нито справка.С действията си подсъдимият А. като подбудил е мотивирал извършителите Ч. и Х. да прикрият факта на извършеното престъпление по чл.343в ал.2 от НК от подсъдимия М., а именно, че на посочената дата не е управлявал товарния автомобил.Реализираните действия са обективно годна предпоставка за пълното отпадане на наказателното преследване срещу подсъдимия Р. М., т.е. било е осъществено спомагане на лице,извършило престъпление да избегне наказателно преследване /Решение №41 от 02.02.2009г. по н.д.№751/2008г. на 1-во н.о. на ВКС, Решение №206 от 11.03.2019г. по н.д.№823/2108г. на ВКС – I I н.о., Решение №265 от 16.03.2013г. по н.д.№744/13г., III н.о./.Подсъдимият Х. е имал обективна и субективна връзка с действията на подсъдимия Ч., както и с подбудителя А. и фактът, че е оправдан от окръжния съд за извършеното престъпление по чл.311 вр. чл.20 ал.2 от НК, не променя този извод,както настоява защитата.В тази връзка не държат сметка и доводите на защитата, че подсъдимият Х. като старши полицай в Група„Охрана на обществения ред“ при Сектор „Охранителна полиция“ не е имал възможност да извършва проверки по ЗДвП, както и да съставя актове по ЗДвП, доколкото същият именно в служебно качество като дежурен автопатрул е изпълнявал служебните си задълженията на инкриминираната дата пряко произтичащи от длъжностната му характеристика, едно сред които е и предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения съобразно териториалната му компетентност. Неоснователни са доводите на адв.С., че окръжният съд е обосновал съставомерност в пасивното поведение на двамата подсъдими Ч. и Х. изразяващо се в това, че не са докладвали констатираното на компетентните органи и не са съставили АУАН на М., с което се претендира грубо нарушаване правото на защита на подсъдимите.Възприетите от първия съд факти досежно съставомерното поведение на двамата подсъдими са в рамките на обвинението.Окръжният съд не е разширил обема на обвинителната теза, както настоява защитата, защото на стр.7, абзац втори и стр.12 от обвинителния акт са инкриминирани същите фактически обстоятелства – че подсъдимият Х. се съгласил да не се предприемат действия по документиране на извършеното от М./ чрез подаване на сигнал или изготвяне на справка/ престъпление по чл.343в ал.2 от НК, както и да не бъде съставен АУАН на Р. М. за това, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление.Тези факти са били предявени чрез изготвения обвинителен акт на двамата подсъдими,същите са се защитавали срещу тях, поради което и претенцията за допуснато съществено процесуално нарушение от окръжния съд, който е излязъл от рамката на фактическото обвинение не могат да бъдат споделени. От субективна страна престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите с пряк умисъл като всеки един от тях е съзнавал,че дейността му е насочена към постигането на съставомерната цел – избягване на наказателно преследване за подсъдимия Р. М..Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че заедно с другите прикрива извършеното престъпление от подсъдимия М. и пряко е целял настъпването на този резултат.Налице е общ обединяващ проявите им умисъл. Подсъдимите Ч. и А. са осъществили и състава на престъплението по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 за Ч., вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за подсъдимия А.. Заеманата длъжност от подсъдимия Ч. младши автоконтрольор II Степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Долна Митрополия, вменените задължения по длъжностна характеристика свързани с посещения и регистриране на ПТП, работата му по предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и възложения му контрол по проверка редовността на документите на водачите на МПС, както и техническата изправност на МПС, обосновават качеството му на полицейски орган и длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК. От обективна страна на 19.07.2018г. в гр.Тръстеник, обл.Плевен, подсъдимият Ч. като извършител в съучастие с подсъдимия А. като подбудител и помагач, в качеството му на длъжностно лице и в кръга на службата си като дежурен автопатрул по утвърден график за времето от 19.00часа на 18.07.2018г. до 07.00часа на 19.07.2018г., осъществяващ пътен контрол е съставил официален удостоверителен документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК - Акт за установяване на административно нарушение №894147/19.07.2018г., тъй като е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице при ОД на МВР –Плевен, в кръга на службата му.