Решение № 219 от 20.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4407/2025 г.
Софийски районен съд20.01.2026reporting judge СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Ruling
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ••••••••••••••••••••••••••г., издадено от председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК). ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията, да заплати в полза на Д. С. К., ЕГН: ••••••••••, сумата от 204,52 евро /равняваща се на 400 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. С. К. срещу наказателно постановление /НП/ № •••••••••••••••••г., издадено от председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на Д. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В жалбата от Д. К. на първо място се заявява, че НП не й е било връчено и че е узнала за него след като е получила уведомление от НАП за дължимо публично задължение. На следващо място се оспорват фактическите констатации на актосъставителя. Излагат се доводи за липса на осъществено административно нарушение. Поддържа се, че задължението на жалбоподателката за подаване на финална декларация е възникнало не след влизане в сила на измененията на чл.7, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ - 22.12.2023 г., а от освобождаване й от длъжност по силата на издадената Заповед № РД01-1033/16.05.2024 г. на изпълнителния ••• на АСП, с която са били прекратени пълномощията й на възложител на обществени поръчки. Твърди се, че на 22.05.2024 г., т.е. в едномесечен срок от датата на издаване на заповедта, жалбоподателката е подала финална декларация № 25А03АВ1 по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗПК. На следващо място в жалбата се цитира писмо от Изпълнителния ••• на Агенцията за социално подпомагане с изх. №9100-0024/25.01.2024 г. адресирано до •••ите на РДСП и до •••а на ДСП, в което било указано на •••ите на РДСП, които са упълномощени по реда на ЗОП да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договори по тях, и които са открили процедура в изпълнение на упълномощаването преди влизането в сила на промените в т. 7, ал. 1 от ЗОП /22.12.2023 г./, следва да довършат започнатите процедури така, както е предвидено в § 93 от ЗИД на ЗОП, а декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК следва да бъде подадена в едномесечен срок от датата на издаване на заповедта за прекратяване на правомощията. Излагат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи законоустановените задължителни реквизити на АУАН и НП по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изложени са и съображения за квалифицирането на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се иска НП да бъде отменено, евентуално и чрез прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният представител адв. И. К.. По делото е депозирана молба от адв. К., която иска от съда да даде ход на делото, въпреки отсъствието й, като е посочила, че не може да се яви в съдебно заседание, поради служебна ангажираност. В молбата е изложено и становище по съществото на правния спор. Въззиваемата страна - председател на Комисия за противодействие на корупцията се представлява от юрк. М., който намира, че жалбата е недопустима, като подадена след законоустановения срок и след влизане в сина на НП. В хода на съдебните прения моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изразява становище за лиса на допуснат процесуални нарушения, както и за доказаност на административното нарушение, за което жалбоподателката е наказана. Претендира разноски и възразява срещу размера на исканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката Д. С. К. заемала длъжността ••• на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Варна. В това й качество с Пълномощно № РД05-0565/31.08.2023 г., издадено от изпълнителния ••• на АСП, жалбоподателката Д. С. К. била упълномощена на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, да представлява АСП, като възложи чрез открита/-и процедура/-и обществени поръчки за извършване на строително-монтажни работи с предмет/-и: „Извършване на ремонтни дейности в обектите на интервенция - текущи ремонти: в териториалните структури на РДСП - Варна към АСП“, за посочени в пълномощното обекти. Въз основа на така делегираните правомощия на 04.12.2023 г. е било обявено откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител Д. К., в качеството й на ••• на РДСП – Варна и упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с предмет: „Извършване на ремонтни дейности в обектите на интервенция – текущи ремонти, разпределени в две обособени позиции: Обособена позиция № 1: Извършване на текущ ремонт в ДСП – Варна, Отдел „Закрила на детето“, ул. „Раковски“ № 62; Обособена позиция № 2: Извършване на текущ ремонт в ДСП – Долни чифлик“. Договорите за възлагане на обществената поръчка по двете обособени позиции били сключени на 21.03.2024 г., а на 21.05.2024 г. и на 18.06.2024 г. били публикувани обявленията за приключване на договорите. Упълномощаването на жалбоподателката с посочените пълномощни било извършено на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, чиято действаща към датата на издаване на пълномощните редакция предвиждала, че възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. Впоследствие, на 22.12.2023 г. влязло в сила изменение на посочената разпоредба (обн. в ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.), след което актуалната редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОП предвиждала, че възложителят може да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на лице, което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя. Във връзка с това с писмо изх. № 9100-0024/25.01.2024г. на ИД на АСП •••ите на РДСП били уведомени, че тези от