Решение № 1358 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 112/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на С. С. М., подадена чрез адв. В. Д. – ДАК, срещу писмо с рег. № АО-21-346/28.02.2025 г., издадено от кмета на Община Тервел, С. С., с което е обективиран отказ за съставяне на Акт за смърт на починало лице С. Д. М. (З. Б.) въз основа на Акт за смърт № 24/16.10.2019 г., издаден в Република Турция. Жалбоподателят счита отказа за неправилен и незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен. В съдебно заседание чрез адв. В. Д. заявява, че поддържа жалбата и излага твърдения, че административният орган е събрал достатъчно доказателства и в неговото становище било ясно изразено, че става въпрос за едно и също лице с различни записани имена в различни периоди от време. Твърди, че съпругата му е била български гражданин, но без валидни български документи за самоличност. Оспорва преценката на Министерството на правосъдието, че не може да бъде издадено удостоверение за наличие на българско гражданство, поради неустановена идентичност на лице с различни имена. Излага твърдения, че за починалата С. Д. М. има вписвания в НБД, ЕГН, наличие на ЛКР. Твърди, че тя е била едновременно български и турски гражданин и е напуснала Република България след 15.06.1989 г. Позовава се на чл. 3 от Закона за българското гражданство и счита отказа на кмета на общината да издаде акт за смърт за незаконосъобразен, постановен въз основа на неправилна преценка, че се налага установяване на българско гражданство. Оспорва необходимостта от провеждане на процедурата в Министерство на правосъдието по установяване на българско гражданство по реда на чл. 12, ал. 7 от Наредбата за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Затова счита за незаконосъобразно основанието на отказа, изразяващо се в липса на издадено удостоверение от Министерството на правосъдието за наличие на българско гражданство на починалата му съпруга. По тези съображения, подробно изложени в писмени бележки моли отказът на кмета да бъда отменен и ответникът да бъде задължен да издаде акт за смъртта на починалото в Република Турция съпруга на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответната страна, кметът на Община Тервел, чрез процесуалният си представител, юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки заявява, че в случая правилно е било поискано издаването на удостоверение за българско гражданство от Министерството на правосъдието по чл. 39, ал. 1 от Закона за българското гражданство, понеже за г-жа С. Д. М. нямало данни да са издавани валидни български документи за самоличност за период около 30 години. В тази връзка заявява, че отказът е постановен след преценка на всички събрани доказателства и въз основа на неустановеното българско гражданство на починалото лице. Изтъква също, че производството пред Министерството на правосъдието е било инициирано от дъщерята на жалбоподателя, С. С. С., а не от кмета на общината. Моли жалбата да бъде отхвърлена. От фактическа страна по делото бе установено следното: Между страните не е спорно, че отказът на кмета на О. Т. да издаде акт за смърт на в отговор на регистрирано с вх. № АО-1156/2024 г. искане на С. С. С. за издаване на акт за смъртта на З. И. С.. От представеното по делото Удостоверение за родствени връзки с изх. № АО-5056 от 11.09.2024 г. се установява, че заявителката С. С. С. е дъщеря на З. И. С. и С. С. М., последният жалбоподател по делото. В отговор на искането кметът на О. Т. е издал оспореното в настоящото производство писмо с изх. № АО-21-346 О. 28.02.2025 г., с което е отказал извършването на административна услуга - съставяне на акт за гражданско състояние, акт за смърт на С. Д. М.. Отказът е мотивиран с липса на удостоверение за българско глажданство на г-жа З. Б. по чл. 39 от Закона за българското гражданство, което се издава от Министерството на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“. От данните по делото се установява, че имената, с които съпругата на жалбоподателя е била към момента на смъртта си са З. Б., видно от преведено от турски език Удостоверение за смърт № 24 от 15.04.2024 г., издадено от служител в гражданска администрация Кареси/Балъкесир, удостоверяващо настъпила смърт на г-жа З. Б. на 16.10.2019 г. в [населено място], Република Турция. Не е спорно по делото, че г-жа З. Б. не се е снабдявала с български документи за самоличност от момента на преселването си в Република Турция. Затова кметът на Община Тервел, след като е установил, че за починалото лице не са били издавани български документи за самоличност за продължителен период от време около 30 години, е приел, че следва да бъде изискано удостоверение по чл. 39 от Закона за българското гражданство, с което Министерството на правосъдието да удостовери това обстоятелство. Затова едновременно с искането за издаване на акт за смърт, наследниците на починалото лице са инициирали и производство за установявана на българско гражданство, видно