Решение № 5106 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2487/2025 г.
Административен съд - Бургас09.06.2026reporting judge Йовка Бъчварова
Ruling
ОТМЕНЯ по жалба на дружество „Промет Стийл“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], община Средец, представлявано от Д. З., Решение № 32-295952/30.09.2025г. на З. Д. на ТД Митница Бургас. ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК А. М. да заплати на дружество „Промет Стийл“ ЕАД, с посочени данни, сумата 1105.56 евро (хиляда сто и пет евро и петдесет и шест евроцента), представляващи направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: �
Grounds
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на дружество „Промет Стийл“ ЕАД, със седалище в [населено място], срещу Решение № 32-295952/30.09.2025г. на За Директора на ТД Митница Бургас. В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, тъй като фактурата за плащане на разходите била отразена в счетоводството на жалбоподателя, ДДС бил начислен и деклариран, което щяло да доведе до двойно плащане на ДДС и така се стигало до нарушаване на принципа на правна сигурност. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в цялост. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директорът на ТД Митница Бургас, не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание дружество „Промет Стийл“ ЕАД се представлява по пълномощие от адв. Т. Т. от САК, който поддържа жалбата. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт К. Т., която оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : На 11.04.2022г. дружество „Промет Стийл“ ЕАД – като вносител и декларатор, подало митническа декларация (МД) с MRN 22BG001007042189R7 в Митнически пункт Пристанище Бургас център, код [рег. номер], за едновременно допускане на стоки за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели, с описание „валове за валцуващи машини – 29 броя. Като износител на стоката е посочено дружеството DALIAN DEMARC MACHINERY CO. LTD, Китай. Посочени са и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане – Китай; условие на доставка – CIF – Стойност, застраховка и навло; наименование на местонахождението – Бургас; код на стоката – код по Комбинираната номенклатура (кл. 6/14) - 84553090, код на стоката – код по Т. (кл. 6/15) – 00; цена на стоката и валута – 44 135.00 USD (кл. 4/14); код на държавата на произход (кл. 5/15) – Китай; митническа стойност – 78 580.60 лева. Декларираната стойност на стоката, преизчислена в български левове по обменен курс 1.78046, е 78 580.60 лева, които са посочени като митническа стойност. Митото е начислено при ставка 0.027 % - 2 121.68 лева. Данъчната основа за начисляване на ДДС е определена от сбора между митническата стойност и начисленото мито – 80 702.28 лева. ДДС е начислено при 20% ставка - 16 140.46 лева. Декларирано е, че стоката е превозена с морски транспорт (кл. 7/4), националността на активното транспортно средство, което преминава границата, е Турция (кл. 7/15), а идентификационният му номер е BERNARDA (кл. 7/9). Условието на доставката е CIF (стойност, застраховка и навло). Декларирани са нулеви стойности като разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане и транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварителни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките в страната. С МД са представени следните документи, описаните в кл.2/3: 1/Търговска фактура № 2022DMC0108/15.01.2022г., издадена от DALIAN DEMARC MACHINERY CO. LTD, Китай, и с получател жалбоподателят, при условие CIF Бургас. Стоката е описана в четири пункта. Количеството е 29 броя. Общата стойност по фактурата е 44135.00 USD. Посочено е, че стоката се изпраща от пристанище Ксинганг до пристанище Бургас (листове 146-149). 2/Опаковъчен лист към фактурата по предходния пункт със следните данни : Общо опаковани 29 броя ролки в 10 кутии, с бруто тегло 24 005,00кг. и нето тегло – 23 675,00кг. и обем 12,147 м3 (листове 150-151). 3/Товарителница № YMLUM235110679/14.01.2022г. със следните данни : Изпращач – DALIAN DEMARC MACHINERY CO. LTD, получател – „Промет Стийл“ ЕАД; място на получаване и пристанище на товарене – пристанище Ксинганг, Китай; място на доставка и пристанище на разтоварване – Бургас, България; описание на пакетите и стоките – 1 контейнер – 10 кутии ролки, 12,147 куб.м., 24 005,00кг.; плавателен съд : M/V Log – in Discovery, плаване : V.0005E (листове 152-153). 4/ Сертификат за произход на Народна република от Китай (листове 154-155). В оспореното решение е прието, че не са установени данни за произход на стоката по МД с MRN 22BG001007042189R7, различен от декларирания. При проверка в счетоводството на дружеството било установено, че стоката по фактура № 2022DMC0108/15.01.2022г. е отразена по дебита на счетоводна сметка 301000 „доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „доставчици“ по партидата на издателя на фактурата в стойностно изражение в лева на основание описаната фактура. Стоките са заприходени по дебита на счетоводна сметка 302035 „Валци“ срещу кредита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ в количествено изражение, съответстващо на това по фактурата и в стойностно изражение в размер на 79 705.16 лева. В хода на проверката се установило, че на „Промет Стийл“ ЕАД е издадена на 13.04.2022г. от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД фактура № 1000077029/13.04.2022г. (лист 111) за сумата 339.69 лева, с предмет „1.Разкрепване на товар в 20 конт. /BMOU1159540/; 2. Д. З. – 10 палета валове – 24 005 кг., съгласно заявка от 11.04.2022г.