В инкриминираният АУАН подсъдимият Ч., като негов автор, е удостоверил невярното обстоятелство, че на 19.07.2018г. в 00.30 часа спреният за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „609-Д“, с рег.№СА 31•••• се управлява от С. И.а А.а, а не от фактически установения при проверката водач – Р. О. М.,с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство.От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе,по несъмнен начин е изяснено,че на инкриминираната дата С. А.а изобщо не е присъствала по време на проверката, не е управлявала посочения товарен автомобил, не е имала категория и правоспособност за това и подписът срещу нарушител в съставения документ не е изпълнен от нея.Подсъдимият Ч. е действал като извършител в съучастие с подсъдимия А., който го е подбудил и подпомогнал да материализира лъжливото документиране.Обективните действия на А. на посочената дата ясно очертават ролята му на подбудител и помагач – отишъл е на мястото на проверката и вербално е мотивирал и склонил Ч. да състави акта за установяване на административно нарушение на неговата майка С. И.а А.а.Помагаческата му дейност се е изразила и в това,че е дал предварително съгласието си да окаже помощ и е предоставил личните й данни – ЕГН, три имена и адрес по лична карта, за да бъде съставен АУАН на нейно име, въпреки че не е управлявала товарния автомобил и не е извършила нарушения на ЗДвП. От субективна страна престъплението е извършено от двамата подсъдими при форма на вината пряк умисъл, като всеки един от тях е съзнавал участието и приноса на другия при осъществяването му.Обстоятелствата, при които актът е съставен от подсъдимия Ч. – по изрично настояване на подсъдимия А. и предоставяне от негова страна на необходимите лични данни на С. А.а обосновават и несъмнения извод за съзнание и у двамата подсъдими, че така съставения документ е предназначен за използването му като доказателство за установяване на отразените в него неверни обстоятелства,а именно,че С. А.а е управлявала посочения в акта товарен автомобил във времето и мястото отразени в него. Окръжният съд се е произнесъл с оправдателен диспозитив по това обвинение повдигнато и на подсъдимия И. Х. за това да е действал в съучастие като извършител с подсъдимия Ч. и помагача и подбудителя А..Подсъдимият Х. в качеството си на длъжностно лице, като свидетел е подписал съставения АУАН от подсъдимия Ч..Той с подписа си е удостоверил,в качеството си на свидетел,отразените неверни обстоятелства в инкриминирания документ.Това обстоятелство по същество не представлява „съставяне“ на посочения АУАН, тъй като единственият автор на същия е подсъдимият Ч..Подсъдимият Х. по силата на заеманата от него длъжност – старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-гр.Долна Митрополия и длъжностна характеристика не е бил овластен да съставя актове по ЗДвП.При това положение същият не може да бъде и извършител на посоченото престъпление, тъй като официалният документ не само, че не е съставен от него, но и съставянето му е извън кръга на служебните му правомощия.Поради липса на обективна съставомерност в поведението на подсъдимия Х. правилно окръжният съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и в тази част присъдата не е протестирана. С присъдата окръжният съд е пропуснал да оправдае подсъдимите М. А. и Ч. Ч. за престъплението по чл.311 ал.1 от НК в това да са действали в съучастие с подсъдимия И. Х., което налага с въззивното решение присъдата да бъде коригирана в посочената част като подсъдимите Ч. и А. бъдат оправдани в това да са действали в съучастие с подсъдимия Х. като извършител. Законосъобразно окръжният съд е оправдал подсъдимите Ч. Ч. и М. А. по повдиганото им обвинение по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за Ч. и вр. чл.20 ал.3 от НК за А.. Според обвинителната теза подсъдимият Ч. на инкриминираната дата като длъжностно лице и като извършител в съучастие с подсъдимия М. А. като подбудител не е изпълнил служебните си задължения съгласно типовата длъжностна характеристика да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред и чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП като за констатирано от него нарушение,че товарен автомобил марка „Мерцедес“, с ДК№СА 31 •••• се управлява от водач, който не притежава свидетелство за управление,валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, не приложил предвидената съгласно чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС и отнемане на регистрационните табели,с цел да набави за ползвателя М. А. облага, изразяваща се в продължаване използването на товарния автомобил в осъществяваната от него търговска дейност и от това би могло да настъпят немаловажни вредни последици. По отношение на обвинението по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Ч. и вр. чл.20 ал.3 от НК за подсъдимия М. А., правилно окръжният съд е приел, че Ч. като длъжностно лице не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред и чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП,като за констатираното от него нарушение,че товарният автомобил „Мерцедес“ се управлява от водач,който не притежава свидетелство за управление,валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,не е съставил АУАН.