тях, които са упълномощени по реда на ЗОП да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договори по тях, и които са открили процедура в изпълнение на упълномощаването преди влизането в сила на промените в чл. 7, ал. 1 от ЗОП /22.12.2023 г./, следва да довършат започнатите процедури така, както е предвидено в § 93 от ЗИД на ЗОП. В писмото било посочено, че декларации за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК следва да бъдат подадени в едномесечен срок от датата на издаване на заповед за прекратяване на пълномощията, съответно от издаване на актуализираното пълномощно във връзка с изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, в случай че няма обявени децентрализирани обществени поръчки преди 22.12.2023 г., които не са финализирани със сключен договор. На 07.11.2023 г. в КПК постъпило писмо от изпълнителния ••• на АСП, получило вх. № ••••••••••••••••••••••••••г., с което бил представен списък на служители на Агенцията за социално подпомагане, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, като в т. 4 от списъка била посочена жалбоподателката Д. К. на длъжност ••• на РДСП-Варна. На 16.04.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била извършена проверка, при която било прието, че жалбоподателката е следвало да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗПК в едномесечен срок от освобождаването на публична длъжност (влизане в сила на чл. 7 на ЗОП, изм. ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), до 22.01.2024 г., но не е сторила това, като въз основа на направените констатации на 22.04.2024 г. свидетелят Г. Т., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ в КПК, в присъствието на двама свидетели, съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ••••••••••••••••••••••••••г. за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и бил връчен на жалбоподателката на 28.05.2024 г., като при връчването тя вписала в АУАН своите възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило и писмено възражение срещу така съставения АУАН. Впоследствие, със Заповед № ••••••••••••••••••••••••г. на ИД на АСП било прекратено действието на пълномощните, съгласно които посочени в заповедта длъжностни лица, вкл. Д. К., били упълномощени да представляват Изпълнителния ••• на АСП и да възлагат обществени поръчки по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. На 23.05.2024г. в КПК постъпила декларация по чл. чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК - за имущество и интереси при освобождаване от длъжност, подадена от жалбоподателката Д. К.. Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното в настоящото производство НП, с което на жалбоподателката Д. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. НП било изпратено за връчване до постоянния адрес на жалбоподателката Д. К. - •••••••••••, както и до настоящия й адрес в ••••••••••••••. Видно от приложените към преписката известия за доставяне, пратките не били получени от жалбоподателката. Поради това в НП било отбелязано, че същото било влязло в законна сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. На 05.02.2025г. жалбоподателката К. получила писмо от НАП, с което била уведомена за неплатено публично задължение в размер на 1000 лева, произтичащо от процесното наказателно постановление, с което тя узнала за неговото издаване. Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Г. Н. Т., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, Писмено възражение, 3 броя известия за доставяне на НП, Заповед № ••••••••••••••••••• г. за компетентност на актосъставителя, показана за съставяне и връчване на АУАН, констативен протокол за уведомяване по телефон от 19.04.2024 г., Писмо изх № 24-00-1394/03.11.2023г. от ИД на АСП с приложен списък на служителите, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, методическо указание на Агенцията по обществени поръчки, писмо до кмета на Община Варна относно връчване на АУАН и отговор от Район „Приморски“ - Община Варна, Заповед № РД01-1033/16.05.2024 г. на ИД на АСП, Пълномощни № РД05-0565/31.08.2023г., № РД05-0617/31.10.2023г., № РД05-0633/03.11.2023г., Декларация от Д. К. по чл. чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, подадена на 23.05.2024г., писмо изх. № 9100- 0024/25.01.2024г. на ИД на АСП, Покана за доброволно изпълнение, писмо изх. № 9100-0241/03.11.2023г. на ИД на АСП, писмо от НАП от 05.02.2025г., разпечатки от публично достъпната Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между доказателствените източници не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания и писмените доказателства са последователни и логични, като единно и непротиворечиво очертават фактите, касаещи извършената проверка и направените констатации. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че жалбата е подадена срещу влязло в сила наказателно постановление, съответно след срока за обжалване, доколкото от приложените към преписката известия за доставяне, изпратени до постоянния адрес и до настоящия адрес на жалбоподателката К., е видно, че НП не е било връчено на последната. Същевременно не са направени опити за връчване на постановлението на адрес по месторабота, нито е потърсено съдействието на полицейски или общински органи, по местоживеене, както това успешно е било сторено при връчването на АУАН чрез служители на Район „Приморски“ - Община Варна. Поради това не може да се приеме, че са били налице предпоставките на фиктивното връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Доколкото не е установено НП въобще да е било връчено на жалбоподателката, то не се установява срокът за обжалването му да е започнал да тече и затова жалбата следва да бъде приета за подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда са следните: При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - съобразно чл. 120 от ЗПК. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им съобразно чл. 34 от ЗАНН. Независимо от това обаче съдът намира, че АУАН и НП не съответстват на изискванията относно тяхното съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на НП. Съдът намира, че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка на първо място са налице противоречия относно обстоятелството дали жалбоподателката е била лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. На стр. 2 от НП е посочено, че от писмо от изпълнителния ••• на АСП, получило вх. № КПК- ПР-419/07.11.2023г. и Методическо указание на Агенцията по обществени поръчки с изх. № МУ-2/29.12.2023 г., КПК е била информирана, че Д. С. К. не е лице, упълномощено по реда на ЗОП, няма делегирани права да организира и да провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки. Видно от цитираното писмо от ••• на АСП, то е в напълно противоположен смисъл, тъй като с него е представен списък на служители на Агенцията за социално подпомагане, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, а в т. 4 от списъка е посочена именно жалбоподателката Д. С. К.. Без позоваване на каквито и да било други доказателствени източници, в НП е прието, че Д. С. К. била административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попадала в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК в качеството й на ••• - упълномощено лице по реда на ЗОП в РДСП - Варна и е била задължена да подава декларация по образец за имущество и интереси с информацията, посочена в чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 от ЗПК. В Наказателното постановление липсва посочване на обстоятелства, от които следва извод, че жалбоподателката е лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. В НП липсват данни относно основанието, на което жалбоподателката е заемала длъжността ••• на РДСП – Варна – въз основа на кой административен акт и от кой момент е заемала тази длъжност. Липсва и посочване на акт, с който тя да е била надлежно оправомощена по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП и от кое лице, като това обстоятелство е от значение за преценката дали упълномощителят е разполагал с правомощия по чл. 5, ал. 1 от ЗОП, тъй като само в такъв случай би могъл да ги делегира на жалбоподателката (в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4.2002 г. по описа на ВАС). В тази връзка следва да се посочи, че в случая административнонаказващият орган не е събрал никакви относими доказателства във връзка със заеманата от жалбоподателката длъжност (заповед за назначаване, акт за встъпване), както и за това дали действително са й били делегирани правомощия на възложител на обществени поръчки. Единственият документ, приобщен към административнонаказателната преписка, който би могъл да послужи за обосноваване на извод, че жалбоподателката е лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, е посоченото писмо от изпълнителния ••• на АСП, което при това е било цитирано неправилно от наказващия орган. На следващо място съдът констатира, че в АУАН и в НП е прието, че като лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК жалбоподателката е била задължена да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В посочените разпоредби се предвижда, че лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. В АУАН и в НП обаче липсват твърдения жалбоподателката да е освободила заеманата от нея длъжност, съответно от кой момент и въз основа на какъв акт, поради което описаното поведение не би могло да бъде подведено под посочената правна квалификация. В акта и в наказателното постановление е прието, че посочената декларация е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, т.е. от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. Напълно неясна е волята на актосъставителя и на наказващия орган относно това дали приравняват влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП с освобождаване от висша публична длъжност по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК и какви са съображенията им за това. Дори не са изложени и твърдения, че с влизане в сила на посоченото изменение делегираните на жалбоподателката пълномощия отпадат автоматично, по силата на закона. Волята на актосъставителя и на наказващия орган е следвало да бъде изрично и ясно изразена, а не да се налага да бъде извеждана чрез тълкуване. С оглед на изложените аргументи съдът намира, че коментираните противоречия, необоснованост както на фактическите, така и на правните изводи, неясно изразената воля на наказващия орган, представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават възможността на нарушителя да разбере какво е било изискуемото от него поведение и за какво точно е бил санкциониран, което е от съществено значение за организирането и пълноценното упражняване на правото на защита на жалбоподателката и представляват основание за отмяна на НП. За пълнота на изложението следва да се посочи и че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което е била наказана. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. Лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на ЗПК – чл. 6, ал. 1, т. 44 от същия закон. По делото е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността ••• на РДСП-Варна и че е била упълномощена по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП от изпълнителния ••• на АСП да организира провеждането на процедури по възлагане на обществени поръчки. От това следва, че тя е имала качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. С влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП (обн. в ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), е предвидено, че възложителят може да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на лице, което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя. С влизане в сила на коментираното законово изменение се прекратява занапред действието на актовете, с които такива правомощия са били делегирани на лицата, които са били надлежно упълномощени по действащата дотогава редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, но не попадат в кръга на посочените в новата му редакция лица, на които може да се делегират правомощия на възложител на обществени поръчки по ЗОП. Изключение от това принципно положение обаче е предвидено в пар. 93 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗОП (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г., изм. ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.), с който е направено посоченото изменение. Съгласно тази разпоредба възлагането на обществени поръчки и сключването на рамкови споразумения, за които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване на процедура, публикувана е обява по чл. 187, ал. 1 или е изпратена покана по чл. 191, се довършват по досегашния ред. От това следва, че по отношение на такива процедури за възлагане на обществени поръчки делегираните правомощия на лицата по чл. 7, ал. 1 от ЗОП не отпадат от датата на влизане в сила на коментираното изменение, а едва след приключване на съответната процедура. В настоящия случай е установено, че към 22.12.2023 г. са били налице незавършени процедури по възлагане на обществени поръчки, доколкото на 04.12.2023 г. е било обявено откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител Д. К., в качеството й на ••• на РДСП – Варна и упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с предмет: „Извършване на ремонтни дейности в обектите на интервенция – текущи ремонти, разпределени в две обособени позиции: Обособена позиция № 1: Извършване на текущ ремонт в ДСП – Варна, Отдел „Закрила на детето“, ул. „Раковски“ № 62; Обособена позиция № 2: Извършване на текущ ремонт в ДСП – Долни чифлик“, за провеждането на която жалбоподателката е била изрично упълномощена с Пълномощно № РД05-0565/31.08.2023 г. от изпълнителния ••• на АСП. Договорите за възлагане на обществената поръчка по двете обособени позиции са били сключени на 21.03.2024 г., а на 21.05.2024 г. и на 18.06.2024 г. са били публикувани обявленията за приключване на договорите, т.е. процедурата не е била приключила към 22.12.2023 г. От това следва, че с влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г. жалбоподателката не е загубила качеството на лице, заемащо висша публична длъжност. Независимо от това, дори да бъде възприета тезата на въззиваемата страна, че с влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП жалбоподателката е престанала да заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, то не може да бъде възприето като правилно становището, че с това е възникнало задължение за подаване на финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК. Посочената разпоредба свързва възникването на това задължение с момента на освобождаване от длъжност, каквото в случая не е налице, а това обстоятелство не е и спорно между страните. Законодателят не е предвидил задължение в едномесечен срок от влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с което е стеснен кръгът на лицата, на които могат да бъдат възлагани правомощия по организиране и провеждане на обществени поръчки, да бъдат подадени декларации за имущество и интереси от лицата, които преди това са били надлежно упълномощени на основание същата разпоредба, но вече не попадат в посочените в новата й редакция категории. Приравняването на загубата по силата на закона на качеството на лице заемащо публична длъжност по смисъла на ЗПК с освобождаването от такава по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК би представлявало разширително тълкуване на тази разпоредба за целите на административното наказване, което е изключено съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Същото би било и в нарушение на принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказанията за тях. По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено. С оглед изхода на производството Комисията за противодействие на корупцията следва да заплати в полза на Д. С. К. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представените по делото Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателката е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът намира, че адвокатско възнаграждение в посочения размер съответства на конкретната, макар и невисока степен на фактическа и правна сложност на делото, както и на обема на предоставената правна помощ, включваща депозирането на писмени становища и представяне на относими по делото доказателства. Поради това наведеното от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Същото следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя в пълен размер и възложено в тежест на учреждението, към чиято структура се числи административнонаказващият орган - Комисията за противодействие на корупцията. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
Cited provisions
30- чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК
- чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 40, ал. 2 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 58, ал. 2 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
- чл. 93 ЗИД
- чл. 5, ал. 1 ЗОП
- чл. 7, ал. 1 ЗОП
- чл. 115, ал. 1 ЗПК
- чл. 120 ЗПК
- чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗПК
- чл. 6, ал. 1, т. 44 ЗПК
- чл. 283 НПК
- чл. 187, ал. 1
- чл. 191
- чл. 42, ал. 1, т. 4
- чл. 42
- чл. 46, ал. 3
- чл. 5, ал. 1
- чл. 51, ал. 1, т. 1
- чл. 52, ал. 1, т. 3
- чл. 6, ал. 1, т. 44
- чл. 7, ал. 1
- чл. 7