Решение № 1014 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 36/2026 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК. Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Максима България“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2 представлявано от управител П. П. П. против Решение № 39/01.12.2025г. постановено по АНД № 20253320200054/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат, потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № В 006905/06.02.2025г. издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 16 от ЗЗП. Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон относно процесното деяние. Сочи се, че Районният съд неправилно не е възприел твърдението на жалбоподателят, че в случая в противоречие с принципа на чл. 6 от ЕКПЧ за справедлив процес и забраната non bis in idem, за едно и също деяние е наказан повече от един път. Твърди се допуснато неправилно приложение на разпоредбите предвидени в ЗАНН относно съставянето и връчването на актове за установяване на административни нарушения, с което е било потвърдено допуснатото от административнонаказващия орган съществено ограничение на процесуалните права на нарушителя. Алтернативно се развиват доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената имуществена санкция се явява несъответна на административното нарушение и несправедлива по своя размер. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение, както и потвърденото с него НП бъдат отменени като незаконосъобразни. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично или чрез упълномощен процесуален представител. Ответникът по касационната жалба – Председател на Комисията за защита на потребителите не е депозирал отговор на касационната жалба и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Чрез упълномощен процесуален представител е изразил писмено становище вх. № 1649/27.11.2025г., че жалбата е неоснователна и недоказана, а постановеното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение размер на 150 лева. Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване е Решение № 39/01.12.2025г. постановено по АНД № 20253320200054/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат, потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № В 006905/06.02.2025г. издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 16 от ЗЗП. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: в търговски обект магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 2, стопанисван от „Максима България“ ЕООД с [ЕИК] със седалище гр. София, на стелаж с поставен етикет със зачертана стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв. била изложена за продажба стока – „луканка колбасо манастирска“, пакетирана в индивидуални вакуум разфасовки с различен грамаж с изписана цена за килограм 15.99 лева и цена за съответната разфасовка. При контролна покупка на произволно избрана разфасовка от продукта с обявена цена за килограм 15.99 лв., 0.250 кг и цена за разфасовка 4 лв. на каса е издаден фискален бон № 0000205446/03.10.2024г., където за този продукт „луканка колбасо манастирска“ е начислена цена 5 лв., която е по-високата от обявена на поставения етикет над стелажа и посочена на етикета поставен на самата разфасовката. От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на А. Н. Т. – актосъставител и Н. И. Й. – свидетел при съставяне на акта, е намерил за установено, че гореописаното деяние е установено в хода на проверка по постъпил на 24.09.2024г. в КЗП РД- Варна, звено Разград потребителски сигнал с вх.№ В-03-1945, в който потребител е посочил, че при посещение в магазин „Т-маркет“ находящ се в гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 2 констатирал съществена разлика в цена на стока обявена на етикета на стоката и цената на касата като последната била по-висока. Във връзка с постъпилия потребителски сигнал на 03.10.2024г. свидетелите в качеството им на служители на КЗП – РД Варна, извършили проверка в търговския обект стопанисван от „Максима България“ ЕООД с [ЕИК] със седалище гр. София. В хода на проверката установили, че на стелаж била изложена за продажба стока – „луканка колбасо манастирска“, пакетирана в индивидуални вакуум разфасовки с различен грамаж. На всяка разфасовка бил прилепен етикет, съдържащ информация на български език за вида на стоката – сурово сушен продукт, производител „Ви Ем Ем“ ЕООД, състав, условия за съхранение, срок на годност, баркод. На самите разфасовки била изписана цена за килограм 15.99 лева и цена за съответната разфасовка, налични 22 бр. На стелажа с артикула бил поставен етикет със зачертана стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв. Проверена била произволно избрана разфасовка от продукта с обявена цена за килограм 15.99 лв., 0.250 кг и цена за разфасовка 4.00 лв. При маркиране на каса бил издаден фискален бон № 0000205446/03.10.2024г., където за този продукт „луканка колбасо манастирска“ била начислена цена 5.00 лв., т.е. на касата стоката се таксувала на по-високата цена за килограм обявена на поставения етикет над стелажа, а не на цената посочена на етикета поставен на самата разфасовката. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-2750963/03.10.2024г., съставен на място на същата дата, в присъствието на М. Б. – управител на магазина, на която е и връчен. Въз основа на направените констатации при извършената проверка на 03.10.2024г. в търговския обект, контролните органи приели, че дружеството не е изпълнило задължението си да обяви продажната цена и цената за единица мярка така, че същите да са недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение, което и се е получило при потребителя подал сигнала, поради което на 18.11.2024г. ст. Инспектор при КЗП – ТД Варна съставила срещу „Максима България“ ЕООД Акт № 006905 за нарушение на чл. 16 от ЗЗП, в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана за съставяне на акт, представител не се явил на посочената дата. На основание чл. 233, ал. 4 от ЗЗП актът бил връчен на 26.11.2024г. на представител на дружеството. В акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и на основание чл. 200 от ЗЗП на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 16 от ЗЗП. Освен АУАН № 006905/18.11.2024г. за констатациите установени на 03.10.2024г., на дружеството е съставен и АУАН № 006906/18.11.2025г., за извършено на същата дата нарушение на чл. 210в от ЗЗП. При извършената проверка от правна страна, въззивният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Нарушителят е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, но не се е възползвал от това свое право, като е получил надлежно екземпляр от него. НП е издадено от компетентен орган, който е квалифицирал и санкционирал нарушението в пълно съответствие със закона. Не е възприел доводите, че за едно и също констатирано нарушение на дружеството са съставени два АУАН. Видно от представения АУАН № 006906/18.11.2024г., със същия е вменено извършването на друго нарушение – по чл. 210в от ЗЗП като описаната в този акт фактическа обстановка не е идентична с описаната в АУАН ревизиран в настоящото производство. В раздел IV, глава II на ЗЗП са дадени правилата за обозначаване на цените на стоките и услугите. Принципът е, че продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение – чл. 16 от ЗЗП. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на чл. 16 от същия закон. Касае се за формално нарушение, което е довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения на търговците, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Районният съд е обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя относно наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността му и е достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установява извършването от жалбоподателя на вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл. 16 от ЗЗП изискваща търговеца недвусмислено, точно, ясно и разбираемо да посочи актуалната продажната цена на продукта, който предлага, на процесната дата в търговския обект е бил изложена за продажба „луканка колбасо манастирска“, опакована във вакуумни опаковки, с различен грамаж, като на всяка разфасовка е имало залепен етикет с обявена продажна цена за килограм 15.99 лева и цената на конкретната разфасовка. На стелажа с артикула бил поставен етикет със зачертана стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв., но при маркиране на стоката, продажната цена се изчислявала върху поставената над стоките по-висока цена за единица мярка (кг), с което потребителите са въведени в заблуждение, за което е бил подаден сигнал. Разликата в цената не е в полза на потребителите и безспорно ги ощетява. Посочил е, че нормите на ЗЗП целят защита на неограничен кръг потребители и се отнасят без изключение за търговците, упражняващи дейността си в обхвата н а този закон. В случая по отношение на дружеството е налице безвиновна (обективна) отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение в качеството му на търговец, който предлага стоки на потребителите. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съобразно санкционната норма на чл. 200 от ЗЗП , която предвижда за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19 чл. 20, ал. 1 3 чл. 21 – чл. 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Наложеното на извършителя административното наказание „имуществена санкция“ е в минимално предвидения размер. Районният съд е приел, че случаят не е маловажен, тъй като нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с правата на неограничен кръг потребители. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 от НПК касационни основания, прави следните правни изводи: Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не се установи такова. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и устни доказателства. Следва да бъде споделена възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, която съответства на събраните по делото доказателства. Правилни и законосъобразни са изводите в оспореното решение, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните норми по см. на чл. 348, ал. 3 от НПК, и в съответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение на формалните изисквания за съдържанието му. Процесните адм. актове са издадени в предвидените за това срокове и са редовно връчени на нарушителя. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението дадено в АУАН и в НП – като фактическа обстановка и правна квалификация. Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал.2 от АПК. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.16 от Закон за защита на потребителя /ЗЗП/ и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП. Настоящия съдебен състав не споделя доводите за допуснати нарушения на закона изложени в касационната жалба. По делото не е спорно, а и от събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства по делото е установено, че „Максима България“ ЕООД има качеството на „търговец“ по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, извършващ дейност по продажба на стоки по см. на § 13, т. 13 от ЗЗП, в стопанисвани от него търговски обекти по см. на §13, т. 37 от ЗЗП, един от които е магазин „Т-маркет“ находящ се в гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 2. Действително според приложените по делото писмени доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, макар да не са били налице основания за това. Поканата за явяване в РД на КЗП- гр. Разград до управителя на дружеството не е била връчена лично или чрез упълномощено лице и при двата опита за това. Посочени са имена на получател- Г. К., респ. В., но не е отразено и не е установено от актосъставителя, имал ли е този получател качеството на служител/работник на нарушителя-юридическо лице. В този смисъл следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за приложението на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, като това само по себе си не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако съставения против касатора акт му е бил редовно връчен чрез негов управител или упълномощено лице. Това условие е налице в случая, тъй като по делото е представен нарочно съставен констативен протокол, който не е оспорен относно автентичност, според който съставения АУАН 00695/18.11.2024г. е бил връчен на 26.11.2024г. на служител на касатора – М. С. по реда на специалната норма на чл. 233, ал. 4 от КЗП, според която Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на ЗАНН може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Същото обстоятелство е отразено чрез подписа на този служител в процесния АУАН, който се ползва с обвързваща доказателствена сила до оборването му чрез насрещно доказване, каквото не е проведено. В настоящия случай не е налице допуснато несъответствие с принципа Non bis in idem, тъй като процесното адм. нарушение и това, за което е издадено НП № В 006905/06.02.2025г. попадат в приложението на специалната норма на чл. 18 от ЗАНН, според която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това е изключение от въведената в НК кумулация на наказанията наложени относно престъпления извършени в т.нар. „идеална съвкупност“. Дори да се приеме, че нормите в НК регламентиращи т.нар. "идеалната съвкупност" и съдебната практика във връзка с прилагането им, са относими и към административните нарушения, в мотивите на ТР 1 от 21.01.2015г. на ОСНК на ВКС е разяснено, че идеална съвкупност на престъпления не би била налице тогава, когато само привидно се осъществяват няколко престъпни състава, но всъщност те се намират един към друг в отношение на специалност или субсидиарност, или на поглъщане. Такава хипотеза би била налице ако нарушената Заповед № 135/20.02.2017г. на Председателя на КЗП, с която на осн. чл.68л, ал.1 от ЗПП се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1, във вр. с чл.68д, ал.2, т.4, във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП е постановена по повод на същото деяние, за което е потърсена отговорност по чл. 16 от ЗЗП с процесното НП или ако нормата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП касаеше само този вид нарушения. В настоящия случай липсва отношение на специалност или субсидиарност, или на поглъщане между съставите на чл. 200 вр. чл. 16 от ЗЗП и чл. 210в вр. чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, тъй като чл. 210в от ЗЗП касае всички възможни видове нелоялни практики, поради което фактът на неспазване на издадена влязла в сила заповед по чл. 68л, ал.1 вр. от ЗПП е достатъчен за възникването на отделна отговорност в контекста на правилото на чл. 18 от ЗАНН. В случая, с извършеното деяние от касатора са засегнати две обществени отношения - тези касаещи пряко правото на неопределяем брой потребители да вземат информирано решение за покупка на стока и тази касаещи задължението на всеки един правоспособен субект в страната да се съобразява и да зачита надлежно постановените и влезли в сила административни актове, с които компетентния адм. орган му указва да извърши или да се въздържа от извършването на определено действие. В случая чрез едно деяние – предлагането в търговски обект на стока с посочена цена, която въвежда в заблуждение потребителите, са осъществени съставите на две отделни административни нарушения по см. на чл. 18 от ЗАНН - на посоченото в чл. 200 вр. чл. 16 от ЗЗП и на това по чл. 210в вр. чл. 68л, ал.1 от ЗЗП. По тази причина правилно за тях са наложени две отделни наказания. На жалбоподателя е наложен минималния размер на предвиденото за това нарушение в чл. 200 от ЗЗП административно наказание „имуществена санкция“, поради което липсата на изложени мотиви от въззивната инстанция относно размера на санкцията не следва да се преценя като допуснато процесуално нарушение в ущърб на санкционираното лице. Нарушението не разкрива признаците на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В случая обществената опасност на деянието и съразмерността на наложената санкция не произтича от конкретна стойност на сключения потребителски договор, а следва да се преценява с оглед на защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Засягането на правната сфера на оспорващия с така предвидената имуществена санкция е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. Размерът на санкцията, нито застрашава съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване на възможностите му да е участник в търговския оборот. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. С оглед характера и естеството на обществените отношения, които правилата установени в чл. 16 от ЗЗП охраняват – а именно недопускане реализирането на нелоялни търговски практики, която потенциално увреждат интересите на потребителите, минималния установен в закона размер на санкцията за юридически лица от 500 лв., не е несъразмерен и неоправдан. Следователно обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд. С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По отговорността за разноски – При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в полза на Комисия за защита на потребителите, в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от §1,т.6 от ДР на АПК, следва да му се определи възнаграждение в производството пред настоящата инстанция в размер на 150 лева, съобразно фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършените от юрисконсулта процесуални действия. Така определеното възнаграждение следва да бъде присъдено след превалутирането му на стойност от 76,69 евро съобразно чл. 3 и чл. 4 от ЗВЕРБ вр. с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета и чл. 12 вр. чл. 5 и чл. 13 от ЗВЕРБ вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета. Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд