Решение № 80 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Производството по делото е образувано по жалба на Община Силистра с ЕИК 000565537, представлявана от кмета на общината Александър Сабанов, подадена чрез представител по пълномощие – Н. Н. – директор на дирекция „Правна“ при Община Силистра, против Заповед № 18-4123 от 02.05.2025 г. на Началник на СГКК – Силистра, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Калипетрово, ЕКАТТЕ 41143, общ. Силистра, обл. Силистра. В жалбата са изтъкнати доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като се сочи, че въпросното изменение не касае грешка в КККР на с. Калипетрово. Сочи се, че общинският имот с идентификатор 41143.500.2106, от който се отнемат 45 кв. м и се прибавят към имот с идентификатор 41143.500.1802, е с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“ и е публична общинска собственост и не може да се придобива по давност съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС. В тази връзка се изтъква, че нотариалният акт за собственост, придобита в резултат на давностно владение, касаеща 1393 кв. м от ПИ 41143.500.1802, с който наследниците на С. М. Т. се снабдили, не би могъл да ги легитимира като собственици на спорната гранична част. Сочи се също, че тази част към настоящия момент е завзета от собствениците на ПИ 41143.500.1802, в резултат на което те възпрепятстват достъпа до улицата на собствениците на съседните имоти с идентификатори 41143.500.2394 и 41143.500.1803. Акцентира се, че дори планът от 1967 г. да е приложен и да е налице грешка в КККР на с. Калипетрово, то е налице спор за материално право, поради което исканото изменение не следвало да се допуска. По изложените съображения се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски. Ответният административен орган – Началник на служба „Геодезия, картография и кадастър“ – Силистра, действащ чрез представителя си по пълномощие адв. Р. Д. от АК-Силистра, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата, въз основа на които счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски по делото. Като заинтересовали страни в процеса са конституирани и призовани М. С. Т., Й. П. Т. и П. С. Т. – тримата от с. Калипетрово, общ. Силистра. В съдебно заседание беше изразено становище от М. Т., който счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Въз основа на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството по издаването на оспорената заповед е инициирано по заявление с вх. № 01-304241 от 15.04.2025 г., подадено от М. С. Т., относно отстраняване на непълноти и грешки в КККР на с. Калипетрово, одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на ИД на АГКК, касаещи границата между ПИ 41143.500.1802 и ПИ 41143.500.2106. Заявлението е било придружено от приложен проект за изменението (л. 42-64). От обяснителната записка и скицата проект е видно, че изменението касае преместване на границата между двата имота в съответствие с одобрения кадастрален план на населеното място от 1967 г. Видно е, че според този план на ПИ 41143.500.1802 е съответствал имот с кад. № 741, а ПИ 41143.500.2106 е бил отразен като улица, без стар идентификатор. Към проекта са приложени три нотариални акта от 1994 г. – съответно с № 88/1994 г., 89/1994 г. и 192/1994 г. (л. 57-61), удостоверяващи придобиването на имот с кадастрален № 741 по плана на с. Калипетрово и построените в него къща и стопански постройки от наследодателя на заинтересованите лица С. М. Т.. В тези нотариални актове е отразено, че площта на имота е два декара. За разликата до пълната площ на ПИ 41143.500.1802 наследниците на С. М. Т. и заинтересовани страни в настоящия процес М. С. Т., Й. П. Т. и П. С. Т. са снабдили с нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение и наследство № 88/2020 г., вписан в СП с вх. рег. № 6435 от 03.12.2020 г., акт № 38, т. ХVI, дело № 2529/2020 г. (л. 55-56). В преписката са били приложени също копие от кадастралния план на с. Калипетрово, одобрен със Заповед № 2722/31.12.1967 г. и копие от разписния лист към него. Видно от приложеното Удостоверение (л. 23-24) проектът за изменение на КККР е приет и въз основа на него е започнала процедура по изменение, за което са уведомени писмено всички заинтересовани страни, в това число и Община Силистра, видно от съдържащите се в преписката документи – Уведомление с изх. № 24-16724-16.04.2025 г. и известия за доставяне (л. 27-30). На заинтересованите лица е даден 7-дневен срок за подаване на писмени искания, възражения и за представяне на документи, доказващи претенции и права, в случай на несъгласие с исканото изменение. В указания