от молба с вх. № АО-21-2282/14.05.2024 г. (л.73) Самата общинска администрация е съдействала на жалбоподателя при комплектоването и изпращането на документите, необходими за издаване на удостоверението за българско гражданство. Видно е, че с писмо до Министерството на правосъдието с изх. № АО-21-1339 от 13.06.2024 г. общинската администрация, препращайки молбата, е изискала установяването наличието на българско гражданство на З. И. М. ( З. Б.). Заедно с това писмо е изпратена и наличната в О. Т. информация от регистрите за гражданско състояние и е препратил искането на наследниците. Самото искане е било попълнено от името на починалото лице, видно от приложеното по делото на л.71-72 заявление за установяване наличието на българско гражданство. Затова с писмо с изх. № 97-00-2892/08.08.2024 г. заявлението е върнато от директора на Дирекция „Българско гражданство“ при МП като некоректно изпратено. С това писмо са дадени указания за подаване на заявление от наследник на починалата г-жа С. Д. М., както и за прилагане на официален документ, удостоверяващ промяната в имената на М., също и фотокопие от документ, удостоверяващ самоличността на наследника й (подал заявлението). С второ искане с изх. № АО-21-2289/27.09.2024 г. кметът на О. Т. отново изпраща искането до Министерството на правосъдието (л.76-77). За втори път директорът на Дирекция „Българско гражданство“ при МП връща с писмо с изх. № 97-00-2892-1/20.11.2024 г. искането като посочва, че не е представен официален документ, удостоверяващ промяната на имената на лицето от С. Д. М. ( съгласно данни в графа „Бележки“ на акта за раждане) на З. Д. М. ( съгласно графа „Бележки“ на акта за брак) на З. И. С. ( съгласно удостоверението за идентичност на лице с различни имена). Поискано е също и официален документ за идентичност на лице с различни имена, удостоверяващ че С. Д. М., З. Д. М. и З. И. С. са имена на едно и също лице. На 04.12.2024 г. с писмо с изх. № АО-21-2813, л.81-82, кметът на О. Т. отново изпраща на министерството искане за издаване на удостоверение за българско гражданство на С. Д. М. като съставя и удостоверения за идентичност на лице с различни имена. В това писмо се пояснява, че разминаването на българските имена на З. И. М., отразени в графа „Бележки“ в Акт за раждане № 7/1956 г., в която са записани имената С. Д. М. и в Акт за женитба № 7 от 1977 г., където имената са З. И. С., е настъпило единствено поради неправилното им отразяване в трите официални документа. Затова в писмото се сочи, че не съществуват официални документи за за промяна на имената на С. Д. М. на З. Д. М. и на З. И. С.. В съответствие с горепосоченото към искането за издаване на удостоверението по чл. 39 от ЗБГ общинската администрация е приложила и удостоверение за идентичност на лице с различни имена. В отговор на третото по ред направено искане с писмо с изх. № 97-00-2892/12.02.2025 г. (№ АО-21-2813/ 04.12.2024 г. - изх. номер на Община Тервел) директорът на Дирекция „Българско гражданство“ заявява, че промяната на имената следва да бъде удостоверена с официален документ и връща изпратената преписка в Община Тервел. Служебно известно на съда е, че това писмо е обжалвано от С. С. М. и по жалбата в Административен съд –Добрич е било образувано адм.д. № 200/2025 г. (л.124 и сл.) До приключването с окончателен съдебен акт на производството по адм.д. № 200/2025 г. настоящото производство бе спряно. Производството бе възобновено на 23.04.2026 г. след постановяването на Определение № 3614/31.03.2026 г. по адм.д. № 2597/2026 г. на ВАС, ІІІ отд., с което е оставено в сила Определение № 109 от 15.01.2026 г. за прекратяване на производството по адм.д. № 200/2025 г., на основанието по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК – липса на годен за оспорване административен акт и липса на правен интерес. Оспореният в настоящото производство отказ с изх. № АО-21-346 от 28.02.2025 г. за издаване на Акт за смърт е адресиран до наследниците на починалото лице, заявителката С. С. – дъщеря и жалбоподателят, С. С. М. – съпруг на починалото лице. Отказът е връчен на г-жа Д. М. пълномощник, чието пълномощно не е представено в административната преписка. На 14.03.2025 г. по пощата е подадена жалба срещу отказа за съставяне на акт за смърт, подадена от името на С. С. М. от адв.В. Д.. В изпълнение на разпореждане с молба от 20.03.2025 г. адв.