Решение № 481 от 22.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5314/2022 г.

№ 20221100505314 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20221592 от 12.12.2021г., постановено по гр.дело № 26856/2020г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, е отхвърлен предявеният от „Техновент” ЕООД, ЕИК 205122775, срещу „Грийн Тех Клима” ООД, ЕИК 205373418, установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.327 ТЗ за признаване за установено, че „Грийн Тех Клима” ООД дължи на „Техновент” ЕООД сумата от 5213,18 лева, представляваща цена на произведени и доставени климатични камери по фактура № 100000092/12.06.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.01.2020г. по ч.гр.дело № 3723/2020г. на СРС, 28 с-в. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Техновент” ЕООД, в която са изложени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото се е установило, че спорещите страни са сключили договор за доставка по оферта № 7/31.01.2019г., изготвена по запитване на ответника „Грийн Тех Клима” ООД за изработване и доставяне на две енерго възобновяващи камери и две дистанционни към тях, като изводите на районния съд за противното били неправилни. От счетоводната експертиза било видно, че на 29.03.2019г. и на 09.04.2019г. ответникът е извършил плащания към ищеца за авансово и междинно дължими суми на поръчаната стока, което потвърждавало факта, че стоката е поръчана. Процесната трета фактура № 1000000092/12.06.2019г. касаела същия договор за доставка, сключен между страните. Необсъдена от съда останала представената по делото покана за среща от 19.11.2019г. от ответникка, в която последният признавал, че е отправил поръчка до ищеца с предмет двете енерго възобновяващи камери по оферта № 7/31.01.2019г., която също потвърждавала наличието на облигационно правоотношение. В същата покана се съдържало признание и на факта, че стоката е била получена от ответника, както и че е спрямо него е отправена покана за заплащане на остатъка от дължимата сума по фактурата от 12.06.2019г. Представената по делото имейл кореспонденция напълно съвпадала с изявленията на ответника в поканата от 19.11.2019г., а в подаденото от ответника възражение по чл.414 ГПК бил посочен неговият имейл адрес, който съвпада с този по представената електронна кореспонденция, поради което неправилно съдът приел, че следва да се докаже кой е негов собственик. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Заявена е и претенция за присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Грийн Тех Клима” ООД не е подал отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2011454/24.06.2020г. на ищеца „Техновент” ЕООД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу ответника „Грийн Тех Клима” ООД установителен иск с правна квалификация чл. 327 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5213,28 лева, представляваща неплатена цена на изработени и доставени климатични камери, съгласно оферта № 7/31.01.2019г., за която сума е издадена фактура № 1000000092/12.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че по запитване на ответника „Грийн Тех Клима” ООД е изготвена оферта № 7/31.01.2019г. за изработване и доставяне на енерго възстановяваща камера тип ЕВК-ВН-60 на обща стойност от 23 308,80 лева, като в края на м.03.2019г. ответното дружество е направило и поръчката. Стоката била произведена и доставена от ищеца, поради което последният издал фактура № 1000000092/12.06.2019г. за остатъчното задължение от общия размер на офертата, възлизащо на сумата от 5213,28 лева. Получаването на камерите било потвърдено от ответника по имейл. След дадени от въззивния съд указания, ищецът е уточнил с молба от 15.03.2023г., че между спорещите страни е сключен договор по оферта № 7/31.01.2019г. за изработка и доставка на 2 бр. енерго възстановяващи камери тип ЕВК-ВН-60 и 2 бр. автоматични управления за сумата от 23 308,80 лева. Във връзка с този договор са били издадени общо 3 броя фактури. Първо е била издадена проформа фактура № 0000000010/27.03.2019г. за сумата от 10 000 лева, представляваща авансово плащане по офертата за започване на изпълнението, която сума е била заплатена от ответника на 28.03.2019г., като във връзка с това е издадена впоследствие фактура № 1000000055/29.03.2019г. Втората издадена фактура е с № 1000000062/09.04.2019г. за извършено от ответника на същия ден междинно плащане в размер на 6200,64 лева. Процесната трета фактура с 1000000092/12.06.2019г. за сумата от 5213,28 лева касаела последното остатъчно плащане. Камерите, предмет на офертата от 31.01.2019г., били големи и се изработвали от ищеца на части и се сглобявали на място, като същите били изпратени на няколко пъти до ответника с различни куриерски фирми. След последната доставка, до ответника било изпратено на 14.06.2019г. имейл съобщение за потвърждаване тяхното получаване преди да бъде извършено плащане по процесната фактура, като токова потвърждаване било извършено. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Грийн Тех Клима” ООД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявения срещу него иск. Възразил е, че представените към исковата молба документи и кореспонденция не касаят отношения, които да са били провеждани с ответника. По делото е приета оферта № 7/31.01.2019г., изготвена от ищеца „Техновент” ЕООД по възлагане от ответника „Грийн Тех Клима” ООД, за изработка на 2 бр. енерго възстановяващи камери тип ЕВК-ВН-60 и 2 бр. автоматични управления за сумата от 23 308,80 лева. Приета е проформа фактура № 0000000010/27.03.2019г. за сумата от 10 334,40 лева с получател „Грийн Тех Клима” ООД, издадена от ищеца, като в нея е посочено, че касае доставка на ОВК оборудване. Във връзка с нея е представено и платежно нареждане от 28.03.2019г., видно от което ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 334,40 лева по тази фактура, като впоследствие е издадена от ищеца и окончателна фактура № 1000000055/29.03.2019г. за сумата от 10 334,40 лева. Приета е също така и фактура № 1000000062/09.04.2019г. за сумата от 6200,64 лева, която отново е издадена от ищеца и отново е посочен като получател ответникът „Грийн Тех Клима” ООД, като в нея също е посочено, че касае доставка на ОВК оборудване. Установява се от представеното извлечение по сметка на ищеца, че така посочената сума е била заплатена от ответника на 10.04.2019г. Процесната фактура № 1000000092/12.06.2019г. е на стойност от 5213,28 лева, като е издадена от ищеца с получател – ответника, като е отбелязано, че е свързана с доставка на ЕВК-ВН 60 и автоматично управление. Прието е електронно съобщение от 14.06.2019г., изпратено от ищеца до получател с електронен адрес: •••@•••, съдържащо покана за потвърждение, че камерите по продажбата са получени преди да бъде извършено плащане по фактурата. Представено е и друго електронно съобщение от същата дата, изпратено до ищеца от адрес: •••@•••, потвърждаващо доставката. Към доказателствата по делото е приета и покана за среща, изпратена от ответника „Грийн Тех Клима” ООД до ищеца „Техновент” ЕООД и трето за настоящия спор лице – „Хотелски комплекс Монтесито” ЕАД. В поканата ответникът сочи, че е отправил до „Техновент” ЕООД поръчка за производство на енерговъзстановяваща камера ЕВК-ВН-60 и допълнителни детайли, които са описани в оферта № 7/31.01.2019г., както и че възложената работа е била изпълнена, в резултат на което „Техновент” ЕООД е отправил покана за плащане на остатъка от сумата за доставка на оборудването. В хода на първоинстанционното производство е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изследвало представените по делото документи, като допълнително е извършило и справки в счетоводствата на ищеца и ответника, като е посочило, че във връзка с изготвената от ищеца оферта № 7/31.01.2019г. последният е издал общо три броя фактури на обща стойност от 21 748,32 лева. Първите две фактури - № 1000000055/29.03.2019г. за сумата от 10 334,40 лева и № 1000000062/09.04.2019г. за сумата от 6200,64 лева са осчетоводени и декларирани в дневниците за покупки по ЗДДС от ответника, като последният е ползвал и данъчен кредит по фактурите, които са били напълно заплатени на 28.03.2019г. и 09.04.2019г. Процесната трета фактура с № 1000000092/12.06.2019г. на стойност от 5213,28 лева не е осчетоводена в счетоводните регистри на „Грийн Тех Клима” ООД, не е ползван данъчен кредит и същата не е заплатена. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че обжалваното решение на Софийски районен съд е неправилно. Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, като неговата основателност е обусловена от установяването на следните обстоятелства от страна на ищеца: 1) че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба на енерго възстановяващи камери при определена цена, 2) че ищецът е доставил на ответника стоките. На първо място следва да се посочи, че нито процесната фактура № 1000000092/12.06.2019г., нито предходните две фактури № 1000000055/29.03.2019г. и № 1000000062/09.04.2019г., не са подписани от ответника по делото „Грийн Тех Клима” ООД, поради което не може само въз основа на тях да се направи извод за наличие на облигационни правоотношения между спорещите страни. Търговската продажба е неформална сделка и законът не поставя като условие за нейната действителност спазването на писмена форма, като извод за наличието на такъв неформален договор може да бъде направен и въз основа на други обстоятелства, които несъмнено свидетелстват за намерението на страните да бъдат обвързани по такова продажбено правоотношение. В тази връзка следва да са посочи, че е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която двустранно подписана фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето. Освен това се приема, че дори и фактурата да не е подписана за „получател“ от купувача по договора за продажба, то вписването й в дневниците за покупки, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Подобна неподписана фактура не може да послужи като доказателство нито за сключване на договор за търговска продажба, нито за получаване на стоката, ако не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея /в горния смисъл са Решение № 218 от 06.01.2017 г. по т.д. № 3572/2015 г., I т.о. на ВКС, Решение № 67 от 31.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 631/14 г. на ІІ т. о, Решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г., т.к., II т.о. на ВКС/. Вписването на сделките в счетоводните книги и оповестяването им за целите на данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо полагането на подписа на получателя по фактурата /решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и др./. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупкопродажби и справките - декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба /така Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. Независимо че посочените по-горе фактури не са подписани от получателя, вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че във връзка с изготвената от ищеца оферта № 7/31.01.2019г. последният е издал общо три броя фактури, като първите две фактури - № 1000000055/29.03.2019г. за сумата от 10 334,40 лева и № 1000000062/09.04.2019г. за сумата от 6200,64 лева са осчетоводени и декларирани в дневниците за покупки по ЗДДС от ответника, като последният е ползвал и данъчен кредит по фактурите, които са били напълно заплатени на 28.03.2019г. и 09.04.2019г. Самото осчетоводяване на посочените две фактури, издадени във връзка с оферта № 7/31.01.2019г., сочи, че ответникът ги е получил и е бил запознат с тяхното съдържание. Независимо че плащането по тези две фактури не е предмет на настоящия спор, съдът счита, че от тяхното вписване в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит се установява признанието на ответника за възникването на продажбено правоотношение по повод на оферта № 7/31.01.2019г., във връзка с която двете фактури, както и процесната такава с № 1000000092/12.06.2019г., са били съставени. Същото обстоятелство се подкрепя и от представената по делото покана за среща, изпратена от ответника „Грийн Тех Клима” ООД до ищеца „Техновент” ЕООД, в която се съдържат признания за неизгодни за ответника факти, а именно, че ответникът е отправил до ищеца поръчка за производство на енерговъзстановяващи камери ЕВК-ВН-60 и допълнителни детайли, които са описани в оферта № 7/31.01.2019г., издадена от ищеца „Техновент” ЕООД. При това положение, настоящата инстанция счита, че между страните е бил сключен договор за продажба на 2бр. енерго възстановяващи камери и 2бр. автоматични дистанционни, съгласно оферта № 7/31.01.2019г. Ищецът е посочил, че процесните климатични камери са изработват на части и са били изпращани до ответника на няколко пъти. В тази връзка не се спори, че частите на камерите по фактури № 1000000055/29.03.2019г. и № 1000000062/09.04.2019г. са били получени от ответника, като това следва и от факта на осчетоводяването и заплащането на фактурите в счетоводството на „Грийн Тех Клима” ООД, съставляващо признание за получаване на стоката. Доколкото процесната фактура № 1000000092/12.06.2019г., макар и издадена във връзка с възникналото между страните облигационно правоотношение по оферта № 7/31.01.2019г., не е подписана нито от ответника, нито от ищеца, като от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че тази фактура не е била и