срок такива не са постъпили и след изтичането му е издадена оспорената в настоящото производство заповед № 18-4123 от 02.05.2025 г., с която е одобрено изменение в КК и КР на с. Калипетрово за отстраняване на непълноти и грешки, изразяващо се в промяна на границите между ПИ 41143.500.1802 и ПИ 41143.500.2106 в съответствие с границата им по предходен кадастрален план, одобрен през 1967 г., при което се изменят и площите на двата имота, като ПИ 41143.500.1802 с площ 3393 кв. м след промяната става 3438 кв. м, а ПИ 41143.500.2106 с площ 2604 кв. м след промяната става 2559 кв. м. Във връзка с преценка на основателността на жалбата по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на с. Калипетрово са одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на ИД на АГКК. Установило е, че действащият кадастрален и регулационен план (КРП) на селото е одобрен със Заповед № 762/16.04.1990 г., но процесният ПИ 41143.500.1802 и съседните му имоти не са отразени в него. Предходният КРП на селото е бил одобрен със Заповед № 2722 от 31.12.1967 г. и в него имотът е бил вписан с кад. № 741, а имотът на Община Силистра е отбелязан като улица без вписан номер. Двата имота, както тогава, така и сега, са извън регулацията на селото. В разписния лист към плана от 1967 г. ПИ 41143.500.1802 е бил вписан като „празно дворно място“, макар в него по плана да е отразено съществуването на паянтово жилище, а за негов собственик е вписано ТКЗС. Вещото лице е констатирало, че е налице разминаване в границата между ПИ 41143.500.1802 и ПИ 41143.500.2106 такава, каквато е отразена в актуалната КК преди изменението, и тази според плана от 1967 г. В изготвената комбинирана скица вещото лице е изчислило и отбелязало, че площта на имот с кад. № 741 по плана от 1967 г. е била 3450 кв.м. След изменението на КК площта на ПИ 41143.500.1802 става 3438 кв.м. Оспорването на посочената Заповед № 18-4123 от 02.05.2025 г. е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Доколкото заповедта е издадена именно от началника на СГКК-Силистра, същата изхожда от материално и териториално компетентен орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. В нея са посочени в достатъчна степен фактически и правни основания, които позволяват да бъде извършена проверка на материалната ѝ законосъобразност. Настоящата инстанция не констатира в производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта. Самото административно производство е започнало по искане на собственик на имота, респ. инициирано е от легитимирано лице съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 8/2023 г.) във вр. с чл. 58 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (по-долу посочена само като Наредба № РД-02-20-5). Към заявлението е бил приложен проект в съответствие с условието по чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 и чл. 51, ал. 6 ЗКИР, изработен от правоспособно лице по кадастър, съдържащ текстовите и графични реквизити, изискуеми съгласно чл. 75 от наредбата. За започналото производство всички заинтересовали лица са уведомени поименно (чл. 70 от Наредба № РД-02-20-5), като участието им в производството е обезпечено посредством предоставяне на всички процесуални права – възможности за подаване на искания, възражения и представяне на доказателства в случай на оспорване, от които права те не са се възползвали. Издадената заповед е придружена от скица-проект (чл. 54, ал. 4 ЗКИР) и тя е съобщена на заинтересованите лица по реда на АПК. Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на оспорения акт и по-конкретно около обстоятелството дали от представените и събраните в производството писмени доказателства се установява спор за материално право, въз основа на който ответният орган е следвало да постанови отказ за изменение на КК и КР в съответствие с чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5. Съгласно § 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Противно на поддържаното в жалбата, настоящият състав не констатира в кориците на делото наличие на писмено доказателство, установяващо правото на собственост на Общината върху спорната гранична ивица. Напротив – възприетият от ответния орган извод, че границата между ПИ 41143.500.1802 и ПИ 41143.500.2106, отразена в КК преди изменението, не съответства на тази по кадастралния план от 1967 г., е потвърден категорично от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза, което уточнява, че този кад. план от 1967 г. е единственият източник на кадастрални данни относно двата имота и границата между тях, тъй като имотите не са предмет на нито един подробен устройствен план и на нито