За обвинението по този пункт е инкриминирано,че подсъдимият не е приложил принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС и отнемане на табелите с регистрационните номера по чл.171 т.2а , б.“А“ от ЗДвП.Разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП/ в редакцията й към датата на извършване на деянието/ очертава кръга от длъжностите лица, които имат компетентност по силата на закона да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 б.“а“, т.6 и 7 от ЗДвП, които се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.Подсъдимият Ч. не спада към този кръг от лица и няма компетентност по силата на заеманата от него длъжност да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки.С оглед на изложеното законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимият Ч. не може да бъде извършител на това престъпление с тази правна конструкция и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, както и подсъдимият А. да е действал с извършителя като подбудител по смисъла на чл.20 ал.3 от НК.Присъдата в оправдателната й част не е протестирана от прокурора. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 19.07.2018г. подсъдимият Р. М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК. Подсъдимият М. е неправоспособен водач на МПС и на 17.10.2017г. му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №37580 от 17.10.2017г. / л.198 т.6 от д.п./ за това, че на същата дата е управлявал моторно превозно средство,лек автомобил „Опел Вектра“ без да притежава необходимото свидетелство за управление на МПС.Въз основа на съставения АУАН е било издадено от Началника на РУ-Долна Митрополия и НП№17-0256-000684 от 17.10.2017г., което е било лично връчено на подсъдимия на 20.11.2017г. и влязло в законна сила на 28.11.2017г./л.199 т.6 от д.п./.На инкриминираната дата и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, без да е правоспособен водач подсъдимият е управлявал МПС – товарен автомобил с рег.№ СА 31••••,марка „Мерцедес“ модел „609-Д“ в гр.Тръстеник, обл.Плевен,без съответно свидетелство за правоуправление. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия М. с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици. Престъплението по чл.343в ал.2 от НК е наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 200 до 1000лева.Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК в тези случаи наказателното преследване се изключва по давност ако не е възбудено в продължение на пет години от извършване на деянието.Според чл.81 ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по давност ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл.80 ал.1 т.4 от НК.В конкретния случай абсолютният давностен срок за наказателно преследване за престъплението по чл.343в ал.2 от НК, предвид неговата наказуемост, е 7 години и 6 месеца, който, с оглед датата на осъществяване на престъплението-19.07.2018г., е изтекъл на 19.01.2026г.Това налага въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334 ал.1 т.4 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК като отмени присъдата на Плевенския окръжен съд,в частта, с която подсъдимият Р. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лева и прекрати наказателното производство по делото в тази му част,поради изтекъл абсолютен давностен срок за наказателно преследване. При индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите, правилно по отношение на Ч. и за двете извършени от него престъпления, а за подсъдимия Х. за престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК, окръжният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства, за всеки един от тях поотделно, чистото им съдебно минало, доброто процесуално поведение, липсата на данни за налагани им до момента дисциплинарни наказания, което сочи на добросъвестно изпълнение на служебните им задължения.Тук въззивният съд намира за нужно да добави и добрите характеристични данни на двамата подсъдими, наличие на семейства и поддържаната като цяло позитивна жизнена стратегия.