осчетоводена от ответника, то същата не може сама по себе си да се ползва като доказателство, установяващо доставянето и получаването на стоката по нея и като признание на задължението по нея. При това положение изводът, че стоката по фактурата е била доставена от ищеца и получена ответника следва да бъде направен въз основа на други доказателства, които да установяват това обстоятелство. В настоящия случай по делото е представена посочената по-горе покана за среща, изхождаща от ответника „Грийн Тех Клима” ООД до ищеца „Техновент” ЕООД и трето за настоящия спор лице – „Хотелски комплекс Монтесито” ЕАД. Тази покана е изготвена на 13.11.2019г., а процесната фактура е издадена преди това – на 12.06.2019г. Поканата за среща, освен признанието, че ответникът е отправил до ищеца поръчка за производство на климатични камери, описани в оферта № 7/31.01.2019г, съдържа и признание, че поръчката е била изпълнена и климатичните компоненти са били дори монтирани. Освен това, в тази покана ответникът признава, че ищецът е изискал от него плащане на остатъка от сумата за доставка и монтаж на оборудването, а се установи от счетоводната експертиза, че процесната фактура № 1000000092/12.06.2019г. касае последното остатъчно дължимо плащане по изготвената от ищеца оферта. Това потвърждава и факта, че ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 5213,28 лева по процесната фактура, във връзка с което е и приетото по делото електронно съобщение от 14.06.2019г., изпратено от ищеца до получател с електронен адрес: •••@•••, съдържащо покана за потвърждение, че камерите по продажбата са получени преди да бъде извършено плащане по фактурата, както и другото електронно съобщение от същата дата, изпратено до ищеца от адрес: •••@•••, потвърждаващо доставката. Съдът приема, че тази кореспонденция е водена именно между ищеца и ответника, като имейл адрес •••@••• принадлежи на ответника, доколкото самият той е посочил същия този адрес във възражението си по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и в молба от 14.01.2021г., подадена в хода на първоинстанционното производство. В действителност в обсъжданата покана за среща е посочено, че във връзка с производството на климатичните камери ответникът „Грийн Тех Клима” ООД е имал оплаквания за недостатъци, но по делото не са наведени възражения по чл.193 ЗЗД и не е упражнено някое от правата по чл.195 ЗЗД, поради което въпросът относно качеството на произведеното е извън предмета на делото и не подлежи на разглеждане от съда. При установена доставка на процесните климатични камери, съдът приема, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца остатъчната цена по фактура № 1000000092/12.06.2019г. на стойност от 5213,28 лева. Не се установява от доказателствата по делото, а и ответникът не твърди да е изпълнил това негово задължение, поради което искът по чл. 422 ГПК, вр.чл. 327, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен. Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното решение е неправилно и същото следва да бъде отменено. Вместо това, следва да се постанови друго такова, с което претенцията на ищеца за сумата от 5213,28 лева, представляваща неплатена цена на изработени и доставени климатични камери, съгласно оферта № 7/31.01.2019г., за която сума е издадена фактура № 1000000092/12.06.2019г., следва да се уважи, като бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБ следващите се на страната сума следва да се присъди в евро. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищеца, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Техновент” ЕООД е осъден да заплати на „Грийн Тех Клима” ООД сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото. В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 529,27 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума. В хода на исковото производство ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер на 854,27 лева (104,27 лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице и 550 лева за адвокатско възнаграждение), които следва да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК. Пред въззивния съд жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 806,22 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК „Грийн Тех Клима” ООД следва да бъде осъден да заплати на „Техновент” ЕООД посочената сума. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБ сумите за разноски следва да се присъдят в евро. Водим от горното, съдът