“. Проверяващият екип установил, че тази фактура е отразена в счетоводната отчетност на дружеството със следните счетоводни операции: Дебит счетоводна сметка 301000 „ Доставка на материали " - 339,69 лв; Дебит счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС - покупките“ - 67,94 лв., срещу Кредит счетоводна сметка 401000 „Доставчици", по партидния номер на доставчика - „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД - в стойностно изражение, равняващо се на 407.63 лв. Разходите за деконтейнеризация не били декларирани пред митническите органи, респ. не са включени в данъчната основа на внасяните стоки при поставянето им под режим допускане за свободно обращение, с оглед на което било прието, че данъчната основа е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Определена е нова данъчна основа в размер на 81 041.97 лева като сбор между митническа стойност, начисленото мито и сумата от 339.69 лева за разходи на пристанището в [населено място] за деконтейнеризация. Върху новата данъчна основа е изчислен ДДС размер на 16 208.39 лева, което е с 67.93 лева повече от взетото под отчет. Установеният за довнасяне ДДС е взет под отчет и досъбиране. Оспореното по делото решение е постановено след проведена процедура по последващ контрол за проверяван период 01.01.2022г.-30.09.2024г., разпореден със Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ и чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (лист 42), връчена на представител на жалбоподателя на 01.10.2024г. Заповедта била изменена със Заповед № ЗТД-1000-943/04.11.2024г. относно проверяващия екип, Заповед № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г. относно продължаване на срока, Заповед № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. относно проверяващия екип и Заповед № ЗТД-1000-193/28.02.2025г. относно продължаване на срока, всички на Директора на ТД Митница Бургас. Заповедите за изменение също са връчени на проверяваното дружество. До дружеството били изготвени няколко искания за представяне на документи. Документите са предадени на проверяващите с приемно – предавателни протоколи. На 01.04.2025г. е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици. При обсъждането са участвали трима членове на екипа, извършил проверката, изпълнителният директор на дружеството-жалбоподател, както и финансовият директор и счетоводителят на дружеството. За обсъждането е съставен Протокол № 32-102042/01.04.2025г., подписан от всички лица, взели участие в обсъждането (листове 75-88). На 14.04.2025г. бил изготвен Констативен доклад №[рег. номер]/1/12/14.04.2025г. за извършен последващ контрол на декларирането на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, представен по делото като електронен образ, заверен с [жк], в който подробно са изложени всички извършени действия и установени факти и обстоятелства, свързани с проверяваните по тази проверка МД. В т.ІІІ.2.1.1 от доклада са изложени констатациите във връзка с определяне на нова данъчна основа на стоките по МД с MRN 22BG001007042189R7, допуснати за свободно обращение, които са дословно възпроизведени в оспореното по настоящото дело решение, поради което е излишно да бъдат преповтаряни и в тази част на изложението. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-211011/10.07.2025г., с което бил уведомен, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на данъчната основа за стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 22BG001007042189R7. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на данъчната основа и определяне на допълнителни задължения за ДДС, както и били разяснени възможността и срока за представяне на становище (листове 26-31) Съобщението е връчено на представител на жалбоподателя на 28.07.2025 г. с препоръчано писмо с обратна разписка (лист 32). Производството по последващ контрол е приключило с издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 32-295952/30.09.2025г. на З. Д. на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос в общ размер 81041.97 лева по митническа декларация с MRN 22BG001007042189R7; на основание чл.77 §1, б.“а“ и чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че на датата, на която е приета митническата декларация – 11.04.2022г., е възникнало митническото задължение; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС вр. чл.77, §1, б.“а“ и чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че на датата на възникване на митническото задължение е възникнало и задължение за ДДС при внос в размер на 16208.39 лева, взето под отчет; на основание чл.56 от ЗДДС вр. чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определено ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране в размер на 67.93 лева; на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.83, ал.1 от ЗДДС дружество „Промет стийл“ ЕАД е определено за длъжник за плащане на установеното за досъбиране задължение за ДДС; на основание чл.108, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.19б, ал.3 от ЗМ и чл.90, ал.1 от ЗДДС е определен десетдневен срок за плащане на задължението от датата на връчване на решението; на основание чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.19б, ал.1 от ЗМ датата на връчване на решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е обявено, че възниква задължение за лихви върху ДДС за срока на приемане на митническата декларация до датата на уведомяването; на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е обявено, че за ДДС при внос се дължи и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в десетдневния срок; отправено е предупреждение, че при неплащане на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, на основание чл.19б, ал.4 от ЗМ решението ще бъде изпратено на ТД на НАП Бургас за принудително събиране. В мотивите на решението са възпроизведени констатациите, изложени в Констативен доклад №[рег. номер]/1/12/14.04.2025г. в относимата към МД с MRN 22BG001007042189R7 част. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г. с препоръчано писмо с обратна разписка (лист 24). Със Заповед № О-3894/19.09.2025г. на Директора на Агенция "Митници" е разрешено на И. Д. – Директор на ТД Митница Бургас, да ползва платен годишен отпуск за периода от 29.09.2025г. до 03.10.2025г., и е разпоредено Р. Д. Т. – Заместник-директор на ТД Митница Бургас, да изпълнява функциите на Директор на ТД Митница Бургас за периода на отсъствие на титуляра (лист 137). Решението е оспорено от „Промет Стийл“ ЕАД пред Административен съд Бургас чрез Директора на ТД Митница Бургас с жалба вх. № 32-329746 от 27.10.2025г. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, каквото се явява процесното, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Фактите и обстоятелства, описани в обжалваното решение, са възникнали в [населено място], където е разтоварена стоката. Според чл.61 от ЗДДС, по реда, предвиден за митническите задължения законът урежда обезпечаването и заплащането на данъка като условие за разрешаване от митническите органи на вдигане на стоката. При внос на несъюзна стока, когато следва бъдат изпълнени императивните изисквания на чл.149 от чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за поставяне под митнически режим или реекспорт, компетентността за произнасяне е предоставена на митническите органи. Следователно, Директорът на ТД Митница Бургас се явява функционално и териториално компетентен да постанови решение по реда на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вкл. и за ДДС. С описаната по – горе заповед на Директора на Агенция "Митници" на Заместник-директора на ТД Митница Бургас е възложено да замества Директора на ТД Митница Бургас от 29.09.2025г. до 03.10.2025г., докато титулярът ползва платен годишен отпуск. Решението съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, които бяха описани подробно по – горе. Така издателят на акта е удовлетворил в необходимата пълнота изискванията на чл.22, §7 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.59, ал.1, т.4 от АПК. При проверката по чл.146, т.3 от АПК за спазване на административнопроизводствените правила съдът установи следното : Спазена е предвидената в ЗМ процедура при провеждане на последващ контрол по реда на Раздел ІV от ЗМ. Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ, последващият контрол е разпореден с издадена заповед от директора на ТД Митница Бургас, изменена с няколко последващи заповеди относно срока за приключване на проверката и персоналния състав на екипа, който да го извърши. Съдържанието на заповедите е съобразено с изискванията на чл.84в ал.3 от ЗМ. Заповедите са връчени на проверяваното лице. Проведено е заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ. На дружеството е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. В съответствие с изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, който е връчен на представител на жалбоподателя за запознаване. До дружеството е било изпратено уведомление по чл.22, §6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съдържащо мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок. Моментът на възникване на митническото задължение и времето на извършване на последващия контрол налагат извършване на проверката по чл.103 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно дали е спазен давностният срок. На 28.07.2025г., когато на дружеството е връчено уведомлението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, е бил изтекъл тригодишният давностен срок по чл.103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническото задължение е възникнало на датата на подаване на процесната МД – на 11.04.2022г. Вярно е, че фактура № 10000077029 е издадена на 13.04.2022г., т.е. два дни по – късно, и е било невъзможно да се декларира на датата на подаване на МД. Следователно, единственият начин да изпълни задължението си да декларира коректно данъчната основа е бил чрез подаване на коригираща декларация по реда чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Такава възможност вносителят е имал в срок до три години от приемане на първоначално подадената декларация и след вдигане на стоките. Корекцията по реда на чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 би била допустима, ако е в срок и ако с нея се цели деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставяне на стоките под съответния митнически режим, без в тази процедура да е допустимо да се включват стоки, различни от първоначално декларираните. По делото липсват доказателства, а и не се твърди жалбоподателят да е подал корекции по МД, като доводите му се свеждат до това, че с последващата проверка тази му възможност практически била отнета, от който довод следва логически и следващия довод – че последващият контрол е допустим едва след като изтече тригодишният срок за корекция. Доводите са неоснователни, тъй като в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е поставено такова условие, нито то може да се извлече от съвместното тълкуване на двете разпоредби. Правилно се поддържа, че чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изключва корекцията при проверка на стоки по чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и при последващия контрол, какъвто е предприет в настоящия случай. Последващият контрол обаче не е бил препятствие за декларатора да подаде коригираща декларация, щом са били налице условията на чл.173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – така решение № 1022 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2023 г., VIII о., докладчик председателят С. П.; решение № 11595 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2023 г., VIII о., докладчик съдията Е. И.; решение № 11869 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2024 г., VIII о., докладчик съдията Р. Д.; решение № 11979 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2024 г., I о., докладчик съдията П. Я.; решение № 12811 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2024 г., VIII о., докладчик съдията И. К., и други. Последващото издаване на фактурата за разходи по чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС не променя момента на възникване на митническото задължение, определен с разпоредбата на чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, който се свързва с момента на приемане на МД. В Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност няма уредена продължителност на давностния срок за задълженията за ДДС, поради което следва да се приеме, че регламентацията на този въпрос е предоставен на националния законодател. Според чл.5, т.18 от Регламент (ЕС) № 952/2013, "митническо задължение" означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство, т. е. митническото задължение не включва в себе си и дължимия при внос ДДС. Независимо от това, разпоредбата чл.56 от ЗДДС изравнява режима на вземане под отчет на ДДС при внос с този на митническото задължение, като изрично предвижда, че начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Следователно, начисленият при внос ДДС не следва да бъде вземан под отчет, ако под отчет не може да бъде взето митническото задължение. Според чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи могат да не вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно чл.103 съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен. Към датата, на която дружеството е уведомено по реда на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, е очевидно, че тригодишният срок е изтекъл. Липсват данни този срок да е спиран или прекъсван по реда на чл.103, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013. Започването на процедурата по последващ контрол и провеждането на заключително обсъждане не са обстоятелства, които да спрат/прекъснат давността, тъй като според относимата към случая разпоредба на чл.103, §3, б.“б“ от Регламент (ЕС) 952/2013, давностният срок се спира, когато в съответствие с чл.22, §6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение (Решение на СЕС (осми състав) от 10 юли 2019 г. по дело C249/18). В обжалваното решение не са изложени каквито и да било правни и фактически съображения за приложимост на по – дългия давностен срок по чл.103, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, нито този въпрос е повдиган от ответника. По преписката също не са налични каквито и да било документи, в които да се съдържат данни, че митническото задължение е възникнало в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване, в който случай давностният срок се продължава най – малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Тъй като уведомлението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е връчено на дружеството след изтичане на тригодишния давностен срок, административният орган, вместо да прекрати образуваното административно производство, е издал обжалваното решение, което следва да се отмени като незаконосъобразно. По сходен случай е постановено решение № 12024/26.11.2025г. на ВАС по адм. дело № 8714/2025г., І отд., докладчик съдията Р. Л.. По разноските : Предвид основателността на жалбата, следва да се разгледа претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1105.56 евро, съобразно списък по чл.80 от ГПК (лист 127). Претенцията е основателна, тъй като са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1080 евро. Направеното от ответника възражение за прекомерност не следва да се обсъжда, тъй като е релевирано едва с писмените бележки, представени на 15.05.2026г. след приключване на устните състезания. Следва да се присъди и платената държавна такса в размер на 25.56 евро. Разноските следва да се възложат за плащане на А. М., в структурата на която е административният орган, издал отменения акт. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Cited provisions
48- чл. 84 ЗМ
- чл. 103
- чл. 6
- чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС
- чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ
- чл. 1
- чл. 173
- чл. 2
- чл. 3
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 151 АПК
- чл. 163, ал. 2 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК
- чл. 149, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 54, ал. 1 ЗДДС
- чл. 55, ал. 1 ЗДДС
- чл. 56 ЗДДС
- чл. 59, ал. 2 ЗДДС
- чл. 61 ЗДДС
- чл. 83, ал. 1 ЗДДС
- чл. 90, ал. 1 ЗДДС
- чл. 19, ал. 7 ЗМ
- чл. 19, ал. 1 ЗМ
- чл. 19, ал. 4 ЗМ
- чл. 19, ал. 3 ЗМ
- чл. 84, ал. 3 ЗМ
- чл. 102
- чл. 104
- чл. 105
- чл. 108
- чл. 114
- чл. 145
- чл. 149
- чл. 150
- чл. 16
- чл. 188
- чл. 22
- чл. 220
- чл. 29
- чл. 4
- чл. 48
- чл. 5, т. 18
- чл. 7
- чл. 77