един последващ кадастрален план, преди одобряването на КККР през 2010 год. Що се касае до документите за собственост, притежаваните от заинтересованите страни нотариални актове от 1994 г. на името на техния наследодател, несъмнено ги легитимират като собственици на два декара от имот с кадастрален № 741, съответстващ на ПИ 41143.500.1802, като според описанието на съседите в нотариалните актове едната от границите на тези два декара е била улицата, съставляваща понастоящем ПИ 41143.500.2106 (видно от копието на стария план имотът не е граничел с други улици). Площта на имот № 741 по плана от 1967 г. е била 3450 кв. м. Според съображенията на вещото лице, изложени в съдебно заседание, поради ограниченията в действалия тогава ЗТПС не е било възможно снабдяване с нотариален акт за по-голяма площ от два декара. Дали причината е тази или се корени в разясненията, дадени в ТР № 104 от 26. 06. 1964 г., ОСГК, към настоящия момент не може да се каже, още повече, че старите нотариални актове № 20 и № 60 от 1960 г., цитирани в актовете от 1994 г. (например на л. 60), не са запазени. Подобно развитие на събитията би обяснило защо в разписния лист към кадастралния план от 1967 г. имот с кад. № 741 е записан като празно място, собственост на ТКЗС, извън регулация – вероятно записването е касаело незастроената площ над 2 дка. В случая обаче е меродавно това, че с приложените по делото нотариални актове, в това число и с НА 88/2020 г., заинтересованите лица са установили правото си на собственост върху целия ПИ 41143.500.1802, с бивш кад. № 741. Посочените документи са годни да удостоверят от външна страна правото на собственост и нито администрацията, нито съда имат правомощия да преценяват дали действително това право съществува в патримониума на ползващите се от тях лица (в този смисъл Решение № 11176 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2024 г.). Ето защо исканията на жалбоподателя за игнориране на нотариален акт № 88/2020 г. не могат да бъдат разгледани. Освен това в процеса няма данни за настъпването на юридически факт, в резултат на който границата между имот с кад. № 741 и съседната улица да са променяни. В случая имотите са извън регулация и нито е имало основание, нито се твърди, респ. доказа, че са били предприемани отчуждителни действия за прокарване на улица. Липсват и документи за собственост, въз основа на които да се прецени каква е била площта и кои са били съседите на отразената улица в плана от 1967 г., съставляваща понастоящем ПИ 41143.500.2106. В тази връзка оспорванията в жалбата са голословни и очевидно се основават само на одобрената през 2010 г. кадастрална карта, в която, както се оказа, е налице погрешно отразяване на границата между двата имота. От страна на Община Силистра не са представени никакви доказателства нито в досъдебната фаза на процеса, нито след завеждането на делото, които да противоречат на доказателствените източници, събрани в производството (стара кадастрална карта и нотариални актове) и да се конкурират с тях, респ. да обосновават наличие на спор за материално право по дефиницията, дадена в § 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5. А що се касае до твърдението, че в резултат на изменението се възпрепятства достъпа до улицата на собствениците на съседните имоти с идентификатори 41143.500.2394 и 41143.500.1803, следва да се каже, че от една страна изменението не засяга тези имоти, а от друга – че Общината не е легитимирана да предявява чужди права. В заключение се налага извода, че в процеса са установени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед: при използването на надеждни източници на кадастрални данни е установено, че границата между ПИ 41143.500.1802 и ПИ 41143.500.2106 по КК е била отразена погрешно и посредством исканото изменение тази грешка се отстранява, като не е бил констатиран спор за материално право. Впрочем наличието на такъв спор не се установи и в настоящия процес, тъй като собственическото притезание на жалбоподателя към „отнетите 45 кв. м.“ не е обосновано документално и се изчерпва с декларативни твърдения, без потвърждение от титул за собственост. Ето защо предявената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 1950 лева, респ. 997,02 евро, които са формирани от депозита за експертизата и платеното адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се присъдят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което е ответният орган (§ 1, т. 6 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКИР и чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър). Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът