Решение № 1865 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 5/2025 г.

заявената за ползване площ с процесното ИП, както и участъкът, определен с координати в Схема на разрешения за ползване участък към Разрешително за ползване на воден обект № 02450017 от 13.12.2024 г., попадат в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място] (НТП: Язовир; трайно предназначение: Води и водни обекти; вид собственост: Държавна частна, регистриран като собственост на МЗХП-ХМС без посочен документ за собственост), като на изготвената за целта от вещото лице Комбинирана скица № 1 площта за изземване по Схема на разрешения за ползване участък към Разрешително за ползване на воден обект № 02450017/13.12.2024 г. е описана с точки от 1 до 8 и е отразена с лилав цвят;

поради липса на геодезически данни представената на вещото лице от НЕК, Предприятие „Язовири и каскади“, Схема „Водосборен басейн“ на язовир „Г. Д.“ – Приложения № 1, № 2 и № 3, на която е отразен целият водосборен басейн на настоящия язовир „К.“, вкл. водосборния басейн на р. Т. при вливането й в язовира, не може да се осъвмести в реална координатна система с кадастралната карта, но от нея категорично се установява, че цялата площ на ИП на „Бригада Минерал“ ЕООД и съответно площта на участъка, определен с координати в Схема на разрешения за ползване участък към Разрешително за ползване на воден обект № 02450017 от 13.12.2024 г., попадат във водосборния басейн на язовир „К.“;

водосборният басейн на р. Т. при вливането й в язовир „К.“ попада във целия водосборен басейн на язовира, но не са налице данни, по които да се отдели и посочи отделно водосборния басейн на р. Т. от водосборния басейн на язовир „К.“;

в НЕК не са били намерени и съответно на вещото лице не са предоставени материали относно заливните тераси, като от НЕК са дали обяснение, че те са същестували, когато язовирът е бил построен, но в момента не може да се определи тяхното местоположение, тъй като вече са заличени от наносите в чашката на язовира, отложени при дългогодишната му експлоатация.

при извършено проучване в О. П. баня вещото лице е установило, че с приложено към заключението му Писмо рег. индекс ЗГЕ-20-178 от 08.12.2022 г. относно съгласуване на транспортна схема от О. П. баня на ИП „изземване на наносни отложения (чакъл и пясък) от прилежащите земи на язовир К.“, землище на [населено място], „Бригада Минерал“ ЕООД е поискало от кмета на общината одобряване на приложената към писмото транспортна схема за извозване на иззетия материал от участъка, от който е предвидено да се изземват наносни отложения, но по направеното с това писмо искане не е налице произнасяне;

няма входирана проектна документация за разглеждане на заседание на ОЕСУТ, съответно няма одобрена и влязла в сила транспортна схема за извозване на добити наносни отложения до съществуваща площадка на „Бригада Минерал“ ЕООД в ПИ с [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], за което на вещото лице е било издадено приложеното към заключението му Удостоверение № ЗГЕ- 20-178 #1 от 27.11.2025 г. на Община Павел баня;

за извозването на добити наносни отложения от прилежащите земи на язовир „К.“ по делото е приложено Писмо № 53-00-228 от 15.02.2023 г. от АПИ, ОПУ Стара Загора, до „Бригада минерал“ ЕООД относно първоначално съгласуване на маршрут „Долно Сахране-Казанлък“ от републиканската пътна мрежа (стр. 112 и 113 от делото).

Изводите на вещото лице инж. Т. Н. са оспорени от ответника и от заинтересованата страна, като неясни, необосновани и неправилни, но без да е направено искане за назначаването на допълнителна (ако смятат, че отговорите са непълни или неясни) или на повторна експертиза (ако смятат, че отговорите са необосновани или неправилни) – чл. 201 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което и доколкото вещото лице е отговорило на всички поставени му въпроси, позовавайки се на направените от него проучвания, удостоверени с приложени към експертизата документи, съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице инж. Т. Н., като компетентно и добросъвестно изготвено и обосновано в необходимата степен, тъй щото не поражда на легитимно основание съмнения за неговата правилност.

По искане на заинтересованата страна е назначена и изготвена СТЕ с вещо лице С. М.-Н., от чието заключение (л. 385 и сл.), изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че предложената от АПИ, ОПУ Стара Загора, транспортна схема (л. 112-113 от делото) отговаря на нормативните изисквания за безопасност при движение на тежки МПС, както и че съгласно действащата нормативна уредба няма друг вариант на маршрут от площта на ИП до площадката за преработка на суровината, освен транспортната схема, представена с ИП, и тази, предложена от АПИ, ОПУ Стара Загора, като двете транспортни схеми са много близки по показатели и не променят дневната производителност и транспорт на добиваните материали. Заключението на вещото лице С. М.-Н. не е оспорено от страните и съдът го кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

О. П. баня е сред кръга от лица, имащи право на обжалване на оспореното понастоящем разрешително , съгласно чл. 70 във връзка с чл. 71 от ЗВ (в този смисъл е и Решение № 7065 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2014 г., III о.). Жалбата е подадена в законово установения 14-дневен срок за обжалване против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност – чл. 145 и чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 71 от ЗВ. В случая не са налице съобщено ли е било и кога обжалваното разрешително на О. П. баня, но същото е издадено на 13.12.2024 г., а жалбата е подадена на 27.12.2024 г. С оглед на изложеното оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното разрешително е за ползване на повърхностен воден обект – язовир „К.“, включен в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ, чрез изземване на наносни отложения от прилежащите земи на язовира, поради което е издадено от компетентен административен орган, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, б. „в“ (аа) във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ – министърът на околната среда и водите.

Разрешителното е издадено в писмена форма и с изискуемото съдържание, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗВ. Посочени са: наименованието на органа, който го издава; номер и дата на издаване на акта; правни и фактически основания за издаване на акта; фирмата, седалището и ЕИК на юридическото лица – титуляр на разрешителното; целта на ползването; воден обект и водно тяло – предмет на ползването; мястото на ползване; параметри на разрешеното ползване; срок на действие на разрешителното; задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за предоставеното право на ползване; задължения за провеждане на собствен мониторинг; условия, при които се предоставя правото на ползване; контролиращия орган. Неоснователни са в тази насока доводите в жалба, че разрешителното не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Константна е съдебната практика, че мотивите на органа могат да се съдържат и в документите, подготвящи издаването на акта, стига той да се е позовал на тях в акта си, какъвто именно е случаят. В разрешителното са цитирани писмената преценка на органа по чл. 62 от ЗВ и последвалият я доклад по направените от жалбоподателя възражения, т. е. документи, от които могат да бъдат изведени фактическите основания за издаването на процесното разрешително, а като правно основание за упражненото административно правомощие са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 4, чл. 57, ал. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 1, б. „в“ (аа) от ЗВ.

Следователно не са налице основания за отмяната на оспореното разрешително като незаконосъобразно, още по-малко за обявяването му за нищожно, поради липса на компетентност или неспазване на установената форма.

При издаване на разрешителното обаче е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗВ процедурата по издаване на разрешително за ползване на воден обект, каквото ползване представлява и изземването на наносни отложения от повърхностни водни обекти – чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, се инициира с подаване от кандидата на заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, а когато искането е за ползване на повърхностен воден обект чрез изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата, какъвто е разглежданият случай, към заявлението се прилага и технически проект за изземването – чл. 60, ал. 4, т. 3 ЗВ. Това изискване е регламентирано и в НППВ, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1а от ЗВ. В чл. 32, ал. 1, т. 6 от НППВ изрично е предвидено, че при направено искане за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата, към заявлението и документите по чл. 7 се прилага и технически проект за изземването, който съдържа и транспортна схема за извозване на иззетия материал.

В случая към техническия проект на заявителя „Бригада минерал“ ЕООД е приложена транспортна схема за извозване на иззетия материал – л. 87, за която обаче не се твърди, а и липсват данни да е била одобрена от О. П. баня. Поради тази причина, след извършване на проверка на приложените към заявлението на „Бригада минерал“ ЕООД документи по чл. 60 от ЗВ, на основание чл. 61, ал. 3 от ЗВ на дружеството е било указано да представи одобрена от общината транспортна схема за извозване на иззетия материал – л. 109, в изпълнение на което то е представило транспортна схема, предложена от АПИ, ОПУ Стара Загора – л. 112-113, за която също не се твърди, а и липсват данни да е била одобрена от О. П. баня. Следователно и двете транспортни схеми, при това част от маршрутите на които включват преминаване по селскостопански път, общинска собственост, не са одобрени от общината. В тази насока са и заключенията на СТЕ.

При тези данни документите на заявителя е следвало да не бъдат разглеждани и да не се открива процедура по издаване на поисканото разрешително, като заявителят се уведоми за това писмено – чл. 61, ал. 4 от ЗВ. Вместо това, органът е преминал на следващ етап от процедурата – извършване на преценка по чл. 62 от ЗВ, а впоследствие е и финализирал същата, като е издал поисканото разрешително. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като, ако не беше допуснато – ако беше изпълнено предписанието на чл. 61, ал. 4 от ЗВ, оспореното понастоящем разрешително не би следвало да бъде издадено, т. е. налице е основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната на обжалваното разрешително, като незаконосъобразно.

Допуснатото процесуално нарушение обаче, макар и съществено, не съставлява такъв порок на акта, който да обоснове неговата нищожност. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано също, че съдът не констатира и пороци на оспореното разрешително, водещи до нищожността му от гл. т. на съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожността на оспореното разрешително, като неоснователно, и да отмени обжалваното разрешително, като незаконосъобразно, поради допуснато при издаването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тъй като последното се изразява в неспазване на законово предписание да не се разглеждат документите на заявителя по същество, поради наличие на процесуална пречка за това, преписката не следва да бъде изпращана на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението, с което е бил сезиран.

Предвид изхода от спора жалбоподателят има право на направените от него разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 50 лв. (л. 174), равняващи се на 25,56 евро, депозит за изготвяне на експертиза в размер на 500 лв. (л. 335), равняващи се на 255,65 евро, доплащане за възнаграждение на вещо лице в размер на 562,42 евро (л. 427) и възнаграждение на един адвокат в размер [рег. номер]. (л. 415), равняващи се на 1533,88 евро. С оглед на направеното обаче от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и изхождайки както от фактическата и правна сложност на делото, така и от минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, предвидено в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 1000 лв., съдът намира, че справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които да се присъдят на жалбоподателя, би бил 1500 лв., равняващи се на 766,94 евро. Предвид изложеното МОСВ следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1610,57 евро, включващи 25,56 евро държавна такса, 818,07 евро за изготвяне на експертиза и 766,94 евро за възнаграждение на един адвокат.