В. Д. представя пълномощно, дадено й от С. С. М.. По допустимостта на жалбата Съдът приема жалбата за допустима. Оспорва се акт, който има белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.3 от АПК и който представлява отказ за извършване на административна услуга по чл. 37, ал. 2 във вр. с чл. 57 от Закона за гражданското състояние, състояща се в издаване на български акт за смърт въз основа на акт за смърт, съставен в чужбина. Подателят на жалбата, за който по делото не е спорно, че е съпруг на починалото лице, е надлежна страна, тъй като отказът за издаване на акт за смърт на съпругата му засяга неговите права и законни интереси на нейн наследник. В тази връзка съдът приема, че независимо, че искането за съставяне на акт за смърт е подадено от името на другия наследник на починалото лице, нейната дъщеря С. С., то ползва и останалите наследници. Самият отказ е адресиран и до жалбоподателя, С. С. М., поради което следва да се приеме, че подадената от него жалба е и в качеството му на участник в административното производство. В писмото не е посочено, че подлежи на обжалване, срока за обжалване и коя е компетентната институция да разгледа жалбата. Затова на основание чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема за депозирана в срок жалбата на С. С. М., която е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 14.03.2026 г. в какъв срок подлежи на обжалване Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорения акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Съдът не установи при постановяване на отказа да са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно и, че общинската администрация и кмета на общината са предприели всички необходими действия, вкл. и са извършили служебни запитвания като са съдействали на наследниците да се снабдят с отговор за българското гражданство на тяхната наследодателка. При издаването на отказа кметът на общината е съобразил цялата налична информация и е изложил подробни мотиви. Постановеният отказ е правилен и законосъобразен и не страда от визираните в жалбата пороци. Съгласно чл. 34 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. В случая не е проведено специалното производство по Раздел VII „Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина“ от ЗГР. Съгласно горецитираната нормативна уредба гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗГР в срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България. А..2 от същия текст сочи, че получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на, ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва за смърт - в общината по постоянния адрес на починалия. Чл. 72, ал. 3 от ЗГР предвижда, че длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по, ал. 1 следните данни в акт за смърт - името на титуляря, датата и мястото на смъртта. Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните. Съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗГР при съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по, ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението. Настоящият спор касае законосъобразността на преценката на кмета на О. Т. за необходимостта от удостоверение за българско гражданство на г-жа З. Б., с което към настоящия момент наследниците на г-жа З. Б. не могат да получат, поради множество различни имена на техния наследодател. Отказът е постановен в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 3 от Закона на гражданската регистрация, който определя, че при съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност. Правилна е преценката на административния орган, че предвид липсата на български документи за самоличност на З. Б., починала на 16.10.2019 г. в Република Турция, е необходимо издаването на удостоверение за българско гражданство от Министерство на правосъдието по реда на чл. 39 от Закона за българското гражданство. При липса на документ за самоличност нито кметът на Общината, нито административният съд при решаването на спор в производство по глава ІІІ, раздел 3 от Закона за гражданското състояние, разполагат с компетентност да определят гражданството на лицата. Затова съдът приема за законосъобразна преценката на кмета на Община Тервел, че може да издаде акт за смърт въз основа на издаден такъв в Република Турция, само ако се установи по категоричен начин гражданството на починалото лице. Спорът за гражданството на г-жа З. Б. не е разрешен с влязло в сила решение, тъй като отказ за издаване на удостоверение по реда на чл. 39 от ЗБГ не е бил постановяван. Искането на компетентната администрация в Министерството на правосъдието касае официално установяване каква е причината за различните имена на г-жа З. Б.. Явно е, че в случая този проблем може да бъде решен единствено в производство по установяване на факти по чл. 542 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че българското гражданство на г-жа З. Б. било безспорно не намират опора в доказателствата по делото, предвид липсата на издадени български документи за самоличност. Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваният отказ на кмета е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли. Основателно е своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на О. Т. с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК. Кметът на общината е представляван от юрисконсулт . Предвид това, че делото се отличава с фактическа сложност, проведени са три съдебни заседания, спирано е до приключването на друго административно дело, в полза на О. Т. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ размер от 300 лева или 153,39 евро.