Като обстоятелство със смекчаващ потенциал по отношение на подсъдимия Х. следва да се отчете и утежненото му семейно положение, предвид обстоятелството, че едното му малолетно дете страда от разстройство на развитието, изискващо по-специални родителски грижи. Като обстоятелство с отегчаващо значение правилно окръжният съд е отчел по отношение на подсъдимия Ч. реализацията на две престъпни посегателства във функционална връзка по между им, а за двамата подсъдими това, че престъплението по чл.294 от НК е реализирано в съучастие. Като отегчаващо наказателната отговорност по отношение на подсъдимите Ч. и Х. за извършеното от тях престъпление лично укривателство правилно окръжният съд е отчел и фактът, че прикритото престъпление има напоследък особена социална значимост,предвид зачестилите деяния от този вид,имащи понякога като последица и тежки съставомерни последици. По отношение на подсъдимия М. А. като смекчаващи вината обстоятелства и за двете престъпления, за които е признат за виновен, окръжният съд правилно е отчел чистото му съдебно минало към инкриминирания момент.Като обстоятелство с отегчаващ ефект за престъплението лично укривателство правилно е отчетено и за този подсъдим зачестилите прояви на пътя от неправоспособни водачи,водещи до тежки последици,както и активната и доминиращи роля на този подсъдими за реализацията и на двете престъпления и отчетливия му каузален принос, независимо, че не е действал като извършител. Отчитайки тези релевантни за наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите поотделно обстоятелства окръжният съд е приел, че наказанието спрямо всеки един от тях следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства, за всяко едно от извършените престъпления поотделно и е определил размера на наложените наказания,както следва: на всеки един от подсъдимите Ч. и Х. за извършено престъпление по чл.294 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК в размер от по две години лишаване от свобода, а на подсъдимия А. за това престъпление в размер на една година лишаване от свобода; на подсъдимите Ч. и А. за престъплението по чл.311 ал.1 от НК в размер от по една година лишаване от свобода, за всеки един от тях поотделно и на подсъдимия Ч. лишаване от право да заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция“ при РУ –Долна Митрополия за срок от две години. При определяне размера на наложеното наказание на всеки един от подсъдимите поотделно и за всяко едно от извършените престъпления, първият съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и изминалият значителен период от време от извършване на деянията до момента на постановяване на присъдата.Към момента на постановяване на въззивното решение по делото е изминал продължителен период от време -7 години и 8 месеца.За така продължилото производство подсъдимите не са допринесли със своите действия и процесуалното си поведение.Изтеклият период от време по своята продължителност, макар и делото да се отличава с фактическа и правна сложност,се явява неразумен по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ.Факт е,че през този значителен период от време подсъдимите са търпели негативите и ограниченията неизбежно произтичащи от положението им на обвиняеми и подсъдими. При тези данни основателни се явяват въззивните жалби на подсъдимите, с които претендират смекчаване на наказателната им отговорност.Според преценката на настоящата инстанция изтеклият период от време по своя характер се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК, обосноваващо извода, че и найлекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК - в случая две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко.Това налага, съгласно трайната съдебна практика, подсъдимите да бъдат компенсирани като наказанието по отношение на всеки един от тях по отделно се определи на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в санкцията на чл.294 ал.4 от НК минимум от две години, а именно от по една година лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите Ч. и Х.. Наказанието на подсъдимия М. А. е определено при условията на чл.54 от НК в размер на една година лишаване от свобода.Специалният минимум на престъплението, за което е привлечен да отговаря подсъдимият А. е този предвиден в санкцията на чл.294 ал.4 от НК.Независимо от това, че същият няма особеното качество на субекта по чл.294 ал.4 от НК- полицейски орган, разпоредбата на чл.21 ал.3 от НК недвусмислено сочи,че за такова престъпление могат да отговарят и подбудителят и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.В тази връзка наказателната отговорност на подсъдимия А. правилно е ангажирана за осъществен квалифициран състав по чл.294 ал.4 от НК, защото той е съзнавал,че другите двама подсъдими – Х. и Ч. са полицейски орган.При това положение въззивният съд констатира,че наказанието на подсъдимия А. неправилно е определено при условията на чл.54 от НК в размер на една година лишаване от свобода, под предвидения в санкцията на чл.294 ал.4 от НК минимум от две години.В този смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде коригирана в наказателната й част, като наказанието на подсъдимите Ч. и Х. се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер от по една година лишаване от свобода.Наказанието на подсъдимия А. за посоченото престъпление е наложено под минимума от две години лишаване от свобода,с неправилно приложение на чл.54 от НК в присъдата,което налага корекция в тази й част,без да се намалява размера на наказанието. По отношение на наложените наказания за извършеното престъпление по чл.311 от НК на подсъдимия Ч. и А. въззивният съд намира, че справедливостта на отговорността им би била компенсираната чрез намаляване на наложеното на всеки един от тях наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 от НК.В санкцията на чл.311 от НК не е предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК чрез замяната му с пробация би било явно несправедливо, в смисъл занижено и несъответстващо на конкретната степен на обществена опасност на деянието и засегнатите с него обществени отношения.Или в случая не може да се направи извод, че предвиденото най-леко наказание за това престъпление се явява несъразмерно тежко.Ето защо същото определено при условията на чл.54 от НК се явява справедливо, като се намали размерът му като компенсация за продължилото наказателно производство.Според преценката на въззивния съд наказанието на всеки един от подсъдимите Ч. и А. следва да се намали на по шест месеца лишаване от свобода.Лишаването от право по чл.37 т.6 от НК да заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция“ при РУ –Долна Митрополия по отношение на подсъдимия Ч. като кумулативна санкция предвидена за това престъпление също следва да търпи корекция в посока намаляване от две години на една година и шест месеца. Според преценката на въззивния съд така определеното по размер наказание, за всеки един от подсъдимите и за всяко едно от престъпленията, за които са признати за виновни, се явява напълно справедливо,съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК. Присъдата следва да бъде изменена и по отношение на приложението на чл.23 ал.1 от НК като на подсъдимия Ч. се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода,към което, на основание чл.23 ал.2 от НК се присъедини и наказанието лишаване от право да заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция“ при РУ –Долна Митрополия за срок от една година и шест месеца,считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата по отношение на чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия А. не следва да търпи промяна, тъй като наложеното му общо най-тежко наказание остава една година лишаване от свобода. Правилно окръжният съд е приел, че не е налице законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на всеки един от подсъдимите.И тримата са с чисто съдебно минало и целите предвидени в чл.36 от НК в случая успешно ще се реализират и с приложението на института на условното осъждане, спрямо всеки един от тях.Законосъобразно на чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ч. и на подсъдимия А. за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.294 ал.4 вр. ал.1 от НК също за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.В тази част присъдата се явява законосъобразна и правилно, поради което и следва да бъде потвърдена. Законосъобразно съдът се е разпоредил и с направените по делото разноски. Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят направените пред въззивния съд разноски в размер на 17,80евро, представляващи пътни разноски, изплатени на св.С.. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, апелативният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяната й. По изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че присъдата на ОС-Плевен следва да бъде отменена по отношение на подсъдимия Р. М. като се прекрати наказателното производство по делото в тази му част, поради изтекъл абсолютен давностен срок за наказателно преследване за престъплението по чл.343в ал.2 от НК, изменена в посочения по-горе смисъл досежно наказанията на подсъдимите и потвърдена в останалата част. Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.3 и т.4 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК Великотърновският апелативен съд